№ 1482
гр. София , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502510 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.04.2020г по гр.д. № 5667/2019г СГС, ГО, І-2 състав е уважил
изцяло предявените искове от Е. Й. М. против СО , като е осъдил СО да заплати
сумата от 30 000лв- обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания
и 5616лв- обезщетение за имуществени вреди, всички вреди претърпени в резултат на
падане на 27.02.2019г , поради спъване в повдигната тротоарна плоча в гр.София. С
решението си съдът е възложил разноските по делото, съобразно изхода от спора .
Решението на СГС по делото се обжалва с въззивна жалба от СО , изцяло.
Въззивникът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния
закон, на процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че по делото не се
установяват елементите на фактическия състав на закона за ангажиране на
имуществената деликтна отговорност на СО, че мотивите изложени от съда са
противоречиви , а изводите –необосновани. Поддържа, че съдът неправилно е
квалифицирал основанието за деликта. Поддържа,че определеното обезщетение за
неимуществени вреди , претърпени от ищцата е несправедливо, че неправилно е
1
приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е недоказан. С оглед изложеното моли
апелативния съд да отмени решението на СГС, ГО, І-2 състав изцяло и да постанови
ново, с което да отхвърли предявения иск, евентуално да намали размера на
присъденото обезщетение на ищеца. Претендира юрк. възнаграждение.
Ищцата пред СГС – въззиваем пред настоящата инстанция Е. М., представлявана
от адв. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна в писмен отговор. Поддържа,
че решението на СГС е обосновано и правилно.
В о.с.з. въззивникът не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от адв. М., която моли решението на СГС да
бъде потвърдено. Поддържа, че предявените искове са доказани по размер и основание,
че претърпените от ищцата неимуществени вреди да доказани като тежки и
продължителни. Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените
указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК-
т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната
жалба.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за
заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от обективни и присъщи качества на
една вещ- общински път , а причинени вследствие неправилната експлоатация на вещта,
което е довело до увреждането на ищеца. Т.е. касае се за вреди, които са в резултат на
нехарактерно състояние на вещта , които се дължат на неправилна поддръжка ,
2
съхранение или обезопасяване на вещта и в такъв случай отговорността на нейния
собственик е по чл.45, съответно 49 от ЗЗД- за виновно бездействие за отстраняването
на повредите и възстановяването на типичното състояние на вещта.
Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди,
причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът е
възложил работа . Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Съгласно ППВС №7/1958г отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни
противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди
причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се
поражда при наличието на вреди , причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.
По делото се установява безпротиворечиво от събраните свидетелски показания и
от медицинската документация , че на 27.02.2019г ищцата е паднала, след като е
стъпила на неравни плочки на тротоар, в рамките на Община София, от което е
претърпяла счупване на дясна раменна кост,изкълчване на ставата, кръвонасядане и
контузии в областта на дясна предмишница, по гърба и кръста. Наложило й се е да
подмени ставата си с изкуствена и всичко това й е причинило болки и страдания, чиято
компенсация се търси.
Фактът на падането на ищецът на посочената дата и място се установява от
разпита на свид. Ц. и свид. Х., които виждат ищцата паднала непосредствено след
инцидента, както и от медицинската документация по делото. Свидетелите
безпротиворечиво установяват, че именно на тротоара пред копирен център Арония, на
ъгъла на улиците Бистрица и Христо Ботев в гр. София ищцата е паднала, като датата се
установява от събраната медицинска документация.
Категорично се установява по делото , че плочките на посоченото място са клатещи
се и опасни. В този смисъл са показанията на свид. Ц., работещ в копириня център,
който установява, че много хора се спъват в тези плочки. Установява, че плочките са в
лошо състояние от дълго време, опасни са за минаващите и самият той нееднократно е
сигнализирал до СО, но резултат няма. Тези показания са изложени факти от очевидец,
не се опровергават от доказателства по делото и следва да бъдат кредитирани.
Свидетелят установява състоянието на тротоарните плочи, както и бездействието на
ответната СО по поддръжка на тротоарите в състояние безопасно за жителите и
гостуващите в гр. София.
Неоснователно е оплакването на въззивника за това, че инцидентът не е установен
категорично като механизъм, както и че е налично съпричиняване на увреждането от
3
страна на ищцата. Механизмът на увреждането е установен от посочените двама
разпитани свидетели и от изслушаната СМЕ. Действително свидетелите не са очевидци
на падането на ищцата, но свид. Ц. установява,че това не е първия случай на спънал се в
неравните плочки пешеходец , а и двамата свидетели са възприеми ищцата паднала на
място, непосредствено след инцидента. Изслушаната СМЕ също установява механизма
на настъпване на увредата и не сочи друго основание за счупването, освен процесното.
Ето защо съдебният състав приема като безпротиворечив извода, че ищцата е паднала на
тротоара на общинска улица пред копирен център Арония, поради налична неравност от
подвижни плочки и е претърпяла фицически и психологични травми.
По делото е спорно дали падането на ищцата е причинено от бездействие на
служители и лица, на които СО е възложител на работата да поддържат тротоарните
настилки и да сигнализират опасности . Поддържа се, че основанието на предявения иск
е чл.50 от ЗЗД, т.е. вредите са настъпили от характерно състояние на самата вещ.
Съдът намира , че са налице основанията за ангажиране на отговорността на СО за
бездействие на нейни служители по поддържането на общинските тротоари , съответно
за вреди причинени от това бездействие.
Не се спори, че задължението за поддържане, сигнализация и осигуряване на
нормална експлоатация на улици и тротоари на територията на СО е на ответника.
Задължението е възложено на СО съобразно разпоредбите на 31 от ЗП вр. пар.6,т.6
от ДР на ЗДвП и чл. 167,ал.1 от ЗДвП , съгласно които задължение на съответната
община е да поддържа тротоарите в изправно състояние, така че да осигуряват
безопасно и удобно движение . Без значение е как общината ще изпълнява вмененото й
задължение. При неговото неизпълнение, при неподдържан тротоар е налице
бездействие в противовес с вмененото законово задължение , което е основание, при
настъпване на вреди, да бъде ангажирана отговорността на общината.
От обстоятелството, че на процесния тротоар към момента на увреждането е
имало неравни , подвижни плочки , но които са се спъвали пешеходци, в частност и
ищцата налага изводът, че длъжностни лица на служба при ответника не са изпълнили
задължението да поддържат в изправност общинските тротоари . Общината, като
юридическо лице имащо задължение да осъществява правни действия чрез натоварени
от нея лица, отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод
изпълнението на възложената им работа, включително в случаите, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди . В случая натоварените
лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара
в годно – безопасно за пешеходците- състояние и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана
4
деликтната отговорност на възложителя – Столична Община за обезщетяване на
вредите.
В случая следва да се отбележи и обстоятелството, че СО е имала инфомация за
проблемния тротоар, но не е взела мерки за неговото обезопасяване преди инцидента с
ищцата , след сигналите на свид. Ц. и досега.
От всичко изложено се установява, че вследствие падането си, причинено от
неравни, мърдащи се плочки ищцата е претърпяла увреждане –счупване на дясна
раменна кост с изкълчване на раменната става и натъртвания по тялото . Причинната
връзка между бездействието на служителите на общината и увреждането на ищцата се
установява от приетата неоспорена СМЕ. Във връзка с лечението си ищцата е
претърпяла болки и страдания, установено от изслушаната СМЕ и от свидетелите Х., Я.
и Я..
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение за вреди на деликтно основание се явява доказан по основание.
По отношение на размера на дължимото се обезщетение-
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
По делото се установява, че вследствие на падането си ищцата е получила
счупване на дясна раменна кост, изкълчване на раменна става, кръвонасядания на дясна
мишница, гърба и кръста. Претърпяла е оперативно лечение за подмяна на раменната
става с изкуствена. Операцията е извършена под обща анестезия. Изпитвала е силни
болки след инцидента, както и в следоперативния период. Ръката й е поставена в ортеза
за 42-45дни и ищцата не е можела да я използва за ежедневни нужди за около 80 дни .
Възстановителният й период е протекъл за около 8 месеца. Обемът на движенията на
ръката не е възстановен.
Тези обстоятелства се установяват от изслушаната СМЕ и от свидетелите Я. и Я..
Вещото лице сочи още, че обемът на движенията на ръката трудно ще се подобри,
но е достатъчен за ежедневната дейност на ищцата.
Свидетелите установяват, че ищцата много се е променила след инцидента. Преди
това тя е помалага на свидетелите- нейни зет и дъщеря- при отглеждането на децата им,
а след това се почувствала в тяхна тежест, тъй като трябвало да я гледат и да й помагат.
Установяват, че ищцата преди това е ходила до вилата им, а след инцидента не можела.
Свидетелите установяват, че ищцата прави рехабилитационни упражнения, но въпреки
5
това ръката й не е напълно възстановена.
Предвид изложеното – доказания като обективен факт на претърпяна травма-
счупване на раменна кост, изкълчване на раменна става, подмяна на ставата под пълна
анестезия, дългия период на силни болки, сравнително дългия възстановителен период,
първоначалните затруднения в ежедневнието и необходимостта от помощ , непълното
възстановяване на ищцата , съдът приема, че по справедливост паричното обезщетение
на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума над 30 000лв, поради
което исковата претенция в размер на 30 000 лв следва да бъде уважена . При
определяне размера на обезщетението съдът следва да съобрази доказаните вреди на
ищцата, времето на тяхното настъпване, както и икономическото положение в страната,
така че обезщетението да не обогати неоснователно получаващото го лице.
По отношение на имуществените вреди
По делото се установява, че ищцата е направила разноски за лечение от 5616лв.
Разходооправдателните документи са издадени на името на ищцата, по време относимо
към претърпяния инцидент. От изслушаната и неоспорена в тази част СМЕ се
установява, че направените разходи от ищцата са във връзка с нейното лечение и са
необходими за лечението й. Направените разноски от ищцата за лечение са разходи-
вреди за ищцата – направени в пряка причинна връзка с увреждането на ищцата
вследствие падане на неравния тротоар. Изложеното прави предявеният иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди доказан по основание и размер.
Ответникът във въззивната жалба направил възражение за съпричиняване на
увреждането от страна на ищцата .
Освен че е преклудирано- такова възражение не е направено с отговора на ИМ в
сроковете по чл.131 от ГПК, това възражение е напълно недоказано, като тежестта на
доказване на възражението е върху ответника, поради което и възражението за
съпричиняване по същество е неоснователно.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Решението на СГС, ІГО, 2 състав
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски пред настоящата инстанция има
въззиваемата страна. Адвокатът на въззиваемата претендира възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗА. Определеното от съда възваграждение по чл.38 от ЗА е в размер
съобразно чл.7,ал.2 от НМРАВ и възлиза на сумата от 1595.48лв, която сума следва да
бъде възложена върху въззивникът.
6
Мотивиран така състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2184 от 14.04.2020г, постановено по гр.д. №
5667/2019г по описа на Софийския градски съд, ГО, І-2 състав, изцяло.
ОСЪЖДА Столична Община , гр. София, ул. Московска №33 да заплати на адв.
М. М. от САК възнаграждение в размер 1595.48лв – за защита пред въззивната
инстанция на осн. чл. 38,ал.2от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7