Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 29. 12. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети декември през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 3059 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Т. - П.” ЕАД гр. П., в която
се твърди, че ищцовото дружество
е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата Ж.Х.И. *** за сумата от 339, 52 лв., от които 313, 47 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 04. 2018 год. до 30. 11. 2019 год. и сумата 26, 05 лв., представляваща лихва за забава за периода от 04. 06. 2018 год. до 20. 01. 2020 год., ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с разпореждане,
постановено по ч. гр. д. № ***/ 2020 год. по описа на П.ския районен съд е било уважено искането на ищеца и е била
издадена заповед за изпълнение срещу ответницата.
Твърди се, че заповедта за изпълнение е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди се, че в законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяването
на съществуване на вземането му за консумирана и незаплатена топлинна енергия
срещу ответницата за топлоснабден имот-
апартамент, находящ се в гр. П., ***, с аб. № ***. Твърди се, че основанията, обстоятелствата и
фактите, от които произтича вземането на ищеца са следните: като собственик
/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ответницата е клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Твърди се, че за ответницата важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17. 07. 2012 год./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към
Министерски съвет. Твърди се,
че съгласно ал. 2 същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане на клиентите. Твърди се, че Общите условия
от 2007 год. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във вестник
„Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди
се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете
страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел VІІ от Общите условия от
2007 год.- „Заплащане на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия /в т. ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно:
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответницата за
заплащане на дължимите от нея суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на последния ден от
месеца ответницата е изпаднала в забава
за тази сума, като на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответницата е ползвала
доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от 01. 04. 2018 год. до 30. 11. 2019 год. и не е погасила
задължението си. В заключение ищецът моли съда
да признае за установено по отношение на ответницата вземането за сумата 339, 52 лв., от които 313, 47 лв. главница,
представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01. 04. 2018 год. до 30. 11. 2019 год. и сумата 26, 05 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 04. 06. 2018 год. до 20. 01. 2020 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата, чрез назначения й от съда процесуален
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/
2020 год. по описа на П.ския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледана по същество, исковата
молба е частично основателна.
По делото е безспорно, че ответницата Ж.Х.И.
е ползвала процесния недвижим имот- общинско жилище, находящо се в гр. П., ***,- по силата на настанителна заповед № *** от *** год. на кмета на
Община П. и последващ договор за наем от ***год. Безспорно по делото е, че въз
основа на влязла в сила заповед № *** от *** год. на кмета на Община П. комисия
от общински служители е иззела принудително на 05. 11. 2019 год. обитавания от
ответницата общински имот. За
установяване на задълженията на ответницата към
ищцовото дружество в
хода на съдебното дирене е назначена съдебно-
счетоводна експертиза, която е изготвило заключение, което
не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно. От
същото е видно, че
за процесния топлоснабден недвижим имот се дължи сумата от 313, 47 лв. за неплатена топлинна
енергия за периода от 01. 04. 2018 год. до 30. 11. 2019 год., като лихвата за
забава върху тази сума възлиза на 26, 05 лв. В проведеното съдебно заседание вещото лице е посочило, че при уважаване на
възражението на ответницата, че не е ползвала процесния топлоснабден имот през
м. ноември 2019 год., задължението на последната би било в размер на сумата от
294, 53 лв. главница и 25, 97 лв. лихва за забава.
В заключение може да
се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен в размер на 320, 50 лв., от
които 294, 53 лв. главница и 25, 97 лв. лихва за забава. За разликата до претендираните 339, 52 лв.
исковата молба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното производство
деловодни разноски в размер на 70, 80 лв. съобразно признатата част от
вземането, както и направените в настоящия процес деловодни разноски в размер
на 278, 47 лв. съобразно уважената част от иска.
Съдът счита, че
искането на процесуалния представител на ответницата за разсрочване изпълнението
на задълженията на същата е основателно и следва да бъде уважено. От
приложеното експертно решение на ТЕЛК *** състав при „***“ ЕАД гр. П. с дата ***
год. се установява, че на ответницата са определени *** трайно намалена
работоспособност. От приложената служебна бележка с дата *** год., издадена от ***
гр. П., се установява, че ответницата е трайно безработна. От представената
декларация за семейно и имотно състояние с дата 01. 09. 2020 год. се
установява, че ответницата не притежава недвижимо имущество, МПС и други
движими вещи с голяма стойност, не работи по трудов договор, не участва в
търговски дружества, не притежава акции, облигации или други ценни книги.
Преценката на всички тези обстоятелства води до извода, че в случая е налице
хипотезата на чл. 241 ал. 1 от ГПК, поради което изпълнението на задължението
на ответницата /в общ размер на 669, 77 лв.- главница, лихви и деловодни
разноски/ следва да бъде разсрочено на десет равни месечни вноски.
По изложените съображения П.ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Ж.Х.И. ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „Т. - П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата
от 320, 50
лв., от които 294, 53 лв. представляващи
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 04. 2018 год. до 30. 11. 2019 год. и 25, 97 лв. представляващи лихва за
забава за периода от 04. 06. 2018 год. до 20. 01. 2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от 294, 53 лв.,
считано от 24. 01. 2020 год. до изплащане на вземането, като за разликата до 339,
52 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ж.Х.И. ***, ЕГН **********, да заплати на „Т. - П.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 70, 80 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 278, 47 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
РАЗСРОЧВА изпълнението на задължението на ответницата Ж.Х.И. ***, ЕГН **********,
като присъдената сума в общ размер на 669, 77 лв.- главница, лихви и деловодни
разноски- бъде изплащана на 10 равни месечни вноски, с падеж на първата вноска
един месец от датата на влизане в сила на настоящото решение, заедно със
законната лихва за забава върху неплатената част от задължението, дължима от
влизане в сила на решението до окончателното му погасяване.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: