№ 43
гр. Чирпан, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. К.
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. К. Гражданско дело №
20225540100674 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител твърди в исковата молба, че на
25.06.2021 г. доверителят му бил сключил с ответното дружество договор за потребителски
кредит № 707343 предоставен от разстояние, по силата на който са му били предоставени в
собственост заемни средства в размер на 1000, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по
заема 28.08 %, годишен процент на разходите - 31,99%. Съгласно договора Глава V
„ОБЕЗПЕЧЕНИЯ" /според чл.7, ал.1/: „В случай, че Страните са договорили обезпечение,
Потребителят следва в срок от 3 дни от подписване на настоящия договор, да : осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД и в полза на Кредитора, с което третото лице се
задължавало да отговаря за изпълнението на всички задължения на Потребителя по
настоящия договор, вкл. за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения,
такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на Кредитора всички задължения на Потребителя по
настоящия договор /включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и
други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено
искане от страна на Кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на
банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 дни след падежа на посочената вноска.
Третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябвало да отговарят на
изискванията посочени в ОУ и се одобрявал от Кредитора. Одобрението се извършвало
единствено по преценка на Кредитора."Съгласно Глава VIII „НЕУСТОЙКИ" /според чл. 17,
ал. 1/ : „В случай, че Потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.7 от раздел
ОБЕЗПЕЧЕНИЯ, същият дължи на Кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на
усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.7 причинява
на Кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на
кредитоспособността на Потребителя и одобрението на кредита са базирани на
предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение".
За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от
1
Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на
кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не можело да отговорят:
осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при
неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като
кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез
поставянето на изисквания към потребителите, които те не можело да удовлетворят, те
включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или
пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми,
които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за
неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събирали за осигуряване на фирми -
гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която
вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно
преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по
предоставената в заем сума. Преценката за действителността на клауза за неустойката и за
нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от
неизпълнението следвало да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР
на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което било дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичали от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следвало
да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като можело да
бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии - естеството им на
парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечавал с неустойка,
дали изпълнението било обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка
и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът можел да съобрази
и други наведени в производството, но при всички случаи бил задължен да ги разгледа,
съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе
към доводите на доверителя му съгласно разясненията в задължителната тълкувателна
практика на ВКС.
Изнасят още, че по силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлявала
предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава
изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приемало
безпротиворечиво, че тя можело да има и санкционна функция. Неустойката за
неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова
гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея
не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за
кредитора, тъй като щети за кредитора били настъпили единствено при настъпила
неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да
бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да
съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които били
учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на неустойка в размер на
0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не било
предоставено договореното обезпечение била загубила присъщите за неустойката
обезщетителна функция, доколкото тя била над 50% от заетата сума в размер на 1000, 00
лева, без да зависила от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по
никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Заемодателят не бил
търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не
служило за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и
договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено
било да се кумулира към погасителните вноски като по този начин водило до скрито
оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване
на заемодателя за сметка на потребителят, което било в противоречие със задължението за
2
договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. На плоскостта на конкретния
казус били предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не
може да изпълни договорното си задължение:
• за кредит от 1000,00 лева и заемателят се е задължил да осигури поръчителство на
трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и
сл. от ЗЗД в полза на Кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за
изпълнението на всички задължения на Потребителя по настоящия договор
•Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на
изискванията относно лицата, които може да поръчителстват - те могат да бъдат само
физически, не и юридически лица.
•да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление
на банката да заплати на Кредитора всички задължения на Потребителя по настоящия
договор.
Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова
институция била поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването
на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и
била излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения,
легитимният кредиторов интерес бил да получи обезпечение преди сключването на
договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от
страна на заемополучателя. Нямало житейска и правна логика един кредитор да престара
без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква
едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като
на практика така се лишавал от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично било
след като заемодателят поставял такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то
при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Нормално, както разходите на
търговеца, така и печалбата му, би следвало да били включени в посочения в договора
фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговаряли на
действителните параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на чл. 8 от договора се
въвеждал още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. От една
страна, неустойката била включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от
друга - същата била предвидена в размер, който не съответствал на вредите от
неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената сума по кредита. По този
начин заобикаляла ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗП при определяне ГПР - неустойката
представлява над 50% от заетата сума.
Молят съда, да прогласи нищожността на клаузата от договора за кредит сключен с
ответното дружество Съгласно Глава VIII „НЕУСТОЙКИ"/чл.17, ал.1/: предвиждаща
заплащане на неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение по глава V, чл.7, ал.1 от
раздел ОБЕЗПЕЧЕНИЯ на процесния договор като противоречаща на принципа на добрите
нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи
договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10
от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
Молят съда, да присъди на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
сумата в размер на 300лв. в полза на адвокат С. К. Н., ЕГН:********** за адвокатско
възнаграждение, определена по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото
производство
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника и насрещен иск в който
3
вземат становище, че предявеният главен иск е неоснователен. В срока по чл. 131 от ГПК на
основание чл. 211 от ГПК предявява от името на представляваното от него дружество
насрещен иск срещу ищеца по първоначалният иск, за връщане на дължимите от него суми
за остатъка от дължимата главница по Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 707343 от 25.06.2021 година в размер на 955,54 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на предявяване на насрещният иск до окончателното
изплащане на сумата, остатъка от договорната лихва в размер на 156,68 лева, както и
направените от страна на Дружеството съдебни и деловодни разноски в производството по
предявеният насрещен иск.
С определение в з.з. от 25.10.2022год. съдът е приел за съвместно разглеждане в
настоящото производство насрещен иск от СТИК - КРЕДИТ" АД с ЕИК *********, Със
седалище и адрес на управление: Град Шумен, пл. ."Оборище" № 13 Б, чрез адв. Х. Н. от АК
град Разград, с адрес: Град Шумен, ул. „Съединение" № 109, ет. 2, офис 9, действащ като
пълномощник на законният представител - Изпълнителният Директор Стефан Николаев
Топузаков по договор за правна и Съдействие серия „Г" № 0064 от 20.09.2022 година,
против П. Б. К. с ЕГН **********, Гр. Чирпан, ж.к. „Младост" бл. 13, вх. Г, ет. 4, ап. 51, чрез
процесуален представител по делото Адв. С. Н. от АК Пловдив, гр. Пловдив, ул. „Йоаким
Груев" № 41.
В РС Чирпан е постъпил отговор на насрещна ИМ от П. Б. К., ЕГН:**********, чрез
адв.С. Н., гр.Пловдив, ул. „Йоаким Груев" №41, Признава за основателен предявения иск и
на основание чл.237 ГПК моли съда, да постанови решение по насрещната искова молба при
признание на иска. Моли на основание чл.78, ал.2 от ГПК в тежест на П. Б. К. да не бъдат
възлагани разноски на следното правно основание. Моли съда, да постанови решение по
насрещната искова молба при признаване на иска, като по отношение на разноските се
приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на юристконсулското възнаграждение от ищеца по насрещната искова молба.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № 707343 предоставен от разстояние, по силата на който на ищеца са предоставени в
собственост заемни средства в размер на 1000, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по
заема 28.08 %, годишен процент на разходите - 31,99%. .
Кредитор по договора е "Стик – Кредит" АД, а потребител ищеца по делото, по
силата на този Договор ответникът предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1000,00
лева, със срок на погасяване 12 месеца, при лихвен процент по заема 28.08 %, годишен
процент на разходите - 31,99.
Изрично в чл.1, т.9 от Договора страните са договорили обезпечения- поръчител или
банкова гаранция. В чл. 7, ал.1 от раздел V ОБЕЗПЕЧЕНИЯ от Договора е уговорено още, че
4
в 3-дневен срок от подписването му потребителят следва да предостави на кредитора
следните обезпечения: да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД и в полза на Кредитора, с
което третото лице се задължавало да отговаря за изпълнението на всички задължения на
Потребителя по настоящия договор, вкл. за погасяване на главница, лихви, неустойки и
други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на Кредитора всички задължения
на Потребителя по настоящия договор /включва главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката
е получила писмено искане от страна на Кредитора за заплащане на тези задължения.
Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 дни след падежа
на последната вноска.
Съгласно Глава VIII „НЕУСТОЙКИ" /според чл. 17, ал. 1/ : „В случай, че
Потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.7 от раздел ОБЕЗПЕЧЕНИЯ,
същият дължи на Кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.
Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.7 причинява на
Кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на
кредитоспособността на Потребителя и одобрението на кредита са базирани на
предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение". Съдът
приема, че се касае до чл. 7, ал.1 от раздел V ОБЕЗПЕЧЕНИЯ от Договора съгласно нормата
на чл. 20 от ЗЗД, тъй като приема,че при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. В случая не се спори
между страните, че се касае именно до чл. 7, ал.1 от раздел V ОБЕЗПЕЧЕНИЯ от Договора
независимо, че неправилно е изписан чл.17 от Договора. Както бе посочено съдът тълкува
тази клауза и изхождайки от смисъла на чл.46, ал.1 от приложените по делото ОУ на
Договора за потребителски кредит предоставян от разстояние, уреждащи отношенията
между „ Стик- Кредит „ АД и потребителите.
Видно от представения по делото погасителен план се установява, че неустойката е
изрично определена като абсолютно число по месеци и е включена в размера на месечната
фиксирана вноска- 152,86 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Чрез предявения иск, с които съдът е сезиран, ищецът твърди нищожност на
клаузата от договора за кредит сключен с ответното дружество Съгласно Глава VIII
„НЕУСТОЙКИ"/чл.17, ал.1/: предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0.9% от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение по глава V, чл.7, ал.1 от раздел ОБЕЗПЕЧЕНИЯ на процесния
договор като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално -
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между
страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото
съдържание на потребителските договори за кредит.
Клаузите на чл. 17,ал.1 от процесния договор, че се дължи неустойка, поради това че
в 3-дневен срок от подписването му потребителят не е представил на кредитора следните
5
обезпечения: да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на
договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД и в полза на Кредитора, с което третото
лице се задължавало да отговаря за изпълнението на всички задължения на Потребителя по
настоящия договор, вкл. за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения,
такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на Кредитора всички задължения на Потребителя по
настоящия договор /включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и
други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено
искане от страна на Кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на
банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска, са
нищожна, тъй като с тях се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено
вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде
събрано. При това следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени, тъй като, ако
има предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът (заемът), той
не би трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая това
изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна оценка
финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес
да претендира описаната неустойка. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и
единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия случай и
съответно клаузите, с които е уговорена са нищожни, поради противоречие с добрите нрави
–чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г. о.; Р-88-2010 г., І т. о.; Р702-2008 г. ІІ т. о.). Допълнителен
аргумент за нищожността на тези клаузи може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО,
доколкото в случая не е спорно, че заемодателят е финансова институция. От член 8,
параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да
включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се
посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с
цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране
на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя,
доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност,
допринася за постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става
ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на
пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
6
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище
на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27 03. 2014 г. по
дело C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид това
клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчители или
банкова гаранция, което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за
кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го
напри, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се
поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата
на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло
във връзка и с оглед целите на директивата.
Водим от гореизложеното съдът счита, че главния иск е доказан по основание и
размер и като такъв следва да бъде уважен.
По насрещния иск:
Както бе посочено по- горе не се спори между страните, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на 25.06.2021 г. между страните е сключен Договор
за потребителски кредит № 707343 предоставен от разстояние, по силата на който на ищеца
са предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000, 00 лева, при фиксиран
лихвен процент по заема 28.08 %, годишен процент на разходите - 31,99%, което определя и
съответно активната и пасивната процесуална легитимация.
Не се спори, че ответникът по насрещния иск не изпълнил поетите от него
задължения независимо, че срокът на Договора е изтекъл, на 25.06.2022 година, като
дължимите към този момент суми по договора от ответника са следните: Остатък от
непогасена главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние 707343
от 25.06.2021 година към дата 20.09.2022 година в размер на 955,54 лева; и договорна
(възнаградителна лихва) върху главницата в размер на 156,68 лева. Напротив още в отговора
на насрещния иск, ответната страна по него изцяло признава исковата претенция, поради
което и съдът счита, че следва да уважи предявения насрещен иск в пълен обем.
По разноските:
И двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски.
При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК " Стик- Кредит " АД следва
да бъде осъдено да заплати на адв. С. К. Н. от АК Пловдив сумата 300. 00 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца по предявения главен иск,
а на ищеца сумата в размер на 131,40 лв.- ДТ.
7
По насрещния осъдителен иск ответника по НИ следва да бъде осъден да заплати на
" Стик- Кредит " АД разноски, а именно 600, 00 лв., съгласно представения списък с
разноски и действително установени и доказани разноски.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът
е уважен, са посочените в чл. 78, ал. 2 ГПК: ответникът да не е дал повод за предявяване на
иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във
връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не
трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В
случая с изпадането в забава и с настъпването на падежа и изтичането на срока на Договора
ответникът по насрещния иск е дал повод да бъде предявен той. Признанието на иска не е
достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва
първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. С извън процесуалното си поведение изпадане в
забава ответникът е дал повод за предявяване на иска. При всяко положение когато между
страните е възникнал спор, всяка от тях може да упражни правото си на иск.
Съдът намира за неоснователни възраженията на страните по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
тъй като същите са съобразени с действащата нормативна уредба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата от договора за кредит сключен с
ответното дружество Съгласно Глава VIII „НЕУСТОЙКИ"/чл.17, ал.1/: предвиждаща
заплащане на неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение по глава V, чл.7, ал.1 от
раздел ОБЕЗПЕЧЕНИЯ на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
707343/ 25.юни. 2021 г., като противоречаща на принципа на добрите нрави – 26, ал. 1 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА П. Б. К., ЕГН **********, с адрес : ** чрез адв. С. Н. - вписан в АК -
Пловдив, със съдебен адрес: ** ДА ЗАПЛАТИ НА „СТИК КРЕДИТ" АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление:гр. Шумен, п.к.9700, бул./ул. Оборище №13Б
представлявано от Христина Миткова Тодорова сумите: - 955,54лв. (деветстотин петдесет
и пет лева и петдесет и четири стотинки) оставаща главница по Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № 707343 от 25.06.2021 година, ведно с законната лихва
от датата на постъпването на молбата за предявяване на насрещният иск- 04.10.2022 г. до
датата на окончателното й изплащане; - 156,68 лв. (сто петдесет и шест лева и шестдесет
и осем стотинки) договорна лихва върху главницата съгласно Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № 707343 от 25.06.2021 година, както и сумата в размер
на 600,00 лева – разноски по насрещния иск за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „СТИК КРЕДИТ" АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:гр. Шумен, п.к.9700, бул./ул. Оборище №13Б представлявано от Христина
Миткова Тодорова да заплати на П. Б. К., ЕГН **********, с адрес: ** чрез адв. С. Н. -
вписан в АК - Пловдив, със съдебен адрес: ** направените по делото разноски в размер на
131,40 лв.- ДТ.
8
ОСЪЖДА „СТИК КРЕДИТ" АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:гр. Шумен, п.к.9700, бул./ул. Оборище №13Б представлявано от Христина
Миткова Тодорова да заплати на адв. С. Н. - вписан в АК - Пловдив, със съдебен адрес: ** С.
К. Н. БУЛСТАТ **********, на основание чл. 38 ЗА, сумата в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
9