Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1453 17.04.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3309 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по
чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова
молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника К. Г. В. – М. – ю., със съдебен
адрес:***, *** против А.А.Г., ЕГН **********,***, с която е предявен иск за
признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи сумата от
4514,59 лева, представляваща главница по неплатени погасителни месечни вноски,
за които е обявена предсрочна изискуемост, сумата от 368,89 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.09.2016г. до 19.05.2017г.
(датата на прехвърляне на вземането), сумата от 239,26 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 14.10.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда- 28.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда - 28.11.2017 г., до окончателното
изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че по силата на
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2017г.,
сключен между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, ЕИК 17507063 и „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, вземането на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД срещу А.А.Г. е прехвърлено в полза на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, поради което дружеството – ищец е процесуално легитимирано да
предяви съответните искове. Съгласно цитирания договор за цесия, ищецът се е
задължил в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. В тази връзка било
налице надлежно упълномощаване по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. С оглед
изложеното се твърди, че неколкократно са изпращани уведомления до ответницата
– посредством „Български пощи“ ЕАД и куриери, като същите уведомления не са
получени от нея. Иска се, в случай че съобщенията за ответника бъдат надлежно
връчени по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, съдът да приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове.
Във връзка с вземането, ищецът заявява, че същото
произтича от Договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен на
27.11.2015г. между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и А.А.Г., по силата на
който кредитополучателят – ответник в настоящото производство получил сумата от
5000 лева, която заедно със сумата от 190 лева, представляваща такса за
разглеждане на кредита, формирала общия размер на отпуснатия заем, а именно
сумата от 5190 лева. В така сключения договор било уговорено, че размера на
годишния лихвен процент е 12,9 %, възнаградителната лихва по договора била в
общ размер на 1883,02 лева за целия период, първата погасителна вноска трябвало да бъде заплатена на 14.12.2015г., а
последната на 14.11.2020г. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил
да върне била в размер на 7073,02 лева. Неразделна част от договора били общите
условия за отпускане на потребителски кредити на кредитора, както и погасителен
план, съгласно който задължението било разсрочено на 60 погасителни вноски.
Ищецът твърди, че са настъпили основанията за
предсрочна изискуемост на кредита, като в тази насока, заедно с уведомлението
за цесия, на ответника е изпратено и уведомление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, което обаче не е получено.
Във връзка с описаната фактическа обстановка,
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, образувано е ч.гр.дело № 18862/2017г., но тъй
като заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и
длъжникът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата по делото, то
за АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
С оглед гореизложеното, ищецът предявява искове за
осъждане на ответника за заплати следните суми: сумата от 4514,59 лева,
представляваща главница по неплатени погасителни месечни вноски, за които е
обявена предсрочна изискуемост, сумата от 368,89 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 14.09.2016г. до 19.05.2017г. (датата на
прехвърляне на вземането), сумата от 239,26 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 14.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда, до окончателното изплащане на дължимата сума.
В условията на евентуалност, в случай че се
установи, че не е налице надлежно упражнено право на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, се предявяват
евентуални искове, с които се иска да се признае за установено, че
ответникът дължи следните суми: сумата от 1023,89 лева, представляваща неизплатена
падежирала главница по процесния договор от 14.09.2016г. до 14.11.2017г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение),
сумата от 368,89 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
14.09.2016г. до 19.05.2017г. (датата на прехвърляне на вземането), сумата от
239,26 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.10.2016г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното погасяване на дълга. В условията на евентуалност се
иска осъждане на ответника да заплати сумата от 3490,70 лева, представляваща
непогасена непадежирала главница към датата на подаване на заявлението в съда,
дължима за периода от 14.12.2017г. до 14.11.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба в съда-
01,03,2018 г. , до окончателното погасяване на вземането. Претендира разноски.
С определение на съда от 11.09.2018г., съдът е
определил, че са налице предпоставките по чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което е
допуснато назначаване на особен представител на А.А.Г..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
особения представител на ответника, с който се оспорват изцяло предявените от
ищеца искове. В отговора се релевира възражение за нищожност на Рамков договор
за цесия от 20.12.2016г. и Индивидуален договор за цесия от 19.05.2017г. Твърди
се, че между страните по тези договори не е постигнато съгласие относно цената
на предмета на договора, т.е. процесното вземане, а от договора ясно и
недвусмислено ставало ясно, че същият е възмезден. Ето защо, поради липса на
съгласие относно съществен елемент от договора, а именно уговарянето на цена,
същият се явявал нищожен и не пораждал правно действие.
На следващо място се твърди, че ответникът не е бил
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, поради което не е
изпълнено задължението на предишния кредитор да уведоми длъжника за настъпилото
прехвърляне и съответно същото няма действие спрямо длъжника. Оспорено е и
представеното от ищеца пълномощно от Джакомо Волпи като изпълнителен директор
на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, по силата на което цедентът
упълномощава цесионера да уведоми длъжника за станалото прехвърляне на
вземането, тъй като пълномощното нямало дата и място на съставяне.
Относно предявените евентуално съединени искове се
навеждат аргументи, че предявеният осъдителен иск е изцяло недопустим, тъй като
в рамките на производство по реда на чл. 422 от ГПК е недопустимо при
отхвърляне на главния установителен иск, съдът да разгледа осъдителен иск на
същото основание – настъпила предсрочна изискуемост по договора за кредит. В
случай че исковете не са недопустими, то същите се оспорват като неоснователни
и недоказани.
Освен изложеното, се навеждат твърдения за липса на
договор за заем, тъй като същият е реален договор, поради което следва да е
налице предаване на сумата по договора. В настоящия случай, ищецът не е
представил доказателства сумата от 5000 лева да е предоставена на ответницата,
поради което няма сключен договор за паричен заем между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и А.А.Г..
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. дело № 18862/2017г. на XVIII състав на Пловдивски Районен съд, се установява, че в
полза на ищеца в настоящото производство е издадена Заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 от ГПК от 29.11.2017г. против ответницата за
следните суми: сумата от 4514,59 лева, представляваща дължима главница по договор
за потребителски кредит № *** от 27.11.2015г., сключен с „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г. на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; сумата от 368,89 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 14.09.2016г. до 19.05.2017г., сумата от
239,26 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.10.2016г. до
28.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 27.11.2017г., до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 102,45 лева, представляваща държавна такса и
сумата от 50 лева – ю.ско възнаграждение. Така описаните претенции са идентични
с предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове, исковата молба е подадена в
законоустановения едномесечен срок, поради което исковете се явяват процесуално
допустими.
По делото са представени писмени доказателства, от които е видно, че е
налице сключен Договор за потребителски паричен кредит от 27.11.2015г., ведно с
Общи условия – неразделна част от договора, както и Погасителен план, между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответницата А.А.Г..
Ответникът не е оспорил сключването на въпросния договор, поради което следва
да се приеме, че действително е налице такъв.
От събраните по делото доказателства се установява, че
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и А.А.Г. е подписан договор за стоков кредит № *** на
27.11.2015 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД представлява финансова
институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. С
посочения договор на ответника по производството е предоставена заемна сума в
размер на 5000 лв. Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният
годишен лихвен процент по заема е 12,99%, а годишният процент на разходите
(ГПР) е 15,70 %. Кредитополучателят не оспорва подписа си под договора, поради
което съглашението поражда своите правни последици. Кредитът е предоставен
посредством извършване на банков превод по сметка на клиента – ответник на
30.11.2015 г. – в този смисъл е приетото и неоспорено заключение на ССчЕ, което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено. Ответникът се е задължил
да върне кредита в срок до 14.11.2020 г. на 60 равни месечни погасителни вноски
в размер на 117,88 лева всяка. В договора е уговорена и такса за разглеждане на
кредита – 190 лв., като същата е част от главницата. Общият размер на кредита,
посочен в договора, е 5190 лв. Съгласно чл. 12 от Общите условия за отпускане на потребителски кредит в евро
или лева , в случай на забава в плащанията на дължимите суми, освен договорните
лихви, се дължало и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва
разделена на 360 дни за всеки ден забава, изчислен върху просрочената дължима
главница.
Договорът за стоков кредит № *** е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Липсват нарушения на
формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредита,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на
плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска,
представен е погасителен план към договора. Предвидено е правото на потребителя
да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания /чл. 4 от Общи условия към договора/. Не са налице нарушения
на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – в погасителния план към договора е посочена
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено с поставянето на подпис на договора за паричен заем, доколкото
кредитополучателят е посочил, че е получил екземпляр от Общите условия и
преддоговорната информация по ЗПК. Всяка страница от договора, погасителния
план към него и от Общите условия е подписана от кредитополучателя.
Вземанията по процесния договор са цедирани от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /виж рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г.,
приложение № 1 към индивидуалния договор/.
Неоснователни са възраженията на ответника досежно
валидността на договора за цесия.
На първо място, не е нищожен договор
за прехвърляне на бъдещи вземания, какъвто е и Рамковият договор, сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В
него страните са уговорили принципни положения и параметри, на база на които ще
бъдат сключвани допълнителни договори, индивидуализиращи самите вземания,
предмет на цесията. В настоящия случай е налице такъв индивидуален договор,
неразделна част от който е и Приложение 1, където е включено и вземането по
Договор № ***/27.11.2015г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
ответницата А.Г..
Освен това, не е налице липса на
съгласие на страните по договора за цесия по отношение на цената. Вярно е, че
такава не е изрично и конкретно посочена, но същата се явява определяема на
основание чл. 2 от Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 19.05.2017г., във връзка с пар. 3 от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., където страните са определили
механизма, по който ще се определя покупната цена на всяко вземане. Ето защо,
не е налице нищожен договор за цесия между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
По отношение на правомощията на
цесионера да уведоми длъжника за настъпилото прехвърляне на вземане, то същите
са валидни. Няма пречка предишния кредитор да упълномощи новия да уведоми
длъжника за настъпилата цесия. В конкретния случай е налице такова
упълномощаване, видно от представеното по делото пълномощно към Договор за
прехвърляне и продажба на вземания от 19.05.2017г. (л. 22 и сл. от делото),
където изрично е предвидено, че цесионерът е упълномощен да уведоми длъжниците
за цесията.
Цесионерът /приобретателят на
вземането/ може да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като
представител на цедента. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник / виж решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о./.
Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер)
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника /виж решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Действително, назначеният от съда особен представител на
ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на
длъжника в хода на съдебното производство, но до конституирането му се е
стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно
връчено. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК фикция, съгласно която
съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и
книжата до ответника се смятат за редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК
при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита
призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на
предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в
рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната
разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея,
в частност изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената
цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен
представител. Уведомлението, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и
достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на
съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал.
3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата на връчване
исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е
изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на
вземането е съобщено на длъжника. Следва
да се посочи само за пълнота, че актуалната съдебна практика стига
по-далеч, като намира, че уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост
/уведомяването за прехвърляне на вземането/ може да се съобщи редовно и на
назначения по делото особен представител /виж решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС/.
Ето защо, съдът приема, че ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за
паричен заем.
Относно размера на
вземанията
Претендира се неплатена главница в
размер на 5996,32 лв., представляваща неплатени 24 вноски по погасителен план.
Относно уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземанията са представени по делото писмо от цесионера за обявяване на вземанията
за предсрочно изискуеми от 31.05.2017 г., 01,11,2017 г. и 06,02,2018 г. – л. 25, 27 и 29 - гръб. Цесионерът придобива
вземането с всичките му принадлежности по чл. 99, ал. 2 ЗЗД, т. е. с всички
произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да
обяви неговата предсрочна изискуемост – виж решение
№ 204 от 25.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2230/2016 г., I т. о. Получаването
на писмото за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията е станало
чрез връчване на исковата молба и приложенията към нея, поради което и съдът
намира, че е настъпила предсрочната изискуемост по процесния договор, считано
от 20.07.2018 г. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на кредитора/цесионера, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и
то само, ако към този момент са били налице обективните предпоставки за
изгубване на преимуществото на срока. Както бе посочено по-горе е възможно
уведомяването на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита да
бъде извършено чрез връчване на съответните книжа на особения представител.
Правото на обявяване предсрочна изискуемост на кредита е субективно право на
банката, която може да го упражни при наличието на определени предпоставки, залегнали
в договора между страните. Изискването за настъпване на предсрочна изискуемост
е да е налице волеизявление от страна на кредитова, отправено до длъжника. Няма
пречка уведомяването да бъде направено със самата искова молба. Освен това,
същото би следвало да се счита за валидно и ако е направено чрез връчване на
съдебните книжа на назначен от съда особен представител, тъй като, ако не е
уговорено друго, банката сама би могла да определи начина, по който да бъде
извършено уведомяването на длъжника (в
този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. 193/2018г. на ВКС, Първо ТО).
От представения договор, погасителен
план, както и от приетата по делото ССчЕ, се установява, че размерът на
дължимата главница по договора е 3481,46
лв. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни
твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника, който не оспорва
обстоятелството, че не е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което искът за главница е основателен за
сумата от 3481,46 лв., като за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 4514,59 лв. следва да бъде отхвърлен.
Относно
възнаградителната лихва и обезщетението за забава:
Претендира се договорна лихва в размер на 368,89 лв.,
представляваща неплатени договорни лихви по погасителен план за периода
14.09.2016 г. – 19.05.2017 г. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника, който не оспорва обстоятелството, че не е погасил изцяло
задълженията си по договора за кредит.
Страните са уговорили, че при забава на плащането, на
която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя
законната лихва за всеки ден забава.
Относно размера на задълженията и
погасените суми, по делото е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че
размерът на вънаградителната лихва е 367,62 лв., а обезпечението за забава е 48,39 лв. за периода
от 14,10,2016 г. до 28,11,2017 г. върху неплатените главници. Именно
тези суми следва да се присъдят, като за разликата над уважения исковете следва
да се отхвърлят.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 178,13 лв., депозит за особен представител – 586,13 лв. и внесен депозит
за вещо лице в размер на 200 лв. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр.
НЗПП да му бъде присъдено ю.ско възнаграждение в размер на 350 лева. Съдът
намира, че при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на
делото присъденият размер на ю.ското възнаграждение следва да бъде 150 лева.
Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат на 1114,26 лева, като по съразмерност следва да
му бъдат присъдени 848,02 лева. За заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 152,45 лева, като следва да му се присъдят по съразмерност
116,02 лева. На ответника не следва да
се присъждат разноски, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на А.А.Г., ЕГН **********,***, че дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от и.
д. Н.
Т. С.
следните суми: сумата от 3481,46 лв. представляваща
дължима главница по договор за потребителски кредит №*** от 27.11.2015 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 19.05.2017 г. с Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2017 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 4514,59 лв.; сумата от 367,62 лв. -възнаградителна лихва за периода 14.09.2016 г.-19.05.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 368,89 лв.; сумата от 48,39 лв. обезщетение
за забава за периода 14.10.2016 г.-28.11.2017
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 239,26 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18862/2017 г. на ПдРС.
ОСЪЖДА А.А.Г.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър
Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от и. д. Н.
Т. С. сумата от 848,02 лева, представляващи съдебно деловодни
разноски за исковото производство и сумата
от 116,02 лева, представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното
производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ