№ 125
гр. Велико Търново, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20214000500226 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № Р-3 от 12.01.2021 г. по гр.д. № 9/2020 г. Окръжен съд
Велико Търново е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София да
заплати на Б. Н. К. сумата от 5000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания, пряка последица от неизпълнение задължението на
Агенцията за поддържане на пътищата, довело до телесни увреждания –
фрактура на ляв крак, разкъсани далак и черен дроб, чревни сраствания,
исхемични промени и тромбози, при пътно-транспортно произшествие на
14.12.2014 г. в с. Мусина, Община Павликени, на ляв завой, на ул. Първа, в
участъка между дом 6 и дом 9 в селото, ведно със законната лихва по чл. 86
ЗЗД върху вземането, считано от 10.11.2019 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 2491,39 лв. – обезщетение за вреди от забава в плащане на
горното вземане за периода от 14.12.2014 г. до 10.11.2019 г., като исковете за
разликата от присъдените суми до пълния претендиран размер, съответно
1
40000 лв. и 19930,92 лв. , са отхвърлени.
С решението е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София
да заплати на В.В. К. сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, пряка последица от неизпълнение задължението
на Агенцията за поддържане на пътищата, довело до телесни увреждания –
фрактура на тазови кости, при пътно-транспортно произшествие от
14.12.2014 г. в с. Мусина, Община Павликени, на ляв завой на ул. Първа , в
участъка между дом 6 и дом 9 в селото, ведно със законна лихва върху
вземането, считано от 10.11.2019 г. до окончателното му заплащане, както и
сумата 2491,39 лв. – обезщетение за вреди от забава в плащане на горното
вземане за периода от 14.12.2014 г. до 10.11.2019 г., като исковете за
разликата от присъдените суми до пълния претендиран размер, съответно
40000 лв. и 19930,92 лв., са отхвърлени.
Присъдени са разноски.
С определение от 24.02.2021 г. по гр.д. № 9/2020 г. на ВТОС,
постановено по реда на чл. 248 ГПК е изменено решението в частта за
разноските, като е отхвърлено искането на АПИ за заплащането на
юрисконсултско възнаграждение и е осъдена Агенцията да заплати на В.К.
разноски в размер на 60 лв., съразмерно с уважената част от претенциите.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Б. Н.
К. в отхвърлителните му части, като се сочат доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, необоснованост, нарушение на материалния закон.
Мотивите на съда във връзка с приетото съпричиняване са лаконични, не е
посочен процент на съпричиняването и критериите, въз основа на които
решаващият състав е възприел конкретния процент съпричиняване, с който е
намалено обезщетението за вреди. Приетото от съда съпричиняване е
прекомерно. В настоящият случай не са налице предпоставките за приемане
наличието на съпричиняване. Вещото лице изрично е посочило, че причината
за ПТП и поднасянето на автомобила е лошият коефициент на сцепление,
поради заледен/заскрежен път, а маневрата за овладяване на автомобила е
трудна. Не се споделят доводите на съда, че при друго поведение на водача
удар в електрическия стълб не би настъпил. Мястото на произшествието не е
поддържано, не е обозначено, поради което водачът не може да се съобрази с
2
нещо, което не е видимо. Допуснато е съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила, тъй като решението не съдържа мотиви, в
които да се посочат исканията и възраженията на страните, преценката на
доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
Отправено е искане решението да се отмени в обжалваните части и се
постанови друго, с което се уважат изцяло предявените искове като
основателни и доказани. Претендират се разноски за двете инстанции.
В.В. К., лично и със съгласието на своята майка Б.К., заема
становище за основателност на жалбата.
Ответникът по жалба Агенция „Пътна инфраструктура“ изразява
становище за правилност на постановения съдебен акт, като съответно на
доказателствата и на материалния закон е прието, че водачът на автомобила
К. има изключителен принос за настъпване на катастрофата и това е довело
до последицата претендираното обезщетение да бъде намалено.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба и от В.В.
К., действаща лично и със съгласието на своята майка Б.К., в частта му, с
която са отхвърлени исковете на тази ищца за разликата от присъдените суми
до пълния размер, съответно 40000 лв. и 19930,92 лв. като неоснователни и
недоказани. Наведени са съображения, че съдът е изложил кратки мотиви за
драстично намаляване на исковите претенции, поради съпричиняване по
отношение на ищцата Б.К., но по отношение на В.К. няма никакви изложени
мотиви. Детето, което е било в автомобила, няма отношение към
произшествието. От събраните доказателства не се установява причината за
ПТП да е несъобразената скорост на водача, нито неправилна маневра, а
същото се дължи на лошия коефициент на сцепление, поради
непочистен/необработен път. Касае се за т.нар. „черен лед“, който не може да
бъде установен от водача при движение. В решението са пренебрегнати
получените увреждания на В. - фрактура на тазови кости, наложило лечение в
режим на легло 20 дни, раздвижване и ходене с патерици около месец и
половина. Всички останали значими към определянето на размера на
обезщетението факти не са съобразени от съда.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части като
3
неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъдат уважени изцяло
предявените искове по отношение на В.К.. Претендира разноски за двете
инстанции.
Б.К. заема становище за основателност на тази жалба.
Ответникът по жалба Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София в
своя отговор изразява становище, че правилно първоинстанционният съд
приема, че основа роля за инцидента и вредите, причинени в следствие на
него, има неправилното шофиране от страна на майката на ищцата – Б.К.. От
събраните доказателства се установява, че водачът К. е нарушила правилата
за движение по пътищата, движейки се с несъобразена с моментните пътни
условия скорост и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на
дъщеря си В.К.. Възприема становището, че след като изключителна вина за
катастрофата има майката на ищцата, то и дължимото обезщетение за детето
следва да бъде определено като сума, равна на тази на майката. Определянето
на размера на обезщетението по справедливост се осъществява чрез преценка
на всички установени по делото обективно съществуващи обстоятелства,
относими към характера и тежестта на увреждането, степента и
продължителността на болките и страданията, причинени на пострадалия във
връзка с него.
По делото е постъпила и частна жалба против определение от
24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 9/2020 г. на ВТОС в частта му, в която е
осъден ответника АПИ да заплати на В.К. разноски в размер на 60 лв., като се
оспорва начинът на изчисляването им.
Б.К. заема становище за основателност на частната жалба.
Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София не заема становище.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
4
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора
по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Производството пред Окръжен съд Велико Търново е било
образувано по повод подадена искова молба от Б. Н. К. и В.В. К., лично и със
съгласието на своята майка Б.К., против Агенция „Пътна инфраструктура“ за
заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди – претърпени
болки, страдания от травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило
на 14.12.2014 г., в размер на по 40000 лв. за всяка една от тях, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 14.12.2014 г. до 10.11.2019 г. в
размер на по 19930,92 лв. за всяко от обезщетенията, както и законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба са
изложени твърдения, че на 14.12.2014 г. Б.Н. е управлявала лек автомобил
Шкода Октавия, с рег. № ВТ16****, в който е била и В.К., и в с. Мусина, на
ул. Първа, при навлизане в ляв завой на заледен, необработен и необозначен
участък от пътя, автомобилът се поднася и се блъска в железобетонен стълб
от електропреносната мрежа. Б.К. претърпява фрактура на ляв крак, разкъсан
далак и черен дроб с опасност за живота, чревни сраствания, исхемични
промени, тромбози и др., довели до 74 % трайно намалена работоспособност,
а В.К. претърпява фрактура на тазови кости. В резултат на травматичните
увреждания двете ищци са търпели болки и страдания, наложил се престой в
болница и на двете, движението и обслужването им били значително
затруднени, поради което се нуждаели от чужда помощ, като негативните
последици продължават да са налице. Отговорността на АПИ е ангажирана,
тъй като участъкът от пътното платно, на който е станало произшествието, е
част от републиканската пътна мрежа, и ответникът не е изпълнил
нормативно вмененото му задължение да обозначи заледения участък и/или
обезопаси същия, като почисти образувалия се лед, съответно опесъчи
хлъзгавата настилка. Налице е противоправно поведение, изразяващо се в
5
бездействие – неизпълнение на задължение за вземане мерки за безаварийно
преминаване на автомобилите по пътното платно, което е в причинна връзка с
причинените на ищците вреди. С оглед на това са предявени настоящите
искове.
С отговора на исковата молба са оспорени предявените искове.
Излага се, че вредите са настъпили в условията на съпричиняване от страна на
водача Б.К., която е управлявала автомобила с несъобразена скорост с
пътната обстановка и състоянието на пътя. По тези съображения е отправено
искане исковете да бъдат отхвърлени, и при условията на евентуалност –
исканото обезщетение да се намали с ½, поради съпричиняване на вредата от
водача. Счита претенциите за прекомерно завишени.
С обжалваното решение е прието, че са доказани сочените вреди,
заскрежената пътна настилка и влиянието й върху транспортния инцидент,
поради което е счетено, че неизпълнението на задълженията на Агенция
„Пътна инфраструктура“ за поддържане на пътното платно ангажира
отговорността й да обезщети ищците за причинените болки и страдания от
претърпяните телесни увреждания. Приет е за справедлив размер на
обезщетенията сумата от по 40000 лв. за всяка ищца, но предвид
обстоятелството, че основна роля в инцидента и вредите от него е
неправилното шофиране на Б.К., поради несъобразена скорост и
неправилното опериране с волана след поднасянето на автомобила, са
намалени размерите на обезщетенията на по 5000 лв. за всяка ищца, ведно със
законната лихва, считано от 10.11.2019 г. до окончателното изплащане.
Съответно е преизчислено и обезщетението за забава върху признатите
размери, като е присъдено такова в размер на по 2491,39 лв. за всяка ищца.
Настоящият състав, като обсъди събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложения констативен протокол с пострадали лица и
материални щети от 14.12.2014 г. се установява, че на същата дата, в 07,50
часа в с. Мусина, ******** в посока гр. Велико Търново, при управление на
лек автомобил Шкода Октавия, с рег. № ВТ16**** водачът Б.К. губи контрол
над автомобила, отклонява се в дясно по посока на движението, напуска
6
пътното платно и се блъска в желязо-бетонен стълб от електропреносната
мрежа. Като причина за ПТП в протокола е посочено движение с
несъобразена скорост с моментните пътни условия и интензивността на
движението. За механизма на произшествието и пътната обстановка са
събрани гласни доказателства и е изслушано вещо лице. Св. К., съпруг на
ищцата Б.К. и баща на ищцата В.К. разказва, че в неделя сутринта на
14.12.2014 г. В. трябвало да бъде на олимпиада по математика и майка й
тръгнала да я кара. Това било около 7 часа сутринта, за да бъде в 7,30 часа на
олимпиадата. Малко по-късно на свидетеля се обадила Б. и му казала, че се е
блъснала. Той тръгнал към произшествието с другата кола. Било заскрежено,
карало се бавно и свидетелят не могъл да стигне бързо. Настигнал
полицейската кола, като с влизането в с. Мусина намалили скоростта както
свидетелят, така и патрулката, тъй като много се пързаляло, било заскрежено.
Автомобилът, управляван от ищцата, бил с нови зимни гуми. Св. Ц., младши
автоконтрольор в РУ Павликени, на когото се обадили за произшествието да
отиде да го запази, си спомня, че когато отишъл възприел колата на
пострадалите, линейката вече ги била отвела. Пътят се пързалял, асфалтът от
мокрото бил замръзнал през нощта, нямало масивна снежна покривка. Няма
обозначение за заледяване. Св. М., медицински фелдшер в ЦСМП Велико
Търново, филиал Павликени е пътувал в линейката, която е извикана при
инцидента. Спомня си, че са карали много бавно, защото пътят бил заледен,
хлъзгав, едва пристигнали и не можело да се управлява с повече от 50-60
км/ч. На място възприел жената, която все още била в колата, детето било
отзад, движело се, но по-късно разбрали, че има проблеми в таза. Вещото
лице по изслушаната автотехническа експертиза, изхождайки от
деформациите на лекия автомобил /за които има данни в образуваното
досъдебно производство, впоследствие прекратено/ и посредством
компютърна симулация на реализираното ПТП, стига до извод, че скоростта
на движение на автомобила в момента на удара и преди това е около 45-50
км/ч. При извършения оглед на място е установило, че при навлизането в с.
Мусина в посока от гр. Павликени към гр. В. Търново пътят е почти прав,
водачът на лекия автомобил е имал пряка видимост и възможност да избере
технически правилната скорост, с която да преодолее безопасно маневрата
ляв завой по неговата посока на движение. С оглед на това приема, че
причините за ПТП са технически неправилно избраната скорост от водача на
7
л.а. Шкода, чрез която да преодолее безопасно маневрата завой наляво по
неговата посока и заледената пътна настилка, чието състояние съществено е
допринесло за реализирането на ПТП. В съдебно заседание вещото лице
обяснява, че автомобилът е с предно предаване, поради което предните гуми
имат по-голямо сцепление с пътя в сравнение със задните. Често предните
губи описват завоя, но поради по-слабия коефициент на сцеплението на
задната ос, задницата на автомобила се завърта, като в случая левият завой е
довел до изнасяне задницата надясно. В такива случаи водачите
инстинктивно рязко завъртат волана в посока на занасянето, като се стараят
да върнат автомобила в траекторията на движение, което е трудна за
овладяване маневра и води до косо поднасяне към тротоара. Уточнява, че в
конкретния случай причината за ПТП е лошото сцепление на задната ос –
между гумите и настилката, което е поради състоянието на пътната настилка.
В резултат на причинения удар, водачът Б.К. и пътуващата в
автомобила В.К. са получили телесни увреждания. Същите са откарани в
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД Велико Търново, където на В.К., на 10
години, е установено счупване на пубиса /срамна кост/, закрито, без
дислокация, а на Б.К., на 37 години, са установени закрита коремна травма,
довела до спешна лапаротомия с премахване на далак и хирургична
интервенция на черен дроб; закрита шийна травма, довела до травматична
аневризма със стеноза и тромбоза на дясна каротидна артерия, причинила
исхемичен инсулт в дясна голямомозъчна хемисфера и посттравматична
епилепсия; две разкъсно-контузни рани на ляво коляно с дължина 8 см и 6 см,
умерено кървящи, ограничени движения на ляво коляно; дясно коляно с
разкъсно-контузна рана с дължина 3 см, счупване на лява бедрена кост;
разкъсно-контузни рани по лицето, левостранен плеврален излив, закрита
черепно-мозъчна травма по механизма на дифузна травма на главния мозък
/заключение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза и
приложени епикризи/. В.К. е престояла в болницата от 14.12.2014 г. до
17.12.2014 г., а Б.К. – от 14.12.2014 г. до 24.12.2014 г., видно от приложените
епикризи, като Б.К. впоследствие отново предприема болнични лечения, за
което са приложени 7 бр. епикризи. С Експертно решение на ТЕЛК от
27.01.2016 г. на Б.К. е призната 74 % трайно намалена работоспособност, а с
последващо решение от 09.11.2018 г. трайно намалената работоспособност е
8
увеличена на 75 % за срок от три години, с водеща диагноза специални
епилептични синдроми. Телесните увреждания на двете ищци и лечението са
анализирани от изслушаната съдебно-медицинска експертиза. По отношение
на В.К. лечението е имобилизация на легло /посочена в епикризата за срок от
20 дни, след което до 30 – 45 дни – раздвижване и ходене с патерици/, като
травмата е причинила трайно затруднение в движението на долни крайници и
снагата, с период на възстановяване около 10 месеца. Описаните по-горе
увреждания на Б.К. са причинили постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота, загуба на слезка, трайно затруднение в движението на ляв
долен крайник. Възстановителния период за счупената бедрена кост е бил
около 12 месеца, а за останалите травми – загуба на далак, посттравматичната
аневризма на каротидна артерия и посттравматична епилепсия уврежданията
за са цял живот. В съдебно заседание вещото лице медик уточнява, че в дясна
каротинна артерия /сънна артерия/ се е образувала посттравматична
аневризма, тромбози, които са причинили инсулта и това категорично е
следствие от ПТП, а съответно епилепсията е резултат от исхемичния инсулт.
За здравословното състояние на ищците са разпитани св. В. К. и В. К..
В. К. е уведомен от съпругата си за произшествието и при отиването му на
място е възприел изваждането на Б. от автомобила, след което е потеглил
след линейката към болницата. Детето е закарано за рентгенова снимка, като
при него е останала сестрата на свидетеля, а той е тръгнал със съпругата си,
на която се наложило извършването на спешна операция, при която е
отстранен далака. Свидетелят останал като придружител при съпругата си до
изписването й от болницата на 10.01.2015 г. Като се прибрали в гр. Бяла
Черква Б. започнала да вдига температура, да прави гърчове с припадъци.
Отново я приели в болница, като започнали да търсят причината. Потърсили
помощ в болнични заведения в гр. София, където установили запушване на
дясна сънна артерия и прекарването на исхемичен инсулт. Установили още
излив в белия дроб и в корема, като на два пъти лежала по 20 дни в болница,
придружена от свидетеля. След овладяване на възпаленията започнали
консултации в гр. Плевен, в гр. София, тъй като Б. изпадала в безпомощни
състояния, гледала в една точка и това налагало непрекъснат прием на
лекарства, за цял живот.
Св. В. К., баба на ищцата В.К., е била в болницата при В. и разбрала
9
за получената фрактура на срамната кост. Това не й позволявало да е седнала
или права, като един месец В. стояла на легло. Свидетелката я гледала,
хранела я, носела я на ръце до банята. След един месец й разрешили да сяда,
след още един месец започнала да става с патерици. В. учела в гр. Велико
Търново и била в отбора по плуване. След това се наложило да я преместят да
учи в гр. Бяла Черква, за да може свидетелката да й помага. След като
проходила В. не можела да носи раница, започнала да се движи пълноценно
след 3 – 4 месеца. В. имала по-голям брат, който се преместил да живее при
леля си, защото нямало кой да се грижи за него, поради това, че майка им Б. в
продължение на една година е била настанявана от болница в болница. През
времето, когато Б. е била изписвана от болничните заведения, тя и съпругът й,
които по принцип живеели в гр. В. Търново, идвали в гр. Бяла Черква, за да
може свидетелката да помага в грижите за Б.. Децата всеки ден питали дали
мама няма да умре. Б. започнала да прави гърчове и свидетелката се
преместила в една стая до нейната, за да я чува и да й помага. Б. имала 4 – 5
месеца постоянна нужда от грижи, като и сега винаги трябва да има човек
вкъщи, заради гърчовете. В момента се грижи за себе си за основни неща.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на
основание чл. 49 и чл. 50 ЗЗД /ППВС 7/1959 г./. Отговорността по чл. 49 ЗЗД
предполага възлагане на работата от отговорния по този текст субект на лице,
което при или по повод изпълнението на тази работа причинява вреди. Тази
отговорност е такава за чуждо, противоправно поведение, с което виновно е
причинена вреда на пострадалия /ППВС 7/1958 г./. В конкретния случай се
твърди наличието на такова противоправно поведение, изразяващо се в това,
че ответникът не е изпълнил задължението си за поддържане на
републиканския път, по които се е придвижвала ищцата Б.К. с управлявания
от нея автомобил, в безопасен вид, което довело до занасяне на автомобила и
последващото му удряне в желязо-бетонен стълб на електропреносната
мрежа. Противоправността като правна характеристика и елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане винаги изисква нарушаване
на правило на поведение, предвидено в конкретна правна норма или засягане
на чужди абсолютни субективни блага. Поддържането на пътното платно от
10
Агенция „Пътна инфраструктура“ е нормативно вменено задължение в чл. 30,
ал. 1 и 5 от Закона за пътищата, като в конкретния случай отговорността за
причиненото увреждане е ангажирана, поради неизпълнението на това
задължение, произтичащо от закона, от техническите и други правила, имащи
отношение към осигуряване безопасното и сигурно придвижване по
управлявания от Агенцията път. Безспорно от събраните по делото
доказателства се установява, че по времето, когато ищцата Б.К. се е
придвижвала от гр. Бяла Черква до гр. Велико Търново пътят е бил заскрежен
и хлъзгав, като на мястото на инцидента е нямало обозначителни табели за
проблемен участък.
Като пряка и непосредствена последица от състоянието на пътя,
поради лошия коефициент на сцепление между гумите на автомобила и
пътната настилка, при осъществения завой наляво, автомобилът занася около
оста си, навлиза косо в западен тротоар, където се удря с предната си част в
железобетонен стълб. При този удар на водача на автомобила Б.К. и
пътуващата В.К. са нанесени телесни увреждания - закрито счупване на
срамна кост за В.К. и загуба на слезка, посттравматична аневризма на
каротидна артерия и посттравматична епилепсия, счупване на бедрена кост за
Б.К.. Тези увреждания представляват нарушаване на основно конституционно
закрепено абсолютно субективно право, и в субективен план предизвикват
претърпяване на болки и страдания от увредените лица, които законът
признава за правно значими и подлежащи на обезщетяване по реда на чл. 49
ЗЗД. С оглед на това, настоящият състав намира, че са доказани
предпоставките за ангажиране отговорността на Агенция „Пътна
инфраструктура“ за вредите, причинени на ищците, вследствие
неподдържането на републиканския път, по който се е придвижвал
автомобила, като причинно – следствената връзка между бездействието на
служителите на АПИ и вредите е пряка.
Спорен в настоящия случай е размерът на дължимите обезщетения за
причинени неимуществени вреди, които съдът следва да определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
11
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната.
В конкретния случай при определяне на обезщетенията на ищците
следва да се отчетат следните обстоятелства: За ищцата В.К. се отчита
естеството на травмата - единично увреждане, наложило обездвижване на
ищцата от един месец, поетапно раздвижване – първоначално с патерици,
впоследствие след прохождането без възможност да носи тежко /според св. В.
К. не можела да си носи раницата за училище/, протичането на лечението без
усложнения и без оперативни интервенции, приключило с пълно физическо
възстановяване, възрастта на В. – към момента на ПТП на 10 години,
прекъснатите социални контакти – прекъснала училище и два месеца учила
вкъщи /св. В. К./, неудобствата и притесненията същата да бъде обслужвана
от други лица за елементарни хигиенно - битови нужди за известен период от
време – един месец, силните болки, които тя е изпитвала, особено нетърпими
в началото, възстановителния период от 10 месеца, посочен от вещото лице,
съдът счита, че размер на обезщетението от 20000 лв. би могъл адекватно да
компенсира /доколкото изобщо могат да бъдат съпоставени душевните
състояния с материалните блага/ причинените болки, страдания, неудобства,
като размерът е съобразен с наложилата се съдебна практика относно
обичайните размери при сходни увреждания. Обезщетение в по-голям размер
не следва да се присъжда, тъй като се касае за едно травматично увреждане,
ищцата е възстановена напълно, прехвърлянето й в училище в гр. Бяла Черква
не е в пряка връзка с нейните травматични увреждания, а поради това, че
майка й е било в тежко състояние и се е наложило баба й да й помага за
оздравителния процес.
По отношение на тази ищца не може да бъде прието съпричиняване с
вредоносния резултат, тъй като от една страна, такова възражение не е
направено от ответника в отговора на исковата молба – там се сочи конкретно
вредоносно поведение единствено на водача на МПС Б.К., не и на возещата се
в автомобила В.. От друга страна, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за
12
вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. Наведения довод за шофиране с
несъобразена скорост не може да бъде пренесен към поведението на
пострадалата В., други действия или бездействия на това лице, имащи
противоправен характер и обуславящи в някаква степен вредоносния резултат
не се сочат и съответно не се установяват по делото. По тази причина изводът
на първостепенния съд за намаляване на обезщетението за неимуществени
вреди на ищцата В.К., поради изключителния принос на водача на автомобила
за настъпването на катастрофата, се явява несъответен на материалния закон.
На същата следва да се присъди обезщетение в размер, определен по
справедливост от настоящия състав от 20000 лв., ведно с обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 14.12.2014 г. до 10.11.2019 г. в размер
на 9965,47 лв. Това налага отмяна на обжалваното решение в частта, в която
по отношение на нея е отхвърлен предявеният иск за разликата над 5000 лв.
до размер от 20000 лв. и за разликата над 2491,39 лв. до 9965,47 лв. и
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди допълнително в размер
на 15000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.11.2019 г. до окончателното изплащане и присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва допълнително в размер на 7474,08 лв.,
като в останалите отхвърлителни части решението следва да се потвърди.
По отношение на ищцата Б.К. при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчете следното: комплексност на
травмите в различни части на тялото и с различно естество; причиненото
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, загубата на
слезка, трайното затруднение в движението на ляв долен крайник;
възстановителен период за счупената бедрена кост около 12 месеца, а за
останалите травми – загуба на далак, посттравматична аневризма на
каротидна артерия и посттравматична епилепсия – за цял живот; трайно
намалената работоспособност, призната с експертни решения на ТЕЛК, с
висок размер – 75 %; неколкократен престой в болнични заведения по повод
настъпили усложнения и пълно обследване на получените увреждания;
наложилото се оперативно лечение; липсата на пълно възстановяване, без
перспектива за такова; възрастта на лицето към момента на ПТП – 37 години;
претърпените болки, страдания и притеснения, невъзможността да полага
13
грижи за двете си деца. При съобразяване на тези обстоятелства настоящият
състав счита за справедлив размер на обезщетението, което се следва на
ищцата Б.К. сумата от 60000 лв.
По отношение на тази ищца е направено възражение за
съпричиняване, изразяващо се в това, че същата е управлявала ПМС с
несъобразена с пътните условия скорост. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.
2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В
конкретния случай вещото лице по изслушаната съдебно автотехническа
експертиза приема, че причините за настъпване на ПТП от техническа гледна
точка са неправилно избраната по стойност скорост от водача, чрез която да
преодолее безопасно маневрата завой наляво по неговата посока и заледената
пътна настилка, чието състояние съществено е допринесло за реализирането
на процесното ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Установява се по делото, че към момента на произшествието
Б.К. се е движила със скорост около 45 – 50 км/ч – в рамките на допустимата
скорост за населено място. Установява се още, че пътното платно е било
заскрежено и хлъзгаво, което следва от показанията на разпитаните
свидетели, пристигнали на произшествието, като и тримата свидетели
разказват, че по време на цялостното си придвижване са се шофирали бавно и
с изключително завишено внимание. С оглед на това, настоящият състав
приема, че ищцата не е съобразила скоростта си на движение с конкретната
пътна обстановка и с това е допринесла за причиняването на пътно –
транспортното произшествие. При определяне приноса на ищцата Б.К. следва
да се отчете обстоятелството, че същата е управлявала в рамките на
допустимата скорост, но от друга страна, попадането на заледен участък е
било предвидимо препятствие, с оглед цялостното състояние на пътя рано
сутринта през зимата, и водача е следвало да отчита непрекъснато това
14
обстоятелство и да съобразява поведението си с него. В тази връзка не могат
да бъдат споделени оплакванията във въззивната жалба на Б.К., че
състоянието на пътя не е било видимо, нито обозначено и от водача не следва
да се изисква съобразяване с него, доколкото тази теза противоречи със
събраните доказателства. По тези съображения настоящият състав споделя
извода на първостепенния съд, че е доказано поведението на Б.К. да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, в който смисъл са
наведени от ответника доводи за съпричиняване. Предвид изложените
обстоятелства настоящият състав счита, че приносът на ищцата Б.К. в
причиняването на вредоносния резултат е в размер на 1/3, с който размер на
приетото съпричиняване следва да се намали дължимото обезщетение, т.е.
същото следва да се редуцира в размер на 40000 лв., ведно със законна лихва
върху тази сума от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Претенцията в този размер подлежи на уважаване, което налага отмяна на
обжалваното решение в отхвърлителните части и постановяване на ново, с
което бъдат присъдени допълнително на ищцата Б.К. 35000 лв., ведно с
мораторна лихва в размер на 17439,53 лв.
При този изход на делото, Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.
София следва да заплати държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК върху
уважената част от исковете на В.К. в размер на още 899 лв. за
първоинстанционното производство, и 449,48 лв. – за въззивното
производство. Агенцията следва да заплати на Б.К. направените в
първоинстанционното производство разноски изцяло, т.е. следва да бъде
осъдена да заплати допълнително сумата от 4162,34 лв., а за въззивното
производство следва да бъде осъдена Агенцията да заплати на Б.К.
направените разноски в общ размер на 2120,60 лв. Дължимите от Агенцията
на В.К. разноски за първоинстанционното производство, съразмерно с
уважената част от исковете възлизат на 1000 лв., в който размер следва да се
присъдят. Обжалваното определение, с което е изчислен размер на
разноските, направени от В.К., от 60 лв., съобразно с уважената част от
исковете е неправилно, размерът на сумата не е съразмерен на уважената част,
поради което следва да се отмени и се постанови ново от въззивната
инстанция, с което се присъдят дължимите разноски според определеният от
въззивния съд размер. Агенцията дължи на В.К. разноски за въззивното
15
производство, съразмерно с уважената част от жалбата в размер на 428,57 лв.
Ответникът по жалба не е направил искане за разноски за въззивното
производство и не е ангажирал доказателства в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № Р-3/12.01.2021 г., постановено по гр.д. №
9/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за неимуществени вреди, претърпяни от Б. Н. К. за
разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 40000 лв., както и в
частта, в която е отхвърлен предявеният иск от Б. Н. К. за заплащане на
обезщетение за забава за периода от 14.12.2014 г. до 10.11.2019 г . за
разликата над 2491,39 лв. до пълния предявен размер от 19930,92 лв.,
вместо което постановява:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ , гр.
София, ЕИК *********, да заплати на Б. Н. К., ЕГН ********** от гр. Бяла
Черква,, ******** допълнително сумата от 35000 /тридесет и пет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания от телесни увреждания, причинена при ПТП, настъпило на
14.12.2014 г. в с. Мусина в резултат от неизпълнение на задължението на
Агенцията за поддържане на пътищата, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 10.11.2019 г. до окончателното изплащане, както и да
заплати допълнително сумата от 17439,53 /седемнадесет хиляди
четиристотин тридесет и девет лева и 53 ст./ лева, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода
от 14.12.2014 г. до 10.11.2019 г.
ОТМЕНЯ Решение № Р-3/12.01.2021 г., постановено по гр.д. №
9/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за неимуществени вреди, претърпяни от В.В. К. за
разликата над 5000 лв. до 20000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск от В.В. К. за заплащане на обезщетение за забава за периода
от 14.12.2014 г. до 10.11.2019 г . за разликата над 2491,39 лв. до 9965,47 лв.,
вместо което постановява:
16
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ , гр.
София, ЕИК *********, да заплати на В.В. К., ЕГН ********** от гр. Бяла
Черква, ********, действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Б. Н. К., допълнително сумата от 15000 /петнадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинена при ПТП,
настъпило на 14.12.2014 г. в с. Мусина в резултат от неизпълнение на
задължението на Агенцията за поддържане на пътищата, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 10.11.2019 г. до окончателното изплащане,
както и да заплати допълнително сумата от 7474,08 /седем хиляди
четиристотин седемдесет и четири лева и 08 ст./ лева, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода
от 14.12.2014 г. до 10.11.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-3 от 12.01.2021 г., постановено по
гр. д. № 9/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново в останалите обжалвани
части, с които исковете на В.К. са отхвърлени за разликата над 20000 лв. по
отношение на претенцията за неимуществени вреди и за разликата над
9965,47 лв. по отношение на претенцията за мораторна лихва.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ , гр.
София, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Апелативен съд Велико Търново държавна такса върху
уважената част от исковете на В.К. в размер на 899 /осемстотин деветдесет
и девет/ лева за първоинстанционното производство, както и държавна такса
за въззивното обжалване в размер на 449,48 /четиристотин четиридесет и
девет лева и 48 ст./ лева.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ , гр.
София, ЕИК ********* да заплати на Б. Н. К., ЕГН ********** от гр. Бяла
Черква,, ******** допълнително сумата от 4162,34 /четири хиляди сто
шестдесет и два лева и 34 ст./ лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата 2120,60 /две хиляди сто
и двадесет лева и 60 ст./ лева – разноски за въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ определение от 24.02.2021 г. по гр.д. № 9/2020 г. на
Окръжен съд Велико Търново, постановено по реда на чл. 248 ГПК, в частта,
17
в която е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на В.К. сумата
от 60 лв., разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ , гр.
София, ЕИК ********* да заплати на В.В. К., ЕГН ********** от гр. Бяла
Черква, ********, действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Б. Н. К. сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща
разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 428,57
/четиристотин двадесет и осем лева и 57 ст./ лева – разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18