Мотиви към Присъда от 16.10.2013 година,
постановена по НОХД № 503/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството
по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който против О.А.М. /O. A. M./, родена на ***г в гр.Абиджан,
Кот Д`ивоар, неомъжена, средно образование,
студентка, неосъждана, е повдигнато обвинение по чл. 279, ал.1 от НК, за това,
че на 26.11.2012 година в района
на 269 гранична пирамида в землището на
с. Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, влязла през границата на страната от
Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на
властта.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимата обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от
подсъдимата престъпление по чл.279, ал.1 от НК да й бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК, около предвиденият в закона минимален размер, като на
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода да бъде отложено за срок от три години.
Производството
по делото е протекло в отсъствието на подсъдимата редовно призована за датата
на съдебното заседание чрез служебният си защитник /така, както изрично е
заявила в хода на ДП/ и с участието на служебен защитник – адв. К. ***.
Защитникът не оспорва, че подсъдима с деянието си е осъществила както от
обективна, така и от субективна страна съставът на престъпление по чл.279, ал.1
от НК. С оглед мотивите на извършване на деянието, а влошената обществено –
икономическа обстановка в страната й, пледира налагане на наказание около
предвидения в закона минимален размер с приложението на разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата О.А.М.
/O. A. M./ е
родена на ***г в гр.Абиджан, Кот Д`ивоар, неомъжена, средно образование, студентка,
неосъждана.
Същата не е
представила документ за самоличност, както в хода на досъдебното производство,
така и в хода на съдебното следствие, поради което самоличността й е установена
по нейни данни.
Подсъдимата О.А.М. /O. A. M./ решила да
напусне страната си по произход Кот Д`ивоар,
поради политическата обстановка. Твърди, че е била привърженик на предходния
президент и след идването на власт на новия президент е било наложително да
напусне страната. Това се случило през август 2011 година, като от тогава до
настоящия момент подсъдимата пребивавала в различни държави – Буркина, Мали,
Тунис и Турция. В Република Турция се установила в гр. Истанбул, където се свързала
с лице, обещало и помощ при преминаване на турско – българската граница. На
25.11.2012 година подсъдимата заедно с други лица била взета с автомобила от
хотела и отведена в близост до държавната граница. Подсъдимата продължила да
върви пеш, като по този начин, на 26.11.2012
година в района на 269 гранична пирамида
в землището на с. Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, влязла през
границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение
на надлежните органи на властта. Групата, в която била и подсъдимата, била
задържана на около един километър и половина от линията на държавната граница
на територията на Република България. При задържането подсъдимата не представила документ
за самоличност, като в обясненията си сочи, че паспортът й е бил взет в
Република Турция от лицето, обещало й помощ при преминаване на турско –
българската граница. .
От приложената
по делото справка за съдимост, издадена от МП на РБ, се установява, че
подсъдимата О.А.М. /O. A. M./ не е осъждана.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства- обясненията на подсъдимият, дадени в хода
на ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетеля Д.С., дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Между обясненията на
подсъдимата и показанията на свидетеля С. съдът не констатира противоречия.
Показанията на свидетеля са правдиви, логични и последователни, поради което
същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените
от свидетелят факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на
осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са
и обясненията на подсъдимата, дадени в хода на ДП и приобщени към
доказателствения материал по делото, в които се съдържа самопризнание за
извършеното престъпно деяние и формата на вина. Доколкото не се установи
обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за достоверни и
ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.
Въз основа на
горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимата О.А.М. /O. A. M./, е осъществила с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 26.11.2012 година
в района на 269 гранична пирамида в
землището на с. Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, влязла през границата на
страната от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните
органи на властта.
Налице е
съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимата О.А.М. /O. A. M./ е осъществила
фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е
получила разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично- пропусквателен контрол. Подсъдимата не е имала необходимата
виза, удостоверяваща правото й за влизане в страната ни, изискуема както с
оглед нейното гражданство, така и с оглед
държавата, от която идва - Република Турция. Действащият граничен режим
и ред в Република България, изискват преминаване през определени места–ГКПП със
знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля С. и
самопризнанията на подсъдимата. Поради изложеното, от обективна страна с
деянието си подсъдимата е нарушила установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на
надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимата е успяла да премине държавната
граница. Довършено "влизане" и "излизане" през границата по смисъла
на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения
контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна
защита на границата (по арг. за обратното от
тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. -
Пл. В тази насока и Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н.
о., докладчик съдията Пламен Томов ). Така очертани обективните белези на
престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала
е неговите последици и е целяла тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимата е била наясно с обстоятелството, че за влизането й в Р България
са необходими съответните визови документи,
както и за липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а
също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната
ни граница. Освен това е съзнавала, че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието й е била формирана представата за
противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждала, а от волева страна пряко е целяла и искала
тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до Република
България.
В настоящия
случай съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК.
Съгласно цитираната разпоредба, не се наказва лицето, което влезе в страната,
за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съгласно чл.27,
ал.2 от Конституцията, Република България дава убежище
на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита
на международно признати права и свободи. Условията и редът за даване на убежище
се уреждат със закон. Това е
Законът за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година, определящ условията и реда за предоставяне на особена закрила
на чужденци на територията на Република България,
както и техните права и задължения.
Съгласно чл.1, ал.2 от ЗУБ, особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по
този закон, включва убежище, статут на бежанец,
хуманитарен статут и временна закрила. Статут на бежанец в Република България, съгласно чл.8 от ЗУБ, се предоставя
на чужденец, който основателно се страхува от
преследване поради своята раса, религия,
националност, принадлежност
към определена социална група или поради политическо
мнение и/или убеждение, намира се извън държавата
си по произход
и поради тези причини не може
или не желае
да се ползва
от закрилата на тази държава
или да се
завърне в нея. За
предоставяне статут на бежанец е без значение обстоятелството
дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия,
националност, социална група, изразява политическо мнение или изповядва политическо
убеждение, които са в основата на
преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът
има такава принадлежност. Преследването може
да се осъществява
от държавен орган или организация,
на която държавата не може
или не желае
ефективно да противодейства. Преследване е нарушаване
на основните права на човека
или съвкупност от действия, които
водят до нарушаване на основните
права на човека, достатъчно тежки по своето
естество или повторяемост. Действията на преследване могат да бъдат физическо
или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки,
които са дискриминационни или се прилагат с цел
дискриминация, включително наказания за отклонение
от военна служба, което би
довело до извършване на деяния,
даващи основания за отказ, прекратяване и отнемане на закрила и за спиране или
прекратяване на производството.
Хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, се
предоставя на чужденец, принуден да напусне или
да остане извън държавата си по произход,
тъй като в тази държава е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу
живота или личността му като
гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен
или международен въоръжен конфликт.
Процедурата за преодставяне на статут започва
по молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна, писмена или друга
форма.
От дадените от подсъдимата в хода на ДП обяснения, приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.279,
ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК се установява, че същата е
напуснала страната си по произход през м. август 2011 година, като до влизането
си в Република България е пребивавала на територията на различни държави.
Причините да напусне страната си подсъдимата свързва с усложнената там
обществено – политическа обстановка, но както самата тя твърди, тези
обстоятелства са били налице към един много по – ранен момент – м. август 2011
година. От обясненията на подсъдимата не
се установява преди това тя да е била обект на репресия и че спрямо нея да е било
упражнявано насилие. Не са установени в хода на производството и
дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване
спрямо подсъдимата О.А.М. /O. A. M./. Предвид на това, съдът намери, че липсват основанията, предвидени
в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на подсъдимата.
Предпоставките за приложението на чл.279, ал.5 от НК подлежат на доказване, а
такива доказателства по делото не са представени, като не са направени и
доказателствени искания за събирането им в хода на съдебното следствие.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимата О.А.М. /O. A. M./ за виновна в извършването на престъпление по чл.279, ал.1
от НК.
При определяне
на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления
понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимата, която не
е висока, предвид на това, че същата не е осъждана, имала е добросъвестно процесуално поведение в хода
на ДП, правейки самопризнания по предявеното й обвинение, с което и е съдействала за разкриване на
обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за
извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези
фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства -
необременено съдебно минало, критично отношение към деянието, направени от
подсъдимата самопризнания в хода на ДП, съдът й наложи кумулативно предвидените
наказания по чл.279, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в предвиденият в
закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание
глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери,
че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимата. Последната, към момента на извършване на
деянието не е била осъждана за престъпление от общ характер, наложеното й
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е
необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати направените по делото
разноски в размер на 10.00 лв., представляващи заплатени пътни разноски на св. С.
за явяването му в съдебно заседание, както и 5.00 лв. държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
С така
наложеното наказание съдът намери, че биха се постигнали целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: