РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Ловеч, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200518 по описа за 2022 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №3583882 на ОД на МВР Ловеч на М. К. Д., ЕГН
********** от с. *****, ПИ 02563.32.47, в качеството на законен представител на фирма
„*****“ ООД, ЕИК *****, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП, глоба в размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за
това, че на 17.03.2020 г. в 14:48 часа в обл. Ловеч, ПП I-4, кв.24+500, при движение в
посока гр. Варна, при максимално разрешена за населено място скорост 50 км.ч., установено
с АТС „ARH CAM S1“ и отчетен толеранс от минус 3 км/ч, с МПС **** вид л.а. с
регистрационен номер *****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от
50 км.ч. е установена скорост от 82 км.ч., като е налице превишаване на разрешената
скорост с 32 км.ч.
Срещу Електронния фиш е подадена жалба от М. К. Д., която го обжалва, в
срок и излага, че до нея било изпратено съобщение от публичен изпълнител за започнато
изпълнително производство за заплащане на глоба в размер на 400 лева по ЕФ Серия К
№3583882 на ОД на МВР Ловеч. Сочи, че ЕФ не и е бил връчен редовно, не е получавала
същия, нито е имала възможността да възрази срещу него. Сочи, че МПС, срещу което се
изтъква че е извършено нарушение не е нейна лична собственост, с оглед на гореизложеното
моли да се отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
1
Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено искане, ако
съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела,
съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
„Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо
с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният
фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в
14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен
срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на
жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща
заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация
за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото
ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка.) Съгласно чл. 58, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от
него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то
се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая ЕФ /приложен по преписката/ не
съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на адреса. По делото не са налице приложени
писмени доказателства от страна на АНО от които да е видно, че процесния ЕФ е изпращан
на жалбоподателката с писмо с обратна разписка. В случая, видно от ангажираните от АНО
писмени доказателства е приложена докладна записка, с рег. номер 1739р-3489/15.02.2021
г., изготвена от Мл. ПИ И. А. на 12.02.2020 г., от която е видно, че на адрес гр. ***** ул.
***** №33 и гр. ****л. **** са извършени на 02.02.2020 г. и на 05.02.2020 г. проверки, като
лицето не е било установено. На адреса в гр. ***** била проведена беседа с лицето С.К.,
която била заявила, че не познава лицето М. К. Д., а на адреса в гр. **** била проведена
беседа с И.Ф., който заявил, че Д. не живеела на адреса, а само наглеждала имота през 3 – 4
месеца. При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че в случая не са
изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН за да се приеме, че
следва да се приложи посочената норма. Тези предпоставки са кумулативно дадени и е
необходимо нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и същевременно да
2
има нов адрес, който обаче да е неизвестен. Т. е., за да се приеме, че е налице редовно
връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и
същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен. С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира, че не е спазена процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. От една
страна върху ЕФ няма отбелязване, че същият е влязъл в сила на основание чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН. Освен това по делото не са приложени доказателства, че процедурата определена от
посочената разпоредба е спазена. Нормата изисква наказаното лице да не е намерено на
адреса, а новият му да е неизвестен и едва след това се пристъпва към отбелязване по чл. 58,
ал. 2 и ЕФ се счита връчен от деня на отбелязването. В случая е видно от приложена
докладна записка, лицето не е намерено на адрес гр. ***** ул. ***** №33 и гр. ****л. ****,
като видно от посоченото в докладната записка, е налице еднократно посещение на тези два
адреса, което не води до извод, че на тези два адреса са правени многократни опити да бъде
връчен ЕФ, освен това и че жалбоподателката е имала нов адрес, който не е известен. По
делото не са приложени доказателства, че ЕФ е изпратен за връчване с препоръчано писмо с
обратна разписка, още повече, че в процесния ЕФ фигурира и трети адрес на който няма
доказателства по делото да е търсена жалбоподателката. Следователно не са били налице
предпоставки на чл. 58 ал.2 от ЗАНН. В случая е налице отбелязване, че жалбоподателката
не е била открита на адресите на две дати, а това обстоятелство е от съществено значение,
тъй като именно от тази дата /която трябва да бъде отбелязана върху ЕФ/ следва ЕФ да се
счита за връчен на нарушителят. Именно от тази дата започва да тече 14-дневния срок за
обжалването му пред РС Ловеч. И едва след изтичане на този срок и ако ЕФ не е обжалван
от нарушителя, ЕФ влиза в сила. На следващо място, в случая липсва изписан текст върху
ЕФ, кога е влязъл в законна сила, което противоречи на закона. ЕФ би влязъл в сила само
ако е бил редовно връчен и необжалван в срок, от което следва извода, че процесния ЕФ не
е бил редовно връчен. Съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН, в ЕФ следва да има отбелязване освен,
че лицето не е намерено на посочения от него адрес, така и че новият му адрес е неизвестен.
В процесния ЕФ липсва такова отбелязване. Посочената правна норма съдържа две
кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият
му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице за да се счита, че
състава на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Не е налице първата предпоставка –
тъй като с лицето жалбоподател няма данни някой да се е свързвал и да я е уведомявал за
процесния ЕФ. По отношение на втората съдът констатира, че тя не е налице –
административния орган не е извършил необходимите действия за да установи, че адреса на
лицето е неизвестен. АНО следва да се възползва от всички предоставени му по закон
способи за връчване на ЕФ, и едва при наличие на достатъчно документирани данни, че
лицето е сменило адреса си и е с неизвестен нов адрес, да прибегне до връчване на ЕФ по
реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Съдът намира по изложените съображения, че ЕФ не е връчен редовно /по разписан в
закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателката и до момента,
поради което жалбата и не би могла да се яви просрочена.
3
На следващо място, действително, разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП създава
облекчен ред за налагане чрез ЕФ на административно наказание глоба за нарушение,
установено и заснето с техническо средство. Но, както беше упоменато по-горе, по делото
липсват доказателства за връчването на процесния ЕФ на жалбоподателката “с препоръчано
писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им.” (съгл. чл. 189, ал. 5 ЗДвП), липсват доказателства да и е изпратен снимков материал от
“нарушението за скорост”, липсват доказателства да и е изпращана и декларация по чл. 189,
ал.5 от ЗДвП, в която да декларира кой е управлявал МПС. Този доказателствен недостиг
налага извод, че АНО не е изпълнил задължението си да разясни на лицето правата и по
повод издадения срещу нея ЕФ, както и да и предостави реална възможност да упражни
правото си на защита чрез попълване на декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. След
връчването на фиша на собственика на автомобила, за последния, съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП са налице редица възможности за защита. Той може да посочи
лицето, извършило нарушението, като при това положение първоначалния фиш се анулира,
може също така да направи писмени възражения пред директора на съответното ОД на МВР
по местоизвършване на нарушението. Може също така, да се ползва от разпоредбата на
чл.189, ал.9, изр.1-во от ЗДвП, като заплати в намален размер наложената глоба. Ползването
на всички тези процесуални права обаче, се предхождат от редовно връчен с писмо с
обратна разписка електронен фиш или чрез длъжностни лица на определените от МВР
служби, съгласно нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Това в разглеждания случай не е било
направено и по този начин са били съществено нарушени процесуалните права на
жалбоподателката по издаването и оспорването на електронния фиш.
В този смисъл, при издаването на ЕФ е допуснато съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице, и самостоятелно
обуславящо отмяната му изцяло.
Само за пълнота съдът, намира, че следва да се разгледа и спора по същество,
въпреки констатираните от съда нарушения водещи до незаконосъобразност на издадения
ЕФ.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган – ОД МВР Ловеч, на чиято
територия е извършено нарушението в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Видно от събраните писмени доказателства преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е
одобрен тип средство за измерване, вписано в регистъра под №5126 със срок на валидност
до 07.09.2027 година, както и че на 14.06.2019 г. на техническото средство е била
извършена последваща техническа проверка, което се доказва от приложения Протокол от
проверка №28-С-ИСИС/14.06.07.2019 г. на БИМ.
В приложената снимка №11743С0/0090947 се съдържа информация за това къде се е
намирала системата за видеоконтрол (географски координати), разстоянието, от което е
засечен автомобила, отчетената скорост, допустимата скорост, часът и датата на отчитане на
4
нарушението.
При издаване на ЕФ са отчетени и допустимите отклонения при измерване на
скоростта, като измерената скорост е била намалена с км.ч., закръглена до цяло число в
полза на нарушителя.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г., видно от представения Протокол с рег. № 906р-1843 от 18.03.2020 г. по описа
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на
споменатото техническо средство на 17.03.2020 година, от който е видно къде е било
разположено техническото средство – на км.24+500 от път ПП І-4, в с. Сопот, както и че е
контролирал МПС-та, движещи се от София към Варна.
От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189
ал.4 от ЗДвП реквизити. Същият е издаден от ОД на МВР Ловеч, което е изрично посочено в
титулната част, а от приложения към административнонаказателната преписка списък с
намерени фишове се установява, че същият е издаден на 11.05.2020 година, т.е. преди
изтичане на законоустановения срок.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание.
От приложените по делото доказателства се установява, че процесния автомобил е
бил заснет с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение АTС „АRН САМ S1”. На техническото средство, видно от
събраните по делото доказателства е извършена метрологична проверка /Протокол от
проверка №28-С-ИСИС/14.06.2019 г. / със срок на валидност 1 година. При преминаване
покрай техническото средство същото фиксирало скорост на движение на автомобилът 82
км. час, при разрешени 50 км. час, за населено място било засечено превишение на
разрешената скорост на движение от 32 км. час, след отчетен толеранс от минус 3 км.ч., с
който работи уредът (в полза на жалбоподателката).
В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е
извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена
забраната, която жалбоподателката е нарушила – изрично АНО е записал, че процесния
участък е бил населено място – с. Сопот, за който максимално разрешената скорост е 50
км.ч. В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на
Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена
от Министъра на вътрешните работи, съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, който
гласи, че „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за
превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен
фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се
5
приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98
от 2003 г.).“
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира
правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като
същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива
технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по
безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената
скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено
доказателство снимков материал, е видно, че на посочените в ЕФ дата, място и час, с
процесното МПС е осъществено посоченото от административно - наказващият орган
нарушение.
В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е
прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но
само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление,
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от
ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване, име на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, поради което и направените в тази връзка възражения се явяван
неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесния автомобил е бил
засечен с техническо средство АТС тип „ARH CAM S 1” №11743с0, което е одобрено, като в
тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства – копие на удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и копие от протокол от проверка №16-С-
ИСИС/14.06.2019 г. от които се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство.
Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването
на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани
6
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена
от Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото е приложен, приет и
вложен: протокол за използване на АТС с рег. №906р-1843/18.03.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.
издадена от МВР на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, регламентираща, че „При работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за
контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със
снимка на разположението на уреда.”. В тази връзка по делото е приложен снимков
материал на разположението на АТСС, с което е заснето процесното нарушение. С оглед на
гореизложеното, съдът счита, че обжалваният ЕФ следва да се отмени като
незаконосъобразен.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14 - дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. При издаване на ЕФ,
както е посочено и по- горе не е спазена процедурата и същият не е бил предявен на
представляващия дружеството, тъй като видно от справката за собственост, ползвател на
автомобилът е „*****“ ООД. От справка в ТР се установява, че действително управител на
дружеството, към датата на издаване на ЕФ е М. Д., срещу която е издаден ЕФ, но видно от
събраните по делото доказателства ЕФ не е бил връчен на същата и последната е била
лишена от възможността да възрази, както и да заяви дали не е предоставяла автомобила на
друго лице.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за
управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден
на 11.05.2020 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН, поради което направените в тази връзка
възражения се явяват неоснователни.
С оглед обаче констатираните и изложени процесуални нарушения по връчването на
електронния фиш, които не могат да бъдат санирани при съдебното му обжалване,
настоящият съдебен състав приема, че процесния ЕФ е незаконосъобразно издаден и следва
да бъде отменен като такъв.
7
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство - Серия К №3583882 на ОД на МВР Ловеч, с който на
М. К. Д., ЕГН ********** от с. *****, ПИ 02563.32.47, в качеството на законен
представител на фирма „*****“ ООД, ЕИК *****, е наложена на основание чл.189, ал.4 във
вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 400,00 лева за извършено нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по
реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8