Р Е Ш
Е Н И Е
№ 317 гр.Пловдив, 26.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XVI н.с., в
публичното заседание на 21.02.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа
докладваното от съдията АНД №828/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №480522-F512605/27.11.2019г.
на Зам.
Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на Д.С.В. с ЕГН ********** ***,
в качество на управител на „Металникс” ООД с ЕИК ********* на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗС/,
е наложено административно наказание – Глоба в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 вр. с чл.16, ал.1, т.4 от Закона за
счетоводството /ЗС/.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно
и моли същото да бъде отменено.Релевира доводи за наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно и своевременно призован подържа жалбата на основанията
посочени в нея.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт П., която счита наказателното постановление
за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди, както и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.10.2019г. на жалбоподателката В. е съставен акт за
установяване на административно нарушение с номер F512605 от 02.10.2019г. за това, че на 02.07.2019г. в гр.Пловдив,
извършила нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗС, тъй като в срок до 01.07.2019г./30.06.2019г.
е почивен ден/ в качеството и на управител на „Металникс” ООД с ЕИК *********, което
представлява, не е публикувала годишния финансов отчет за 2018г. на дружеството,
като го заяви за вписване в търговския регистър на Агенция по вписвания.Видно
от материалите по преписката дружеството е извършило търговска дейност през
2018г. тъй като е подало данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО.
Констатирано е, че нарушението е
извършено за първи път.
Против издадения АУАН са постъпили възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН и
наказващия орган е издал процесното наказателно постановление тъй като видно от
мотивите на наказателното постановление е преценил, че случаят не е маловажен.
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел
актосъставителя А., която потвърди фактите отразени в АУАН.Жалбоподателя не
оспорва нарушението, а само претендира за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй
като дружеството било източено от другия управител и е направила опит да
предаде отчета с отбелязване от нейна страна, че не е съгласна с него, но и
било отказано, тъй като няма да бъде приет от АВ.За потвърждение на тази факти
беше разпитан св.Николай Влахов, който потвърди обстоятелствата около предстоящ
фалит на дружеството.В тази връзка са представени писмени доказателства за
неприсъствие на другия съдружник на общо събрание, въпреки изпратени нотариални
покани.Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, както и на писмените
доказателства по делото.
При така описаната фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Същите съдържат всички
необходими реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.В хода на административно
наказателното производство не са допуснати процесуални нарушениея.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от приложените към
преписката писмени доказателства. Жалбоподателя е председател на търговско
дружеството по смисъла на Търговския закон. Съгласно чл. 38, ал.1, т.1 от
ЗС, всички търговци по смисъла на Търговския
закон публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов
отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на
съдружниците или акционерите или от съответния орган, чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на
следващата година.
Съгласно чл.16, ал.1, т.4 от ЗС ръководителя на предприятието отговаря
за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на
годишните доклади, изисквани по този закон.Ето защо жалбоподателя
К. е адресат на задължението по чл. 38, ал.1, т.1 вр. с чл.16, ал.1, т.4 от ЗС.
Изключенията от чл.38, ал.1-8 от ЗС са очертани в разпоредбата на чл.
38, ал.9 от ЗС и те се отнасят за бюджетните предприятия и едноличните
търговци, както и предприятия, които не
са осъществявали дейност през отчетния период, но те имат задължение това
обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в търговския
регистър в срок до 31 март на следващата година.
Нарушението е формално, осъществено чрез бездействие, което от обективна
страна изчерпва състава на нарушението.
За осъществяването му е достатъчно
годишния финансов отчет да не е представен за обявяване в срока установен в чл.
38, ал.1, т.1 от ЗС от лице определено в чл.16, ал.1, т.4 от ЗС.
В случая обаче са налице основание за да се приеме, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.Преди всичко съдът ще отбележи,
че по множество идентични казуси за нарушения на чл.38, ал.1, т.1 от ЗС е налице
трайна практика на Административен съд-Пловдив, а именно че разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН в случая намира приложение, ако нарушението е отстранено преди
съставяне на АУАН, тоест ГФО е предаден за вписване със закъснение, но преди за
нарушението да се състави акт.В случая и към настоящия момент не е предаден ГФО
и съда дължи мотиви защо въпреки това приема наличие на маловажност на случая.
Деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други сходни случаи на нарушения от същия вид поради няколко
причини. Нарушението действително е извършено за първи път и с него няма данни
да са настъпили допълнителни неблагоприятни последици.На следващо място обаче е
налице и изключителност на случая тъй като управителят В., ако изпълни
задължението си да завери ГФО и го предаде за вписване практически ще се
съгласи с всички действия извършени от другия управител, за които от
свидетелските показания стана ясно, че се води наказателно производство.Освен
това стана ясно и че е налице АУАН и НП за самото дружеството за същото
нарушение.Няма да се постигнат целите на наказанието, нито ще бъде справедливо
управителя на това дружество В. да бъде наказана, след като и самата тя е
потърпевш от неправомерно действие и практическо довеждане на дружеството до
фалит.
Ето защо съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
По изложените съображения и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №480522-F512605/27.11.2019г.
на Зам. Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на Д.С.В. с ЕГН ********** ***, в качество на управител
на „Металникс” ООД с ЕИК ********* на основание чл.74,
ал.1 от Закона за счетоводството /ЗС/, е наложено административно наказание – Глоба
в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 вр. с чл.16,
ал.1, т.4 от Закона за счетоводството /ЗС/.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
И.П.