О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
IV-451 Година 2020,
03 февруари гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, четвърти
въззивен граждански състав
на трети февруари
година
две хиляди и двадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 255 описа за 2020 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на М.В.И. ***,
против решение № 3435 от 06.12.2019 г., постановено по гр.д.8461/2019 г. по
описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът И. е осъден
да заплати на малолетната си дъщеря Златомира Мартинова Иванова, ЕГН **********,
действаща чрез майката-законен представител В.М.К., издръжка в общ размер от
1790 лв, дължима за 1-годишния минал период 02.10.2018-01.10.2019 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху посочената
сума, начиная от подаване на исковата молба — 02.10.2019 г., до окончателното и
изплащане; както и да заплаща на малолетната си дъщеря Златомира Мартинова
Иванова, чрез майката-законен представител В.М.К., месечна издръжка в размер от
200 лв, начиная от 02.10.2019 г. до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за забавено плащане на
всяка една от месечните вноски; и да заплати на малолетната си дъщеря Златомира
Мартинова Иванова, чрез майката-законен представител Внхра М.К., деловодни
разноски в размер от 400 лв; а на Бургаския районен съд да заплати държавна
такса в размер от 359,60 лв.
Твърди се, че обжалваното решение на
БРС е нищожно, недопустимо, неправилно и необосновано, постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се твърди още, че
поради противоречие между мотивите и диспозитива на решението, то е
неразбираемо и негодно да произведе действие.
По отношение на недопустимостта на
решението се твърди, че тя е резултат от участието в процеса на процесуално
нелигитимирана страна, тъй като искът е заведен от В.К., а между нея и
ответника И. „няма никаква родствена връзка или граждански брак“, т.е.искът е
заведен от името на В.К., а не от името на малолетното дете чрез неговата
майка. На следващо място се твърди, че въпросът за упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето и личните отношения между бащата и
детето, не е решаван в нито едно производство до момента, съответно към момента
е налице фактическо споделено родителство, при което всеки от двамата родители
е поел грижата и издръжката на детето.
Твърди се, че решението е
неправилно, необсновано и несправедливо, тъй като изводите на съда не
кореспондират с материалния закон и със съдебната практика. Твърди се, че съдът
не е обсъдил целия доказателствен материал, а е тълкувал превратно и едностранно
– изцяло в полза на ищцата, представените по делото доказателства.
По отношение на размера на
издръжката се твърди, че съдът не е посочил какъв е размерът на необходимата за
издръжка на детето сума, за да определи съобразно възможностите на родителите,
каква сума от тази издръжка следва да заплаща ответникът. Сочи се, че съдът не
е обсъдил възможностите на двамата родители, при разпределяне на дължимата
издръжка за детето, както и, че не е обсъдил възраженията на ответника в тази
връзка.
По отношение на присъдената издръжка
за минал период се твърди, че съдът го е сторил без изобщо да обсъди
възможностите на ответника.
Твърди се, че отказът на съда да
допусне гласни доказателства на ответника, нарушава процесуалните правила и
ограничава правото на защита на ответника.
Излагат се оплаквания, че съдът е
допуснал нарушения на процесуалните правила и по отношение на съдържанието на
доклада му, тй като не е дал конкретни указания на страните за допълване на
фактическите им твърдения, с посочване кои факти и обстоятелства се нуждаят от
доказване и за които не са посочени доказателства. Навеждат се оплаквания за
нарушение от съда на принципа на служебното начало, както по отношение на
съдържанието на доклада на съда, така и по отношение на попълването на делото с
доказателства (свидетелски показания) и със социален доклад от ДСП. Твърди се,
че по този начин е нарушен интересът на детето.
Нищожността на решението се твърди,
че се изразява в противоречие между изчисленията на съда и изложените
съображения в мотивите и постановения резултата в диспозитива на решението по
отношение на издръжката за минал период от време. Твърди се също неяснота и
неразбираемост на решението и в частта на уважаване на иска за издръжка за
бъдещ период, като според въззивника не било ясно дали сумата от 200 лв
представлява цялата необходима издръжка за детето или част от нея.
Претендира се обезсилване на
обжалваното решение и прекратяване на производството. При условията на
евентуалност се претендира прогласяване на решението за нищожно. Също при
условията на евентуалност се претендира отмяната като неправилно на решението и
вместо това – постановяване на решение, с което исковете се отхвърлят.
Претендират се разноски.
Заявени са искания по
доказателствата – да се приемат представените с въззивната жалба писмени
доказателства (анекс към договор за наем; извлечение от банковата сметка на
въззивника; справка от Агенцията по вписванията).; иска се допускане до разпит
на трима свидетели при режим на довеждане, като са посочени обстоятелствата,
които те ще установяват. Заявено е искане за изслушване на детето, както и
искане за изготвяне на социален доклад от ДСП.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
Въззиваемата Златомира
Мартинова Иванова, действаща чрез майката-законен представител В.М.К., представлявана
от процесуалния си представител адв.А.С., е представила в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се
на първо място, че са неоснователни оплакванията, че обжалваното решение е
нищожно или недопустимо. Сочи се, че исковата молба е подадена от В.К., в качеството й на майка и
законен представител на детето Златомира, поради което не са предявени чужди
права. На следващо място се твърди, че правилно и в съответствие с разпоредбата
на чл.142, ал.1 СК, съдът е определил издръжката за детето, съобразявайки
нуждите му, но и възможностите на родителите му да я предоставят, като в случая
о разпределил необходимата за издръжката на детето месечна сума от 400 лв по
равно между двамата родители. Оспорват се твърденията на въззивника за неяснота
относно начина на определяне на издръжката за минало време за детето. Посочва
се, че съдът е съобразил извършеното от ищцовата страна изменение на иска,
поради което, уважавайки иска в пълен размер, правилно не е присъдил разноски
на ответника и в тежест на ищцата.
По отношение на доказателствените
искания се твърди, че не следва да бъдат уважавани, тъй като следва да се
приеме, че са преклудирани, тъй като, предвид искането за намаляване на
присъдената издръжка, доказателствата не са в интерес на детето.
Претендира се потвърждаване на
решението на БРС и присъждане на разноски за въззивното производство. Заявено е
искане за допълнителни доказателства с оглед позицията на въззивната страна.
По
направените искания по доказателствата, съдът приема следното: На първо място,
предвид характера на производството – иск за издръжка на ненавършило пълнолетие
дете, съдът приема, че преклузията по чл.266, ал.1 ГПК е неприложима. С оглед
интересите на детето, събирането на доказателства не е ограничено със срок. Ето
защо съдът приема, че в настоящото производство следва да се допуснат
представените с въззивната жалба писмени доказателства и искането за събиране
на гласни доказателства. По отношение на гласните доказателства съдът приема,
че следва да бъдат допуснати по един свидетел от всяка от страните, при
довеждане, като въззивникът прецени кой от поисканите от него свидетели следва
да ангажира. Предвид разпоредбата на чл.15 ЗЗДт, да се уведоми ДСП Бургас, че
следва да изрази становище по предявените искове - чрез изпращане на
представител в съдебно заседание, или чрез представяне на доклад. На основание
чл.15 ЗЗДт, да се осигури присъствието на детето Златомира за съдебното
заседание на 17.02.2020 г., за изслушването му.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба М.В.И. ***, против решение № 3435 от 06.12.2019 г., постановено по
гр.д.8461/2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
ДОПУСКА
представените с въззивната жалба писмени доказателства.
ДОПУСКА
събиране на гласни доказателства – по един свидетел от страните, при режим на
довеждане.
Да
се уведоми ДСП Бургас, че следва да изрази становище по предявените искове -
чрез изпращане на представител в съдебно заседание, или чрез представяне на
доклад.
На
основание чл.15 ЗЗДт да се осигури присъствието на детето Златомира за
съдебното заседание на 17.02.2020 г., за изслушването му.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението
не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда хода на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.