№ 3830
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110129309 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от В. В. К. срещу ......... осъдителен иск с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7622.00 лева /искът е
изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/, представляваща мораторна лихва за периода от
23.05.2018г. до 25.05.2021г. върху главница от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени на неимуществени вреди.
Ищецът твърди, че с искова молба от 23.05.2018 г. е предявил пред СГС иск с
правно основание чл. 2 и чл. 4 ЗОДОВ. От изложената фактическа обстановка в
исковата молба пред СГС било видно, че срещу ищеца в продължение на 5 години се
водело наказателно производство. СГС уважил частично за сумата от 15000 лева
предявената искова претенция на ищеца за неимуществени вреди, вследствие на
повдигнато от ......... незаконно обвинение в извършване на тежко умишлено
престъпление. Срещу отхвърлителната част на решението на СГС – за разликата над
уважената сума от 15000 лева до сумата от 20000 лева, на 16.04.2019г. ищецът
депозирал въззивна жалба пред САС. С решение от 04.02.2021 г. САС осъдил ......... да
заплати сумата от 5000 лева (разликата над 15 000 лева до 20 000 лева),
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от
задържане под стража и повдигане на обвинение за извършване на престъпление,
прекратено на основание чл. 369, ал. 4 НПК. С уточняваща молба от 27.09.2021 г.
ищецът заявява, че срещу Решението на САС е депозирана касационна жалба, въз
основа на която е образувано гр. д. № 3156/2021г. по описа на ВКС, III ГО, което към
1
момента на депозиране на ИМ е висящо.
В ИМ е отправено от ищеца искане да му бъде издадено съдебно
удостоверение, което да послужи пред ВКС, с което да се снабди с друго
удостоверение, от което да е видно какъв е предметът и между кои страни се води гр.д.
№ 3156/2021 г., III ГО, ВКС, както и за коя дата е насрочено същото. След
представянето на съдебното удостоверение от ВКС, моли да бъде спряно
производството по настоящото дело, тъй като е налице преюдициален спор. Прилага
писмени доказателства, които като относими към предмета на делото следва да бъдат
приети.
В указания законоустановен срок по чл.131 ГПК от ответника Прокуратура на
Република България е постъпил отговор, в който счита исковата претенция за
неоснователна. Излага доводи, че няма данни Решение № 10124/04.02.2021 г. на САС,
ГО, 4 състав по гр. д. № 4030/2019 г., с което ответникът е осъден да заплати още 5000
лева или общо 20 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
повдигнатото спрямо В. В. К. незаконно обвинение да е влязло в сила. Релевира, че не
са налице елементите на фактическия състав, от който възниква вземането за
мораторна лихва – не е налице влязъл в законна сила съдебен акт относно размера на
претендираното обезщетение, респективно не е настъпила неговата изискуемост.
Заявява, че искът на ищеца се явява неоснователен като преждевременно предявен.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
С изготвения по делото доклад /л. 70, стр. 2/ са отделени като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните
обстоятелства: обстоятелството, че с Решение с № 1891/14.03.2019г. по гр. дело №
6905/2018г. по описа на СГС, I ГО ответникът е осъден, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди да заплати на ищеца
сумата от 15000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от незаконно обвинение по чл. 302, т. 1 пр. последно, б. а, вр. чл. 301, ал. 1,
пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. и ал. 4 от НК в хода на ДП № 188/2013
г. по описа на НСС пр.пр. 1101/2012 г. по описа на Софийска градска прокуратура,
2
прекратено на основание чл. 369, ал. 4 от НПК (отм.). по НОХД № С-26/2016 г. по
описа на Софийски градски съд като е отхвърлен предявения иск за разликата над
сумата от 15000 лева – неимуществени вреди до предявения размер от 300 000
лева като неоснователен; обстоятелството, че с Решение с № 10124/04.02.2021г. по гр.
дело № 4030/2019г. по описа на САС, ГО, 4 с-в е отменено Решение с №
1891/14.03.2019г. по гр. дело № 6905/2018г. по описа на СГС, I ГО в частта, в която
искът за заплащане на обезщетението за неимуществени реди е отхвърлен за разликата
над сумата от 15000 лева до сумата от 20000 лева като вместо това ответникът е осъден
да заплати на ищеца и сумата от 5000 лева (разликата над 15 000 лева до 20 000 лева),
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от
задържане под стража и повдигане на обвинение за извършване на престъпление,
прекратено на основание чл. 369, ал. 4 НПК.
С влязло в сила Определение от 23.02.2022г. по гр. д. № 3156/2021г. по описа
на ВКС, III ГО /л. 78 и сл./ не е допуснато касационно обжалване на Решение с №
10124/04.02.2021г. по гр. дело № 4030/2019г. по описа на САС, ГО, 4 с-в.
В хода на устните състезания ответникът е признал иска по основание /л. 86,
стр. 2/.
Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86, ал.2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута/, поради което акцесорният иск
по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата от 6105.56 лева, определена по
реда на чл.162 ГПК чрез математическа операция, за извършването на която не са
необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага. Искът следва да бъде
уважен до така предявения размер, като следва да се отхвърли за разликата над сумата
от 6105.56 лева до пълния предявен размер от 7622.00 лева като неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъди сумата от 240.31 лева,
съразмерно с уважената част от иска за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
от 300.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........., с адрес ......... да заплати на В. В. К., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ........., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 6105.56 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 23.05.2018г. до 25.05.2021г. върху
главница от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на неимуществени
вреди, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 240.31 лева – разноски за
първоинстанционното производство по съразмерност като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над сумата от 6105.56 лева до пълния предявен размер от 7622.00
лева.
3
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4