Р
Е Ш Е Н И Е
260000/14.8.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, девети състав, в публично заседание проведено
на двадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2621/2019 г., по описа
на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД гр. София, против Я.П.С.,
с която е предявен осъдителен иск, с правно основание чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 288,
вр. чл. 287, вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД и цена 350.00 (триста и петдесет) лева – непогасена главница по Договор
за кредит № **********/15.06.2015 г., ведно с искане за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
02.09.2019 г. до окончателно плащане.
Ищецът
обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 15.05.2015 г.
между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
си марка „Вивус“ и ответника, по реда на чл. 6 ЗПФУР, бил сключен Договор за
кредит от разстояние № **********, оформен съгласно разпоредбите па чл. 3, вр.
чл. 2 ЗЕДЕУУ, по процедура описана в Общите условия на кредитора, на сума в
размер 350.00 лв., за срок от 30 дни, усвоена на същата дата посредством
паричен превод в „Изипей“. На падежната дата - 14.06.2015 г. сумата не била
върната. Въпреки покани плащане не последвало. На 01.02.2018 г. между
,,4финанс“ ЕООД, в качеството на цедент и ищеца, в качеството на цесионер, бил
сключен Договор за прехвърляне на вземания № BGF-20I8-005/01.02.2018 г., по силата на който цедентьт прехвърлил на цесионера
вземанията по договора на ответницата, както следва: главница - 350.00 лв.;
наказателна лихва - 471,87 лв. за периода от 15.06.2015 г. (денят, следващ
падежната дата) до 31.01.2018 г. (денят, предхождаш датата на цесията); такси
за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30,00 лв. или сума в общ размер на 851,87
лв.. По силата на чл. 26 от Договор за цесия, цесионерът бил изрично
упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърляне на
задълженията, на което основнаие „Кредитреформ България“ ЕООД изплатил до
адреса на длъжника, посочен в процесния договор Уведомление за цесията, което
прилага към искова молба, чрез „Български пощи“ ЕАД, върнато с отметка
„Преместен“. Моли съдът да постанови решение с което да осъди ответницата да
плати на ищеца сумата от 350 лв. - главница по Договор за кредит № **********,
ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на искова молба до
окончателно плащане. Претендира разноски.
В
предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответната страна, чрез назначения особен
представител, подава отговор на исковата молба. Намира искът за допустими, но
неоснователен, като твърди, че ответницата не е получавал процесната сума.
Между нея и ищеца нямало облигационни отношения и нямало сключен договор, не е
давала съгласие за сключване на договор, върху представените от ищеца писмени
доказателства нямало неин подпис, а и не разполагала с електронен подпис.
В
открито съдебно заседание ищецът не се явява. Подава молба, с която поддържа
иска и прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът, чрез
назначения му особен представител поддържа отговора.
Въз основа на събраните доказателства, преценени в
съвкупност и поотделно, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
От
приетия по делото Договор за кредит №
**********/15.05.2015 г. /л. 5/ се установява, че „4финанс“
ЕООД е предоставил на ответницата потребителски кредит в размер на 350 лв., по
реда на предоставянето на финансови услуги от разстояние, при Общи условия, при 0% лихва, за срок от 30 дни, като
сумата е преведена чрез „Изипей“ - установимо от разписка за извършено плащане № 2000000083149897/15.05.2015 г. /л. 12/.
С Договор
за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. /л. 13/ „4финанс“ ЕООД
прехвърля вземането на ответника, като от
Приложението се установява, че процесният кредит е включен като част от
цедирани договори.
Представени
са Потвърждение за извършената цесия /л. 17/, Пълномощно за цесията /л. 18/,
както и Уведомление до длъжника за прехвърляне на
вземания /л.
19/, от 22.03.2018 г., върнато в цялост с
отбелязване „преместен“ /л. 20/.
Приети
са и други неотносими към правния спор писмен доказателства.
Въз
основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в
съвкупност, извежда следните правни изводи:
Ищецът се явява легитимиран кредитор на
ответника, закупил вземането спрямо него с Договор за цесия. Обстоятелството,
че Уведомителното писмо до длъжника е изготвено от ищеца - „Кредитреформ
България“ ЕООД, а не от заемателя по кредита - „4финанс“ ЕООД, е без значение.
Действително съгласно разпоредбата на чл.
99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането, а съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то
му е съобщено от предишния кредитор. Въведено в закона изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не
е валидно, ако е направено от упълномощено от цедента лице, тъй като не
съществува законова пречка, доколкото не се касае за лично и незаместимо
действие, уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато е изрично
овластeн за това, както в процесния случай с Пълномощно
/лист 18/. В
този смисъл е и съдебната практика, съобразно която изходящото от цедента
уведомление, действащ чрез пълномощник, достигнало до длъжника съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД /Р. № 123/24.06.2009 г. ТД № 12/2009 г., II т. о.; Р. № 78/09.07.2014
г., ТД № 2352/2013 г., II т. о.; Р. № 3/16.04.2014 г., ТД № 1711/2013 г., I т.
о./. Съобразно същата съдебна практика цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента Уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане. В настоящия случай Уведомлението
от 22.03.2018 г. до длъжника за прехвърляне на
вземания, е получено от назначения от
съда особен представител като приложение към исковата молба. Съдът споделя
съдебната практика, според която този начин на връчване на уведомлението за
цесията поражда правни последици за длъжника със следните съображения: Процесуалният
закон предвижда ясни и изчерпателно изброени правила, приложими при връчване на
съдебни книжа на ответника, а именно търсене на ответника от съответните
длъжностни лица на отразения в НБД “Население“ постоянен и настоящ адрес или на
посочения от ищеца адрес за призоваване, респ. по отразена в съответните
регистри месторабота на ответника/длъжника/ или място на осъществявана от
последния място на стопанска дейност. Разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК,
тълкувана във взаимна и логическа връзка с останалите текстове от чл. 47 ГПК,
гласи, че съобщението, адресирано до ответника, връчено по реда на цитирания
текст, се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на съда или общината, т. е. в случая прилагането на призовката или
съобщението в цялост е приравнено от законодателя на връчване. В тези случаи с
оглед допълнителна гаранции за защита правата на ответниците законодателят
задължава съдът да им назначи особен представител /чл. 47, ал. 6 ГПК/, който
следва да защити правата и интересите им в процеса. Водейки се от текстовете на
процесуалния закон, съдът намира, че особеният представител е процесуален
представител на ответника в образуваното срещу него гражданско производство,
който има право свободно да упражнява, респ. изпълнява всички права и
задължения на ответника в процеса, с изключение на тези, за които се изисква
изрично пълномощно, т. е има т. нар. общо пълномощие /арг. от чл. 29, ал. 5 ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ГПК, общото пълномощие дава право за
извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на
разноски и преупълномощаване, като съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ГПК,
за сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за
признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на други
ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на
делото, е необходимо изрично пълномощно. В случая действието по формалното
получаване на книжата по делото, респ. на Уведомлението за прехвърляне на
вземанията на ищеца, не представлява действие, за което законодателят предвижда
изрично овластяване /изрично пълномощно/. Както бе посочено по-горе, длъжникът
е търсен на отразените в регистрите адреси и не е открит нито от заповедния съд,
нито от настоящия, водещ исковото производство, съд. Да се отрече възможността
на цесионера да търси вземанията си, поради неоткриване на длъжника дори и в
образувано срещу последния исково производство, би лишило кредитора от
възможността да търси защита на нарушеното си право, което би противоречало на
основни принципи на гражданското съдопроизводство. Следователно съобщението,
извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно,
действително и поражда правните си последици. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването
на спорното право, получаването на Уведомление, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на
делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. От всичко
изложено се налага извода, че цесията е валидно противопоставима на ответника и
тя легитимира ищеца като надлежен кредитор, който има правото да претендира
търсените суми в качество на цесионер на дълга по кредита.
Основателността на исковата претенция, с правно основание чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 288, вр. чл.
287, вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е предпоставено от
установяване от ищцовата страна, при условие на пълно главно доказване:
че по силата на сключен Договор за заем страните са се намирали във валидни
облигационни правоотношения – пълно и главно; че действително на ответника е
предадена договорената по кредита сума – пълно и главно, както и че срокът за
изпълнение на насрещната страна е изтекъл /изискуемост на претендираното
вземане за главница и/или уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита/ - пълно и главно. Съответно
в тежест на ответника е да установи, всички евентуално наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в т. ч. точното в количествено и
времево отношение изпълнение на основното си задължение - плащане на сумите по
кредита.
Спорът
между страните е по въпроса дали е сключен действителен договорът за кредит,
който представлява правопораждащият юридически факт, от осъществяването на
който ищецът извлича основателността на исковата си претенция. Аргументите на
особения представител са, че липсват доказателства за валидно сключен договор
за кредит с ответника.
Съдът
счита, че по отношение на формата и начина на сключване на договора не са
приложими правилата на чл. 210 и сл. ЗПК, тъй като е налице специален закон,
регламентиращ ползването на специфичен способ за сключване на договор, който
може да има същия предмет: предоставяне на потребителя на паричен кредит –
ЗПФУР, като за проверка валидността следва да се прецени спазването на неговите
изисквания.
Съгласно
разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР: „Договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние/за какъвто се твърди, че е сключен от цедента с ответника/, е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече“.
Съгласно дефинитивната разпоредба на пар. 1, т. 2 ДР ЗПФУР „“Средство за
комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо
присъствие на доставчика и на потребителя“, като несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и
изпращането на писма по имейл, представляват средства за комуникация от
разстояние. Предвид изложените от ищеца твърдения за ползваната процедура за
сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в
приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 ЗПФУР, както и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора /чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 3/, като съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 2, за доказване на посочените обстоятелства се
прилага разпоредбата на чл. 293 ТЗ, а в случаите на електронни изявления –
ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУУ/. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, „електронен
документ“ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Според чл. 2, ал.
1 ЗЕДЕУУ, „електронно изявление“ е словесно изявление, представено в цифрова
форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално
представяне на информацията. Електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, според който за електронен подпис се счита
всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми
на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Тези
правила, приведени към настоящия случай, намират своето обективно проявление -
ищецът е представил заверени: Договор за кредит № **********/15.05.2015 г.,
Общи условия на договора за кредит и Разписка за извършено плащане №
2000000083149897/15.05.2015 г. на 350 лв. от EasyPay на ответника. Твърди се,
че първите два документа са потвърдени от ответника с натискането на бутон на
интернет страницата на кредитора-цедент /"4финанс" ЕООД, гр. София/ -
www.vivus.bg. Настоящият съдебен състав
намира, че тези документи в своята цялост представляват годни доказателствени
средства, установяващи валидното сключване на Договор за кредит по реда на чл.
6 ЗПФУР, и предаването на договорената сума от кредитора, в чиито права е
встъпил ищецът. На физически представения от ищеца и приет по делото хартиен носител
на договора, не се намира материално положен параф /подпис/ на
ответника-потребител, но това не отнема действителността му и не отрича
съществуването му в правния мир, тъй като, както бе посочено вече, страните са
сключили договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние,
използвайки изключително средство за комуникация от разстояние – интернет
страница на доставчика. Несъмнено представеният върху хартиен носител договор
обективира електронен документ, тъй като съдържа електронно изявление /каквото
е изпълнението на протокола на уеб сайта чрез попълване на електронни
формуляри/, запазено в архивните файлове в базата данни на съответния сървър на
доставчика, с възможност за неговото възпроизвеждане, т. е. визуализира
електронен документ. Доколкото същият не съдържа характеристиките на
усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и
ал. 3 ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен
подпис – част от електронните изявления са свързани и с установяване на
авторството на документа, като съдържат информация за самоличността на лицето,
от което изхождат изявленията - съгласно чл. 3, т. 10 от Р/ЕС № 910/14 г. - три
имена на ответника, адрес, телефон, ЕГН, сметка и други. Законодателят придава
значение на саморъчно подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен, което е закрепено изрично в чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания
документ на хартиен носител, като ако се касае за частен документ /какъвто е
процесният/, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението,
съгл. чл. 180 ГПК, а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за
доказване истинността на документа се разпределя съобразно специалното правило
на чл. 193 ГПК. В тази насока се е установила последователната актуална съдебна
практика на ВКС. Представеното хартиено копие на договора не е оспорвано от
процесуалния представител на ответника относно неговата автентичност. Съдът
приема, че в настоящия случай е налице уговорка между страните, с която на
обикновения електронен подпис е придадена стойността на саморъчен, която се
съдържа в точната, подробна и ясна формулировка на чл. 1.8 от ОУ за кредит,
станали неразделна част от договора между доставчика и ответника с приемането
им. Безусловно на посочения от ищеца сайт - www. vivus. bg на доставчика
„4финанс“ ЕООД, гр. София, са предоставени приложимите ОУ, преддоговорна
информация и проект за договор, като от първите е видно, че е спазено
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, както и на чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗПФУР.
Страницата е активна, общодостъпна и позволява извършването на информативна
справка от всяко лице. Електронната система за кандидатстване и сключване на
договори от разстояние на vivus. bg, съдържа алгоритъм, който е и описан в ОУ,
и съдържа задължителна възможност за изрично съгласие на всеки етап от
регистрацията, запознаването с условията, приемането им и сключването на
договора от разстояние, който изключва преминаването към всяка следваща фаза
/от отправянето на поканата, отправянето на предложението, приемането му,
приемането на ОУ, предоставянето на преддоговорната информация и т. н., до
сключването на договора/ без даване на съответното съгласие в предходната и
съответно - приключването на процедурата по сключване на договора без
полагането на обикновен електронен подпис съгласно чл. 1.8 от ОУ на всяка страница
чрез натискане на бутон „подпиши“.
С
тези съображения е обяснимо да се приеме ищецът да не може да представи
документи, проследяващи хронологията на развитие на процедурата по създаването
на договорното правоотношение – от включването на потребителя в сайта до
завършването й с подписан електронен договор. Динамиката на развитие и
популяризирането на кибертехнологиите в ежедневния живот повишават стандарта на
общата елементарна култура и правят ноторни, а не специфични знанията, свързани
с функционирането на подобни електронни услуги. Така е ясно, че различните
етапи от регистрацията се визуализират само за потребителя, ползващ съответното
средство за комуникация от разстояние и единствено той може да ги отпечата като
изображение върху хартиен носител, но фактически те не биха имали необходимата
доказателствена стойност по смисъла на ГПК. Закономерно е ответникът да е
предоставил всички изискуеми данни – три имена, ЕГН, адрес, телефон, имейл и
банкова сметка, предходено от отправено публично предложение от доставчика на
финансовата услуга за сключване на договор, разпространена надлежно по реда на
чл. 290 и чл. 291 ТЗ, и такова е последвало в предписаната от закона форма. При
доставчика е генерирано единствено подписаното /по см. на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ/
крайно електронно изявление, от което биха могли да произтекат някакви
последици – права и задължения, каквото в случая е договорът за кредит. Както
вече се посочи по-горе ответната страна не е оспорвала авторството на
изявленията. Следователно, при спазването на изискванията на чл. 18, ал. 1
ЗПФУР и при наличието на предпоставките на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, следва да се
приеме, че представеният по делото електронен документ – договор за кредит,
възпроизведен на хартиен носител, е саморъчно подписан документ и се ползва с
формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Това, от своя страна,
безспорно доказва възникването на заемно правоотношение между цедента
/праводател на ищеца/ и ответника, чиято разновидност представлява договорът за
кредит.
Доколкото се касае за вид заем, който по
своята характеристика е реален и
едностранен /по него задължения възникват само за заемателя/ договор, за да е
действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на
заемателя. С представената към исковата молба разписка за извършено плащане се
установява, че в полза на ответницата на 05.05.2015 г. чрез системата „Изипей“
е преведена сумата от 350 лева. В разписка за извършено плащане № 2000000083149897/15.05.2015 г. заемателката Я.П.С. е
индивидуализиран с три имена и ЕГН, а като основание за превода е посочен
номерът на Договора за кредит. Именно в условията на същия е записано, че сумата
е получена от лицето чрез системата „Изипей“, като точно преводното нареждане
удостоверява изпълнението на задълженията на кредитодателя. В тази връзка не е
необходимо документът да носи подпис на ответника, а е достатъчно само
наличието на разписката, от която се установява превеждането на сумата според
уговореното.
Понеже
в предвидения в договора срок – 14.06.2015 г. заемателката не е изпълнила
основното си задължение – да върне получената сума /такова правопогасяващо
възражение нито е заявявано, нито е доказано надлежно, тъй като тежестта на
доказване на този положителен факт лежи върху ответната страна, черпеща изгодни
за себе си правни последици от реализирането му/, то за кредитора-ищец /по
силата на договора за цесия с доставчика, даващ му материалната легитимация да
встъпи в правата му/, се поражда правото да ангажира отговорността за забавено
изпълнение на ответника на паричното му задължение, като поиска реално
изпълнение на същото.
Предвид
изложеното искът се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен в пълния претендиран размер от 350 лв.
Ищецът
е направил искане за присъждане на разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК /л. 71/, в който е посочил претенидраната от него сума, за която в
материалите по делото се съдържат доказателства за плащане. Постановеният
правен резултат, обуславя основателност на искането в размер на 500 лв.
представляващи държавна такса в размер на 50 лева, депозит за особен
представител на ответника в размер на 300 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева., като същите следва да бъдат възложени в
тежест на ответника, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим
от гореизложеното, Шуменски районен съд,
Р Е Ш И :
Осъжда
Я.П.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Шандор Петьофи“ № 10, сумата 350.00
(триста и петдесет) лева – непогасена главница по Договор за кредит №
**********/15.05.2015 г., по банкова сметка *** ***и „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2019 г. до
окончателно плащане, на основание чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 288, вр. чл. 287, вр.
чл. 286 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Осъжда
Я.П.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Шандор Петьофи“ № 10, сумата 500.00 (петстотин
лева) -
разноски в настоящото производство, платима по
банкова сметка *** ***и „Банка ДСК“ ЕАД, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2, ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия:.........................................