РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 526 / 28.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в закрито
заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ
ПЕТРОВ
ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря
АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, представител на
Окръжна прокуратура Пазарджик, като разгледа докладваното от съдия Петров
к.н.а. дело № 336 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на В.С.Ш.,
регистриран като земеделски производител с ЕИК **********,*** с посочен съдебен
адрес,***, адв. Б., срещу Решение № 84 от 04.02.2020г., постановено по н.а.дело
№ 1903 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019г. с което е потвърдено
Наказателно постановление №13-001741 от 27.09.2019г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл. 62,
ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал.
5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на земеделски производител В.С.Ш.
е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00лв.Поддържаните касационни
основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие
с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във
вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Възразява се относно възприетото от
административно наказващия орган и от първоинстанционния съд становище, че наказанието
глоба, правилно е наложено на земеделския производител „В.Ш.“, а не на
физическото лице Ш.. Според жалбоподателя обаче, работодател с оглед легалната
дефиниция по Кодекса на труда е физическо лице, като регистрацията като
земеделски производител не променя правосубектността му. Сочи се също така, че приложението
към чл.2 от Наредбата образеца на договор по чл.114а от КТ се отнася до
„регистриран земеделски стопанин”, поради което се счита, че описаното в НП
качество на субекта на административно наказание, само като „земеделски
производител“ е погрешно. Непълен според жалбоподателя е и задължителния
реквизит по чл.57. т.4 от ЗАНН, като освен имената на нарушителя не е посочен
единен граждански номер на физическото лице, а е вписан ЕИК на земеделския
производител.
Според жалбоподателя, не е било необходимо
предоставящото труд лице да е знаело именно в чия полза полага труда. Възразява
се също така, относно неточното и некоректно посочване на бланки на договори по
чл.114а от КТ.
Счита се, че представения договор по чл.114а от КТ, санира извършеното нарушение, към датата на извършване на проверката. Не се
споделят съображенията на първоинстанционния съд, относно прилагането на
принципа за „съразмерност“ и разбирането за същността и значението на договора
по чл.114а от КТ.
Възразява се, че съдът не е обсъдил липсата на
декларация по чл. 402 от КТ. Счита се, че съдът неправилно е отхвърлил
възраженията на жалбоподателя за квалифициране на деянието като „маловажен
случай“.
Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение,
като съответно се отмени процесното наказателно постановление.
3. Дирекция „Инспекция по труда“у гр. Пазарджик,
представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържат
се изцяло фактическите и правни съображения, изложени в обжалваното решение на
районния съд и в процесното наказателно постановление.
Счита се, че правилно е прието, че се касае за
предоставяне на работна сила, а не за друг вид отношения, които не са
регламентирани в трудовото законодателството.
Според ответника, Ш. в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ, трябва да уреди отношенията при предоставяне на работна сила само
като трудови правоотношения - като трудовия договор трябва да се сключва в
писмена форма. В тази насока се счита, че районният съд е събрал достатъчно
писмени и гласни доказателства, които е анализирал обстойно и е достигнал до
правилния извод, че в конкретния случай, между страните е съществувало трудово
правоотношение /а не облигационно/ в изпълнение на което лицето е полагало
труд, без да е имал сключен трудов договор и, че поддържаната теза, с която
жалбоподателят отрича извършеното нарушение е изцяло неоснователна не може да
бъде споделена.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се
присъди съответно юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителя на Окръжна прокуратура
Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна, Счита се, че в случая
осъществяването на административно нарушение е несъмнено установено. .
ІІ. За допустимостта :
5. Жалбата е подадена в рамките на установения
за това срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се
явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Според Протокол № ПР1916565 от 12.08.2019г., при
извършена на 22.05.2019г. от Георги Иванов Йовчев и други инспектори от
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик проверка за спазване на трудовото
законодателство спрямо земеделски производител „В.С.Ш.“, като на обект „масив
от рози“, намиращ се в м. „Комсала“ от землището на с. Главаница, общ.
Пазарджик, около 9:00часа е установено, че същият в качеството си на
работодател на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, не
е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с Зюмбюла Запрянова Еленкова ЕГН:**********,
която е престирала труд на обекта, като работник „розоберач“ и е берял рози,
облечен с работни дрехи. Еленкова е попълнила
декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, относно елементите на
трудовото правоотношение.
В протокола е посочено, че нарушението е
извършено на 22.05.2019г., а е констатирано на 27.05.2019г. при преглед на
документацията в Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, при която е изискан,
но до края на проверката не е представен, сключен трудов договор в писмена
форма с Желязков, нито пък еднодневен договор. След проверка в информационния
масив на администрацията не е открито, подадено
уведомление за сключен трудов договор.
Приложен е Констативен протокол № 1 от
22.05.2019г. и декларация по чл. 402 от КТ, в която Еленкова е заявила, че
работи при земеделския производител от 21.05.2019г., като бере рози с работно
време от 06 до 12часа и възнаграждение от 30,00лв.
7. От Георги Иванов Йовчев, на длъжност главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 13-001741 от 12.08.2019г., в който
са възпроизведени фактите и обстоятелствата описани в Протокол № ПР1916565 от
12.08.2019г., при извършена на 22.05.2019г., който е посочен като приложение
към акта.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.
62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Акта е връчен на адресата на 12.08.2019г., който
е вписал като възражение „….Не съм
съгласен с акта защото проверката не е истинска….“
8. Посочените фактически констатации и правни
изводи са изцяло възприети от административно наказващия орган и възпроизведени
в процесното наказателно постановление, като на основание чл. 416, ал. 5 във
връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на Ш. е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500,00лв.
В постановлението е посочено, че деянието не
съставлява маловажен случай, поради категоричната забрана за предоставяне на
работна сила без сключен трудов договор.
9. В хода на първоинстанционното производство е
разпитан служителят съставил акта за установяване на административно нарушение,
който в показанията си е изложил фактите и обстоятелствата във връзка с
установяване на процесното нарушение.
Разпитани са свидетелите Станислава Георгиева
Георгиева, Гергана Тодорова Сиракова, Теменужка Запринова Дъбова, Георги Иванов
Йовчев, Радослав Илев Марков, всички служители на Дирекция „Инспекция по труда“,
които също са описали обстоятелствата при които е била извършена процесната
проверка.
Разпитана е била и свидетелката Мария Димова
Шопова, съпруга на жалбоподателя, която е заявила, че на 22.05.2019г. преди
обяд е заплатила в Национална агенция за приходите 200 еднодневни договора,
застраховки и осигурителни вноски, но договорите били разпечатани след два дни.
Шопово е посочила, че „…Тези договори от
2-ри в последствие съм ги попълнила, но не мога да кажа точно кога, беше минало
време и тогава попълних договорите с дата 22-ри…22-ри май – не беше първия ден
на розобера за нас. Започнахме някъде средата на месец май. Предните дни не сме
сключвали еднодневните договори. Работихме си с гр. договори…“
10. Приобщен по делото е са били :
• Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с
която на директорите на дирекции „Инспекция по труда“ са делегирани правомощия
да издават наказателни постановления;
• Разпечатка от електронния регистър на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ относно всички трудови договори сключени на
22.05.2019г. и 29.05.2019г. със земеделския стопанин Ш.;
• Непълнени трудови договори № 13-779483 и № 13-792282, валидни за м. май
2019г.;
• Трудов
договор № 13-779697 от 22.05.2019г.,
сключен между В.С.Ш., като работодател и Зюмбюла Запрянова Еленкова, като работник,
за извършване на работа като „розоберач“, с посочено работно време от 07:00часа
до 11:00часа и дневно възнаграждение от 14,00лв.;
• Регистрационна карта на земеделски
производител В.С.Ш. от 08.02.2013г.;
• платежни нареждания от 22.05.2019г. и
29.05.2019г. за внесени задължителни вноски по общественото и здравното
осигуряване, както и за такива внесени през 2018г.
11. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, районния съд е приел, че извършването на процесното
административно нарушение е несъмнено установено въз основа на събраните по
делото доказателства.
Прието е, че посочването като на датата
12.08.2018г., като дата на съставяне на акта за установяване на административно
нарушение е техническа грешка, която не влияе на истинността на изложените
съображения в наказателното постановление. Подобно е било разбирането на
районния съд и по отношение на посочването на единния граждански номер на
физическото лице, като единен идентификационен код (ЕИК).
Прието за установено е било, че в случая розите
били отглеждани от името и за сметка на жалбоподателя като земеделски
производител и трудът на заварените на место работници е бил полаган именно във
връзка с тази негова дейност, в каквато насока са посочени данните в
показанията на неговата съпруга Шопова. Като неспорен между страните и
несъмнено установен е приет факта, че с част от работниците, включително Еленкова,
в процесния ден не бил сключен трудов договор.
За установен е бил приет и факта, че в деня на
проверката, с оглед осъществяваната от жалбоподателя дейност са били заплатени
200бр. еднодневни договори, като са били заплатени и всички дължими към бюджета
суми. Според съда обаче, от този факт не следва, че в случая не е налице
осъществен състав на административно нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ.
Според решаващия съд, не може да се споделят
като оневиняващи заявените от Ш. факти, че лицата, които наемали не искали да
си предоставят личните данни, не си носели личните карти и не си давали имената
и ЕГН и самите те не искали с тях да се сключват трудови договори, защото
ползвали различни обезщетения и помощи.
Прието от съда е, че еднодневния трудов договор
от 22.05.2019г. е попълнен след тази дата, тоест отразената в него дата е „недостоверна“.
Според съда, договорът не представя достоверна информация, като той е съставен
с цел да се избегне или смекчи отговорността.
В оспореното решение е прието, че според данните
по делото, спрямо жалбоподателя са били издадени общо 37 наказателни
постановления за подобни административни нарушения, като по всички тях, нему са
била наложени глоби от по 1500,00лв. В тази насока е указано, че дори и
разгледано в контекста на останалите 36 аналогични казуса , налагането на
процесната глоба не е неоправдано и не е в противоречие с „принципа за „пропорционалност“.
Счита се, че при приложение на принципа на пропорционалност, следва да се има
предвид преследваната цел с реализиране на създадените с наказателното постановление,
неблагоприятни за нарушителя последици – а тя е защита на регулираните
обществени отношения. В случая, това са обществените отношения, които са
свързани с гарантиране на правата на двете страни по еднодневния трудов договор
и особено на работника, който се приема като по-уязвимата страна в тази връзка.
За работника се създават не само гаранции за спазване на трудовите му, но и на
осигурителните му права. Тъкмо поради спецификата на регулираните обществени
отношения според съдът, законодателят е въвел договорите по чл. 114а, ал. 1 от КТ - за краткотрайна сезонна работа между регистриран земеделски производител и
работник може да се сключва еднодневен договор.
Разгледана е същността на въпросния вид трудови договори, като е
посочено, че тя определя значимостта на обществените отношения, регулирани с посочените норми относно договора по чл.
114а, ал. 1 от КТ, чиято цел е да гарантира, както възможността на лицата,
които се занимават със растениевъдство и за които наемането на работна сила е
пряко свързано с кампанийността на определени дейности, така и правата на
наетите за това лица, които практически често получават само дневното си
възнаграждение „надница“. Според първата съдебна инстанция, спецификата на
регулираните обществени отношения, преценена и с оглед 37-те подобни случая на издадени наказателни
постановление на Ш., което ще рече 37 лица, с които не са били сключени
еднодневни трудови договори и те са били ощетени от последващите от тези
договори права за тях, дава основание да се направи изводът, че
неблагоприятните за нарушителя мерки съвсем не са „явно неподходящи по отношение
на преследваната цел“. Констатирано от Съда е било, че в случая е наложено
административно наказание глоба в минимален размер.
ІV. За правото :
12. Според чл. 1, ал.
2 от КТ - Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения.
Съответно според чл.
62, ал. 1 от КТ - Трудовият договор се сключва в писмена форма.
Нарушаването на
цитираните материални правила за поведение е възведено изрично като състав на
административно нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която
- Работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.
Съобразно чл. 114а,
ал. 1 от КТ, трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може
да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за
един ден, като това време не се признава за трудов стаж, а според чл. 114а, ал.
7 от КТ, условията и редът за предоставяне, регистриране и отчитане на
трудовите договори пред инспекцията по труда се определят с наредба на
министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния
осигурителен институт и с изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите. С наредбата се утвърждава и образец на трудов договор по ал. 1.
Според чл. 3, ал. 1 от
Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране
и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от КТ пред инспекцията по
труда(обн., ДВ, бр. 54 от 17.07.2015 г.), трудовият договор по чл. 2 се сключва между работник и работодател –
регистриран земеделски стопанин, като се подписва преди постъпване на работа в
два екземпляра – по един за всяка страна.
Съобразно чл. 3, ал. 5
от Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г., работодателят – регистриран земеделски
стопанин, попълва преди започването на работа регистрирания образец, като
посочва личните данни на работника, характера и мястото на работа, дневното
трудово възнаграждение, продължителността на работното време, както и начало и
край на работния ден, а според чл. 3, ал. 7, т. 1, работодателят – регистриран земеделски стопанин, е длъжен при поискване
от органите на ИА „Главна инспекция по труда“, НОИ и НАП: да предоставя своите
екземпляри на сключените трудови договори по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на
труда.
13. В контекста на
цитирания национален нормативен ред, трябва да се отбележи, че по отношение на
възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба,
районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както
писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно
установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени
обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Както фактическите
констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това
прави излишно тяхното повтаряне.
14. По отношение на
поддържаният касационен довод, трябва да се отбележи следното :
Според легалната
дефиниция, възведена в § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските
производители, „Земеделски производители“ са физически и юридически лица, които
произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска
продукция. Ясно е че вписването в регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, няма за
последица възникването на някакъв нов правен субект. С вписването, физическото
лице разширява своята правосубектност, като придобива правото да бъде подпомаган
финансово и се ползва от правата, при съответно изпълнение на задълженията,
които са нормативно установени по отношение на регистрираните земеделски
производители.
При това положение,
правилно в наказателното постановление, физическото лице В.С.Ш. е определено с
качеството си земеделски производител, както и с качеството си „работодател“ по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, което всъщност е съществената квалификация на
физическото лице с оглед осъществяване на неговата административно наказателна
отговорност.
Все в този смисъл,
неоснователно е възражението в касационната жалба, че описанието в
наказателното постановление на санкционираното лице само като „земеделски
производител“, а не като „регистриран земеделски производител“, представлява
съществено нарушение на административно производствените правила.
15. Неоснователно е
възражението, че в наказателното постановление е посочен единния
идентификационен код (ЕИК) на земеделския производител, а не единния граждански
номер на физическото лице. Според чл. 3, ал. 1, т. 11 от Закона за регистър
БУЛСТАТ, в регистъра се вписват други физически лица – осигурители, а според
чл. 4, ал. 1 от ЗРБУЛСТАТ, агенцията по вписванията определя уникален единен
идентификационен код (ЕИК), задължителен за лицата по чл. 3, наречен „код по
БУЛСТАТ“. Казано с други думи, ЕИК и ЕГН, индивидуализират все едно и също
лице, като комбинацията от цифри както на ЕИК, така и на ЕГН в случая е една и
съща.
16. Неоснователно е
възражението, че противоправното деяние е преустановено, към момента на приключване
на проверката, доколкото по делото е представен писмен трудов договор, сключен
с работника Зюмбюла Еленкова. В тази насока, правилно първоинстанционния съд е
констатирал, че от данните по делото се налага констатацията, че писмения
трудов договор страни по който са жалбоподателя и Зюмбюла Еленкова е антидатиран, тоест съставен е няколко дни след
проверката за което изрично свидетелства Мария Шопова. Това налага да се
поясни, че независими дали са били налице някакви субективни или обективни
пречки, регистрирания земеделския производител да се снабди с екземпляри от трудови договори по
чл. 114а от КТ, то това не го освобождава от задълженията му по чл. 3, ал. 1 от
Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г., договора да се подпише преди постъпване на
работа в два екземпляра ; по чл. 3, ал. 5 от Наредбата, да попълва преди
започването на работа регистрирания образец, като посочва личните данни на
работника, характера и мястото на работа, дневното трудово възнаграждение,
продължителността на работното време, както и начало и край на работния ден и
по чл. 3, ал. 7 от Наредбата, при поискване от органите на ИА „Главна инспекция
по труда“, НОИ и НАП, да предоставя своите екземпляри на сключените трудови
договори по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Несъмнено е че в
конкретния казус, Ш. не е изпълнил нито едно от тези изисквания и като краен
резултат не спазил общото правило на чл. 61, ал. 1 от КТ, да сключи трудово
договор с работника преди постъпването
на работа, както и на чл. 62, ал. 1 от КТ, този трудов договор да бъде сключен
в писмена форма.
Казано с други думи,
при липсата или при невъзможността в момента да се снабди с еднодневни трудови
договори по чл. 114а от КТ, земеделският производител не е имал право и не е
следвало да допуска до работа Зюмбюла Еленкова и другите лица в масива от рози.
17. Относно
възражението за несъответствие на наложеното наказание с принципа на
„съразмерност“ е достатъчно да се посочи, друг сложил се във времето правен
принцип - Nemo ex suo delicto meliorem suam
conditionem facere potest. Казано с други думи, голямото множество евентуално
осъществени от жалбоподателя противоправни деяния, което разбира се има за
логична последица и значителния общ размер на наложените глоби, не е основание
да се приеме, че тази съвкупна парична
сума на глобите наложени за всички 37 в случая административни нарушения, сама
по себе си е някаква отделна причина да се приеме, че е налице нарушение на
принципа за съразмерност относно конкретно наложената в случая санкция.
Констатираните при
проверката 37 еднотипни нарушения на материалния закон, явно изключват
възможността да се направи, какъвто и да е извод в насока квалифициране на
процесното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд
е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
V. За разноските:
18. С оглед констатираната неоснователност на
жалбата, на ответната страна се дължи възнаграждение за осъществена юрисконсултска
защита. Те съобразно направеното в тази насока
искане са в размер на 100,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 84 от 04.02.2020г., постановено по н.а.дело № 1903 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2019г.
ОСЪЖДА В.С.Ш., ЕГН **********,***,
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 3, сумата от 100,00лв., представляваща възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2. /П/