Решение по дело №1099/2019 на Административен съд - Плевен

Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

№ 45

 

гр. Плевен, 20.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на  двадесети декември две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

    РАЛИЦА МАРИНСКА

              

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 1099/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – гр. Плевен срещу Решение № 585/12.08.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 957/2019г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № 18-0938-006762/09.11.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл. 638 ал.3 от Кодекса за застраховането на А.А.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, затова че на 28.10.2018 г. около 10,30 часа в с. Каменец на ул. „Христо Ботев“ срещу № 8 с посока на движение – кметството, управлява л.а. „Фолксваген Джета“ с ***, който не е негова собственост, като няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2018г.

Касаторът ОД на МВР – гр. Плевен, чрез директора К.Н., обжалва решението с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност поради нарушение на закона – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Сочи, че не споделя изводите на РС – Плевен, че свидетелските показания са абстрактни, общи, страдащи от липса на конкретика относно нарушението, неспособстващи за разкриването на обективната истина, тъй като същите са изцяло в подкрепа на фактите и обстоятелствата, посочени в АУАН и НП и касаят всички обективни признаци на нарушението. Счита, че самото нарушение е на просто извършване и обективната истина се установява от извършена справка в информационните масиви, от която е видно, че към момента на проверката управляваното МПС няма сключен и действащ договор гражданска отговорност. След като съдът е приел, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е следвало решаващия съд да прекрати производството, а материалите да се изпратят на компетентен прокурор. Счита, че постановеното решение по същество нарушава принципа на поглъщане между административната и наказателната отговорност от една страна и от друга страна нарушава императивната норма на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и чл. 63, ал. 2 от ЗАНН. Моли да бъде отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се потвърди НП.

Ответникът по касация – А.А.А. чрез адв. П.П. от Адвокатска колегия – гр. Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че за едно и също деяние А. е бил санкциониран многократно, независимо че същото е било квалифицирано по различен начин, с което е нарушен принципа „non bis in idem“. Прилага съдебно решение на РС – Плевен, с което е отменено НП за нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, затова че управлявал МПС със служебно прекратена регистрация на осн. чл. 143 ал.10 от ЗДвП поради неплатена задължителна застраховка ГО като твърди, че впоследствие е съставен процесния акт и издадено НП. Посочва, че няма представени по делото доказателства да  е спазено изискването на чл. 574 ал.10 от КЗ Гаранционният фонд да е уведомил собственика на МПС, че няма сключена задължителна застраховка ГО и да му е предоставен 14дн. срок да сключи застраховка, още повече този факт да е стигнал до знанието на ползвателя. Затова дори да се приеме за осъществени обективните признаци на нарушението по чл. 638 ал.3 КЗ, то липсват каквито и да било доказателства деянието да е извършено виновно. Счита за съществено нарушение неподписването на АУАН от посочения свидетел. Моли да се остави в сила решението.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

 Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд правилно е приел, че липсата на подпис на свидетеля-очевидец при съставянето на акта не е съществено процесуално нарушение. Същият се е явил в съдебно заседание и е потвърдил, че е свидетел при установяване на нарушението и е присъствал при съставянето на акта, но вероятно е пропуснал да го подпише. В показанията посочва, че при извършената проверка в информационната система на ГФ е установено, че за управлявания от А.А. автомобил няма сключена валидна застраховка гражданска отговорност. Актът е съставен на датата на констатиране на нарушението, водачът е записал, че няма възражения и се е подписал като е получил и препис от акта. Същото заявява и разпитания актосъставител, с което се потвърждават описаните в акта факти и обстоятелства. По несъмнен начин от свидетелските показания се установява, че на посочената в акта дата А. е управлявал описания автомобил. Останалите съставомерни обстоятелства относно собствеността и регистрацията на автомобила не се установяват със свидетелски показания, а чрез други доказателствени средства – с писмени доказателства.

От справката за собствеността на автомобила, актуална към 17.02.2017г., се установява, че същият е собственост на друго лице – А.А.А., но в акта и в НП не е посочено чия собственост е автомобила и няма приложена справка за собствеността на автомобила към момента на извършване и констатиране на нарушението – 28.10.2018г. Регистрацията е била служебно прекратена на 17.02.2017г. на основание чл. 143 ал.10 от ЗДвП, след уведомление от ГФ, поради несключена застраховка ГО и е възстановена служебно на 16.04.2019г., след получаване на уведомление от ГФ за сключването на такава застраховка. Последното се установява и от приложената справка от информационната система на ГФ, която информация е публично достъпна на интернет сайта на институцията. След справка в сайта на ГФ се установява, че към 28.10.2018г. за автомобила няма данни в регистъра на превозните средства, предоставен на ГФ от МВР. Според приложената по делото справка за регистрацията на автомобила, към този момент е бил с прекратена служебно регистрация, което сочи на друго нарушение - по чл. 140 ал.1 ЗДвП – управление на нерегистрирано МПС, за което на същата дата е бил съставен АУАН и издадено НП № 18-0940-000871/09.01.2019г., с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на А., но впоследствие НП е отменено от съда като незаконосъобразно.

Задължение за сключване на ГО на автомобилистите съгласно чл. 483 ал.1 т.1 КЗ възниква за собственика на МПС, което е регистрирано на територията на страната и не е спряно от движение.

С НП, предмет на настоящото производство А. е санкциониран на осн. чл. 638 ал.3 КЗ, в качеството си на водач, затова че управлява автомобил, който не е негова собственост, във връзка с чието ползване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите, каквато се изисква само за регистрираните МПС. Разпоредбата предвижда отговорност за водач, който не е собственик на автомобила, за който няма сключена и действаща ГО. За собственика на автомобила е предвидена друга отговорност и затова е от съществено значение въпроса чия собственост е бил автомобила към датата на извършване на нарушението, за което по делото не са представени доказателства.

А видно от доказателствата по делото автомобила е със служебно прекратена регистрация, което сочи на извършено друго нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, за което водачът също е бил санкциониран. Незаконосъбразно е била ангажирана отговорността на А. по чл. 638 ал.3 КЗ, тъй като не се доказва по несъмнен начин да е извършил нарушението, за което е бил санкциониран.

Като е достигнал до същия извод, Районен съд – Плевен е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на делото на осн. чл. 63 ал.3 ЗАНН (ДВ- бр. 94/29.11.2019г.) в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 300 лв. Направените разноски за процесуално представителство пред РС – Плевен не следва да се присъждат, тъй като разпоредбата е приета след приключването му и няма обратно действие.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА   Решение № 585/12.08.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 957/2019г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на А.А.А. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.      

              

                          

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:     1.                        2.