Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
гр. С., 18.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.С., наказателен състав, в открито съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 239 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „КТВ И.“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя Ж. И. Ж., против Наказателно постановление № 13/17.02.2020г., издадено от И. Д. - председател на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл.326 от Закона за електронните съобщения във връзка с чл.43, ал.1, вр. ал.4 от Общите изисквания при осъществяване на електронни съобщения, е наложена имуществена санкция в размер 3000 (три хиляди) лева за нарушение на посочените правни норми.
В жалбата са изложени доводи, че са спазени изискванията на закона досежно размера на шрифта на клаузите, отнасящи се до условията за заплащането на неустойки, обезщетения и прекратяването на договора, като не се оспорва, че същият не бил получер (bold), и че веднага след проверката предписанията на проверяващите в посоченото направление са били изпълнени. Подчертава се, че наказващият орган само шаблонно е отразил, че нарушението не представлява маловажен случай, без да визира аргументи за тази си позиция. Посочени са съображения, поради които се счита, че случаят покрива признаците на чл.28 ЗАНН, и се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Пред съда жалбата се поддържа чрез представител по пълномощие, който изразява становище за липса на обективност в преценката на АНО поради разминаването между реалните обстоятелства по случая и отразените от обвинението факти. Счита, че с процесното НП 13/17.02.2020г. ТД-жалбоподател се явява наказан два пъти за едно и също нещо поради наложеното административно наказание с НП №14/17.02.2020г. – 3000 лева имуществена санкция, за същите обстоятелства по същия договор. Излага доводи за липса на повторност и липса на настъпили вредни последици, и моли за конкретното нарушение да бъде приложена хипотезата на чл.28 ЗАНН.
Административно-наказващият орган не се явява и не се представлява, като не е депозирано и становище по жалбата.
Районна прокуратура гр.С., при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не се представя становище.
Жалбата
като подадена в срок и от надлежна страна се явява процесуално допустима.
Съдът,
след обсъждане на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
взаимовръзка, преценка доводите на страните и по вътрешно убеждение, намира за
установено следното:
На
02.10.2019г., в гр.С., между св.Р.К.К. и „КТВ И.“ ООД бил сключен индивидуален
договор № 937/02.10.2019г. за предоставяне от
страна дружеството-жалбоподател на Интернет + ТВ услуги и допълнителен платен
пакет „Diema
Extra“ за срок 12 месеца при цена 31.00
лева. Договорът съдържал - точната дата
– ден, месец, година на влизането му в сила и на изтичането срока на действие,
като датите били изписани ръкописно с шрифт с размер 18 пункта, редът за
подновяването и прекратяването на договора, условията, определящи правото на
предприятието да измени едностранно този индивидуален договор и условията,
регламентиращи задълженията за заплащането на неустойки и обезщетения, свързани
с прекратяването на договора, вкл.възстановяване на направените разходи за крайни електронни съобщителни устройства.
Клиентът
удостоверил с подписа си, че е запознат с всички клаузи на договора и с Общите
условия на взаимоотношенията с крайните потребители на електронни съобщителни
услуги, предоставяни от „КТВ И.“ ООД гр.С., съгласен е със същите, приема ги и
се задължава да ги спазва. Изрично е удостоверил и съгласието си тези Общи
условия да бъдат неразделна част от индивидуалния договор.
На
04.10.2019г. в дружеството-жалбоподател била извършена проверка от служители на
КРС – св.Л.П. *** М. – старши инспектор, на която присъствал св.П., упълномощен
да представлява управителя на ТД. Проверяващите изискали на случаен принцип
договор и това се оказал договорът, сключен два дни по-рано със св.К.. Установили,
че са спазени установените от закона изисквания шрифта на клаузите за подновяването
и прекратяването на договора да е 12 пункта, но не били изписани в получер
шрифт. Последната констатация обосновала издаването на АУАН № В-179/23.12.2019г. от св.П. за нарушение на чл.326 от Закона
за електронните съобщения във връзка с чл.43, ал.1, вр. ал.4 от Общите
изисквания при осъществяване на електронни съобщения, екземпляр от който бил
връчен на упълномощения представител на ТД.
Възражението
срещу акта за маловажност на конкретната простъпка било оставено без уважение и
последвало издаването на процесното НП, възпроизвеждащо изцяло словесната формулировка
на административното обвинение и правната квалификация на същото. Административното наказание имуществена
санкция е наложено на основание чл.326 ЗЕС в предвидения минимален размер от
3000 (три хиляди) лева.
При
проследяване спазването на императивните изисквания на закона досежно
образуването на административнонаказателното производство и неговото протичане
пред административно-наказващия орган, съдът констатира, че не са допуснати
нарушения, които да визират наличието на самостоятелни основания за отмяна на наказателното
постановление на процесуална основа.
Изяснените
по случая данни, на база свидетелски показания и приобщените писмени
доказателства, очертават възникнало между ТД-жалбоподател и частно правен
субект – св.К. облигационно правоотношение, с подписан индивидуален договор и приети
от потребителя Общите условия, неразделна част към договора, за предоставяне на
конкретен вид услуги срещу заплащане. Настоящият спор касае конкретно, точно
определено деяние, изразяващо се в неизписване на договорните клаузите,
отнасящи се до условията за подновяването и прекратяването на облигационната
връзка, с получер шрифт. Този факт е установен по несъмнен начин и за него не
се и спори. Поради това е явно и неизпълнението на вмененото изискване,
фиксирано в разпоредбите на чл.43, ал.1
от Общите изисквания при осъществяване на електронни съобщения вр. ал. 5,
посочените условия да се изписват в индивидуалния договор по този начин. (bold).
Общите
условия (Общите условия на взаимоотношенията с крайните потребители на
електронни съобщителни услуги, предоставяни от „КТВ И.“ ООД гр.С. – за Интернет
(л.38-л.41) и за пренос и/или
разпространение на радио- и телевизионни програми (л.42-л.46)), обвързват
потребителя, след като са му били предоставени и той се е съгласил с тях, като това
съгласие е удостоверено с подписа на св.К., което недвусмислено очертава, че ги
е приел като неразделна част от договора, според регламентираното в специалните
правила в чл.147а от Закона за защита на потребителите. Видно от тези Общи
правила клаузите досежно подновяване (продължаване) и прекратяването са
изписани с процесния получер шрифт.
От
показанията на самия потребител – св.К. се установява, че е подписал Договора, след
като се е запознал с всички клаузи по същия, вкл.процесните, не е изпитал
затруднения при фактическото им възприемане, и не е имал проблеми по повод
предоставяне на визираните услуги от ТД-жалбоподател. От депозираните показания
на проверяващите служители се изяснява, че други документи респ. договори, освен
процесния, не са изискали, за да проследят налице ли е един вид системност по
неспазване разпоредбите на чл.43 от Общите изисквания относно получерния шрифт.
Съдът приема, че с другото НП №14/17.02.2020г. не
се покрива правилото „non bis in idem“,
тъй като изписването на клаузите за неустойки с получер шрифт е самостоятелно
отграничено в специалните правила на чл.43 от Общите изисквания, което очертава
и наличието на отделна, самостоятелна простъпка.
Фактите по настоящия случай разкриват неизпълнение на
посоченото законово изискване от формална страна, което не е повлияло, нито
допринесло за каквито и да са негативни последици досежно правата на
потребителя. Явно е, че с така въведените правила в разпоредбите на чл.43 от
Общите изисквания законодателят цели високо ниво на защита интересите на
потребителите, но простото отчитане на неспазването им и механичното налагане
на наказание, без обсъждане особеностите на всеки конкретен казус, обезсмислят
процеса на правораздаване и преценката за справедливост. Наказващият орган не е
изложил аргументи, които да обосновават позицията му досежно неприложимост на
чл.28 ЗАНН. Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление е налице
само декларативно изписване на общи положения за липсата на маловажен случай,
за ролята на индивидуалния договор - с общо изразяване, и че законодателят е
предвидил високи санкции за подобен вид нарушения. Настоящият съдебен състав
приема, че наложената, макар и в минималния и размер имуществена санкция, не
представлява израз за налагане на справедливо наказание, при съобразяване и на
законодателната воля за целите на наказанието и че същото следва да е съответно
на извършеното. Фактите по конкретния случай – запознат с процесните клаузи
потребител, приел общите правила, съдържащи изписани в получер шрифт условия в
същата насока като в индивидуалния договор, спазени законови изисквания за
размер на буквите, липсата на установеност на други нередности, извън процесния
индивидуален договор, изразената воля на потребителя за разбираемост на
съдържанието му и за наличие на качествено предоставяне на услугите, липса на
данни за предходни неправомерни прояви, обуславят преценката на съда за по-ниска
степен на проявата от обикновените прояви от този вид и несъразмерност на наложеното
минимално наказание като тежест с извършената административна простъпка.
Преценката на съда е, че случаят се отличава като маловажен такъв, което води
до незаконосъобразно ангажиране административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя. Изясняването на специфичните за всеки отделен казус данни,
обсъждането им и оценката им, са от значение за спазване баланса между постигане
целите на наказанието според идеята на законодателя – корекция
в поведението и спазване на правилата, и в това същото да не премине границата
и да се превърне в репресия от имуществен характер.
По
изложените съображения и съобразно правомощията си по чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13/17.02.2020г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „КТВ И.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя Ж. И. Ж., на основание чл.326 от Закона за електронните съобщения във връзка с чл.43, ал.1, вр. ал.4 от Общите изисквания при осъществяване на електронни съобщения, е наложена имуществена санкция в размер 3000 (три хиляди) лева за нарушение на посочените правни норми, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването пред Административен съд гр.С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: