РЕШЕНИЕ
№ ……………….
София, 15.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА
ИВАНОВА |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: мл. съдия |
ЗЛАТКА
ЧОЛЕВА АНДРЕЙ Г. |
при участието на секретаря Румяна Григорова,
като
разгледа докладваното от младши съдия Г. въззивно гражданско дело № 14849 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 270 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу Решение № 385852/16.04.2018 г. по
гражданско дело № 24608/2017 г. на Софийския районен съд, 45. състав, с което е
отхвърлен предявения от въззивника иск за признаване за установено, че Б.Г.З. и
М.А.З. му дължат сумите от 607, 68 лева – цена за доставена топлинна енергия за
периода от мeсец
февруари 2015 г. до месец април 2015 г. за топлоснаблден имот с адрес: София,
ул. „********, магазинно помещение № 1, ведно със законна лихва за забава за
плащане на посочената по-горе сума за периода от 29.06.2016 г. до окончателното
плащане, както и 39, 36 лева – лихва за забава за плащане на горепосочената
сума в периода от 30.03.2015 г. до 08.04.2016 г. – вземания, предмет на заповед за незабавно
изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 35298/2016 г. по описа на
Софийския районен съд, 45. състав.
Във
въззивната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на първоинстанционното
решение, евентуално – за неговата неправилност поради противоречие с
материалния закон. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд бил
отхвърлил предявените искове, тъй като
бил приел, че за процесния период между страните не е съществувал договор за
доставка на топлинна енергия в писмена форма, поради което липсвало и
правоотношение. В жалбата се сочи, че въззивникът (ищец в първоинстанционното
производство) още в заповедното производство, а по-късно и в исковата си молба,
бил посочил, че не претендира вземания по договор, а такива за дсоставена
топлинна енергия след изтичането му, поради което твърдял неоснователно
обогатяване. Поради това се твърди, че искът следвало да се разгледа от
първоинстанционния съд като такъв по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не като договорен. Излагат
се доводи, че първоинстанционният съд не се е произднесъл по посочените от
ищеца факти за наличие на неоснователно обогатяване. Поради това се иска
обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално – неговата отмяна и
уважаване на исковете. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите
страни – Б.Г.З. и М.А.З., с който се оспорва въззивната жалба. Излагат се
доводи, че първоинстанционният съд бил приел в мотивите си, че искът е за
неоснователно обогатяване с квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Сочи се, че още в
отговора на исковата молба обаче било оспорено възникването на правоотношение
между страните, като било посочено, че се прилагало правилото на чл. 62, ал. 1
ЗЗП и ответниците като потребители не били длъжни да заплащат доставена до тях
непосикана услуга. Сочи се, че въззиваемите не били изразили съгласие до имота
им да се доставя енергия. Още повече ,съгласието следвало да бъде и в писмена
форма съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 ЗЕ. Поради това правилно
първоинстанцционният съд бил приел, че между страните не е съществувало
облигационно правоотношение. Следователно и правилно искът бил отхвърлен. Иска
се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на пъровинстанционното решение.
Претендират се разноски.
Третото
лице – помагач – „Т.с.“ ЕООД, не взима становище в предоставения му за това
срок.
В
съдебното заседание предсатвител изпращат единствено въззиваемите, и двете
страни са депозирали писмени становища. В тях страните поддържат изцяло
исканията, доводите и възраженията си от въззивната жалба и отговора.
Първоинстанционният
съд е приел в началото на мотивната част на обжалваното решение, че е сезиран с
иск за възстановяване на дължимото се по неоснователно обогатяване, като
изрично е посочил, че приема правна квалификация на иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Изрично е отразено и изявлението на ищеца (въззивника – „Т.С.“ ЕАД) от исковата
му молба, че е налице неоснователно обогатяване на двамата въззиваеми З.
(въззиваеми в настоящото производство). След това съдът е посочил, че между
страните е съществувало договорно правоотношение за доставка на топлинна
енергия до процесния имот, който съдът е приел, че не е предназначен за жилищни
нужди, поради което е налице потребление на топлинна енергия в хипотезата на §
1, т.33а от ЗЕ – за небитови нужди. Поради това законът предвиждал договорните
отношения междсу страните да се уреждат само с писмени договори – чл. 149, ал.
1, т. 2 ЗЕ. Софийският районен съд е приел, че такъв договор е бил сключен
между страните през 2008 г., но действието му се било прекратило поради
изтичане на срока през 2013 г. Поради товасъдът е приел,1 че облигационно
отношение между страните не същесдтвува, като изрично е отказал да изследва
въпроса дали до процесния имот е доставена топлинна енергия през процесния
период, и е отхвърлил иска. в диспозитива на обжалваното решение
първоинстанционният съд е посочил правна квалификация на иска за договорно
неизпълнение – чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ.
При
служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК
настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до
нищожност на решението.
Обжалваното
решение е постановено по непредявен иск, поради което същото е недопустимо.
Съгласно
трайната практика на Върховния касационен съд (ВКС), когато първоинстанционният
съд е разгледал иск при неправилна правна квалификация, като не е взел описани
от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба факти, то неговото решение
е недопустимо, тъй като не е дал поисканата от ищеца защита съгласно правилото
на чл. 6, ал. 2 ГПК – така Решение № 317/27.06.2012 г. по гр. д. № 117/2012 г.,
ІV ГО; Решение № 406/14.01.2014 г. по гр. д. № 1585/2013 г., ІV ГО; Решение №
43/04.07.2012 г. по т. д. № 513/2011 г., І ТО; Решение № 139/16.06.2016 г. по
гр. д. № 3400/2014 г., І ГО, и цитираната в последното съдебна практика.
Съдебното решение ще бъде само неправилно, ако съдът се е произнесъл по
наведените от страните факти, но ги е подвел под грешна правна норма и така е
достигнал до неправилен резултат.
В
случая както в заявлението си за издаване на заповед за изпълнение, така и в
исковата молба (на лист 3 от първоинстанционното дело), въззивникът (ищец в
първоинстанционното производство – „Т.С.“ ЕАД, изрично е посочил, че договорът
му с ответниците (въззиваемите) е изтекъл, но въпреки това те са продължили да
ползват доставена до имота им топлинна енергия през процесния период. Затова
изрично е посочил, че е налице неоснователно обогатяване. Първоинстанционният
съд е дал квалификация на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за неоснователно
обогатяване, в проекта си за доклад по делото от 10.11.2017 г. (на лист 64 от
пъровинстанционното дело) и е посочил релевантните за уважаване на този иск
факти – доставка на топлинна енергия, обедняване на ищеца със стойността
ѝ, общ правопораждащ факт.
В
решението си по делото обаче първоинстанционният съд въобще не е обсъдил тези
факти – той е констатирал само, че между страните липсва договорно
правоотношение. Наличието на такова може да се яви единствено пречка за
уважаване на иск за възстановяване на неоснователно обогатяване, тъй като сочи
на наличие на друго основание за уреждане на правоотношенията (чл. 59, ал. 2 ЗЗД). Първоинстанционният съд обаче въобще не е разгледал въведените от ищеца
факти по предявения от него иск – своето обедняване и обогатяването на
ответниците, произтичащи от доставка на топлинна енергия до имот на последните,
и не се е произнесъл по заявеното искане за установяване на дължимостта на
процесните суми като такива, с които въззивникът – „Т.С.“ ЕАД (ответник в
първоинстанционното дело), неоснователно се е обеднил за сметка на двамата ответници
– въззиваемите З.. Поради това първоинстанционният съд с решението си е дал
грешна правна квалификация на твърдяното от ищеца – „Т.С.“ ЕАД правоотношение,
като с това е пропуснал и да се произнесе по наведените от тази страна в
процеса факти относно обгатяването и обедняването.
С
това съдът е нарушил правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, като се е произнесъл по
иск, с който не е бил сезиран. Поради това решението му следва да се обезсили,
а делото съгласно чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК да се върне отново на
първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав по правилната
правна квалификация – тази по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Тъй като първоинстанционният
съд е рапределил с доклада си по делото доказателствената тежест съобразно
правилната правна квалификация на иска, делото следва да се върне за
разглеждане от етапа на устните състезания.
Относно
разноските:
С
оглед обстоятелството, че настоящият съдебен състав не разрешава спора между
страните по същество, е невъзможно отговорността за разноски да бъде разпределена
по правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, тъй като не е ясно в каква степен
предявеният иск е уважен, съответно – отхвърлен. Проади това преценката за
разперделение на отговорността за разноски пред настоящата съдебна инстанция
следва да се извърши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на
делото,а не от настоящия съдебен състав. В този смисъл е и практиката на ВКС – Определение
№ 55/ 31.01.2017 г. по ч. т. д. № 2175/2016 г., І ТО; Определение № 673/14.11.2017
г. по ч. т. д. № 2686/2017 г., ІІ ТО; Определение
№ 118/ 04.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2418/2017 г., ІІ ГО. поради това настоящият
съдебен състав не следва да се произнася по разноските.
Доколкото
по настоящото дело е предявен иск с цена под 5 000 лева по отношение за
неоснователно обогатяване, същото не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 385852/16.04.2018
г. по гражданско дело № 24608/2017 г. на Софийския районен съд, 45. състав.
ВРЪЩА делото на
Софийския районен съд за повторното му разглеждане от етапа на устните
състезания по предявения иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
неоснователно обогатяване.
Решението
е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Т.с.“
ЕООД
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
|
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |