Определение по дело №1040/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Постъпила е жалба с вх. № 2128/16.07.2013г., подадена от Е. А. В. в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 169/2005г. по описа на ДСИ О. М. при РС – гр. С.. С жалбата се атакуват действия на ДСИ, изразяващи се в постановен отказ от 13.03.2013г. относно искането на жалбоподателя за прекратяване на изп. дело, поради изтичане на две години от последното изпълнително действие.

Жалбоподателят твърди, че горепосоченото изп. дело било образувано на 1.12.2005г. по искане на взискателя за принудително изпълнение на парично вземане с главница от 5172, 65 лв., произтичащо от договор за банков кредит, сключен между длъжника и банката. Сочи, че на 2.11.209г. по искане на взискателя и на основание чл. 432, т. 2 от ГПК било предприето действие за спиране на делото, което било инкорпориарано в постановление от същата дата. В тази връзка твърди, че на 03.11.2009г. й било изпратено съобщение за извършеното спиране, което било получено на 23.11.2009г. от съпруга й. Навежда доводи, че на 23.03.2010г. по време на спряното производство, без изрично искане на взискателя, както и без изрично възобновяване, съдебният изпълнител бил извършил действия по изпълнението като конституирал НАП и съставил сметка за разпределение на сумите, постъпили по делото на същата дата. Твърди, че на 13.04.2010г. СИ продължил да работи по спряното дело, като изпратил уведомления за извършените действия по присъединяването и разпределението. Сочи, че на 12.12.2012г., отново без да е било налице възобновяване на производството, ДСИ приел и разгледал молба на взискателя за налагане на запор върху трудови възнаграждения на солидарните длъжници и едва на 22.02.2013г. постановил “възобновяване” на делото. Навежда, че за извършеното възобновяване, го бил уведомил на 13.03.2013г., след което в законоустановения седмодневен срок поискал прекратяване на делото, поради изтичане на две години от датата на последното редовно действие по делото. Счита, че не са били налице основанията за продължаване на изпълнителното производство, тъй като последното действие по и.д. № 169/2005г. било извършено от взискателя на 02.11.2009г. Твърди, че изп. производство било продължено служебно от СИ, който бил извършал самостоятелно действия, за които не бил сезиран от взискателя.

По делото са постъпили мотиви на ДСИ О. М., който счита че жалбата е недопустима.

Писмени възражения на взискателя “Ю. и Е Д. Б.” не са депозирани.

Становище на длъжника не е изразено.

Разгледана по същество подадената жалба е недопустима по следните съображения:

Жалбоподателят е длъжник в изпълнителното производство. В чл.435 ал.2 от ГПК изрично и изчерпателно са изброени действията, които длъжникът може да обжалва-постановлението за глоба, насрочването на изпълнение върху имущество, което длъжникът смята за несеквестириуемо и отнемането на движима вещ или отстраняването от имот, поради това, че не е надлежно уведомен за изпълнението, както и постановлението за разноските. Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбата за недопустима, тъй като длъжникът не е процесуално легимиран да атакува действия на ДСИ, изразяващи се в постановен отказ относно искане за прекратяване на изп. дело.

Като длъжник в изпълнителния процес, жалбоподателят Е. А. В. има възможност да обжалва само ограничен кръг от изпълнителни действия в лимитативно изброените хипотези на чл. 435 ал.2 от ГПК: постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Извън изброените хипотези няма възможност за включване на други основания за обжалване. Отказът за прекратяване на производството не е сред изрично и изчерпателно изброените и подлежащи на обжалване от длъжника действия на съдебният изпълнител. След като не е налице нито една от хипотезите на чл. 435, ал. 2 ГПК, то жалбата на длъжника против горепосочените действия на ЧСИ се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане и производството по същата следва да бъде прекратено. По аргумент от обратното от чл.435 ал.2 и ал.3 ГПК следва, че всички останали действия на съдебния изпълнител извън изрично посочените в чл.435 ал.2 и 3 ГПК, не могат да се обжалват от длъжника, а защитата срещу тях се осъществява по общия исков ред по чл.441 ГПК.

Водим от горното Окръжният съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е. А. В., в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 169/2005г. по описа на ДСИ О.М. при РС – гр. С. насочена срещу действията на ДСИ изразяващи се в постановен отказ от 13.03.2013г. относно искането на жалбоподателя за прекратяване на изп. дело, поради изтичане на две години от последното изпълнително действие, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр. д. N 657/2013г. по описа на БОС, в тази му част.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: