РЕШЕНИЕ
№ 50
Разград, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград -
II състав, в съдебно
заседание на девети януари две хиляди и двадесет и четвърта година
в състав:
|
Съдия: |
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА |
При
секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20237190700180 / 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 138, ал. 1, т. 3 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД).
Образувано е по жалба на Ю. С. Х. от гр. Р.
против Заповед № РР-3-560/ 04.10.2023 г. на директора на Областна дирекция по
безопасност на храните (ОДБХ) –Разград, с която е заличена регистрацията по чл.
137 от ЗВМД на животновъден обект, находящ се в с. Ясеновец, обл. Разград, ул.
„Стефан Караджа“ и обезсилено издаденото за него Удостоверение за регистрация
№101/ 32471 от 25.10.2016 г.
В жалбата се твърди, че тази заповед е
незаконосъобразна, като издадена при допуснати процесуални нарушения, в
противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Развиват се
доводи, че в хода на производството не са обсъдени всички доказателства,
относими към спорните факти и изложените от административния орган мотиви са
неясни и непълни. Наред с това се сочи, че наемният договор за процесния
животновъден обект не е надлежно прекратен и жалбоподателят продължава да
ползва имота на годно правно основание. С оглед на тези съображения се иска от
съда да отмени оспорената заповед, ведно с произтичащите от това законни
последици.
Ответникът по делото, чрез своя
процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и
моли съда да я отхвърли. Претендира и за присъждане на деловодни разноски.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и
становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок,
от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по
същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:
Събраните в хода на производството писмени
и гласни доказателства установяват, че въз основа на сключен Договор за наем от
13.10.2016 г. (л. 22) „Олимп“ ООД, в качеството му на наемодател, предоставя на
Ю. С. за ползване имот, находящ се в с. Ясеновец, общ. Разград, ул. „Стефан
Караджа“ № 1 срещу задължението да изплаща месечен наем от 120. 00 лв.
Договорът е сключен за срок от 6 години с уговорката, че след него, ако
наемателят продължи да ползва имота със знанието и без противопоставяне на
наемодателя, той се счита за продължен за неопределен срок. Между страните е
договорено, че действието му може да се прекрати с едномесечно предизвестие, а
при неплащане на наема за повече от 30 календарни дни договорът се прекратява
автоматично по вина на наемателя.
Жалбоподателят е предприел действия за
регистрация на този обект като животновъден по реда и при условията на чл. 137
ЗВМД. След извършените проверки е установено, че обектът отговаря на законовите
изисквания и е издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект №
101/ 32471 от 25.10.2016 г. (л. 26).
В ОДБХ - Разград е постъпило Уведомление с
вх. № РР-2257/28.08.2023 г. (л. 27), подадено от А. Н. А. - управител на
„Олимп“ ООД, с което уведомява дирекцията, че договорът за наем е прекратен с
едномесечно предизвестие на основание чл. 18 от него. Към уведомлението са
приложени копия от предизвестието ( л. 28- л. 29) и разписка за връчване на
същото на 22.07.2023 г. (л. 32).
На 04.09.2023 г. в ОДБХ - Разград постъпва
второ Уведомление от управителя на „Олимп“ ООД – А. Н. А. с вх. №
РР-2320/04.09.2023 г. (л.45), в което посочва, че процесният договор за наем е
прекратен и поради неплащане на месечния наем в периода от 2018 година до
30.08.2023 г. на основание чл. 17 от същия. Към писмото са приложени банкови
извлечения (л. 49 – л. 117) и копие на искова молба до Окръжен съд - Разград за
прекратяване на дружеството.
За постъпилите уведомления жалбоподателят
е уведомен с писма с изх. № РР-2261/28.08.2023 г. (л. 33) и изх. №
РР-2336/04.09.2023 г. (л. 118), като му е предоставена възможност в седмодневен
срок да заяви своето становище и да ангажира доказателства, доказващи правото
на ползване или владеене на обекта и изрично е предупреден, че ако не представи
такива документи регистрацията на обекта ще бъди заличена, а издаденото
удостоверение обезсилено на основание чл. 138, ал. 1, т. 3 от ЗВМД. Той е
депозирал отговори (л. 34-35 и л. 120-121), в които заявява, че продължава да
владее и ползва имота на годно правно основание. Твърди, че в качеството си на
наемател е извършил редица подобрения, които не са му заплатени, поради което
упражнява право на задържане по чл. 91, ал. 1 от ЗЗД. Наред с това е посочил,
че е съдружник и управител на „Олимп“ ООД, притежаващ 50 % от капитала на
дружеството, което го прави съсобственик на имота и докато не се разпредели
ползването му доброволно или по съдебен ред, той има право да ползва
животновъдния обект. Към тях е приложил справка за актуалното състояние на
дружеството, Дружествен договор и изпратен отговор на полученото предизвестие
за прекратяване на наемния договор (л. 36- л. 40).
Директорът на ОДБХ- Разград е анализирал
представените доказателства и е приел, че процесният договор за наем е
прекратен с изтичане на срока на предизвестие и поради неплащане на наемната
цена в периода от 2018 г. до 30.08.2023 г., поради което и на основание чл.
138, ал. 1, т. 3 ЗВМД със своя Заповед № РР-3-560/ 04.10.2023 г. е заличил
регистрацията на животновъдния обект и обезсилил издаденото за него
Удостоверение за регистрация №101/ 32471 от 25.10.2016 г. Тази заповед е
предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Съдът намира, че оспореният акт е валиден,
като постановен в писмена форма от надлежно оправомощен орган, в кръга на
неговата териториална и материална компетентност. Заповедта отговаря на
изискванията за форма и съдържание, като в нея достатъчно ясно и конкретно са
посочени фактическите и правни основания. В хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
норми, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна. Жалбоподателят е надлежно уведомен
за започналото производство и предупреден за неблагоприятните последици, като
му е предоставена възможност да заяви своето становище и да ангажира
доказателства във връзка с твърденията си.
Заповедта е издадена и в съответствие с
материалния закон и преследваната от него цел.
Съгласно приложената разпоредба на чл.
138, ал. 1, т. 3 ЗВМД регистрацията по чл. 137 се заличава, а удостоверението
се обезсилва със заповед на директора на ОДБХ при прекратяване на правото на
ползване на обекта или при изтичане на срока за ползването му. В тези случаи
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, поради
което когато констатира, че е прекратено правото на ползване на обекта е длъжен
да заличи неговата регистрация и да обезсили издаденото удостоверение. Няма
пречка това да се разпореди в един административен акт.
В казуса е установено, че за да докаже
правото си на ползване върху процесния животновъден документ, жалбоподателят е
представил договор за наем, сключен между него, като физическо лице, и „Олимп“
ООД, представлявано от А. Н. А., съдружник и управител на дружеството.
Последният е уведомил ОДБХ, че този договор е прекратен с едномесечно
предизвестие и поради неплащане на наемната цена, като е приложил и
доказателства за това. Същите са анализирани от административния орган и въз
основа на тях е прието, че наемният договор е прекратен. Този извод се споделя
и от съда.
Процесният имот е собственост на „Олимп“
ООД, видно от приложения Нотариален акт за покупко-продажба (л. 23- л. 25).
Според чл. 63, ал. 3 от Търговския закон ТЗ) търговските дружества са
юридически лица, което означава, че „Олимп“ ООД е самостоятелен правен субект и
носител на субективни права, в това число и на правото на собственост. С оглед
на това съдът приема, че не е налице съсобственост между дружеството и
жалбоподателя, независимо от обстоятелството, че той е съдружник в него, поради
което неотносима към настоящия спор се явява съдебната практика, на която той
се позовава.
Според вписването в Търговския регистър
(л. 36) и представения Дружествен договор (л. 37- л. 39) съдружници и
управители на „Олимп“ ООД са А. Н. и Ю. С., които представляват дружеството заедно
и поотделно и няма регламентирани ограничения на представителството им в
договора.
В чл. 141, ал. 2 ТЗ е посочено, че
дружеството с ограничена отговорност се представлява от неговия управител, а
при няколко управители всеки един от тях може да действа самостоятелно, освен
ако дружественият договор предвижда друго. Следователно всеки един от двамата
управители може да представлява дружеството отделно и да действа самостоятелно
от негово име и за негова сметка, без да е необходимо предварително разрешение,
съгласуване или утвърждаване от другия управител или от Общото събрание (ОС). В
чл. 137, ал. 1 ТЗ неизчерпателно са изброени правомощията на ОС, като в чл.
137, ал. 1, т. 7 ТЗ е посочено, че ОС взема решения за придобиване и
отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях. Това правомощие касае
само разпоредителните сделки. Сключването на договор за отдаване под наем на
недвижим имот, респ. и неговото прекратяване, са действия по управление на
имуществото на дружеството и за тях не е необходимо решение на ОС. Такова
условие не е въведено и с Дружествения договор.
Въз основа на изложеното съдът приема, че
действията по прекратяване на наемния договор са извършени от надлежен
представителен орган на дружеството, в кръга на неговите правомощия, при спазване
на формалните законови изисквания и договореното в него.
Към датата на постановяване на оспорената
заповед процесният договор за наем се е трансформирал от срочен в договор за
неопределен срок (по арг. на чл. 236, ал. 1 ЗЗД и чл. 15 от Договора). Съгласно
чл. 238 ЗЗД той може да се прекрати от всяка от страните с едностранно
едномесечно предизвестие. Представените доказателства сочат, че на 22.07.2023
г. жалбоподателят е получил отправеното до него предизвестие от името на
наемодателя „Олимп“ ООД, което съдържа изрично волеизявление за прекратяване на
наемното правоотношение с изтичане на едномесечно предизвестие, считано от
датата на получаването му. Този срок е изтекъл на 22.08.2023 г.
Наред с това са представени и
доказателства, че Ю. С. системно не е заплащал уговорената наемна цена. В тази
хипотеза, според предвиденото в чл. 17 от наемния договор, той се прекратява
автоматично по вина на наемателя.
При тези данни правилно и обосновано е
прието от директора на ОДБХ, че процесният договор е прекратен с изтичане на
срока на предизвестието. Правото да се прекрати един двустранен договор
принадлежи само на страните по него и се упражнява по принцип извънсъдебно. По
съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват,
признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти (чл. 87, ал. 3 ЗЗД), но настоящият договор не е такъв по своя характер. В рамките на административното
производство не може да се разрешава спорът между страните по договора. Това е
недопустимо и в настоящето съдебно производство, защото противното би
означавало, че съдът може да санира един едностранно прекратен договор
(независимо дали това е правилно или неправилно), което е в противоречие с
нормативно установената договорна автономия (чл. 8 и чл. 9 ЗЗД).
Въз основа на така изложените фактически и
правни съображения съдът намира, че са били налице предвидените от закона
фактически и правни основания, поради което оспорената заповед е издадена в
съответствие с материалния закон. Подадената жалба се явява неоснователна и
недоказана и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят претендираните
от него деловодни разноски - дължимо юрисконсултско възнаграждение. То е
своевременно предявено и доказано в размер на 100лв., определено съобразно чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК Разградският административен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. С.
Х. от гр. Р. против Заповед № РР-3-560/ 04.10.2023 г. на директора на Областна
дирекция по безопасност на храните - Разград.
ОСЪЖДА Ю. С. Х. от гр. Р.
да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните - Разград сумата
от 100 (сто) лева- дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
|
Съдия: |
/п/ |