№ 260172 / 11.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 11.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Семов
При секретаря......Пепа Илиева........, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 226 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 90/27.11.2020г. на Началник Отдел „Рибарство и контрол – Западна България” гр.София, област Монтана към ГД „Рибарство и контрол” при ИАРА със седалище гр.Бургас е наложено на П.С.Т. с посочен адрес xxx, административно наказание – глоба в размер на 2000 /две хиляда/ лева на основание чл.88 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ за нарушение по чл.88 от ЗРА.
Недоволен от НП П.С.Т. чрез пълномощник адв. Д. Б. от САК, моли да се отмени НП.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, тъй като е в болничен.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Случаят бил около Никулден, 2017 година. Св.С., св.В. и колегата им А.П.Г. имали информация, че се търси бяла риба на пазара в Монтана. Тъй като такава не се отглежда никъде в региона в рибовъдните стопанства, а има голяма популация в язовир Огоста, предположили, че някой ще се опита да направи улов. Язовир Огоста е забранен за стопански риболов. На 04.12.2017г. около 17:00 часа св.С., св.В. и А. Г. се отправили към водоема, като застанали в близост на разклона на Палековото от гр.Монтана в посока гр.Чипровци, където наблюдавали за познати лица, извършващи нерегламентиран стопански риболов. Не след дълго край тях преминал лек автомобил „Ауди”, който свидетелите много добре познавали, управляван от П. и с него в компания било друго лице – св.А. Е. А.. Двамата се отправили към язовир Огоста в посока с.Горно Церовене. Свидетелите ги последвали със служебния автомобил на безопасна дистанция, разположили се на удобно място за наблюдение, откъдето наблюдавали техните действия. Св.С. и св.В. двамата на терена, наблюдавали П. и А. от безопасно разстояние как изваждат гумена лодка от автомобила, напомпват я и навлизат във водите на язовир Огоста. Районът, където поставили хрилните мрежи е на място, в близост до една единствена бяла вила, след около два/три часа извършвали действията си, натоварили се в „Ауди”-то и заминали. Хрилните мрежи останали потопени във водата. Тъй като периодът бил такъв, че температурите са ниски, свидетелите предположили, че те ще престоят поне 24 часа, затова на следваща вечер 05.12.2017г., също около 17:00 часа с цел да бъдат преди тях там предприели наблюдение на района, вече знаели конкретно мястото на разположените риболовни уреди. Колегата им А.Г. оставил св.С. и св.В. на терен, а той се отдалечил, като отишъл на същия разклон на Палековото, където ги забелязал предния ден да се придвижват с автомобила. Св.С. и св.В. се били прикрили в храстите. Не след дълго А.Г. им подал сигнал, че „Ауди” - то и двете лица са преминали покрай него и се насочват към св.С. и св.В.. Така и станало, П. и А. дошли, извадили гумената лодка от автомобила, напомпали я и навлезли във водите, за да извадят хрилните мрежи заедно с улова. Св.С. и св.В. били в близост и наблюдавали техните действия ясно и забелязали, че след като извадили хрилните мрежи и ги поставили в чували, те ги скрили в близост на брега в храстите. Това ги навело на мисълта, че явно ще си направят отцепка, т.е., няма да вземат рибата и мрежите, а за свидетелите било важно да ги установят заедно с уредите и рибата в тях, за да бъде нарушението съставомерно. Така и станало, след може би около известно време Г. им се обадил, че „Ауди” - то е преминало покрай него в посока от язовира към гр.Монтана и след пет минути явно са направили обратен завой не притеснени от полиция, от ИАРА, спокойни, те се върнали обратно, за да си вземат улова заедно с риболовните уреди. Тогава вече св.С. и св.В. били сигурни, че ще ги заловят с материалите в автомобила. Св.С. дал сигнал на А.Г. да се приближава след тях, след като П. и А. преминали покрай тях и отишли на мястото, където били скрили риболовните уреди. Св.С. дал сигнал на Г. да се приближи към тях, да дойде на удобно място с автомобила, за да ги вземе. П. и А. натоварили риболовните уреди в автомобила. През това време св.С. се обадил на дежурен при ОД МВР с искане за съдействие за спиране на автомобила, тъй като инспекторите от ИАРА към онзи момент нямали такива правомощия. Докато очаквали патрула на полицията да се приближи и да дойде при инспекторите от ИАРА, на място удобно да бъдат завардени и спрени, П., управлявайки автомобила заедно с А., натоварени с рибата, мрежите, риболовни уреди, потеглили. Патрулът все още не бил пристигнал на място и инспекторите от ИАРА нямали друг избор, освен да ги последват. Тръгнали след тях, те ги забелязали веднага и излизайки от язовира, се отправили по черен път към землището на с.Горно Церовене. Св.С. знаел предварително, че П. е от с.Горно Церовене, така че предполагали, че той познава добре района опитвали се да ги следят отблизо, но те били с „Ауди”, а инспекторите с „Лада Нива”, самият автомобил не позволявал да бъдат доста бързи, за момент ги изгубили по черния път, но не след дълго, броени секунди или минута/две максимум ги настигнали, като забелязали стоповете на „Ауди” - то на място по черния път, спряло. Настигайки ги, „Ауди” - то отново потеглило, инспекторите по него и така последвала отново гонка в населеното място из улиците на с.Горно Церовене. Пристигайки на центъра, „Ауди” - то спряло, инспекторите спрели до него, от колата излезли П. и А., П. бил на шофьорското място, започнали някакви реплики, А. се опитал да се саморазправя с инспекторите. През цялото време св.С. държал връзка с полицаите от патрула, който очаквали да дойде на място и не след, буквално след като те спрели на центъра на селото и инспекторите след тях, се появил патрула на полицията, състоящ се от св.П.К.П. и св.Ц.И.С.. Инспекторите от ИАРА направили оглед на автомобила, в багажника нямало нито риба, нито риболовни уреди, нито лодка. Всичко това, което били видели по-рано да товарят, го нямало. Това ги навело на мисълта, че на мястото, където инспекторите видели стоповете на „Ауди” - то спрели, П. и А. са се освободили от товара и са изхвърлили уредите заедно с рибата. Оставили полицаите на мястото задно с П. и А. при автомобила, а св.С. и колегите му се отправили на мястото, където по-рано видели техният автомобил да спира. А.Г. управлявал служебния автомобил, а св.С. и св.В. вървели пеша по черния път, осветявали отляво и отдясно на пътя, с цел да видят някакви следи от риба и хрилни мрежи. Именно на мястото, където ги забелязали по-рано да спират, зад мрежа или ограда било, в изоставено лозе намерили същата лодка, която по-рано видели да товарят в „Ауди” - то, чувалите с хрилните мрежи, в които била уловена рибата. Рибата била около 170 килограма (бяла риба), която на пазарни цени към тоя момент около десет лева килограм струвала около 1 700.00 лева, толкова щели да изкарат за една нощ, ако не били установени. Дошла огледна група на място, провели се следствени действия, на двете лица – и на П. и на А. били съставени няколко АУАН и след като прокуратурата прекратила делото, ИАРА ги наказала административно. Когато инспекторите от ИАРА тръгнали да ги следват след натовареното „Ауди”, те ги изчакали да тръгнат, разчитали, че полицейския патрул ще дойде навреме, ще застане на изхода на асфалтовия път, който излиза от близката пресевна, където ще ги спре за проверка, но тъй като патрулът се забавил, инспекторите веднага, след като те минали покрай тях, тръгнали по тях. ИАРА към онзи момент нямали специален режим на автомобилите, сега вече имат, подавали на къси, дълги, движели се с „Лада Нива”, която е една единствена на Агенцията в цяла област, блиндирана е с лепенки ИАРА, т.е., П. и А. много добре познават автомобила и именно затова подали газ и тръгнали да бягат от инспекторите на ИАРА. В конкретния случай използваната лодката била от ПВЦ, бяла със сини ленти, т.е., ясно се отличавал цвета и модела на самата лодка. Проблемът бил, че полицейския патрул се забавил с пристигането си, затова последвала и гонката.
За установеното А.П.Г. съставил спрямо П.С.Т. АУАН № В 0006706/05.12.2017г. в присъствието на св.В.К.С. и св.Р.Й.В.. Нарушителят Т. отказал да подпише АУАН, удостоверено с подписа на свидетел – П.К.П. xxx.
По случая била заведена преписка № 2553/2017г. по описа на Районна прокуратура – Монтана, респ. ДП № 1166/2017г. по описа на РУ - Монтана.
С постановление от 26.03.2020г. РП – Монтана прекратила разследването по ДП и изпратила препис от същото на ИАРА – Монтана, с оглед реализиране спрямо жалбоподателя Т. на административно наказателна отговорност.
Въз основа на съставения АУАН, Констативни протоколи и полученото в ИАРА на 09.09.2020г. Постановление за прекратяване на ДП на РП – Монтана, влязло в законна сила на 04.09.2020г., административнонаказващия орган оправомощен със Заповед № РД 09 – 25/21.01.2014г. издадена от МЗХ, издал обжалваното НП. В последното подробно е посочено установеното нарушение по чл.88 от ЗРА, а именно - на 05.12.2017г. в 22:45 часа в с.Горно Церовене при опит да бъде проверено лицето П.С.Т., намиращ се в лек автомобил, xxxx , който шофира автомобила, придружаван от лицето А. Е. А., препятства проверка на контролните органи на ИАРА, дава газ и бяга с автомобила, след подаден от органите на ИАРА и РУ - Монтана ,,стоп“ сигнал и след кратко преследване по улиците на с.Горно Церовене, е спрян от органите на РУ - Монтана. При преследването, Т. и А. изхвърлят уловената във водите на яз.“Огоста“ с помощта на хрилни мрежи, 172 кг бяла риба, поставена от тях в чували, която, заедно с хрилните мрежи е открита от органите на ИАРА и РУ - Монтана. Всичките тези факти и обстоятелства са било обект на разследване по ДП № 1166/2017г. на РУ – Монтана, завършило с постановление от 26.03.2020г. на РП - Монтана да прекратяване на разследването и изпращането му на ИАРА – Монтана за реализиране на АНО спрямо жалбоподателя Т..
Жалбоподателят Т. излага следните възражения в жалбата си против НП:
Описаното в обстоятелствената част на наказателното постановление, а именно, че на 05.12.2017г. в 22:45 часа с.Горно Церовене, при опит да бъда проверен, намиращ се в лек автомобил xxxx шофирайки го, придружаван от лицето А. Е. А. съм препятствал проверка на контролните органи на ИАРА, дал газ и бягал с автомобила, след подаде от органите на ИАРА и РУ - Монтана ,,стоп“ сигнал и след кратко преследване по улиците на с.Горно Церовене съм спрян от органите на РУ - Монтана, което не отговаря на фактическата обстановка. Описаната такава в постановлението изцяло противоречи на описаната в АУАН № В0006706/05.12.2017г. и на действителността по няколко важни елемента. Според наказващия орган съм управлявал автомобила и дал газ и съм бягал с автомобила като по този начин съм осъществил съзнателно напускане на место нарушение - съгласно НП.
Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, описанието на нарушението и обстоятелствата около сьщото трябва да са подробно описани и в АУАН и НП да са идентични. В обжалваното НП, постановено въз основа на посочения АУАН такава идентичност липсва и са налице съществени различия, от които е възможно да се приеме, че става въпрос за различни случаи. Различията са налице в обстоятелствата, свързани с фактите - спиран ли е автомобилът и къде, от кой, какво е установено и т.н.
Освен това описаното в акта и постановлението не отговаря на действително случилото се. Аз не съм се противопоставял на никакви проверки в този период, в този ден и час от денонощието. Твърдя, че написаното в акта не отговаря на истината, защото бяхме спрени от органите на ИАРА в центьра на с.Горно Церовене и кола на полицията дойде след около 5 /пет/ минути. Никой не ни е преследвал и от никой не сме се крили или възпрепятствали. От представителите на ИАРА бяхме спрени веднъж и оказахме пълно съдействие.
В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд /имайки предвид вида дело/ дадоха показания св.Р.Й.В., св.В.К.С., св.П.К.П., св.Ц.И.С. и св.А. Е. А.. Подробно до детайли се потвърди посоченото в АУАН и НП като фактическа обстановка чрез показанията на св.В.К.С., св.Р.Й.В., св.П.К.П. и св.Ц.И.С..
Съдът анализирайки всички гласни и писмени доказателства в контекста на разпоредбата на чл.88 от ЗРА, намира, че нарушението е доказано за извършено и правилно са били съставен АУАН и издадено НП. Съдът намира за недоказани изложените твърдения в жалбата на Т. и в съдебно заседание, като дава вяра на показанията на св.В., св.С., св.П., св.С.. А.П.Г. е понастоящем в чужбина, не се яви и не даде показания, но това не води до неизяснена фактическа обстановка. Показанията на на св.В., св.С., св.П. и св.С. пресъздават в пълнота обстоятелствата на нарушението, и не са налице неизяснени такива.
Настоящият съд не споделя изложените доводи от жалбоподателя чрез пълномощника му адв. Д. Б. от САК и намира за безспорно доказано нарушението по чл.88 от ЗРА, санкционирано на основание чл.88 от ЗРА. Установено е по безспорен начин, че жалбоподателя Т. е препятствал извършване на проверка от служители на ИАРА, а впоследствие е извършена същинската проверка, чиито данни кореспондират с посочените факти и обстоятелства в АУАН и НП. Настоящият съд не констатира съществени противоречия в показанията на свидетелските показания, които кредитира и това което същите били посочели в рамките на прекратеното ДП от РП – Монтана. Напротив св.С. и св.В. доста подробно пресъздават обстоятелствата станали им известни непосредствено преди съставяне на АУАН спрямо Т.. Според настоящия съд няма правно значение дори да има противоречене от вида на посоченото от защитата на Т., тъй като двете производства са независими едно от друго.
Нарушението е доказано, а твърденията на Т. изложени и чрез св.А. Е. А., не се подкрепят от показанията на св.В., св.С., св.П. и св.С., които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви. Настоящият съд не кредитира показанията на св.А. Е. А. и не приема за достоверна версията на Т.. Настоящият съд намира показанията на св.А. за неистинни, поради и което не ги кредитира. Св.А. е бил спътник на Т. и съизвършител на нарушението, спрямо който по повод на случая също се съставени АУАН и издадени НП.
Съдът констатира, че са спазени и всички процесуални изисквания при установяване на нарушението, без да са допуснати каквито и да е съществени процесуални нарушения, които да имат за последица отмяна на обжалваното НП. Настоящият съд не открива нарушение по чл.42, чл.43, чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗАНН, в т.ч. от вида на посочените от пълномощника на Т.. Видно е от данните по делото и от отразеното в АУАН, че нарушителя е отказал да подпише АУАН и съответно да получи препис от същия, като отказа му е удостоверен с подпис на св.П.К.П. при спазване изискванията на чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Настоящият съд намира, че не изтекъл срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като следва да се има предвид разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Обжалваното НП е издадено на 27.11.2020г., т.е. преди изтичане на шест месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, имайки предвид чл.36, ал.2 от ЗАНН и това, че давностния шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е спрял да тече от момента на съставяне на АУАН до момента на прекратяване на ДП от РП – Монтана и изпращането му на АНО. РП – Монтана се е произнесла на 26.03.2020г., а Постановлението за прекратяване е влязло в сила на 04.09.2020г., като от последната дата до 27.11.2020г. не е бил изтекъл шест месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. В подобен аспект е преобладаващата практика на АС – Монтана, която приема горното тълкуване, не само в процесния случай, но и в случаите на нарушения по ЗАДС.
Към момента на постановяване на настоящето решение, считано от 05.12.2017г. не са изтекли 4 г. и 6 м., поради и което АНО не е погасена по давност.
При условията на чл.88 от ЗРА правилно е наложено административно наказание на виновния нарушител – жалбоподателя П.С.Т. извършил нарушение по смисъла на чл.88 от ЗРА.
Обстоятелствата на нарушението е дало основание на наказващия орган да заключи, че законната разпоредба, която е нарушена от Т., съвпада със законната разпоредба послужила за административното санкциониране на жалбоподателя. Правно допустимо и възможно е подобно съвпадение.
Настоящият съд не открива нарушение по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като намира че нарушението е достатъчно ясно и точно формулирано в НП, а също и в АУАН.
Извършвайки цялостен съдебен контрол в т. ч. и за законосъобразността на преценката за маловажност на случая, настоящия съд установява, че наказващия орган правилно не е приложил чл.28 от ЗАНН имайки предвид тежестта на нарушението, личността на нарушителя, спрямо които видно от представените НП и АУАН са съставяни и други АУАН заради други нарушения по ЗРА и правилата за „отговорен риболов”. Съдът имайки предвид ТР № 1/12.12.2007г. по т. н. д. №1/2005г. на НК на ВКС установява, че наказващия орган правилно е преценил, и че не се касае за “маловажен случай”. С оглед обстоятелства на нарушението и обществената значимост на защитените обществени отношения, показателна и от вида и размера на законово предвиденото административно наказание по чл.88 от ЗРА, правилно административнонаказващия орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажен случай. Не са налице правни и фактически основания и за изменение на НП, като настоящия съд намира, че АНО е извършил правилна преценка на обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН и правилно е определил размера на административното наказание, съобразявайки тежестта на нарушението и личността на Т. – видно от данните по делото – системен нарушител, не съобразяващ ЗРА, демонстрирайки, че няма да зачита правилата за риболов, независимо от множеството му наложени административни наказания.
При този изход на делото, искането на адв.Б. от САК за присъждане на разноски, посочени в размер на 500 лева, е неоснователно.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 90/27.11.2020г. на Началник Отдел „Рибарство и контрол – Западна България” гр.София, област Монтана към ГД „Рибарство и контрол” при ИАРА със седалище гр.Бургас, с което на П.С.Т. с посочен адрес xxx, представляван от адв. Д. Б. от САК е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.88 от ЗРА.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв.Д. Б. от САК за присъждане на разноски в размер на 500 /петстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: