РЕШЕНИЕ № 255

 

гр. Бургас, 01.02.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията П. Атанасов гр. д. № 2120/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на П.С.Н.,***, с която претендира осъждане на „Брод – Да” ООД, ЕИК ..., със седалище гр. Бургас, да му заплати сума в размер от 37 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (физически, психически и емоционални страдания), последица от трудова злополука от 14.02.2018 год., настъпила при изпълнение на трудовите задължения на ищеца при работа с високо-оборотна машина в предприятието на ответника, ведно с мораторна лихва върху главницата, начиная от деня на увреждането – 14.02.2018 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски, вкл. свързаните с допуснатото в полза на ищеца обезпечение.

Главният иск е уточнен с писмена молба от 30.03.2018 год.

С определение от 02.05.2018 год., по молба на ответника, съдът е конституирал „ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, в качеството на трето лице помагач.

Правните основания на исковете са чл. 200, ал. 1 и ал. 3, КТ; чл. 84 и чл. 86, ЗЗД.

С писмена молба от 20.06.2018 год. ищецът е изменил главния си иск, като е увеличил размера му от 37 000 лева до 45 000 лева; изменението е прието с протоколно определение от 19.09.2018 год.

Ответникът оспорва исковете, вкл. и поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца; ангажира доказателства и претендира разноските по делото.

Третото лице помагач оспорва исковете, не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на участниците в процеса, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от представения Трудов договор № 202/19.04.2017 год., страните са били обвързани с трудово правоотношение, по силата на което ищецът е бил назначен на длъжността „банцигар“ в предприятието на ответника в гр. Бургас. На 19.02.2018 год. управителят на работодателя е подал декларация за трудова злополука, претърпяна от ищеца в 16.00 ч. на 14.02. с. г., при разбичване на дървени греди (янове) с многодисков циркуляр; при която е била нанесена травма на лявата ръка на пострадалия. Ищецът твърди, че при инцидента дървена летва е била забита в гръдната му стена, а друга пронизала изцяло лявата му ръка (с входна и изходна рани), като в резултат от тези увреждания е претърпял болки и страдания, изпаднал в депресивно състояние, чувства се напрегнат и понастоящем, не можел да се храни самостоятелно, да управлява МПС, както и да работи за своята и на семейството си издръжка. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. С.. Б.., който твърди, че след злополуката П.С. изпитвал силни болки в гърдите и лявата ръка, а и досега ходел с превръзка през врата.

С Разпореждане № 5104-02-21/27.02.2018 год. на НОИ – ТП-Бургас описаната злополука е приета за трудова – чл. 55, ал. 1, КСО.

По делото са приети експертни заключения, които съдът цени като обективни и компетентни. Вещото лице по психиатричната експертиза сочи, че ищецът не е психотичен, но при него е налице посттравматично стресово разстройство, а причина за нея е преживяната психотравмираща ситуация при злополуката.

Вещите лица от състава на комплексната медицинска експертиза сочат, че при злополуката дървената летва е пробила лявата ръка на ищеца (но без изходна рана), както и гръдния кош, без проникване през стената му; изложени са констатации за контузията на лакетния нерв, разкъсване на триглавия мускул на мишницата, както и на големия гръден мускул. При устното изложение на заключението е посочено, че ищецът страда от нарушение амплитудата на движение на раменната и на лакетната става на лявата ръка, като при добри процедури състоянието на П.С. може да се подобри, даже той да бъде изцяло възстановен.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за доказан по основание. Според нормата на чл. 200, ал. 1, КТ, работодателят дължи обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които са последица от трудова злополука. В настоящия казус съдът приема, че е налице такава злополука, тъй като травматичното увреждане на лявата ръка и на големия гръден мускул на П.Н. е настъпило при изпълнение на трудовите му задължения – чл. 55, ал. 1, КСО. Квалификацията на злополуката като трудова е възприета в разпореждането на НОИ от 27.02.2018 год., което е влязло в сила. Размерът на обезщетението следва да бъде определен възоснова критерия на справедливост, при съобразяване със степента на страданията, продължителността им и отрицателните изживявания на ищеца, засегнат от травматичните наранявания – чл. 52, ЗЗД във вр. с чл. 212, КТ (85-2014-ІІІ ГО и 198-2014-ІІІ ГО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК). С оглед характера на увреждането и срокът на болнично лечение – 14-17.02.2018 год., съдът счита, че П.С. е изживял значителни болки и страдания. В подкрепа на този извод са и показанията на свид. Б.., който разкрива последвалия във времето период на възстановяване на ищеца с продължаващи болки. Съдът намира за недоказани твърденията на ищеца, че увреждането е засегнало във висока степен гръдния му кош, както и цялата лява ръка (с изходна рана), поради което приема, че претърпените вреди не са с интензитета, описан в искова молба. Въпреки това, следва да се приеме, че трудовата злополука е нанесла на П.С. значителни неимуществени вреди, които се състоят и в засягане психичния му душевен баланс, в продължаващите негативни изживявания, както и в ограничаване нормалното движение на рамото и на лявата му ръка, в пълния й обем на сгъване и разгъване. Тази физическа обремененост на ищеца е последица от злополуката; действието й продължава и понастоящем, поради което нормалният живот на ищеца е засегнат негативно в значителна степен. Становището на вещите лица от медицинската експертиза, сочещи потенциална възможност за пълно възстановяване движението на ръката, е по своята същност хипотетично, поради което съдът намира, че към настоящия момент е налице трайно и съществено засягане двигателната свобода в лявата ръка на ищеца. Така преценените обстоятелства в делото мотивират съда да определи като справедлив размер на обезщетението за сумата от 15 000 лева.

Съдът намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца С.. Както бе посоченото по-горе в решението, трудовата злополука е последица от работа с циркуляр, при разбичване на дървени янове. Видно от показанията на свидетеля А.Л., очевидец на инцидента, ищецът е носил като горна дреха само фланелка с къс ръкав – заради топлото време, но без работен комбинезон, а увреждането е настъпило заради непочистени предпазни пластини на циркуляра. Съдът счита, че с това си поведение – за избор на неподходяща горна дреха при работа с циркуляра, както и с бездействието си за почистване защитния механизъм на машината, работникът С. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Според съвпадащите показания на свидетелите Л. и С., ищецът е бил запознат с изискванията за поддръжка на циркуляра, но не ги е спазвал, в унисон с поведението на целия работен колектив. За настъпване на вредоносния резултат, обаче, са допринесли и ръководните лица в предприятието на ответника, които не са предприели ясни и резултатни действия по отношение пълното и редовно спазване изискванията за безопасна работа с тази машина (вж. показанията на свид. Иван С.). Изложеното налага извода, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, но в по-ниска степен, поради което определеното обезщетение следва да бъде намалено до 8000 лева, на основание чл. 51, ал. 2, ЗЗД. Върху уважената главница ответникът дължи и законна лихва, начиная от деня на увреждането – 14.02.2018 год., до окончателното й изплащане (235-2013-ІV ГО на ВКС). За горницата до претендираната главница от 45 000 искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с акцесорната претенция върху нея.

Частичната основателност на исковете налага уважаване молбите на двете страни за присъждане направените по делото разноски, в съответен размер – 103 лева за ищеца, 3534 лева за ответника (чл. 78, ал. 1 и ал. 3, ГПК). Дължимите на ищеца разноски представляват разходът, направен във връзка с допуснатото обезпечение на исковата претенция – т. 5 от 6/2012-2013-ОСГТК на ВКС.

В полза на адв. П. В., процесуален представител на ищеца, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер от 930 лева, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 3 и чл. 10 от Наредба № 1/2004 год. – съгл. договорите за правна защита на л. л. 3 и 33 по описа на делото (за настоящия процес и за делото по допуснатото обезпечение).

В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответното ООД да плати на БсРС държавна такса от 320 лева върху уважения главен иск, както и разноски от 381,52 лева (възнаграждения за вещи лица, платени от бюджета на съда).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Брод – Да” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „..., на основание чл. 200, КТ във вр. с чл. 52 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на П.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 8000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (физически и психически страдания, емоционален дискомфорт), последица от трудова злополука от 14.02.2018 год., настъпила при изпълнение на трудовите задължения на ищеца при работа с многодисков циркуляр в предприятието на ответника, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от деня на увреждането – 14.02.2018 год., до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск, за горницата му над 8000 лева до претендираното обезщетение от 45 000 лева, както и акцесорния иск законна лихва върху тази горница от деня на трудовата злополука до окончателното й изплащане.

 

Решението е постановено при участие на „ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, Район Възраждане, ул. „Св. София“ № 6, в качеството на трето лице помагач по настоящото дело.

 

ОСЪЖДА „Брод – Да” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „... на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на П.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 103 лева.

 

ОСЪЖДА „Брод – Да” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „..., на основание чл. 38, ал. 2, ЗАдв, да заплати на адв. П.Й.В.,***, с адрес ***, офис № 6, адвокатско възнаграждение в размер от 930 лева.

 

ОСЪЖДА П.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Брод – Да” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „... деловодни разноски в размер от 3534 лева.

 

ОБЯВЯВА на ответника, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат преведени по следната му банкова сметка – ***: ***.

 

ОСЪЖДА „Брод – Да” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. .., на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС държавна такса и разноски в общ размер от 701,52 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ