№ 168
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20225000500334 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №260053/14.04.2022 г. ,постановено по гр.д.№
724/20 г. по описа на ОС – П. ,с което е прогласена нищожността на договор
за покупко- продажба на недвижими имоти ,сключен на 05.03.2013г. с нот.акт
№** / 2013г. на Нотариус Д. Г.,с който Г. В. Д. и Г. И. Д. са продали на
дъщеря си А. Г. Д. описаните в решението недвижими имоти поради
накърняване на добрите нрави и са осъдени да заплатят разноски на
ищеца..Жалбоподателките Г. И. Д.,представлявана от адв.С.а и А. Г.
Д.,представлявана от адв.К.-Д. поддържат ,че обжалваното решение е
недопустимо като постановено по недопустим иск ,а по същество излагат
подробни съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност и
заявяват искане същото да бъде отменено изцяло с произтичащите от това
законови последици.Претендират присъждане на разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна Г. В. Д. ,представляван от адв.И. е депозирал
отговори по жалбите на двете жалбоподателки ,с които оспорва същите
,счита решението за допустимо и правилно се заявява искане обжалвания
съдебен акт да бъдат потвърден като претендира разноски .
Пловдивски апелативен съд , след като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
1
Пловдивски окръжен съд е сезиран с искова молба ,по която е
образувано гр.д.724/20 г. ,с която Г. В. Д. претендира прогласяване
нищожността на договор за покупко- продажба на недвижими имоти
,сключен на 05.03.2013г. с нот.акт №** / 2013г. на Нотариус Д. Г.,с който Г. В.
Д. и Г. И. Д. са продали на дъщеря си А. Г. Д. следните имоти : ПИ с
идентификатор***********,находящ се в гр.П. ,ул.“Б.ш. „ №***-* с площ от
266 кв.м. по кадастрална карта ,а по документ за собственост около 250 кв.м.
с предназначение на територията : урбанизирана ,ведно с намиращата се в ПИ
сграда с идентификатор ************* с предназначение жилищна сграда
,еднофамилна , в която са разположени следните обекти: СОС с
идентификатор ************** ,,находящ се в гореописания ПИ в сграда №*
,етаж * ,с предназначение : жилище ,апартамент ,както и СОС с
идентификатор ************** ,находящ се в гореописания ПИ в сграда №*
,етаж * с предназначение : склад ,и СОС с идентификатор ***************
,находящ се в същия ПИ ,в сграда №* с предназначение : гараж ,ведно с
всички подобрения и приращения за сумата от 50 000 лв. като продавачите
са запазили за себе си правото на ползване пожизнено и безвъзмездно ,заедно
и поотделно на склада и гаража. Ищецът е поддържал ,че договорът за
покупко-продажба е нищожен като накърняващ добрите нрави поради
нееквивалентност на разменените престации.
Ответниците Г. И. Д. и А. Г. Д. оспорват иска.На първо място
поддържат ,че същият е недопустим ,тъй като имотът ,предмет на атакуваната
разпоредителна сделка е притежаван от ищеца и ответницата Г. Д. в режим на
СИО ,то за надлежно предявяване на настоящия иск е необходима съвместна
процесуална легитимация на съпрузите ,каквато в случая липсва.Поддържа се
виждането ,че по искове ,касаещи имущество в режим на СИО съпрузите са
задължителни необходими другари.По същество се излагат съображения за
неоснователност на иска ,тъй като не е налице нееквивалентност на
разменените престации.
Съдът с решението ,предмет на обжалване е приел на първо място
искът за допустим , а по същество за основателен. Базирайки се на
заключението на СТЕ ,изготвено от в.л.В.Р. досежно установената там
пазарна цена на имота към 2013 г. и отчитайки стойността на запазеното
право на ползване за продавачите ,съотнесени към продажната цена от 50 000
лв. съдът е приел да е налице нееквивалентност на престациите по атакувания
договор за покупко-продажба ,поради което е уважил иска като е прогласил
нищожността му като такъв ,накърняващ добрите нрави.
По допустимостта на предявения от Г. В. Д. иск ,който въпрос се
повдига и пред настоящата инстанция и за която съдът следи служебно :
предявен е иск от Г. Д. против Г. Д. и А. Д. за прогласяване нищожност на
договор за покупко-продажба на недвижим имот ,сключен между ищеца и
първата ответница като продавачи и втората ответница като
купувач.Безспорно продавачите са били съпрузи към момента на сключване
на договора ,а разпоредителната сделка в полза на тяхната дъщеря – втората
2
ответница има за предмет недвижим имот ,притежаван от продавачите в
режим на СИО.Веднага следва да се каже ,че по искове ,целящи защита на
вещни права върху вещи ,притежавани в режим на СИО ,съпрузите са
факултативни необходими другари ,а не задължителни ,поради което
предявяване на иска само от един от тях не води до неговата
недопустимост,но неучаствалия съпруг – необходим другар в условията на
факултативност ще бъде обвързан от силата на присъдено нещо по
постановеното съдебно решение и може са брани по реда на чл.304 от ГПК. В
случая обаче не се касае за вещен иск ,а за облигационен такъв доколкото
ищецът не въвежда твърдения да е собственик на имотите ,предмет на
разпоредителната сделка поради това ,че същата е нищожна и не е породила
правно действие ,с което да обоснове интереса си от водене на иска ,нито
пряко заявената от него претенция е насочена към признаване на негови
собственически права досежно имотите .Исковата претенция има за предмет
обявяване нищожност на договор ,сключен между ищеца и първата ответница
като продавачи и втората ответница като купувач и се явява изцяло
облигационна такава като страните по делото са всички участници в сделката
и за ищеца е налице правен интерес да води този иск доколкото всеки
,включително неучаствали в сделката лица ,могат да се позоват на
нищожност . Неоснователни са аргументите на жалбоподателката А. Д.
,изложени в писмената защита пред първата инстанция и във въззивната й
жалба за недопустимост на иска ,основани на касационна практика
,постановена по реда на чл.290 от ГПК и конкретно цитирана доколкото
постановките ,заложен в нея касаят казуиска ,различна от настоящата .
По съществото на спора : безспорно ищецът и първата ответница Г. Д. са
съпрузи и са били такива към момента на сключване н договора за покупко –
продажба през 2013 г. ,с който са продали на дъщеря си А. Д. – втората
ответница поземлен имот ,едно с жилищна сграда ,състояща се от един
жилищен етаж ,склад и гараж за сумата от 50 000 лв. като с този договор
продавачите са запалили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на
склада и гаража.
От заключението на първоначалната СТЕ ,изготвено от вещото лице В.Р.
, пазарната стойност на недвижимия имот ,обект на горната разпоредителна
сделка към момента на нейното осъществяване е 156 742лв.от която сума
,след приспадане на запазеното право на ползване на СОС с идентификатор
**************- 6 843лв. и СОС с идентификатор *************** –
3 945лв. ,възлиза на 145 954лв.Според допълнителното заключение на СТЕ
,изготвено също от в.л. Р. ,съобразявайки възрастта на най-младия от
ползувателите към момента на разпоредителна сделка – Г. Д. ,пазарната
стойност на имота с приспадане запазеното право на ползване на посочените
два обекта възлиза на 135 718 лв. Както се каза по-горе договорната продажна
цена е 50 000 лв. , а данъчната оценка е 82 008,90лв.
Така установеното от фактическа страна сочи,че несъмнено продажната
цена по договора е по-ниска в сравнение с данъчната оценка и пазарната цена
3
на имота ,приспадайки от нея запазеното право на ползване за продавачите.
Недействителни като противоречащи на добрите нрави са договорите за
покупко-продажба,при които насрещните престации са явно нееквивалентни
като тази преценка следва да бъде направена като се отчете принципа на
свободата на договаряне ,липсата на законово ограничение да се договаря
продажна цена по-ниска или по-висока от обичайната такава ,както и други
фактори от субективно естество като нееквивалентността на насрещната
престация,за да обоснове нищожност на сделката следва да е толкова
съществена ,че същата практически да граничи с нулева.В конкретния случай
недвижимите имоти ,обективирани в атакувания договор за покупко-
продажба са продадени на цена ,значително занижена спрямо пазарната към
момента на сделката като е зачетено и запазеното право на ползване от
страна на продавачите ,но съобразявайки гореизложените критерии при
преценка са ли нееквивалентни насрещните престации по този договор
настоящият съд намира ,че макар и договорната цена да е по-ниска от
обичайната пазарна такава към момента на сделката ,това не прави договора
нищожен поради нееквивалентност на престациите ,респ накърняване на
добрите нрави като тук следва да се отчете ,освен свободата на договаряне и
липсата на законов пречка да се уговаря продажна цена по-ниска от
обичайната ,и близките семейни отношения между страните по договора ,а
именно родители – дете ,което прави напълно логично и житейски обяснимо
договаряне на продажна цена ,по ниска от обичайната.
Така изложените мотиви налагат извода ,че разпоредителната сделка
,чиято нищожност поради противоречие на добрите нрави се претендира да
бъде установена е действителна ,не е налице соченият от ищеца неин порок
,водещ до нищожност ,поради което така предявеният от него иск се явява
изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Не до тези изводи е стигнал първоинстанционния окръжен съд с
решението ,предмет на обжалване ,поради което същото се явява неправилно
и следва да се отмени като се постанови друго , с което искът на Г. Д. против
Г. Д. и А. Д. за прогласяване нищожността на договор за покупко продажба на
недвижим имот, сключен на 05.03.2013г. с нот.акт №** / 2013г. на Нотариус
Д. Г. поради противоречие на добрите нрави бъде отхвърлен.
По разноските : на въззиваемите следва да се присъдят разноски за двете
инстанции както следва –на А. Д. следва да бъде присъдени разноски за
първоинстанционото разглеждане на делото в размер на 1250лв. съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК ,а за настоящето производство - в
размер на 300 лв. ,или общо 1 550 лв. ,както и внесена ДТ в размер на 395,50
лв.На въззиваемата Г. Д. следва да бъдат присъден разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 3 000 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение като във връзка с направено от жалбоподателя Д.
възражение за прекомерност съдът го намира за неоснователно и същото
няма да бъде редуцирано, а за настоящата инстанция следва да се присъдят
разноски в размер на 500 лв. ,както и внесена ДТ в размер на 395,50 лв.
4
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение №260053/14.04.2022 г. ,постановено по
гр.д.№ 724/20 г. по описа на ОС – П.,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. П.
№*, със съд. адрес: гр. П., ул. Р.Д., Д.Л.”, партер, чрез адв. Г. И., против Г. И.
Д., ЕГН **********, и А. Г. Д., ЕГН **********, и двете от гр. П., ул. Б.ш.**,
иск за ПРОГЛАСЯВАНЕ за НИЩОЖЕН поради накърняване на добрите
нрави на договор за покупко–продажба на недвижими имоти, сключен на
05.03.201З г. с нот. акт №**, том *, рег.№***, дело №**/2013 г. на нотариус
Д. Г., рег.№*** на НК, вписан с Акт №**, том **, дело ****/06.03.2013 г. на
СВ – П., с който Г. В. Д., ЕГН **********, и Г. И. Д., ЕГН **********, са
продали на дъщеря си А. Г. Д., ЕГН **********, следните недвижими имоти,
притежавани от продавачите в режим на СИО:
- ПИ с идентификатор *********** по КККР, последно изменени със
Заповед № КД-14-16-137/23.01.2013 г. на Началника на СГКК - П., с адрес на
ПИ: гр. П., п.к. 4000, ул. Б.ш. ***-*, с площ по кадастрална скица от 266 кв.м,
а по документ за собственост - от около 250 кв.м; трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване; № по предходен план: имот пл.№***; при граници на имота: ПИ
с идентификатори *************, ************, ************ и
************; ведно със сграда с идентификатор ***********.4, със
застроена площ от 125 кв.м, брой етажи – 2; с предназначение: жилищна
еднофамилна сграда, в обема на която са разположени следните СОС:
- СОС с идентификатор **************, с адрес: гр. П., п.к. 4000, ул.
Б.ш. ***-*, етаж *, намиращ се в сграда №*, разположена в гореописания ПИ
с идентификатор ***********; с предназначение: жилище, апартамент; брой
нива: 1, с площ 92.94 кв.м, ведно с прилежащи части: две избени помещения
и съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху имота, при съседни СОС: на същия етаж - няма, под обекта - СОС с
идентификатори *************** и **************, над обекта - няма;
- СОС с идентификатор **************, с адрес: гр. П., п.к. 4000, ул.
Б.ш. ***-*, етаж *, намиращ се в сграда №*, разположена в гореописания ПИ
с идентификатор ***********, с предназначение: за склад, брой нива – 1; с
площ 42 кв.м, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху ПИ, при съседни СОС: на същия етаж - няма, под
обекта - няма, над обекта – СОС с идентификатор **************;
- СОС с идентификатор ***************, с адрес: гр. П., п.к. 4000, ул.
Б.ш. ***-*, етаж *, намиращ се в сграда №*, разположена в гореописания ПИ
с идентификатор ***********, с предназначение: гараж в сграда, брой нива -
1, с площ от 25 кв.м, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата
5
и от правото на строеж върху имота; при съседни СОС: на същия етаж - няма,
под обекта - няма, над обекта – СОС с идентификатор **************,
ведно с всички подобрения и приращения в имота, като продавачите
запазват за себе си пожизнено и безвъзмездно заедно и поотделно правото на
ползване върху СОС с идентификатор ************** и СОС с
идентификатор ***************, общо за сумата от 50 000 лв.,
поради нееквивалентност на разменените престации.
ОСЪЖДА Г. В. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. П. №*, със съд.
адрес: гр. П., ул. Р.Д., Д.Л.”, партер, чрез адв. Г. И., да заплати на Г. И. Д.,
ЕГН ********** разноски за двете инстанции в размер на 3 500 лв заплатено
адвокатско възнаграждение. ,както и 395,63 лв. внесена ДТ за въззивно
обжалване.
ОСЪЖДА Г. В. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. П. №*, със съд. адрес:
гр. П., ул. Р.Д., Д.Л.”, партер, чрез адв. Г. И. да заплати на А. Г. Д., ЕГН
********** разноски за двете инстанции в размер на 1 550 лв. адвокатско
възнаграждение, както и 395,50 внесена ДТ за въззивно обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6