№ 225
гр. Благоевград, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20211210201365 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на СЛ. Г. К., с ЕГН ********** от ..... против
Наказателно постановление (НП) № 42-0002278 от 07.09.2021 година на
Директора на РД „Автомобилна администрация“, София, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12
от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което за административно нарушение по
чл.18 ал.1 т.4 от Наредба № 34 от 06.12.1999 година на МТ, на основание
чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 (две хиляди) лева.
С жалбата се иска съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че жалбоподателя не е осъществил
административното нарушение, тъй като е имал удостоверение за психическа
годност с изтекъл срок на валидност, установяващо неговата годност, като
твърди, че в случая е приложена не съответна на фактическата обстановка
санкционна, а именно тази по чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движение по
пътищата.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от
1
процесуален представител – адв. Малешевски, който поддържа жалбата,
ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и изразява становище по
същество, като моли обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган не ангажира процесуален
представител по делото, но в писмено становище застъпва тезата, че жалбата
е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, съобразено
с материалния и процесуалния закон и като такова моли да бъде потвърдено.
Районна прокуратура-Благоевград надлежно призовани не ангажират
становище по делото и процесуален представител.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По повод постъпила жалба от И.И. с рег. № 50-00-108 от 02.02.2021 г.,
за грубо отношение на водач на лек таксиметров автомобил от фирма „Еко
такси“ и въз основа на снети обяснения от С.Т. от 06.08.2021 г., собственик на
таксиметровия автомобил ...., удостоверяващ че същият към 02.02.2021г. се
управлявал от водача СЛ. Г. К., на 13.08.2021г. около 11.35 часа в Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Благоевград била извършена проверка
на последния, в негово присъствие от А.Ю. С. и В. Ж. Г.. При проверката,
след справка в Регистъра за психологически изследвания на водачите към ИА
„Автомобилна администрация“ било установено, че водача СЛ. Г. К.,
управлявал лек таксиметров автомобил марка .... от категория М1 към дата
02.02.2021г., собственост на фирма „КИС-13“ ООД, обозначен с всички
разпознаватели знаци за лек таксиметров автомобил, съгласно Наредба № 34
от 06.12.1999 година на МТ, оборудван с ЕТАФП № ЕС020935-46090842 и е
включен в списъка към Удостоверение за регистрация с № 10795 от
03.09.2013 г., валиден до 31.12.2021 г., е извършил нарушение, като е
превозвал г-жа Иванова на 02.02.2021г. с посочения таксиметров автомобил с
рег. № .... без валидно издадено Удостоверение за психологическа годност за
2
обществен таксиметров превоз на пътници, видно от направената справка в
Регистъра за психологически изследвания на водачите. Във връзка с
установеното, актосъставителя А.Ю. С., в присъствието на свидетеля В. Ж. Г.
и жалбоподателя СЛ. Г. К., съставил на последния АУАН № 291023 от
13.08.2021г., в който квалифицирал установеното нарушение, като такова по
чл.18 ал.1 т.4 от Наредба № 34 от 06.12.1999 година на МТ. Актът бил връчен
на жалбоподателя К. на същата дата, като същият не отразил възражения.
Писмени възражения по акта не постъпили и в законоустановения тридневен
срок за това. Въз основа на този акт, на 07.09.2021 година, Директорът на РД
„Автомобилна администрация“, София, определен от министъра на МТИТС
за длъжностно лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2
от ЗАНН, издал атакуваното Наказателно постановление № 42-0002278 от
07.09.2021 година, с което за административно нарушение по чл.18 ал.1 т.4 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 година на МТ, на основание чл.93 ал.1 т.1 от
Закона за автомобилните превози, наложил на жалбоподателя К.
административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 (две хиляди) лева.
НП е получено от жалбоподателя на 14.09.2021година, като в
законоустановения срок – на 16.09.2021 година срещу него е депозирана
разглежданата в настоящото производство жалба с вх. № 52-00-56-8716/2/ от
16.09.2021г.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с разпита на актосъставителя А.Ю. С. и свидетеля по акта В. Ж.
Г., които установяват отразените в акта констатации, а именно, че при
извършената проверка са установили, че жалбоподателят е осъществявал на
02.02.2021г. таксиметров превоз, като водач на таксиметров автомобил без да
притежава удостоверение за психологическа годност. Свидетелите са
категорични, че установили нарушението по повод подадена жалба от клиент,
ползвал таксиметровите услуги на 02.02.2021г. и след като направили
служебна справка в регистъра на психологически изследвания към ИА „АА“.
По делото е представено като доказателство Справка в Регистър на
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване на СЛ. Г. К. с ЕГН **********, от която е видно, че същият се е
явявал на изследване в Психологична лаборатория – Благоевград на
10.01.2018 г. в 11.00 часа, като му е издадено Удостоверение за
психологическа годност № 468256 (О), валидно до 10.01.2021 г., а последното
3
му явяване е на 02.03.2021г. в 11.00 часа в Психологична лаборатория –
Благоевград, като му е издадено Удостоверение за психологическа годност №
684127 (О), валидно до 02.03.2024 г.
По делото е представена Длъжностна характеристика за длъжност –
Инспектор, в отдел Контрол на РД „АА“ – София, подписана от А.Ю. С. и
удостоверяваща процесуалната компетентност на актосъставителя.
Приложени и приети, като доказателство по делото са Заповед № РД-
08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС и Заповед № 589 от 31.01.2020 г. на ИА
„АА“ - София, с които се удостоверява материалната компетентност на
издателя на атакуваното НП и съставителя на АУАН.
При така направените фактически констатации, съдът счита от правна
страна, че с атакуваното наказателно постановление правилно и
законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя СЛ. Г. К. за нарушение по чл.18 ал.1 т.4 от Наредба № 34
от 06.12.1999 г. на МТ.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган, като всички възражения на защитата в обратна насока съдът приема за
неоснователни и недоказани. Както в АУАН, така и в НП са включени всички
законови реквизити за тези документи по ЗАНН. Двата документа са
издадени и при спазване на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Неоснователно е
възражението за противоречие в съдържанието на АУАН и НП досежно
вмененото административно нарушение, след като и в двете е посочено, че
това нарушение се изразява в извършване на таксиметрова дейност без
валидно удостоверение за психологическа годност, респ. чийто срок на
валидност е изтекъл към датата на извършване на таксиметровия превоз на г-
жа И.И. на 02.02.2021г., иницирал проверката. Нито в АУАН, нито в НП се
твърди, че нарушението се изразява в неносене на удостоверение за
психологическа годност, в каквато насока са неосонвателните възражения на
защитата. Възражението на защита за несъобразяване на
административнонаказаващият орган с разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН, съдът намира за неоснователно, тъй като при внимателното
запознаване с обжалваният акт е видно, че в същият са отразени, както
допуснатите нарушения, дата и място на извършването им и обстоятелствата,
4
при които е извършено, така и са посочени законовите норми, които са били
нарушени. В тази връзка за жалбоподателя е било ясно за какво именно
срещу него е започнало административнонаказателното производство.
От ангажираните по делото доказателства по категоричен начин се
установи, че жалбоподателят е осъществил вменените му
административни нарушения по чл.18 ал.1 т.4 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на МТ. Съгласно цитираната разпоредба, действаща към
момента на извършване на таксиметровия превоз на г-жа И.И. – 02.02.2021г.,
водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на изискването, да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по
реда на наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. Установи се от доказателствата
по делото, че жалбоподателят на посочената в НП дата и място при проверка
от компетентните контролни органи не е притежавал валидно Удостоверение
за психологическа годност, тъй като последното което е притежавала, а
именно Удостоверение за психологическа годност № 468256 (О) е било
валидно до 10.01.2021 г., а следващото издадено му такова - Удостоверение за
психологическа годност № 684127 (О) от 02.03.2021г., валидно до 02.03.2024
г. е издадено на 02.03.2021г. Последното сочи на извод, че в периода след
10.01.2021г. до 02.03.2021г. жалбоподателят К. не е притежавал валидно
такова удостоверение на психологическа годност, в който период попада и
извършеният на 02.02.2021г. от него таксиметров превоз на г-жа И.И.,
провокирал подаване на жалба от последната и извършване на процесната
проверка. Предвид разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП, липсата на
въпросните документи обуславят неизпълнение на законоустановени
задължения от страна на водача на таксиметровия автомобил, жалбоподател в
настоящото производство и обуславят ангажиране на административната му
отговорност. Законодателят е предвидил при неизпълнение на това си
задължение виновните лица да бъдат санкционирани за допуснато
административно нарушение с наказание “глоба” от 2000 лева при първо
нарушение.
Предвид това, че в конкретния случай се касае за осъществяване на
обществен превоз на пътници, съгласно разпоредбата на параграф 1 т.2 от ДР
на ЗАвП, където съгласно чл.18 ал.1 т.4 от Наредба № 34 от 06.121999 г. на
МТС при извършването на таксиметров превоз, водачът след като не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по
5
съответния ред съдът намира, че същият е осъществил състава на
административното нарушение по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП. В тази връзка съдът
намира за неоснователно възражението на защитата, че в случая се касае за
погрешно приложение на санкционната норма по чл.93 ал.1 т.1 от ЗДвП, а
приложимата такава е по чл.178в ал.5 от ЗДвП, тъй като в случая се касае за
конкуренция между специален (особен) към общ нормативен акт - закон, в
които случай по аргумента на чл.11 ал.2 от Закона за нормативните актове
приложим е специалният, а именно ЗАвП.
Констатираното нарушение е извършено виновно от жалбоподателя К.,
тъй като същият, в качеството си на водач на таксиметров автомобил,
извършващ превоз на пътници е бил длъжен да знае своите задължения като
такъв, включително и процесните изисквания при извършване на тази дейност
да разполага и представя на контролните органи валидно удостоверение за
психологическа годност.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0002278 от
07.09.2021 година на Директора на РД „Автомобилна администрация“,
София, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по чл.92 ал.2
от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на СЛ. Г. К., с
ЕГН ********** от ..... за административно нарушение по чл.18 ал.1 т.4 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 година на МТ, на основание чл.93 ал.1 т.1 от
Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000.00 (две хиляди) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд -
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6