№ 187
гр. София , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К в закрито заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Иванов
Членове:Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507178 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от М. Р. К. – длъжник по изп.д.
№20128510402228, срещу постановление от 17.05.2021 г. на съдебния
изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по
изп.д. №20128510402228. Жалбоподателят поддържа, че произнасянето е
неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК – в
продължение на периода от 10.01.2013 г. до 10.01.2015 г. в производството не
са искани, нито са извършвани действия по принудително изпълнение.
Взискателят не взема становище по жалбата.
В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че не са налице
условията по чл.433, т.8 ГПК, тъй като длъжника е входирал молба от
10.01.2013 г., с която е заявил желание за доброволно разсрочено плащане на
задължението с месечна вноска в размер на 50 лв. и е започнал да прави
ежемесечни плащания, които продължават и към 11.05.2021 г.
1
Въззивният съд намира следното:
Процесното изпълнително производство е образувано по молба на ЗАД
„Б.В.И.Г.“ за събиране на съдебно установени вземания срещу длъжника М.
Р. К.. Изпълнителният лист, приложен към молбата, е издаден въз основа на
Решение №4789 от 29.06.2012 г. по гр. д. №4836/2012 г. на СГС, ГО, IV Г
въззивен състав и Решение №II-74-153/21.12.2010 г. по гр. д. №41475/2008 г.
на СРС, 74-ти състав. Молбата за образуване на изпълнителното
производство е входирана при съдебния изпълнител на 29.09.2012 г. и с нея са
посочени изпълнителните действия, които взискателя иска да бъдат
предприети за събиране на вземането му. На 28.09.2012 г. е изпратена
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на 01.10.2012 г. В
периода от 29.09.2012 г. до 10.01.2013 г. съдебния изпълнител е извършвал
следните действия по принудително изпълнение, а именно: наложил е запор
на банкови сметки, на моторни превозни средства, насрочил е и е извършил и
опис на движими вещи. На 10.01.2013 г. от длъжника е постъпила молба по
изпълнителното дело, с която заявява, че ще внася по 50 лв. ежемесечно по
изп. д. №20128510402228 до окончателното изплащане на сумата. Видно от
издадените сметки за начислени такси по т.26 за изпълнение на парично
вземане, в периода до 12.05.2021 г. ежемесечно по сметка на съдебния
изпълнител са постъпвали погашения в размер на 50 лв.
С молба от 17.05.2021 г. длъжникът е поискал прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК – поради настъпила
перемпция в периода 10.01.2013 г. – 10.01.2015 г. С постановление от
17.05.2021 г. е отказал да прекрати производството на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
По делото не е спорно обстоятелството, а и се установява от писмените
доказателства, че в период от 2 години (от 10.01.2013 г. до 10.01.2015 г.), не
са искани от взискателя и извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни
действия, включително след този период – до датата на подаване на молба за
прекратяване на делото, както и че в периода от 10.01.2013 г. до 12.05.2021 г.
длъжникът ежемесечно е погасявал частично задълженията си. Спорен е
въпросът дали за периода, в който длъжникът погасява ежемесечно
задълженията си, всяко месечно плащане представлява действие, прекъсващо
2
преклузивния срок по чл.433, т.8 ГПК, съответно – от него започва да тече
нов срок. Настоящият състав приема, че на този въпрос следва да се даде
утвърдителен отговор. Извършването на действия по принудително
изпълнение цели събиране на средства от длъжника (чрез осребряване на
движимо или недвижимо имущество, събиране на негови парични вземания и
др.). Всяко плащане от длъжника по сметка на съдебния изпълнител
представлява събрана сума в изпълнителното производство, макар сумата да е
предадена доброволно от длъжника. Доколкото взискателят получава
ежемесечно изпълнение, липсата на заявени искания от негова страна за
извършване на изпълнителни действия не следва да се приравнява на
бездействие - дезинтересиране от изпълнението, водещо до прилагане на
перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В този смисъл е и съдебната
практика – напр. Решение № 4333 от 14.06.2019 г. на СГС по в. гр. д. №
14118/2018 г., Решение № 8117 от 28.11.2019 г. на СГС по в. гр. д. №
13640/2019 г. и др. Както се възприема в цитираната практика, която
настоящият състав споделя, институтът на перемпцията е установен като
санкция към бездействащия взискател и цели да премахне (чрез
прекратяването им) от правния мир на изпълнителните дела, от които
взискателите са се дезинтересирали. При постъпване на регулярни плащания
в изпълнителното производство, не може да се приеме, че взискателят се е
дезинтересирал от изпълнението, в този случай не следва и да бъде прилагана
перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК само и единствено на формални
основания. Да се приеме обратното - че при периодични доброволни вноски
от страна на длъжника в рамките на образуваното изпълнително
производство, взискателят следва да инициира нови изпълнителни действия,
би довело до неоправдано кумулиране на допълнителни разноски за страните
по изпълнението, които в крайна сметка ще бъдат възложени върху
длъжника.
Отделно от това, с ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че
прекъсващо течението на срока по чл.433, т.8 ГПК е „предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
3
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.“ Т.е. и с тълкувателната практика се
приема, че постъпването на суми по изпълнителното дело представлява
действие, водещо до прекъсване на преклузвния срок.
По изложените съображения съставът приема, че не е настъпило
прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Обжалваният акт на
съдебният изпълнител е правилен, а подадената срещу него жалбата следва да
се отхвърли като неоснователна.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Р. К. – длъжник по изп.д.
№20128510402228, срещу постановление на съдебния изпълнител от
17.05.2021 г., с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по
изп.д. №20128510402228.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4