РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 20.09.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
МИРОСАВ ВЪЛКОВ
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА КАНД № 103 / 2021 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 260053 от 11.05.2021 г., постановено по НАХД № 171/2020 г., Ловешкият районен съд, осми състав, е потвърдил Наказателно постановление № 024 от 31.01.2020 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите /РИОСВ/ – Плевен, с което на „******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „******, ЕИК: ******, представлявано от В.Ц.М., е наложена на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закон за водите /ЗВ/ имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал „******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „******, ЕИК: ******, представлявано от В.Ц.М., който чрез адв. Д. Г. от ЛАК, е подал касационна жалба без да релевира конкретни отменителни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, като се твърди, че НП е незаконосъобразно. Касаторът сочи, че РС неправилно е възприел заключението на СТЕ, както и неправилно е възприел, че по време на проверката е извършвана производствена дейност. Сочи се, че по време на проверката не са взети проби, поради което се оспорва авторството на административното нарушение, като се сочи, че е възможно водите да са били подпочвени. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС и вместо него да постанови друго решение по същество, с което да отмени оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът се представлява от управителя В.Ц.М., който поддържа касационната жалба. Касаторът сочи, че: „ние няколко пъти с едни и същи документи сме си подновявали разрешителното, но последния път, по незнайни причини, ни беше отказано“, като акцентира, че в деня на проверката не е извършвана производствена дейност.
Ответникът по касационната жалба – Регионална инспекция по околна среда и водите /РИОСВ/ – Плевен, се представлява от юрк. П., която намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че РС е обсъдил правилно всички събрани доказателства и е постановил законосъобразно решение.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд, осми състав, е потвърдил Наказателно постановление № 024 от 31.01.2020 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите /РИОСВ/ – Плевен, с което на „******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „******, ЕИК: ******, представлявано от В.Ц.М., е наложена на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закон за водите /ЗВ/ имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на соченото административно нарушение.
С касационната жалба не се релевират конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, а единствено за незаконосъобразност на оспореното пред районния съд НП.
В оспореното решение /на стр. 3 – последен абзац/ изрично е посочено от РС, че: „Не се спори по факта и че към датата на извършване на проверката не е била констатирана дейност по преработка на мляко и производство на млечни продукти, а единствено е било установено прием на мляко в обекта за охлаждане и временно съхранение.“ Ето защо следва да се посочи, че районният съд правилно е възприел приетата от него за доказана фактическа обстановка, включително е съобразил твърдението на касатора, че по време на проверката не е извършвана производствена дейност, от което, обаче, не следва извода, че административното нарушение не е доказано.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Относно възражението на касатора във връзка с твърдението, че РС неправилно е възприел заключението на СТЕ, касационната инстанция следва да акцентира, че на стр. 2 – първи абзац от решението - РС е цитирал буквално заключението на вещото лице, като районният съд не го е интерпретирал, а буквално цитирал, поради което няма как да се възприема двузначно отговорът на вещото лице. Касационната инстанция също следва да посочи цитат от т. 2 на заключението на ВЛ С.А.: „ В случай, че в обекта към 26.11.2019 г. не е извършвана производствена дейност, технически е възможно пречиствателната станция да пропуска каквито и да било отпадъчни води, чисти или замърсени в река „Бейска бара“. Да, филтрацията е възможно да се случи произволно, в различни посоки, от прилежащи на р. Бейска.“
Ето защо касационната инстанция споделя мотивите на РС относно съставомерност на административното нарушение, като касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
В допълнение възприетата от РС фактическа обстановка се потвърждава както от двамата свидетели на административно-наказващия орган св. В.Н.и св. П.П., така и от свидетеля на наказаното лице св. Ц.М., като следва да се отбележи, че няма противоречия в показанията на свидетелите. Допълнително всички гласни доказателства кореспондират на всички писмени доказателства, както и на заключението на вещото лице по СТЕ, което като обективно, безпристрастно и неоспорено от страните съдът кредитира.
Допълнително според касационната инстанция липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН предвид установената от РС фактическа обстановка, като настоящият случай на административни нарушения с нищо не се отличава от типичните такива случаи.
Следва да се посочи, че касаторът не релевира конкретни нарушения на РС по смисъла на касационните основания на чл. 348 от НПК, към които препраща нормата на чл. 63 от ЗАНН, поради което и касационната инстанция не дължи по-подробни мотиви.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по въпроса за разноските.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260053 от 11.05.2021 г., постановено по НАХД № 171/2020 г. на Ловешкия районен съд, осми състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: