Р Е Ш Е Н И Е
№ /………….2020 год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І-ви
касационен състав, в публичното
заседание на осми октомври през 2020 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
Секретар:
Галина Владимирова
Прокурор
при Варненска окръжна прокуратура: Владислав Томов
Като
разгледа докладваното от Веселина Чолакова
кАНД № 1930 по описа на съда за 2020
година,
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63
ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „С. стил“ ООД, ЕИК ********* със седалище в гр.Варна, чрез
адв. Д. против решение № 1045/17.07.2020 г. постановено по АНД № 1148/2020 г.
по описа на Районен съд-Варна, с което съдът е потвърдил НП №
В-0044242/04.01.2018 г. на директора на
РД към КЗП за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград и Силистра , с което на касатора
е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 лева на основание чл.200 от Закона
за защита на потребителите. Касаторът релевира основанията на чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК, приложими по препращане на чл.63 от ЗАНН- нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита,
че въззивният съд не е установил обективно фактическата обстановка по случая.
Сочи се, че предвид спецификата на предлаганата стока не е било възможно да се
поставят цени на незавършени артикули. Моли да се отмени решението на Районен
съд-Варна и да се отмени наказателното постановление. Поддържа касационната
жалба с представено писмено становище. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът – Комисия за защита на потребителите ,
редовно уведомен не изпраща представител. В представено писмено становище
излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63,ал.5 от ЗАНН.
Представителя на Окръжна прокуратура-Варна счита касационната
жалба за неоснователна.
Варненският административен съд, І-касационен състав
като взе предвид наведените основания от касатора, събраните по делото
доказателства, становищата на страните и
в рамките на касационната проверка съгласно чл.218 АПК, вр.чл.63,ал.1 от ЗАНН намира следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения
срок съгл. чл. 211,ал. 1 АПК, вр. чл.63,ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна и е
допустима. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд е
установил от фактическа страна, че на 24.10.2017г. , по повод постъпила
потребителска жалба, служители на КЗП-Варна , една от които св. М.А., извършили
проверка в мострена зала, намираща се в гр.Варна, ул.“ Скопие“ № 13
и стопанисвана от дружеството. В обекта били изложени различни видове врати, произведени
от „С. стил“ ООД. В хода на проверката било установено, че изложените мостри не
се предлагали за продажба. В обекта имало фирмен каталог със снимки на различни
видове модели и цветове врати, на които нямало обявени продажни цени.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.15 ал.2 от ЗЗП. На дружеството
бил предявен АУАН, срещу който не била направени възражения. В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които били обяснени
причините , поради които не били посочени цени на предлаганите врати, а именно
че са били направени снимки на мострени врати , които са служели за възможност
на клиентите да се ориентират във вида на произвежданите врати, възможни
модели, материали, цветове, обков, стъкла и др. Поради това и тъй като при
една врата можело да се съчетаят различни компоненти, в зависимост от
изискванията на клиента, за това на снимките, които били примерни, нямало цени.
В заключение било изразено становище, че не е било допуснато нарушение на чл.15
ал.2 от ЗЗП.
Въз основа на АУАН
било издадено наказателно постановление № В- 0044242 / 04.01.2018г. , с което за
нарушение на чл.15 от ЗЗП на „С. стил“ ООД била наложена имуществена санкция в
размер на 300,00 лв. на основание чл.200 от ЗЗП.
От правна страна Районен
съд-Варна е приел, че НП е издадено в рамките на установените преклузивни
срокове, от компетентен орган, в съответствие
с материалния закон. Приел е, че обективната и субективната съставомерност на
санкционираното деяние се установява от събраните писмени доказателства, включително
и от гласните такива на разпитания свидетел – М.
А.- актосъставител. Обсъдил е подробно направените с
въззивната жалба възражения и е приел, че след като са налице обиктивни
критерии, по които цената на всеки един артикул може да бъде индивидуализирана,
то за дружеството е било във възможност и е имало задължение да посочи цената
на предлаганите за продажба чрез каталог врати. Приел е, че наложеното
наказание е справедливо в определения минимален размер. Обсъдил е приложимостта
на чл.28 от ЗАНН и е приел, че
допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да
се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.
Настоящата инстанция преценява решението на районния
съд като правилно.
В административно-наказателното производство в тежест
на наказващия орган е да докаже, че е извършено нарушение и че е извършено от санкционираното лице. Въззивният
съд е изследвал обективната и субективна съставомерност на деянието
осъществяващо нарушение на чл.15,ал.2 от
ЗЗП , като е обсъдил представените писмени доказателства и събраните гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите М. A. и С. Д.. Въззивният
съд е изложил подробни мотиви относно липсата на допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон при реализирането на
административнонаказателната отговорност на касатора, които настоящата
инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря и препраща към
тях на основание чл. 221,ал.2, изречение второ от АПК. От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че посоченото в НП нарушение е
извършено. Настоящият състав като касационна инстанция споделя изцяло изводите
на въззивния съд относно липсата на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Разпоредбите на ЗЗП са създадени изцяло в интерес на
потребителите и всяко нарушение би следвало да се приеме, като такова с висока
обществена опасност, защото засяга обществени отношения свързани с множество граждани.
При горните констатации касационният състав намира, че
обжалваното решение не е обременено с поддържаните пороци, а при служебната
проверка по чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани и други основания за отмяна
на проверяваният съдебен акт, поради което жалбата против него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид този изход на спора, основателно е
своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Възнаграждението е
дължимо в минималния размер от 80 лева
по чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ във вр. с чл. 63, ал. 5
от ЗАНН и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от
горното и съобразно с правомощията си по чл.221 ал.2, предл. първо от АПК касационният съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1045/17.07.2020 г. постановено
по АНД № 1148/2020 г. по описа на Районен съд-Варна .
ОСЪЖДА „С. стил“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.В.,
представляван от П. Г. П. да плати в
полза на Комисията за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.