Решение по дело №19/2022 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 февруари 2022 г. (в сила от 21 февруари 2022 г.)
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20227140700019
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ   55

гр. Монтана  21 февруари 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ  в публично заседание на единадесети февруари 2022 година в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА

                                                                                                       РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

 

при секретаря Антоанета Лазарова в присъствието на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 19 по описа на АдмС – Монтана за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

С решение № 260141 от 25.11.2021 г. по АНД № 621/2020 г. по описа на Районен съд – Лом е потвърдено наказателно постановление № 20-0294-002001 от 07.09.2020 г. издадено от ВПД началник РУ – Лом към ОДМВР – Монтана, с което на Б.С.К. ***, на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 14.08.2020 г. в 13:58 ч. в гр. Лом, на ул. "С*** ", с посока на движение от гр. Монтана към гр. Лом, управлява влекач „М*** 1844 ЛС А*** " с peг. № Р*** с прикачено полуремарке „Ш*** С*** ЗЕ" с peг. № Р*** , собственост на „Н*** Т*** “ ЕООД – гр. С*** , като с това нарушава разпоредбите на пътен знак В18, забраняващ движението на МПС над 10 тона, въведен с временна забрана РД-11-69/24.07.2020 г.  

            В законовия срок против решението е подадена касационна жалба от Б.С.К., чрез адв. К.У. ***, съдебен адрес ***, офис 13, с която оспорва приетото от въззивния съд решение. Счита, че неправилно е приложен законът, като не са изследвани пълно, всестранно и обективно всички обстоятелства по делото, поради което достигнатите изводи са погрешни. Счита, че не е изяснено кое нарушение е приел за установено въззивният съд, а именно, че е нарушена забраната на пътен знак В2 (Забранено влизането на ППС в двете посоки) или е нарушена забраната на пътен знак В18 (Забранено влизането на ППС с маса с товар, по – голям от означената). Намира, че от приложената заповед за временна организация на движението № РД-11-69/24.07.2020 г. не става ясно каква забрана и с какъв пътен знак е въведена. Счита, че не са изяснени техническите характеристики на управляваното ППС, с оглед разпоредбата н чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, санкциониращ навлизането след знак, забраняващ влизането на съответното превозно средство при въведена временна забрана за движение. Претендира разноски по делото сторени пред първа инстанция.

От пълномощника на жалбоподателя е постъпило становище, с което заявява, че поддържа жалбата и моли решение № 260141/25.11.2021 г. по АНД № 621/2020 г. по описа на РС – Лом да бъде отменено изцяло като неправилно, както и да бъде отменено наказателно постановление № 20-0294-002001/27.10.2020 г. на ВПД началник РУ – Лом към ОДМВР – Монтана като неправилно и незаконосъобразно. Съображенията са аналогични на изложените в жалбата. Претендира разноски.  

Ответната страна, началник РУ – Лом към ОДМВР – Монтана, не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Издаденото наказателно постановление отговаря на всички изисквания на закона. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да нарушават правото на защита на наказаното лице. Установената фактическа обстановка правилно е описана в диспозитива на издаденото НП. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано. Предлага решението да бъде потвърдено.    

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият касационен състав при Административен съд – Монтана, след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното:

Въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушението за което му е ангажирана административнонаказателна отговорност, като на 14.08.2020 г. в 13:58 ч. навлизайки в гр. Лом, по ул. „С*** “ е нарушил въведената временна забрана поради ремонт на пътния участък, установена със Заповед № РД-11-69/24.07.2020 г. на АПИ, ОПУ – Монтана и сигнализирана с пътен знак В18/В2. Улица „С*** “ към онзи момент била затворена в двете посоки, като забранителните знаци били поставени на влизане в гр. Лом на КПП Кошовете и на кръговото движение в началото на ул. „С*** “. Приел е, че правилно за нарушението е ангажирана, предвидената в чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, административнонаказателна отговорност – лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и глоба от 300 лв., с оглед факта, че размерът и на двете административни наказания е фиксиран от законодателя и не подлежи на промяна. Съгласно заповед № РД-11-69/24.07.2020 г., съгласувана с директора на ОДМВР – гр. Монтана се изменя издадена заповед № РД-11-94/28.06.2019 г. за временна организация на движението на обект „Ремонт на Път II-81 Монтана – Лом от км. 143+320,80 до км. 146+445“ – с въвеждане на Първи етап. Със същата заповед се въвежда временен режим на движение – забрана за преминаване на всички МПС с техническа допустима максимална маса над 10 т., чрез пренасочване по обходни маршрути, като в конкретния случай за движещите се от Монтана към Лом обходният маршрут е Път I-1 (Е-79) „Монтана – Р*** “ до Път III-114 „Р*** – Д*** – С*** махала – Лом“ и обратно. Срокът на действие на временната забрана е 20.09.2020 г.

 

Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на постановеното решение. Правилно е приложил и материалния закон, като е съобразил доказателствата по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Съдебният състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд, без да счита за необходимо да ги преповтаря, като намира, че същите изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ги възприема изцяло като мотиви към настоящето решение.       

Видно от АУАН административнонаказаното лице е подписало този акт без възражения. Отделно от това не отрича факта на извършеното от него нарушение. По делото по същество липсва спор, че на посочената в АУАН и НП дата и място е имало поставен пътен знак, който забранява влизането на ППС поради наличието на въведена временна забрана, както и че административнонаказаното лице е навлязло след така поставения пътен знак, указващ забраната. От доказателствата по делото безспорно се установява, че въведената със Заповед № РД-11-69/24.07.2020 г. на АПИ, ОПУ – Монтана временна организация за безопасност на движението /ВОБД/ е с изпълнена на място сигнализация. Именно тази организация на движението и въведената временна забрана с пътен знак В18 (Забранено влизането на ППС с маса с товар, по – голям от означената) е относима към извършеното нарушение.

Без правно значение е обстоятелството, установено с показанията на актосъставителя, че улицата е била затворена за движение и в двете посоки, тъй като описаното нарушение, предмет на НП, касае навлизането след пътен знак В18. От значение в случая е поставеният на място пътен знак, а цитираната Заповед единствено установява временният характер на забраната, което е от значение за правната квалификация на деянието, поради което не се създава неяснота по извършеното нарушение. Правилно първоинстанционният съд е възприел, че административнонаказаното лице е нарушило именно знакът, сигнализиращ временната организация на движението, което по безспорен начин се установява, както от вписаното в АУАН и НП, така и от свидетелските показания. Това, че е имало и друга забрана, въведена с пътен знак В2 (Забранено влизането на ППС в двете посоки) не изключва нарушението извършено от касатора, последното установено с надлежни доказателства и по надлежния ред.

В нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП законодателят е регламентирал определени и конкретни задължения на участниците в движението, а именно да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. За нарушение на така вменените задължения е предвидена административнонаказателна отговорност, съгласно нормата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. на водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение. Безспорно, както от обективна, така и от субективна страна е, че административнонаказаното лице е нарушило забраната предвидена, както в чл. 6, т. 1, така и на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП.

По отношение на възражението, че не са установени техническите характеристики на управляваното ППС, следва да се има предвид, че навеждането на нови обстоятелства едва в касационната жалба е недопустимо, тъй като предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон.    

            При служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението за допустимо, валидно и в съответствие с материалния закон. 

           По тези съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.  

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Монтана.

 

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно решение № 260141 от 25.11.2021 г. по АНД № 621/2020 г. на Районен съд – Лом.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

          ЧЛЕНОВЕ: