№ 10910
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110117856 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу С. о..
Ищецът твърди, че на 18.03.2019г., около 11:00ч., в гр. София, л. а. „Ауди А6“ с
рег. № ***************, управляван от Е. В. Н., се движил по ул. „К.“ с посока на
движение от ул. „М.“ към ул. „И.“ и преди бензиностанция „Еко“ преминал през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат от
произшествието били нанесени имуществени вреди на автомобила – скъсана предна
дясна гума и увредена дясна джанта, като към този момент автомобилът бил
застрахован при ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско“. Била
образувана преписка по щетата, по която ищецът заплатил обезщетение на
собственика на автомобила в размер на 641,50лв. Били извършени и обичайни
ликвидациони разноски в размер на 10,00лв. Ищецът поддържа, че ПТП се дължало на
виновното и противоправно бездействие на служителите на ответника да ремонтират и
поддържат общинските пътища. Твърди, че с изплащането на обезщетението е встъпил
в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата и възложителя на
работата. С писмо от 15.08.2019г., получено на 16.08.2019г., ищецът поканил ответника
да му възстанови сумата, но не последвало плащане.
Съобразно изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
651,50лв., от които 641,50лв. регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение и 10,00лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 200,67лв.,
представляваща мораторна лихва върху главница за периода 31.03.2020г.-31.03.2023г.
Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва
описаните от ищеца факти по настъпване на процесното ПТП, като счита, че липсва
визуализация на неравност на пътното платно. Поддържа, че съставеният протокол за
ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на
осъществяване на ПТП. Възразява, че водачът е следвало да се движи със скорост,
която да му позволи да спре или избегне препятствието по пътя, като счита, че водачът
е допринесъл за настъпване на ПТП. Оспорва щетите по автомобила да представляват
1
покрит застрахователен риск. Възразява и срещу изплатения размер на обезщетението.
Посочва, че ответникът е изпълнил задълженията си по текущо поддържане на пътя.
Оспорва да е получил регресната покана.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявените са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право, което
възниква в полза на застраховател след изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение при настъпило застрахователно събитие да встъпи в правата на увредения
срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е
възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност
носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при
или по повод нейното изпълнение.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
гаранционно-обезпечителна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Съгласно задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в ППВС № 7/1959г., юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената
им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези
вреди.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени
виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от
делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да
е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно в отношенията между страните
с доклада по чл. 146 ГПК, че за процесното МПС е имало сключена имуществена
застраховка „Каско“ с ищцовото дружество, в срока на покритие на която е настъпило
процесното ПТП, като ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на сочената
стойност; че произшествието е настъпило на път, поддържан и стопанисван от
ответника.
От представения протокол за ПТП № 1746102, съставен на 18.03.2019г. в 11:30ч.
от мл. автоконтрольор С. към СДВР след посещение на място, се установява, че на
18.03.2019г. в 10:20ч. в гр. София, на ул. „К.“ срещу /фирма/, е настъпило ПТП с л. а.
„Ауди А6“ с рег. № **************, управляван от Е. В. Н.. В протокола са описани
следните обстоятелства, при които е настъпило ПТП: МПС се движи по ул. „К.“ в
посока от ул. „М. п.“ към ул. „И.“ и срещу МГТ /спирка Х. з./ реализира ПТП в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. В начертаната схема на
2
ПТП е описан същият механизъм. Посочени са увреждания на автомобила в предна
дясна гума, ходова част, предна дясна джанта и др. Отбелязано е, че водачът не е
употребил алкохол. Протоколът е подписан от съставителя и участника в ПТП.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС /Решение № 15/25.07.2014г. по
т. д. № 1506/2013г. на ВКС, I ТО; Решение № 85/28.05.2009г. по т. д. № 768/2008г. на
ВКС, II ТО; Решение № 24/10.03.2011г. по т. д. № 444/2010г. на ВКС, I ТО; Решение №
73/22.06.2012г. по т. д. № 423/2011г. на ВКС, I ТО; Решение № 98/25.06.2012г. по т. д.
№ 750/2011г. на ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в
кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1
ГПК и със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за факта на
направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него
действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно,
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и пр. Доколкото в случая
представеният до делото протокол за ПТП е изготвен от органите на полицията след
оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко
възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента,
посоката на движение на автомобила, наличието и разположението на дупката на
пътя и на щетите по автомобила, както и за липсата на сигнализация за дупката
на пътното платно или нейното обезопасяване. Ответникът не е опровергал в
процеса на доказване материалната доказателствена сила на процесния протокол за
ПТП, поради което отразените в него обстоятелства следва да се приемат за настъпили.
Отделно от това, описаните обстоятелства се потвърждават и от съставените от мл.
автоконтрольор докладна записка и скица на ПТП /л. 56-57/, както и от подаденото от
водача уведомление до застрахователя /л. 8/. Също така, експертното заключение по
изслушаната и приета САТЕ дава същия механизъм на настъпване на ПТП.
С оглед изложеното, съдът приема, че механизмът на настъпване на ПТП е
именно описания по-горе.
Възражението на ответника, че водачът на МПС е отговорен или е допринесъл
за настъпване на ПТП, тъй като в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не се е съобразил с
конкретната пътна обстановка, доколкото е могъл да възприеме всяко препятствие на
пътя и да го избегне, е неоснователно. Същото не се доказва, тъй като в негова
подкрепа няма ангажирани никакви доказателства. По делото няма данни водачът да се
е движил с несъобразена с пътните условия скорост, а обстоятелството, че не е
възприел своевременно дупката на пътя и е навлязъл в нея се дължи на това, че същата
не е била сигнализирана и обезопасена по никакъв начин, задължение за което има
именно ответникът.
От приетото заключение по САТЕ се установява, че имуществените увреждания,
настъпили на лекия автомобил в предни десни гума и джанта, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, тоест представляват резултат от
същото. Стойността, необходима за възстановяване състоянието на МПС към датата на
събитието, определена по средни пазарни цени, възлиза на 645,58лв. според
експертното заключение, което съдът кредитира.
По делото не е спорно, че участъкът (пътят), на който е настъпило ПТП е
собственост на С. о.. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 Закон за пътищата (ЗП), общинските
пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като управлението
3
включва и поддържането на пътищата – чл. 19, ал. 2, т. 1 ЗП. В чл. 31 ЗП е предвидено,
че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Съобразно легалната дефиниция, дадена в §1, т. 13 от ДР на ЗП, "ремонт на
пътищата" е дейност по възстановяването или подобряването на транспортно-
експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението, а съгласно т. 14 "поддържане на пътищата" е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Именно
ответникът е адресат на задължението за поддържане в изправно състояние на пътния
участък, на който е настъпило произшествието - общински път, което следва от
разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 8, ал. 3 от
Закона за пътищата, вр. § 7, т. 4 ПЗРЗМСМА, чл. 167, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 ЗДвП, чл. 2,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 3 и чл. 56, ал. 2 ЗОС, вр. § 7, т. 4 ПЗРЗМСМА и по арг. от чл. 3,
ал. 3, чл. 8, ал. 3, чл. 29, чл. 31 и чл. 36 ЗП, вр. § 1, т. 1, т. 13 и т. 14 ДРЗП, чл. 47 и чл.
48, т. 2, б. "а" ППЗП. Дупката, поради която е настъпило произшествието,
представлява увреждане на пътното платно и се дължи на липсата на адекватна
поддръжка, която от своя страна е задължение на стопанисващото пътя лице.
Неравностите на пътя вследствие на лошата поддръжка, не се появяват изведнъж, а
постепенно, поради което стопанинът на пътя има възможността и задължението да ги
отстрани или обозначи, преди да станат опасни за движението. Поради тези
съображения, когато ПТП е предизвикано от увреждане на пътната настилка,
отговорност носи общината. Доколкото общината е юридическо лице, то тази дейност
следва да бъде извършвана чрез служителите , на които същата се явява възложител.
Констатираната неравност на пътното платно е резултат от неизпълнение на
задълженията на служителите на ответника за ремонт и поддържане на пътната
настилка, поради което е налице противоправно поведение под формата на
бездействие, представляващо основание за ангажиране на отговорността на С. о. по чл.
49 ЗЗД.
Видно от съдържанието на застрахователната полица и приложимите към нея
ОУ, процесните увреждания представляват покрит застрахователен риск, с оглед на
което възражението на ответника в обратната насока е неоснователно.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
ищецът е изплатил в полза на застрахования обезщетение от 641,50лв.
От изложеното следва, че по делото са установени всички обективни елементи
на фактическия състав по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, като съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината
се предполага. Ето защо, за увредения е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу С. о. – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. С изплащането на
необходимата сума за отстраняване на повредите върху автомобила, застрахователят е
встъпил в правата на увредения и за него е възникнало регресното право срещу
възложителя до размера на действително причинените вреди към момента на
настъпване на процесното ПТП. Макар вещото лице да е оценило вредите на сумата от
645,58лв., с оглед действащия в гражданския процес принцип на диспозитивното
начало, съдът е ограничен от искания на страните. Поради това, предявеният иск за
сумата от 641,50лв се явява изцяло основателен, като към тази сума следва да се
добавят и обичайните ликвидационни разноски за дейността от 10,00лв. или общо
651,50лв.
Ищцовото дружество претендира и акцесорно вземане за мораторна лихва върху
горната сума. За да постави ответника в забава за плащане, е необходимо последният
да бъде поканен да изпълни, тъй като за удовлетворяване на регресното право на
4
застрахователя няма определен ден – арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото е представена
/л. 15/ покана от 15.08.2019г. до ответника, с която същият бива поканен да възстанови
на ищеца сумата от 641,50лв. по щета № 0000-1261-19-250887, личен регрес № 14822.
Представена е и обратна разписка, в която е описано, че е изпратена пратка от ищеца
до ответника с посочен същия номер – 14822, която е доставена на 16.08.2019г. и е
получена от Ц.. Ответникът твърди, че няма доказателства това лице да е негов
служител, но съдът намира, че доколкото ответникът представлява община и пратката
е изпратена до адреса му, именно той следва да докаже твърдението си, каквито
доказателства няма ангажирани. Ето защо, съдът приема, че ответникът е надлежно
поканен да заплати сумата, като същият не твърди и доказва да го е сторил. Поради
това, от деня, следващ деня на получаването, е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът обаче претендира лихва за
забава само за периода 31.03.2020г.-31.03.2023г., която възлиза на 195,30лв., изчислена
на основание чл. 162 ГПК от съда с помощта на общодостъпен интернет калкулатор.
Ето защо, акцесорният иск се явява основателен до този размер и подлежи на
отхвърляне до пълния предявен от 200,67лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал разноски в размер от 100лв. за държавна такса, 350лв. депозит
за експертиза и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал.
8 ГПК определя на 100лв. Внесеният депозит от 40лв. за свидетел не следва да бъде
включван в сторените разходи, тъй като не е изразходван по предназначение и
подлежи на възстановяване. От общия размер на разноските – 550лв., следва да му се
присъдят 546,85лв.
Ответникът претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК определя на 100лв., от които следва да му се присъдят 0,63лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о., с адрес: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, на основание чл.
410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 651,50лв., от които 641,50лв.
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за ПТП, настъпило на 18.03.2019г. в гр. София с л. а. „Ауди А6“,
рег. № ***************, чрез навлизането му в несигнализирана и необезопасена
дупка, за което при ищеца е образувана щета № 000-1261-19-250887, и 10,00лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба
– 04.04.2023г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
195,30лв., представляваща лихва за забава за периода 31.03.2020г.-31.03.2023г., както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 546,85лв. – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от
195,30лв. до пълния предявен от 200,67лв.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на С. о., с адрес: /населено място/, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 0,63лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6