РЕШЕНИЕ
№ 4222
гр. София, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. М. КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. М. КЪНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110206795 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от В. П. С., ЕГН
********** чрез мл.адв. М. А срещу електронен фиш серия К № 5362112,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 2 т. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение на чл.21, ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалвания
електронен фиш като се твърди, че при издаването му не е спазен срока по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН, а отделно от това липсата на посочване на датата на
издаване на електронния фиш препятства съда да извърши преценка за
спазването му. Твърди се, че от електронния фиш не става ясно дали е отчетен
толеранс от 3 км./час от измерената скорост, като се поддържа, че ако бъде
отчетен този толеранс, то деянието би било несъставомерно, тъй като
1
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП изисква превишение от минимум 10 км./час.
Според жалбоподателя липсва конкретика при посочване на мястото на
нарушението, а така също в обжалвания електронен фиш не е посочено как е
въведено ограничението на скоростта, нито вида на автоматизираното
техническо средство. Поддържа се, че съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС
в хипотеза на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на
нарушение може да се извърши само със стационарно техническо средство.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява.
Представлява се от адв.А., която пледира за отмяна на обжалвания
електронен фиш по съображенията, изложени в жалбата и моли в полза на
жалбоподателя да се присъдят сторените от него разноски.
Въззиваемата страна – СДВР- редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален
представител на СДВР се аргументира законосъобразност на обжалвания фиш
и се моли за потвърждаването му. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства прие за установено следното от фактическа
страна:
На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под №
5126 била вписана преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. На 08.03.2021 г.
устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер
11743F0 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 10-С-
ИСИС/08.03.2021 г.
На 06.10.2021 г. в 14:35 часа по автомагистрала „Тракия”
/автомагистрала А1/ с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София се
движело моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес”,
модел „ГЛЕ 350 ДЕ 4Матик” с рег. № , собственост на жалбоподателя В. П.
2
С.. При километър 1+000 на автомагистрала „Тракия” до бензиностанция
„Петрол” горепосочената преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер на устройството 11743F0
заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на
движение на същото, а именно 95 км./час, при ограничение на скоростта от 80
км/ч., въведено с пътен знак В26. За позиционирането на системата за
контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна
база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен
неговият собственик – В. П. С., ЕГН **********. Въз основа на горното бил
издаден процесният електронен фиш серия К № 5362112, с който на
собственика на лекия автомобил, с който било извършено нарушението –
жалбоподателя В. П. С. било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП. В
електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била
80 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила - 92 км/ч., т.е.
допуснато било превишение на разрешената скорост с 12 км/ч. На
неустановена дата електронният фиш бил връчен на жалбоподателя.
Жалбоподателят В. П. С. не депозирал декларация по чл. 189, ал.5 от
ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час, а на 09.05.2023 г. по пощата депозирал жалба срещу
електронния фиш.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за
последваща проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г., протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 06.10.2021 г.,
3
заповед за одобряване образец на електронен фиш, фотоснимки, справка
„Картон на водача” за жалбоподателя С., писмо от директора на Областно
пътно управление - София, ведно с проект на организацията на движението на
АМ „Тракия” в района на км. 1+000.
Приложените по делото писмени и веществени доказателства са
обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват
релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на
средството за измерване се установи, че използваната в процесния случай
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S
представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от
посочения тип средство за измерване с фабричен номер 11743F0 е технически
изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при
отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена
скорост до100 км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час.
Веществените доказателства по делото – фотоснимки, приложени по
делото установяват, че на процесната дата и място именно лек автомобил
марка „Мерцедес”, модел „ГЛЕ 350 ДЕ 4Матик” с рег. № е бил управляван и
се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата.
Мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол се установява
от представения по делото протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта от 06.10.2021 г., а именно на
автомагистрала „Тракия” /автомагистрала А1/ при първия километър /означен
във фиша като 1+000 км./ до бензиностанция „Петрол” с посока на движение
на контролираните автомобили от гр. Пловдив към гр. София. В протокола е
отразено, че режимът на измерване е стационарен – тоест техническото
средство не е било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било
позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало
скоростта на приближаващите автомобили /което се потвърждава и от
изготвената фотоснимка, приложена на л. 13 от делото/. Отново в същия
протокол е отразено, че с пътен знак В- 26 е въведено ограничение на
4
максимално допустимата скорост на движение на автомобилите от 80 км./час,
валидно извън населено място – по делото е налице и фотоснимка на самия
знак. Изложеното в протокола относно съществуващото ограничение на
скоростта и начина на въвеждането му кореспондира напълно с отразеното в
писмото на директора на Областно пътно управление – София и представения
проект на организация на движението на АМ „Тракия” за процесния участък.
Видно от писмото по действащия от 2020 г. ПОД в района на първи
километър на АМ „Тракия” с посока към гр. София действа ограничение на
скоростта от 80 км./час, въведено с пътен знак В26, който е поставен вдясно
на платното за движение и дублиращ в средната разделителна ивица.
От приетата по делото справка за собственост се установява, че към
инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото
нарушение е бил собственост на жалбоподателя В. П. С..
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ
на обжалване акт. Доколкото въззиваемата страна изрично е посочила, че не
разполага с данни и доказателства за датата на връчване на препис от
електронния фиш на В. С., то съдът приема, че жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалвания
акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
5
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по
издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган
се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
6
техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със
стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически
средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка
съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал. Принципът на действие, както на стационарните, така и
на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно
превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система.
В процесния случай нарушението е установено с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S, представляваща одобрен тип
средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък /за което е съставен и
протокол рег. № 4332р-51528/06.10.2021 г., съобразно изискванията на чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата/. Ето защо съдът намира, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Всичко това съдът намира
за нужно да посочи, за да отговори на доводите на жалбоподателя, почерпени
от ТР 1/2014 г. на ВАС, че издаването на електронен фиш, в хипотеза, в която
нарушението на ЗДвП е установено с автоматизирано мобилно техническо
средство е недопустимо. Напротив, допустимо и законосъобразно е при
условията, посочени по-горе.
7
При изследване на електронния фиш от формална страна съдът намери,
че същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяващ
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на
утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Изрично следва да
се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш към същия не са
приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл. 189, ал.4 и сл. от
ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно и ясно, посочена е посоката на движение на
заснетия автомобил и по никакъв начин не се ограничава жалбоподателя да
разбере къде точно се твърди да е извършено нарушението /противно на
разбирането, застъпено в жалбата/. В електронния фиш е посочена и
максимално разрешената скорост на движение, а именно 80 км./час, като
изрично е вписано, че същата е въведена с пътен знак В26, поради което
твърдението на жалбоподателя, че в електронния фиш не е посочено как е
въведено ограничението е лишено от фактическо основание. Посочена е и
установената скорост, с която се е движило процесното МПС, след отчитане
на възможната грешка от техническото средство.
Не може да се приеме за незаконосъобразен електронният фиш поради
обстоятелството, че в него не е посочена датата на издаването му. Както вече
беше посочено изискването на чл. 57, ал.1 т.1 от ЗАНН се прилага към
наказателното постановление, но не и към електронния фиш. Разпоредбата на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП не съдържа изискване за посочване на датата на
издаване на електронния фиш, а единствено дата на нарушението, което в
конкретния случай е посочена като 06.10.2021 г.
Тезата на жалбоподателя, че електронният фиш е издаден в нарушение на
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не може да бъде споделена, тъй като на първо място
посоченият срок се прилага единствено и само по отношение на акта за
8
установяване на административно нарушение, но не и към електронния фиш.
Самият жалбоподателя в жалбата е цитирал мотивите към ТР № 1 от
26.02.2014 г., но на практика ги тълкува превратно. В мотивите към
цитираното ТР е посочено, че „Той /електронният фиш – бел. съд/ се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН
и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш“ тоест процедурата по съставяне на АУАН,
а тя включва и давностният срок, в рамките на който същият може са бъде
законосъобразно съставен е неприложима към електронния фиш. По –
нататък в мотивите към ТР е посочено, че единствените задължителни
реквизити на електронния фиш са тези, посочени в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП,
сред които не е датата на издаването му. След като законът не поставя изискване за
посочване датата на издаване на електронния фиш, то тогава не би могло да се извърши
респ. да се изисква извършване на преценка за спазване на някакъв срок за издаването му.
Невъзможността за извършване на преценка в какъв срок е издаден електронният фиш се
дължи не на допуснато съществено процесуално нарушение при издаването му, а на
обстоятелството, че такава преценка не се дължи от съда. В случая преценката, която следва
да се извърши е дали към настоящия момент е изтекъл абсолютния давностен срок за
административнонаказателно преследване от четири години и половина, считано от датата
на извършване на нарушението, като очевидно отговорът на този въпрос е отрицателен.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че при издаване на
електронния фиш не е приспадната възможната грешка при измерване на
скоростта и ако това беше сторено, то деянието би било несъставомерно.
Видно от представената фотоснимка /л.12 от делото/ измерената скорост на
движение на автомобила е била 95 км/ч., в който случай допустимата грешка
при измерването е +/- 3 км/час, поради което коректно във фиша е отразена
скорост от 92 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка
дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът
констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс
като инкриминираната скорост е намалена на 92 км./ч., т.е. отчетено е
превишение от 12 км./ч., а не от 15 км/час, което обстоятелство се явява в
полза на нарушителя и именно за това превишение жалбоподателят е бил
санкциониран. Обстоятелството, че в електронния фиш не е посочено дали от
9
тази установената скорост на движение е приспадната или не възможната
грешка не накърнява по никакъв начин правото на защита на наказаното лице,
доколкото е съществено, че тази грешка в действителност е била отчетена и
жалбоподателят е санкциониран за по-малко превишение на максимално
разрешената скорост. Установи се и въведеното с пътен знак ограничение на
скоростта в района, в който се е движело заснетото МПС, а именно 80
км./час.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер
на устройството 11743F0 е било заснето управление от неизвестен водач на
процесния лек автомобил със скорост от 95 км./ч. (преди отчитане на
възможна грешка от 3 км./час от засечената скорост) при ограничение от 80
км./ч., въведено с пътен знак В-26 и валидно извън населено място, с което
съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2
ЗДвП. Установеното превишение на максимално разрешената скорост след
приспадане на възможната грешка е с 12 км./ч.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя В. П. С., ЕГН
**********. След получаване на електронния фиш в съответната структура на
СДВР не е представена декларация от последния в качеството му на
собственик на заснетото МПС с посочване на лицето, което на процесната
дата е управлявало заснетия автомобил. Законът ясно е посочил /което е
вписано и в електронния фиш/, че собственикът разполага с възможност да
подаде декларация, в която да посочи лицето, което е управлявало
автомобила. В такава хипотеза издаденият на собственика електронен фиш се
анулира и се издава такъв на посоченото от собственика лице.
Жалбоподателят не е депозирал такава декларация, а е оспорил фиша с жалба
до съда. Член 188, ал.1 от ЗДвП предвижда изрично отговорност за
собственика /дори и в хипотеза, в която не е управлявал лично МПС, с което е
10
извършено нарушение/, ако не посочи кой е управлявал автомобила. След
като жалбоподателят не е посочил лицето, на което е предоставил
автомобила, то съдът намира, че правилно именно жалбоподателят като
собственик на МПС, с което е извършено нарушение е бил санкциониран за
последното.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 12
км./ч. извън населено място законодателят в разпоредбата на ал. 2, т. 2 от
същия текст е предвидил глоба в размер на 50 лева. Размерът на глобата е
фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от този вид, а отделно от това
превишаването на максимално разрешената скорост повишава риска от
реализиране на ПТП и от евентуално увреждане на здравето и дори живота на
участниците в движението. По изложените съображения съдът намира, че
издаденият електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден
изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане в писмените бележки от
страна на представител на въззиваемата страна съдът следва да присъди в
полза на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, вида и обема на извършената от процесуалния
представител работа.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5362112, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 2 т. 2 от Закона за
движението по пътищата на жалбоподателя В. П. С., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева
11
за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗДвП В. П. С., ЕГН **********
да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12