Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260123 28.04.2021
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение,
Трети търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове:Георги
Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Нели
Богданова
открито съдебно заседание на 27. Януари
2021 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг. дело номер № 631 / 2020 г. на ПАС
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба
на адвокат Ж.З. ***, в качеството
й на пълномощник на ищцата З.А.Е. с ЕГН:********** ,която обжалва решението в
отхвърлителната му част, с която предявеният иск по чл.226 и сл.от КЗ/отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД
против ЗАД „Д. Б.Ж. и З.“АД с ЕИК.. е отхвърлен за разликата над уважения размер от 100 000 лева до
пълния предявен размер от 150 000 лева.
В тази обжалвана част жалбоподателят
поддържа оплакването ,че решението е
постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД
и размера на присъденото обезщетение не съответства на претърпените от ищцата
болки и страдания от загубата на нейния баща.Наред с това се сочи, че размера
на обезщетението е занижен и противоречи
на съдебната практика на ВКС по
прилагането на чл.52 ЗЗД.
Претендира се отмяната на решението в
обжалваната му част и постановяване на въззивно решение по същество, по силата
на което главният иск да се уважи в
пълния му предявен размер от 150 000 лева.
Ответника по въззивната жалба ЗАД „Д.Б.
Ж. и З. „АД С.,представляван от пълномощника си по делото адвокат Д.С. от САК
поддържа писмен отговор, съгласно който
въззивната жалба на ищцата е неоснователна.
Въззивна жалба против постановеното
решение е подадена и от застрахователя
,който обжалва решението в осъдителната му част, с която
застрахователното дружество е осъдено да
заплати обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди за сумата над 70 000 лева до уважения
размер от 100 000 лева .
В тази обжалвана част се поддържа
оплакването ,че решението е постановено
в нарушение на чл.51,ал.2 ЗЗД като съдът не е уважил направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия . Това съпричиняването според жалбоподателя се изразява в това ,че управлявания от И.Б.лек
автомобил марка „..-…“ не е навлязъл в насрещното платно за движение,а такова навлизане е осъществено от починалия водач на другия автомобил марка „О.
А.“. Поддържа се оплакването ,че съдът е допуснал нарушение и на процесуалните
правила, като не е зачел доказателствената стойност на констативния
протокол за ПТП №4024 от 13.06.2016
г.,издаден от ОД на МВР- град С. З.. По този начин е игнорирал един официален документ,съставен от компетентните
органи, направили оглед на
местопроизшествието непосредствено след
сблъсъка между двата автомобила.
С оглед на изложеното жалбоподателят счита, че е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице
по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД . А това е основание за намаляване размера на
застрахователно обезщетение. Жалбоподателят не се ангажира със становище относно процента на съпричиняването , но признава иска
до размер на 70 000 лева. Предмет на въззивно обжалване е именно
разликата над тази сума до присъденото обезщетение в размер на 100 000
лева. Или обжалваемия интерес по делото е
30 000 лева.
Претендира за постановяване на
въззивно решение по съществото на спора,
по силата на което съдът да отхвърли като недоказан иска за сумата над 70 000 лева.
Ответника по тази въззивна жалба адвокат Ж.З. *** като пълномощник на ищцата З.
Е. поддържа мотивиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна. Според
ответника по въззивната жалба съдът правилно е установил механизма на
причиняване на процесното ПТП въз основа на
заключенията на комплексната
СМАТЕ и повторната САТЕ. Изводите до който са достигнали вещите лица е
категоричен: налице е навлизане в
насрещното платно за движение и то е осъществено от водача на лекия автомобил- марка „. -.“. Изтъква се
още, че противоправността на деянието, неговото авторство и вината проявена под формата на непредпазливост е установена с
влязла в сила присъда на наказателния съд.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във жалбите оплаквания и доводи, приема за установено
следното:
С
оглед на поддържаното от ответника възражение по чл.51,ал.2
ЗЗД – за съпричиняване на вредоносния резултат следва най-напред съдът
да се произнесе по въззивната жалба на
ответното застрахователно
дружество.
Това е така, тъй като с тази жалба по същество се оспорва приетия от първия съд механизъм по който е настъпило процесното ПТП.
Съпричиняването според застрахователя се изразява в това, че управлявания от И. Б. лек автомобил марка „…“ не е навлязъл в насрещната лента за движение,както неправилно е приел
съда.
За да достигне до този извод първоинстанциониня съд не е отчел факта,
че непосредствено след сблъсъка между двата автомобила лекия автомобил марка „..“ се е установил в собствената си лента за движение.
От представения и приет по делото заверен
препис от Присъда № 13 от 09.04.2019
г.,постановена от Старозагорският
окръжен съд по НОХД №62/2019 г., както и от представеното в заверен препис НОХД №340/2018 г. по описа на същия съд се
установява, че по делото е постановена влязла в сила присъда.
По силата на същата водачът И.Б. е призната за виновна в това, че на
11.06.2016г.,на път 11-57, на моста на АМ „ Т.“, в землището на село С.,
Община- Р., С. област,при управление на собствения си лек автомобил
марка „..“,модел .. е нарушила правилата за движение,предвидени в
ЗДв.П,а именно: чл.16,ал.1,т.1 от ЗДв.П,
като по непредпазливост е причинила
смъртта на повече от едно лице,а именно: причинила е смъртта на
И. Г. Е.,роден на ***г.и на И.Г. И., роден на *** г.,т.е. на осем години
към датата на злополуката. Наред с това е причинил и многостепенна
черепномозъчна и гръдна травма.
В конкретния случай ищцата З.Е. е пряк наследник – дъщеря
на починалия в резултат на сблъсъка И. Г.Е., който е бил на 61 години.
На основание чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е
задължителна за настоящия граждански съд,който разглежда гражданските последици
от деянието относно трите основни момента: дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. В наказателния
процес подсъдимита И. Б. е признала факта, че именно нейния автомобил е навлязъл в насрещната лента за движение, признала е
,че се е движела с висока скорост и по този начин е допуснала нарушения на правилата за движение по
пътищата. В резултат на тези нейни
нарушения, а именно движение с несъобразена скорост и навлизане в насрещната
лента за движение се е стигнал до
сблъсъка между двата автомобила и до смъртта на И. Е.- наследодателят на ищцата.
Пред първата инстанция са
ангажирани комплексна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза,която при пълен и задълбочен анализ на фактите потвърждават ,че именно управлявания от И. Б. лек автомобил
„ .“ е навлязъл в насрещната
лента за движение.
Вещото лице
–автоексперт е установило ,че удара
между двата автомобила,а именно:
„О. „,управляван от починалия наследодател и лекия автомобил марка . „..“ е бил
челен, кос, между левите челни части на автомобилите.
Към момента на удара лекия автомобил „О.“ е бил изцяло в собствената си лента за
движение,като към същия този момент л.а.
„..“ е бил с по-голямата си част в лентата за насрещно движение. Вещото
лице е определило и мястото на удара
като основен показател в това отношение е изпадането на земна маса. В
конкретния случай земната маса се
е намирала в лентата за движение на
лекия автомобил „О.“.
Установено е че скоростта на „О.“ към момента на удара и непосредствено преди настъпването на
ПТП е била около 92 км/ч. Скоростта на
лекия автомобил „..“ към същия момент е била около 109 км.ч. Към момента на навлизане на .. в лентата за
насрещно движение двете МПС са били на разстояние
не по-малко от 196 метра един от
друг,при опасна зона за спиране на .. от около 103 метра и съответно опасна
зона за спиране на О.. около 92 м. Безспорно е установено, че видимостта на
двамата водачи е била ограничена с оглед
релефа на местността и на самия пътен участък- единият автомобил се е изкачвал, а другия се е спускал. Когато за водачите за първи път се е открила
видимостта един към друг,разстоянието между двата автомобила е било около 98
метра, което разстояние е било значително по-малко от сбора от опасните зони за
спиране -195 м. Основното обаче е това,
че лекия автомобил „О.“ се е движел в
собствената си лента за движение, докато управлявания от И. Б. автомобил „..“ е заемал около 1.35
метра/ един метър и 35 см./ от лентата за движение на О.. Липсата на време за блокиране на колелата
обяснява липсата на спирачни следи по асфалтовата настилка . За водача на О. с оглед на скоростта на
движение не е съществувала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез
своевременно аварийно спиране. Това в
същата степен се отнася и за водача на БМВ,но възможността да се предотврати
удара е била очевидна: просто водача на..
не е следвало да навлиза в лентата за насрещно движение, при наличие на
непрекъсната осева линия и насрещно движещо се МПС.
Пред първата инстанция като свидетел е
била разпитана виновния водач И. Б., която е заявила ,че е категорична, че
удара между автомобилите е станал в нейната лента за движение. Не е ясно защо тази нейна категоричност
се заявява пред гражданския съд,
докато в наказателния процес и в двете му фази / досъдебна и съдебна/ И. Б. е признала
всички факти релевантни за
механизма по който е станало
самото ПТП. Признала е и факта ,че се е движела с висока скорост,както и
че именно управлявания от нея лек автомобил
е навлязъл в насрещната лента за
движение.
В крайна
сметка свидетелка твърди, че се е признала за виновна ,но „по други
обстоятелства“. Кои са тези обстоятелства
не става ясно от показанията на свидетелката ,но съдът няма основание да приема с оглед на нейните признание пред наказателния
съд, че нейния автомобил изобщо не е навлязъл в насрещната лента за движение.
Този факт се потвърждава и от заключението на повторната
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.И. Ч., което е
прието, без да е оспорено от процесуалния представител на
застрахователя. Точно обратното: с
писмена молба от 26.06.2020 г.–л.176 от
делото/ пълномощника на ответното
дружество адвокат Д.С. изрично е
заявил,че няма възражения по заключението на повторната САТЕ,изготвена от инж.И.
Ч.. При липса на възражение следва да се приеме, че пълномощника приема този механизъм на
настъпването на ПТП, който е приела и
комплексната експертиза . Става въпрос
за същия този механизъм, който е приет и от наказателния съд и подробно обсъден в мотивите на
наказателната присъда.
Следователно въззивния съд без каквото и да е колебания приема ,че
навлизането в насрещното движение
е станало от управлявания от И. Б. лек автомобил марка „..“. В този смисъл
категорично не е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД от страна на покойния И. Е.- наследодателят на ищцата.
2.
Във въззивните жалба и на двете страни
се поддържа оплакване, че при определяне размера на застрахователното обезщетение съдът е
допуснал нарушение на чл.52 от ЗЗД.
Жалбоподателят- ищец счита ,че
присъденото обезщетение в размер на 100 000 лева е занижено и
съдът не е отчел съществуващата
между баща и дъщеря връзка на силна емоционална привързаност. Ищцата изцяло
е разчитала на баща си ,с когото живеела
в едно домакинство за обучението на нейните деца. По тези съображения счита ,че обезщетение
в размер на 150 000 лева отговаря на критерия за справедливо
обезщетение.
Жалбоподателят- ответник от своя страна счита присъденото
обезщетение в размер на 100 000
лева за силно завишено и в този смисъл
несъответстващо на претърпените от ищцата болки и страдания.
Съдът при
определяне на размера на обезщетението следва да отчете степента на близост между дъщерята и починалия й баща. Вярно е че
покойният И. Г.Е. е бил стожер на цялото семейство, тъй като той е
осигурявал преимуществено издръжката му.
Това се потвърждава от
показанията на св. М. Е., която е
майка на ищцата и съпруга на покойния И.
Е.. Последната е установила, че
от 1992 г. и до настоящия момент ищцата
живее в едно домакинство, състоящо се от съпруга й,З. и двете й
деца,брата на ищцата и неговата съпруга - снаха на свидетелката М. Е..
Тъй като З.
не е живяла със съпруга си, то баща й е бил нейна опора и той е помагал
финансово за да може децата й да получат
образование. От показанията на св.Е. става
ясно, че покойният баща на ищцата
е бил по скоро нейна финансова опора. Но
конкретни доказателства , че между баща
и дъщеря е била създадена особена дълбока емоционална връзка. Следва да се отчете, че към момента на нелепата смърт на баща си дъщеря му З. е била на 41 години- една
напълно зряла възраст. На тази
възраст ищцата е имала
две пълнолетни деца, от които сина й, който е подновил името на дядо
си И. е вече на 26 години и е завършил
образованието си в С..По-малкото дете Ж. е навършила 18 години.
Това , че
покойният е бил финансова опора
на всички в семейството е ясно, но само по себе си не може да бъде
доказателство за дълбока емоционална връзка между баща и дъщеря. Такава връзка
не се гради само на парите,а се създава с годините и се изгражда и без парите.
Основното е
,че ищцата е била на 41 години,т.е.
загубила е баща си в една зряла възраст,
при това след като с помощта на родителите си децата й вече са пълнолетни и са
тръгнали по своя път.
Като
отчита този факт въззивният съд намира , че
искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до размер на 120 000 лева. Посочената във възизвната жалба практика на ВКС и на други съдилища не обвързва
настоящия състав, тъй като всеки един случай е различен и в този смисъл
всеки един казус е уникален.
Освен това
разпоредбата на чл.52 ЗЗД предоставя дискреция на съда да
приложи вижданията си за справедливо обезщетение като съобрази
всички релевантни по делото факти. Това се отнася и до двете посочени в
писмената защита решения на ПАС ,като и
в двата случая за неимуществени
вреди,настъпили от същия деликт съдът е
уважил исковете до размер на 150 000 лева. В тази връзка вижданията на
този състав на въззивната инстанция , че не може да се присъжда обезщетение „на
калпак“,тъй като между членовете на едно семейство съществува различна степен на близост. В случая ищцата не е установила между нея и
покойния й баща да е съществувала
дълбока емоционална връзка. По тази причина
и въззивният съд, в този си състав, намира, че искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на наследодателя
на ищцата следва да бъде уважен до размер на 120 000 лева, до който
размер искът се явява доказан.
В този
случай въззивната жалба на ищцата е частично основателна, като следва да се
отмени решението в отхвърлителната му
част за разликата над присъдената сума от 100 000 лева и сумата от
120 000 лева.
Следва
ответното дружество да бъде осъдено да заплати
към вече присъдената сума от 100 000 лева допълнително още 20 000 лева или в полза на
ищцата следва да се присъди сума в общ
размер от 120 000 лева.
Въззивната
жалба на ответното дружество е неоснователна.
Да се присъди обезщетение в размер на 70000 лева за смъртта на бащата на
ищцата- това не съответства на представите на
въззивния съд за справедливо
отмерено обезщетение.
На
основание чл.38 от ЗА в полза на адвокат
Ж. С.З. следва да се присъди възнаграждение за осъществено от нея процесуално
представителство на ищцата пред
въззивната инстанция в размер на 3930лева.
Този размер е определен на основание чл.7,ал.2 т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.78,ал. 6 от ГПК следва ответното дружество да заплати
дължимата от ищцата ДТ върху уважения размер на иска от 120 000 лева
или да заплати сума в общ размер от 1200 лева.
В този
смисъл следва да се постанови въззивното решение.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 246 от 04.08.2020 г.,постановено от
Старозагорският окръжен съд по търг.дело№194/2019 г. в частта му,с която
предявеният от ищцата З. А. Е. с ЕГН: ********** ,представлявана от пълномощника си адвокат Ж.С.З. *** против Застрахователно акционерно дружество –ЗАД Д.Б.
Ж. и З.“ АД ЕИК.. е отхвърлен за разликата над 100 000 лева до 120 000 лева, като в тази отхвърлителна част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Б. Ж. и З.“АД с ЕИК .. да заплати
на З.А.Е. с ЕГН: **********, с посочен
съдебен адрес към първоначално присъдената сума в размер на 100 000 лева
допълнително още 20 000 лева или сума в общ размер на 120 000 лева/ сто и двадесет хиляди лева ,представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,изразяващи се в болки и
страдания,причинени от смъртта на И. Г.
Е. с ЕГН: ********** - баща на
ищцата,настъпила при ПТП от 11.06.2016
г.,ведно със законната лихва ,считано от 11.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА
ЗАД „Д. Б. Ж. и З.“ АД с ЕИК.. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Пловдивския апелативен съд ЕИК / Булстат/ ********* сумата 1200
лева / хиляда и двеста лева/, представляваща ДТ, дължима на основание чл.78,ал.6 ГПК върху уважения размер на иска.
ОСЪЖДА
ЗАД „|Д.Б. Ж. и З.“ АД ЕИК ..
да заплати на адвокат Ж.С.З. ***
сумата 3 930 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение ,дължимо на основание чл.38,ал.2 ЗА за осъществено
процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.