Мотиви към Решение
№ 63 / 25.09.2019г. по НОХД № 719/2019г. по описа на
Несебърския
районен съд
Районна прокуратура – Несебър е
внесла обвинителен акт, с който на В.Г.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
българин, български гражданин, основно образование, пенсионер, неосъждан, е
повдигнато обвинение затова, че на 16.02.2017г., около 17:00 часа в община
Несебър, на главен път І-9 с посока град Варна – град Бургас, около 189-и км.,
при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка “МАН”,
модел “ТГХ 18.440 4х2 БЛС” прицеп с ремърке с рег.№ А .... МС, собственост на
“Инвесто инженеринг” ЕООД, е нарушил правилата за движение, визирани в следните
разпоредби на Закона за движение по пътищата:
Чл.6, т.1 “Участниците в
движението: т.1 – съобразяват своето поведение със сигалите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”;
Чл.20, ал.2 “Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразява
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средсто, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”,
Чл.42, ал.1 “Водач, който ще
предприеме изпреварване, е длъжен:
т.2 – “след като е подал сигнал
да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното
пътно превозно средство без да го принуждава да намалява скоростта си или да
изменя посоката си на движение”,
Чл.42, ал.2 “Водач, който
изпреварва, е длъжен:
т.2 когато при изпреварването
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение, да не създава
опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея;
т.3 да се убеди, че като се движи
с безопасна скорост може да извърши изпреарването за кратко време“, и
Чл.43, т.1 “Изпреварването на
моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е
забранено:
т.1 когато разстоянието на
видимост, ограничено поради характера на пътя или намалено поради мъгла,
снеговалеж и други подобни, е по-малко от необходимото за изпреварването при
избраната скорост на движение“;
Като не се е съобразил с пътната
маркировка – непрекъсната разделителна линия М1 и пътен знак В26 “Забрането е
движението със скорост по-висока от 40 кв./час”, движел се с несъобразена
скорост на движение и неправилно предприел маневра “изпреварване” на друго МПС
в пътен участък с ляв завой с ограничена видимост и допуснал настъпването на
пътно транспортно произшествие с движещия се в насрещното пътно платно лекия
автомобил марка “ВАЗ 2121” с рег.№ А ....ВН, управляван от Ж.Б.С., като се удря
челно в лекия автомобил, който след удара се разцепил на две, вследствие на
което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ж.Б.С. – водач на
лекия автомобил марка “ВАЗ 212” с рег.№ А ....ВН, собственост на Д.Г. М.,
изразяващи се в разкъсно-контузна рана на дясно коляно, частично разкъсване на
сухожилието на дясна капачка, което се квалифицира като трайно затруднение
движението на десен долен крайник за срок около 2-2,5 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес, както и охлузване на ляв горен клепач, което се
квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
престъпление по чл.343, ал.1, б.Б”, предл. второ, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, във връзка със субс. състави на чл.6, т.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.42,
ал.1,т.1 и чл.42, ал.2, т.2 и т.3, вр. чл.43, т.1 от ЗДвП.
След като по делото се установи,
че представителят на РП-Несебър не е изпълнил задължението си по чл.375 от НПК,
като вместо да изготви постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а от НК
на обвиняемия, е изготвил обвинителен акт и е внесъл същия в съда, на основание
чл.252 от НПК след приключване на разпоредително заседание е даден ход на
съдебното следствие и производството по делото е протекло по реда на Глава
ХХVІІІ от НПК с участието на прокурора, подсъдимия и упълномощения му защитник.
Представителят на Районна
прокуратура – Несебър заявява, че поддържа обвинението и счита, че от събраните
по делото доказателства обвинението е безспорно доказано от обективна и
субективна страна, включително и причинно-следствената връзка между настъпилото
ПТП и причинената средна телесна повреда. Предлага обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 1 500 лева, т.е. над минимания предвиден в
закона размер поради настъпилите материални щети на значителна стойност, както
и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.
Защитникът на обвиняемия също
счита, че той следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание по чл.78а от НК, като при определянето на
наказанието “Глоба” да бъдат взети предвид наличните смекчаващи вината
обстоятелства, а именно: признанието на вината и изразеното съжаление за
стореното, чистото съдебно минало, семейното му положение, напредналата му
възраст, добрите характеристични данни, поради което моли глобата да бъде
определена в законоустановения минимум, а с оглед размера на доходите му от
пенсия и обстоятелството, че продължава да работи като шофьор, с доходите от
която дейност той издържа семейството си, се иска да не му бъде налагано
наказание по чл.343г от НК – “Лишаване от право да управлява МПС”.
Обвинямият не дава обяснения,
като в правото си на последна дума заявява, че признава вината си, а случилото
се е изключение в шофьорската му практика и моли за снизходителност.
След преценка на събраните по
делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът намира
за установено следното от фактическа страна:
В.Г.С. е роден на ***г***, с
постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, женен е, със
средно образование, пенсионер с пенсия от около 400 лева, но продължава да
работи като шофьор с доходи от около 600 лева месечно, не е осъждан.
Обвиняемият В.Г.С. е
правоспособен водач на МПС от 1967г. Притежава Свидетелство за управление на
МПС № *********, издадено на 16.11.2010г., а правоспособността му е за
категориите А, В, С, DE, CE,
D, AM, TKT. По силата на трудов договор № 18/25.04.2016г. е приел да
изпълнява длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ в полза
на работодателя си ЗСК Л. АД град Бургас срещу уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 420 лева.
На 16.02.2017г. обв. С. е
изпълнявал трудовите си задължения като е превозвал товар до град Варна със
следното моторно превозно средство: Седлови влекач, марка МАН, модел ТГХ18.440
4х2 БЛС, регистрационен № А .... МС, двигател № WMA06XZZ19W130469, цвят бял. Превозното
средство е собственост на „БИЛД ИНВЕСТ“ ЕООД, който по силата на договор за
наем от 01.11.2015г. го е предоставил за ползване на „ЗСК Л.“ АД –
работодателят на обв. С.. Докато се е прибирал към град Бургас около 17:00 часа
се е движел по Главен път І-9, движението по който е двупосочно, около 189-и
км. пътят е разделен с бяла непрекъсната линия и регулиран с пътен знак А4
„Последователни опасни завои, първият от които е наляво“, пътен знак
Т1 500 „Разстояние до“, върху жълт фон, обърнат посока Бургас – Варна. От
дясната страна на пътя е наличен знак В26 „Забранено движението със скорост
по-висока от означената“ с надпис 40 км., и А2 „Опасен завой наляво“, обърнат с
лице към град Варна. Широчината на платното за движение на пътя е 6,80 м., като
дясното платно – 3,20 м., а лявото – 3,60 м. Движел се е по чиста, но мокра
пътна настилка, при добра видимост, светло време. Докато се е движел в участъка
до „Ловна хижа“, е настигнал движещият се пред него в рамките на позволената в
този участък скорост микробус „Форд Транзит“ с рег.№ А 3558 ВА, управляван от
свид. Д.Т.П., в който е пътувал и свид. И.К.Щ.Тъй като пред него в насрещното
пътно платно не се е виждал друг автомобил, обв. С. е решил да изпревари
движещият се пред него микробус въпреки наличието на
ограничение на скоростта и непрекъснатата осева линия, и въпреки, че е
предстоял ляв завой, който пък е ограничавал видимостта, като за целта е подал
сигнал за изпреварване, който бил възприет от свид. Пирев, и е започнал изпреварването.
Докато е осъществявал маневрата „изпреварване“ и се е намирал в лентата за
насрещно движение, в която е навлязъл, в същата лява лента се е появил
движещият се в противоположната им посока лек автомобил „ВАЗ 2121 НИВА 221“ с
рег.№ А ....ВН, собственост на Д.Г. *** Влас, управляван от свид.Ж.Б.С., който
излизайки съответно от десния завой, по посоката му на движение, също е
забелязал, че в неговата лента на движение е навлязъл товарния автомобил, управляван
от обв. С., докато е изпреварвал микробуса. Всеки от водачите на трите
управлявани МПС-а се е опитал да избегне удара между товарния и лекия
автомобил, като за целта свид. П.рязко е намалил скоростта на движение на
управлявания от него микробус за да може обв. С. своевременно за приключи
маневрата „изпреварване“ и да се прибере в своята лента за движение, а свид. С.
е завил рязко наляво и е навлязъл в насрещната лента за движение пред микробуса.
Ударът обаче не е могъл да бъде предотвратен и товарният автомобил е ударил
странично лекия автомобил, управляван от свид. С..
От заключението на извършената
по делото авто-техническа експертиза, вещото лице посочва, че произшествието е
станало в началото на десен завой по посока на движението към град Варна, а
двете МПС-а – товарен автомобил с влекач „МАН“ и лек автомобил „Лада Нива“, са
се движели срещуположно, и около средата на пътното платно. Левият завой по
посока от град Варна към град Бургас е с радиус 100,25 метра, надлъжен наклон
на пътя за спускане към град Варна 5%, напречен наклон на ляво към вътрешната
страна на завоя: 3%. Скоростта на лекия автомобил „Лада Нива“ е била около 40
км./ч., а опасната зона за спиране на лекия автомобил при тази скорост на движение
е била около 26,56 метра и се изминава за около 3,18 секунди. От гледна точка
на безопасно извършване на маневрата изпреварване, скоростта на товарния
автомобил, управляван от С., преди произшествието и в момента на удара, е била
около 60 км./ч., а опасната му зона за спиране е била около 50 метра и се
изминава за около 4,63 секунди. Безопасното разстояние за извършване
изпреварването на микробуса от товарния автомобил е около 242 метра, а времето
около 14,50 секунди, а за същото време лекият автомобил „Лада Нива“ изминава
със скорост 40км./час около 161 метра. От момента на предприетото изпреварване
до възникването на опасната ситуация, когато водачът П.е намалил скоростта си
за да може водачът С. да се престрои пред него в дясната лента, товарният
автомобил се е намирал на около 161-162 метра и 9,66 секунди след началото на
маневрата. Той е бил в края на втората фаза на маневрата (движение на
изпреварващото МПС в лентата за насрещно движение), на около 64-65 метра и
около 3,87 секунди от мястото на удара. За това време лекият автомобил „Лада
Нива“ е изминал около 43 метра. Когато е възникнала опасността, товарният
автомобил „МАН“ и лекият автомобил „Лада Нива“ се намирали един от друг на
около 107-108 метра. Разстоянието се изминава със сумарната им скорост около
100 км./час за около 3,85 секунди. Видимостта на водачите един към друг е била
около 60-65 метра. В момента на удара товарният автомобил се е намирал косо
върху единичната непрекъсната линия и заемал части от двете ленти. За да
избегне челния удар водачът С. завил рязко волана на управлявания от него лек
автомобил „Лада Нива“ наляво и в момента на сблъсъка бил косо върху
непрекъснатата разделителна линия. При конкретните условия произшествието е
било непредотвратимо, а водачът С. не е трябвало да предприема маневрата. По
дължината на пътя ударът е станал на около 85-88 метра преди пътните знаци А4 и
В26, поставени вляво от пътя. За товарния автомобил ударът е бил челен; след
него той запазил посоката си на движение, защото имал много голямо количество
на движение. След удара лекият автомобил се е разцепил на две части. Предната
част с водача се завъртяла наляво около вертикалната ос и спряла в канавката, а
задната част останала на пътното платно. От действието на ударната центробежна
сила тялото на водача паднало от автомобила и се е претърколило в канавката.
Веднага след настъпването на ПТП
свидетелите П.и Щерев слезли от микробуса, с който пътували и се приближили до
пострадалия свид. С. за да разберат какво е състоянието му и да му окажат
помощ. След като разговаряли с него и установили, че свид. С. е имал видими
наранявания в лицевата област и лявата
ръка и се е оплаквал от болки в коляноно, свид. Щерев се е обадил на телефон
112 за да съобщи за инцидента, както и че има пострадал. Обв. С. също слязъл от
товарния автомобил и се доближил до мястото, където е лежал пострадалия свид. С..
Свидетелите П.и Щерев и обв. С.
обезопасили района с цел да не се допуска друго МПС и за избягване настъпването
на друго ПТП. Свидетелят О.М.И.– младши автоконтрольор при РУ Несебър, получил
сигнал от ОДЧ и заедно с колегата си К.П.са тръгнали със служебен автомобил за
посоченото им място на произшествието. При пристигането им се убедили, че свид.
С. е бил адекватен и спокоен, и е заявил в началото, че не желае да бъде
повикана „Бързо помощ“, тъй като се чувствал добре и нямал нужда от преглед, но
по настояване на контролните органи, същите повикали екип на „Спешна помощ“,
който след пристигането на място е отвел пострадалия до Филиала за спешна
медицинска помощ (ФСМП)– град Несебър. Водачите на автомобилите, участвали в
ПТП били изпробвани с техническо средство Алкотест Дрегер, пробата от която за
наличие на алкохол в издишания въздух и за двамата е отчела 0,00 промила. Свид.
Орхан Ибрям изготвил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
От ФСМП свид. С. *** АД,
отделение по ортопедия и травматология, където се установило, че същият има
контузно-разкъсна рана на дясното
коляно; частично разкъсване на сухожилието на дясна капачка; охлузване на ляв
горен клепач. Било е проведено оперативно лечение – зашиване на сухожилието на
дясна капачка. По настояване на свид. С. същият е бил изписан от лечебното
заведение на следващия ден – 17.02.2017г., като са му предписани и медикаменти.
В заключението на съдебно
медицинската експертиза, извършена по писмени данни, е посочено, че с
констатираното увреждане е причинено трайно затруднение движението на десен
долен крайник за срок от около 2-2,5 месеца при обичайно протичане на
оздравителния процес.
От заключението на
автотехническата оценъчна експертиза, вещото лице инж. Т.Г. Илиев се
установява, че: 1) щетите на лекия автомобил „ВАЗ 2121“ в резултат на
настъпилото ПТП възлизат на сумата в размер на 608,88 лева, а остатъчната му
стойност е 869,83 лева, при цена на лекия автомобил 12 427 лева, поради
което от техническа и икономическа гледна точка не е изгодно да се
възстановява, и 2) остатъчната стойност на товарния автомобил „МАН“ в годината
на произшествието е 36 000 лева, а стойността за възстановяване на влекача
по приложените документи възлиза на сумата в размер на 11 558,48 лева.
На 19.02.2019г. свид. О.М.И.е
съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Г, бл. №
579911, за това, че на 16.02.2017г. около 17:20 часа па път І-9, около 189-и
км., посока Варна – Бургас, В.Г.С. управлява товарен автомобил (влекач) с рег.№
А .... МС, като извършва неправилна маневра при наличие на пътна маркировка
М-1, навлиза в лентата за насрещно движение, където удря движещият се по нея
лек автомобил ВАЗ 2121 с рег.№ А ....ВН, в резултата на което допуска ПТП с
материални щети. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН е издадено Наказателно постановление №
17-0304-000242 / 01.03.2017г. от П.И. Колев на длъжност Началник Сектор към
ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е наложил
на В.Г.С. на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл. 1 и 2 от ЗДвП
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева. Административно
наказателното производство обаче е било прекратено, тъй като по случая е
образувано ДП № 304 ЗМ-156/2017г. по описа на РУ Несебър.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на следните събрани по делото
доказателства: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 12/20.02.2017г.;
Съдебномедицинско удостоверение № 34/2017г.; Епикриза от отделение по
„Ортопедия и травматология“ при УМБАЛ-Бургас АД; АУАН сер.Г, бл.№
579911/19.02.2017г., съставен от Орган Махмуд Ибрям – мл. автоконтрольор при РУ
Несебър; Справки за нарушител/водач за извършени административни нарушения и
наложени административни наказания по ЗДвП на В.Г.С. и Ж.Б.С.; Справка за
моторно превозно средство; протоколите за разпити на свидетелите по досъдебното
производство: Ж.Б.С., Д.Т.П., И.К.Щ., О.М.И., Д.Г. Минков и И.Д.К.; Фактура №
********** / 02.03.2017г., фактура № ********** / 02.03.2017г.; Протокол за
оглед на местопроизшествие от 22.05.2017г. и фотоалбум към него; Автотехническа
експертиза от 15.07.2017г., извършена от вещото лице инж. Т.Г. Илиев; Съдебно
медицинска експертиза по писмени данни № 200/2017г. от вещото лице д-р К.
Янков; Трудов договор № 18/25.04.2016г.; Фактура № ********** / 13.03.2017г.;
Заявка № ********** / 11.03.2017г.; Договори за наем на МПС от 01.11.2015г. – 2
броя; Протокол за разпит на обвиняем от 27.03.2019г.; Автотехническа оценъчна
експертиза от 28.02.2018г. от вещото лице инж. Т.Г. Илиев; Протокол за оглед на
веществени доказателства от 12.03.2018г. и фотоалбум към него; НП №
17-0304-000242 / 01.03.2017г. от П.И. Колев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР
Бургас, РУ Несебър, както и служебно изисканата справка за съдимост рег.№
788/24.09.2019г. на РС-Несебър.
Съдът не констатира съществени
противоречия в описаните по-горе доказателства и доказателствени средства. В
частност гласните доказателства са логични, последователни и вътрешно
непротиворечиви. Същите, наред с обясненията на обвиняемия при разпита му,
показанията на който също са доказателствено средство, чрез взаимно допълване
очертават картината на обстоятелствата преди, по време и след настъпване на
ПТП. Гласните доказателства кореспондират и се подкрепят и от събраните по
делото писмени доказателства и заключенията на назначените по делото
експертиза.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна, че с деянието си обвиняемият В.Г.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“, предл. второ, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на
16.02.2017г. около 17:00 часа, в Община Несебър, на главен път І-9 с посока
град Варна – град Бургас, около 189-и км., , при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „МАН“, модел „ТГХ 18.440 4й2 БЛС“ прицеп с
ремарке с рег.№ А .... МС, нарушил конкретни правила за движение по пътищата, с
което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ж.Б.С. с ЕГН **********
***, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на дясно коляно, частично
разкъсване на сухожилието на дясна капачка, което се квалифицира като трайно
затруднение на десен долен крайник за срок от около 2-2,5 месеца при обичаен
ход на оздравителния процес.
Непосредствен обект на
извършеното от подсъдимия В.Г.С. деяние са обществените отношения, чрез които
се осигурява нормалното и безопасно движение на транспортните средства.
От обективна страна са налице
всички признаци на престъпния състав. Обвиняемият е осъществил изпълнителното
деяние на визирания в чл.343, ал.1, б.“б“, предл. второ, във връзка с чл.342,
ал.1 от НК престъпен състав, като управлявайки МПС - товарен автомобил марка
„МАН“, модел „ТГХ 18.440 4й2 БЛС“ прицеп с ремарке с рег.№ А .... МС, нарушил
правилата за движение по ЗДвП:
Чл.6, т.1 Като водач не е
съобразил поведението с пътните знаци и пътната маркировка;
Чл.21, ал.2 от ЗДвП Като водач
на МПС извън населено място е нарушил забраната да превишава сигнализираната с
пътен знак скорост;
Чл.42, ал.1 Като водач, който
е предприел изпреварване, не е изпълнил задължението си след като е подал
сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента при изпреварваното пътно
превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта;
Чл.42, ал.2, т.2 и т.3 Като
водач, който изпреварва, не е изпълнил задълженията си когато при
изпреварването навлиза в пътната лента, предназначена за насрещно движение, да
не създава опасност за превозните средства, движещи се по нея, както и да
извърши изпреварването за кратко време, движейки се с безопасна скорост;
Чл.43, т.1 Като водач нарушил
забраната за изпреварване на моторни превозни средства, като предприел
изпреварване при ограничено разстояние на видимост, поради характера на пътя и
по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение.
По делото е безспорно установено, че скоростта на обвиняемия С.
към момента на настъпване на ПТП е била превишена – 60 км./ч., и именно това е
една от основните причини за възникналото произшествие и е в пряка
причинно-следствена връзка с него, при ограничение на скоростта от 40 км./ч.
Отсъства нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Ноторна е съдебната практика, че
едновременното приложение на разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.21 от ЗДвП е
несъвместимо. Ако водачът е избрал скорост по-висока от разрешената, за
движение с несъобразена скорост не може да иде реч (ТР № 28/84г. на ОСНК). След
като движението се осъществявало със скорост над пределно допустимата по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, както е в случая, отговорността на подсъдимия следва да се
ангажира на плоскостта на „превишената скорост”, т.е. само за това нарушение на
специалния закон. Когато скоростта макар и превишена ще се яви и несъобразена
по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП е мислима квалификация във връзка с чл.20,
ал.2 от ЗДвП, но не и едновременно с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Текстът на чл.20,
ал.2 от ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на
скоростта, когато тя поначало е в рамките на максимално допустимата, но се
явява несъобразена с неблагоприятните за безопасността на движението фактори от
конкретната пътна обстановка. Съдът приема, че в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия удар е единствено нарушаването на правилото за разрешена
скорост по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Престъпният резултат на
осъщественото ПТП се изразява с причиняване от страна на обв. С. средна телесна
повреда на Ж.Б.С. със следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана
на дясно коляно, частично разкъсване на сухожилието на дясна капачка, довели до
трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 2-2,5
месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Квалифицирането на телесната
повреда като средна по смисъла на чл.129, ал.2, предл. трето от НК се извежда
именно от заключението на СМЕ, според което конкретните телесни увреждания
обуславят трайно затруднение на движението на десен долен крайник.
От субективна страна деянието
е извършено при форма на вината непредпазливост, във вида на небрежност.
Обвиняемият С. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на
деянието – причиняването на средна телесна повреда на Ж.Б.С., но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
Съдът намира, че
причинно-следствената връзка между осъщественото по непредпазливост ПТП поради
нарушение правилата на ЗДвП и причинената средна телесна повреда е безспорно
доказана предвид анализираните по-горе доказателства. За обвиняемия С.ударът е
бил предотвратим, ако той е съобразил скоростта с ограничението й с пътен знак
за този участък, с условията на пътя, с факта, че се движи в участък с ограничена
видимост, с движещо се пред него с малка скорост превозно средство, с
непрекъсната линия на маркировката, в който участък вероятността да се появи
внезапно на пътя насрещно движещ се автомобил е налице. Имайки намерение да
предприеме изпреварване, управлявайки МПС, обвиняемият С. не е изпълнил
задължението си, след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.. По същия
начин той не е изпълнил задължението си да убеди, че освен в рамките на
ограничената, като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването
за кратко време. Освен това, в нарушение правилата за движение по
пътищата, обвиняемият С. предприел
изпреварване при ограничено разстояние на видимост, поради характера на пътя и
по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение.
В процесния случай не е
налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, защото обвиняемият С. е бил
длъжен и е можел да предвиди настъпването на обществено опасните последици.
Предвид изложеното съдът
признава обвиняемия В.Г.С. за виновна в извършване на престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“, предл. второ, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, и и налага
наказание при индивидуализацията, на което съобрази: налице са законовите
предпоставки по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемата от наказателна
отговорност: 1) Към момента на извършване на деянието обвиняемият е бил
пълнолетен; 2) За извършеното от него по непредпазливост престъпление законът
предвижда наказание „лишаване от свобода за срок от три години или друго –
по-леко по вид наказание, както и „лишаване от право да управлява МПС“ по
чл.343г от НК; 3) Към момента на извършване на престъплението обвиняемият не е
осъждан за престъплението от общ характер; 4) Към момента на извършване на
престъплението не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел
ІV на Глава VІІІ от НК; 5) От престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване,
и предвид императивното
задължение, вменено на съда с чл.78а от НК, тъй е длъжен да стори това. Предвид
предходното, съдът налага на обвиняемия С. административно наказание „Глоба“,
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер на 2 000
лева, който е под средния предвиден в закона размер на наказанието.
Съдът намира, че не следва да налага
на обвиняемия по реда на чл.78а, ал.4 от НК наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“, като в случая съдът отчита липсата на обществена опасност на
обвиняемия. Въпреки, че през дългогодишната си практика като „шофьор“ са му
били налагани административни наказания за нарушения по ЗДвП, те не са били за
административни нарушения, с което той да е създавал опасност в пътната
обстановка и да е застрашавал други участници в движението. Отчита се, че
основната му дейност е именно като шофьор, от която получава доходи по трудова
дейност, с изградено чувство за отговорност и спазване на правните норми, а
конкретния случай е инцидентен в неговата практика, не е проявил самонадеяност,
нито е демонстрирал неуважение към правилата за движение по пътищата. Това
налага извода, че наред с наказанието „Глоба“, лишаването от право да се
упражнява определена дейност, конкретно да управлява МПС, би се явило твърде
тежка санкция, а освен това и текстът на чл.78а, ал.4 от НК дава възможност на
преценка от решаващия съд дали да наложи това наказание, независимо, че тя е
предвидена в специална норма за това престъпление (Решение № 257/21.12.2015г.
по ВНАХД № 1153/2015г. по описа на Окръжен съд – Бургас).
С така наложеното единствено
наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева биха се постигнали целите, предвидени в
чл.12 от ЗАНН, ще мотивира обвиняемия С. в бъдеще да съобразява поведението си
с установените в държавата правила за движение по пътищата.
Обвиняемият дължи направените
в досъдебното производство разноски в размер на 593,91 лева, които следва да
заплати по сметка на ОДМВР – Бургас на основание чл.189, ал.3 от НПК.
По изложените съображения съдът постанови
решението си.
11.12.2019г.
Град Несебър
РАЙОНЕН СЪДИЯ: