№ 91
гр. Б., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Моника Христова
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211200600942 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно и е образувано във връзка с
постъпили жалби от адв.П.С., повереник на ч.тъжител Н.К. и адв.И.Д.,
защитник на подс.Н.С., двете срещу присъда № 2969/20.07.2020 г.,
постановена по НЧХД № 477/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Р..
В жалбата си адв.С. сочи, че атакуваният съдебен акт се явявал
частично неправилен и незаконосъобразен, като постановен в нарушение на
материалния закон. Наложените от РС критерии относно несъставомерност и
малозначителност на обществената опасност на деянията, се явявали
неадекватни, противозаконни и противоречащи на най-основните човешки
права. Развити са съображения. Моли се съда да отмени присъдата на РС.
Защитата намира постановения съдебен акт в частта, с която
подсъдимата е осъдена да заплати на ч.тъжител обезщетение за причинени
неимуществени вреди, за незаконосъобразен, постановен в нарушение на
процесуалните правила и за несправедлив. Съдът базирал своите изводи на
предположения, а не на доказателствата по делото. Не бил осъществен и
надлежен анализ на последните. Деянията на подсъдимата се явявали
несъставомерни, поради което и неправилно по отношение на обвинението за
извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 от НК, във вр. с чл.146,
ал.1, пр.1 от НК, била приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Развити са
съображения. Моли се съда да отмени присъдата на РС в атакуваната й част,
като основанието за оправдаването на подсъдимата бъде неизвършване на
1
противоправно деяние.
В съдебно заседание страните поддържат изцяло жалбите си, като не
сочат нови доказателства.
За да се произнесе, Окръжният съд взе предвид следното:
С присъдата, отмяна на която се иска, първата инстанция признала
подсъдимата Н. С. С., родена на *** година в гр. я., с постоянен адрес в гр. я.,
ул. “Ц. Б.“ № 172 и с настоящ адрес в гр. Б., ул. „д-р Х. Т.“ № 31, ет. 3, ап. 12,
българка, с българско гражданство, с висше образование, с ЕГН **********,
за невиновна в това, че на 30.10.2018 г. в Община я., град я., в писмо,
адресирано до Н. М. К. в качеството му на Кмет на Община я., е разгласила за
него, в това му качеството по повод изпълнение на службата му позорни
обстоятелства, както следва, а именно: „На кого ли не е ясно, че ти
ликвидираш общинската собственост (голяма част от която аз бях извоювала
да стане общинска без нито стотинка да дадем от общината) и тя „странно“
как отива все на името на твои близки. Откакто си дошъл в общината имаш
апетит и към Младежкия дом и затова интересът ти е аз да не съм
съсобственик, макар и с толкова малко квадрати”, поради което и на
основание чл. 304 от НПК, я оправдал по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. Първо, във вр. с ал. 1, т. 1 и
т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК. Отхвърлила като неоснователен и
предявения от Н. М. К., с ЕГН **********, против Н. С. С., с ЕГН **********
граждански иск за заплащане на сумата от 5 000 лв., ведно със законната
лихва върху нея от датата на деликта – 30.10.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в следствие на престъплението по чл. 148, ал. 2, т. 1 и т. 3 вр. чл.
147, ал. 1, пр. 1 НК.
На основание чл. 9, ал. 2 от НК признала подсъдимата Н. С. С., с ЕГН
**********, за невиновна в това, че на 30.10.2018 г., в Община я., град я., в
писмо, адресирано до Н. М. К., в качеството му на кмет на Община я., е казала
за него в това му качеството по повод изпълнение на службата му обидни
твърдения, унизителни за честта и достойнството му, а именно: „Не ти ли
омръзна да си толкова злобен и алчен”, поради което и на основание чл. 304
от НПК, я оправдала по повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. първо от НК, във връзка с чл.
146, ал. 1, предл. първо от НК.
Н. С. С., с ЕГН **********, била осъдена да заплати на Н. М. К., с ЕГН
**********, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в следствие на това, че на 30.10.2018 г. в
Община я., град я., в писмо, адресирано до Н. М. К., в качеството му на Кмет
на Община я., подсъдимата е казала за него, в това му качеството по повод
изпълнение на службата му обидни твърдения, унизителни за честта и
достойнството му, а именно: „Не ти ли омръзна да си толкова злобен и
алчен”, ведно със законната лихва върху нея от датата на деликта –
2
30.10.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлила
предявения граждански иск над уважения размер.
На подсъдимата било възложено заплащането на сумата от 50 лв. -
държавна такса съобразно уважената част от гражданските искове.
За да постанови съдебния си акт, РС приел за установено следното във
фактическо и правно отношение :
Н.С. е родена на *** г. в гр. я., с постоянен адрес: гр. я., ул. “Ц. Б. 3“ №
172 и с настоящ адрес: гр. Б., ул. „д-р Х. Т.“ № 31, ет. 3, ап. 12, българка, с
българска гражданка, с висше образование, неосъждана, с ЕГН – **********.
Същата е освобождавана от наказателна отговорност и й е налагано наказание
по административен ред. Бивш кмет е на община я..
Н. М. К. е кмет на община я..
На 30.10.18 г., преди обяд, подс. С. влязла в сградата на община я.,
където отнесла поставено в плик писмо, адресирано до частния тъжител Н.К..
Там предала същото във фронт – офиса на общината на свидетеля О. Х.,
който изпълнявал дейност по приемане и завеждане на документи по
заместване на отсъстващ служител. Преди да приеме писмото, свидетелят
указал на подсъдимата първо да бъде извършена справка в Служба „Местни
данъци и такси“ относно наличието на публични задължения. След заверка от
съответни служител, че Н.С. няма задължения към Община я. за данъци и
такси, свид. М. приел писмото, входирал същото и поставил печат с
входящия номер и датата върху самото писмо, след което го оставил на маса,
където се съхранявала пощата.
На следващия ден писмото било докладвано на кмета на Община я. -
частния тъжител, като било занесено на секретарката, заедно с останалите
писма, постъпили на 30.10.2018 г., която от своя страна му го предала.
От съдържанието на писмото се установява, че е съставено от
подсъдимата Н. С. С. и е адресирано до частния тъжител Н. М. К., като в
същото го приканва да престане да й връща сумата от 18.67 лева. По –
нататък, писмото съдържа и други обръщения към частния тъжител,
включително и изразите: „На кого ли не е ясно, че ти ликвидираш общинската
собственост /голяма част от която аз бях извоювала да стане общинска без
нито стотинка да дадем от общината/ и тя „странно“ как отива все на името на
твои близки. Откакто си дошъл в общината имаш апетит и към младежкия
дом и затова интересът ти е аз да не съм съсобственик, макар и с толкова
малко квадрати”, както и израза: „Не ти ли омръзна да си толкова злобен и
алчен”.
След като прочел писмото Н.К. го адресирал до Б. О. и А. Р. –
служители в общината, които следвало да вземат отношение по посочената в
него преведена сума, както и служебно закриване на партидите. След това
писмото било докладвано на свидетелката М. Б., която замествала липсващата
Б. О. /командирована през този ден/, като същата се запознала със
съдържанието му.
3
По – късно писмото било предадено и на свидетелката А. Р., която
възстановила на подсъдимата сумата посочена в писмото, тъй като в община
я. не се съхранявали документи, които да установяват, че същата е собственик
на имота, за който била платила данъка.
Видно от актове за държавна собственост от 1982 г. държавата се
легитимира като собственик на множество имоти в град я.. Със заповеди от
1995 г. и 1996 г., са отменени заповеди, издадени през 1981 г. за отчуждаване
на имоти, за които след това са издадени актове за държавна собственост.
През 1996 г. е съставен акт за публична - частна общинска собственост за
сграда в град я., представляваща „М. д.“. През 2014 г. е съставен акт за
публична общинска собственост за сграда в град я., представляваща „М. д.“.
През 2016 г. е съставен акт за частна общинска собственост за сграда в град
я., представляваща „М. д.“.
Видно от удостоверение от Общински съвет – я. всички продажби на
общински имоти са извършени след решение на същия.
Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена Н. С.
С. и Нели Събева Въргова са имената на едно и също лице.
Видно от справки по лице от Служба по вписванията град Р. от
различни години /след 2010 година/, община я. е продала частни имоти на
множество лица, сред които и лицата П. К., В. И., З. О., ЕТ „З. О. - М.“, А. Б.,
Н.К., М. О., И. О., М. А, А. Х. И. Р., А. К., А. О., С. М., Х.М., Б. О. Ф. К., Х.М.,
М. М., С. М., Ю. К., Х. Х, С. Х..
В публикации във вестници и онлайн издания се твърди, че
приближени на частния тъжител физически и юридически лица са си
закупили имоти от община я.. Видно от публикация в „Топ преса“ от 22.04.15
г., в същата се твърди, че фирмите, които са зад гърба на частния тъжител са
общинската „Строител“, чийто директор е Х., чийто син частния тъжител е
назначил в общината на длъжността „юрист“. Другата е „К. а.“ на З. В. която
е получила доста поръчки, като се отблагодарява като строи бъдещите
лекарски кабинети на сина на К., който още учи М.цина. Сочат се и други
близки до частния тъжител лица.
Видно от публикация в Онлайн вестник „Струма“ от 14.07.12 г., според
С. Х., който е брат на доскорошния старши тренъор по биатлон: „кметът К. и
приятелят му Х. Али Х.“ целят да купят на безценица бунгалата до язовир
„Б.“.
Видно от заключението по изготвената и приложена по делото
графическа експертиза, подписът срещу името Н. С. С. в писмото от 30.10.18
г., адресирано до частния тъжител, е положен и изписан от подсъдимата.
От съдържанието на представените удостоверения, издадени от ОИК –
я. се установява, че частният тъжител е избран за кмет на Община я. през 2015
г. и през 2019 г.
От приложената справка за съдимост се установява, че подсъдимата не е
4
осъждана, но и е налагано наказание по чл. 78а от НК.
Така изложената фактическа обстановка съдът счел за установена въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията
на свидетелите О. Х., М. Б., А. Р., А. К., Д. Л., С. Х., Б. К.а и И. Д.
(показанията на последните двама свидетели, са прочетени по реда на чл. 281
ал. 1 т. 5 от НПК); писмените доказателства - надлежно приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК; доказателства, събрани в
наказателното производство, както и заключение по изготвената и приложена
по делото графическа експертиза.
При така установеното във фактическо отношение РС приел, че
подсъдимата Н.С., не е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1
НК, поради което на основание чл. 303 и чл. 304 НПК признал същата за
невиновна, като я оправдал по повдигнатото й обвинение, приемайки, че
стореното се явява несъставомерно. В тази връзка отхвърлил изцяло и
предявения гражданския иск, с който се претендира обезщетение за нанесени
вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1
НК.
Базирайки се на приетите за установени факти и обстоятелства,
първоинстанционният съд счел, че подсъдимата Н.С. следва да бъде
оправдана и по повдигнатото й обвинение за престъплението по чл. 148, ал. 2,
пр. 1 във вр. ал. 1, т. 3, пр. 1 НК, във връзка с чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК,
поради обстоятелството, че по отношение на това деяние е налице хипотезата
на чл.9, ал.2 от НК - същото не съставлява престъпление поради
малозначителност на неговите общественоопасни последици.
Независимо от това и доколкото счел, че макар и деянието по чл. 148,
ал. 2, пр. 1 във вр. ал. 1, т. 3, пр. 1 НК, във връзка с чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК,
да не несъставлява престъпление, формално осъществявало признаците на
граждански деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, поради което и следвало да
бъде ангажирана на отговорността на гражданския ответник. Като взел
предвид естеството на съдържащия се в писмото израз „Не ти ли омръзна да
си толкова злобен и алчен”, намерил, че гражданската претенция следвало да
бъде уважена за сумата от 500 лв., ведно със законната лихва върху същата от
датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата. Този размер
РС приел за достатъчен за компенсиране на преживените от пострадалия
неимуществени вреди. В останалата му част до пълния размер до 5 000 лв.
гр.иск бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид частичното уважаване на предявения иск за неимуществени
вреди и на основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, в тежест на подсъдимата било възложено заплащането
на такава такса по сметка на Районен съд – Р. в размер на нормативно
установения минимум от 50 лв.
Окръжният съд намира въззивните жалби за допустима, като подадени
5
от надлежни страни в определения от закона срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, чрез издаващия орган. Разгледани по същество,
намира същите за неоснователна.
В хода на проведеното съдебно следствие РС е събрал и проверил
обилен доказателствен материал, въз основа на който в максимална степен е
изяснил обективната истина по делото. Индиция за това са обстоятелствата,
че пред на настоящата съдебна инстанция страните не са отправили такива
оплаквания, както и не са направили нови доказателствени искания. Ето защо
и след като в рамките на своите правомощия анализира доказателствената
маса, въззивният съд възприема изцяло изложените по-горе факти и
обстоятелства.
РС е подложил на задълбочен анализ събрания доказателствен
материал, като детайлно в мотивите си е отразил кои обстоятелства въз
основа на кои доказателства намира за установени. Правилно съдът се е
позовал на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели. Същите са вътрешно непротиворечиви, последователни, логични
и подкрепящи се от останалия доказателствен материал. Заедно с това не са
налице данни по делото, сочещи на заинтересованост на който и да е от
свидетелите от изхода на делото.
В съответствие с процесуалните правила са били приобщени и
кредитирани и всички писмени доказателства, вкл. съдържанието на
процесното писмо, съставено от подсъдимата Н.С. и адресирано до частния
тъжител Н. М. К.
Направените на базата на така изяснената фактическа обстановка
правни изводи от страна на първата инстанция са логични, обосновани и
верни. При формирането на вътрешното убеждение на съда относно
въпросите по чл.301 от НПК не са били допуснати нарушения.
Правилно в случая е бил приложен материалния закон.
Не могат да бъдат споделени оплакванията във въззивните жалби в
насока, че в противоречие със законовите норми подсъдимата е била призната
за невиновна по повдигнатите й обвинения за извършени престъпления по чл.
148, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК и по чл. 148, ал. 2, във вр. с
ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК. Отразените в мотивите
съображения на РС в тази насока са подробни, детайлни и опиращи се изцяло
на установените по делото факти и обстоятелства.
За пълнота на настоящото изложение ОС намира за необходимо да
посочи и следното:
Макар и в частна кореспонденция изразите, употребени от подс.С.,
предмет на частната тъжба, са били адресирани до частния тъжител като
длъжностно лице – кмет на община и съдържат субективна оценка и
оплакване във връзка с негови действия именно в това му качество. На това
сочи и отправеното с писмото изрично искане, отнасящо се до
преустановяване на превеждането (връщането) на сумата от 18.67 лв.,
6
заплатени от подсъдимата по сметка на Общината. А както Окръжният съд е
отбелязвал и в други свои решения по подобни казуси правото гражданите да
се обръщат към различни държавни, общински, включително
правоохранителни и контролни органи, с жалби, възражения, молби,
становища и др. е гарантирано от редица национални и международни актове.
Т.напр.според изискванията на стандарт ISO 17020 под „жалба“ следва да се
разбира "изразяване на неудовлетвореност, различно от възражение, от лице
или организация пред орган за контрол във връзка с определени дейности, на
което се очаква отговор". От своя страна възражението се явява искане от
предоставящия обекта за контрол до органа, за преразглеждане на взето от
него решение, отнасящо се до този обект. При решаването на въпроси,
свързани със съдържанието на конкретни документи, подадени до отделни
органи, следва винаги да се има предвид, че чрез тях в повечето случаи се
търси и определен вид защита по установения от закона ред.
Предвид горното, както и въз основа на тълкуването на текстовете на
чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК и на чл. 148, ал. 2, във
вр. с ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК, ОС намира, че
първоинстанционната присъда не противоречи както на материалния закон,
така и на практиката на ЕСПЧ и на ВКС. Анализът на тази практика
позволява да се заключи, че свободата на словото в едно демократично
общество следва да бъде гарантирана и защитена дори и в случаите, когато с
нейна конкретна проява са били засегнати права и законни интереси на
институции или отделни лица. Ето защо всяка преценка дали конкретният
казус се отнася до употреба на това фундаментално право или не следва да
бъде много внимателна. В тази връзка следва да се има предвид и решение
№67/26.09.2016 по дело №742/2016 г., НК, III н.о., в което ВКС е застъпил
следното становище : „Свободата на словото е една от основите на
демократичното общество и се отнася и за информация и идеи, които
обиждат, шокират или смущават. Тя е подчинена на редица изключения,
които обаче следва да се тълкуват стеснително, като нуждата от всяко от тях
да бъде убедително доказана. Ограниченията на правото на изразяване трябва
да са предвидени в закона, да са необходими, пропорционални и да
съответстват на преследваната цел. В едно демократично общество
индивидите имат право да изразяват публично своето разбиране по всякакви
въпроси без страх от санкциониране, да коментират, да търсят и
разпространяват информация, да критикуват.
Критичните изказвания, които биха могли да имат негативно влияние за
авторитета на дадена личност, не бива да бъдат изключвани, те могат да имат
различен характер от гледище на своята насоченост и предназначение, и да
бъдат третирани различно, като несъмнено границите на приемливата
критика по отношение на държавните служители и длъжностни лица при
упражняването на техните правомощия могат при определени обстоятелства
да бъдат по-широки, отколкото спрямо частни лица. Не следва да се
игнорират и обстоятелствата дали изявлението на лицето, упражняващо
7
свободата на словото има своята фактическа и обективна база, и субектът
действа ли със съзнанието, че изпълнява професионален и граждански дълг.
Недопустимо е начинът на мислене и даването на становища, съдържащи
преценка, да се подвежда под наказателна отговорност, още повече в
случаите, когато материализираното в слово изявление на лицето се основава
на обективни факти от действителността и удовлетворява вменени му
задължения, на каквито обстоятелства индицира конкретиката по делото.“.
С оглед и на тези допълнителни съображения въззивната инстанция
намира, че РС правилно е приел стореното от подсъдимата, квалифицирано в
частната тъжба като престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. чл. 147,
ал. 1, пр. 1 НК, се явява несъставомерно. На практика чрез същото не са били
засегнати в изискваната от закона степен честта и достойнството на
въззиваемия К. по начин и до степен, че да бъде ангажирана наказателната
отговорност на извършителя. Като закономерна последица от това е и
признаването на последния за невиновен, както и отхвърлянето на съответния
граждански иск в цялост.
Окръжният съд споделя изцяло извода на първата инстанция в насока,
че по отношение на второто деяние (по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3, във
вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК) е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. Т.е.
макар и формално да осъществява признаците на престъплението обида, то
поради неговата малозначителност, същото не съставлява престъпление.
Според Български тълкувателен речник, БАН, злобата е чувство на
омраза и недоброжелатество, придружено от особена раздразнителност, а
злобен, когато се отнася до човек - който е по природа или в момента обзет
от злоба. Алчен е този, който е лаком, ненаситен (за богатство, власт, почести
и под.).
С оглед на това ОС също намира, че употребените в процесното писмо
изрази „злобен“ и „алчен“ определено представляват негативна оценка за
лични качества на адресата и обективно могат, и на практика са довели до
засягането на неговото чувство за чест и достойнство. Същевременно
безспорно установено се явява и обстоятелството, че автор на тези
квалификации се явява подсъдимата, както и че в случая същата е действала
при условията на пряк умисъл. Същевременно и доколкото по този начин от
страна на подс. Н.С. е била изразено становище за дейността на лице,
заемащо висок обществен пост, то степента на засягане на охранявани от
наказателния закон обществени отношения, свързани със защита на правата
на личността в случая определено се явява малозначително, поради което не е
общественоопасно. Ето защо и последната отново е била оправдана и по
второто, повдигнато срещу нея обвинение. Поради всичко това и съдът
намира за неоснователни оплакванията на защитника на подсъдимата в
насока, че в случая следвало да отпадне приложението на чл.9, ал.2 от НК.
Признаването на дееца за невиновен в извършване на престъпление не
води автоматично до отхвърляне на предявения срещу него граждански иск за
8
причинени вреди от стореното. С деянието, предмет на второто обвинение са
били засегнати неправомерно права и законни интереси на пострадалия, в
резултат на което последният е претърпял неимуществени вреди. Ето защо и
предвид наличието на всички елементи от хипотезата на чл.45 от ЗЗД –
противоправно поведение, вина, вреда и взаимовръзка между деянието и
настъпилия вредоносен резултат, Н.С. е била осъдена да заплати на Н.К.
обезщетение в размер на 500 лв., ведно със законната лихва върху същата,
считано от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата.
Макар и оскъдни, мотивите на РС позволяват да се заключи, че този размер е
определен по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. На практика същият е бил
съобразен с доказаните преживени болки и страдания от ищеца, както и с
действащата съдебна практика. По тази причина и ОС не намира основание за
корекция на присъдената сума в посока нейното завишаване. Правилно над
уважения размер предявеният във връзка с обвинението по чл. 148, ал. 2, във
вр. с ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК граждански иск е бил
отхвърлен като неоснователен. Ето защо и присъдата следва да бъде
потвърдена и в гражданската й част.
С оглед изхода на делото, законосъобразно и в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал.2, пр.3 от НПК, първата инстанция е възложила в
тежест на подсъдимата съответните държавни такси.
При извършената въз основа на чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, доколкото въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
отменяване или изменение, то същият следва да бъде потвърден изцяло.
Поради неоснователността на въззивната жалба на адв. С., то такава се явява
и претенцията на повереника на частния тъжител за присъждане на сторени от
последния разноски по делото пред Окръжния съд.
В изрично заявление защитникът на подсъдимата адв.Д. е отправил до
съда искане за присъждане сторени от Н.С. деловодни разноски и пред двете
съдебни инстанции.
Съгласно чл.188, ал.1 от НПК и чл.190, ал.1 от НПК въпросът за
разноските се решава от съда, като по дела, образувани по тъжба на
пострадалия, при положение, че подсъдимият бъде признат на невиновен,
същите се възлагат на частния тъжител. Видно от съдържанието на
приложените по делото договори за правна помощ, Н.С. е заплатила в брой
адвокатски възнаграждения на упълномощения от същата защитник за
процесуално представителство пред двете съдебни инстанции в размери
съответно 400 лв. и 600 лв. – общо 1000 лв. Предвид вида и
продължителността на наказателното производство, участието на защитника
в него, както и обстоятелството, че е била осъществявана защита както срещу
повдигнати обвинения, така и срещу допуснати за съвместно разглеждане
граждански искове, съобразявайки се с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тарифата към нея,
9
ОС не намира, че следва да намали размерът на сумата, която следва да бъде
присъдена в полза на подсъдимата като деловодни разноски предвид това, че
е налице частично уважен размер на граждански иск
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК,
чл.188, ал.1 от НПК и чл.190, ал.1 от НПК, Въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2969/20.07.2020 г., постановена по НЧХД
№ 477/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Р..
ОСЪЖДА Н. М. К., живущ в гр.я., Област – Б., ул.“Ц. Б., №184, с ЕГН
**********, да заплати на Н. С. С., с постоянен адрес: гр. я., ул. “Ц. Б. 3“ №
172 и с настоящ адрес: гр. Б., ул. „д-р Х. Т.“ № 31, ет. 3, ап. 12, с ЕГН –
**********, сумата от 1000/хиляда/ лева, представляващи сторени от
последната разноски – заплатен адвокатски хонорар, във връзка с
процесуално представителство – защита пред Районен съд – гр.Р. и Окръжен
съд – Б..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10