Решение по дело №589/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1028
Дата: 17 юли 2022 г.
Съдия: Иво Дачев
Дело: 20221000500589
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1028
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000500589 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 264824 от 16.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1544/2020 г. на СГС, ГО, 27-
ми състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. П. К. на
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение, по което е оправдан с
влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 16899/2011 г. на СРС, НО, 15 състав и по
ВНОХД № 2945/2014 г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба на 05.02.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата
до предявения размер от 100 000 лева исковата претенция е отхвърлена.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът К., който в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК го обжалва в неговата отхвърлителна част с оплаквания за неправилност поради
допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че съдът като не
е обсъдил, че са били повдигнати две обвинения, както и че ищецът не е осъждан и не е
шиканирал наказателния процес, е достигнал до погрешен извод относно размера на
дължимото обезщетение, който не е съобразен и с икономическите условия. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде уважен изцяло.
1
Прокуратурата на Република България оспорва жалбата.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно
проверката на правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия
и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд
– гр. София намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от В. П. К. срещу
Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от воденото срещу него
наказателно производство за извършено престъпление по чл.214, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1
от НК, по което бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба 05.02.2020 г. до окончателното изплащане.
От фактическа страна пред въззивната инстанция не се спори, че срещу ищеца е било
образувано досъдебно производство ЗМ № 1206/2008 г. на 05 РПУ-СДВР, пр. пр. №
34116/2008 г. на СРП, като с постановление от 01.08.2011 г. бил привлечен в качеството на
обвиняем за извършени през месец май 2008 г. две престъпления по чл.214 ал.1 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 от НК. По отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение "подписка".
Въз основа на внесен от прокурор при СРП обвинителен акт е образувано н.о.х.д. №
16899/2011 г. на СРС, НО, 15 състав, приключило с присъда от 01.10.2013 г., с която ищецът
е признат за невиновен и оправдан по едното от повдигнатите му обвинения, а по другото е
признат за виновен, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца, чието изпълнение било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. Образувано било в.н.о.х.д. № 2945/2014 г.
по описа на СГС, като с присъда № 217/18.09.2014 г. осъдителната присъда на първата
инстанция е отменена и ищецът е оправдан и признат за невиновен и по второто от
повдигнатите му обвинения. Присъдата на въззивния съд е оставена в сила с решение №
41/26.02.2015г. по н.д. № 1753/2014 г. на ВКС, I н. о.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства за установяване размера на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, чрез разпита на свидетеля Я.. От показанията
му се установява, че познава ищеца К. от над 20 години. Във връзка с воденото наказателно
производство ищецът имал семейни проблеми. Повече от половин година – от есента на
2011 г., ищецът живял в стопански помещения, собственост на свидетеля, намиращи се в
близост до дома му, като му носел храна, тъй като ищецът останал без работа. За периода от
време на воденото наказателно производство ищецът си намирал временна работа, без
трудов договор. Докато траело наказателното дело срещу ищеца негови приятели и познати
го избягвали, защото имал проблеми и не искали да се замесват. Жена му го изгонила и не
можел да вижда децата си, поради което се бил отчаял. След оправдаването му бил много
щастлив.
От показанията на свидетеля Р. се установява, че същият познава В.К. от 9-10 години.
Свидетелят временно живеел на гара ***, работел в строителството на частно и понякога
2
вземал ищеца да работят заедно, но поради проблемите на В. с правосъдието преустановили
работата си заедно, докато ищецът не си оправил проблемите.
При така установената фактическа обстановка в правилно приложение на материалния закон
първоинстанционният съд е приел, че на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от дейността на правозащитните органи от
незаконно повдигане на обвинение, приключило с оправдателна присъда. Отговорността на
държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което
съгласно чл.4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Обезщетението за
неимуществените вреди е за увреждане на нематериални права, блага или правнозащитими
интереси. Самите вреди обичайно се изразяват в нравствените, емоционални и психически
терзания на личността от накърнена чест, достойнство, добро име в обществото.
В настоящия случай ищецът К. е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното му обвинение и подлежат на репариране от
процесуалния субституент на държавата в лицето на Прокуратурата на Република България.
Следователно, искът се явява доказан по своето основание. Относно размера на
обезщетението настоящият въззивен състав съобразявайки продължителността на конкретно
воденото наказателно производство спрямо ищеца от около 4 години; тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно едно обвинение за извършени две
тежки умишлени престъпления; интензитета на мерките на процесуална принуда, свеждащи
се до единствено взетата мярка за неотклонение „подписка“; броят и продължителността на
извършените с негово участие процесуални действия; възрастта на ищеца към датата на
привличането му като обвиняем – 37 години; наличието на криминално минало, видно от
приложеното на л. 33 от делото свидетелство за съдимост; липсата на медицински данни или
друг доказателства за тежки и трайни последици по отношение на здравословното и
психическото му състояние от конкретното наказателно производство; липсата на
доказателства и относно трудовата дейност на ищеца преди образуване на конкретното
наказателното производство, за да се направи извод, че именно то е оказало негативен ефект
върху нея; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед
личността му и начина му на живот; как е рефлектирало обвинението върху социалните му
контакти; икономическата обстановка в страната, както и фактът, че осъждането на
Прокуратурата само по себе си също има естество на репарация, намира, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществените вреди е 4 000 лв., така както е приел и
първоинстанционният съд. Тази сума ще обезщети обичайните вреди, неудобства и
безпокойства, търпени от ищеца от воденото срещу него конкретно наказателно
производство.
Поради съвпадане на изводите и на двете съдебни инстанции, решението следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл.38 от ЗАдв на процесуалния представител на
ищеца адв. И.К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
3
размер на 510 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264824/16.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1544/2020 г. на
СГС, ГО, 27 състав.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2,
да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв.И.К. адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 510 лева.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4