Р Е Ш Е Н И Е
№ 501
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 3899 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на И.Г.Ф., ЕГН ********** ***, против Ревизионен акт
(РА) № Р-16001618008057-091-001 от 29.07.2019 г., издаден от И. К.К. на
длъжност Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и В.Г.К.
на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ръководител
на ревизията, потвърден с Решение № 651 от 11.11.2019 г. на Директора на
Дирекция “ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта досежно определена на
жалбоподателя отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задълженията на „МК СОНЕЛ
- ФАРМ“ ЕООД, както следва: отговорност за данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от
01.10.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 1 864,23 лв. и лихви
1 039,14 лв.; отговорност за данък върху доходите на физически лица –
свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2014
г. в размер на 346,68 лв. и лихви 190,65 лв.; лихви за невнесени задължения за
отговорност за данък върху доходите на физически лица – свободни професии,
граждански договори и др. за периода от 01.05.2015 г. до 31.10.2015 г. в размер
на 20,85 лв.; отговорност за данък върху доходите на физически лица – свободни
професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2016
г. в размер на 589,50 лв. и лихви 184,91 лв.; отговорност за вноски за здравно
осигуряване – за осигурители за периода от 01.12.2013 г. до 31.10.2016 г. в
размер на 7 176,77 лв. и лихви 3 078,84 лв.; отговорност за
универсален пенсионен фонд – за осигурители за периода от 01.12.2013 г. до
31.10.2016 г. в размер на 6 841,12 лв. и лихви 2 922,02 лв.;
отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г.
в размер на 13 940,62 лв. и лихви 7 894,06 лв.; отговорност за данък
върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от
01.12.2013 г. до 31.10.2016 г. в размер на 18 510,81 лв. и лихви
8 205,86 лв.; отговорност за данък върху добавената стойност за периода от
01.12.2013 г. до 31.10.2016 г. в размер на 68 964,35 лв. и лихви
30 695,55 лв.; отговорност за ДОО – за осигурители за периода от
01.12.2013 г. до 31.10.2016 г. в размер на 31 420,58 лв. и лихви
13 749,12 лв. Твърди се незаконосъобразност на РА в обжалваната част и се
иска отмяната му от съда. Претендират се сторените в производството разноски,
съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирана
по делото писмена защита от пълномощник – адв. П..
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив чрез
процесуален представител намира подадената жалба за неоснователна и настоява за
нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни
съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
Пловдивският административен съд, Второ отделение, VII състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено
правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения
процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001618008057-020-001 от
20.12.2018 г., издадена от И. К.К. - Началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, на
жалбоподателя е възложена ревизия за установяване на отговорността му за
задължения на „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД, както следва: отговорност за корпоративен
данък за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г.; отговорност за данък върху
доходите на физически лица – свободни професии, граждански договори и др. за
периода от 01.01.2013 г. до 30.09.2013 г.; отговорност за данък върху доходите от
трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.12.2012 г. до
31.12.2013 г.; отговорност за окончателен данък на местни и чуждестранни
физически лица по чл. 37 и чл. 38, ал. 5 и ал. 11 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2013 г. до 31.03.2013 г.; отговорност за данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от
01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.; отговорност за данък върху добавената стойност
за периода от 01.12.2012 г. до 31.12.2013 г.; отговорност за ДОО – за
осигурители за периода от 01.12.2012 г. до 31.12.2013 г.; отговорност за вноски
за здравно осигуряване – за осигурители от 01.12.2012 г. до 31.12.2013 г.;
отговорност за Универсален пенсионен фонд – за осигурители за периода от 01.12.2012
г. до 31.12.2013 г., като е определен срок за приключване на ревизионното
производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е
сторено на 16.01.2019 г., а като ревизиращи органи са определени Л.Б.Е. –
главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Таня Здравкова
Велкова – главен инспектор по приходите. Последвало е издаването на Заповед за
изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001618008057-020-002 от 03.01.2019 г., издадена
от същия орган по приходите, с която ръководителят на ревизията Л.Б.Е. е
заменена с В.Г.К. – главен инспектор по приходите. Тази заповед също е връчена
на 16.01.2019 г. Със ЗИЗВР № Р-16001618008057-020-003 от 08.04.2019 г. обхватът
на ревизираните задължения е променен, както следва: отговорност за
корпоративен данък за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г.; отговорност за
данък върху доходите на физически лица – свободни професии, граждански договори
и др. за периода от 01.01.2013 г. до 30.09.2013 г., от 01.05.2014 г. до
31.12.2014 г., от 01.05.2015 г. до 31.10.2015 г. и от 01.01.2016 г. до
30.06.2016 г.; отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на
тях правоотношения за периода от 01.12.2012 г. до 31.10.2016 г.; отговорност за
окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл. 37 и чл. 38,
ал. 5 и ал. 11 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2013 г.; отговорност
за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни
физически лица за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.; отговорност за
данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2012 г. до 31.10.2016 г.;
отговорност за ДОО – за осигурители за периода от 01.12.2012 г. до 31.10.2016
г.; отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители от 01.12.2012
г. до 31.10.2016 г.; отговорност за Универсален пенсионен фонд – за осигурители
за периода от 01.12.2012 г. до 31.10.2016 г., като е определен срок за
приключване на ревизията до 16.04.2019 г. Заповедта е връчена на 21.05.2019 г.
А със ЗИЗВР № Р-16001618008057-020-004 от 15.04.2019 г. и №
Р-16001618008057-020-005 от 13.05.2019 г. срокът за приключване на ревизията е
продължен до 16.05.2019 г., съответно до 16.06.2019 г., като заповедите са
връчени на 21.05.2019 г. (л. 1065-1087).
В хода на ревизията на жалбоподателя е връчено Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-16001618008057-040-001/22.01.2019
г., в отговор на което са представени с вх. № 94-00-516/21.02.2019 г. писмени
обяснения и доказателства. Видно от дадените обяснения, жалбоподателят не
разполага с изисканите му счетоводни документи и доколкото му е известно,
същите са били представени при извършвана на дружеството проверка. Представя
копие на приемо-предавателен протокол от 08.11.2016 г. (погрешно посочено като
издаден на 08.10.2016 г.), с който И.Г.Ф. (досегашен управител на „МЦ СОНЕЛ –
ФАРМ“ ООД) предава на Г.И. Ф. (новия управител) наличната счетоводна
документация, като папки: разходи, приходи, банки, досиета на работниците и
служителите, книгите за начален и периодичен инструктаж, болнични, книгата за
болничните листове, ведомости и рекапитулации за заплати и всички останали сч.
документи, както и касовата наличност в размер на 103 023,74 лв., която е
била проверена и предадена. Посочва се също така, че когато е бил управител на
това дружество, е ангажирал счетоводна кантора „МИВЕД – Н“ ЕООД, която да
отговаря за съставянето и отчитането на изискуемите първични и вторични
счетоводни документи, поради което и всички счетоводни операции, са извършени
от тях, като се твърди, че са съобразени с изискванията на нормативната база.
Декларира, че не е извършил умишлени действия, които да доведат до вреди, както
на дейността на дружеството, така и на фиска (л. 1054 и сл.).
Изпратено е и следващо ИПДПОЗЛ № Р-16001618008057-040-002/18.04.2019 г., в
отговор на което с писмо вх. № 94-00-2890/04.06.2019 г. жалбоподателят е
посочил, че е представил протокол за предаване на парични средства на Г.И. Ф.,
както и че няма съставени други документи. В края на 2012 г. се сочи, че не са
издадени първични счетоводни документи, РКО за предоставяне на служебни аванси,
като в счетоводната кантора по незнайни за него причини, са взети счетоводните
операции за отразяване на раздадени служебни аванси. На следващо място посочва,
че на банковите сметки на дружеството е имало наложен запор с цел обезпечаване
на задълженията към НАП, публичните изпълнители към онзи момент не са
извършвали фактическа проверка на касовата наличност, тъй като в режим на
неотложни плащания във връзка с наложения запор на банковата сметка месечно са
погасявани част от задълженията към НАП, касовата наличност не се е използвала
за тези нужди (л. 1051 и сл.).
Искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения са
отправени и до трети лица, като от същите са постъпили съответните отговори,
както следва:
М.Г.Л. в дадени писмени обяснения с вх. № 94-00-2754/09.05.2019 г. посочва,
че е била назначена от м. септември 2014 г. до м. 01.2017 г. на трудов договор
в „МЦ СОНЕЛ – ФАРМ“ ООД като счетоводител – оперативен, нямала е пълен достъп
до касата на дружеството, не е била назначена като касиер. Касата на
дружеството се е намирала на адрес гр. Пловдив, ул. „Драган Цанков“ № 24, имало
е метална каса с ключ, офисът се е намирал на първи етаж от сграда, нямало е
СОТ и метални решетки на прозорците, а към момента на даване на обясненията, не
знае къде се намира. Достъп до касата посочва, че е имал главно управителят на
фирмата и тя, когато е било необходимо, а лицата, които са внасяли парични
средства, са били управителят и тя, като са теглени пари от банката и са
внасяни в касата и главно приходи от клиенти при плащане в брой, съответно
изнасяни са от управителя и при необходимост и от нея при плащане на доставчици
и на работни заплати на служителите и при плащане на осигуровки и данъчни
задължения. На следващо място посочва, че счетоводството е водено от счетоводна
кантора „МИВЕД – Н“ ООД, като подробно изброява причините за приемане, респ.
предаване на парични средства, като на счетоводната кантора са предавани всеки
месец до пето число документите (фактури за приходи, за разходи, банкови
документи – платежни нареждания, нареждане разписки, вносни бележки и
извлечения и всички останали документи, свързани със счетоводната отчетност) от
нея през този период, като ги е предавала на служителка на счетоводната кантора.
Доколкото й е известно, са предоставени парични средства като заем от м.04.2018
г., м.05.2018 г., м.06.2018 г., м.07.2018 г. и м.08.2018 г. от „МЦ СОНЕЛ –
ФАРМ“ ЕООД с управител Г. Ф. на И.Ф., за което има договори за заем на обща
стойност 125 000 лв., като в самите договори е упоменато, че подписване на
същите, следва да се счита и за разписка, удостоверяваща предаването на
уговорената сума. През периода, когато лицето е било счетоводител, не е имало
предоставяне на служебни аванси, а лицето, което е било преди нея, се казва Д.Д.Д.,
която е била на трудов договор. Сочи, че не е правена инвентаризация на
паричните средства в касата и не е присъствала, а във връзка с протокол за
предаване на парични средства на 08.11.2016 г., не е правила опис на същите и
не е присъствала при предаването на паричните средства от И.Ф. на Г. Ф. (л.
1042-1050).
От М.Ф.Д. е входирано обяснение вх. № 94-00-2611/17.05.2019 г., в което посочва, че е била назначена в МЦ
„СОНЕЛ – ФАРМ“ на трудов договор за времето от 26.11.2012 г. до 03.06.2013 г.
като счетоводител, но е изпълнявала технически задачи, свързани с дейността на
фирмата и не се е занимавала със счетоводна дейност, не е имала достъп до
касата, не е получавала и предавала счетоводни документи, не е имала достъп до
паричните средства на дружеството, а лицето, което й е изплащало заплатите, е
било счетоводителката, като се е подписвала на разплащателните ведомости за
заплати (л. 1033-1041).
От Д.Д.Д. е входирано обяснение вх. № 94-00-2613/20.05.2019 г., в което
посочва, че в МЦ „СОНЕЛ ФАРМ“ е била на трудов договор за времето от 07.06.2007
г. до 25.04.2010 г. на непълно работно време (4 часа) и от 26.04.2010 г. до
01.10.2014 г. е била на пълно работно време (8 часа), няма никакви документи,
тъй като се е пенсионирала и не са й нужни. За посочения период посочва, че е
била назначена като оперативен счетоводител, парите са й давани от д-р И.Ф. и
достъп до касата е имала, правилник за вътрешния ред и правилник за
документооборота е имало, но тъй като е напуснала, не разполага с тях. Във
фирмата сочи, че е нямало назначен касиер и затова тя е изплащала трудовите
възнаграждения на служителите. Изготвените ведомости за заплати от счетоводната
кантора ги е предоставяла на управителя д-р И.Ф. и след проверка от негова
страна, той й е давал точната сума по ведомостта за изплащане на
възнагражденията. Счетоводните документи ги е предоставяла тя в счетоводната
кантора „МИВЕД-Н“ ООД всеки месец, а ГДД и ГФО са подписвани от счетоводната
кантора и от д-р Ф.. Твърди, че е имала достъп до паричните средства на
дружеството, когато д-р Ф. й е нареждал във връзка с банкови операции (теглене,
внасяне и банкови преводи) и винаги, когато е внасяла пари, ги е давал той, а
когато е теглила, винаги ги е предавала пак на него, като при внасяне на пари в
брой от клиенти, е издавала фактура с касов бон и сумата е предавала веднага на
д-р Ф., паричните средства са се контролирали от него. Имала е ключ за касата и
е имала достъп до нея, както и д-р Ф., но парите са контролирани от него. За
задълженията като осигуровки, заплати, данъци, наеми, ток, вода и други лицето
е правило справка, която е предоставяна на д-р Ф., който е решавал кое
задължение и колко да бъде платено за деня и е предавал сумата, с която е
разплащано и съответните документи са предавани на счетоводната кантора. Д.
посочва, че не е давала служебни аванси, не е предавала документи за
предоставени такива в края на 2012 г. в счетоводната кантора, не е присъствала
на инвентаризация на паричните средства в касата на дружеството и не знае дали
е правена такава. Посочва, че при постъпването й във фирмата задълженията са
погасявани ежемесечно, но с течение на времето, започнали да се бавят и се
натрупали доста задължения, за което НАП е запорирало банковите сметки, като
лицето е уведомявало д-р Ф. своевременно за тях (л. 1028-1032).
От Г.И. Ф. с вх. № 94-00-3157/04.06.2019 г. са постъпили писмени обяснения,
в които се посочва, че няма други съставени документи освен представения
протокол, няма издадени пълномощни на други лица от него, освен за подаване на
декларации обр. 1 и обр. 6 и ГДД в НАП. През периода след 08.11.2016 г. се
твърди, че от него са се осъществявали контакти с клиенти, заемодатели,
доставчици, подписването на договори, фактури, плащания на доставчици, приемане
на плащания от клиенти. Декларациите обр. 1 и обр. 6 са се подписвали от
01.01.2017 г. от счетоводителя М.Л. с ел. подпис, упълномощена от него, ГДД е
съставяна от него и подписвана, само тя (счетоводителката) е подавала с ел.
подпис, тъй като той не разполагал с такъв, изплащала е и работни заплати по
негово нареждане. Представени са нотариално заверени писмени обяснения на
31.05.2019 г., в които Г. Ф. декларира, че в качеството си на управител на „МЦ
СОНЕЛ - ФАРМ“ ООД собственоръчно е положил подписа си под приемо-предавателен
протокол от 08.11.2016 г. в присъствието на И.Г.Ф., както и че лично е получил
посочената в протокола касова наличност в размер на 103 023,74 лв., която
се е съхранявала на адрес гр. Пловдив, ул. „Драган Цанков“ № 24, като получените
от него парични средства, са използвани за осъществяване на търговската дейност
на дружеството след 08.11.2016 г. Посочва също, че още преди да стане
управител, на банковите сметки на дружеството е наложен запор с цел
обезпечаване на задълженията към НАП, като публичните изпълнители към онзи
момент не са извършвали физическа проверка на касовата наличност, а тъй като в
„режим за неотложни плащания“ във връзка с наложения запор на банковата сметка,
месечно са погасявани част от задълженията към НАП, касовата наличност не се е
използвала за тези нужди (л. 1016-1027).
С протокол сер. АА № 1478550/11.04.2019 г. към ревизионното производство са
присъединени доказателства, събрани при извършени ПУФО на управителите на „МЦ
СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД - Г.И. Ф., И.Г.Ф. и Р.Т.Д. (л. 724 и сл.), в т.ч. и
ИПДСПОТЛ, отправено до „МИВЕД Н“ ЕООД (счетоводната кантора, обслужвала „МЦ
СОНЕЛ – ФАРМ“ ЕООД), ведно с постъпилия отговор, от който се установява, че „МЦ
СОНЕЛ – ФАРМ“ ООД е обслужван счетоводно от „МИВЕД Н“ ЕООД от 01.01.2012 г. до
31.12.2016 г., както и че при тях няма счетоводни документи, тъй като поради
големия документооборот и невъзможност за съхранение всеки месец, след като се
обработят документите, същите са връщани обратно в дружеството, в т.ч. след
прекратяване на обслужването на дружеството са предадени и разпечатки с
необходимата информация и оборотни ведомости. В отговора се посочва също така и
че нямат сключени договори и пълномощни, счетоводните документи са представяни
на оперативния счетоводител, ГФО и ГДД са подписвани от представляващия
дружеството И.Ф., а плащането за счетоводните услуги след фактура за услугата е
извършвано по банков път и в брой – в брой плащането е извършвано от оперативния
счетоводител, нямат информация къде се намират документите на дружеството, имат
ли офис или обекти, както и за наети лица по трудови правоотношения (л. 789 и
сл.).
Въз основа на събраните доказателства, е съставен РД № Р-16001618008057-092-001/27.06.2019
г. (л. 108 и сл.), връчен на ревизираното лице на 05.07.2019 г., срещу който няма
данни да е депозирано възражение. Така съставеният РД е послужил като основание
за издаване на РА № Р-16001618008057-091-001/29.07.2019 г., с който на лицето е
определена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за дължими и невнесени
задължения за данъци и осигуровки на „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД (л. 59 и сл.).
За да сторят това, органите по приходите са констатирали, че „МЦ СОНЕЛ -
ФАРМ“ ЕООД е учредено като дружество с ограничена отговорност на 02.06.2008 г.
Съгласно данни от Търговски регистър И.Г.Ф. е бил съдружник в „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“
ЕООД за периода от 02.06.2008 г. до 13.02.2014 г. и от 15.05.2015 г. до 01.02.2017
г. За периода от 14.02.2014 г. до 14.05.2015 г. е прехвърлил дяловете на баща
си Г.И. Ф. и на майка си И.А.Ф., след което отново е придобил дяловете от баща
си. Бил е управител на дружеството от 02.06.2008 г. до 08.11.2016 г. и е
отговорен за дейността на дружеството за периода от 02.06.2008 г. до 08.11.2016
г.
Съгласно направена разпечатка на данъчно-осигурителната сметка на
дружеството към 27.06.2019 г. са установени декларирани и неплатени задължения
в общ размер на 610 985,82 лв. (главница 351 416,00 лв. и лихви 259 569,37 лв.)
по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО (л. 163 и сл.).
Мотивирано е, че в отговор на отправно запитване с изх. №
Д1/РД-21-3266/22.11.2018 г. до Дирекция „Събиране“ (което съдът констатира, че
е отправено в хода на извършени ПУФО на тримата управители на дружеството) е
предоставена информация относно предприети действия за обезпечаване на
вземанията по декларираните от „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД задължения, а именно, че
е образувано изпълнително дело № 16110002682/2011 г. (л. 747 и сл.), както и че
в производството по обезпечаване и събиране на публични вземания, са наложени
запори на банкови сметки. По така наложените обезпечения има постъпили суми и
дружеството е било в разрешителен режим по чл. 229 от ДОПК за неотложни
плащания. След извършено пълно проучване на имущественото състояние на лицето
въз основа на събраната информация по изпълнителното дело е направен извод, че
дружеството не притежава достатъчно имущество, което да обезпечи публичното задължение,
няма авоари по банковите сметки и други годни такива, които да послужат за
обезпечаване на публичните задължения.
В хода на ревизията, след преценка на събраните доказателства в резултат на
връчени ИПДПОЗЛ, на „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД и на Г. Ф. – баща на И.Г.Ф., както и
на приобщени доказателства с протокол № 1478550/11.04.2019 г, събрани в хода на
извършени ПУФО, e прието, че в качеството си на управител на „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“
ЕООД И.Г.Ф. е получил сума в размер на 498 023,74 лв. от касата на дружеството.
Мотивирано е, че при преглед на представените в хода на проверката документи и
счетоводни справки за 2012 г. на „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД е констатирано, че на
31.12.2012 г. са взети счетоводни операции по сметка 422 (Подотчетни лица) в
кореспонденция със сметка 501 (Каса). В резултат на тези операции в главната
книга и оборотната ведомост за всички сметки за 2012 г. дебитните обороти на
сметка 501 в кореспонденция със сметка 422 са установени в размер на 7 000,00
лв., а дебитните обороти на сметка 422 в кореспонденция със сметка 501 са установени
в размер на 395 000,00 лв., т.е. прието е, че сметка 422 е с крайно дебитно
салдо към 31.12.2012 г. в размер на 388 000,00 лв.
След извършен преглед да декларираните данни в годишните отчети на „МЦ
СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД е установено, че в публикуваните счетоводни баланси
дружеството има касови наличности, както следва: към 31.12.2011 г. – 295 хил.
лв., към 31.12.2012 г. – 4 хил. лв., към 31.12.2013 г. – 56 хил. лв., към
31.12.2015 г. – 72 хил. лв., към 31.12.2016 г. – 120 хил. лв., към 31.12.2017
г. – 144 хил. лв., към 31.12.2018 г. – 1 хил. лв. На годишните финансови отчети
за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и
2015 г. е посочено, че ръководител е И.Г.Ф., а за 2016 г. за ръководител е
посочен Г. Ф.. За съставител за всички години е посочен В.М.Р.. За 2017 г. и за
2018 г. за ръководител и съставил е посочен Г. Ф.. Констатирано е, че в
обяснението, представено от „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД (в хода на ПУФО) е посочено,
че в касата на дружеството към 30.09.2018 г. има наличност от 4 949,24 лв. и че
съгласно сключени договори за заем през 2018 г. дружеството е предоставило 125
000,00 лв. на И.Г.Ф.. От органите по приходите е констатирано, че в резултат на
дадените в заем средства, в годишните отчети за дейността - счетоводен баланс
за 2018 г., другите вземания са нараснали от 389 хил. лв. през 2017 г. на 513
хил. лв. През 2014 г., 2016 г. и 2017 г. няма разпределен дивидент.
Декларираният данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и
чуждестранни физически лица за периода 01.01.2013 г. – 30.09.2013 г. не е
внесен към датата на приключване на ревизионното производство. При преглед на
представените счетоводни регистри и справки е установено, че сметка 122 (Неразпределена
печалба от минали години) е с непроменено кредитно салдо 159 949,23 лв. от
начално на 01.01.2018 г. до 30.09.2018 г., а сметка 123 (Печалби и загуби от
текущата година) с непроменено през 2018 г. - начално и крайно кредитно салдо
-19 870,69 лв.
При ревизията е направен извод, че през 2012 г. управителят на „МЦ СОНЕЛ -
ФАРМ“ ЕООД - И.Ф. е намалил паричните средства на дружеството в касата. Същите
не са налични в баланса на дружеството към 31.12.2012 г. и за тях не са
представени документи, въз основа на които са взети счетоводни записвания по
сметки 422 (Подотчетни лица) и 501 (Каса). Счетоводните статии са от 31.12.2012
г., като последната е с № 452/31.12.2012 г. - дебит сметка 422 на кредит сметка
501 със сумата от 395 000,00 лв. В същото време „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД има
непогасени декларирани данъчни и осигурителни задължения. Мотивирано е, че от И.Ф.
не са дадени точни, логични, документално доказани и отговарящи на действителността
писмени обяснения - не са представени никакви пояснения на кого, колко, с каква
цел са дадени парични средства в изключително голям размер - 395 000 лв.
Съзнателно наличността в касата на дружеството е прието, че е намалена, като
продължават да се декларират и да не се погасяват данъчни и осигурителни
задължения. След като няма идентифициран получател на паричните средства, е
прието, че същите представляват скрито разпределение на печалбата. Документи и
писмени обяснения относно намаляването на паричните средства в касата на
дружеството през 2012 г. с 395 000,00 лв. и основанията за взетите счетоводни
операции се сочи, че са изискани както в хода на ПУФО, така и в хода на
ревизията, но такива не са получени. Констатирано е, че счетоводната справка е
подписана от И.Ф. и от обясненията на ревизираното лице, а и от обясненията на
служители в дружеството М.Л. – оперативен счетоводител, Д. Д. – оперативен
счетоводител и М.Д. - счетоводител е прието, че е потвърдено, че именно ревизираното
лице е подписвало счетоводните документи и се е разпореждало със средствата в
касата, отделно от това, няма документирана кражба, липса или брак на парични
средства. До края на ревизионното производство се сочи, че не е представена
информация или обяснение от И.Ф. за това дали са потърсени паричните средства в
размер на 395 000,00 лв. обратно от лицето/а, на което/които са предоставени
и/или фактури, договори и пр. документи за разходването им с дейността на
дружеството. Не са предоставени данни да са предприети действия по запориране
на заплата на служител или други действия за възстановяване на средствата в
касата. При извършените проверки на другите управители на дружеството – Р. Д. и
Г. Ф. е констатирано, че не са събрани данни за това, те да са получатели на
средствата. От обясненията на другите управители и от обясненията на
служителите, а и от всички събрани документи и доказателства е прието, че дори
след смяната на управителя И.Ф. с Г. Ф., съгласно предоставен протокол от
08.11.2016 г., предавайки документите и паричните средства на новия управител,
дейността на дружеството е продължила да се координира от И.Ф., а не от Г. Ф..
Единственото лице, разпореждащо се напълно с паричните средства на дружеството,
е прието, че е неговият управител - И.Ф., който е намалил без никаква
документална обоснованост наличността на касата в брой, с цел лишаване на
фирмата от значителни по обем парични средства и с цел възпрепятстване на
събиране на публични задължения. На база на така установеното, ревизиращият
екип е приел, че сумата от 395 000,00 лв. е била разплатена в полза на
управителя И.Ф., без за това да са били съставени съответните документи и без
да е налице основание за разплащането й, доколкото от събраните при ревизията
доказателства е установено, че именно въпросното лице се е разпореждало с
паричните средства на дружеството, имало е достъп до касата и е нареждало на
счетоводителите по какъв начин да разходват паричните наличности. Независимо,
че действията по разпореждане със сумата 395 000,00 лв., са извършени през 2012
г., в процесната ревизия е прието, че няма пречка тази сума да очертае размера
на отговорността за неплатените публични задължения и след тази дата, доколкото
след анализ на поведението на ревизираното лице е видно, че последното е
действало планирано и целенасочено за поставяне на дружеството в невъзможност
да изплати данъчните и осигурителните си задължения и това намерение е било
налице още към момента на разпореждане с въпросните парични средства. В
подкрепа на този извод се сочи да е обстоятелството, че „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД
е спряло погасяването на публичните си задължения и след 2012 г., както и
фактът, че И.Ф. е бил управител и съдружник в множество дружества, които също
са натрупали големи публични задължения и след това - прехвърлени на други
лица.
Представеният от ревизираното лице приемо-предавателен протокол от 08.11.2016
г. е посочено, че не е приложен в документите на дружеството и не е представен
при извършените ПУФО на И.Ф. и Г. Ф.. Предвид горното, ревизиращият екип е
приел, че същият не е действителен и е формално съставен и като частен писмен
документ без достоверна дата, е съставен с оглед нуждите на ревизионното
производство. В резултат наличните парични средства в размер на 103 023,74 лв.
към датата на вписването на новия управител, според органите по приходите, са
били практически във владение на И.Ф. и не са предавани на неговия баща Г. Ф..
В подкрепа на това, се твърди, че е обстоятелството, че през 2018 г. са
оформени документи, с които новият управител Г. Ф. дава същите парични средства
на И.Ф. под формата на заеми. За Г. Ф. е констатирано, че е над 90 годишна
възраст и във влошено здравословно състояние, което очевидно не му позволява да
се занимава с търговска дейност. При пряк контакт с органите по приходите (протокол
за посещение на адрес № 1576911/16.05.2019 г. на л. 1023-1024) лицето е декларирало,
че не си спомня и не знае за фирмите, в които е управител, а за всичко отговаря
синът му, т.е. след прехвърляне на дружествените дялове, касовата наличност в
размер на 103 023,74 лв. остава в И.Ф..
С оглед на така установеното е констатирано наличието на предпоставките на
чл. 19, ал. 2 от ДОПК и отговорността на ревизираното лице е прието, че следва
да е за размера на задълженията до размера на намаляване на парични средства в
касата на дружеството или 498 023,74 лв. (395 000,00 лв. + 103 023,74 лв.).
Мотивирано е, че И.Ф. безспорно е управител „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД за
ревизираните периоди. Той е бил надлежно уведомен за декларираните публични
задължения във връзка с декларирани задължения от дружеството със
справки-декларации по ЗДДС, декларации обр. 6, годишни данъчни декларации,
декларации за дължим данък дивиденти и са извършени разпореждания с парични
средства от касата на дружеството, като липсва информация на кого са
предоставени авансите, за какво са разходвани отклонените от касата пари.
Прието е, че управителят е лишил умишлено предприятието от тези средства и като
се е разпоредил с тях, е довел до резултат невъзможност на предприятието да
плати задълженията си, заради което се търси отговорност от същия до размера на
намалението на паричните средства. Задълженията към бюджета е констатирано, че не
са погасени и към момента на приключване на ревизионното производство в
резултат от предприетите мерки по принудителното им събиране. Вследствие на
това, на основание чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 2 от ДОПК на И.Ф., в
качеството му на управител на „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД е вменена отговорност за
установените и невнесени данъчни и осигурителни задължения, ведно с лихвите.
При тази фактическа и правна обстановка е издаден оспореният в настоящото
производство РА.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК същият е обжалван пред Директора на
Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК
е постановил и Решение № 651/11.11.2019 г., с което РА е потвърден в
обжалваната в настоящото производство част, досежно вменена отговорност по чл.
19, ал. 2 от ДОПК в размер на 149 654,66 лв. главница и лихви
67 981,00 лв. (л. 25 и сл.). За да стори това, решаващият орган изцяло е
възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно и нормативната
уредба, уреждаща този вид отношения. В допълнение е посочено, че съвкупната
преценка на всички обстоятелства – непредставянето на детайлна счетоводна и
финансова документация от ревизираното лице, предприетите действия от
приходната администрация за принудително събиране на задълженията от основния
длъжник и невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не
разполага с имущество, което да послужи за принудително изпълнение, обосновава
краен извод за поведение на управителя, което е единствената причина за
несъбираемост на установените на дружеството публични вземания за ДДС, данък върху
доходите на физически лица и ЗОВ за осигурители. Прието е на следващо място, че
поведението на И.Ф. по прехвърляне на дружествените дялове на баща си Г. Ф. на
дружество с активи – касова наличност 103 023,74 лв. и пасиви – задължения към
бюджета в големи размери, превишаващи значително активите, е действие, което
навежда на неговата недобросъвестност. Нещо повече, документите за продажба на
дружествените дялове е установено, че не са придружени с баланс на
предприятието, нито е налице точна информация за имущественото и финансовото
състояние на дружеството към този момент. Всички тези данни, според решаващия
орган, сочат на извод, че е налице причинно-следствена връзка между поведението
на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното и управлявано
от него дружество. От една страна ревизираното лице не е оказало съдействие в
хода на извършените ревизии по представяне на документи относно финансовото
състояние на дружеството, поради което не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение. От друга страна, приходните органи са изследвали
имущественото състояние на търговското дружество по налични публично оповестени
данни. В хода на ревизията се твърди, че не е установено наличие на имущество,
което да послужи за погасяване на публичните задължения на търговското
дружество, с оглед на което дългът на „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД е категоризиран
като несъбираем. Всяко отчуждаване на права, включени в патримониума на
търговеца, според решаващия орган, намалява неговото имущество, а доколко това
намаление води до невъзможност за събиране на задълженията за данъци, се
преценява към момента на ангажирането на отговорността на управителя на
дружеството, респективно - към момента на издаване на РА.
В хода на настоящото съдебно производство е прието заключение по
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, вещото лице по което,
след запознаване с приетите по делото документи и извършена проверка в
счетоводството на „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД в табличен вид е представило размера
на задълженията на „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД за данъци и ЗОВ за ревизирания период
по периоди, с посочване на датата на възникване на всяко задължение, както и
основанието. Констатирано е, че данъчните задължения на дружеството, установени
по данъчно-осигурителната сметка, съответстват на задълженията, установени в
хода на ревизията. Отново в табличен вид са представени задълженията на
дружеството и разпорежданията за присъединяването им към ИД № 16110002682/2011
г. на ТД на НАП – Пловдив. След извършена проверка на всички разпореждания за
погасяване по ИД е установено, че нито едно от процесните задължения не е
погасено, като постъпилите суми за погасяване от страна на дружеството са били
насочени към погасяване на задължения с период на възникване 2011 г. и 2012 г.,
които не са предмет на разглеждане в настоящото производство. За периода 2012
г. – 2017 г. вещото лице, съгласно представените по делото счетоводни баланси,
е установило с какво имущество по балансова стойност е разполагало дружеството,
а именно: 2012 г. (съгласно „Счетоводен баланс“ към 31.12.2012 г. на л.
716-717) - Машини, производствено оборудване, апаратура – 3 хил. лв.;
Съоръжения и други – 15 хил. лв.; Вземания от клиенти и доставчици – 24 хил.
лв.; Вземания от предприятия от група – 5 хил. лв.; Други вземания – 388 хил.
лв.; Касови наличности в лв. – 4 хил. лв.; Разплащателни сметки – 2 хил. лв.;
Обща стойност на имущество към 31.12.2012 г. – 441 хил. лв.; 2013 г. (съгласно
„Счетоводен баланс“ към 31.12.2013 г. на л. 711-712) - Машини, производствено
оборудване, апаратура – 2 хил. лв.; Съоръжения и други – 6 хил. лв.; Вземания
от клиенти и доставчици – 30 хил. лв.; Други вземания – 388 хил. лв.; Касови
наличности в лв. – 56 хил. лв.; Разплащателни сметки – 1 хил. лв.; Обща
стойност на имущество към 31.12.2013 г. – 483 хил. лв.; 2014 г. (съгласно
„Счетоводен баланс“ към 31.12.2014 г. на л. 703-704) - Машини, производствено
оборудване, апаратура – 1 хил. лв.; Съоръжения и други – 13 хил. лв.; Вземания
от клиенти и доставчици – 16 хил. лв.; Други вземания – 388 хил. лв.; Касови
наличности в лв. – 46 хил. лв.; Разплащателни сметки – 11 хил. лв.; Обща
стойност на имущество към 31.12.2014 г. – 475 хил. лв.; 2015 г. (съгласно
„Счетоводен баланс“ към 31.12.2015 г. на л. 694-695) - Съоръжения и други – 9 хил.
лв.; Вземания от клиенти и доставчици – 60 хил. лв.; Други вземания – 388 хил.
лв.; Касови наличности в лв. – 72 хил. лв.; Обща стойност на имущество към
31.12.2015 г. – 529 хил. лв.; 2016 г. (съгласно „Счетоводен баланс“ към
31.12.2016 г. на л. 621-622) - Съоръжения и други – 7 хил. лв.; Вземания от
клиенти и доставчици – 20 хил. лв.; Други вземания – 388 хил. лв.; Касови
наличности в лв. – 120 хил. лв.; Обща стойност на имущество към 31.12.2016 г. –
535 хил. лв.; 2017 г. (съгласно „Счетоводен баланс“ към 31.12.2017 г. на л.
342-343) - Съоръжения и други – 7 хил. лв.; Вземания от клиенти и доставчици –
20 хил. лв.; Други вземания – 388 хил. лв.; Касови наличности в лв. – 144 хил.
лв.; Обща стойност на имущество към 31.12.2017 г. – 560 хил. лв.
След запознаване с Хронологичен опис за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012
г. (л. 591-613) по отношение на изведените средства от касата, вещото лице в
табличен вид е описало съставените счетоводни статии, като е уточнило, че една
част от тях представляват създаване и сторниране на едни и същи документи, като
счетоводните статии, които са дали отражение в салдата на дружеството и които
не са били сторнирани, са счетоводни статии № 451 и № 452. Първата от тях
отразява внасянето на 7 000 лв. в касата на дружеството от подотчетно лице
на дата 31.12.2012 г., а втората представлява изплатена сума на подотчетно лице
в размер на 395 000 лв. на дата 31.12.2012 г., като резултатът от двете
статии, е вземане на „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД от подотчетно лице в размер на
388 000 лв. В Счетоводния баланс към 31.12.2012 г., наличен на л. 716-717
по делото вещото лице посочва, че на ред „Други вземания“, са посочени 388 хил.
лв., а на ред „Касови наличности“ е посочена сумата 4 хил. лв. Експертизата не
е открила по делото и в счетоводството на „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД първични
счетоводни документи, на база, на които са съставени посочените по-горе
операции. Констатирано е от вещото лице също така, че от „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД
са осчетоводени предоставените на И.Ф. през 2018 г. заеми в общ размер на
125 000 лева, като е описало подробно първичните документи и счетоводните
отразявания.
Съдът кредитира съдебно-счетоводната експертиза като компетентна и
безпристрастно изготвена, като същата ще бъде коментирана при необходимост при
разглеждане на спора по същество.
Като доказателства по делото е прието, постъпило с писмо вх. №
5414/08.04.2020 г. по описа на съда, заверено копие на изпълнително дело №
16110002682/2011 г. срещу „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД (л. 1116 и сл.).
Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от
страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Ревизионният доклад е съставен, съответно ревизионният акт е издаден в
сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи
по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП,
в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ
материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт,
и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това
с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на
ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). В тази насока са
представени Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, ведно с приложенията към нея (л. 7 и сл.), а така също и Заповед №
РД-09-1801/28.09.2018 г. и Заповед № РД-09-2/02.01.2019 г. на Директора на ТД
на НАП – Пловдив (л. 3 и сл.), с която са определени длъжностните лица, които
да изпълняват функциите на ръководители на екипи в дирекция „Контрол“, отдел
„Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив. За пълнота е необходимо да се посочи, че изземването
на процесната ревизия от първоначално определената за ръководител екип Л. Е. и
съответно възлагането й на В. К., е станало по силата на последно посочената
заповед, издадена от надлежния горестоящ орган и при наличие на фактическите и
законови основания за това, предвидени в чл. 7, ал. 3 от ДОПК (в този смисъл
Решение № 5616/09.06.2022 г., постановено по адм. дело № 7947/2021 г. на ВАС,
Осмо отделение, което е издадено по идентичен казус, касаещ същите органи по
приходите).
Следва да се констатира също така, че от представените от страна на
ответника и приети като доказателства – CD със записани в тях електронни
документи (л. 14 и л. 1097) се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РА, РД и решението
представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи.
Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на
ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на
основните принципи на кодекса. Изложеното налага извод, че процесният
ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в изискуемата се форма, а в
хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание. От
жалбоподателя не се оспорва, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че всички актове на органите по приходите, в т.ч. и ИПДПОЗЛ са му били
надлежно връчени, следователно на ревизираното лице е била осигурена възможност
да упражни правото си на защита в пълен обем.
В случая жалбоподателят оспорва изводите на органите по приходите, като
посочва, че не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. В тази връзка
следва да бъде съобразено на първо място, че реализирането на отговорността по
чл. 19, ал. 2 от ДОПК изисква кумулативното наличие на няколко предпоставки, а
именно: 1) субект на отговорността – управител, член на орган на управление,
прокурист, търговски представител или търговски пълномощник на задължено
юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2) действие – субектът да извърши
някое от действията, описани в двете точки на нормата - 1. извърши плащания в
натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително
предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително
по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести
на имуществото на задължено юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то
бъде осребрено в полза на третото лице. Действието следва да е извършено
недобросъвестно; 3) като резултат, вследствие от извършено от лицето недобросъвестно
действие, да е налице намаляване имуществото на задълженото лице; 4) причинно-следствена
връзка – по тази причина (намаляване имуществото на задълженото лице,
вследствие на извършени от лицето недобросъвестни действия) да не са погасени
задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 5) граници на
отговорността - в резултат на недобросъвестното си поведение лицето отговаря до
размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на
имуществото. При доказан фактически състав, включващ посочените елементи,
физическото лице отговаря за несъбраното задължение.
Първият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК безспорно е
налице, а и е лесно установим, предвид регистрационния режим, установен за
органите на управление на юридическите лица,
като не се спори и че „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД (ООД) е задължено
юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК.
Вторият елемент от фактическия състав е наличието на недобросъвестно
извършване на едно от следните действия: 1) плащания в натура или в пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на
задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2)
обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за
обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на трето лице.
В конкретния случай се твърди от органите по приходите, че са налице
извършени плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи
скрито разпределение на печалбата или дивидент, т.е. действия по смисъла на чл.
19, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Този факт обаче подлежи на пълно и главно доказване от
страна на органите по приходите при издаването на ревизионния акт по чл. 21,
ал. 1 от ДОПК. Следва в тази връзка да бъде съобразено, че съгласно § 1, т. 5,
б. „а“ от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с
осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните
пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в
полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на
дивидентите по т. 4, б „а“ и „б“ от допълнителните разпоредби на същия закон,
които се отнасят до доходи от акции и дялови участия и начислени разходи за
лихви. В случая по делото няма каквито и да било преки доказателства за
извършено плащане в пари от касата на дружеството в полза на жалбоподателя,
представляващо скрито разпределение на печалбата или дивидент. До извод в
обратната насока не води и констатираното счетоводно отразяване на дата
31.12.2012 г. за внасяне на 7 000 лв. в касата на дружеството от
подотчетно лице, съответно изплатена сума на подотчетно лице в размер на
395 000 лв., даващо основание за вписването в счетоводния баланс към
31.12.2012 г. на ред „Други вземания“ в размер на 388 000 лв. Това е така,
защото от една страна липсват доказателства, от които да се установи по
безспорен начин, че към дата 31.12.2012 г. дружеството е имало налични
388 000 лв., които евентуално да бъдат „изплатени“ на подотчетно лице, а
от друга, липсват доказателства това подотчетно лице да е било именно И.Ф. още
повече, че към тази дата не само той е бил съдружник, а и Г. Ф.. Само поради
факта, че сумата е отразена като предоставена на подотчетно лице, не може да се
приеме, че е извършено скрито разпределение на печалба в полза на единия от
съдружниците, който е и управител на дружеството. (В този смисъл решение №
159/05.01.2018 г. на ВАС, първо отделение, по адм. дело № 5292/2017 г.). Това
не следва и единствено от факта, че И.Ф. е бил лицето, което като управител с
правомощия по чл. 142 от ТЗ, е отговарял за разпореждането с парични средства
на дружеството. Друг е въпросът и че нито едно от лицата – счетоводители, имащи
достъп до счетоводната програма на „МЦ СОНЕЛ – ФАРМ“ ЕООД, в отговор на
отправените им искания за представяне на документи и писмени обяснения, не
посочва да е наясно с тази счетоводна операция. Отделно от това, от събраните
доказателства се установява, че със счетоводната програма са оперирали
единствено служители на счетоводната кантора „МИВЕД Н“ ЕООД, на което дружество
обаче не е извършвана проверка в хода на процесната ревизия, а в хода на
извършените ПУФО на тримата управители на „МЦ СОНЕЛ – ФАРМ“ ЕООД, от
счетоводната кантора не са изисквани доказателства в тази насока (така ИПДСПОТЛ
на л. 789).
По идентичен начин стои въпросът и със следващата сума в размер на 103 023,74
лв., която е прието, че представлява извършени плащания в пари от имуществото
на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент. Това е така, защото липсата на документи за разходи, свързани с
дейността на дружеството и липсата на доказателства за местонахождението на
касата на дружеството и нейната наличност, сами по себе си не представляват
скрито разпределение на печалба по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ДОПК във връзка
с § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Предаването на сумата между жалбоподателя и неговия баща
е като част от имуществото на дружеството. По делото не са налице доказателства
и че сумата от касата е начислена, изплатена или разпределена под каквато и да
било форма в полза на И.Ф. или на свързано с него лице, напротив, налице са
данни, че същата е била предоставена под формата на заеми в общ размер на
125 000 лева (така договори на л. 44 и сл.) и то през 2018 г., когато
жалбоподателят вече не е бил управител и/или съдружник, като до тогава, тази
сума е била налична в касата на дружеството.
Независимо от гореизложеното, дори и да се приеме, че жалбоподателят е
извършил твърдените от органите по приходите недобросъвестни действия, не се
установява наличие на следващия елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2
от ДОПК, а именно обективната невъзможност да бъдат събрани задължения за
данъци и/или задължителни осигурителни вноски, като тук е мястото да се посочи,
че законът поставя и още едно условие, а именно обективната невъзможност за
събиране на задълженията да е в причинно-следствена връзка с недобросъвестните
действия, довели до намаляване на имуществото. В съдебната практика се говори
за т. нар. „уникалност“ на връзката между поведението на третото лице и
невъзможността да бъдат събрани задълженията, поради което и чрез допустими
доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че е невъзможно
дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски да се съберат от
юридическото лице. Тоест, за да е налице отговорност за жалбоподателя, е
необходимо да е доказано по несъмнен начин, че действията му по плащане в пари
от имуществото на задълженото лице (каквото дори и не се установи да е налице в
случая), са довели, са станали причина за несъбирането на задълженията на
дружеството, въпреки предприетите действия от приходната администрация. Такава
обусловеност в конкретния случай не е налице. Това е така, защото от
представените по делото доказателства става ясно, че пред публичния изпълнител
е била налице ефективна процесуална възможност да охрани публичния интерес,
като в хода на образуваното изпълнително дело през 2011 г., когато според
публикуваните счетоводни баланси, на които самите органи по приходи се
позовават, дружеството е разполагало с касови наличности в размер на 295 хил.
лв., е следвало да наложат запор върху паричните средства по смисъла на чл. 204
във връзка с чл. 215, ал. 2 от ДОПК, каквото няма данни да е било сторено. По
идентичен начин стои въпросът и с касовите наличности през следващите години. В
този смисъл и несъбираемостта на задълженията се явява опосредена от факти и
обстоятелства извън субективното поведение на ревизираното лице.
Все в тази насока следва да бъде съобразено, във връзка с предоставените от
дружеството на жалбоподателя заеми в общ размер на 125 000 лева, че по
определение (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД) договорът за заем на парични средства е
възмезден. Това му качеството не се променя от това, дали връщането на дадените
в заем суми, е обезпечено по реда на глава седма на ЗЗД. А видно от приложените
по делото договори (л. 44 и сл.), същите са с падеж в периода от 03.04.2023 г.
до 06.08.2023 г., като в тях е уговорена и лихва в размер на 8 % от получената
сума за всяка една година от срока на договора (който се установи, че за всички
договори, е петгодишен), която се изплаща еднократно при връщането на заема.
Казано по друг начин, в посочените по-горе периоди, задълженията по сключените
договори за заем в общ размер на 175 000 лева, от които главница
125 000 лева и 50 000 лева, ще са ликвидни и изискуеми, поради което
могат да бъдат предмет на изпълнение (чл. 230, ал. 1 от ДОПК). Това от своя
страна прави извода на органите по приходите, че дружеството не разполага с имущество,
което да послужи за погасяване на публичните задължения на търговското
дружество, недоказан и необоснован.
При това положение не може да бъде установена еднозначно невъзможността за
събиране на процесните публични вземания като пряка последица единствено от
действията на ревизираното лице, след като е налице недостатъчно активно
поведение от страна на органите по приходите, респ. публичните изпълнители. Още
повече, както бе посочено, в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК отговорността
на ревизираното лице е ограничена до размера на несъбраното задължение, т.е.
дори материалните активи на дружеството да не могат да послужат за цялостно
удовлетворяване на публичните задължения, това не води до пряка последица -
невъзможност за събиране на цялото публично вземане.
С оглед конкретиката на текущия казус е необходимо да се посочи, че цялата
процесуална активност на органа по приходите, както във фазата на
административната процедура, така и във фазата на съдебното производство, е
изчерпана с приобщаването на преписките по извършени ПУФО на тримата управители
на „МЦ СОНЕЛ – ФАРМ“ ООД. В случая обаче, е необходимо да се съобрази
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ДОПК, съобразно която в случаите по чл. 16, 18
и 19 отговорността на третите лица се установява с ревизионен акт. Това
означава, че задълженията на конкретното лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, следва
да бъдат установени при точно спазване на принципите за „законност“,
„обективност“, „служебно начало“, „добросъвестност и право на защита“,
установени в Глава Първа от ДОПК. При това положение, противно на посочените
процесуални принципи, включително и на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК във
вр. с § 2 от ДР на ДОПК за разпределяне на доказателствената тежест и
изискването за главно пълно доказване на предпоставките за постановяване на
неблагоприятен за неговия адресат административен акт, е доказване, сведено до приобщаване
на събраните в хода на ПУФО доказателства. Процесуална обвързаност на
администрацията е да докаже всички елементи на правопораждащия фактически
състав. При процесуалната пасивност на органа по приходите, задължение за съда
е да приеме за ненастъпили недоказаните факти. Впрочем, практиката на висшия по
степен административен съд е еднозначна в тази насока, поради което е излишно
да бъде повтаряна. Приобщаването на доказателства, събрани в хода на извършени
ПУФО, очевидно в никакъв случай не е равнозначно на точното и конкретно
установяване на размера на дължимите към бюджета данъци и задължителни
осигурителни вноски. В случая липсва каквото и да е логично и последователно
изложение на факти, обстоятелства и направени въз основа на тях изводи относно
наличието на причинна връзка между извършените от страна на Ф. действия и
неудовлетворените вземания.
Впрочем, следва в случая да се отбележи и обстоятелството, че органите по
приходите нито са издирили конкретни данни, нито са формирали констатация или
извод по отношение на момента, от който е настъпила невъзможност задълженията
на „МЦ СОНЕЛ - ФАРМ” ЕООД за данъци и ЗОВ да бъдат събрани. Този факт е от
особено значение относно установяване на датата на възникване на евентуалните
задължения за Ф. към бюджета, тъй като отговорността на лицето по чл. 19, ал. 2
от ДОПК е субсидиарна и тя възниква едва от момента, в който се установи, че
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, не могат да бъдат събрани
от лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Това изключва възможността за извършване
на съответна преценка относно приложение на правилото на чл. 109 от ДОПК,
съобразно което не се образува производство за установяване на задължения за
данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в
която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Казано
с други думи, в конкретния случая не са налице и данни, които да позволят
извършването на проверка относно валидността и допустимостта на оспорения
административен акт и едва след това да се пристъпи към проверка на
постановяването му в съответствие с изискванията на материалния закон.
Ето защо, и с оглед на гореизложеното, съдът намира, че не е установен при
условията на главно пълно доказване фактическият състав на отговорността по чл.
19, ал. 2 от ДОПК, което изключва необходимостта от обсъждане заключението на
вещото лице. Доколкото процесуалният ред за осъществяването й възлага
доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия
състав върху органа по приходите, то резултатът ще е отмяна на обжалвания ревизионен
акт. Изводите на органа по приходите, че е налице основание за реализиране
отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, са незаконосъобразни.
С оглед акцесорния характер на вземането за лихва за забава, недължимостта
на главниците влече след себе си и недължимост на установените с РА лихви.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на
жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 6 310 лева - заплатени държавна такса, възнаграждение
за вещо лице, както и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001618008057-091-001 от 29.07.2019 г., издаден от И. К.К.
на длъжност Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и В.Г.К.
на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ръководител
на ревизията, потвърден с Решение № 651 от 11.11.2019 г. на Директора на
Дирекция “ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта досежно определена на И.Г.Ф.,
ЕГН ********** ***, отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задълженията на „МК
СОНЕЛ - ФАРМ“ ЕООД, както следва: отговорност за данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от
01.10.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 1 864,23 лв. и лихви
1 039,14 лв.; отговорност за данък върху доходите на физически лица –
свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.05.2014 г. до
31.12.2014 г. в размер на 346,68 лв. и лихви 190,65 лв.; лихви за невнесени
задължения за отговорност за данък върху доходите на физически лица – свободни
професии, граждански договори и др. за периода от 01.05.2015 г. до 31.10.2015
г. в размер на 20,85 лв.; отговорност за данък върху доходите на физически лица
– свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2016 г. до
30.06.2016 г. в размер на 589,50 лв. и лихви 184,91 лв.; отговорност за вноски
за здравно осигуряване – за осигурители за периода от 01.12.2013 г. до
31.10.2016 г. в размер на 7 176,77 лв. и лихви 3 078,84 лв.;
отговорност за универсален пенсионен фонд – за осигурители за периода от
01.12.2013 г. до 31.10.2016 г. в размер на 6 841,12 лв. и лихви 2 922,02
лв.; отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2013 г. до
31.12.2015 г. в размер на 13 940,62 лв. и лихви 7 894,06 лв.;
отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения за периода от 01.12.2013 г. до 31.10.2016 г. в размер на
18 510,81 лв. и лихви 8 205,86 лв.; отговорност за данък върху
добавената стойност за периода от 01.12.2013 г. до 31.10.2016 г. в размер на
68 964,35 лв. и лихви 30 695,55 лв.; отговорност за ДОО – за
осигурители за периода от 01.12.2013 г. до 31.10.2016 г. в размер на
31 420,58 лв. и лихви 13 749,12 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 52 да заплати на И.Г.Ф., ЕГН ********** ***, сумата от 6 310 (шест
хиляди триста и десет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: