Р Е Ш Е Н И Е
№ 184
гр. Велико Търново, 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на шестнадесети
юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
При секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10142/2021
г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на ***Хр. И., като
пълномощник на И.П.Р. ***,
срещу Решение № 199 от 13.04.2021 г. по НАХД № 1854/2020 г. на Районен съд-гр. В. Търново в частта,
с която е потвърдено Наказателно постановление № 20-1275-001883/20.10.2020 г., издадено от
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново относно наложено
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП наказание глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. В касационната жалба се сочи, че решението
е неправилно и незаконосъобразно, които оплаквания следва да се приравнят на
касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр.
ІІ от ЗАНН. Твърди се, че в случая е налице хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2
от ЗДвП, освобождаваща лицето от задължение за ползване на обезопасителен колан.
Сочи се, че касаторът е бил без поставен предпазен колан, тъй като страда от
ХОБ и поставянето евентуално на колан би го поставило в опасно за здравето му
състояние. Счита за необоснован извода на съда, че не е било налице обостряне
на заболяването, който бил изграден на база показанията на свидетелите, които
не са медицински лица. Моли наказателното постановление да бъде отменено в
обжалваната част.
Ответникът
по касационната жалба – Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР В. Търново, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспорваното решение.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал.
2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна. Аргументите на
съда за този извод са следните:
Предмет
на настоящото производство е Решение № 199/13.04.2021г. постановено по НАХД 1854/2020
г. по описа на ВТРС в частта, с която е потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление /НП/ № 20-1275-001883 от 20.10.2020г. на Началник
Сектор „Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново в частта, с която на И.П.Р. ***,
пл. „Славейков“ № 12, вх. В, ет. 3 за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева. В частта, с която НП е потвърдено за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и отменено за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и чл. 190,
ал.3 от ЗДвП, за което са му наложени административни наказания „Глоба“ в
размер на 30 лева, 20 лева, 10 лева и 20 лева, решението е влязло в сила.
От
фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че касаторът
на 14.10.2020г. в 12,05 часа, в гр. В. Търново, на ул. „Никола Габровски“ до № 74
в посока на движение ул. „Магистрална“ е управлявал лек автомобил Фолксваген
Кади 1.9 ТДИ с рег. № ***, собственост на „Поли Транс БГ“ ЕООД като по време на
движение не е ползвал обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила.
За извършеното нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП е съставен АУАН от същата
дата. Същият е връчен на водача на 14.10.2020г. като в акта не са вписани
възражения и в законовия тридневен срок не са постъпили писмени възражения срещу
него. Въз основа на съставения АУАН АНО е издал процесното пред ВТРС НП. В
срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН срещу него е подадена жалба до компетентния съд.
Тази фактическа обстановка съдът е приел въз основа на приетата административна
преписка, разпита на свидетелите Тихомир Георгиев – актосъставител и Анатоли
Иванов – свидетел по АУАН, както и приобщеното като доказателство медицинско
направление от 14.10.2020г. на д- р Л..
При така
установените факти, съдът е направил извод за неоснователност на въззивната
жалба срещу НП в тази част. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, съгласно представената Заповед № 8121з-515/14.45.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. На следващо място съдът е намерил, че АУАН и НП съответстват
на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, същите съдържат подробно описание
на претендираното нарушение. ВТРС е намерил, че правилно е приложен и
материалния закон, доколкото по делото не е спорно, че на посочената дата касаторът
е управлявал МПС без поставен колан. Спорен по делото е единствено въпросът
дали касаторът попада в приложното поле на чл. 137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. ВТРС е
намерил, че по делото е доказано от представеното направление, че същият страда
от хроничен обструктивен бронхит, като му е препоръчано инхалаторно лечение, с
мнение да не се компресира белия дроб с избягване на запушени помещения и
контакт с аромати и да не носи колан при обостряне на заболяването. По време на
проверката касаторът не е заявил, че неговото състояние се е обострило, нито е
представил доказателства за това, като съдът е ценил в тази насока и
показанията на полицейските служители. Съдът е намерил, че правилно е
определена от АНО и санкционната норма на чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП,
като наказанието е определено в абсолютен размер.
Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Съдът е
изследвал подробно и е обсъдил аргументирано фактическата обстановка, във
връзка с което е направил законосъобразни правни изводи, които се споделят от
настоящата касационна инстанция. Обстойно са коментирани наведените от
санкционираното лице възражения и са изложени правилни правни изводи, поради
което съдът не намира за необходимо да ги преповтаря.
Съгласно
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В разпоредбата на чл.
137, ал. 2 от ЗДвП изчерпателно са изброени случаите, в които законодателят
допуска възможност да не се използват обезопасителни колани, а именно:
бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или
опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства,
адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато
превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите – при управление
на автомобила с учебна цел. Правилно е прието, че касаторът не попада в нито
едно от тези изключения, в това число и в изключението по т. 2. Обосновано
съдът е счел за недоказано, че в конкретната хипотеза физическото състояние на
жалбоподателя е било основание за освобождаването му от задължението за
поставяне на предпазен колан. Касационният състав възприема изводите на ВТРС,
че съгласно съдържанието на представеното пред въззивния съд медицинско
направление № 2982/14.10.2020 г., за да се приеме, че за касатора не важи
общото правило за поставяне на обезопасителен колан при управление на
автомобила, неговото заболяване от ХОБ следва да е изострено. Такива
доказателства не са били представени. В касационната жалба неправилно се
твърди, че това не може да се установи чрез разпит на свидетели полицейски
служители. ВТРС е приел, че тези служители доказват факта, че касаторът не е
направил оплакване, че е в такова здравословно състояние, а не че същите могат
да го установят. Към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП това
обстоятелство е останало недоказано. Към момента на нарушението липсва какъвто и да било медицински документ,
който да установява обострено състояние на заболяването ХОБ, отразено в
представеното направление, за да може да се изключи задължението за поставяне
на колан. В тази връзка съдът намира, че не е нарушено правилото на чл. 103 от НПК вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН от страна на ВТРС. Същият не е имал задължението
да указва на касатора, че представеното направление не доказва твърдения факт,
доколкото самият касатор е бил наясно с предписанията на същото и че само при
обострена форма на заболяването се прилага изключението по чл. 137а, ал.2, т.2
от ЗДвП.
По
отношение на представеното пред настоящата инстанция ново медицинско
направление следва да се посочи, че касационната инстанция не може да прави
нови фактически установявания, съгласно нормата на чл. 220 от АПК вр. с чл. 63,
ал.1 от ЗАНН. Отделно от това следва да се посочи, че това направление е
издадено със същия номер и дата и от същия лекар като представеното пред
въззивния съд, но е с различно съдържание, в т.ч. и по отношение на
заболяването – в първоначалното медицинско направление диагнозата е хроничен
обструктивент бронхит с чести пристъпи на задух даже при покой, а в
новопредставеното диагнозата е алергична астма с чести пристъпи на задух.
Разлика е налице и в останалото съдържание на документите относно дадените
предписания. При наличието на тези противоречиви документи, както и предвид
обстоятелството, че нито един от тях не представлява амбулаторен лист /какъвто
следва да се издаде за извършения преглед съгласно чл. 9б от Наредба за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ/, настоящата инстанция намира, че нито
един от тях не представлява годно доказателство за действителното съществуване
към момента на проверката на такива заболявания, които биха могли да
възпрепятстват касатора от поставянето на обезопасителен колан или пък да обусловят
извода, че това би причинило някакви болки, страдания или сериозни неудобства
на наказаното лице, което пък при шофиране би създало опасност от скованост или
забавяне на реакциите, и би застрашило сигурността на водача и на останалите
участници в движението.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 199 от 13.04.2021 г. по НАХД № 1854/2020 г. на Районен съд-гр. В. Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.