РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300500783 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Н. А. от гр.П., чрез адв.М.Г. от АК
П. срещу решение № 262294/01.10.2021г. на Пловдивски районен съд - ІІІ
граждански състав, постановено по гр.дело № 15889/2020г.
С обжалваното решение е обявен за нищожен по предявения иск от Т.
П. И., ЕГН: **********, адрес: гр. ************* и П. В. А., ЕГН:
**********, адрес: гр. ************ против В. Н. А., ЕГН: **********,
адрес: гр. *********** на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД поради липса на
съгласие договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ********** г., вписан с СВ П. под акт № *********., с
който В. Н. В., представляван от пълномощника си В. Н. А., дарява без
условия на сестра си В. Н. А. следните недвижими имоти, а именно: 4/9
идеални части от ПИ с идентификатор № 56784.512.88, находящ се в гр.
*************, с площ от 524 кв.м., ведно с цялата двуетажна жилищна
сграда с идентификатор № 56784.512.88.1 с площ от 78 кв.м., 1/3 идеална част
1
от едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 56784.512.88.2 с площ от
41 кв.м., ведно със съответните идеални части от всички подобрения и
приращения в имота, както и 4/9 идеални части от ПИ с идентификатор №
56784.510.380, находящ се в гр. ************** с площ от 722 кв.м., до
размера на наследените от всеки от ищците идеални части от наследството на
прехвърлителя, както следва: за Т. П. И., ЕГН: ********** – ¼ идеална част и
за П. В. А., ЕГН: ********** - ¼ идеална част.
С решението е отхвърлен предявения от Т. П. И., ЕГН: **********,
адрес: гр. *********** и П. В. А., ЕГН: **********, адрес: гр. **********
против В. Н. А., ЕГН: **********, адрес: гр. **************иск с правно
основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД за обявяване на нищожност поради
липса на съгласие на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно
с рег. № 3067 и № 3068, том II, акт № 57 от 11.07.2017 г. от Общия регистър
на нотариус Н***********.
С решението е признато за установено по отношение на В. Н. А.,
ЕГН: **********, адрес: гр. *************, че Т. П. И., ЕГН: **********,
адрес: гр. ***********и П. В. А., ЕГН: **********, адрес: гр.
**************са собственици на основание наследствено
правоприемство от прекия им наследодател В. Н. А., ЕГН: **********,
починала на 13.12.2019 г., последната наследник на В. Н. В., ЕГН:
**********, починал на 25.07.2017 г., по отношение на следните недвижими
имоти, както следва:
-общо 2/9 идеални части (всеки от ищците по 1/9 идеална част) от
Поземлен имот с идентификатор № 56784.512.88, по КК и КР на гр. П.,
одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г., издадена от Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. ***********, с площ от 524 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 88, квартал: 60,
парцел VII-88, при съседи: ПИ с идентификатор № 56784.512.9581, ПИ с
идентификатор № 56784.512.89, ПИ с идентификатор № 56784.510.380, ПИ с
идентификатор № 56784.510.381 и ПИ с идентификатор № 56784.512.87,
ведно с общо ½ идеална част (всеки от ищците по ¼ идеална част) от
построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 56784.512.88.1 с площ от 78 кв.м., ведно с общо 1/6
2
идеална част (всеки от ищците по 1/12 идеална част) от едноетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 56784.512.88.2 с площ от
41 кв.м., ведно със съответните идеални части от всички подобрения и
приращения в имота.
-общо 2/9 идеални части (всеки от ищците по 1/9 идеална част) от
Поземлен имот с идентификатор № 56784.510.380 по КК и КР на гр. П.,
одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г., издадена от Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. **************, с площ от 722 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно
ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 510.380, при
съседи: ПИ с идентификатор № 56784.512.88, ПИ с идентификатор №
56784.512.89, ПИ с идентификатор № 56784.510.379, ПИ с идентификатор №
56784.510.383 и ПИ с идентификатор № 56784.510.381.
С решението е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален
акт за установяване на собственост върху недвижим имот, издаден по
обстоятелствена проверка № *********** г., вписан в СВ Пловдив под акт №
12, том 111, вх.рег. № 39684/ 01.12.2017 г., до размера на притежаваните от
ищците общо идеални части, както следва: 2/9 идеални части от Поземлен
имот с идентификатор № 56784.512.88, находящ се в гр. *************, на ½
идеална част от сграда с идентификатор № 56784.512.88.1, на 1/6 идеална част
от сграда с идентификатор № 56784.512.88.2, ведно със съответните идеални
части от всички подобрения и приращения в имота, както и на 2/9 идеални
части от ПИ с идентификатор № 56784.510.380, находящ се в гр.
************** с площ от 722 кв.м.
Решението се обжалва частично само относно исковете в частите, в
които се признава за установено правото на собственост на въззиваемите
страни върху недвижимите имоти по наследство, както и в частта в която е
уважен иска по чл.537 ал.2 ГПК и е отменен констативния нотариален акт от
30.11.2017г.
В жалбата се сочи, че по делото е въведено с отговора на исковата молба
възражение, че ответницата и настояща жалбоподателка В.А. е гледала и
издържала брат си, като двамата са имали уговорка срещу предоставените
грижи, последният да й прехвърли имуществото си. Сочи се, че в исковата
молба не е въведено твърдение ответницата да не е владяла имота. Не е
3
установено по делото дали и от кой момент същата се е считала за
собственик, като доказателствената сила на констативния нотариален акт
следва да се обори от ищеца, за което по делото няма доказани факти. Сочи
се, че прогласяването нищожността на дарението не изключва наличието на
друг придобивен способ, при това оригинерен, като доказването в
първоинстанционното разглеждане на делото е концентрирано изключително
върху обосноваването на недействителността на правната сделка, което не
води логически до извода да не е осъществявано владение за посочения срок
или владението да е било опорочено, поради което решението е неправилно в
установителната му за правото на собственост част. Иска се отмяна на
решението в частта на решението, с която е уважен предявеният
установителен иск за собственост на всички недвижими имоти и отменяне на
решението в частта относно иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Претендират се
разноските по делото.
Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от Т.И. и П.А., чрез адв.
Р.М., с който решението в обжалваните му части се намира за правилно и
законосъобразно. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката В.А., че по делото е
въведено с отговора на исковата молба възражение, че ответницата и
настояща жалбоподателка В.А. е гледала и издържала брат си, като двамата
са имали уговорка срещу предоставените грижи, последният да й прехвърли
имуществото си. Да безспорно такова възражение за придобиване на
процесните имоти по силата на договор за гледане и издръжка е надлежно
въведено в процеса. Но това възражение е абсолютно недоказано в процеса.
Недоказано е направеното възражение от жалбоподателката А., че
4
представения договор за дарение е бил привиден и е прикривал
действителния договор за прехвърляне на имотите по договор за гледане и
издръжка. Писмени доказателства за тези факти по делото не се твърдят и
представят. Не е налице в казуса и изключението на чл.165 ал.2 от ГПК за
установяването на прикритата сделка със свидетелски показания Взето е
предвид от първата инстанция, че дарението е извършено след смъртта на
едната страна от сделката В. В., поради което на основание чл.1 от ЗН
наследството му е открито. А нашето законодателство не предвижда
възможност след смъртта си едно лице и при открито наследство да
продължава да се разпорежда с имотите си, макар и чрез пълномощник. Ето
защо това възражение, за сключен договор след смъртта на една от страните
по него, не може да се приеме от съда.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката В.А., че в исковата
молба не е въведено твърдение ответницата да не е владяла имота. Възразява
се, че не е установено по делото дали и от кой момент ответницата А. се е
считала за собственик, като доказателствената сила на констативния
нотариален акт следва да се обори от ищеца, за което по делото няма
доказани факти. Сочи се, че прогласяването нищожността на дарението не
изключва наличието на друг придобивен способ, при това оригинерен, като
доказването в първоинстанционното разглеждане на делото е концентрирано
изключително върху обосноваването на недействителността на правната
сделка, което не води логически до извода да не е осъществявано владение за
посочения срок или владението да е било опорочено.
Съдебното решение с което е обявен за нищожен на основание чл.26,
ал.2, предл.2 ЗЗД поради липса на съгласие договор за дарение, обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***********., вписан с СВ П.
под акт № 21, том 63, вх.рег. № 23231/ 26.07.2017 г. е влязло в сила като
необжалвано.
Жалбоподателката В.А. в отговора си по исковата молба /л.61/ не е
въвела твърдение, че е придобила имотите или пък определени идеални части
от тях, чрез придобивна давност. Такива възражения липсват и в доклада по
делото /л.67-л.68/ и неговото допълване в ОЗ /л.183/. Доколкото такова
възражение не е въведено в процеса и насрещната страна, в казуса ищците не
са длъжни да се защитават срещу него, като един от всички възможни
5
придобивни способи за правото на собственост, възможни по нашето право.
Така и съдебната практика на ВКС - Решение № 528 от 11.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1218/2009 г., I г. о., ГК ,Решение № 246 от 14.05.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 344/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 612 от 17.Х.1995 г. по гр. д. №
390/95 г., 5-членен с-в, Решение № 476 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
907/2009 г., II г. о., ГК. Тоест при липса на възражение от ответника за
придобиване на имота или части от него, чрез придобивна давност ищецът не
е дължен да оборва доказателствената сила на констативния нотариален акт,
който е представен по делото не от ответника, а от самия него, ведно с
исковата молба /л.19/.
Ето защо обжалваното решение в частите му относно уважения
установителен иск за собственост и иска по чл.537 ал.2 от ГПК е правилно и
следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
въззиваемите Т.И. и П.А. следва да се присъдят разноски на основание 78 ал.1
от ГПК при следните предели. Доказани са такива направени в
производството пред ОС Пловдив за адвокатски хонорар от 1 500 лева за тях
двамата /л.8/. Тези разноски следва да се възложат в тежест на
жалбоподателката А..
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262294/01.10.2021г. на Пловдивски
районен съд - ІІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 15889/2020г. в
ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на В. Н. А., ЕГН:
**********, адрес: гр. *************, че Т. П. И., ЕГН: **********, адрес:
гр. **************и П. В. А., ЕГН: **********, адрес: гр. *********** са
собственици на основание наследствено правоприемство от прекия им
наследодател В. Н. А., ЕГН: **********, починала на 13.12.2019 г.,
последната наследник на В. Н. В., ЕГН: **********, починал на 25.07.2017 г.,
по отношение на следните недвижими имоти, както следва:
6
-общо 2/9 идеални части (всеки от ищците по 1/9 идеална част) от
Поземлен имот с идентификатор № 56784.512.88, по КК и КР на гр. П.,
одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г., издадена от Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. ***********, с площ от 524 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 88, квартал: 60,
парцел VII-88, при съседи: ПИ с идентификатор № 56784.512.9581, ПИ с
идентификатор № 56784.512.89, ПИ с идентификатор № 56784.510.380, ПИ с
идентификатор № 56784.510.381 и ПИ с идентификатор № 56784.512.87,
ведно с общо ½ идеална част (всеки от ищците по ¼ идеална част) от
построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 56784.512.88.1 с площ от 78 кв.м., ведно с общо 1/6
идеална част (всеки от ищците по 1/12 идеална част) от едноетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 56784.512.88.2 с площ от
41 кв.м., ведно със съответните идеални части от всички подобрения и
приращения в имота.
-общо 2/9 идеални части (всеки от ищците по 1/9 идеална част) от
Поземлен имот с идентификатор № 56784.510.380 по КК и КР на гр. П.,
одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г., издадена от Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. ************, с площ от 722 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно
ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 510.380, при
съседи: ПИ с идентификатор № 56784.512.88, ПИ с идентификатор №
56784.512.89, ПИ с идентификатор № 56784.510.379, ПИ с идентификатор №
56784.510.383 и ПИ с идентификатор № 56784.510.381.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262294/01.10.2021г. на Пловдивски
районен съд - ІІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 15889/2020г. и
в ЧАСТТА, с която е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт
за установяване на собственост върху недвижим имот, издаден по
обстоятелствена проверка № **********г., до размера на притежаваните от
ищците общо идеални части, както следва: 2/9 идеални части от Поземлен
имот с идентификатор № 56784.512.88, находящ се в гр. ************, на ½
идеална част от сграда с идентификатор № 56784.512.88.1, на 1/6 идеална част
от сграда с идентификатор № 56784.512.88.2, ведно със съответните идеални
7
части от всички подобрения и приращения в имота, както и на 2/9 идеални
части от ПИ с идентификатор № 56784.510.380, находящ се в гр.
************ с площ от 722 кв.м.
Решението в останалите му части е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА В. Н. А., ЕГН: **********, адрес: гр. ************** да
заплати на Т. П. И., ЕГН: **********, адрес: гр. ************и П. В. А., ЕГН:
**********, адрес: гр. ************* и на двамата общо сумата от 1 500 лева
за разноски по делото във въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8