РЕШЕНИЕ № 121
гр. Сливен, 16.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен - I състав
3-членен, в съдебно заседание на двадесети
септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при секретар
Ваня Фърчанова и с
участието на прокурора Иван Калчев Иванов
като разгледа докладваното съдия Слав Бакалов КАНД № 20237220600112/2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 254 от 12.07.2023 г., постановено по АНД № 20232230200602/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 23-0804-001344 от 24.03.2023 г. на Началник РУ - Сливен към ОД на МВР – Сливен, с което на В.Н.У. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 104а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. са му отнети 6 контролни точки.
Горното решение е обжалвано в законния срок от В.Н.У.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Посочва, че съдът е приел за извършено описаното нарушение единствено въз основа на свидетелските показания на двамата полицейски служители, без да отчете противоречията в същите. Счита, че не е възможно с една ръка да се държи кормилото, с другата - телефонът и да пише на него. Твърди, че неправилно е приложен материалният закон, което е довело до незаконосъобразност на НП. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Г. М. от АК – Сливен, заявява, че поддържа подадената касационна жалба. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП.
Ответникът - Началник РУ - Сливен към ОД на МВР – Сливен, не се явява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник, в което заявява, че оспорва подадената касационна жалба. Счита, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение, като правилно е приложен материалният закон. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че се претендира такова.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че съдът следва да потвърди решението на Районен съд – Сливен като правилно и законосъобразно.
Касационната жалбата е подадена в срок от страна в производството, поради което е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 09.03.2023 г. около 18:00 часа полицейски служители изпълнявали служебните си задължения, когато забелязали, че лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ ******** се движи по бул. „Бургаско шосе“ по посока с.Тополчане, до Петролна база, като установили, че водачът държи в ръката си мобилен телефон. Подали сигнал на лекия автомобил и го спрели за проверка, при която констатирали, че водачът е В.Н.У.. Той обяснил на полицейските служители, че не е ползвал телефона си, като им показал последните си входящи и изходящи разговори. Актосъставителят приел, че е налице нарушение на чл. 104а от ЗДвП и съставил на В.Н.У. АУАН № АД 253458 от 09.03.2023 г. Актът е бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието в графа възражения и обяснения посочил, че след спирането му е показал на полицаите, че разговорът му е бил преди 40 минути.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП № 23-0804-001344 от 24.03.2023 г. от Началник РУ в ОД МВР - Сливен, РУ – Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. са му отнети 6 контролни точки.
При
така установената фактическа обстановка районният съд е извършил цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост. Приел е, че АУАН съдържа всички реквизити съгласно нормата на чл.
42 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и
при спазване на реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. Приел, че в административнонаказателното производство не е допуснато
незаконосъобразно или неправилно приложение на материалния закон. Приел за
безспорно доказано обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал МПС „Шкода Октавия“ с рег.№ ********, движейки се по бул. „Бургаско
шосе“ посока с.Тополчане, до Петролна база и е държал в ръката си мобилен
телефон. Приел, че НП е издадено при напълно изяснена фактическа обстановка;
наложеното наказание е правилно определено, доколкото санкцията е определена в
абсолютен размер и е в състояние да изпълни специалните си цели.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Настоящата инстанция намира, че постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическата обстановка по делото, районният съд е направил обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция.
Съгласно чл. 104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Разпоредбата има императивен характер и вменява забрана за използване на мобилен телефон по време на движение. Тази норма напълно съответства на чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, определящ целта на закона, а именно да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.
Със санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е предвидено наказание глоба в размер на 50 лева за водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.
От събраните от СлРС доказателства става ясно, че административното
нарушение, за което касаторът В.Н.У. е санкциониран,
е извършено. Съгласно специалната
разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване
на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства, които да
опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа
съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в
съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното
производство. Събраните в първоинстанционното
производство гласни и писмени доказателства кореспондират с констатациите в
съставения акт. Свидетелските показания на разпитаните пред първата съдебна
инстанция служители на сектор „Пътна полиция“ са безпристрастни, обективни и
незаинтересовани от изхода на делото. Не се споделят твърденията, изложени в
касационната жалба, за допуснати от Районния съд съществени нарушения на
процесуалните правила. Такива нарушения в производството пред Районния съд не
са допуснати.
Спрямо
цитираното нарушение правилно е приложена и съответстващата му санкционна разпоредба
на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. Правилно приложена и разпоредбата на чл. 6, ал.
1, т. 9 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне максималния
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение (ДВ, бр. 28 от 2017 г.). Съгласно посочената норма, на водач на МПС, който използва мобилен телефон
по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му (чл. 183, ал.
4, т. 6 от ЗДвП) се отнемат 6 контролни точки.
Видно
от съдържанието на АУАН и НП, нарушението е достатъчно точно и ясно
индивидуализирано като време и място на извършване и обстоятелствата, при които
е извършено, са описани в достатъчна степен. При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до основания за отмяна на НП.
По изложените съображения, касационният съд направи извода, че административнонаказващият орган правилно е приел, че е извършено административно нарушение. Като е потвърдил НП, РС Сливен е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Искания за присъждане на разноски не са правени.
Ето защо и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 254 от 12.07.2023 г., постановено по АНД № 20232230200602/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.