РЕШЕНИЕ№ 3384
гр. Пловдив, 13.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14706
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Л.К.О. против ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ във
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 13 500 лв., представляваща обезщетение за настъпване на
застрахователно събитие - кражба на моторно превозно средство, а именно лек
автомобил **********с **********, извършена на **********г. в град М., И,
застрахован при ответното дружество със застрахователна полица *****от
18.10.2017 г. по застраховка “Булстрад Каско Стандарт”, както и за заплащане на сумата от 759, 01.
лв. - ведно с обезщетение за забава за периода от **********г. до 11.09.2018 г.
ведно със законна мораторна лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил **********с **********,
който е застрахован при ответното дружество със застрахователна полица *****от
18.10.2017 г. по застраховка “Булстрад Каско Стандарт”. Твърди, че по така възникналото
застрахователно правоотношение е заплатил всички вноски. Посочва, че през месец
февруари 2018 г. отпътувал по работа в гр. М., И, като при пристигането си на
17.02.2018 г. паркирал автомобила си на *****” на кръстовището с *****”. На **********г.,
когато се върнал при автомобила си, установил че последният не се намира на
мястото, на което го е оставил. Незабавно подал жалба за кражбата в Областната
служба на карабинерите в Сицилия, като била заведена претенция *****(референтен
*****). Упълномощил застрахователя да встъпи в правата му, след изплащане на
застрахователното обезщетение, ако автомобилът бъде намерен. Застрахователят
отказал заплащане на застрахователното обезщетение с писмо изх. № *****г. на
основание Общите условия по застраховка “Каско
Стандарт”, раздел “Каско”, глава Пета, параграф IV,
“Изключения”, т. 6, поради представяне на един ключ от автомобила и посочване,
че дистанционното устройство (транспондер) за
допълнително монтирания имобилайзер са се намирали в
автомобила в малката жабка в ляво под волана и последното е откраднато заедно с
автомобила. Счита, че единствените основания за отказ за заплащане на обезщетение
са предвидени в чл. 211 КЗ, като посоченият случай не попада в нито едно от
тях. Счита за неприложима и хипотезата на чл. 211, ал. 1, т. 2 КЗ, като счита,
че установените в Общите условия задължения са установени в противоречие на
закона и в този смисъл са нищожно, като на следващо място посочва, че
неизпълнението не е съществено с оглед интереса на застрахователя. Счита, че
дължимото обезщетение е равно на застрахователната сума по полицата, като
претендира заплащане на обезщетение за забава от датата на установяване на
застрахователното събитие – **********г. до датата на предявяване на исковата
молба – 11.09.2018 г. в размер на сумата от 759, 01 лв. Претендира заплащане на
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
Ответникът е подал в законоустановения за това
срок отговор на исковата молба, в който излага доводи за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция. Счита, че в производството по делото не
са представени доказателства за осъществяване на покрит риск “кражба” на
територията на Република И. Дори да се приеме, че посоченото застрахователно
събитие се е осъществило, счита, че последното е настъпило поради неизпълнение
от страна на застрахования на задълженията му, предвидени в Общите условия – т.
2 от Раздел IX “Предохранителни мерки” и т. 1 от Подраздел
III “Санкции при увеличение на риска”. Сочи, че автомобилът – по искане и
възлагане на ответника, е бил снабдено с техническо устройство за защита – имобилайзер, което не е функционирало, поради оставяне на транспондера в застрахования лек автомобил. Това
обстоятелство не се отричало от ищеца, а напротив – било изрично посочено от
ищеца в депозирана от последния декларация. Ищецът нарушил изискванията на чл.
395, ал. 1 КЗ, тъй като оставил автомобила продължително време без надзор.
Сочи, че събитието е възникнало в хипотезата на необявяване на обстоятелства от
значение за риска, които са повлияли върху осъществяване на събитието. Твърди,
че при сключване на договора е обявено, че автомобилът ще се съхранява в
гараж/паркинг (бокс), което не е сторено, тъй като при настъпване на застрахователното
събитие последният е бил оставен за продължително време навън. Оспорва
предявеният иск и по размер. Посочва, че обезщетение за забава се дължи не от
деня на настъпване на застрахователното събитие, а от момента на изпадане в
забава – при неплащане на обезщетението в 15-дневен срок от представяне на
всички документи, предвидени в условията на договора.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно
релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.
е. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск); 2. съществуване на
действително застрахователно правоотношение към момента на увреждането между
пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на
погиналата вещ.
С оглед на
наведените от страните фактически твърдения съдът в неоспорения от страните
доклад по делото е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че към момента на твърдяното
застрахователно събитие между страните е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка “Каско” за лек
автомобил „***“ с **********, че ищецът е уведомил застрахователя на 09.03.2018
г., че транспордерът на имобилайзера
е бил оставен в автомобила към твърдения момента на неговото изчезване, както и
че автомобилът е бил оставен на открито (извън гараж) за периода от 17.02.2018 г.
до **********г.
Застрахователният договор е договор, по силата
на който застрахователят се задължава срещу плащане на премия да поеме
определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или
сума. Със същите правни белези се характеризира и договорът за имуществено
застраховане, който има за предмет оценими в пари
права на застрахования. Влезлият в сила застрахователен договор поражда за
застрахователя задължение при настъпване на застрахователно събитие да изплати
на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди
От представената по
делото застрахователна полица *****по “Булстрад Каско Стандарт”, сключена между ЗАД “Булстрад
Виена Иншуранс Груп” и Л. К.О., се установява, че
между страните е сключен договор за имуществено застраховане, по силата на
който ищецът е застраховал при ответното дружество лек автомобил марка *** с ***.
Уговорен е срок на покритие на застрахователната полица от 18.10.2017 г. до
17.10.2018 г. и застрахователна сума в размер от 13 500 лв.
Установява се, че
към момента на сключване на договора – 18.10.2017 г., по заявка на
застрахователното дружество в автомобила е инсталиран безкабелен
имобилайзер “***”, който е предаден на собственика на
автомобила с два броя ключове. Това обстоятелство се установява от представения
по делото Протокол, подписан от ищеца и представители на дружеството поставило имобилаизера по поръчка на застрахователя. В протокола е
посочено, че дистанционните чипове на “***” не трябва да се съхраняват в
автомобила. Поставеното устройство е било с установен гаранционен срок от 24
месеца, което се установява от приложената по делото гаранционна карта.
Установява се, че
по повод сведение на ищеца е образувана щета *****(референтен *****), по която
с писмо изх. ***. ответното застрахователно дружество е отказало заплащане на
застрахователното обезщетение, като се е позовал на клаузата на т. 6, Раздел “Каско”, Глава Пета, Параграф IV “Изключения” от Общите
условия, съгласно която не се покриват щети по МПС, настъпили вследствие на
осъществено събитие по риска “кражба” в случай, че всички изброени в
Предложението за застраховане заключващи устройства на МПС не бъдат
предоставени в срок от 24 часа от предявяване на претенцията за застрахователно
обезщетение. В писмото за отказ е посочено, че застрахованият е предал само
един ключ от автомобила и е посочил, че дистанционното устройство за
допълнително монтирания имобилайзер е било оставено в
автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие. За това
обстоятелство застрахованият – ищец е подписал декларация от 12.03.2018 г. В
посочената декларация ищецът е заявил, че автомобилът при закупуването му е бил
предаден с един ключ, като е посочил, че единият ключ за имобилайзера
е бил в автомобила – в малката жабка в ляво под волана, а второто дистанционно
е в дома му в И.
От представеното по
делото свидетелство за регистрация, част I, се установява, че лек автомобил **********с
********** е собственост на ищеца Л.К.О., което обстоятелство не е спорно между
страните в производството.
Следователно
установи се наличието на първата материалноправна
предпоставка, обуславяща възникване отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение, а именно валидно правоотношение по
договор за имуществено застраховане на моторно превозно средство, собственост
на ищеца, което да покрива риск “кражба”.
Според съда в
производството по делото се установява и наличието на настъпило застрахователно
събитие по покрит застрахователен риск, а именно кражба на застрахованото
имущество – лек автомобил **********с **********, осъществена на територията на
Република И в периода от 17.02.2018 г. до **********г. – на която дата е
установена липсата на лекия автомобил от мястото, на което последният е бил
паркиран - в гр. М. на *****” на кръстовището с *****”. От представените по
делото доказателства – заверен превод на Протокол изх. № ***на Областна служба
на карабинерите в Сицилия, Отряд на карабинерите в М. А., се установява, че на
23.02.2018 г. ищецът е подал устен сигнал за кражба на посочения лек автомобил,
като е заявил, че деянието е било осъществено в периода от 17.02.2018 г. до **********г.
Представено е и извлечение от сайта на Министерство на вътрешните работи на
Република И, от което се установява, че при осъществена проверка по
регистрационния номер на автомобила се установява, че за последният е налична
подадена жалба за кражба на 23.02.2018 г., която услуга се ръководи от
Централна дирекция на криминална полиция по повод откраднати или загубени автомобили.
Наистина от
представените документи не се установява по повод на така подадената жалба да е
било образувано разследване (досъдебно производство) от местните полицейски
органи в гр. М., Република И, нито се установява това производство да е било
спряно, респ. прекратено, поради неустановяване на извършителя, съответно да е
приключило с присъда при установяване на извършителя и провеждане на съдебно
производство. В Кодекса на застраховането обаче не са предвидени специални
изисквания за установяване на настъпило застрахователно събитие, поради което
начинът на установяване на застрахователното събитие се определя от страните
при сключване на договора. Нещо повече в дефинитивната разпоредба на чл. 3, ал.
1 КЗ е посочено, че застраховането е
дейност по осигуряване на
застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в
набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и
други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия,
предвидени в договор или в закон, както
и в пряко свързаните с това дейности, включително
и установяване на настъпило застрахователно събитие.
В разпоредбата на
чл. 106, ал. 2 КЗ е установено, че когато ползвателят на застрахователната
услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или
трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. В
тази разпоредба е установено, че допълнителни доказателства може да се изискват
само в случай че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на
завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на
доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо.
В случая от
представените по делото Общи условия на ответното дружество за застраховка “Булстрад Каско Стандарт” се
установява, че с разпоредбата на т. II “Регистриране и установяване на
застрахователно събитие” от Глава Пета “Особени правила при изплащане на
обезщетение при пълна загуба вследствие на пожар и кражба”, Раздел “Каско”, застрахователят е предвидил, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахованият следва да представи следните документи: заявление
за изплащане на обезщетение; попълнено сведение; пълномощно за получаване и
съхранение на МПС при евентуалното му намиране преди изплащане на
обезщетението; пълномощно за разпореждане с МПС при евентуалното му намиране
след изплащане на обезщетението; пълен комплект дистанционни устройства и
дистанционни управления, описани в предложението на застрахователя; оригинална
застрахователна полица; свидетелство за регистрация – част I и част II, когато
последното се състои от две части или удостоверение за регистрационно състояние
от КАТ; служебна бележка от полицията за
регистриране на събитието, съдържаща пълните регистрационни данни на МПС (когато
събитието е настъпило в чужбина документите на чужд език се предоставят в
превод); документ за придобиване на МПС; документ, че застрахованият е погасил
данъците и таксите, свързани със собствеността и ползването на МПС; други
документи, имащи отношение към застрахователното събитие и размера на
застрахователното обезщетение. Предвидено е, че застрахователят има право да
изисква от застрахования и представяне на постановление на прокуратурата за спиране
на наказателното производство.
Следователно и
застрахователят е установил, че за заплащане на застрахователно обезщетение
следва настъпването на застрахователно събитие да е установено чрез представяне
на служебна бележка за регистриране на събитието. Т.е. застрахователят не е предвидил
като условие за заплащане на застрахователно обезщетение, установяването на
настъпване на застрахователното събитие, когато последното осъществява състав
на престъпление, да е с акт на орган на досъдебното производство, приключващ
последното, респ. със съдебен акт. Изисква се единствено представяне на бележка
за подадена жалба да съответните полицейски органи с данни за престъплението.
Изискването за представяне на постановление за спиране на наказателното
производство от прокуратурата е предвидено като допълнителна възможност за
застрахователя, като представянето му не е установено като задължително
условие, а като такова – до поискване. В случая застрахователят не е отправил
искане до застрахования да представи такъв акт, като в срока по чл. 106, ал. 2 КЗ не е изискал допълнителни доказателства за установяване на кражбата, освен
представения превод на протокол за подаден устен сигнал пред местните
полицейски органи за осъществена кражба на процесното МПС.
По така изложените
правни съображения според съда застрахованият е установил пред застрахователя
настъпване на застрахователното събитие чрез представяне на всички изискуеми,
установени с Общите условия на застрахователя, документи за установяването му,
включително и Протокол изх. № ***на Областна служба на карабинерите в Сицилия,
Отряд на карабинерите в М. А., за подаден на 23.02.2018 г. устен сигнал за
кражба на лек автомобил **********с **********, осъществена в периода
17.02.2018 г. – **********г.
Тези обстоятелства
се потвърждават и от събраните в производството по делото гласни
доказателствени средства чрез показанията на свидетеля М.К., който е бил заедно
с ищеца, когато последният е паркирал колата, както и когато след няколко дни е
установил, че последната липсва и не е на мястото, на което е била оставена.
Свидетелства, че бил заедно с ищеца, когато последният отишъл да подаде жалба
при карабинерите, като за това му издали протокол.
Следва да се
посочи, че правата на застрахователят са охранени, доколкото с разпоредбата на
Това положение е правно допустимо предвид разпоредбите на чл. 405, ал. 3 КЗ е
предвидено, че ако след плащане на застрахователното обезщетение противозаконно
отнетото или изгубено застраховано имущество бъде намерено, застрахованият е
длъжен да прехвърли правото на собственост върху него на застрахователя или на
писмено посочено от застрахователя лице. В случай че застрахованият желае да
задържи намереното имущество, той е длъжен да върне на застрахователя
полученото обезщетение. Нормата урежда вътрешните отношения между застрахован и
застраховател и е предназначена да елиминира вероятността от неоснователно
обогатяване в полза на застрахования, като го лишава от възможността да задържи
както вече полученото застрахователно обезщетение, така и собствеността върху
намерената вещ.
С писмо изх. ***.
ответното застрахователно дружество е отказало заплащане на застрахователното
обезщетение, като се е позовал на клаузата на т. 6, Раздел “Каско”,
Глава Пета, Параграф IV “Изключения” от Общите условия, съгласно която не се
покриват щети по МПС, настъпили вследствие на осъществено събитие по риска
“кражба” в случай, че всички изброени в Предложението за застраховане
заключващи устройства на МПС не бъдат предоставени в срок от 24 часа от
предявяване на претенцията за застрахователно обезщетение. В писмото за отказ е
посочено, че застрахованият е предал само един ключ от автомобила и е посочил,
че дистанционното устройство за допълнително монтирания имобилайзер
е било оставено в автомобила към момента на настъпване на застрахователното
събитие.
В нормата на чл.
395, ал. 1 КЗ е предвидено задължение застрахованият да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на
опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
В ал. 4 на същата разпоредба е установено право на застрахователя, при
настъпването на застрахователно събитие, да откаже плащане на обезщетение, ако
събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако
изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването на
застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1,
но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на
тежестта на неизпълнението.
Съгласно
разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице,
което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие
и 4. в други случаи, предвидени със закон.
Константна е
практиката на Върховния касационен съд по приложението на разпоредбата на чл.
211 от КЗ (отм.), съответна на чл. 408 КЗ, че приложението на чл. 211, т. 2 от
Кодекса за застраховането е обусловено от установяването на пряка причинно -
следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в
Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността
да бъдат предотвратени вредите от същото.
Kлаузите в Общите условия към договора, предвиждащи
като санкция за неизпълнението на изрично посочени задължения неплащането на
застрахователното обезщетение, имат силата на закон за страните, само ако
неизпълненото задължение е значително за интереса на застрахователя.
В клаузата на т. 2
от Подраздел IX “Предохранителни мерки” е установено,
че при оставяне на транспортера на имобилайзера в моторното превозно средство застрахователят
има право да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, като в т. 1.4 от Подраздел Х “Общи изключения” е установено, че застрахователят
не покрива щети в резултат от умишлени или причинени с груба небрежност
действия на застрахования, на членове на неговото семейство или на
упълномощения водач, както и лицата на работа при застрахования или на които
той е предоставил МПС под наем, за послужване, на лизинг и другИ
В случая съдът
намира, че са налице предпоставките на тези норми от клаузите на Общите условия
към договора за имуществено застраховане, макар в писмото за отказ
застрахователят да не се е позовал на тях – с посочване на цифровият им израз.
Това е така, доколкото като основание за отказ в текстов вид е отразено
декларираното от застрахования обстоятелство, че едното дистанционно (транспондер) за допълнително монтираният имобилайзер се е намирал в автомобила към момента на
осъществяване на застрахователното събитие. Следва да се посочи, че не е налице
твърдяното нарушение на клаузата на т. 6, Раздел “Каско”,
Глава Пета, Параграф IV “Изключения” от Общите условия, съгласно която не се
покриват щети по МПС, настъпили вследствие на осъществено събитие по риска
“кражба” в случай, че всички изброени в Предложението за застраховане
заключващи устройства на МПС не бъдат предоставени в срок от 24 часа от
предявяване на претенцията за застрахователно обезщетение. Това е така, тъй
като дистанционните на имобилайзера не са били
описани в Предложението за сключване на застрахователния договор. Те са
предоставени впоследствие, при монтиране на допълнителната система за
сигурност. Това обстоятелство се установява от приложения по делото Протокол от
18.10.2017 г., подписан от ищеца и представители на дружеството, поставило имобилаизера по поръчка на застрахователя. В последният е
посочено, че имобилайзера се предава на собственика
на автомобила, ведно с 2 бр. дистанционни чипове, като в изрично е упоменато,
че последните не трябва да се съхраняват в автомобила.
Естеството на
установеното с посочените клаузи изискване разкрива, че то е въведено с цел да
се обезопаси в максимална степен застрахованото превозно средство, за да се
предотврати или най-малкото ограничи риска от евентуалната му кражба. От
техническа гледна точка имобилайзерът представлява
такова електронно устройство, което има за свое главно предназначение да
подсигури съответното моторно превозно средство срещу нерегламентиран опит за
привеждането му в движение с ключ или друго приспособление, различни от ключа
на собственика, поради което това защитно средство има пряко отношение към
ограничаване на рисковете по горните две клаузи.
Съгласно
заключението на вещото лице по допусната и приета без възражения от страните
съдебно-техническа експертиза функцията на имобилайзера
е да предотврати възможността за стартиране на двигателя и последващо
придвижване с автомобила при използване на неоторизиран ключ. Вещото лице е
посочило, че функцията на транспондера е да приеме
електромагнитното поле от антената, благодарение на това поле произвежда
технически импулс във веригите на транспондера, който
излъчва обратно електронният код, който се съхранява в паметта му към блока за
управление, като сверява постъпилите данни и разрешава или прекъсва запалването
на двигателя.
По делото е
изслушана и допълнителна съдебно-техническа експертиза, която е изготвена от
вещото лице, след като последното се е запознало с представените от фирмата –
производител документи досежно поставения в процесния автомобил имобилайзер. Вещото лице е установило, че в автомобила е
бил монтиран имобилайзер “***”, който е в
изключително малка опаковка, която позволява да се монтира в колата, така че да
бъде извънредно трудно откриването му. Имобилайзерът
се управлявал чрез трансмирер (дистанционно), като
преди да се стартира двигателя следва да се натисна бутона на дистанционното и
след това да се пристъпи към стартиране на двигателя по стандартния начин, тъй
като имобилайзера прекъсва електрическата верига. В
заключение вещото лице е посочило, че наличието на транспондера
в купето на автомобила е предпоставка за разблокиране
на имобилайзера и за стартиране на двигателя. Наличието
на дистанционно управление в долната вещева кутия под волана осигурява
възможност да се стартира двигателя на автомобила, след деактивиране на имобилайзера чрез натискане на бутона на дистанционното.
При така
установената функция на имобилайзера, съдът намира,
че с действията си застрахованият е допуснал нарушение на задълженията си по
договора при груба небрежност, като е увеличил риска от противозаконно отнемане
на застрахованото имущество, тъй като чрез оставяне на дистанционното
деактивиращо имобилайзера в автомобила, е лишил
последния от допълнително монтираната защита. В този смисъл е практиката на
Върховния касационен съд, формирана на основание чл. 290 ГПК, с Решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. №
3092/2014 г., Т.К., ІІ т. о., с което по сходен с настоящия казус е прието
следното разрешение: “Неизпълнението на определени задължения, в резултат на
които е настъпило застрахователното събитие, включително грубата небрежност в
поведението на застрахования, са елемент от фактическия състав на чл. 207, ал.
2, изр. 3 КЗ (отм.), релевиран от ответника чрез правоизключващи възражения срещу предявения иск. С оглед
данните по делото е налице основание застрахователят да откаже заплащане на
застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задълженията от страна на
застрахования, предвидени в т. 9.1, 9.2 и 9.5, раздел I и т. 11.5.2, раздел II
от Общите условия. Непредаването на ключовете от автомобила на застрахователя
след настъпване на застрахователното събитие е в резултат на оставянето им без
надзор на плажа, невземане на мерки за предпазване на застрахованото имущество
от вреди по смисъла на чл. 207, ал. 1 КЗ (отм.) - обстоятелство, което е
създало предпоставка за противозаконно отнемане на автомобила, представляващо проявна форма на груба небрежност при изпълнение на
задължения на застрахования по застрахователния договор.”
Следователно налице
са предпоставките на чл. 395, ал. 4 КЗ, поради което отказът на застрахователя
да заплати застрахователно обезщетение е основателен, предвид наличие на
предпоставките установени в клаузата на т. 2 от Подраздел
IX “Предохранителни мерки” и т. 1.4 от Подраздел Х
“Общи изключения” от Общите условия.
По така изложените
съображения от правна страна настоящият съдебен състав намира предявените
искове за неоснователни.
С оглед изхода на
правния спор в полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се
присъдят сторените от него разноски. В производството по делото ответникът е
доказал заплащане на разноски за депозити за вещи лица в размер на сумата от
120 лв. В полза на последния следва да се определи за присъждане и
юрисконсултско възнаграждение, доколкото първоначално ответникът е
представляван от юрисконсулт, който е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът определи размера на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 37
от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ в размер на сумата от 120 лв., като съобрази
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.К.О., с адрес *** против ЗАД
“Булстрад Виена Иншурънс
Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано № 5, кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 13 500 лв., представляваща
обезщетение за настъпване на застрахователно събитие кражба на моторно превозно
средство, а именно лек автомобил **********с **********, извършена на **********г.
в град М., И, застрахован при ответното дружество със застрахователна полица *****от
18.10.2017 г. по застраховка “Булстрад Каско Стандарт”, както и за заплащане на сумата от 759, 01.
лв. - ведно с обезщетение за забава за периода от **********г. до 11.09.2018 г.
ведно със законна мораторна лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Л.К.О.
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗАД “Булстрад
Виена Иншурънс Груп” сумата от 240 лв. – разноски
в първоинстанционното производство по гр.д. 14706/2018
г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК