№ 25168
гр. София, 17.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110129917 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на С. С. Х. срещу „Файненшъл България“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „Файненшъл България“ ЕООД.
Съдът, като съобрази, че в настоящото производство и в производството по гр. д. №
29973/2022 г. по описа на СРС, 44 състав, участват едни и същи лица на страната на ищеца и
на ответника и делата имат почти идентичен предмет, свързан със сключване на договор за
предоставяне на поръчителство, намира, че са налице предпоставките по чл. 213 ГПК и
производствата следва да бъдат съединени в едно, което да продължи под номера на най-
рано образуваното.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СЪЕДИНЯВА настоящото производство и производството по гр. д. № 29973/2022 г.
по описа на СРС, 44 състав, в едно, което да продължи под № 29917/2022 г., като
ПРЕКРАТЯВА образуваното под № 29973/2022 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.12.2023 г. от
14:30 часа, за която дата да се призоват страните.
По доводите за недопустимост на исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и
3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД, релевирани в отговор на искова молба вх. № 280077/15.12.2022 г.
Доводите за недопустимост на предявените обективно съединени установителни
искове са неоснователни. Страната по сключения договор за поръчителство разполага с
правен интерес да иска от съда прогласяване на неговата нищожност, като само на това
основание съдът не може да приеме, че се касае за злоупотреба с право. Исковете са
допустими и следва да бъдат разгледани от съда.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са от С. С. Х. срещу „Файненшъл България“ ЕООД обективно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване
нищожността на сключен помежду им Договор за предоставяне на поръчителство №
4125207, като противоречащ и заобикалящ закона, накърняващ добрите нрави, както и
сключен при липса на основание; както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50 лева, като част от сума в
1
общ размер на 112,20 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство № 4125207, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в
съда до окончателното плащане; както и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 и
ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен помежду им Договор за
предоставяне на поръчителство № 4429750, като противоречащ и заобикалящ закона,
накърняващ добрите нрави, както и сключен при липса на основание.
В исковата молба се излагат твърдения, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД – като
заемодател, и С. С. Х. – като заемополучател, са били сключени следните договори: 1./
Договор за паричен заем № 4125207 за сумата в размер на 350 лева, при ГПР – 49 %, и ГЛП
– 40 %, 2./ Договор за паричен заем № 4429750 за сумата в размер на 1 000 лева, при ГПР –
49 %, и ГЛП – 40 %. Съгласно чл. 4 от двата договора страните се съгласяват те да бъдат
обезпечени с гарант – две физически лица /ФЛ/, поръчител или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. По отношение на поръчителите ФЛ са предвидени
изисквания за представяне на служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, като нетния размер на същото не следвало да бъде по-малко от 1 000 лева,
да работят на безсрочен договор, да не са поръчители на други лица, да имат чисто ЦКР или
да предоставят сключен договор за гарантиране задължението на дружеството. Съобразно
клаузата на чл. 4 на датата на сключване на горепосочените договори за паричен заем
ищецът сключил с ответното дружество – „Файненшъл България“ ЕООД следните договори:
1./ във връзка с обезпечаване на задълженията му към договор за паричен заем № 4125207 –
договор за предоставяне на поръчителство № 4125207, по силата на който ответното
дружество поело задължение да обезпечи предоставения на ищеца заем срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 112,50 лева, дължимо от заемополучателя на вноски; 2./ във
връзка с обезпечаване на задълженията му към договор за паричен заем № 4429750 –
договор за предоставяне на поръчителство № 4429750, по силата на който ответното
дружество поело задължение да обезпечи предоставения на ищеца заем срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 304,72 лева, дължимо от заемополучателя на вноски. Според
условията на договорите заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощен да
получава в полза на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждението за предоставеното
поръчителство. Ищецът счита, че с оглед предвидените в договора за заем завишени
изискания за банкова гаранция и две физически лица – поръчители заемополучателят е бил
лишен от избор как да обезпечи задълженията по паричния заем, като на практика е бил
принуден да предостави обезпечение чрез одобреното от заемодателя дружество, както е и
сторено. Излага подробни аргументи относно попадане на процесния договор за
поръчителство в обхвата на ЗПК. Навежда твърдения, че едноличен собственик на капитала
на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради което разходът на
потребителя по договора за поръчителство представлява сигурен доход за заемодателя. Сочи
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за
поръчителство не е включено към ГПР и по този начин се заобикаля императивната норма
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая ГПР е уговорен в размер на 49 %, но от съдържанието на
договора не се установява кои точно разходи се включват в него и как е формиран. Навежда
доводи, че договорите за поръчителство са лишени от основание, тъй като в полза на
потребителя не се предоставя услуга, а обезпечението е изцяло в полза на заемодателя, за
което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Счита, че в нарушение на чл. 138 и сл.
ЗЗД и практиката на ВКС договорите за поръчителство са били сключени между главния
длъжник и поръчителя, вместо между последния и кредитора. Навежда доводи за
нищожност на поръчителството и поради накърняване на добрите нрави, при конкретно
изложени съображения, че с изискването на чл. 3, ал. 1 от него за плащане на
възнаграждение се цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че с договорите за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договорите за заем, доколкото плащайки
задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД поръчителят плаща
сам на себе си, предвид изтъкнатите твърдения за свързаност между двете ЮЛ. Сочи, че е
налице противоречие с добрите нрави и предвид размера на възнаграждението, а именно
повече от половината от сумата по отпуснатия заем. При тези съображения моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Счита, че за ищеца не съществува правен интерес да предявява отделен установителен иск за
прогласяване нищожност на процесния договор за поръчителство 4125207, доколкото
предявеният от него осъдителен иск съдържа в себе си искане за нейното установяване. В
2
тази връзка сочи, че предявяването на исковете за нищожност представлява злоупотреба с
права и моли за частично прекратяване на производството по делото досежно тях. Оспорва
исковете по основателност, като поддържа, че договорите за поръчителства не противоречат
на добрите нрави, нито с тях се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
посочената разпоредба не е приложима към процесното правоотношение. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване сключването на Договор за предоставяне на поръчителство №
4125207 и на Договор за предоставяне на поръчителство № 4429750 с ответното дружество –
„Файненшъл България“ ЕООД, с посоченото в исковата молба съдържание, както и че тези
договори са нищожни на сочените в исковата молба основания – като противоречащи и
заобикалящи закона, накърняващи добрите нрави, или сключени при липса на основание.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже възраженията
си, в т. ч., че договорите за предоставяне на поръчителство са действителни, включително
договорени индивидуално, като за последното не се представят доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./ сключването на договор за
предоставяне на поръчителство № 4125207, който е нищожен на сочените в исковата молба
основания; 2./ извършено плащане на сумите по договора за поръчителство в полза на
ответника.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличието на
валидно правно основание за получаване на платените от ищеца искови суми – наличието
на валидни клаузи в процесния договор за предоставяне на поръчителство № 4125207, въз
основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на
задълженията му по договора за поръчителство.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./
между Изи Асет Мениджмънт“ АД – като заемодател, и С. С. Х. – като заемополучател, са
били сключени следните договори: Договор за паричен заем № 4125207 за сумата в размер
на 350 лева, при ГПР – 49 %, и ГЛП – 40 %, и Договор за паричен заем № 4429750 за сумата
в размер на 1 000 лева, при ГПР – 49 %, и ГЛП – 40 %.; 2./ за обезпечаване на задълженията
по договорите за паричен заем са сключени следните договори: договор за предоставяне на
поръчителство № 4125207, по силата на който ответното дружество е поело задължение да
обезпечи предоставения на ищеца заем по Договор за паричен заем № 4125207 срещу
заплащане на възнаграждение в размер на 112,50 лева, дължимо от заемополучателя на
вноски; 2./ договор за предоставяне на поръчителство № 4429750, по силата на който
ответното дружество поело задължение да обезпечи предоставения на ищеца заем по
договор за паричен заем № 4429750 срещу заплащане на възнаграждение в размер на 304,72
лева, дължимо от заемополучателя на вноски
По доказателствата:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по реда на чл. 190 ГПК за
задължаване на ответното дружество да представи справки от счетоводството си за всички
извършени плащания по Договор за предоставяне на поръчителство № 4125207 и Договор за
предоставяне на поръчителство № 4429750, както и на самите договори за поръчителство,
погасителен план и СЕФ, доколкото ищецът твърди, че е страна по тези договори и е
извършвал плащания по тях, с оглед на което следва да разполага с поисканите документи, а
и негова доказателствена тежест е да установи сключването на процесните договори за
поръчителство с твърдяното в исковата молба съдържание и плащането на претендираните
суми, във връзка с които твърдения не представя доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца Джон Иванов Дамянов, на основание чл. 190 ГПК, да
представи Договор за предоставяне на поръчителство № 4125207 и Договор за предоставяне
на поръчителство № 4429750.
ЗАДЪЛЖАВА "Изи Асет Мениджмънт" АД, на основание чл. 192 ГПК, в
3
едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда да представи по делото препис от
Договор за паричен заем № 4125207 и Договор за паричен заем № 4429750, с
кредитополучател С. С. Х., ЕГН **********.
УКАЗВА на "Изи Асет Мениджмънт" АД, че при неоснователно непредставяне на
искания документ, освен отговорността по чл. 87 ГПК /налагане на глоба от съда/, носи
отговорност и пред страната за причинените й вреди
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза с формулираните в исковата молба
задачи, при депозит в размер от 600 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок, считано от
връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Пенка Александрова Делчева, служебен адрес: гр.
София, ж. к. „Младост - 1А“, бл. 526, вх. 2, ап. 29, мобилен телефон: 0888 903 885, като
УКАЗВА на вещото лице да изготви заключение след представяне на доказателства за
внесен депозит.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба.
Да се уведоми вещото лице за назначената експертиза след внасяне на депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4