О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1129
гр.Перник, 20.12.2019 г.
Пернишкият окръжен съд –
гражданска колегия, в откритото съдебно заседание на 03.12.2019 г. в състав:
Председател: Методи Величков
Членове:
Димитър Ковачев
Антония
Атанасова-Алексова
При участие на секретаря Емилия
Павлова като разгледа докладваното от съдия Ковачев гр. дело N. 452 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
423 от ГПК. Образувано е по депозирано от А.А.С. възражение с вх. N. 17665/13.06.2019г. на рег. На РС Перник против Заповед N. 1845/17.04.2018г. за изпълнение на парично
задължение, издадена по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 2463/2018г. на Пернишки районен
съд, с която е разпоредено да заплати на „Теленор България“ЕАД – гр. София
сумата от 1251,72 лева-неплатени абонаментни такси, лизингови вноски и
неустойки по договори за мобилни услуги и договор за лизинг и законна лихва
върху главницата от датата на заявлението, както и разноски.
С възражението се твърди
наличието на основанията по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК-ненадлежно
връчване на заповедта за изпълнение.
Твърди, че за заповедта узналa при случайна справка в съда на 13.05.2019г.
Изтъква, че заповедта не е
връчена надлежно-не била посочена в съобщението дата на връчване, не било
отбелязано качеството на лицето на което се връчва, кое е лицето което
отказало, защото имало три точки в съобщението с възможност за връчване на
различни лица, не било ясно кой е връчителя. Оспорва да ѝ е представяно
съобщението, да е отказвала да го получи, не бил удостоверен точен адрес, дата,
час и обстоятелствата на отказа, не било отразено в съобщението да е изискван
документ за самоличност.
Оспорва компетентността на
връчителя, защото бил служител на окръжния съд, а не на заповедния районен съд,
липсвал и подпис на връчителя непосредствено след удостоверения отказ. Нямало и
печат на съда, имената и длъжността на връчителя. Не бил направен опит за
връчване чрез друго лице или работодател.
Иска се приемане на възражението
и връщане на делото с указания да се приложи чл. 415 ГПК.
Заявителят е депозирал отговор на
възражението, с който твърди неговата недопустимост поради просрочване. Твърди,
че заповедта за изпълнение е надлежно връчена при отказ на длъжника, който
освен това е получил от Частен съдебен изпълнител призовка за доброволно изпълнение
с копие на изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта, в който е посочен
номера на заповедното дело и най-късно тогава длъжника е узнал за издадената
заповед и срока по чл. 423 е изтекъл преди възражението по чл. 423. Представил
е заверено копие на две съобщения от ЧСИ А. В. до възразителя оформени за
връчване при отказ на 24.02.2019г.
Изискани са и са представени от
ЧСИ А. В. документи удостоверяващи, че лицето връчило двете съобщения (А.К. е
неин служител).
А.К. е разпитан и като свидетел.
Изискано е и е приложено и
заповедното дело.
От върнатият отрязък от
съобщението по заповедното производство (ч. гр.д. 2463/2018г. на ПРС ) се
установява, че връчителят е удостоверил връчване при отказ на издадената заповед
за изпълнение на 29.05.2018г. Удостоверено е че: „лицето лично отказа да получи
съобщението“.
От представеното с отговора на
възражението от страна на заявителя заверено копие от съобщение с изх. N. 25617/05.12.2018г. по изп.д. 1632/2018г. на ЧСИ А. В.,
адресирано до А. С. се установява, че то е изпратено до С. и с него тя се
уведомява, че по гр.д. 2463/2018г. на ПРС е издаден изпълнителен лист и сумите
за които е издаден ИЛ. В съобщението е отбелязано, че поради влязла в сила
заповед по чл. 410 ГПК А. С. се кани да изпълни задълженията, както и че е
приложено копие на изпълнителния лист.
Съобщението е оформено за връчено
при отказ като е удостоверено, че лицето се запознало със съдържанието му и
отказва да го получи. Като връчител е вписан А.К. и има негов подпис и дата
24.02.2019г.
Разпитания връчител А.К.
установява, че той е оформил и подписал съобщението по изп. дело. Ходил е и
друг път на адреса да връчва книжа до С. тъй като имала и други дела. Отказвала
да ги получава. Съобщението оформил в присъствие на адресата на предния капак
на колата си след като попитал жената дали тя е А.С.. Тя се запознала с книжата
и отказала да ги получи.
При
така установените факти Пернишки окръжен съд счита, че няма основание за
приемане на депозираното възражение поради следните съображения.
Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК, в
едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е
бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до
въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно. Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът приема
възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. По
аргумент от обратното на чл. 423, ал. 3,
изр. 1 ГПК, въззивният съд не приема възражението, ако установи, че
предпоставките на ал. 1 липсват. Те са две: обща (длъжникът да е спазил
1-месечния срок
от узнаване на заповедта) и
допълнителна (осъществяваща основание по
чл. 423, ал. 1, т. т. 1 - 4 ГПК). Съответно въззивният няма задължение
да приеме възражението на длъжника и съответно да приложи останалите последици,
уредени в следващите изречения на чл. 423, ал. 3 ГПК, когато намери, че една от
предпоставките не е осъществена.
В конкретния случай липсват и общата
предпоставка (спазване на срока по чл. 423, ал. 1) и специалната – ненадлежно
връчване на заповедта.
Заповедното производство е
протекло по чл. 410 ГПК, в който случай издадената заповед за незабавно
изпълнение се връчва от съда. Видно от приложеното заповедно производство на
29.05.2019г. Л.Г. – призовкар към ОС Перник е посетила адреса за да връчи
издадената заповед за изпълнение, но А. С. е отказала да получи книжата. Налице
е хипотезата на чл. 44, ал. 1, изр. 5 вр. с изр. 6. Има редовно връчване.
Оплакванията във възражението са
несъстоятелни.
Налице е дата върху съобщението,
а именно 29.05.2019г. като нито ГПК, нито наредбата за образците на съдебните
книжа изискват датата да се постави само и единствено върху мястото оставено за
тази цел. Посочено е и длъжностното лице извършило връчването- Л.Г.. Няма изискване
това посочване да е ръкописно, напротив правилника за администрацията в
съдилищата допуска посочването на име и длъжност на връчителя чрез печат-чл.
74, ал. 3, изр. 2. Не е необходимо изписване на три имена. Достатъчни са две
имена и длъжност, защото винаги може да се провери по тях дали такова лице е
служител на съда, което да гарантира, че книжата изхождат именно от съда. Какви
други белези за идентифициране смята възразителя за необходими и на какво
основание не става ясно от възражението. Пачата с имената и длъжността на
лицето е достатъчно ясен, което следва и от факта, че текста е бил разчетен от
възразителя щом го е цитирал.
Отразено е и качеството на
връчителя – призовкар към окръжен съд Перник.
Отразено е и кой отказва да
получи съобщението, а именно чрез текста „лицето лично“ вписан в графата на
съобщението озаглавена: „адресата или неговият пълномощник отказват да получат
съобщението“. Адресата е А. С., а нейното посочване е чрез наречието „лично“,
означаващо, че конкретното лице тоест самият адресат е направил отказа.
Съобщението не изпратено до
пълномощник и е повече от ясно, че под „лицето“ се има предвид адресата, поради
което оплакванията в тази връзка са несъстоятелни.
Няма изискване в ГПК връчителя да
извършва нарочно удостоверяване, че е проверил документ за самоличност. В
мястото оставено в образеца на съобщението за отбелязване на извършени
от връчителя действия се посочват обстоятелства, които са от вида на примерно
посочените с дребен шрифт в самият образец и имат отношение към намирането на
адресата, възможността или невъзможността да е намерен, или да подпише
съобщението (Определение № 67 от
14.02.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 31/2011 г., III г. о., ГК),
но не се изисква да се удостоверява изрично проверка на документа за
самоличност. Ако такава би била волята на законодателя, той би предвидил
задължение за записване на номера на съответния документ (с такъв номер задължително
е снабден всеки документ за самоличност).
Ако се приемат аргументите на
възразителя в тази насока в ГПК не би трябвало да се допуска и връчване от
съда, съответно подаване на книжа от страните чрез пощенска служба най -
малкото защото пък пощенските служители изобщо не са в никакви отношения по
полагане на труд със съдилищата. От текста на чл. 88 ГПК следва, че глоба се
налага на всяко длъжностно лице отговарящо за връчването включително и когато
то не част от администрацията на съдилищата (чл. 88, ал. 2 ГПК), при което на
още по силно основание съдията може да наложи глоба на всеки съдебен служител (и
на този на друг съд) за нарушения по връчването.
Нито един нормативен акт не
изисква връчителя да е служител на съдът който изпраща съответното съобщение-
няма и как да има такова изискване, защото това би означавало при страна с
адрес в района на друг съд да не може да ѝ бъде връчено нищо поради липса
на компетентност на служителите на връчващият съд в района на съда в който е
адреса на страната. Подобно положение е абсурдно и би довело до пълно блокиране
на правораздавателната дейност.
След като адресата е намерен
лично и отказва да получи, то връчителя няма задължение да издирва друго лице
на което да връчва или да връчва чрез работодател. По изрична разпоредба на
закона отказа е приравнен на надлежно връчване.
Предвид надлежното оформяне на
съобщението то има силата на официален свидетелстващ документ и при липсата на
каквито и да било оборващи го доказателства съобщението удостоверява връчване
на заповедта за изпълнение на 29.05.2018г. на А. С., което означава, че
депозираното на 13.06.2019г. възражение по чл. 423 ГПК е недопустимо като
просрочено - подадено почти година след едномесечния срок от узнаване за
заповедта изтекъл на 29.06.2018г.
Водим от гореизложеното
Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО ПРОСРОЧЕНО възражение депозирано от А.А.С. с вх. N. 17665/13.06.2019г. на рег. на РС Перник против Заповед N. 1845/17.04.2018г. за изпълнение на парично
задължение, издадена по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 2463/2018г. на Пернишки районен
съд
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. 452/2019г. на ПОС.
Определението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.