№ 63648
гр. София, 29.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Л. ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от Л. ИВ. МИТЕВА Частно гражданско дело №
20241110111767 по описа за 2024 година
намери следното:
Образувано е по заявление на А1 Б ЕАД, ЕИК **** срещу ПР 54 ЕООД с ЕИК: ****
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземания за
месечни абонаментни такси, неустойки за неизпълнение на договор и за предсрочното му
прекратяване и мораторни лихви.
Според твърденията на заявителя, уточнени с нарочна молба от 04.04.2024 г.,
сключения между него и длъжника договор е предсрочно прекратен едностранно от него
поради неизпълнение на длъжника. Заявителят претендира, че на основание чл. 54.12 от
Общите условия в негова полза е възникнало вземане за неустойка в размер на оставащите
месечни такси до края на срока на договора за всеки мобилен номер. От твърденията на
заявителя може да се направи извод, че начинът, по който е уговорена тази неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. На практика с неустойката се постига ефектът на
реално изпълнение на договора за пълния му уговорен срок в частта относно задълженията
на абоната да се заплащат месечни такси, без обаче операторът да престира насрещно като
предоставя услуги. В този смисъл е и константната практика на ВКС във връзка с неустойки
с подобен характер, част от която са: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на
ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение
№ 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о., Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Преценена към момента на сключване на договора
уговорената по този начин неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като с нея не се
цели да се обезщети изправната страна за настъпилото неизпълнение, а да се замести
реалното изпълнение на договор, който е предсрочно прекратен.
По тези съображения и съдът намира, че уговорката за дължимост на претендираното
вземане за тази неустойка противоречи на добрите нрави, поради което за тази претенция на
основание чл.411, ал.2, т.2, прел.2 ГПК следва да бъде отказано издаването на заповед за
1
изпълнение на парично задължение.
Следва да бъде отказано издаване на заповед за изпълнение и на акцесорното вземане
за лихва върху неустойката.
По искането за разноски за адвокатско възнаграждение
Не следва да бъде уважено и искането на заявителя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, тъй като от доказателства, представени със заявлението, не се
установява именно заявителят да е сторил такива за производството. Действително
депозирането на заявлението е извършено от адвокат. Същият е ангажиран обаче от „ФИ“
ЕООД с ЕИК **** и разноски за адвокатското възнаграждение са извършени съгласно
договор за правна защита и съдействие от „ФИ“ ЕООД.
На заявителя се дължат разноски съобразно уважената част от заявлението, но само
такива, които същият е установил в рамките на производството като действително
извършени от него. Не всяко доказателство за това, че уговорено възнаграждение по
конкретното дело е получено от процесуалния представител, а само доказателствата за
извършени от страната плащания представляват основание за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение /в този смисъл определение № 14 от 07.01.2014 г. по ч. т. д. №
3082/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение № 110 от 25.02.2016 г. по ч. т. д. №
311/2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение № 274 от 15.05.2017 г. по ч. т. д. №
739/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, Определение от 10.08.2021 г. на СГС по ч.гр.д.№
9289 / 2021 и др./. Заплатените от трето лице разноски за адвокатско възнаграждение не
следва да се присъждат като разноски, сторени от страната, която е представлявана от този
адвокат, тъй като не е доказано да са извършени от нея. Тези изводи са напълно приложими
дори и при съобразяване обстоятелството, че с предоставеното с т.3 от представеното
пълномощно от заявителя в полза на „ФИ“ ЕООД, заявителят е преупълномощил „ФИ“
ЕООД да заплаща всички такси и разноски във връзка с правата по пълномощното,
включително и адвокатски възнаграждения. В случая правото да се преупълномощят
адвокати за реализиране на правата по пълномощното и да им се заплаща възнаграждение не
прави разноските, извършени за адвокатската защита такива, сторени от заявителя. Видно от
представения договор за правна защита същият е сключен между „ФИ“ ЕООД и адвоката и
е с предмет оказване на правна защита и съдействие именно на „ФИ“ ЕООД във връзка с
изпълнение на рамков договор от 07.09.2018 г. между „А1 Б“ ЕАД и „ФИ“ЕООД“, като
заплащането по него е извършено от „ФИ“ ЕООД за адвокатски услуги, уговорени като
такива в негова, а не в полза на заявителя.
С оглед изложените съображения и доколкото в случая заявителят не доказва да е
заплатил адвокатско възнаграждение на представлявалия го в производството адвокат, то и
разноски за такова не му се следват и искането за издаване на заповед за изпълнение следва
да бъде отхвърлено изцяло по отношение претенцията за разноски за адвокатско
възнаграждение и частично за държавна такса
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411,
ал.2, т.2 ГПК в частта, с която се търси заплащане от длъжника на неустойка за
неизпълнение на договора и в частта, с която се претендира заплащане на разноски за
2
адвокатско възнаграждение и за съответната част от държавната такса.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
в полза на А1 Б ЕАД, ЕИК **** срещу ПР 54 ЕООД с ЕИК: ****, В ЧАСТТА за
претендираното вземане за 1229,40 лева – неустойка за неизпълнение на договор за
електронни съобщителни услуги Номер: *********, партида *********, ID М7005350 от
17.12.2022 г. и приложенията към него и за сумата 38,28 лева, представляваща мораторна
лихва върху тази сума за неустойка за периода от 28.01.2023 г. до 26.02.2024г., както и В
ЧАСТТА за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и за държавна
такса над сумата 10,31 лева до пълния претендиран размер 32,76 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3