РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Пловдив, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20235001000512 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК***, гр.С.
въззивна жалба против решение № 49 от 26.05.2023 г. постановено по т. дело
№ 178/2021 г. по описа на Хасковския окръжен съд в частта му, с която З.к.
„Л.И.“ АД, ЕИК***, гр.С. е осъдена да заплати на М. А. Ш., ЕГН **********
и З. А. Е., ЕГН **********, двете от гр. Х., ул."Я."№* по 30 000 лв.,
представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на настъпилата на *** г. смърт на дядо им
С.М.С., бивш жител на гр.Х. вследствие на ПТП, настъпило на *** г., ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 23.12.2018 г. до
окончателното му изплащане, както и в частта, с която дружеството е осъдено
да заплати по сметка на Хасковския окръжен съд държавна такса по
съразмерност в размер на 2 400 лв. , а на адв. Р. М. адв. възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от ЗА в размер на 6100 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на
1
друго отхвърлящо исковете.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 30.12. 2021 г. в Хасковския окръжен съд е постъпила изходяща от М.
А. Ш., ЕГН ********** и З. А. Е., ЕГН ********** искова молба насочена
против З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК***, гр.С..
В обстоятелствената част на същата се сочи, че на 27.12. 2016 г. около
20,30 ч. движел по АМ „М.“, в посока от гр. С. към гр. Х. се движел
управляван от Ю.А.Х. лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, рег. №***. При
км. *** поради движение с несъобразена скорост водачът му загубил контрол
над МПС. То напуснало платното за движение от ляво блъснало се в лява
разделителна еластична ограда, преобърнало се прЕ.авайки през мантинелата,
навлязло в насрещното платно за движение и се блъснало в товарен
автомобил „Р.“, модел „П.“, рег.№***, с прикачено на него полуремарке, рег.
№ ***. В резултат на настъпилото ПТП пътуващият на предната дясна
седалка на автомобила С.М.С. починал.
За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. Било образувано досъдебно производство № 609/2016 г. по
описа на РУ-гр.С., респ. НОХД № 330/2020 г. по описа на Хасковския
окръжен съд. С присъда № 260011 от 18.02.2021 г. водачът Ю.А.Х. бил
признат за виновен за това, че нарушил правилата за движение по пътищата
визирани в чл.20, ал.2 ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на
С.М.С., ЕГН **********, починал на *** г. и на още едно лице. На основание
чл.343, ал. 3, буква „Б“, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал.1 от НК и чл. 58, ал. 1, вр. чл.
54 от НК той бил осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК било отложено за срок от 5
години и т.н.
По - надолу в исковата молба се сочи, че двете ищци са внучки на
починалия С.С. и изключително тежко понасяли загубата му. Отношенията
им с него били основани на силна обич, уважение и взаимопомощ, което било
причина и към настоящия момент да не могат да преодолеят трагичната
загуба. Причина за това било обстоятелството, че израснали в него
присъствие и били силно привързани към дядо си. Той помагал на дъщеря си
2
М.С.С. в отглеждането им като се грижел за тях, когато родителите им
работели. Гледал ги като родни деца. Ежедневните контакти с дядо им
създали силната привързаност към него. Те го чувствали като своя опора,
споделяли всичко с него и търсели винаги съветите му.
Твърдят, че след смъртта му ритъмът им на живот се подчинил на
скръбта от загубата, а болката от същата според тях никога нямало да
отшуми. Станали тревожни, мълчаливи и затворени. Не желаели да общуват с
хора извън семейството.
На тази база се прави извод, че всяка от двете ищци има активна
материалноправна легитимация с оглед приетото в ТР №1/ 2018 г. на
ОСНГТК на ВКС да получи обезщетение за неимуществени вреди от
причинената смърт на дядо им.
По тази причина се достига и до заключение, че те се явяват увредени
лица от поведението на виновния водач и имат право да търсят обезщетение
за причинените им неимуществени вреди.
Наред с това се споменава, че за управлявания от Ю.А.Х. лек автомобил
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество и се прави извод,
че на основание чл. 432 от КЗ обезщетението може да се търси направо от
застрахователя.
По тази причина те с молба вх.№ *** г. отправили претенция до
застрахователя ЗК „Л.И.“АД да им бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение. В определения от законодателя срок
произнасяне по същата не последвало.
Това според тях обуславяло интересът им да претендират заплащане на
обезщетението по съдебен ред и са отправили искане за осъждане на
ответното дружество да им заплати за обезщетяване на претърпените от тях
неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дядо
им по 50 000 лв., ведно със законната лихва от *** г. до датата на
окончателното плащане.
С отговора на ИМ ответното дружество не е оспорило наличието на
валидна застраховка по риска Гражданска отговорност за управлявания от
Ю.А.Х. лек автомобил, но е изразил становище за неоснователност на така
предявените искове.
3
В подкрепа на това си становище на първо место е възразил, че
исковите претенции са погасени по давност с оглед на факта, че
застрахователното събитие е настъпило на *** г., а исковете са предявени в
съда на 30.12.2021 г.
Изразено е и становище, че липсват елементи от ФС обуславящи
деликтната отговорност на водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“,
рег.№***. В подкрепа на това е посочено, че липсват доказателства деянието
да е извършено виновно единствено от Ю.А.Х., както и за причинно
следствената връзка между смъртта на наследодателя на двете ищци и пътния
инцидент. Оспорен е описания в ИМ механизъм за настъпване на
произшествието, както и степента и тежестта на описаните в ИМ
неимуществени вреди понесени от ищците вследствие на ПТП - то.
По повод на така твърдените увреждания е възразено и че ищците не са
от категорията лица, които според ТР №1/ 2018 г. на ОСНГТК на ВКС имат
право да получат обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на
дядо им. В подкрепа на това се твърди, че от изложеното в ИМ не може да се
достигне до извод за наличие на житейски обстоятелства, които да са станали
причина за поява на привързаност надхвърляща обичайната такава между
дядо и внук.
Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с
оглед на това, че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан.
Оспорени са и размерите на претендираните от ищците обезщетения
като е възразено, че същите са завишени, не са съобразени с въведения с чл.
52 от ЗЗД принцип за справедливост при определянето им и степента на
родствена връзка, момента на деликта.
По отношение на претенциите за лихва е казано, че такава се дължи от
момента , в който е изтекъл срокът за произнасяне по претенцията по чл. 380
от КЗ. Възразено е и че в случая вземането за лихва е погасено и по давност
поради изтичане на тригодишна давност.
Ищците са подали ДИМ, в която са изразени доводи за неоснователност
на всички защитни възражения в отговора на исковата молба вкл. и тези за
погасяване на вземанията по давност. По отношение на същите е посочено и
че исковата молба е предявена по пощата на 23.12.2021 г., т.е. преди изтичане
на давностния срок.
4
Подаден е и отговор на ДИМ, в който е заявено , че се поддържат
направените защитни възражения.
Така след събиране на поисканите от страните и относими към спора
доказателства е постановено и решението предмет на обжалване.
В него е прието, че Ю.А.Х. следва да отговаря за обезщетяване вредите
на увредените от него лица, а и че е застраховано по смисъла на КЗ лице при
ответника. Това съобразено с текста на чл. 432 от КЗ е дало основание да се
направи извод, че ответното дружество следва да покрие отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди .
Прието е също, че между двете ищци и покойният им дядо била
създадена трайна и дълбока емоционална връзка и помежду им съществувала
голяма емоционална близост, поради което го приемали за нещо повече от
дядо. Поради това смъртта му им се отради зле както психически, така и
житейски, което правела основателна претенциите им за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП - то причинило същата.
На тази база и съобразно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД е формиран
извод за дължим размер на обезщетение от по 30 000 лв.
Така ответникът е осъден да заплати тези сума, а до пълния предявен
размер от 50 000 лв. исковете са били отхвърлени като неоснователни. Тук за
пълно е нужно да се спомене, че съдът е приел, че възражението за
погасяване на исковете по давност е неоснователно поради факта, че същите
са предявени на 23.12.2021 г. с изпращането на исковата молба по пощата, т.е.
преди изтичане на визирания в чл. 378, ал. 3 КЗ давностен срок.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху
обезщетението от датата на деликта /27.12.2016 г./ е посочено, че вземането за
периода до 28.12.2018 г. е погасено по давност с оглед текста на чл. 111,
буква „В“ на ЗЗД и респективно лихвата е присъдена върху главницата за
времето от 28.12.2018 г. до изплащането й.
Недоволно от решението в осъдителната му част ответното дружество е
подало жалбата станала причина за започване на настоящето производство.
В нея се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Те на първо место са свързани с доводи, че двете ищци не са
5
установили да са от разширения кръг, който има право на застрахователно
обезщетение с оглед ТР № 1 от 2018 г. на ОСНГТК. В тази връзка е направен
детайлен анализ на доказателствения материал с оглед аргументиране на
липсата на особена връзка за близост в смисъла, приет от ТР № 1 от 2018 г.
Изложени са и доводи за завишен размер на застрахователното обезщетение и
такива, че същият е определен над този посочен в § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт служебно, а
досежно неговата правилност с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност т.е. срещу лица неподчинени
на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищците от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В него е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно
6
обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
двете ищци са предявили претенциите си за обезщетение пред ответното
дружество с молба вх. № 10540 от 14.09.2021 г., а д споменатия по- горе срок
произнасяне по исканият им не е стоР..
Това сочи, че в патримониума им е възникнало правото да претендират
по съдебен ред изплащане на дължимото им се обезщетение за
неимуществени вреди.
Във връзка със същото видно от данните по делото разгледаните от
първоинстанционния съд искове са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и
предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от
този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбите съображения за неправилност на
съдебното решение.
7
Те от една страна са свързани с твърдения за липсата на предпоставки
даващи основание да се направи извод, че в патирмониума на ищците е
възникнало материалното право да претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от извършителя на деликта, респ. от застрахователя.
Твърди се, че ако все пак се достигне да извод, че те са носители на това
право то присъденото и претендирано обезщетение не е съобразени с § 96 от
ПЗР на ЗИДКЗ и чл. 493а ал. 4 от КЗ., респ. с принципите на чл. 52 от ЗЗД .
Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ.
От съдържанието на този законов текст следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това води до извод, че отговорността на застрахователното дружество
при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е
обусловена и от установяването на отговорност на застрахованото лице за
причинено от него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от
разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
8
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
По конкретното дело е безспорно наличието на сключен договор за
застраховка между ответника и собственика на участвалия в ПТП-то
автомобил . Не се оспорва и това, че водачът на същия е от кръга лица
посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ. Това прави безспорен извода,
че при установена негова отговорност спрямо ищеца на основание чл. 45 от
ЗЗД обезщетението може да се търси от ответното дружество.
От страна на застрахователя видно от съдържанието на въззивната му
жалба пред ПАС не е пренесен спорът за това е или не е налице виновно и
противоправно поведение на застрахованото лице, което да обуславя
отговорността му по 45 от ЗЗД и респ. тази на застрахователя му. Не е
пренесен и спорът за наличието на съпричиняване от страна на починалия.
Това съобразено с посоченото в чл. 269, изр. 2 от ГПК и приетото в ТР №
1/2013 на ОСГТК на ВКС сочи, че в случая ПАС не следва да преразглежда
фактическите констатации на ХОС по този въпрос, а дължи единствен
отговор на въпроса дали ищците дали ищците са носители на материалното
право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на техен близък настъпила в следствие извършеното от
застрахованото лице противоправно и виновно деяние, претърпели ли са
такива и ако са претърпели какъв следва да е размера на дължимото
обезщетение.
От описаното по горе съдържание на чл. 45 от ЗЗД би следвало да се
направи извод, че всяко лице, което е претърпяло неимуществени вреди от
противоправното деяние може да търси обезщетяване на същите.
Липсата на конкретика за кръга от лица имащи право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди е дала основание на Пленума на ВС на
НРБ съобразно правомощията му по действащите в съответните периоди
Закони за устройство на съдилищата да издаде постановления даващи отговор
9
на този въпрос, които са били задължителни за съдилищата. Те са такива и с
оглед действащия в момента ЗСВ.
Така в ППВС № 4/61 г. е прието, че за неимуществени вреди следва да
бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата
смърт. Те са изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи. Направено
е и уточнение, че това става след като се установи, че действително са
претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на обезщетение за
неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане,
които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата
си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. описаният по - горе кръг лица е допълнен и е
посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият
от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала.
От мотивите на първото постановление е ясно, че за Върховния съд
водещо при определяне кръга лица, а и размерът на самото обезщетение за
неимуществени вреди е залегналия в чл. 52 от ЗЗД принцип на
справедливостта. По тази причина Пленумът на ВС е приел, че този принцип
предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са
засегнати от загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на
пострадалия -неговите низходящи, съпруг и възходящи.
С годините повечето съдилища са приемали това изброяване за
изчерпателно. Имало е и такива изхождайки от принципа на справедливостта
да се отклонят от възприетото с Постановлението. Това е наложило Пленума
на ВС да разшири същия изхождайки от това, че в някои случаи връзки от
типа присъщ за отношенията между най-близките се създават и между лица,
за които липсва кръвно и юридическо основание за такова заключение. На
тази база с второто споменато по- горе Постановление, Пленумът на ВС е
приел, че право на обезщетение имат и лицата, за които са се създали
отношения и връзки идентични с тези, посочени в ППВС № 4/61 г. Направено
е и споменатото по- горе изброяване, т.е. с него степента на близост, при
10
които следва извод за възникване на материалното право на обезщетяване не
е променена, но е презюмирано , че такава е налице и в изрично изброените
случаи.
Съответно по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение през
2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С него е решено, че материално
легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на негов близък освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и
ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Това, а и изложеното в мотивите на самото ТР води до
извод, че и тук от съдиите във ВКС не е променен възприетия в предходните
две Постановления критерии за справедливост при определяне кръга от лица,
които следва да бъдат обезщетени за неимуществени вреди от смъртта на
друго лице. Това отново е високата степен на близост и емоционална
свързаност присъщ за роднините от най-близкия наследствен кръг-родители,
деца, съпруг, но вече е посочено, че такава би могла да се изгради с всяко
едно лице.
Това води до извод, че при претенция за обезщетение от страна на лице
извън този най-близък кръг то следва да докаже наличието на изградени
отношения с починалия, които да се идентични на тези с лицата от най-
близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че следствие на тези
отношения той е претърпял и продължителни болки и страдания от загубата
на лицето, за което твърди да му е особено близък.
По процесния казус ищците са внучки на покойния С.М.С.. С оглед
традициите в нашето, а и във всяко едно общество връзката между баба и
дядо от една страна и внуци от друга е обичайно да изгради отношения на
обич, привързаност, топлота и взаимопомощ. Това е така по простата
причина, че бабите и дядовците имайки връзка със своите деца, която започва
от момента на раждането и с всяка изминала година след това се заздравява и
задълбочава е логично да имат връзка и с децата на своите деца. Съответно те
давайки житейска, морална, а по- някога и финансова подкрепа на децата си
11
дават такава и на своите внуци, още повече, че подкрепата на децата е
свързана и с подпомагане на същите при отглеждането на техните деца.
Така изложеното съотнесено със казаното относно кръга от лица имащи
право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
даден човек сочи, че внук има право да претендира обезщетения за
претърпените от смъртта на баба си, респ. дядо си вреди ако докаже, че
изградената между тях връзка е по- силна от обичайната такава в нашето
общество между лица от този роднински кръг.
За ПАС изводите за създаване на отношения от такъв тип следва да се
направят на база доказателства за факти и обстоятелства от съвместния живот
на ищците и починалия, които предполагат създаване на връзка различна от
обичайната.
За установяване на тези обстоятелства по настоящето дело са разпитани
свидетелите З.С./баба по бащина линия на ищците/, М.М. /братовчед на
майката на ищците/, Е. С. /другият дядо на ищците/, М.К. /чичо на ищците/ и
А.М. /съсед живеещ на етажа над този обитаван от починалия и семейството
му/.
Всички разпитани по делото свидетели са от близкия кръг на ищците и
починалия, т.е. безспорно са от хората, които са имали впечатления от живота
на тези лица.
От показанията и на четиримата се установява че двете ищци и
починалия до смъртта му са живеели в едно и също жилище. Там освен те и
дядо им са живеели баба им /съпругата на покойния/, майка им, баща им, леля
им /сестрата на майката/ и нейното дете. По повод на тези факти следва да се
посочи, че този тип съжителства, при които децата със семействата си
продължават да живеят в дома на родителите си са обичайни за не малка част
от семействата в нашата страна с оглед съществувалата и съществуваща
икономическа обстановка. При това съжителство е нормално и логично всеки
един от живеещите да помага в домакинството, да полага грижи не само за
себе си, но и на всички останали и т.н. По тази причина ПАС намира, че не
може да се прави заключение за изключителност от това, че дядото е полагал
грижи за двете ищци при условие, че такива са престирани и от майка им и
баща им. Не може да се говори и за изключителност в това, че този дядо е
купувал подаръци на внучките си, както и на пособия за учене. Не е
12
изключение от обичайната връзка дядо-внук и това, че възрастния е водел
или вземал децата на училище . В тази връзка следва да се посочи, че това
обстоятелство е обичайно за всяко едно българско семейство дори и в
случаите, при които младите и възрастните не обитават едно жилище. От
показанията на разпитаните ПАС не може да достигне до извод, че грижите
на дядото към двете ищци са замествали тези на майката и бащата. В тази
връзка следва да се посочи, че св. К. и св. М. говорят не за неполагане на
грижи, а за липса на парични средства у родителите, защото не можели да си
намерят работа. Тук обаче следва да се има предвид, че св. А.М. , който е
живеел в една къща със семейството на починалия и ищците говори, че
дядото е помагал в отглеждането през деня, когато майката и бащата ходели
на работа. Той споменава, че те след прибиране вечер си вземали децата си
при тях. Ходенето на работа съответно е свързано и с получаване на парични
възнаграждения. Това сочи за противоречие между показанията на М. и тези
на св. К. и св. М., но съдът давя вяра на думите на М. при условие, че той
реално е живял на едно място с починалия и е имал ежедневни наблюдения
над живота им. Във връзка с този извод на ПАС следва да се посочи, че св.
М. говори, че е виждал починалия веднъж седмично, а св. К. изрично заявява
при отговора на последния му зададен въпрос от ответната страна, че не е
ходил често в дома на починалия.
Всичко изложено до тук води ПАС до извод, че от показанията на
разпитаните свидетели не може да се достигне до извод, че изградената
връзка между ищците и покойния им дядо е по силна от обичайната за
родственици от този кръг. Този извод на ПАС няма как да се промени и от
факта, че в показанията на свидетелите се говори, че ищците викали на дядо
си „татко“. Това е така с оглед на факта, че в показанията си другия дядо
казва „наричаха ни повече татко“, което сочи че това обръщение не е било
само към покойния, а е обичайно за семейния кръг на ищците. По тази
причина според ПАС не може да се приеме, че същото е било израз на
привързаност към покойния надвишаваща обичайната за дядо-внук.
От така изложеното следва заключение, че по отношение на ищците не
е налице изградена трайна и дълбока емоционална връзка с покойния им дядо
даваща основание да се приеме, че имат право да получат обезщетение за
неимуществените вреди от смъртта му.
13
Това е достатъчно за извод, че така предявените искове са
неоснователни, което пък изключва нуждата от обсъждане на въпроса за
размера на дължимото обезщетение и приложимостта на § 96 от ПЗР на
ЗИДКЗ.
Не в този смисъл е решението на ХОС в обжалваната част, което налага
отмяна на същото и постановяване на друго отхвърлящо исковете в
уважените от ХОС размери.
Съответно решението на този съд следва да се отмени и в частта
осъждаща застрахователя да заплати в полза на ХОС ДТ, а в полза на адв. М.
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Отхвърлянето на исковете изцяло налага ищците да бъдат осъдени да
заплатят на застрахователя и останалата част от направените от него разноски
пред ХОС, която е в размер на 867 лв. Те следва да бъдат осъдени да му
заплатят и направените разноски пред ПАС в размер от 1200 лв. за ДТ и 540
лв. за юрисконсултско възнаграждение, т.е. 1740 лв.
Водим то това съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 49 от 26.05.2023 г. постановено по т. дело №
178/2021 г. по описа на Хасковския окръжен съд в частта, с която З.к. „Л.И.“
АД, ЕИК***, гр.С. е осъдена да заплати на М. А. Ш., ЕГН ********** и З. А.
Е., ЕГН **********, двете от гр. Х., ул."Я."№* по 30 000 лв., представляващи
обезщетение за причинените им неимуществени вреди - болки и страдания, в
резултат на настъпилата на *** г. смърт на дядо им С.М.С., бивш жител на
гр.Х. вследствие на ПТП, настъпило на *** г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 23.12.2018 г. до окончателното му
изплащане, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати по
сметка на Хасковския окръжен съд ДТ по съразмерност в размер на 2400 лв.,
а на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на
6 100 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. А. Ш., ЕГН ********** и З. А. Е., ЕГН
**********, двете от гр. Х., ул."Я."№* против З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК***, гр.С.,
бул."С.ш."№ * искове за осъждане на дружеството да им заплати по 30 000
14
лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на настъпилата на *** г. смърт на дядо им
С.М.С., бивш жител на гр.Х. вследствие на ПТП, ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 23.12.2018 г. до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА М. А. Ш., ЕГН ********** и З. А. Е., ЕГН **********, двете
от гр. Х., ул."Я."№* да заплатят на „Л.И.“ АД, ЕИК***, гр.С., бул."С.ш." №**
още 867 лв. за направените разноски в производството пред Хасковския
окръжен съд, както и 1740 лв. равняващи се на направените от дружеството
разноски за производството пред Пловдивския апелативен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15