Р Е Ш Е
Н И Е № 659
гр.
Пловдив, 15.04.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив,
II състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при секретар ТЕОДОРА ЦАНОВА и
прокурор ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия Дичев
административно дело № 128 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по предявен иск от Й.Д.С., ЕГН **********, чрез адв. С., против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – гр. София за присъждане на
обезщетение в размер на 50 000 лв. за понесени от ищеца неимуществени вреди от
бездействия на затворническата администрация, за периода от 01.01.2015 г. до 17.01.2022 г. –
датата на предявяване на исковата молба. В исковата молба е посочено, че през посочения
период ищецът бил в пренаселени килии и нетната площ не е надвишавала 3 кв.м.; имало
наличие на дървеници, хлебарки и гризачи,
както и липсвала течаща топла
вода в килиите. В СЗ процесуален представител поддържа иска.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ч., в СЗ и в писмен отговор оспорва предявените искови претенции по
основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата претенция е недоказана, алтернативно - че е изключително завишена.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
От
представената по делото неоспорена справка
/л.51 и сл./ се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив от
02.05.2015 г. до 30.10.2015 г. и от 29.11.2015 г. до датата на предявяване на
исковата молба. При това положение претенциите за периодите от 01.01.2015 г. до
01.05.2015 г. вкл. и от 31.10.2015 г. до 28.11.2015 г. вкл. са неоснователни,
тъй като през тези периоди няма доказателства същия да е бил в Затвора Пловдив,
при което обсъждането на оплакванията по отношение Затвора Пловдив през
посочените периоди е безпредметно.
При
това положение следва да бъдат разгледани претенциите за останалите два периода
от 02.05.2015 г. до 30.10.2015 г. вкл. и от 29.11.2015 г. до 17.01.2022 г. вкл.
- датата на предявяване на исковата
молба, през които действително ищецът е бил в Затвора Пловдив.
По
отношение първия период е основателно възражението за изтекла погасителна
давност, при което претенциите за този период са погасени, съответно в тази
част искът следва да отхвърли.
По
отношение втория период от 29.11.2015 г. до 17.01.2022 г. вкл. - администрацията не е представила доказателства за времето до 31.01.2019 г.
вкл., въпреки че такива са били поискани, а са представени доказателства от 01.02.2019
г. до 17.01.2022 г. вкл. - датата на предявяване на исковата молба.
Установява се, че общо за времето, за което не се представени доказателства и
за времето, за което са представени такива, ищецът е пребивавал общо 1392 дни в
килия с повече от допустимия брой лица, при което през тези дни не е било
спазено изискването за минимална жилищна площ /29.11.2015 г. – 06.05.2019 г.
вкл., 13.05.2019 г. – 07.08.2019 г. вкл., 13.08.2019 г. – 12.09.2019 г. вкл.,
27.09.2019 г. – 21.10.2019 г. вкл., 29.10.2019 г. – 04.09.2020 г. вкл.,
18.09.2020 г. – 04.10.2020 г. вкл., 30.10.2020 г. – 30.12.2020 г. вкл., 02.02.2021
г. – 09.02.2021 г. вкл., 23.04.2021 г. – 05.06.2021 г. вкл., 11.06.2021 г. –
10.11.2021 г. вкл. и 10.12.2021 г. – 17.01.2022 г./.
Показанията
на свидетеля Р. са неясни и противоречиви и не следва да бъдат кредитирани поради
това, както и поради неговата заинтересованост, още повече при наличие на
писмени доказателства по отношение на жилищната площ. За наличието на течаща топла
вода и нейното ползване администрацията
е представила справка, която не е оспорена, като в същото време липсва задължение
за администрацията да осигури топла вода и в килиите. Твърденията и
оплакванията за бездействие по отношение наличието на дървеници, хлебарки и
гризачи са оборени от представените от администрацията сключени договори за
ДДД, протоколи и график за дезинфекция, както и от показанията на св.Р., който
изрично посочва, че периодично се извършват такива дейности, т.е. не е налице
бездействие на администрацията и в този смисъл.
Други оплаквания по отношение условията в Затвора Пловдив, съответно за
действия и/или бездействия на затворническата администрация не са правени.
При
така изложеното действително се установява едно от твърдените нарушения по чл.3
от ЗИНЗС, при което на ищецът следва да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е за част от периодите,
както са посочено по-горе, съответно и за отделни части от доказаните периоди,
както и поради това, че е доказано само едно от твърдените нарушения,
обезщетението следва да бъде определено, като се вземе предвид частично
успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение, така както
е оценен и заявен от ищеца в размер на 50 000 лв. Справедливият размер на това
обезщетение според настоящия съдебен състав възлиза на сумата от 6 500 лв.,
като се вземе предвид и продължителността на периода, съответно интензитета на
негативно въздействие върху ищеца, вследствие бездействията на администрацията
по отношение изпълнението на изискването за минимална жилищна площ.
Поради
изложеното следва да бъде осъдена Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ -
София, ул. ”Н.С.” № 21, да заплати на Й.Д.С.,
ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6 500
лв., за периоди 29.11.2015 г. – 06.05.2019 г. вкл.,
13.05.2019 г. – 07.08.2019 г. вкл., 13.08.2019 г. – 12.09.2019 г. вкл.,
27.09.2019 г. – 21.10.2019 г. вкл., 29.10.2019 г. – 04.09.2020 г. вкл.,
18.09.2020 г. – 04.10.2020 г. вкл., 30.10.2020 г. – 30.12.2020 г. вкл.,
02.02.2021 г. – 09.02.2021 г. вкл., 23.04.2021 г. – 05.06.2021 г. вкл.,
11.06.2021 г. – 10.11.2021 г. вкл. и 10.12.2021 г. – 17.01.2022 г. вкл., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2022 г. до изплащането
на сумата. В останалата част - за разликата до пълния му предявен размер от 50
000 лв., както и за всички останали периоди
в обхвата на претендирания - 01.01.2015 г. до 17.01.2022 г. вкл., искът
следва да бъде отхвърлен, поради изложеното по-горе.
Претенциите
на ищеца за разноски са основателни само по отношение внесената ДТ в размер на
10 лв., тъй като в представения ДЗПС е посочена единствено договорена сума, но
не е отразено плащане, нито начин на плащане. Разноски на ответника не се
следват, тъй като разпоредбите на ЗИНЗС за разноските са специални по отношение
на тези в ЗОДОВ.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София,
ул. ”Н.С.” № 21, да заплати на Й.Д.С., ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 6 500 лв., за периоди 29.11.2015 г. – 06.05.2019 г. вкл., 13.05.2019
г. – 07.08.2019 г. вкл., 13.08.2019 г. – 12.09.2019 г. вкл., 27.09.2019 г. –
21.10.2019 г. вкл., 29.10.2019 г. – 04.09.2020 г. вкл., 18.09.2020 г. –
04.10.2020 г. вкл., 30.10.2020 г. – 30.12.2020 г. вкл., 02.02.2021 г. –
09.02.2021 г. вкл., 23.04.2021 г. – 05.06.2021 г. вкл., 11.06.2021 г. –
10.11.2021 г. вкл. и 10.12.2021 г. – 17.01.2022 г. вкл., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2022 г. до изплащането на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата до пълния му
предявен размер от 50 000 лв., както и за всички останали периоди в обхвата на претендирания - 01.01.2015 г. до
17.01.2022 г. вкл.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" - София, ул. "Н. С." № 21, да заплати на Й.Д.С.,
ЕГН **********, разноски в размер на 10 лв., представляващи заплатена ДТ.
ОТХВЪРЛЯ
направеното искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на Й.Д.С., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ направеното искане за присъждане на разноски в
полза на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" – София.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 –
дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: