Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260032

 

 

гр. С., 16.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, I-ви състав, в публично заседание на 23.октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т.д. №4 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

            Ищецът Р.Б.П. с ЕГН **********, малолетен, действащ чрез законния си представител и баща Б.А.П. двамата с адрес гр.С. ***, представляван от адв. С.Н.-К., е предявил иск по чл.432, ал.1 т.1 КЗ срещу „Д.“ ЕАД с ЕИК. гр.С. ***, за осъждането му да му заплати 50 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, настъпили при ПТП на 06.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата. 

Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.

На 06.07.2019г. около 12,30ч. ищецът Роберт Б.П. е пострадал при ПТП, станало на магистрала Хемус. Пострадалият Р.П. е бил пътник в лек автомобил „Сузуки Вагон“ с рег.№СА9803СХ управляван от баща му Б.А.П.. Движили са се в посока от гр.С. към гр.В. в средната лента за движение. На 17,500 км. в крайна дясна лента имало спрял лек автомобил, от който слезли двама пешеходци. Движещият се пред П. лек автомобил спрял, поради което той намалил скоростта с готовност да спре. В същия момент движещият се зад него лек автомобил „Хюндай Соната“ с peг. № С3418ХХ, управляван от Д. Д. Т. го ударил отзад. В резултат на удара лек автомобил „Сузуки Вагон“ с рег.№ СА9803СХ, управляван от Б.А.П. отклонил движението си, ударил пешеходеца П. М.Ц. и е излязъл извън пътното платно в дясно.

Виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил „Хюндай Соната“ Д. Т., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал МПС с несъобразена за конкретните пътни условия скорост и не спазил необходимата дистанция.

От ПТП Р.П. получил изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на лява тибия диафазарно, сътресение на мозъка, контузия на главата, травма на ляво ухо с кръвоизлив, синееща мембрана на ляво ухо.

Р.П. бил приет по спешност в УМБАЛСМ „П.“ в изключително тежко състояние със силни болки, травматичен оток, деформация и невъзможност за движение на лява подбедрица. По спешност под локална анестезия му била извършена мануална репозиция. Крайникът бил имобилизиран в гипсов ботуш. Бил обездвижен и не му било позволено да стъпва на крака си. Изпитвал силни болки. Не му било възможно да се придвижва самостоятелно. Имал нужда от непрекъсната чужда помощ в ежедневието си.

С оглед получената черепно-мозъчна травма контузия на главата, сътресение на мозъка и травма на ляво ухо бил прехвърлен в клиника по неврохирургия за продължаване на лечението. Изпитвал главоболие, болки в ляво ухо, замаяност.

И към настоящия момент продължава да търпи болки, да приема обезболяващи. Все още левият крак не е раздвижен, двигателната му активност е ограничена. Има главоболие.

Ищецът Р. Б.П. търпи изключителни неимуществени вреди, търпи ги и към настоящия момент, ще ги търпи и за в бъдеще. Неимуществените му вреди са в размер на 50 000,00 лв. /петдесет хиляди лева/.

Собственикът на лек автомобил „Хюндай Соната” Д. Т. е сключил своята задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с ответника „Д.“ ЕАД, със застрахователна полица № BG/118003359556 валидна до 02.12.2019 г. Въз основа на нея, ответникът следва да покрие изцяло деликтната отговорност на виновния-застрахован водач в пълен размер. Чл.432, ал.1 от КЗ дава възможност искът да бъде насочен и направо срещу застрахователя.

            В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът „Д.“ ЕАД е подал отговор, в който оспорва иска по основание и размер.

Ответникът „Д.“ ЕАД не оспорва наличието на валиден към датата на процесното ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в „ДЗИ-ОЗ" ЕАД относно л.а. „Хюндай Соната” с peг. № С 3418 XX.

Оспорва твърдението на ищеца, че са осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, пораждащ отговорността на застрахования в ответното дружеството водач, респ. договорната отговорност на „Д.“ ЕАД.

Доколкото във връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство и същото все още е на етап разследване, то не може категорично да се твърди, че причината за реализираното ПТП е нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Хюндай Соната” с per. №С 3418 XX.

В тази връзка „Д.“ ЕАД оспорва наличието на виновно и противоправно поведение, осъществено от страна на водача на л.а. „Хюндай Соната”, както и наличието на пряка причинно-следствената връзка между пътнотранспортното произшествие и получените от ищеца телесни увреждания. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило.

„Д.“ ЕАД счита, че липсват доказателства, които да установяват причината за настъпилото ПТП.

От представения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не се установява твърдението на ищеца, че застрахованият в „Д.“ ЕАД водач Д. Т. е извършил описаното в исковата молба нарушение на правилата за движение по пътищата. От описаната в протокола фактическа обстановка не може да се направи извод каква е непосредствената причина за реализиране на ПТП. Оспорва цитирания протокол в частта „обстоятелства и причини за ПТП“. Протоколът е съставен от лице, което не е възприело лично обстоятелствата за настъпване на процесното събитие, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП. Нещо повече, налице са данни, че причината за пътнотранспортното произшествие е нарушение на правилата за движение по пътищата от другите участници в произшествието - водача на л.а. „Сузуки Вагон“ с per. номер СА 9803 СХ и от водача на неизвестно МПС, спряло в дясна пътна лента. В този смисъл „Д.“ ЕАД счита, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява твърдението на ищеца, че вина за настъпилото ПТП има застрахованият в ответното дружеството водач, поради което не следва да бъде ангажирана и отговорността на „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД.

В условие на евентуалност, твърди че ПТП е настъпило и в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Сузуки Вагонер“ с per. № СА 9803 СХ, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като е отнел предимството на водача на л.а. „Хюндай Соната“. Счита, че поведението на водача на л.а. „Сузуки Вагонер“ е в нарушение с разпоредбите на ЗДвП. В този смисъл твърди, че ПТП е настъпило при условие на независимо съпричиняване. Към датата на настъпване на ПТП относно л.а. „Сузуки Вагон“ с per. № СА 9803 СХ е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена в “З. ” полица № BG/119000225517. Посоченото обстоятелство се установява от отбелязването в съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който в тази част има обвързваща съда материална доказателствена сила, както и от електронната справка - разпечатка от информационния регистър към Гаранционен фонд.

„Д.“ ЕАД моли, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, да бъде конституиран като трето лице помагач на страната на ответника З. „Б.В.И.г.”, с ЕИК, адрес: ***.

За ответника е налице правен интерес и основание да иска конституиране на застрахователя З. „Б.В.И.г.”, като трето лице-помагач, поради заявеното възражение, че отговорен за настъпване на ПТП е и водачът на л.а. „Сузуки Вагон“ Б.А.П..

Евентуално изследвана и разглеждана по делото ще бъде хипотезата на увреждане на пострадалия пътник, причинено от действията на неколцина. След като нормата на чл.53 ЗЗД предвижда, че при увреждане, причинено от неколцина, те отговарят солидарно, значи, че посоченото трето лице, като застраховател срещу риска гражданска отговорност на водача Б.А.П. също би отговаряло пред пострадалото лице за причинените му телесни увреждания, наред с ответното дружеството (чл. 499, ал. 7 от КЗ).

В случай, че по делото се докаже, че двамата водачи на МПС са допринесли виновно за резултата, последното ще има значение за вътрешните ни отношения с третото лице, защото при евентуално осъдително решение биха имали основание на регресен иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД против третото лице, като застраховател на гражданската отговорност на другия евентуален съпричинител /вкл. при хипотезата на чл.493 ал.2, т.6 от КЗ/ за припадащата му се част от солидарното обезщетение. Затова третото лице има интерес от постановяване на изгодно за него решение. Ето защо моли да бъде уважено искането за конституиране на трето-лице помагач.

При условие на евентуалност, в случай, че по делото бъдат установени предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на л.а. „Хюндай Соната”, респективно договорната отговорност на застрахователя твърди, че пострадалото лице има съществен принос за настъпване на ПТП и получените травматични увреждания.

В тази връзка прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Р.П., който предвид характера на получените травматични увреждания, е пътувал без поставен предпазен колан, с който процесното моторно превозно средство, което е от категория М1, е оборудвано. „Д.“ ЕАД счита, че с това си поведение, проявено под формата на бездействие, пострадалият лично е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.137а, ал. 1 от ЗДП, сам се е поставил в опасност и е допринесъл за настъпилите телесни увреди.

Не на последно място, „Д.“ ЕАД прави възражение за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Намира иска за неимуществени вреди за силно завишен и неотговарящ на реално претърпените и доказани от ищеца болки и страдания. Оспорваме като недоказано твърдението, че ищецът е получил черепно-мозъчна травма. Предявеният иск в размер на 50 000 лв. не е съобразен с критерия „по справедливост“ и с практиката на съдилищата по аналогични случаи. Съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД от значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди са не субективните възприятия на ищеца за търпените от него болки и страдания, а обективно съществуващите обстоятелства. В този смисъл при определяне на справедливо застрахователно обезщетение следва да бъдат съобразени начина на извършване на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, наличието на принос на увредения за настъпването на увреждането му или за улесняване механизма на настъпване на увреждането, възрастта на пострадалия, продължителността на възстановителния период и др.

При определяне на справедлив размер на обезщетение задължително следва да бъде съобразена и социално икономическата ситуация в страната и в региона, където ищецът живее към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Съобразно изложеното намираме предявеният иск за неимуществени вреди за неоснователен и недоказан. При евентуалност счита, че същият следва да бъде значително намален по размер.

Неоснователността на главния иск води неоснователност и на претенцията за лихва от деня на увреждането. Наред с това твърди, че претенцията за забава неоснователно се претендира от датата на деликта по аргумент от чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 496, ал. 1 и чл. 106, ал. 3 от КЗ. Съгласно чл. 497, ал. 1 - застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати - т. 2 от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ. Във връзка с предявената извънсъдебна претенция с писмо изх. № 0-92-17968/12.12.2019г. ответното дружество се е произнесло в рамките на законоустановения в чл.496, ал.1 от КЗ тримесечен срок с решение, че не са налице достатъчно документи, от които да се установи основанието на претенцията, като на осн. чл.106, ал.3 от КЗ е изискал допълнителни доказателства и е уведомил пострадалото лице, че след представянето им, ще се произнесе със становище по претенцията. До момента на предявяване на иска ищецът не е представил всички необходими документи за установяване предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника. Предвид това твърди, че „Д.“ ЕАД не е в забава и претенцията за законна лихва неоснователно се претендира от датата на ПТП - 06.07.2019г.

Съобразно гореизложеното, моли да се отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан ведно с всички законови последици.

„Д.“ ЕАД моли да му се присъдят сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

            С допълнителната искова молба ищецът Р. Б.П. поддържа първоначалната и направените вече доказателствени искания и взема становище по твърденията и възраженията на ответника. Ищецът възразява срещу искането на ответника за конституиране на трето лице помагач З. „Б.В.И.Г.“ като заявява, че не е налице правен интерес.

Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника „Д.“ ЕАД и в законово-установения срок ответникът е подал допълнителен отговор, с който  поддържа изцяло първоначалния и всички направени вече доказателствени искания.

С определение от 17.06.2020г. е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца З. „Б.В.И.г.”, с ЕИК ., адрес: ***.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

            Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица на 06.07.2019г.  на АМ Хемус в посока за движение от С. за В. в района на 17,500 км. в крайна дясна лента имало спрял лек автомобил, от който слезли двама пешеходци. Движещият се пред П. лек автомобил спрял, поради което той намалил скоростта с готовност да спре. В същия момент движещият се зад него лек автомобил „Хюндай Соната“ с peг. № С3418ХХ, управляван от Д. Д. Т. го ударил отзад. В резултат на удара лек автомобил „Сузуки Вагон“ с рег.№ СА9803СХ отклонил движението си, ударил пешеходеца П. М.Ц. и е излязъл извън пътното платно в дясно. При ПТП е пострадал пътника в „Сузуки Вагон“ с рег.№ СА9803СХ, управляван от Б.А.П. Р. Б.П..

С молба от 12.09.2019г. Роберт Б.П., чрез договорен представител адв. Н. е отправил застрахователна претенция пред ответника „Д.“ ЕАД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание гражданската отговорност на виновния водач  на „Хюндай Соната“ с peг. № С3418ХХ Д. Д. Т..

Ответникът с писмо от 12.12.2019г. отказва изплащането на обезщетение, тъй като вредите, които се претендират не са напълно установени.

С определението по чл.374 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че л.а. „Хюндай Соната” с peг. № С 3418 XX, управляван от Д. Д. Т. е застрахован по задължителна застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица № BG/118003359556 при „Д.“ ЕАД, към датата на настъпване на ПТП 06.07.2019г.

По делото се прие съдебно-автотехническа експертиза. Видно от заключението на 06.07.2019 година, към 12,30 часа, по автомагистрала „Хемус”, в зоната на километър 17+500, в дясната лента за движение в посока С. - В. се е движил лек автомобил БМВ с регистрационен номер ВР 12 54 СВ, с неустановен по търговското дело водач, след него също в дясната пътна лента се е движил лек автомобил „Сузуки вагон” с регистрационен номер СА 98 03 СХ, управляван от Б.А.П., а след него се е движил лек автомобил „Хюндай Соната” с регистрационен номер С 34 18 XX, управляван от Д. Д. Т..

Платното за движение в този участък е било еднопосочно, с три ленти за движение в посоката, като лявата и средната лента са били с широчина по 4 метра всяка, а дясната пътна лента е била с широчина 3,20 метра. Пътните ленти са били отделени помежду си с единична, прекъсната линия „М 3 ”, прав участък. В дясно на дясната пътна лента се е намирал крайпътен банкет и в дясно на него е имало водосточна канавка с широчина в горния край 1,8 метра.

Придвижвайки се по горния начин, лек автомобил „БМВ” е спрял в дясната лента за движение (видно от констативния протокол), което е забелязано от водача на движещият се след него лек автомобил „Сузуки” - Б.П. и същият е задействал спирачната система на автомобила си, при което, водачът на лек автомобил „Хюндай” - Т. е възприел тези действия на П. и се е опитал да избегне удара, като е навил ляв волан, но независимо от това, удар между челната дясна част на лек автомобил „Хюндай” и задната лява част на лек автомобил „Сузуки” е настъпил. При удара, челната част на лек автомобил „Сузуки” е насочена вдясно, по отношение първоначалната му посока на движение, като водачът му към този момент е изгубил контрол над управлението и автомобилът се е установил, както е показан на скицата.

След удара, челната част на лек автомобил „Хюндай” се е насочила вляво по отношение първоначалната посока на движение и автомобилът е започнал ротационно движение в посоката на въртене на часовниковата стрелка, оставяйки следи от странично преплъзване и в същото време транслационно движение в посока напред и в ляво, но водачът на този автомобил - Т. е успял да овладее управлението и без да се удари в еластичната ограда в ляво на платното за движение установил автомобила в мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.

По отношение посоката на движение на автомобилите, - лек автомобил „Сузуки вагон” с регистрационен номер СА 98 03 СХ и лек автомобил „Хюндай Соната” С 34 18 XX, към момента преди настъпване на ПТП са се движили по автомагистрала „Хемус” в посока от гр. С. към гр. Б..

Определяне скоростта на движение на лек автомобил „Сузуки” - 24 км/час.

Определяне скорост на движение на лек автомобил „Хюндай” - 110 км/час.

В зоната на ПТП, платното за движение е еднопосочно, с три ленти за движение в посоката С. - В., отделени една от друга посредством единична, прекъсната линия М3.

В зоната на ПТП не е имало наличие на пътни знаци.

В конкретния случай, изводимо от отговорите по предходните задачи лек автомобил „Хюндай” при движението си в зоната на ПТП не е спазил безопасната надлъжна динамична дистанция, която от техническа и професионална гледна точка, се приема стойността й при сухо асфалтово покритие, както е в случая да е равна на половината от скоростта на задното превозно средство в метри. Т.е. При движение на лек автомобил „Хюндай” със скорост 110 км/час, безопасната надлъжна динамична дистанция следва да е не по-малко от 55 метра. Именно спазването на такава дистанция би дало възможност на водачът на задното превозно средство, при предприемане на някакви действия от страна на предното ППС - за спиране, изменение на посоката на движение или други, да може да реагира адекватно и да предотврати настъпването на ПТП.

Основната причина за настъпване на ПТП, следва да се търси в субективните действия на водачът на лек автомобил „Хюндай” с регистрационен номер С 34 18 XX - Д. Д. Т., който при движение след друг попътно движещ се автомобил не е спазил безопасната надлъжна динамична дистанция.

В случая, за водачът на лек автомобил „Сузуки”, ПТП е било непредотвратимо, а за водачът на лек автомобил „Хюндай” - Т., ПТП е било ПРЕДОТВРАТИМО, ако същият, при движение след попътно движещ се автомобил е спазил определената вече безопасна надлъжна дистанция.

При извършената справка по посочения в констативния протокол номер на рамата на лек автомобил „Сузуки” - JSAEMA61S00120246, с програмата „Аудатекс” се установи, че автомобилът е произведен 1998 година и е оборудван с триточкови инерционни колани на всичките места - 4+1

За това на коя седалка е пътувал пострадалият, в материалите по търговското дело не съществуват данни.

Принципно обезопасителните колани, като част от системата за безопасност на моторните превозни средства са регламентирани в Регламент (ЕО) № 661/2009 за одобрение на типа на общата безопасност на моторните превозни средства, ремаркетата и системите, компонентите и отделните технически възли. В този регламент се изисква всички части и компоненти на МПС да получат одобрение на типа, преди да могат да бъдат пуснати на пазара, което в частност включва обезопасителните колани и системи за обезопасяване на деца. В Правило №16 на ИКЕ - ООН, са определени изискванията за одобренията на обезопасителни колани.

В тази връзка при изпитанията на обезопасителните колани хоризонталното отклонение (след предварително натоварване) на точка X по време на прилагане на сила от 8 kN ± 0,25 kN трябва да е ограничено до 125 mm.

От техническа гледна точка, единственото от което може да се съди, че пътуващият на предна дясна седалка в процесния автомобил, най-вероятно не е бил с поставен предпазен колан е записаното в протокола за оглед: „...Спукано предно панорамно стъкло с пукнатина цилиндрична, сочеща навън...”. В практиката такава следа се оставя обикновено в дясната част на стъклото.

По делото се назначи съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Р.Д.. Видно от заключението ищецът Р.П. на 9г. е получил следните телесни увреждания при процесното ПТП на 06.07.2019г., които имат травматичен характер-пасажер на задна седалка в л.а. блъснат отзад от друг л.а.

-Счупване на тялото на лява тибия/голямопищялна кост/, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

Проведено е консервативно лечение в болнични и амбулаторно -домашни условия.

След инцидента ищецът бил транспортиран в СО-УМБАЛСМ-„П." ЕАД гр.С. и хоспитализиран в Клиника по Детска Ортопедия и Травматология, като преминал през детска противошокова зала и спешен детски травматологичен кабинет. Направени изследвания, консултации със специалисти/детски хирург, детски неврохирург, ортопед- травматолог, педиатър, анестезиолог/ диагностициран-счупване на тялото на лява голямопищялна кост, както и мозъчно сътресение. По спешност под рентгенов контрол и локална анестезия направено мануално наместване на счупването на лява тибия и крайника имобилизиран в гипсов ботуш. Поставен на постелен режим, медикаментозна терапия, наблюдение в динамика. След стабилизиране на състоянието, изписан в добро общо състояние, препоръки за ХДР, наблюдение от ОПЛ, 2 контролни прегледи в рамките на 30 дни от дехоспитализацията, указания -без спорт 60 дни. След изписването на 10.07.2019г. хоспитализиран в Клиника по Неврохирургия -„П." за продължение на лечението.

По делото няма представена медицинска документация за възникнали усложнения в резултат на счупването на лявата голямопищялна кост.

Болките и страданията, които е търпял ищецът са били най-интензивни непосредствено след травмата, след наместването, в първите 5-6 дни, в началото на раздвижването. За в бъдеще при промяна във времето, при интензивно натоварване, възможно ищецът да се оплаква от известен дискомфорт в мястото на счупването. Възрастта и естеството на увреждането е такова, че не се очакват съществени остатъчни явления.

С оглед вида, местоположението и характера на травмите/в случая- счупването на тялото-диафизата на лява голямопищялна кост/, получени при процесното ПТП, не съответстват на използването на предпазен колан при пасажер на задна седалка в л.а. При удара отзад тялото се премества назад-колана не е ефективен, след което автомобила придобива кинетична енергия, придвижва се напред с преден ляв калник удря пешеходеца- Ц., тялото се премества напред и наляво, контактува с детайли от интериора на купето, вероятно-облегалката на предната седалка.

Ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан, при преместване на тялото напред, след придобитата кинетична енергия от автомобила след удара отзад, напречната лента ще задържи седалището към седалката, и е възможно да не се получи счупване на левия крак.

Поставеният предпазен колан е ефективен при челен удар, скорост 60-70 км/ч., не позволява хаотично движение и изпадане на тялото от МПС, като намалява риска от увреждания.

По делото се назначи съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р П.П.. Видно от заключението в следствие на пътно-транспортната злополука от 06.07.2019г. ищецът по делото Р.Б.П. е получил следните травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма състояща се от следните компоненти:

Мозъчна контузия лека по степен на тежест, Счупване на основата на черепа в средна черепна ямка, Хемотимпан синистра-насиняване на тъпначевата мембрана на ляво ухо, Контузия на главата, Лицево-челюстна травма изразяваща се с:Контузия на носа, Травматично охлузване на горна устна, Минимална разкъсно-контузна рана на лигавицата на горна устна.

По своя вид и тежест получените от ищеца травматични увреждания имат следната медико-биологична характеристика:

Леката по степен на тежест мозъчна контузия протекла с количествена промяна в яснотата на съзнание/зашеметяване, объркване/ без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние/кома/ в своята съвкупност е реализирала медико-биологичния критерий РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

Лицево-челюстната травма, изразяваща се в контузия на носа, травматично охлузване на горна устна и минимална разкъсно-контузна рана на лигавицата на горна устна е причинила на ищеца БОЛКИ И СТРАДАНИЯ.

След инцидента с екип на център за спешна медицинска помощ град С.Р.Б.П. е транспортиран до детска противошокова зала на УМБАЛСМ „Н ”. След направени образни изследвания и консултации с различни специалисти първоначално е постъпил на лечение в клиниката по детска травматология на П.. След приключване на лечението на опорно-двигателния апарат на 10.07.2019г. е приведен в детско неврохирургично отделение на клиниката по неврохирургия.

Осъществено е комплексно болнично лечение състоящо се от: режим на легло, активно неврохирургично проследяване, медикаменти. При постъпване е бил в ясно съзнание, не е повръщал, оценен по Глазгоу кома скала на 15т./максимален брой/. Неврологичният статус от постъпване и през периода на болнично наблюдение и лечение е останал в граници на нормата. Проведени са консултации с лицево-челюстен хирург и специалист уши-нос гърло. От активното проследяване от уши-нос-гърло специалисти е установено насиняване на лява тъпанчева мембрана без перфорация.

Компютърната томография на главен мозък без контраст не е установила травматични кръвоизливи над-/епидурален/, под/субдурален/ твърдата мозъчна обвивка както и под меките мозъчни обвивки/субарахноидален/. Мозъчния паренхим е без плътностни промени/контузионни изменения/. Експертизата прегледа изследването и счита, че има изменения в зоната на лява слепоочна кост, които са основание да приеме диагноза-Контузия на мозъка лека степен на тежест. Счупване на основата на черепа в лява средна черепна ямка.

Медикаментозното лечение се е състояло от вливания на водно-солеви разтвори, антибиотик, капки за уши, обезболяващи медикаменти. Изписан е на 12.07.2019г., шести ден от инцидента в ясно съзнание, без латерализираща неврологична симптоматика, без данни за гърчова активност, оценка по Глазгоу кома скала/ГКС/-15т./максимален брой/.

При изписване на пациентите се дават следните указания за хигиенно-диетичен режим:

Избягване храни с подправки и възбуждащи или тонизиращи напитки/кока кола, тоник/ за период от един месец

Забрана на активна умствена дейност и четене, предпазване от силни външни дразнители: шум, силна музика, ярка и трепкаща светлина/забранява се гледането на телевизия/ за един-два месеца.

Забрана за излагане на слънце и престой на много топло в първите месеци след травмата

Назначават се обезболяващи медикаменти за главоболие, витамини.

От травмата са изминали вече една година и два месеца. Възстановителният период за претърпяната от ищеца черепно-мозъчна травма е в рамките на до една година. В делото няма приложена медицинска документация за настъпили усложнения от мозъчната контузия от което експертизата прави заключение, че лечението е приключило успешно.

В медицинската практика няма обективен метод за оценка на болка. Прага на болева чувствителност е различен при отделните индивиди, от което зависи силата и продължителността на оплакванията.

При лека по степен на тежест контузия на мозъка общо-мозъчната симптоматика/главоболие, позиви за повръщане, световъртеж/ е индивидуално изразена. Обичайно оплакванията са най-интензивни в първата седмица с последващо постепенно затихване до края на първия месец.

В материалите по делото няма данни в коя част на автомобила е пътувал Р.Б.П. с изключение на съобщеното в анамнезата при постъпване в клиниката по неврохирургия-пътувал на задна седалка без уточняване на точното му местоположение. В приложената медицинска документация няма описани белези по тялото на ищеца/ лентовидно ожулване по гърдите и по корема/ от обезопасителен колан.

Предпазният колан е средство за пасивна защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и пасажерите му на място при случай на внезапно спиране при авария или внезапно спиране.

Предпазният колан е с предназначение да намали риска от увреждане на пътника чрез ограничаване подвижността на тялото му в случай на сблъскване или внезапно намаляване скоростта на превозното средство.

Използването на предпазните колани предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на интериора или с други пасажери, а също така гарантира, че пасажера ще се намира на положение, гарантиращо безопасно отваряне на въздушната възглавница. Освен това предпазният колан се разтяга малко при рязко издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на пътника. Разтягането на предпазните колани се извършва с помощта на устройства за удължаване и амортисьори.

Травматичните увреждания получени от ищеца са описани във отговора на първи въпрос от въпросите поставени в исковата молба. Съгласно описания механизъм на инцидента в автотехническата експертиза автомобила, в който е пътувал Р.Б.П. е получил удар в задната лява част с хлътване на купето в този участък, след което той блъска пешеходец и се установява в дясната част на пътното платно. Най-силен е бил инициалния сблъсък със скорост от 113км/ч. При него предпазните колани не действат-телата на пътуващите в автомобила под действието на инерционите сили са били задвижени назад и леко вляво. При последвалия удар на автомобила с пешеходеца и придвижването му в дясна посока до мястото, на което е установен при огледа поставен обезопасителен колан би задържал тялото на пътниците към седалките, като главата и крайниците са свободно подвижни. Травматични увреждания в областта на главата са по-редки при пътници с предпазен колан.

В анамнезата от клиниката по неврохирургия е съобщено, че ищеца е пътувал на задната седалка в автомобила като не е уточнено на кое от местата. На задната седалка по данни от автотехническата експертиза всички места са обезопасени с триточкови колани. По статистически данни в 28 до 30% се намаляват уврежданията при пасажери пътуващи на задните седалки с поставен колан като той не само ги предпазва, но и редуцира тяхната тежест когато ги има. Може само да се предполага в каква степен поставен предпазен колан би намалил травматичните увреждания при ищеца в областта на главата при описания механизъм на травмата.

По делото се разпита свидетелката Р. А. Б. - баба на ищеца.

След катастрофата зет й се обадил и половин час след това била в „П.“, където били децата и дъщеря й. Вече ги били настанили на количките вътре в „П.“ и специално Р. имал кръв по главата си, синини по тялото, бил със затворени очи, плачел и казвал, че не може да гледа, че като си отвори очите нещо му пречи да гледа и го боляло всичко. Кракът му бил сложен нависоко, бил счупен. Имал с комоцио, със счупен ляв крак. Той първо два пъти лежал в „Пирогов“, след това вкъщи седял в тъмна стая с пуснати щори заради това, че не може да вижда на светлината. Около два месеца прекарал вкъщи. Не знае за провежданото лечение, защото не живее при тях. Той вземал лекарства. Свидетелката ходела всеки ден да го вижда, но не е седяла денонощно там. Майка му и баща му си били вкъщи, много често го водели до „П.“. Вземал лекарства. След това ходел на някаква рехабилитация с брат му в някакъв басейн. Той спортувал активно от шестгодишен кикбокс и това много му се отразило. Тази година му е нулева, защото треньорът отказва да го третира, докато не мине поне една година. Оплаквал се от време навреме като играе навън с децата повече, че го наболва крака. Много жесток е уплахът, който е изживял. Той е бил в безсъзнание. Не можел да се обслужва сам. Два месеца непрекъснато имало човек вкъщи, заради крака не можел да отиде до тоалетна. Бил в стая със спуснати щори и изобщо не искал да вижда светлина. В момента не се оплаква от болки в главата много, но от време навреме казва, че го боли и избягва слънцето, не седи на слънце.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните писмени доказателства и от заключението по назначената автотехническа експертиза, че на 06.07.2019г.  на АМ Хемус в посока за движение от С. за В. в района на 17,500 км. лек автомобил „Хюндай Соната“ с peг. № С3418ХХ, управляван от Д. Д. Т. ударил движещия се пред него „Сузуки Вагон“ с рег.№ СА9803СХ. В резултат на удара лек автомобил „Сузуки Вагон“ с рег.№ СА9803СХ отклонил движението си, ударил пешеходеца П. М.Ц. и е излязъл извън пътното платно в дясно. При ПТП е пострадал пътника в „Сузуки Вагон“ с рег.№ СА9803СХ, управляван от Б.А.П. – Р. Б.П..

Ето защо съдът намира, че водачът Д. Д. Т. на лек автомобил „Хюндай Соната“ с peг. № С3418ХХ е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20 ал.2 и чл.23 ЗДвП, „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“, което е довело до настъпване на ПТП при което пострадалият Р. Б.П. е получил следните травматични увреждания, констатирани от СМЕ: фрактура на лява тибия диафазарно, сътресение на мозъка, контузия на главата, травма на ляво ухо с кръвоизлив, синееща мембрана на ляво ухо.

Фрактурата на лява тибия е причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

По спешност под рентгенов контрол и локална анестезия е направено мануално наместване на счупването на лява тибия и крайника имобилизиран в гипсов ботуш.

Няма представена медицинска документация за възникнали усложнения в резултат на счупването на лявата голямопищялна кост.

Болките и страданията, които е търпял ищецът са били най-интензивни непосредствено след травмата, след наместването, в първите 5-6 дни, в началото на раздвижването. За в бъдеще при промяна във времето, при интензивно натоварване, възможно ищецът да се оплаква от известен дискомфорт в мястото на счупването. Възрастта и естеството на увреждането е такова, че не се очакват съществени остатъчни явления.

Видно от СМЕ специалност неврохирург пострадалият Р. П. е получил при ПТП Черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти:

Мозъчна контузия лека по степен на тежест, Счупване на основата на черепа в средна черепна ямка, Хемотимпан синистра-насиняване на тъпначевата мембрана на ляво ухо, Контузия на главата, Лицево-челюстна травма изразяваща се с:Контузия на носа, Травматично охлузване на горна устна, Минимална разкъсно-контузна рана на лигавицата на горна устна.

По своя вид и тежест получените от ищеца травматични увреждания имат следната медико-биологична характеристика:

Леката по степен на тежест мозъчна контузия е протекла с количествена промяна в яснотата на съзнание/зашеметяване, объркване/ без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние/кома/ в своята съвкупност е реализирала медико-биологичния критерий РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

Лицево-челюстната травма, изразяваща се в контузия на носа, травматично охлузване на горна устна и минимална разкъсно-контузна рана на лигавицата на горна устна е причинила на ищеца БОЛКИ И СТРАДАНИЯ.

Налице е установена по несъмнен начин причинна-следствена връзка между горните противоправни действия на водача на МПС и настъпилата вреда.

Не се установи по делото възражението на ответника „Д.“ ЕАД за съпричиняване, по чл.51 ал.2 ЗЗД. Пострадалият Р.П. е пътувал на задната седалка, като предпазните колани са неефективни при удар от зад, какъвто е механизма на настъпване на конкретното ПТП, поради което не е допринесъл до съпричиняване на вредоносния резултат.

Неоснователно е възражението на ответника за противоправно действие от страна на водача на лек автомобил „Сузуки Вагон“ с рег.№ СА9803СХ, управляван от Б.А.П., тъй като такова не се установи от доказателствата по делото.

            По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника „Д.“ ЕАД по настоящото дело и виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица № BG/118003359556.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите получени от пострадалия Р.П.. Пострадалият е изпитвал интензивни и продължителни болки и страдания, след настъпване на травмата, при наместването и до възстановяването, като болките са намалявали. Изпитвал е неудобства, необходимост да бъде обслужван от други лица, за което свидетелства разпитаната свидетелка и заключението на СМЕ. Към момента на ПТП пострадалият е на 9 години, като възстановителният процес е сравнително кратък и протекъл без усложнения. Възрастта и естеството на увреждането е такова, че не се очакват съществени остатъчни явления.

Проявлението на тези болки и страдания във времето дават неблагоприятно отражение в патримониума на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания.

Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитетът и продължителността на понесените във връзка с тях болки и страдания, периода на лечение и възстановяване, възрастта на ищеца, както и остатъчните последици от травмите, съдът приема, че ищеца има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца. С оглед на изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497 ал.1 т.2 КЗ сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.12.2019г. до окончателното й заплащане, като отхвърли предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева.

            На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. ответникът „Д.“ ЕАД дължи възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по договор за правна помощ. Съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на иска. С оглед на горното съдът определя горното възнаграждение в размер на 1 430,- лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищеца.

            Ответникът е направил разноски в размер на 750,-лв. като при този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да понесе направените от ответника „Д.“ ЕАД разноски в размер на 450,-лв., съответно на отхвърлената част от исковете.

            Съгласно чл.78 ал.6 ГПК ответникът „Д.“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на СОС общо разноски в размер на 1900,-лв. (д.т. 1200,-лв. и 700,-лв. за СМЕ, САТЕ и СМЕ).

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание чл.497, ал.1 КЗ, „Д.“ ЕАД с ЕИК. гр.С. ***, да заплати на Р.Б.П. с ЕГН **********, малолетен, действащ чрез законния си представител и баща Б.А.П. двамата с адрес гр.С. *** по сметка IBAN ***,-лв. (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.07.2019г., ведно със законната лихва от 12.12.2019г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен.

Решението е постановено при участието на З. „Б.В.И.г.”, с ЕИК, адрес: *** като трето лице помагач на страната на ищеца.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. „Д.“ ЕАД с ЕИК. гр.С. *** да заплати на адв. С.К.Н.-К. от САК, сумата от 1 430,-лв. (хиляда четиристотин и тридесет), представляващи разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, Р.Б.П. с ЕГН **********, малолетен, действащ чрез законния си представител и баща Б.А.П. с адрес гр.С. ***, да заплати на „Д.“ ЕАД с ЕИК.гр.С. *** сумата от 450,-лв. (четиристотин и петдесет лева), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК, „Д.“ ЕАД с ЕИК.гр.С. *** да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С. *** сумата 1900,-лв. (хиляда и деветстотин лева), представляваща държавна такса и разноски в настоящото производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :