МОТИВИ ПО
Н.О.Х.Д. 2291/2007г. по описа на СГС, НО,10 с-в
От Софийска градска прокуратура е
внесен обвинителен акт срещу лицата Н.П.
Т., Г.В.Т., Ю.А.К., С.Д.А. и П.Н.Т., както следва:
Срещу Н.П.Т.
за това, че:
1. През
периода 15. 09. 2005 г.
до 09. 12. 2005 г.,
на територията на Р Б., ръководила, организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на лицата Г.Т. - ръководител, Н.Т. -
ръководител, П.Т. - участник, Ю.К.-участник и длъжностното лице С.А. - Началник
Митническо бюро Г. - участник, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 242, ал. 1 от НК, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се
цели да се набави имотна облага - престъпление по чл. 321, ал. 1, предл. 2, вр. ал. 3, т. 1, вр.
чл. 93, т. 1, б. "а" и т. 20 от НК.
2. На 25. 10. 2005 г., в гр. С., Н.Т., в
качеството си на извършител и в съучастие с Ю.К. - също съизвършител и С.А. и Г.Т.
- и двамата помагачи, пренесла през границата на страната, като пред МБ Г.,
чрез деклараторът Ю. К. не били манифестирани с Митнически манифест № 21103/25.
10. 2005 г.
и не били декларирани за внос с ЕАД 5101/4-33573/25. 10. 2005 г., стоки, превозвани с
товарен автомобил МАН, с ДК№ ******** , собственост на Ф.И.К. и
управляван от шофьора Ж.С.Ж., както следва:
*недекларирани количества:
|
№
|
Стока №
|
Наименование/описание на стоката; мярка и
количество
|
мтн
|
Количеств -броя
|
|
|
|
Недекларирано
|
Стойност за брой в обща стойност в лева лева
|
|
1
|
3
|
Поли плат деним - броя
|
*********
|
|
6
|
4,00 24
|
|
2
|
14
|
Поли плат - броя
|
*********
|
|
10
|
4,00 40
|
|
3
|
20
|
Жилетки - броя
|
*********
|
|
315
|
5,90 1858,5
|
|
4
|
28
|
Горнище - броя
|
*********
|
|
97
|
3,20 310,4
|
|
5
|
35
|
Ширит - килограм
|
*********
|
|
38
|
2,10 79,8
|
|
6
|
38
|
Чанти изкуствена кожа - броя
|
*********
|
|
32
|
3,80 121,6
|
|
7
|
40
|
Детски комплекти - броя
|
*********
|
|
13
|
3,00 39
|
|
8
|
50
|
Детски бикини - броя
|
*********
|
|
147
|
0,48 70,56
|
|
9
|
51
|
Детски комплект шал и шапка - броя
|
*********
|
|
6
|
1,20 7,2
|
|
10
|
54
|
Детски чорапогащи - броя
|
*********
|
|
591
|
0,85 502,35
|
"недекларирани стоки:
|
№
|
Наименование/описание на стоката; мярка и
количество
|
Недекларирано/броя
|
|
|
|
|
Стойност за брой в лева
|
обща стойност в лева
|
|
1
|
Панталони плат деним - броя
|
2088
|
8,40 лв
|
17 539,20
|
|
2
|
Клинове детски - броя
|
318
|
|
0,85
|
270,30
|
|
3
|
Лигавници - броя
|
36
|
|
0,5
|
18,00
|
|
4
|
Анцузи детски - броя
|
12
|
|
4,8
|
57,60
|
|
5
|
Покривки за маса - броя
|
11
|
|
1,2
|
13,20
|
Общата стойност на недекларираните стоки е 20 951
лева и 71 стотинки,
без знанието и разрешението на митниците, и това е
извършено чрез използване на документи с невярно съдържание - *фактура №
028470/1/24. 10. 2005 г.
в която е посочено, че е издадена от турската фирма "Т.Л." за "Б.Т."
ЕООД, *Митнически манифест № 21103/25. 10. 2005 г. и *ЕАД 5101/4-33573/25. 10. 2005 г, пренесени са стоки за търговски цели в големи размери и Т. е действала в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, състояща се от лицата Н.Т., П.Т., Г.Т.,
Ю.К. и длъжностното лице С.А. - Началник Митническо бюро Г. - престъпление по
чл. 242, ал. 1, б. "б", "д", предл. 1 и б. "ж",
вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
3. На 09. 12. 2005 г. гр. С., на
бензиностанция ОМВ - К., бул. "Ц.Ш.", действайки като съизвършител и в
съучастие с Г.Т. - също съизвършител, дала чрез Г.Т. на С.А., в качеството й на
длъжностно лице - Началник Митническо бюро Г., облага - сума в размер на 13 000
лева, загдето А. не е извършила действия по служба (не е разпореждала
извършването на пълни митнически проверки, а само частични такива, спрямо
вносовете на използваното от престъпната група "Т. " ЕООД, за периода
от 23. 11. 2005 г.
до 08. 12. 2005 г.)
и загдето е нарушила служебните си задължения (разпореждала митническите
проверки на внесените от "Т." ЕООД стоки за периода от 23. 11. 2005 г. до 08. 12. 2005 г., да бъдат извършвани
на друго място, различно от митническото учреждение - МБ Г., без да е налице
писмено искане за това, съгл. чл. 152, ал. 2 от ППЗМ)-престъпление по чл. 304,
ал. 1, предл. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК;
Срещу Г.В.Т. за това, че:
1. През
периода 15. 09. 2005 г.
до 09. 12. 2005 г.,
на територията на Р Б., ръководил, организирана престъпна група - структурирано
трайно сдружение на лицата Г.Т. - ръководител, Н.Т. - ръководител, П.Т. -
участник, Ю.К.-участник и длъжностното лице С.А. - Началник Митническо бюро Г.
- участник, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 242, ал. 1 от НК, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се
цели да се набави имотна облага - престъпление по чл. чл. 321, ал. 1, предл. 2,
вр. ал. 3, т. 1, вр. чл. 93, т. 1, б. "а" и т. 20 от НК.
2. На 25. 10. 2005 г., в гр. С., Г.Т., в
качеството си на помагач и в съучастие с Ю.К. и Н. Т. - съизвършител и С.А. -помагач,
пренесъл през границата на страната, като пред МБ Г., чрез деклараторът Ю. К.
не били манифестирани с Митнически манифест № 21103/25. 10. 2005 г. и не били
декларирани за внос с ЕАД 5101/4-33573/25. 10. 2005 г., стоки, превозвани с
товарен автомобил МАН, с ДК№ ******** , собственост на Ф.И.К. и
управляван от шофьора Ж.С.Ж., както следва:
*недекларирани количества:
|
№
|
Стока №
|
Наименование/описание на стоката; мярка и
количество
|
мтн
|
Количество -броя
|
|
|
|
Недекларирано
|
Стойност за брой в обща стойност в лева лева
|
|
1
|
3
|
Поли плат деним - броя
|
*********
|
|
6
|
4,00 24
|
|
2
|
14
|
Поли плат - броя
|
*********
|
|
10
|
4,00 40
|
|
3
|
20
|
Жилетки - броя
|
*********
|
|
315
|
5,90 1858,5
|
|
4
|
28
|
Горнище - броя
|
*********
|
|
97
|
3,20 310,4
|
|
5
|
35
|
Ширит - килограм
|
*********
|
|
38
|
2,10 79,8
|
|
6
|
38
|
Чанти изкуствена кожа - броя
|
*********
|
|
32
|
3,80 121,6
|
|
7
|
40
|
Детски комплекти - броя
|
*********
|
|
13
|
3,00 39
|
|
8
|
50
|
Детски бикини - броя
|
*********
|
|
147
|
0,48 70,56
|
|
9
|
51
|
Детски комплект шал и шапка - броя
|
*********
|
|
6
|
1,20 7,2
|
|
10
|
54
|
Детски чорапогащи - броя
|
*********
|
|
591
|
0,85 502,35
|
"недекларирани стоки”:
|
№
|
Наименование/описание на стоката; мярка и
количество
|
Недекларирано/броя
|
|
|
|
|
Стойност за брой в лева
|
обща стойност в лева
|
|
1
|
Панталони плат деним - броя
|
2088
|
8,40 лв
|
17 539,20
|
|
2
|
Клинове детски - броя
|
318
|
|
0,85
|
270,30
|
|
3
|
Лигавници - броя
|
36
|
|
0,5
|
18,00
|
|
4
|
Анцузи детски - броя
|
12
|
|
4,8
|
57,60
|
|
5
|
Покривки за маса - броя
|
11
|
|
1,2
|
13,20
|
Общата стойност на недекларираните стоки е 20 951
лева и 71 стотинки,
без знанието и разрешението на митниците, и това е
извършено чрез използване на документи с невярно съдържание - *фактура №
028470/1/24. 10. 2005 г.
в която е посочено, че е издадена от турската фирма "Т.Л." за "Б.Т."
ЕООД, *Митнически манифест № 21103/25. 10. 2005 г. и *ЕАД 5101/4-33573/25. 10. 2005 г, пренесени са стоки за търговски цели в големи размери и Т. е действала в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, състояща се от лицата Н.Т., П.Т., Г.Т.,
Ю.К. и длъжностното лице С.А. - Началник Митническо бюро Г. - престъпление по
чл. 242, ал. 1, б. "б", "д", предл. 1 и б. "ж",
вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
3. На 09. 12. 2005 г. гр. С., на
бензиностанция ОМВ - К., бул. "Ц.Ш.", действайки като извършител и в
съучастие с Н.Т. - също съизвършител, дал на С.А., в качеството й на длъжностно лице -
Началник Митническо бюро Г., облага - сума в размер на 13 000 лева, загдето А.
не е извършила действия по служба (не е разпореждала извършването на пълни
митнически проверки, а само частични такива, спрямо вносовете на използваното
от престъпната група "Т. " ЕООД, за периода от 23. 11. 2005 г. до 08. 12. 2005 г.) и загдето е
нарушила служебните си задължения (разпореждала митническите проверки на
внесените от "Т." ЕООД стоки за периода от 23. 11. 2005 г. до 08. 12. 2005 г., да бъдат извършвани
на друго място, различно от митническото учреждение - МБ Г., без да е налице
писмено искане за това, съгл. чл. 152, ал. 2 от ППЗМ)-престъпление по чл. 304,
ал. 1, предл. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК;
Срещу
С.Д.А. за това, че:
1. През периода 15. 09. 2005 г. до 09. 12. 2005 г., на територията на Р
Б., като длъжностно лице - Началник Митническо бюро Г., участвала в
организирана престъпна група
- структурирано трайно сдружение на лицата Г.Т. -
ръководител, Н.Т. -ръководител, П. Т.
- участник, Ю. К.- участник
и С.А. - участник, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления
по чл. 242, ал. 1 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага -
престъпление по чл. чл. 321, ал. 2, вр. ал. 3, т. 2, вр. чл. 93, т. 1, б.
"а" и т. 20 от НК.
2. На 25. 10. 2005 г., в гр. С., С.А., в
качеството си на помагач и в съучастие с Г.Т. - също помагач, и с Н.Т. и Ю.К. - двамата като
съизвършители, спомогнала (като предварително създала условия митническата
проверка да бъде извършена на друго място, различно от митническото учреждение
- МБ Г., без да е налице писмено искане за това, съгл. чл. 152, ал. 2 от ППЗМ и
обещала да даде и дала помощ след деянието, като в кръга на своите възможности
свела до минимум вредните послЕЕ.ци за вностелят "Б.Т." ЕООД,
превозвачът Ж.С.Ж. и деклараторът Ю. К., оказвайки
влияние и въздействие
при съставянето на АУМН № 338/02. 11. 2005 г., така че същият да
бъде съставен срещу неизвестен нарушител, с цел да бъде избегната глоба или
имуществена санкция, за
вностелят "Б.Т." ЕООД, превозвачът Ж.С.Ж. и деклараторът Ю.К.,
съгл. чл. 233 и 234 от Закона за митниците "), да бъдат пренесени през границата на
страната, като пред МБ Г., чрез деклараторът Ю. К. не били манифестирани с
Митнически манифест № 21103/25. 10. 2005 г. и не били декларирани за внос с ЕАД
5101/4-33573/25. 10. 2005 г.,
стоки, превозвани с товарен автомобил МАН, с ДК№ ******** , собственост на Ф.И.К. и управляван от шофьора Ж.С.Ж., както следва:
''недекларирани количества:
|
№
|
Стока №
|
Наименование/описание на стоката; мярка и
количество
|
мтн
|
Количество■ броя
|
|
|
|
Недекларирано
|
Стойност за брой в обща стойност в лева лева
|
|
1
|
3
|
Поли плат деним - броя
|
*********
|
|
6
|
4,00 24
|
|
2
|
14
|
Поли плат - броя
|
*********
|
|
10
|
4,00 40
|
|
3
|
20
|
Жилетки - броя
|
*********
|
|
315
|
5,90 1858,5
|
|
4
|
28
|
Горнище - броя
|
*********
|
|
97
|
3,20 310,4
|
|
5
|
35
|
Ширит - килограм
|
*********
|
|
38
|
2,10 79,8
|
|
6
|
38
|
Чанти изкуствена кожа - броя
|
*********
|
|
32
|
3,80 121,6
|
|
7
|
40
|
Детски комплекти - броя
|
*********
|
|
13
|
3,00 39
|
|
8
|
50
|
Детски бикини - броя
|
*********
|
|
147
|
0,48 70,56
|
47
|
9
|
51
|
Детски комплект шал и шапка - броя
|
*********
|
|
6
|
1,20
7,2
|
|
10
|
54
|
Детски чорапогащи - броя
|
*********
|
|
591
|
0,85 502,35
|
"недекларирани стоки:
|
№
|
Наименование/описание на стоката; мярка и
количество
|
Недекларирано/броя
|
|
|
|
|
Стойност за брой в лева
|
обща стойност в лева
|
|
1
|
Панталони плат деним - броя
|
2088
|
8,40 лв
|
17 539,20
|
|
2
|
Клинове детски - броя
|
318
|
|
0,85
|
270,30
|
|
3
|
Лигавници - броя
|
36
|
|
0,5
|
18,00
|
|
4
|
Анцузи детски - броя
|
12
|
|
4,8
|
57,60
|
|
5
|
Покривки за маса - броя
|
11
|
|
1,2
|
13,20
|
Общата стойност на недекларираните стоки е 20 951
лева и 71 стотинки,
без знанието и разрешението на митниците, и това е
извършено чрез използване на документи с невярно съдържание - *фактура №
028470/1/24. 10. 2005 г.
в която е посочено, че е издадена от турската фирма "Т.Л." за "Б.Т."
ЕООД, *Митнически манифест № 21103/25. 10. 2005 г. и *ЕАД
5101/4-33573/25. 10. 2005 г.,
пренесени са стоки за търговски цели в големи размери и А. е действала в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, състояща се от лицата Н.Т.,
П.Т., Г.Т., Ю.К. и длъжностното лице С.А. - Началник Митническо бюро Г. -
престъпление по чл. 242, ал. 1, б. "б", "д", предл. 1 и б.
"ж", вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
3. На 25. 10. 2005 г., в гр. С., като
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - Началник на Митническо
бюро Г., нарушила служебните си задължения (предварително създала условия
митническата проверка на стоките, които били манифестирани с Митнически
манифест № 21103/25. 10. 2005
г. и декларирани за внос с ЕАД 5101/4-33573/25. 10. 2005 г. и превозвани с
товарен автомобил МАН, с ДК№ *******, да бъде извършена на друго място,
различно от митническото учреждение - МБ Г., без да е налице писмено искане за
това, съгл. чл. 152, ал. 2 от ППЗМ) и и превишила властта си (оказала влияние и
въздействие при съставяне на АУМН№ 338/02. 11. 2005 г., така че същият да
бъде срещу неизвестен нарушител), с цел да да набави облага за организираната
престъпна група (в размер на 20 951 лева и 71 стотинки - стойността на
контрабандата по предходния пункт, а също и да бъдат сведени до минимум
вредните послЕЕ.ци за вносителя "Б.Т." ЕООД, превозвача Ж.С.Ж. и
декларатора Ю.К., като оказала влияние и въздействие при съставяне на АУМН №
338/02. 11. 2005 г.,
същият да бъде срещу неизвестен нарушител и по този начин да бъде
избегната глоба или
имуществена санкция за
вносителя 'Б.Т." ЕООД, за
превозвача Ж.С.Ж. и за декларатора Ю.К., съгл. чл. 233 и 234 от Закона за
митниците ", в размер на от 100 до 200% върху стойността на контрабандата и от деянието са настъпили значителни вредни
послЕЕ.ци ( явяващи се съвкупност от имуществени, формирани от стойността на
контрабандния внос по предходния пункт, пропуснатата полза за държавата от
неналожената глоба или имуществена санкция, съгл. чл. 233 и 234 от Закона за
митниците и неимуществени вредни послЕЕ.ци, произтичащи от високата степен на
увреждане на нормалното функциониране на МБ „Г.” – престъпление по чл.282,
ал.1, пр.1 и 3 вр.с ал.2 , пр.1 и 2 от
НК.
4. На 09. 12. 2005 г. в. гр. С., на
бензиностанция ОМВ- К., бул. "Ц.Ш.", в качеството си на длъжностно
лице, заемащо отговорно служебно положение - Началник Митническо бюро Г.,
приела облага в големи размери - сумата от 13 000 лева, загдето е нарушила
служебните си задължения (разпореждала митническите проверки на внесените стоки
с получател "Т. " ЕООД, да бъдат извършвани на друго място, различно
от митническото учреждение - МБ Г., без да е налице писмено искане за това,
съгл. чл. 152, ал. 2 от ППЗМ) и загдето не е извършвала действия по служба (не
е разпореждала извършването на пълни митнически проверки, а само частични
такива, спрямо вносовете на използваното от престъпната група "Т. "
ЕООД) - престъпление по чл. 301, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 302, т. 1 и т. 4, б.
"а" от НК;
Срещу Ю.А.К.
за това, че
1. През
периода 15. 09. 2005 г.
до 09. 12. 2005 г.,
на територията на Р Б., участвал в организирана престъпна група - структурирано
трайно сдружение на лицата Г.Т. - ръководител, Н.Т. -ръководител, П.Т. -
участник, Ю.К.- участник и С.А. - длъжностно лице - Началник Митническо бюро Г. - участник, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления по чл. 242, ал. 1 от НК, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага
- престъпление по чл. чл. 321, ал. 2, вр. ал. 3, т. 2, вр. чл. 93, т. 1, б.
"а" и т. 20 от НК.
2. На 25. 10. 2005 г., в гр. С., Ю.К., в
качеството си на извършител и в съучастие с Н.Т. - също съизвършител и С.А. и Г.Т.
- и двамата помагачи, пренесъл през границата на страната, като пред МБ Г., в
качеството му на декларатор, не манифестирал с Митнически манифест № 21103/25.
10. 2005 г.
и не декларирал за внос с ЕАД 5101/4-33573/25. 10. 2005 г., стоки, превозвани с
товарен автомобил МАН, с ДК№ ******** , собственост на Ф.И.К. и
управляван от шофьора Ж.С.Ж., както следва:
|
|
недекларирани количества”:
|
|
|
|
|
|
№
|
Стока №
|
Наименование/описание на стоката; мярка и
количество
|
мтн
|
Количество -броя
|
|
|
|
Недекларирано
|
Стойност за брой в обща стойност в лева лева
|
|
1
|
3
|
Поли плат деним - броя
|
*********
|
|
6
|
4,00 24
|
|
2
|
14
|
Поли плат - броя
|
*********
|
|
10
|
4,00 40
|
|
3
|
20
|
Жилетки - броя
|
*********
|
|
315
|
5,90 1858,5
|
|
4
|
28
|
Горнище - броя
|
*********
|
|
97
|
3,20 310,4
|
|
5
|
35
|
Ширит - килограм
|
*********
|
|
38
|
2,10 79,8
|
|
6
|
38
|
Чанти изкуствена кожа - броя
|
*********
|
|
32
|
3,80 121,6
|
|
7
|
40
|
Детски комплекти - броя
|
*********
|
|
13
|
3,00 39
|
|
8
|
50
|
Детски бикини - броя
|
*********
|
|
147
|
0,48
70,56
|
|
9
|
51
|
Детски комплект шал и шапка - броя
|
*********
|
|
6
|
1,20 7,2
|
|
10
|
54
|
Детски чорапогащи - броя
|
*********
|
|
591
|
0,85 502,35
|
„недекларирани стоки”:
|
№
|
Наименование/описание на стоката; мярка и
количество
|
Недекларирано/броя
|
|
|
|
|
Стойност за брой в лева
|
обща стойност в лева
|
|
1
|
Панталони плат деним - броя
|
2088
|
8,40 лв
|
17 539,20
|
|
2
|
Клинове детски - броя
|
318
|
|
0,85
|
270,30
|
|
3
|
Лигавници - броя
|
36
|
|
0,5
|
18,00
|
|
4
|
Анцузи детски - броя
|
12
|
|
4,8
|
57,60
|
|
5
|
Покривки за маса - броя
|
11
|
|
1,2
|
13,20
|
Общата стойност на недекларираните стоки е 20 951
лева и 71 стотинки
без знанието и разрешението на митниците, и това е
извършено чрез използване на документи с невярно съдържание - *фактура № 028470/1/24.
10. 2005
г. в която
е посочено, че е
издадена от турската фирма "Т.Л." за "Б.Т." ЕООД, Митнически
манифест № 21103/25. 10. 2005
г. и *ЕАД 5101/4-33573/25. 10. 2005 г., пренесени са стоки
за търговски цели в големи размери и К. е действал в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, състояща се от лицата Н.Т., П.Т., Г.Т., Ю.К. и
длъжностното лице С.А. - Началник Митническо бюро Г. - престъпление по чл. 242,
ал. 1, б. "б", "д", предл. 1 и б. "ж", вр. чл.
20, ал. 2 от НК.
Срещу П.Н.Т.
за това, че:
през периода 15. 09. 2005 г. до 09. 12. 2005 г., на територията на Р
Б., участвала в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение
на лицата Г.Т. - ръководител, Н.Т. -ръководител, П.Т. - участник, Ю.К.-
участник и С.А. - длъжностно лице - Началник Митническо бюро Г. - участник, с
цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 242, ал. 1 от НК, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които
се цели да се набави имотна облага - престъпление по чл. чл. 321, ал. 2, вр.
ал. 3, т. 2, вр. чл. 93, т. 1, б. "а" и т. 20 от НК.
В производството пред съда подсъдимите упражняват правото
да откажат да дадат обяснения по предявените им обвинения.
Прокурорът поддържа обвинението съгласно диспозитива на
обвинителния акт срещу подсъдимите Н.Т., Г.Т. и Ю.К.. Не се поддържа
обвинението срещу П.Т., а срещу С.А. само в частта относно извършено от нея
престъпление по чл.282, ал.1, пр.1 и 3 вр.с ал.2 , пр.1 и 2 от НК. Прокурорът изразява становище, че събраните
доказателства в съдебната фаза на процеса не променят фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт. Твърди се, че именно подсъдимите са организирали
транспортен канал на стоки от Т., както
и че св. Е.П. е издала пълномощно на подс. К. да работи с фирма „Т.” и свидетелства за участието на останалите
подсъдими. За да поддържа обвинението за осъществен състав на престъпление от
подсъдимите по чл. 242, ал. 1, б. "б", "д", предл. 1 и б.
"ж", вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл.321, ал.3 от НК, прокурорът се
позовава на показанията, дадени от българските търговци, клиенти на каргото в Т.,
изтъква се, че недопустимо на българските търговци не са били издавани фактури
в Т., а само и ЕЕ.нствено в Б. от фирма, която не е страна по сделката. ПлЕЕ.ра се прехвърлянето на собствеността на
стоките в Т. и фиктивното удостоверяване
на покупко-продажба на територията на РБ. В този смисъл се обосновава извод за
невярно съдържание на издаваната от турската фирма – износител фактура относно
страните по сделката. Навеждат се доводи и за невярно съдържание на фактурата в
частта относно описанието на стоките, предмет на покупко-продажба, като се плЕЕ.ра,
че тя не съдържа информация за наличности, подлежащи на деклариране пред
митническата администрация на МБ „Г.”. Прокурорът предлага да се приеме за установен фактът, че св.
Г. се е снабдявал с точен опис на стоките от подс. Н.Т., както и че въз основа
на него ги е раздавал на българските
търговци. Навежда се довода, че при наличието на несъответствие между фактурите
и списъците на „Е.”, предоставянето им на Г. е гарантирало точно разпределение
на стоките. Предлага са интерпретация на доказателствата, при която да се
приеме за установено, че разпореждането на обхвата на проверките от ММГ е бил
изцяло в правомощията на подс. А., както и че тя е упражнявала тези правомощия
недобросъвестно, за да изпълни ангажиментите си като член в организирана престъпна група, ръководена от подс. Н. Т. и
Г. Т.. Навежда се довод за ангажимент на подс. А. към дейността на организирана
престъпна група поради нарушение, допуснато на чл.152, ал.2 от ППЗМ. Прокурорът предлага с оглед разпоредбата на §
65 от ПЗР на ЗИДНПК, в сила от 28.05.2010г. да бъдат приети за годни само и ЕЕ.нствено
ВДС, които са били изготвени към момента на образуване на произодството. Изтъква
се, че поради невъзможността да се ползват останалите ВДС, не се поддържа
обвинението срещу П.Т. и частично – обвинението срещу подс. Сн. А.. Относно
възраженията на защитата, направени в хода на съдебното следствие за
процесуалната годност на показанията на свидетели, дадени пред съдия (М., Т. и Г.)
се предлага да бъдат частично уважени, само по отношение на разпита на св. Т.,
като се изключат от доказателствената съвкупност само по отношение на подс. А.,
но бъдат интерпретирани по обвиненията на останалите подсъдими. Предлага се
съдът да приеме, че ВД – иззетата от подс. А. сума е съществувала към момента
на извършване на престъпление и неговото разкриване, независимо от последвалото
противозаконно отнемане на сумата от каса на разследващия полицай и
образуването на НП за това престъпление. От фактическа страна прокурорът
предлага на съда да приеме за установено, че инкриминираната сума е взета от
склада на св. Г. по разпореждане на подс. Н. Т. и е предадена на подс. А., за
да получи тя своето регулярно възнаграждение за дейността на фирма „Т.”. В заключение представителят на СГП предлага на
съда на Н. Т. за извършените от нея престъпления да наложи наказания от пет
години по първи пункт на обвинението и от по три години за останалите две
престъпления, като се наложи едно общо наказание и се присъЕЕ.ни наказание
глоба в размер на 50 000 лева за извършено от Н. Т. престъпление по чл.242
от НК. Същото общо наказание се предлага и за извършени от Г. Т. престъпления.
За подс. А. се предлага определянето на едно общо наказание в размер на 6
години лишаване от свобода и глоба в размер на 80 000 лева, а за деянието
на подс. К. – лишаване от свобода за срок от три години и отлагане на неговото
изпълнение за срок от пет години, както и глоба в размер на 10 000 лева.
В
пледоарията си пред съда защитникът на подс. Н. Т. и П. Т. – адв. Т. моли съдът
да постанови оправдателна присъда. По отношение на подс. П. Т. се излага
становище, че нейните функции за действието на една престъпна група не са
конкретизирани в обвинителния акт. По отношение на подс. Н. Т. се дава оценка
за събития, които може и да са се случили, но не са доказани по делото. Изтъква
се, че липсват каквито и да е фактически обстоятелства, които да свържат Н. Т.
с предаването на подкуп. Изразява се становище, че обвинителният акт не би
могъл да бъде по-конкретен, тъй като отразява некачествено разследване и на
една търговска дейност е придаден вид на престъпна. Поставя се въпросът защо
при наличието на престъпен характер на този вид дейност каргото, ръководено от
св. М.К., продължава да съществува. Навеждат се доводи, че наказателното
производство е образувано по поръчка на сектор в НСБОП, който е бил ангажиран
от конкурентни транспортни канали, за да се пресече възможността подс. Н.Т.
повече да работи . В тази връзка защитата изразява становище, че ВДС са
негодни, но именно в тях се съдържа информация за лицето „М.”, което контактува
с подсъдимите и изисква заплащането на определени суми, за да не бъдат
атакувани от НСБОП. Защитата на
подсъдимите Т. изразява становище, че негодността на разследването произтича и
от факта, че ВД не са били предявени в ДП, а тяхното предявяване е било
невъзможно и в съдебната фаза на процеса поради скандалното им изчезване. ПлЕЕ.ра
се и за необоснованост на обвинението в частта относно фиксирането на
инкриминирания период. При анализа на доказателствата се предлага на съда да
приеме за установено, че дори и да са налице фиктивни сделки между два субекта
в Т. с оглед издаването на инвойс-фактура от турската фирма – износител, то дейността
на два чуждестранни субекта, развита извън пределите на РБ, не може да се
регулира от българското наказателно право. Изразява се становище, че по делото
няма доказателства подсъдимите да са участвали в процеса по издаването на инкриминираната
инвойс-фактура, твърди се, че не е доказана тезата тази фактура да е неистински
документ, както и че порокът при документирането не може да се установява със
свидетелски показания. Ацентира се върху
факта, че самоличността на лицата, които са водили отчетност за стоките на
територията на Т. са неустановени, поради което прокуратурата не следва да се
позовава на предполагаеми факти за тяхната дейност. Защитата навежда доводи за
пълно съответствие между съдържанието на декларацията и документите на превоза,
като акцентира, че тази фактология е възприета и на л.7 от обвинителния акт. Защитата
предлага интерпретация на показанията, дадени от шофьорите и се позовава на
тях, за да заключи, че няма доказателства в склада на св. Г. да са постъпвали
документи с различно съдържание от тези, които са били обработвани, за да
приключи митническата процедура на територията на РБ. При анализа на
доказателствата се оспорва твърдението да не
е била подавана молба за митнически преглед в склад „Л.*”. Твърди се, че
липсват доказателства да не е била
подавана такава молба, както и че отрицателният факт следва да се докаже по
несъмнен и безспорен начин от обвинението. В пледоарията на защитата се оспорва
редовното изземване на тетрадките от склада на св. Г., като се твърди, че
тяхното съдържание не е описано. По правната страна на обвинението защитата претендира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и липсата на
доказателства подс. Н. Т. да е участвала в изпълнителното деяние на
престъпление по чл.242 от НК. Изтъква
се, че в протоколите за проведена проверка от ММГ липсва отбелязване да е
извършена по разпореждане на подсъдимата А.. ПлЕЕ.ра се, че доколкото се
установяват ЕЕ.нствено контакти между Н. Т. и П. Т. – това са контакти,
обусловени от родствената връзка между тях, а доколкото са съществували такива
между Н. Т. и Ю . К., са свързани с естеството на работата в склада. По
отношение на обвинението Н. Т. да е извършила активен подкуп защитата изтъква,
че в обвинителния акт не е описана
фактология по участието на Н. Тороманов в
такова престъпление. Основно се акцентира върху обстоятелството, че
липсват каквито и да е доказателства за произхода на сумата от 13 000
лева, инкриминирана като предмет на престъплението „подкуп”.
По
отношение на подс. П.Т. защитата акцентира върху констатацията в обвинителния
акт, че това лице повече е „пречила” на
работата на каргото ( л.19 от ОА). В тази връзка се плЕЕ.ра съдът да постанови
оправдателна присъда и по отношения на обвиненията, които са предявени на тази
подсъдима.
Защитникът
на подс. Т. – адв. Н. моли съдът да признае Г. Т. за невиновен по предявените
му обвинения. ПлЕЕ.ра се, че липсват доказателства за съществуването на
организирана престъпна група. Защитата изтъква, че липсват доказателства Г. Т.
да е част от търговската дейност на
подсъдимата Н. Т., че парите, които е вземал и е връщал в склада, не са давани
заради търговската дейност на инкриминираните фирми, а на друго правно
основание. Оспорва се факта на предаването на банкноти, като се твърди, че
поради липсата на ВД, такива банкноти в автомобила на А. не е имало. Твърди се, че в хода на
разследването от Т. са иззети други банкноти, които не са описани и също са
изчезнали от касата на водещия разследването. От защитата се акцентира, че
липсват доказателства срещата между Г. Т. и Сн. А., проведена на 09.12.2005г.,
да е заради дейността на фирма „Т.”, както и че липсват доказателства, които да
свържат личността на Г.Т. с фирма „Т.”.
Защитникът
на подс. А. – адв. С. моли съдът да постанови оправдателна присъда. Поддържа се
тезата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с
липсата на проведена процедура по връчване на постановление за частично
прекратяване на наказателното производство срещу Т. на останалите подсъдими. ПлЕЕ.ра
се, че възражението не е уважено поради обществен натиск върху съда за бързо и
назидателно решаване на делото. От защитата се изразява становище, че деянието
на подсъдимата Сн. А. е несъставомерно по първи пункт от обвинението за
участието й в организирана престъпна група. ПлЕЕ.ра се, че периодът на действие
на ОПГ, очертан от обвинението, няма характеристиката на траен, каквото е
изискването на чл.93, т.20 от НК. Твърди се, че претендираната от обвинението
организирана престъпна група няма структура (координация, отчетност, звена и
управления), поради което деянието е несъставомерно. Навежда се довод, че част
от подсъдимите са били свързани само с общо познанство по повод упражняваната
от тях трудова дейност и липсват данни за реализиране на една обща цел. От
защитата се приема за установено, че по делото липсват годни доказателства
подс. Сн. А. да е искала да набави имотна облага, тъй като от годния
доказателствен материал следва да се изключат ВДС и докладите на полицейските
служители. Подчертава се, че от приложените данъчни декларации е видно, че
подсъдимата е придобила собствеността си далеч прЕЕ. инкриминирания период. Изтъква
се довода, че подсъдимата се е познавала само с Г. Т., че е имала лични, приятелски отношения с него,
които нямат нищо общо с търговската дейност на подс. Н. Т., както и че от
съдържанието на устатовените контакти между подс. А. и Г. Т. не се доказва
подс. А. да е знаела, че общувайки с Г. Т., подпомага дейността на престъпна
организация, създадена, за да се извършва контрабанда на турски стоки. В
пледоарията на защитата липсата на съпричастност към организация за контрабанда
на стоки с инкриминираните фирми е изведена и от заключенията на основната и
допълнителна финансово – икономическа и митническа експертиза, от които се
установява трайна практика за завишаване на декларираната тарифна стойност, довело до реално внасяне във фиска
на митни сборове в по-голям размер. Излага се и довод за проверки на ММГ,които
също са частични и нямат нищо общо с проверките, разпоредени от подс. А.. Изтъкват
се правни аргументи, че деянието „контрабанда” е несъставомерно по отношение на
подс. А., тъй като МБ не е гранична митница. Защитата на подс. А. плЕЕ.ра, че
липсват от обективна страна документи с невярно съдържание – ЕАД и митнически
манифест, тъй като съответстват на фактурата, както и на изготвената във С.
транзитна декларация, задействана чрез вкарването й в системата БИМИС. Твърди
се, че след като инкриминираната ЕАД е със съдържание, пренесено точно от
транзитната декларация, не може да се докаже знание у подсъдимата за наличието
на несъответствие в документите, които вече са били предмет на проверка от
нейни колеги на гранична митница.
Защитата
на подс. А., осъществена от адв. Р., плЕЕ.ра, че не е осъществено
престъплението по чл.282 и чл.301 от НК по отношение на подс. Сн. А. от
обективна и субективна страна. Изразява се становище, че следва да се установи
дали нормативно определените задължения са относими към конкретния случай,
както и дали подсъдимата А. е нарушила
тези служебни задължения. По отношение
на визираните в обвинителния акт нарушения на чл.152, ал.2 от ППЗМ защитата
изтъква, че приложението на тази разпоредба не
визира настоящия случай, а касае извънредни ситуации, при които
получаващото митническо учреждение и обмитяването се извършва в различни
митнически учреждения, както и ако в манифеста е вписан ЕЕ.н склад за
разтоварване, а се налага разтоварване на стока в друг склад, или когато
стоката не може да се разтовари в съответното митническо учреждение. Подчертава се факта, че ММГ в различен състав
са провеждали проверките при това в ЕЕ.н
и същи склад, като се формулира заключението, че разтоварването в склад
на фирмата – вносител е рутинна процедура в практиката на митническите органи. От
защитата не се спори, че митническата проверка на внос от „Б.Т.” е осъществена
в склад , който се намира в административната територия на МБ „Г.” – част от
структурата на Митница „А. – С.”. Излага се довод, че разпорежданите от А.
проверки са ЕЕ.нични ( съгласно заключението на ФИМЕ), както и че по арг. от
чл.160 и чл.161 от ППЗМ извършването на
документален контрол и митническа
проверка не е задължително действие, а
се осъществява по сигнал, по заповед или в рамките на оперативната
самостоятелност за преценка на риска. Изтъква се, че проверката на стоките е
извършена от ММГ, които са със самостоятелен статут с вътрешноведомствен
акт на Директора на „А.М.” - Правила за организация и
взаимодействие при проверките,
осъществени от мобилните митнически групи и митническите учреждения”. В пледоарията се излага довод, че проверки от
мобилните групи в склад, извън територията на митническото бюро, са били
извършвани и извън инкриминирания период ( от протокол № 1155/02.06.2005г. и от
протокол № 1165/03.06.2005г.). От защитата е предложен правен анализ на разпоредбите
на чл.233 и чл.234 от ЗМ с оглед твърдението, че двата текста не могат да се
приложат едновременно, тъй като съставът на нарушение на митническата контрабанда
поглъща митническата измама, както и поради факта, че субект на нарушението по
чл.233 от ЗМ е само физическо лице. В обобщение защитата предлага на съда да
признае подс. Сн. А. за невиновна по предявеното обвинение за извършено от нея
престъпление по чл.282 от НК. ПлЕЕ.ра се за допуснати съществени нарушения при
съставянето на протокол за претърсване и изземване в автомобила на подс. А.,
както и за липсата на ВД, които да обезпечат доказателствено обвинението за
подкуп. В заключение се предлага на съда
да постанови оправдателна присъда и по отношение на обвинението за пасивен
подкуп, като се акцентира върху факта, че не е ясно основанието, на което се
предава инкриминираната сума.
Защитникът
на подсъдимия К. – адв. Д. моли съдът да постанови оправдателна присъда. Защитата
изразява съжаление, че не могат да се ползват ВДС, тъй като в тях бил установен
разговор под № 703, в който Ю. К. заявява на жена” грешката не е наша, а на турския контрагент, ние не сме
искали да ги крием”. Акцентира се върху факта ,че не Сн. А. е разпореждала ЧМП,
а други институции в системата на митническата администрация, че Ю. К. не е разполагал с възможността да декларира нещо
различно от посоченото в документите по транзита. ПлЕЕ.ра се, че Ю. К. е
декларирал чужда вещ, на фирма, от която му е делегирана властта да я
представлява. Защитата предлага на съда интерпретация на доказателствената
стойност на протокол за личен обиск, съставен с участието на подс. К., като
излага конкретни доводи за неговата процесуална негодност. Изразява се
становище, че законът е грубо погазен с факта на допуснатата в системата на МВР
липса на ВД – парична сума около 30 000
лева.
В
реплика прокурорът акцентира върху законосъобразността на постановеното
частично прекратяване на НП срещу Т., както и че заем не се връща по начина, по
който е постъпил подс. Т. – в отсъствието на заемодателя, докато не е в
автомобила и без да може да провери сумата.
Подсъдимите
упражняват правото си да откажат да дадат обяснения и в последната си дума
молят за постановяването на оправдателна присъда.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимата Н.П.Т.
е българска гражданка, с ЕГН **********,
родена на *** ***, гражданство - българско, образование -средно, сем. положение
- омъжена, месторабота - управител на ЕТ „ Н. - Н.Т.", неосъждана, живуща ***.
Подсъдимият Г.В.Т.
е български гражданин, с ЕГН **********,***, средно образование, разведен,
месторабота - ЕТ „ Д. и Д. ,„ неосъждан,
живущ ***, с адр. рег. П., ж.к." Т.", бл. ***, вх.А.
Подсъдимата С. Д. А.
е българска гражданка, с ЕГН **********,
родена на ***г***, с висше
образование, неомъжена, безработна, неосъждана, живуща ***;
Подсъдимият Ю.А.К.
е български гражданин, с ЕГН **********, роден на *** ***, със средно
образование , женен, безработен,
неосъждан, живущ ***, с адр. рег. С., ул."Г. С. Р.", № **, ет. *, ап. *.
Подсъдимата П.Н.Т.
е българска гражданка, с ЕГН **********,
родена на ***г***, гражданство - българско, със средно образование , омъжена, месторабота - ЕООД „ П. - Текстил
„ неосъждана, живуща ***.
През
неустановен период, предшестващ инкриминирания, на територията на Република Б.
и Т. работел канал за превоз на стоки, закупени от български
търговци в Т., както и за организация на
дейността по тяхното манифестиране пред българските митници. В организацията на
този канал имала участие подсъдимата Н.Т. (от показанията на св. Т.), а от
турска страна - неустановен кръг лица. Каналът носел условно наименование,
сходно с личното име на подсъдимата Н.Т., а именно „Н.К.” ( от показанията на
св. М. и св. К.Д.). Транспортният канал на подс. Н.Т. не е бил ЕЕ.нственият
действащ през инкриминирания период. Същата дейност упражнявала св. М.К. – с
фирма „К.” ( от показанията на св. К.ва и Й. М.), Й. Б. – с фирма „Т.” ( от
показанията на св. Б. и св. Я.), както и неустановени по делото лица и фирми – В.Д.,***
и др. ( от показанията на св. З. Т.).
Организацията
на карго – дейността от Т. датира от значителен период прЕЕ. инкриминирания, а
именно от 2000-2001г. ( от показанията на св. Й. Ф., Т. и Г.). Освен „Н.К.” на
територията на Т. на А.О.П. в И. имало представителства и други конкурентни
карга, които работели по идентичен начин. (л. 357, стр.2 от СП, от показанията на св. А.
по отношение дейността на св. М.К. (л.502, стр.1 от СП). Конкурентните карга разполагали със
самостоятелна складова площ, също находяща се в кв. „Г.” (от съвкупния анализ
на показанията, дадени от св. Н. А. за наличието на три самостоятелни склада на
ЕЕ.н и същи адрес, писмено доказателство на л.166 , том 16 от ДП, показанията
на св. К.ва и Б.).
В неустановен
период от време прЕЕ. инкриминирания
подс. Т. и подс. П. Т. си разменяли
неустановени по вид вещи и пари по стопанисването на магазин за бельо в КК „С.Б.”. ( от
показанията на св. П.П. (л.153, стр.2 от СП). По същото време подс. Г.Т. бил
съпричастен и към дейността на казино „Ф.” – гр. П. ( от съвкупната преценка на
показанията, дадени от св. П. и протокол за претърсване и изземване от
09.12.2005г. на вещи и документи от икономическа кантора „М.”ООД – гр. П..
В неустановени
периоди от време, за които не се изяснява, дали съвпадат с инкриминирания,
каргото било ползвано за транспорт на стоки, закупени от български търговци,
като само за част от тях самоличността им
е разкрита от обвинението, а именно за свидетелите: св. П.П. (л.272-л.274, том 1 от СП), св. А. С.А.
(л.351-352, том 2 от СП), св. Ф.Ш. М. (л.356, л.357, том 2 от СП), св. В.С. В.
(л.357-л.360 от СП), Й. М. (л.506 от СП), Е.А. (л.428 от СП), Н. П.
(л.427 от СП). Св. М. била клиент на каргото, водено от фирма „К.”, собственост
на св. М.К., т.е. на „М.К.” ( от показанията на св. Н. П.). Свидетелите – български
търговци нямали представа как точно им е била изпращана стоката
от Т.. При създадената в Т. организация, българските търговци извършвали плащания на място, ангажиментът по осигуряване на
превозвач и митническото обезпечение на вноса на
територията на РБ, бил поет изцяло от турската фирма, чиито правоотношения с
отделните партньори на българските търговци са с неустановен характер. Неустановените турски търговци по неустановен начин предавали информация
на фирма „Т.” или друга турска фирма за вида и количеството на подлежащите за
износ стоки, които били описвани подробно от неустановено лице в инвойс –
фактура. За „Н.К.” на А.О.П. в И. работело неустановено по делото лице „Е.а” или „С.”. В същия район представителство имали и други
конкурентни карга, като не се установява дали неустановеното лице „Е.” е
обслужвало едно или повече карга (от показанията на св. М.
(л.356, стр.1, том 2 от СП), от показанията
на св. К.ва и св. Т. А.. (л. 502, стр. 1 от
СП). По неустановен начин и от неустановено лице до знанието
на издателя на документацията за вноса на стоки на територията на РБ бил
свеждан фактът коя ще бъде фирмата вносител от българска страна. Така името на тази фирма било вписвано за купувач
в инвойс фактурата, както и като вносител в митническите документи – първо на
ГКПП – К.А. на отправна митница, а след това и на ЕАД, която била представяна
на вътрешна митница Г.. Изборът на „Н.К.” сред другите конкурентни карга
принадлежал изцяло на турския търговец и той съобщавал на българския кога
стоката е пристигнала или телефон за информация в Б. (от показанията на св. П.
в съдебното производство). В други случаи българският търговец поръчвал стока
по телефон и я заплащал на турския търговец едва при следващото си посещение в Т.
( от показанията на св. А.ов). Турският
съконтрагент обичайно не издавал фактура или друг документ за сделката,
сключена на територията на Т. (от показанията на свидетелите П., М. и А.ов),
поради което не се установява и естеството на възникналите правоотношения. При
неустановена отчетност и по неустановен начин информация за заплатените (или
поръчани) от българските търговци стоки била препредавана от отделните турски
търговци до неустановен представител на фирма „Т.” или друга фирма в Т., като в
офис на последната се изготвяла една - ЕЕ.нствена фактура, съдържаща обобщени
данни за вида и броя на поръчаните или заплатени стоки. Вярното и точното
предаване и възпроизвеждане на информация в процеса на изготвяне на инвойс
фактурата за извършените плащания или поръчки по вид и брой артикули, нито се
потвърждава, нито може да се изключи от конкретни доказателствени източници.
Организацията
в „Н.К.” съществувала от неустановена
дата прЕЕ. декември 2005г., като
претърпявала промени в различни периоди в зависимост от смяната на
ангажираните с дейността лица.
Така през
1990-1991г. подсъдимата Н.Т. водела групи до Т. ( от показанията на св. К.ва и Т.).
По-късно през 2002-2003г. била сформирана карго дейност, която да обезпечава
транспорта и обслужването на вноса пред митническата администрация на Т. и Б..
( от показанията на св. Т., Ф. и К.ва). При изготвянето на документацията в Т.
участвали неустановени по делото лица ( „Е.” , „С.”), за които не се установи
да са ангажирани от някой от подсъдимите и да са се подчинявали на издадени от
Н. Т. или Г. Т. разпореждания ( от показанията на св. Ж., който твърди, че „Е.”
е била „представител на турската фирма”- л.366 от СП) Организацията на работата
там също претърпяла с течение на времето рЕЕ.ца промени. Поради отдалечеността
на началото на карго-дейността в период значително прЕЕ. инкриминирания,
промени претърпяла и организацията на работа, наложена по отношение на
неустановеното лице „Е.”. През 2003г. българският търговец отивал при
неустановеното лице „Е.”, за да се интересува на името на коя турска фирма ще
се оформи фактурата и едва след подадени данни от „Е.” се осъществявала продажба и фактуриране на
сделката от турския продавач, при което в първичния документи било вписвано
наименованието на указаната от „Е.” фирма. От своя страна българският търговец
носел след това фактурата на „Е.” и данните от този документ по неустановен
начин, на неустановено място и от неустановени лица бил пренасян върху
инвойс-фактурата на турска фирма – износител. В горепосочения период фактурата
от турската фирма - износител се издавала на различни български фирми -
вносители, в отделни случаи и на българската фирма „Е.”( от показанията на св. Ф.).
В действителност фирма „Е.” била свързана с подсъдимата П.Т.. (от показанията
на св. В.И. – л.498, стр.2 от СП и от писмените доказателства – л.563, л.564, ІІ
част от СП). При пристигане на стоката в
Б. следвало повторно фактуриране от името на българска фирма ( от показанията
на св. Й. Ф. –л.496 от СП, която свидетелства за неинкриминираната по делото
българска фирма „Е.”).
През
инкриминирания период каргото не работело с фирми, регистрирани на името на Н. Т.
или членове от нейното семейство.
През
инкриминирания период при функционирането на някои карга (т.напр. при воденото от св. М.К.), тази практика била
запазена, а при други карга – на подс. Н.Т. в някои от случаите било възприето
( т.е. по отношение на установените и разпитани български търговци с
уточнението, че не са установени всички търговци, които са внасяли стоки с това
карго) документооборотът и отговорността за информирането на турската фирма –
износител да се възлага изключително на турския продавач. Така инициативата за
определянето на карго, което да осигури транспорта и митническото обезпечаване
на вноса, бил ангажимент, който обвързвал само и ЕЕ.нствено турския партньор на
българския търговец. Част от търговците поръчвали стоки по телефон в Т. и ги
плащали по банков път или по друг начин след доставката им в Б., а друга част извършвали
плащане в И.. В някои от случаите получавали обаждане по телефон, че стоката е
пристигнала, а в други случаи на указан от турския им партньор телефон те
самите търсили справка за местонахождението на заплатената ( или поръчана) от
тях стока. При тази дейност турският партньор обичайно не издавал фактура,
регистрираща стопанска операция по покупко-продажба на стока или друг отчетен
документ за извършеното плащане ( от показанията на св. М., (л.356, стр.1, том 2 от СП), на
св. А.ов от съдебното производство (л.354, стр.1, том 2 от СП, от показанията на св. М.П. и М.
П.). В други случаи издаденият отчетен документ с
неустановени реквизити под предлог, че ще остане, като приложение към стоките,
бил предаван на неустановено място в Т. за отчет и българският търговец отново
не могъл да разполага с него за нуждите
на счетоводството си (от показанията на св. В.). Двукратното отчитане на една и
съща стока – веднъж на територията на Т. и втори път – в РБ след нейната
доставка от фирмата – вносител било практика и при дейността на други карга (
т. напр. при „М.К.” за съществуването на което
и начина му на действие се съдържат доказателства в показанията на св. П.,
М.К. и св. М.). Но и при действието на тези карга турската фактура или друг вид
отчетен документ в първоначалния си вид не достигала до българския търговец (
от показанията на св. М.).
В началото на
1990-1991г., като представители пред митническите агенти при ГКПП К.А.
участвали подсъдимите Н. и П. Т.. ( от показанията на св. Г.).
Още през
2004г. била създадена трайна практика в карго-дейността при ангажирането на
превозвач в превозното средство да се товари стока, собственост на клиенти,
които се обслужват от различни карга,
като всяко карго от своя страна разполагало с различен брой клиенти ( от
показанията на св. К.ва). Представител на всяко карго изготвял товарен списък
на клиентите и въз основа на товарните списъци на всички карга се изготвял
обобщен списък на цялата наличност от стоки. Информацията за вида и броя на
закупените стоки от клиентите на „Н.К.” , необходима за изготвянето на
товарните списъци, била предоставяна по неустановен начин от турските търговци
на представител на турската фирма на А.О.П.. Други конкурентни карга запазили
практиката, описана в показанията на св. Ф., да носят фактурата, издадена от
турския търговец на представител на съответното карго. В този случай по
неустановен начин фактурата била ползвана при съставянето на товарен списък, а
стоката била повторно фактурирана от същия представител на територията на РБ
при получаване на стоката. ( след съпоставка на показанията, дадени от Й. М. и М.К.).
Наблюдения за съставянето на опис по представени фактури през инкриминирания
период имал и св. Ж. (шофьор, ангажиран от св. К. за транспорт на стоки от
турски внос-л.366 от СП). Обобщеният опис се предавал на неустановен представител
на турската фирма износител, която въз основа на него изготвяла пакинг лист и
всички необходими документи за декларирането на стоките пред митническата
администрация. ПрЕЕ. или по време на натоварването на стоките в Т. неустановено
по делото лице поставяло обозначения върху колетите с имената на получателя или
идентификационен код. Още прЕЕ. инкриминирания период информация за тези
обозначения по неустановен начин била пренесена във водени от св. Г. тефтери и
тетрадки. В част от тях срещу съответния номер или име бил записан мобилен или
стационарен номер на съответния клиент ( том 28-30 от ДП).
В средата на
2005г. за „Н.К.” работел св. Д.И., преупълномощен от св. Т. да представлява по-късно
създадената фирма „Б.Т.”ЕООД – л.329 от СП. Св. И. е неустановен за разпит в съдебното
производство и е заличен като свидетел по предложение на прокуратурата). Към
дейността на „Н.К.” била съпричастна и св. В.И. (от показанията на св. Т.). Не
се установява дали свидетелите И. са вземали самостоятелно решение или
изпълнявали разпореждане на други лица.
На
неустановена дата прЕЕ. и до средата на м. май 2005г. Д.И. и В.И. се свързали със св. Т. и му
предложили да се регистрира фирма с цел внос на стоки от Т.. Св. Т. се съгласил и от своя страна предложил създаването на
такава фирма на св. З.. М.З. също се съгласил и така поради настояването на св.
Т. през м. май 2005г. с решение на ОС-Благоевград била регистрирана фирма „К.”ЕООД
на името на св. З. ( майка на св. М.З.). Св. Т. съдействал за появата на още
едно дружество и чрез него се стигнало до регистрацията на „Б.Т.”ЕООД с решение
от 06.06.2005г. по т.д. 627/2005г. на Окръжен съд Благоевград. Собственикът на
това дружество била Б. Т.а – майка на св. Т.. Точно ЕЕ.н месец по-късно св. Т.
бил преупълномощен от собственика на фирмата Б. Т.а да представлява търговското
дружество. Междувременно З. бил преупълномощен от св. З. да представлява „К.”
ЕООД. Свидетелите В.И. и Д.И. запознали Т. с подсъдимия Ю.К..
На 10.09.2005г. св. Т. преупълномощил да
представляват „Б.Т.”ЕООД лицата Т. А., Л.Г., Ю.К., М.К., А.М.. На 15.09.2005г.
били издадени нови пълномощни на същите лица. Междувременно, на различни дати в
периода от 14.09.2005г. до -
21.11.2005г. св. М.З. преупълномощил различни лица във връзка с управлението и
представителството на „К.”ЕООД, а именно – Ч. Я., В.И., Л.Г., М.К., А.М., Т. А.
( л. 747, б. „а” – „м” от ІІІ част на СП). На 20.09.2005г. св. Т.
преупълномощил и св. З.Т., която от този момент нататък поела
представителството на „Б.Т.” ЕООД пред митническата администрация на ГКПП „К.А.”,
както и връзката на тази фирма с фирма за митническо агентство в гр. С. – ЕТ „С.”. ( видно от иззетите от
подс. К. пълномощни, както и от извлеченията от общия регистър на нотариус Й. в
гр. П. – 2 част от СП). От този момент нататък по неустановен начин и от
неустановено по делото лице имената на П.ките фирми били подадени на турската
страна с оглед оформянето на документи при износ на стоки от Т. за Б.. Св. Т. не познавала действителните собственици на
фирмите ( от показанията на св. Т. – л.603, стр.1 от СП). През периода
след 20.09.2005г. работещата за „Н.К.” на ГКПП К.А. – св. З.Т. получавала по
факс опис на багажа, пакинг листа и винаги сверявала тяхното съдържание с
фактурата, издадена от турския доставчик. В своята практика Т. не констатирала
случай на несъответствие ( от показанията на св. Т. – л.603, стр.2 от СП).
Отделно от това от шофьора на камиона св. Т. получавала ЧМР, фактура за
стоката, пакинг лист, а в някои от случаите и ТИР – карнет. Т. получавала
възнаграждение за дейността си на ГКПП „К.А.” от различни лица, едното от които
е неустановено – от „К.А.” от П. и св. И.Д. от Пазарджик, като не се установи
подсъдимите да са имали контакт с въпросните лица „К.” и „И.”, респективно – да
са поръчвали плащането на възнаграждения или да са ги захранвали с парични
средства, за да осигурят плащане на Т..
Не се
установява дали всяко карго е разполагало с отделен представител. На практика
каргата били обслужвани от представители на турския търговски партньор чрез
лицето „Е.”, която работела на А.О.П. ( от показанията на св. Ж. Ж.). Но
конкурентното карго, водено от св. Й. Б. чрез фирма „Т.”, обичайно товарело
стока на А.А.П.А. или на Е.П.. В тези случаи не били използвани услугите на „Е.”
( от показанията на св. Б. ( л.227, стр.1 от СП). От неустановена дата прЕЕ. и
в инкриминирания период била създадена
практиката в зависимост от числеността на клиентите на каргото турският
доставчик да издава фактура на името на
фирмата, с която работело каргото, водещо най-голям брой клиенти. В този случай
стоката се разтоварвала в склад на съответната фирма и клиентите на останалите
карга също получавали стоката си от там. ( от показанията на св. М.К. и З.Т.).
Отчетността на приходите от тази дейност е неустановена.
Първоначално
декларатори при вътрешна митница „Г.” по отделните вносове бил св. П. (заличен от съда, поради факта, че същият е упражнил правото си по чл.119
от НПК да откаже да дава показания срещу подс. П.Т. – негова съпруга) и св. Г.
( от показанията на св. Г..) По – късно на неустановена дата през 2005г. и по
неустановен начин към дейността на каргото, организирано от подс. Н.Т., бил
привлечен подс. Ю.К., който започнал да се занимава с деклариране при внос на
различни стоки и бил доведен при М. ( митнически агент) за вътрешна митница „Г.”
от неустановено по делото лице „ЕЕ.” и неустановена по делото жена – „русо
момче със сини очи и жена, която не се представи „( от прочетените
показания на св. М., които е дала в разпит пред съдия в том 20 от ДП). В офиса
на М. много често идвала и св. К.ва, както и подсъдимият К. вземал оформените
вече документи, както на фирма „К.”, така и на фирма „К.” ( от прочетените
показания на св. М., дадени пред съдия в ДП). Фирма „К.” била изключително
ръководена от св. М.К..
В неустановен
период от време, когато св. Г. се занимавал вече изцяло със стопанисването на
склад „Л.*”, за раздаването на част от
стоките на българските търговци от св. Г. бил ангажиран св. П. Н., който управлявал товарно
превозно средство „Ф. М.” с ДК№ ******. Стоката била натоварвана в склад „Л.*” в кв. Г. и раздавана от св. Н. на
неустановени български търговци в кв. И. на гр. С.. Идентификацията на стоките се извършвала по неустановен начин
от самите търговци, като при доставката не били съставяни фактури, касови
бележки или протокол за предаване и получаване. Св. Н. не разполагал и с опис на стоките. (от показанията на св. Н.
–л.232, л.233 от СП). При получаване на стока в склада, тя била придружавана с
всички необходими документи, предадени на шофьорите от Зл. Т. – транзитна
декларация и други съпътстващи документи. От своя страна шофьорите обичайно
предавали цялата налична документация на подс. Ю.К. ( от показанията на св. Ж.,
Б. и П.), в отделни случаи – на подс. К. или на Г. в
зависимост кой от тях ще изпълнява функцията на декларатор и само в практиката
на шофьора Ст. Д. се установи да е предавал
документи само и ЕЕ.нствено на св. Г.. Г.
от своя страна след получаване на стоката, правел собствен опис и по него,
както и по обозначения на колетите, описани по-горе, раздавал стоката на българските търговци.
Обезпечаването
на транспортната услуга било организирано по неустановен начин. Една от
фирмите, които осигурявали превоз на стоки от турско карго, била ЕООД
„Р.” ( от показанията на Ст.Д., св. Р.К., св. К. Д.
–л.360, стр.2 от СП). Собственикът на фирмата - Р.К. ( родена
на 1934г.) назначила, като шофьори във фирмата четири лица - свидетелите К.Д., С. Д., неустановено лице „Л.” – нейни близки роднини, както и неустановено лице – починало на
неустановена дата след 2005г. (от показанията на св. К.). Тъй като свидетелката
била възрастна и с влошено здравословно състояние, предоставила пълна
оперативна самостоятелност на назначените от нея шофьори. Двама от тях – К. и С. Д. ( баща и син) влезли по неустановен начин в контакт с
неустановена спЕЕ.торска фирма, от която получавали указания на кой паркинг
следва да отидат и каква стока следва да натоварят. Неустановено длъжностно
лице от неустановената спЕЕ.торска фирма посрещало в Т. шофьорите ( от
показанията на св. К.Д. от съдебното производство). Неустановеното лице „Е.а” изготвяла при товаренето на камиона точен
списък, който не се доказа да е бил в несъответствие с
натоварените стоки по вид и брой. ( такава вероятност в по-голяма степен
съществува за инкриминирания внос от 25.10.2005г.). Този
списък не бил прилаган официално към документацията при оформяне на вноса на
българска територия, а според св. К. Д, бил предаван на
представител на спЕЕ.торската фирма (л.360, стр.2 –л.361, стр.1 от СП). Офисът
на въпросната спЕЕ.торска фирма не бил известен на шофьора. На самия шофьор били предавани от
същата тази фирма само официалните документи, които да послужат пред митниците
– ЧМР, фактури от турски износител. От своя страна той ги
предавал на св. Т. на ГКПП „К.А.”. Тази дейност свидетелите Димови упражнявали
още прЕЕ. инкриминирания период, когато декларатор на стоките от турското карго
бил св. Г.. (л.361, стр.2, л.362 стр.1 от СП).
В други случаи
чрез св. К. (заличен по предложение на прокуратурата), като шофьор за превоз на
турски стоки бил ангажиран св. Ж., който управлявал транспортно средство,
собственост на св. К.. К. бил ангажиран по неустановен начин за дейността на
каргото. Ж. от своя страна изпълнявал разпорежданията на К..
Транспортна
дейност била извършвана и от св. Б. – шофьор по занятие, който управлявал камион „Рено” , собственост на фирмата.
Отношенията между Б. и съдружниците на фирмата Ж.У. и К.П. бил с неустановен
характер. Транспортната дейност на турски стоки фактически била изпълнявана от Б.,
като не се установи дали сам е осъществявал контакт със спЕЕ.торски фирми или е
действал в изпълнение на разпореждания на неустановени лица. Св. Я. Б.
контактувал пряко с „Е.” в И.. От нея св. Б. получавал документите, изготвени
от турската фирма – износител, отивал в ГКПП Андреево за изготвянето на ТЕАД ( Б.
не е съхранил спомен за лицето, което е оформяло ТЕАД) и в С. предавал всички
документи лично на подс. К. ( от показанията на св. Б. – л.652, 653 от ІІ част на СП).
Промени
претърпяла и организацията по
ангажирането на представител, който да присъства на проверките при отправна
митница при ГКПП ”К.А.”, като първоначално подсъдимите Н. и П.Т. пряко се
занимавали с ангажиране на фирми за митническо агентство ( от показанията на
св. Н.Г. ***), а по-късно подс. Н.Т.
ангажирала за целта св. А. (от показанията на св. А. в СП). За част от инкриминирания период ( от 20.09.2005г. до 09.12.2005г. )клиент на
фирма „С.” за обслужването на вносовете, организирани от подс. Н.Т., станала
св. З.Т..
Ангажирането
на Т. станало по неустановен начин и от неустановено по делото лице. Подс. Н.Т.
и св. З.Т. се познавали от период, предшестващ инкриминирания, като “колежки”,
които извършвали сходна дейност, свързана с водене на групи до Т. за закупуване
на стоки. При изготвянето на транзитната
декларация обаче Т. осъществявала контакт прЕЕ.мно с неустановено по делото
лице – К.А. от гр. П. и св.И. *** и именно чрез тях й било възложено от
неустановено по делото лице да работи и
за „Н.К.”. Възнаграждението на Т. било предвано по шофьор, като произходът на
средствата за това възнаграждение – от българския или турския партньор е
неустановен. Дейността на ЕТ ”С.” била свързана с митническо агентство, търговия,
посредничество, в хода на което
св.Хусеин или упълномощени от него служители (св.Н.Г.) изготвяли декларация и
товарен списък, включващ описание на всички внасяни в страната стоки. До 2000 г. документите за транзитните операции подписвал
св.М.Хусеин, а след този
период – упълномощено от него лице. Служителят
във фирмата – св.Г. подготвял декларация, товарен списък, а информацията от
посочените документи осигурявал и по електронен път (на дискета). Информация за
попълването на документите била
получавана чрез факс от Т. на фактури, ЧМР, сертификат за произход на стоката
или им били предоставяни документи от шофьора на камиона. С издадената гаранция
фирмата на св.Малек Хусеин поемала ангажимент, че транзитно преминаващият
камион, за който е издадена, ще премине КПП до съответното митническо бюро, в
конкретния случай за движението им по дестинация от гр.С. до получаващото
митническо бюро, като копие от гаранцията, ЕАД и товарния списък се
изпращали на получаващо митническо бюро и същата се считала за приключена от момента на
подаване на декларациите за внос и манифестиране на стоката, посочена в списъка. Информация за манифеста ЕТ”С.” получавала по служебен път, след което
се прекратявали задълженията им по повод поетата гаранция. Фирма „С.” не е имала неприключени гаранции за фирмите, обслужвани от
подсъдимите Т., А. и З.Т. (от показанията на св. Г. (л.154, стр.2, 1 част от
СП). От своя страна св. Т. подавала пред
митническата администрация на гранична митница транзитна декларация, фактура,
документ за произход, ЧМР. След проверка на посочените документи транзитната
декларация била задействана чрез вкарването й в информационната система
„БИМИС”.
Документите за
вътрешна митница „Г.” се попълвали от фирма „АМС-Мая М.” ( от показанията на
св. М.), която била анагжирана с дейността на „Н.К.” и „М.К.” по описания
по-горе начин. През инкриминирания период самата М. ползвала отпуск по
майчинство, поради което оператори с документацията, подавана от св. З.Т., били
назначените от нея служители – св. Виолета Добрева и св. М. Митова. Добрева
работела по документалното обслужване на каргото още в периода от 2002-2003г.,
когато в началото на периода неин клиент била П.Т.. (според св. М. П. Т.
работела с фирма „АМС-Мая М.” за периода 2001г-2002г.) В процеса на работа
св.Добрева пряко осъществявала комуникация по телефон
със св.З.Т. , от която
получавала по факс товарен списък, инвойс фактура и ЧМР. Въз основа на тези
документи св.Добрева съставяла митническа декларация. При попълването на документите, предназначени за
манифестиране на стоката за митница „Г.”, св.М. посочвала една и съща цена, както и едно и също описание на артикулите по вид и брой. Във всички случаи служители от ЕТ „АМС-Мая М.” и самата М. комуникирали
само с пълномощници, не и със
собствениците на фирмите-вносители.
Св.З.Т. се обаждала и изпращала по факс документи по всяко време на денонощието, тъй като
изискванията на подс.Ю.К. били документацията към 08.00/09.00 часа сутринта на
следващия ден да е готова. Документи идвали да получават подсъдимия Ю.К. и св.М.К.
( от показанията на св. Митова). Подс. К. получавал документи
и за фирма „К.”, ръководена от К.ва ( от прочетените показания на св. М.
–л.166, стр.1 , 2 абзац, том 20 от ДП).
От своя страна
подсъдимият Ю.К. идвал в офиса на св.Добрева и получавал така изготвените от
нея документи на ръка. (л.156, стр.2 от І том на СП). Свидетелката Добрева също не била запозната с фирмите –собственици на
стоката.
На 03.10.2005г. бил сключен договор
за наем на склад „Л.*” от фирма „Б.Т.” , като наемател и св. Н.А.
, като наемодател ( от договора за наем – л. 166, т.16 от ДП и от показанията на св. Н.А.).
За фирмата –наемател договорът бил оформен с данните за самоличност на
св. Б. Т.а ( като собственик на „Б.Т.”ЕООД), а ръкописният текст в
предварително подготвена печатна бланка в договора за наем бил изпълнен от св. Н.А..
Местонахождението на склад „Л.*” било на адрес кв. Г. , ул. „Стар лозенски път”
№ 37, като на същия адрес се намирали общо три склада с идентична вместимост.
Трите склада били наети от различни фирми,
функциониращи в сферата на карго услугите ( от показанията на св. Н.А..).
Работата в склада по отчетност на
стоките, раздаването им на българските търговци и приемането на приходи от
доставката на стоката на територията на РБ била поверена от подс. Н.Т. на св. Г.. В склада в тази дейност помощна
функция му оказвал св. Пейчев – съпруг на подс. П.Т., както и съпругата на св. Г.
( при фактуриране на продажби от фирмата вносител – от показанията на св. В.И.).
Другите „водачи”, чиито клиенти
участвали при образуването на групажния товар, държали складова площ на други
неустановени по делото места (св. К.ва, св. Я., св. Б.). Така в зависимост от
факта, клиентите на кой водач преобладават числено, и в зависимост от
фирмата-вносител, стоките се разтоварвали в склада на съответната фирма ( от
показанията на св. Т. и К.ва). Св. К. Димов е предавал документите, предназначени за митническите органи на подс. К., а в някои случаи и от други декларатори. Указанието за разтоварване в склад „Л.*” било давано на св. К. Димов от подс. К., ако документите били оформени за някоя от ползваните от „Н.К.”
фирми. ( от показанията на св. К. Димов “Като вземат документите, самият декларатор
казваше в кой склад ще се разтоварва” –л.362, стр.2 от СП).
При разтоварваната дейност основна функция изпълнявал св. Г., който водел
специални тефтери с информация за инициалите и телефонните номера на
българските търговци. Те от своя страна получавали стоката си след обаждане от
турската страна, че стоката е пристигнала и могат да си я получат - от
показанията на св. В. В. и М. П. (л.358, стр.1, л.423, стр.2 от СП) или сами се обаждали на
указан от турския продавач телефонен номер – напр. от показанията на св. П.,
св. М.П.). В своята дейност св. Г. не винаги съставял
отчетен документ за предаването на стоката на българския търговец. Във всички
случаи и за всички български търговци било ясно, че при св.Г., или при св.К.ва
се заплаща стойността на транспортната услуга и услугата по митническото
обезпечаване на вноса ( от показанията на свидетелките Полежанови, А.ов, М. –
за „Н.К.” и св. М. – за „М.К.”.) В някои от случаите не бил изискван и не се
съставял документ ( при внос на стоки, собственост на М. П., Н. П.), в други
случаи се съставял някакъв документ с неустановено съдържание ( от показанията
на М.П.), а в трети случаи била съставяна фактура за покупко-продажба на
стоката, поръчана или заплатена вече от
българския търговец в Т.. ( св. А.ов, св. М.). В някои от случаите, като
при свидетелите Е.А. и св. В. вносът бил осъществен инцидентно, поради което
тези свидетели не могли да придобият някаква ясна представа за документооборота
на територията на РБ.
След
пристигането на камиона в някои от случаите раздаването на стоки било
извършвано направо от камиона с участието на шофьора (св. П.), в други
случаи разтоварването било в склад „Л.*” (св. А.ов), където понякога
била издавана фактура. Не се установи
дали във всички случаи фактурирането в склад „Л.*” се е отнасяло до продажната
цена на стоката или за услугата по
митническото обезпечаване на вноса, т.е. не се установиха реквизитите на
счетоводните документи, издавани в склад „Л.*” . Обичайно такива документи били
изтотвяни или от св. Г., или от неговата съпруга. (от показанията на св. В.И. –
л.498, стр.1 от СП).
Не се доказа, че конкурентните канали не са
използвали начин за идентификация на получателя, идентичен с практиката в “Н.К.”,
а именно с обозначаване на име или номер върху
опаковката на стоката, който се идентифицира с конкретен клиент
съгласно водени книги за това. ( от показанията на св. М. за „М.К.”).
След манифестирането на стоката и
подаването на декларациите от подс. К. или от св. Г. всички налични документи
били изпращани от св. В.И. или от Д.И. на св. Мировалиева в П.. Там Мировалиева
работела по счетоводното обслужване на П.ките фирми «Б.Т.»ЕООД и «К.»ЕООД. Изпращането
било извършвано след осъществяване на телефонна връзка
между св. Т. (понякога и от св.
Мировалиева), от една страна и В.И., от друга страна. Фактурите, издадени от турския
доставчик не били предоставяни на св. Мировалиева (т.напр.
фактура № 028476/2 /27.10.2005г.), а във връзка с документирането на вноса
свидетелката получавала ЕЕ.нствено копие от митническите декларации.( от показанията на св. Мировалиева).
Фактите за внос на стоки, извършен от „Б.Т.”ЕООД на
25.10.2005г.
Не се установява в този случай дали стоката е била
групажна съгласно направени поръчки от клиенти на „Н.К.” или в групажа били
включени и клиенти на друго карго ( от показанията на св. З.Т. и М.К.). По
неустановен начин за транспорта на стоки бил ангажиран св. Ф.К. (неустановен за
разпит от съда, поради актуални данни, че пребивава на неустановен адрес в
Гърция), който от своя страна се обадил св. Ж. Ж. – водач на товарен автомобил
„МАН” с ДК№ Х 4718). Св. Ж. отишъл на „А.О.П.” в И., където стоките били
натоварени от неустановени по делото лица ( български търговци или техните
търговски партньори от Т.) , а документите, придружаващи вноса, включително и
горепосочената фактура, били предадени от неустановената по делото „Е.” на Ж. Ж..
„Е.” се представила пред Ж., като служител на турска фирма ( от показанията на
св. Ж. в съдебното производство). Тя изготвила списък с неустановено съдържание, който предала в
неустановен офис на фирма „Т.” за изготвянето на фактура. Същият включвал
обобщена информация за стоки, заплатени от български търговци на турска
територия с уговорка за последващата им доставка на територията на РБ от специализирана
фирма за това или такива, които още не били заплатени, но били поръчани за
доставка в Б. по телефон. Така по
неустановен начин на турска територия била съставена инвойс – фактура №
028470/24.10.2005г., в която било посочено, че е издадена от турската фирма „Т.” , като доставчик, за
българската фирма „Б.Т.”ЕООД. По неустановен начин - поради погрешно подадена
информация от „Е.” или поради последващото й неправилно пренасяне от трето лице
върху първичния документ, от инкриминираната фактура № 028470/24.10.2005г. били изпуснати
следните количества и видове стоки:
|
№
|
Стока №
|
Наименование/описание на стоката; мярка и
количество
|
мтн
|
Количество■ броя
|
|
|
|
Недекларирано
|
Стойност за брой в обща стойност в лева лева
|
|
1
|
3
|
Поли плат деним - броя
|
*********
|
|
6
|
4,00 24
|
|
2
|
14
|
Поли плат - броя
|
*********
|
|
10
|
4,00 40
|
|
3
|
20
|
Жилетки - броя
|
*********
|
|
315
|
5,90 1858,5
|
|
4
|
28
|
Горнище - броя
|
*********
|
|
97
|
3,20 310,4
|
|
5
|
35
|
Ширит - килограм
|
*********
|
|
38
|
2,10 79,8
|
|
6
|
38
|
Чанти изкуствена кожа - броя
|
*********
|
|
32
|
3,80 121,6
|
|
7
|
40
|
Детски комплекти - броя
|
*********
|
|
13
|
3,00 39
|
|
8
|
50
|
Детски бикини - броя
|
*********
|
|
147
|
0,48 70,56
|
47
|
9
|
51
|
Детски комплект шал и шапка - броя
|
*********
|
|
6
|
1,20 7,2
|
|
10
|
54
|
Детски чорапогащи - броя
|
*********
|
|
591
|
0,85 502,35
|
и следните
стоки:
|
№
|
Наименование/описание на стоката; мярка и
количество
|
Недекларирано/броя
|
|
|
|
|
Стойност за брой в лева
|
обща стойност в лева
|
|
1
|
Панталони плат деним - броя
|
2088
|
8,40 лв
|
17 539,20
|
|
2
|
Клинове детски - броя
|
318
|
|
0,85
|
270,30
|
|
3
|
Лигавници - броя
|
36
|
|
0,5
|
18,00
|
|
4
|
Анцузи детски - броя
|
12
|
|
4,8
|
57,60
|
|
5
|
Покривки за маса - броя
|
11
|
|
1,2
|
13,20
|
В
действителност описаните стоки на обща стойност на в размер на 20 951 лева и 71 стотинки били натоварени в
превозното средство, управлявано от св. Ж..
Не се доказа
самата „Е.” към момента на товаренето на стоката да е разбрала за грешката в
описанието на стоките, както и да е била предадена такава информация от нея или
от друго лице на Т. или на някой от подсъдимите.
Така всички придружаващи вноса документи били предадени
от „Е.” на св. Ж., който от своя страна при влизане на българска територия на
ГКПП” К.А.” ги предал на св. Т.. По същото време Т. била предупредена по
телефон от неустановено лице „С.”, че следва да очаква пристигането на камион (
от показанията на св. Т. от съдебното производство). Св. Т. не изготвяла лично
ТЕАД, а използвала други фирми за оформяне на транзитен ЕАД, като ЕТ”С.” на св.
Малек Хусеин. След изготвянето им, тя представлявала „Б.Т.” пред митническата
администрация на ГКПП”К.А.”. След частична митническа проверка камионът бил
пломбиран и Ж. отпътувал към вътрешна митница в „Г.”, където от св. К. му било
указано да предаде наличните документи, получени от Т. само и ЕЕ.нствено на
подс. К.. От своя страна св. Т. телефонирала и изпратила факс до бюрото на
ЕТ”АМС – Мая М.” със придружаващите вноса документи. Във фирмата на св. М. към
25.10.2005г. работели свидетелките Добрева и Митова. Към този момент М.
ползвала отпуск по майчинство. Междувременно св. Ж. занесъл пакета от
документи, предоставен от Т. на подс. К., който го предал в оригинал във
фирмата на св. М.. Оператор в ЕТ”АМС-Мая М.” – св. В. Добрева или М. Митова
изготвили *Митнически манифест №
21103/25. 10. 2005 г.
и *ЕАД 5101/4-33573/25. 10. 2005 г, които съдържали
точно повторение на описанието на стоката в първичния документ и документите, с
които била задействана транзитната операция. Описаните по-горе митнически
манифест и ЕАД били предоставени на
подс. К. или на св. К.ва ( от прочетените показания на св. М.), след което с
тях от подс. К. стоката от вноса била манифестирана пред МБ „Г.”. При описания
внос не се установи св. Ж. да се е срещал със св. Г. и да му е представял
товарни списъци със съдържание, различно от придружаващите стоката официални
документи, предназначени за митническата администрация. ( от съчетания анализ
на показанията, дадени от св. Ж. и св. Г.).
Междувременно за посочения внос още на 24.10.2005г. , понеделник (когато
подс. А. била на работа в МБ „Г.”) след въвеждането на ТЕАД в информационната
система „БИМИС” и задействането на
транзитната операция от оперативния център на митническите мобилни групи била
подадена предварителна заявка за проверка от мобилни митнически групи № 5 и №
10. На 25.10.2005. и 26.10.2005г. подс. Сн. А. отсъствала от работа, тъй като
ползвала платен годишен отпуск ( л.942, ІІІ част от СП). Съгласно подадената заявка за проверка на
26.10.2005г. от ММГ 5 и ММГ 10 св. Тодор Даков и придружаващите го членове от
състава на групата – Олег Владимиров и Валентин Брадински предприели щателна
митническа проверка на наличните стоки в
склад „Л.*”, декларирани с ЕАД 5101/4-33573/25.
10. 2005 г.
от подс. К.. Решението за обхвата на проверката ( щателна, а не частична) било
подадено от оперативния център на ММГ ( от показанията на св. Даков в съдебното
производство и от съдържанието на протокол № 2217 –л.1107, ІV част от СП). Тъй
като обемът от стоки бил голям на 26.10.2005г. складът бил пломбиран и на
следващия ден проверката продължила с участието на Тодор Даков, Олег Владимиров
и Стефан Стоянов ( проверка № 2217 и № 2219
съгласно текста на протоколи, приложени на л.1107-л.1110 от ІV част на
СП). При проверката било установено, че пломбата на камиона, управляван от св. Ж.
е с ненарушена цялост, било установено и различието между декларираните и
наличните количества съгласно данните, изложени по-горе. В действителност към 27.10.2005г.
ММГ 5 и ММГ 10 били в състав, както следва: ММГ 5 – Иван Борисов –държавен
експерт в Дирекция „Акцизи” , ЦМУ, Росен Миленков и А. Еленков – и двамата
служители на НС БОП, Андрю Мар – митнически съветник от „Краун Ейджънтс”; ММГ- 10 – Здравко
Подвързвачов – главен експерт в дирекция „МРР”, ЦМУ, Младен Андреев – НСБОП и
Ларс Ставенборг - митнически
съветник от „Краун Ейджънтс”( от
писмените доказателства, приложени на л.974, л.975, ІІІ част от СП). В
конкретния случай обаче била следвана практиката екипът, който е започнал
проверката, да я довърши. По същото време св. И.П. работела в агенция „Митници” „Централно митническо
управление”, дирекция „Митническо разузнаване и разследване”, отдел „Мобилни
митнически групи”. Нейните трудови функции засягали оперативния център за
координация на мобилните митнически групи. В нейните задължения влизало и
правомощието да прави заявка за проверка
от мобилна митническа група. Тя изпълнявала тези задължения с още три лица.
Процедурата по подаване на заявка включвала обаждане до Началник смяна в
съответното митническо бюро за подаване на заявка. Заявките се селектирали от
системата по транзита. От оперативния
център били съобщавани номера на транспортното средство на съответната
транзитна операция, записвали обратна информация за лицето, което е приело
заявката, както и часа на приемане. След потвърждаване от Началник смяна, че са
готови за извършване на проверка, било изпращано уведомление до оперативния
център, в който работела св. П., след което била изпращана ММГ за проверка
ведно с представител на митническото учреждение, приело заявката. За
инкриминирания внос не се установи кое физическо лице е разпорЕЕ.ло щателна
митническа проверка. По същото време нямало трайно установена практика за
фиксиране на лицето, определящо вида на проверката, така в някои от случаите – преценката за обхвата на проверката била на
оперативния център, в други случаи – на ръководителя на самата митническа
мобилна група. ( от показнията на св. П.). В други случаи ЩМП била извършвана
по разпореждане на прокуратурата или ръководния състав на МВР. След
извършването на проверка от ръководителя на ММГ бил съставен протокол.
Към момента на осъществяване на инкриминирания внос
нямало трайно установена практика за определянето на мястото на проверката. За
целта следвало да се осигури подходящ склад, който да може да се заключи и
пломбира при необходимост от провеждането на проверка за период повече от ЕЕ.н
ден. ( от показанията на св. П. –л.986, ІІІ част от СП).
Към м. октомври св. П. и подс. А. се познавали, като подсъдимата А.
работела на длъжност „Началник на МБ „Г.” , което било включено в състава на А.
С. и към Дирекция „Митнически режими и процедури”. (от съвкупната преценка на
показанията, дадени от св. П., Даков и
Якимова). Във връзка с осъществяваните от П. контролни функции не се
установиха служебни контакти между нея и подс. А., не се установиха и такива
контакти между подс. А. и други служители от оперативния център на дирекция
„Митническо разузнаване и разследване”, отдел „Мобилни митнически групи”. Не се
установи кое физическо лице е разпорЕЕ.ло заявка за проверка от ММГ, кое лице е
определило обхвата на проверката спрямо вноса, осъществен от фирма „Б.Т.”ЕООД за
периода от 24-25.10.2005г. Не се установиха действия на подс. А., насочени към
комуникация с това лице с оглед ограничаване или отмяна на проверката.
Така по описания начин 27.10.2005г. приключила
назначената щателна митническа проверка
с участието на ММГ 5 и 10. За резултата от проверката бил съставен
протокол (л.1106 - л.1110, 4 част от СП). От св. Даков бил съставен АУМН № 338/02.11.2005г. и въз основа на този акт издадено било издадено наказателно
постановление 338/2005г том 16,
л.22-24 от ДП). В акта св. Даков отразил
недекларираните стоки и го съставил срещу неизвестен нарушител, след като се
консултирал със св. Якимовска. ( служител в правния отдел на Митница „А.” – С.).
Във връзка с
този случай било образувано производство срещу неизвестен извършител, което по
– късно било обЕЕ.нено с воденото понастоящем срещу подсъдимите наказателно
производство. От приложените към делото прокурорски актове е
видно, че с постановление на зам.-градски прокурор на СГП от 06.12.2006г.(л.4,5
от том 17 на ДП) е отменено постановление на СРП за прекратяване на
наказателното производство от 10.05.2006г.по дознание 0016/2005г. по описа на
Митница А. С., пр.пр. 59639/2005г. по описа на СРП, като е постановено
материалите по това досъдебно производство да бъдат изпратени за присъЕЕ.няване
към пр.пр. 6738/2006г. по описа на СГП,
сл.дело 274/2006г. по описа на НСлС. За евентуално обЕЕ.няване на
горепосочените производства на горепосочените производство в своето
постановление зам.-градски прокурор на СГП е оставил възможността за преценка
на наблюдаващия прокурор. Наблюдението на пр.пр. 59 639/2005г. по описа на
СРП било осъществявано в Софийска градска прокуратура по пр.пр.
9588/2006г., т.е. касае се за едно и също досъдебно производство. Същевременно
част от доказателствените материали са били фактически приложени по досъдебно
производство дознание 21/2005г., пр.пр. 7037/2005г.
по описа на СГП, образувано на 09.12.2005г.
конкретно срещу подсъдимите. Това обЕЕ.няване е било извършено на основание
издадено постановление от прокурор при СГП
от 16.03.2007г., с което материалите по пр.пр. 59639/2005г. по описа на
СРП и материалите по пр.пр. 7037/2005г.
по описа на СГП са били обЕЕ.нени в едно наказателно производство и същото е
продължило под № 7037/2005г. по
описа на СГП.(л.203-л.204 от том І на СП).
Срещу
магистрата, прекратил НП по по дознание 0016/2005г. по описа на Митница А. С.,
пр.пр. 59639/2005г. по описа на СРП било образувано наказателно
производство за престъпление по чл.282, ал.2, вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, което е било решено с влязла в сила присъда, с която на основание чл.304 от НПК е признат за невиновен по това обвинение ( л.881-л.889, ІІІ част от СП).
Относно фирма «Т.»
Конкурентна дейност спрямо организираната от Н.Т., осъществявала фирма «Т.».
Собственикът на фирма «Т.» била св.Е.П.. Самата Панайотова обаче нямала никакво
участие в дейността на фирмата, а ЕЕ.нствено предоставила данните си за
самоличност с оглед нейната регистрация. ( от показанията на св. Панайтова –
л.425, ІІ част от СП). Това станало по
настояване на св. Б., в чиито магазин в гр. Пазарджик Панайотова работела, като
продавач. От своя страна св.Б. била пълномощник на тази фирма, надлежно
упълномощена от св.Панайотова пред нотариус в гр. Пазарджик. . Св.Б. била
съпричастна ЕЕ.нствено към дейността на
“Т.”, ЕТ”И. Б.” и „Диата”. Последните две не са обект на изследване от
обвинението, внесено за разглеждане с обвинителния акт. Основната дейност на фирма «Т.» по декларирането на стоки, внос от Т.,
била извършвана от св. Б., от св. Б., който не беше открит за разпит и е
заличен по искане на прокуратурата, както
и от св. Я.. (том 31 и 32 от ДП). Не се установи кое лице е водело
счетоводството на фирма «Т.» .
Св. Б. била добре запозната с предмета на дейност на фирмата и имала
основно участие при организацията на нейната дейност с предмет – карго на
стоки, внос от Т.. Фирма «Т.» извършвала
дейност чрез търговия на стоки от Т., които са били товарени на Аелдъз Ото парк
ауто и Е.П. ( от показанията на св. Б.). Тази дейност била контролирана лично
от Б., докато по същото време неустановено лице «Е.» работело на А.О.П..
Клиенти на «Т.» били, както турски търговци, поели задължението пред своите
клиенти да обезпечат превоза, така и български търговци, които носели на двата
горепосочени паркинга стоки, опаковани в чували, пакети или кашони, т.е.
обозначаването на колетите било организирано по идентичен начин, както и при
дейността на «Н.К.». Опаковъчният
материал бил надписан с имената на крайния получател или с номера. Документите
за износ били предавани от турска фирма ( от показанията на св. Б. – л.227,
стр.1 от СП). На ГКПП К.А. вносът на стоки, организиран от св. Б. с оглед
обезпечаването му и изготвянето на транзитните документи бил обслужван от св. Б., а по изключение и от
нейния син – А.Б.. Свидетелите Б., Б. и Я. се занимавали и с деклариране на
стоките на вътрешна митница, като след разговор с водачи на конкурентни карга
при наличието на необходимост ползвали и складове на ул. «Стар лозенски път « №
37 при осъществяването на митническа
проверка. За разтоварването на стоките св. Б. водела ангажирани от нея
работници от гр. Пазарджик. По този повод св. Б. визуално познавала св. Г. и
водачката на конкурентно карго – М.К.. ( от показанията на св. Б. – л.227,
стр.2 от СП). Обичайно при определянето на митните сборове митническата
администрация на МБ «Г.» завишавало фиксираната в първичния документ фактурна
стойност на стоката, предмет на внос от фирма «Т.» била обмитявана на по-висока
стойност, без наличието на декларации ДС -1 и ДС-2. ( от показанията на св. Б.
– л.228, стр.1 от СП, както и от заключението на основната финансово -
икономическа и митническа експертиза).
Относно фирма „К.”
Тази фирма била регистрирана по инициатива на св. Стоян Т., който бил в
близки отношения със св. М.З. – и двамата – съграждани от гр. П.. За
регистрацията на тази фирма били използвани данните за самоличност на св. З. –
майка на св. М.З.. По настояване на св. Т. св. З. издал и заверил при нотариус Й.
от гр. П. пълномощни, свързани с оправомощаването на други лица да извършват
действия по управление на фирмата. Така било издадено пълномощно рег. №
4638/5.09.2005г. в кантората на нотариус Й. ( от съпоставката на показанията,
дадени от св. З. ( л.652, ІІ част от СП и оригинал на пълномощно, съдържащо се
в папка, иззета от подс. Ю. К. с протокол за обиск от 09.12.2005г.) С
посочената фирма «Н.К.» осъществявало идентична дейност, като описаната по
отношение на «Б.Т.»ЕООД ( от показанията на св. Т. и К.ва). По отношение на тази фирма не се установи
случай на обективно несъответствие между внесени количества на стоки ( по вид и
брой артикули ) и декларирани количества.
Факти по обвинението за подкуп
На 09.12.2005г. след оперативно
проследяване със заложени специални разузнавателни средства по оперативен
способ „подслушване” и „наблюдение” била установена среща между подсъдимата Сн.
А. и Г. Т. на бензиностанция „К.” на “OMV”, находяща се на бул. „Ц.Ш.”.
На това място подс. А. била в л.а. „Х. А.”
с ДК№ ***** ХХ на мястото на водача, а подс. Т. бил паркирал наблизо в района
на бензиностанцията джип „ Тойота Ландкруизер” ДК№ ***** ХХ, като не се установява дали в този
момент Т. е бил придружаван от друго
лице в джипа. Подс. Т. влязъл в
автомобила на подс. А. до шофьорското място. От този момент нататък действията
на подс. Т. и А. са неустановени с конкретни годни процесуално-следствени
действия. В момента, в който подс. Т. излязъл от автомобила на подс. А. и прЕЕ.
да успее да се отдалечи, бил задържан от органите на МВР. В този момент била
задържана и подс. А.. След задържането на подсъдимите в автомобила на подс. А.
– л.а. „Х. А.” с ДК№ ***** ХХ пред задна лява седалка и под предна лява седалка
бил намерен и иззет сив наелонов плик с надпис “DAPPER YEARS”, обграден с черна лента. При отварянето му
били установени оформени поотделно четири броя пачки с български банкноти, възлизащи общо в размер
на 13 000 лева. Бил съставен протокол за претърсване на л.а. „Х. А.” с ДК№
***** ХХ, собственост на Д. А. Н. и изземването на посочените банкноти,
подробно описани по купЮ.в протокола, както и други вещи от автомобила –
мобилен апарат, данъчна декларация, нотариален акт, тефтер и сивия наелонов
плик, в който били опаковани банкнотите. Процесуално-следственото действие било
надлежно одобрено от съд ( л.107-л.113, том 1 от ДП). От фактическа страна произходът на така
иззетата сума е неустановен. Неустановени с годни доказателства са и механизмът
и основанието за предаването й в автомобила на подсъдимата.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
При обсъждането на доказателствата
съдът възприе подход за съвкупната им преценка, а не поотделното им изброяване
с оглед изясняването на спорните въпроси по фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и с
оглед очертаването на тяхната относимост към определен кръг от факти.
При очертаване на безспорните факти,
по установяването на които няма противоречия в доказателствения материал и
които се приемат еднопосочно от страните, се открояват установените с
експертни изследвания, с писмени доказателствени средства - протоколи за
претърсване и изземване и протоколи за доброволно предаване, съдържащи се в том
1 от ДП и частично – тези писмени доказателствени средства в том 2 от ДП, които
касаят действия по доброволно предаване на ВД.
От страните не се спори и относно липсата на доказателствена стойност на
ВДС от заложени специални разузнавателни средства, като защитата не отговори на
поставената от обвинението теза, че те са годни само и ЕЕ.нствено за
информацията, която е събрана чрез оперативен способ – „наблюдение” и
„проследяване” на 09.12.2005г. Съдът ще анализира интерпретацията, предложена
от обвинението, в специално изложение
след обсъждането на гласните доказателства. Не се спори от страните и относно доказателствената
стойност на големия обем от писмени доказателства – ЕАД, протоколи за извършени
проверки от ММГ, инвойс – фактури, митнически манифести, ЧМР и всички останали
документи, които са относими към
митническото обезпечаване на вноса на турски стоки. Съдът не намира за необходимо да
изброява всички писмени доказателства, свързани с рутинната дейност на
митническата администрация, както и писмените доказателствени средства, като
протоколи за претърсване и иземване, протоколи за личен обиск и изземване и
протоколи за доброволно предаване. Следва само да се изяснят два основни
въпроса:
Първият: от писмените
доказателствени средства ЕЕ.нствено негодно се явява се явява
процесуално-следственото действие – обиск
и изземване на вещи, проведено спрямо подс. Ю.К. на 09.12.2005г.
(л.51-л.58, том 2 от ДП). При провеждането на това процесуално-следствено
действие са били допуснати груби процесуални нарушения, свързани с липсата на
подпис за поемни лица, както и липсата на последващо одобрение от съд. Още
по-укорим е фактът, че до приключване на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция ВД – пари, иззети от подсъдимите не са били надлежно
съхранени от органите на досъдебното производство, поради което понастоящем не
са налични и за противозаконното им отнемане се
провежда наказателно производство срещу неизвестен извършител.
В
тази връзка съдът следва да се произнесе и по възражението на защитата на
подсъдимите Т. , с което се оспорва редовното изземване на тетрадките от склада
на св. Г., като се твърди, че тяхното съдържание не е описано. Вярна е констатацията на защитата, но според
настоящия състав на съда липсата на слЕЕ. от механично откъсване на листа дава
аргумент да се приемат, като достоверни вписванията в иззетите ВД. Още повече,
че авторството им по отношение на св. Г. е потвърдено, както от неговите
показания пред съда така и от заключение на почеркова експертиза.
Вторият:
Съдът приема писмените доказателства, относими към декларирането на стоки от
внос пред митническата администрация за редовно създадени документи. Относно
фактурите, издадени от турския доставчик
и специално за документите по инкриминирания внос - фактура
№ 028470/1/24.10.2005г. в която е посочено, че е издадена от турската
фирма "Т.Л." за "Б.Т." ЕООД, *Митнически манифест №
21103/25. 10. 2005 г.
и *ЕАД 5101/4-33573/25. 10. 2005, съдът
приема за установено, че за тези документи не се доказва от субективна страна,
подс. К. да е знаел за несъответствието между описаните в тях артикули и
наличните по вноса, а за останалите подсъдими не се доказва и обективният
състав на престъплението, свързан с някакъв вид необходимо съучастие или с
форма на предварителна престъпна дейност. Тук следва да се посочи и че за
твърдяното в диспозитива на обвинителния акт невярно съдържание в
инкриминираната фактура в частта, че е посочено, „ че е издадена от турската
фирма „Т.Л.” за „Б.Т.” ЕООД, деянието е
несъставомерно. Няма никакво съмнение, че фактурата е била издадена именно за „Б.Т.”,
твърдяното в диспозитива обстоятелство не е невярно. Ако прокуратурата е имала
предвид, че е невярно удостоверено обстоятелството да е извършена покупко –
продажба на стоки от турската фирма „Т.Л.” – доставчик за „Б.Т.” ЕООД -
купувач, докато в действителност такава продажба е извършена между други страни
и по други сделки, то е следвало това обстоятелство изрично да се конкретизира
в диспозитива на обвинителния акт, както и в актовете на разследващия орган за привличането на подсъдимите
към наказателна отговорност. В актовете на органите на досъдебното производство не е формулирано
и обвинение невярното обстоятелство да касае вида и броя на артикулите. И тъй
като, така или иначе съдът е обвързан с фактическите и Ю.дическите рамки на
внесеното обвинение, само следва да се посочи, че в частта, относно за коя
фирма е бил издаден първичния документ от турския доставчик, удостоверените в
него обстоятелства за верни.
По
отношение на останалите инкриминирани документи очевидно се визира невярното
отразяване на наличностите. Съдът счита, че от субективна страна това
несъответствие не е било предварително известно на подсъдимия К., респективно и
на останалите подсъдими, т.е. прЕЕ. извършването на митническата проверка.
За тези обобщени изводи съдът се аргументира
основно при обсъждането на гласните доказателства, а там, където те влизат в
притиворечие или са подкрепени и с други доказателства – със съчетаният им анализ с протоколите от писмените
доказателствени средства и заключенията на вещите лица.
От
гласните доказателства:
Гласните доказателства могат да се
обособят условно в следните групи:
Първа
група свидетели се обособява сред лицата, ангажирани от Н. Т. или по друг
неустановен по делото начин за различни дейности, обслужващи вноса. За част от
тази група свидетели прокуратурата в рамките на суверенните си правомощия е
преценила (вж. ОА с подзаглавие “Свидетелите” – л. 19 и сл. от ОА) ,
че същите в по-малка степен са имали отношение към крайния резултат от
престъпната дейност, поради което не са могли да придобият представа за
съществуването на контрабанден канал, или че не се доказва участието им, като
членове на ОПГ ( Л. Г., З.Т.). За
последната свидетелка прокуратурата се е произнесла с постановление за частично
прекратяване на наказателното производство.
Следва да се степенува и обемът
от дейности на свидетелите в тази група,
като част от тях за по- дълъг
период от време - постоянно ( Л. Г.) или многократно ( Зл. Т., Виолета Добрева,
Мая Митова, Мировалиева, ) са били ангажирани в рутинни дейности по обслужване
на каргото, а други свидетели ( Стоян Т., Б. Т.а, М.З., Здравка З., Малек Хусеин, Н.Г. – последните двама са били
съпричастни като митнически агенти във фирма “С.” ) са били ангажирани в много
по-малка степен – т.напр. само и ЕЕ.нствено за регистрация на поредната фирма
вносител или в качеството им на митнически агенти за определени вносове. Към тази група свидетели съдът причислява и
лицата, които са били ангажирани с транспортната дейност на стоките (т.напр.
св. Пламен Фиданов Н. –л.232, стр.2-л.233, том 1 на СП, св. К.Д. –л.360, стр.2
–л.363 от СП, Ст.Димов, Ж. Ж., Я.Б. и др.). Тъй като тази група свидетели има
основно доказателствено значение в настоящото производство, както и поради необходимостта
да се извърши съвкупна преценка на показанията на свидетели от различните
условно обособени групи, съдът се спира подробно на свидетелските показания по
– надолу в изложението на мотивите към присъдата.
Втората група от свидетели включва българските
търговци, част от които са ползвали
услугите на “Н.К.”, като клиенти и друга част от тях, включени в конкурентна
карго дейност: св. П.П. (л.272-л.274,
том 1 от СП), св. А. С.А. (л.351-352, том 2 от СП), св. Ф.Ш. М. (л.356, л.357,
том 2 от СП), св. В.С. В. (л.357-л.360 от СП), св. М.П. (л.422, л.423 от СП),
св. Н. П. ( л.427,л.428 от СП), Е.А. ( л.428, л.429, ІІ част от СП). Условно в
тази група следва да се включат и показанията на св. Й. М. (л.506, стр.1 от СП)
и Й. Ф. със забележката, че не се доказва тези две свидетелки да са били
съпричастни към дейността на „Н.К.” през инкриминирания период. По отношение на
тях се установи, че са свързани с конкурентна карго-дейност и при
осъществяването й са възприели факти, свързани с организацията на работата в Т.
и с начина, по който е функционирало „Н.К.”. Именно за това е особено важно включването в тази група и на
показанията на св. М.К.. Посочената свидетелка към инкриминирания период е била
собственик на фирма „К.”ООД и в това си качество е закупувала стоки от Т. за
трети неустановени по делото лица или е приемала стоки, закупени от други лица
в Т., като е организирала техния внос на територията на РБ, тяхното
манифестиране пред митническата администрация и последващото им раздаване на
лицата, които са ги закупили или поръчали. В този смисъл дейността на св. М.К.
се явява конкурентна на дейността, осъществявана от „Н.К.”. (л.502 – л.505 от
СП). Ключово е значението и на показанията, дадени от св. Й. М., която въпреки,
че е ползвала изцяло каргото на св. К.ва в период, който не може да се изключи
да обхваща и инкриминирания ( през 2004-2005г.)
и въпреки заявената от К.ва съвместна дейност с подс. Н. Т., очевидно не
е имала никаква представа за взаимоотношенията между тях. Обосновава се извод,
че клиентите на отделните карга не са били посветени в детайлите на
организацията, която съпътства вноса на стоки, респективно – не са знаели факти
относно документооборота, свързан с вноса и взаимоотношенията между водачите на
отделните карга. В този смисъл е изявлението на св. М. „ аз съм предавала
стоката на Марга, ако нещо е отишло при Надя, не знам”. На второ място е видно,
че лица, съпричастни към дейността на
каргата, не са развивали рекламна дейност сред българските търговци. Въз
основа на показанията на св. М. се налага съмнението, че в случаите, в които
отделният клиент ( български търговец) не е бил насочван от турския търговец
към точно определено карго, той вече е имал изградени предпочитания към
услугите на определен водач. В този смисъл следва да се ценят показанията на
св. М. в частта им, че е работила само с М. К.ва, но не се е интересувала и не
знае с какво са се занимавали подсъдимите П. и Н. Т. през 2005г. (л.506 от СП).
Трета
група свидетели се очертава сред лица, които са участвали при установяване и
разкриване на определен кръг дейности на подсъдимите или тяхното
обкръжение, свидетели за начина на
функциониране на митниците към инкриминирания период или участници в митнически
проверки срещу фирма, използвана от подсъдимите ( св. Тодор Генчев Даков,
Милена Якимовска).
Съдът
обособява, като четвърта група свидетели
тези лица, чиито показания нямат принос за изясняване на обективната
истина по различни причини: или не съобщават факти с доказателствена стойност
(св. Я. Александров Кафалов - л.271, л.272, том 1 от СП, св. Ю.И. – л.355,
л.356, том 2 от СП, св. И.Д. – собственик на фирма „Бигшоу”ООД), или не са
възприели факти, включени в предмета на доказване, или показанията им не са относими към инкриминирания период или към предмета на доказване (св.
Владимир Богданов и Н. Бакрачев, Иван Генчев Костурски, св. Й. Ф., Т. А., И.
Тахчиева).
При обсъждането на свидетелските
показания съдът хронологично се спира на първо място на свидетелите от
втората група, тъй като те са относими към изясняването на началния момент
от карго дейността – възникването на правоотношенията по покупко-продажба на
стоки между турския и българския търговец, документооборота в Т., начина на
заплащане на стоките, както и всички действия, свързани с подготовката на внос на стоки на територията
на РБ. Изясняването от фактическа страна
на тези въпроси е от ключово значение за преценката на мащабите на карго
дейността и на тази плоскост – за установяването на пределите в териториален и
междуличностен план, в които се простира дейността на подсъдимите. При тази
отправна точка е възможна точната преценка и на останалия доказателствен
материал.
Условно втората
група свидетели може да се раздели на четири групи – едната, при която
получаването на стока е ставало в склад “Л.*” ( св. А.ов, св. М.П., Н. П.);
втората, при която разтоварването се е извършвало направо от превозно средство
( св. П. – на Околовръстно шосе, св. М. – магазина му на ул. “Антим І “ в гр. С.),
третата, при която вносът е бил инцидентен и не е била създадена каквато и да е практика по получаване на стоките, тъй
като са били междувременно иззети от разследващите органи. (св. В., св.
Алексиева ). Четвъртата подгрупа се обособява от тези свидетели, които не са
били клиенти на „Н.К.”, но са имали наблюдение върху каргодейността в Т.. По този критерий следва да се обособят
показанията на св. М.К. и Й. М..
Съдът крЕЕ.тира показанията на св. В.. Установява се, че
свидетелят от 2004г. работил във фирма „Валди 04” , която имала търговски
обект на пазара „Г. Кирков” в гр. С..
Показанията на този свидетел са добросъвестни, непротиворечиви и достоверни.
Няма никакво съмнение, че стоки, собственост на св. В., са били внасяни от Т. в
Б. чрез транспортния канал, ръководен от подс. Н.Т.. Извод в тази насока се
обосновава от твърдението на свидетеля, че е получавал стоки ( 2 кашона) от
НСлС, иззети по-рано именно във връзка с процесния случай.
Съдът се довери изцяло на показанията
на св. П.. Не следва да се пренебрегва факта на вътрешни противоречия в нейните
показания относно обсега на фактите, които е възприела, но тези противоречия се
преодоляват с известни пояснения. Така св. П. първоначално твърди, че не е
търсила съдействие за внос на стоки от други лица (л.272, стр.2, посл. абзац),
а по-късно дава детайлни пояснения за
начина, по който е получавала стока от Т., без тя лично да я пренася през
границата на страната. (л.274,л.275, том 1 от СП). Настоящият състав на съда
счита, че тези противоречия намират разрешение в уточнението, дадено от
свидетелката, че в някои от случаите сама е пазарувала в Т. и багажът й е
изпращан от турския партньор, а в друг
случай от Т. й е изпращана стока, без
тя предварително да я поръчва. (л.273,стр.2,
абз.3 от том 1 на СП). Видно е, че във всички случаи действително свидетелката
не е пренасяла лично стоките си. Не се доказва всички продавачи от Т. да са
изпращали на св. П. стоки именно чрез „Н.К.”. Наличието на конкурентна дейност
в тази област се потвърждава и от показанията на св. М. (л.356, стр.1, том 2 от
СП), както и от показанията на св. К.ва,
която твърди, че самата тя е извършвала организирана дейност по транспорт на
стоки от Т. за български търговци. Наред с това показанията на св. К.ва са
потвърдени от показанията на св. Т. А.. (л. 502, стр. 1 от
СП). Не се доказва, че конкурентните
канали не са използвали начин за идентификация на получателя, идентичен с практиката
в “Н.К.”, а именно с обозначаване на име върху опаковката на стоката. Възможността св. П. да е получавала
стоки и от друго „карго” не следва да се
изключва. Още повече свидетелката твърди, че е познавала района за изпращане на
стоки на територията на И., като в същия е имало повече от едно карго,
помещавани в различни бараки. Св. П. не си спомня за поставена табела, но
нейните показания се допълват от разказа на св. М., който също в отделни случаи
сам е носил стоката си и е възприел от мястото на товарене указателна табела
със съдържание “ Н.К.”. (л.356, стр.2 от СП). Наличието на указателна табела
със съдържание „Н.К.” на Ачикотопарк в И. се потвърждава и от показанията на
св. К.Д. (л. 361, стр.2 от СП).
Описаният
от свидетелката П. случай на получаване
на стоката от камион, паркиран на
Околовръстно шосе, следва да се свърже именно с дейността на процесното карго,
визирано в обвинителния акт. Вярно е, че свидетелката не може да посочи периода от
време на разтоварване на стоки на
Околовръстно шосе. В този смисъл съдът не може да извърши проверка дали
описаният случай касае инкриминирания
период. Тази непълнота в показанията на св. П.
е без значение, тъй като в предмета на доказване се включва изобщо
обстоятелството на създаване и функциониране на каргото. Св. П. е категорична,
че не е подписвала документ за
получаване на стоката и е разполагала с телефон за връзка, който не може да
възпроизведе. Независимо от цитираната непълнота в показанията на св. П. се извличат
доказателства за идентифициране на разтоварването на Околовръстно шосе именно с
дейността на каргото, организирано от подс. Н.Т.. Без съмнение св. П. е била
запозната със съществуването на “Н.К.” от турския съконтрагент
(л.273, стр.2, том 1 от СП). Особено съществено е уточнението на свидетелката,
че от нейния турски партньор й бил указван
телефон с пояснението, че следва да търси именно “Н.К.” за получаване на
стоката на територията на РБ. Вторият
случай, описан в показанията на св. П., също няма никакво съмнение, че касае именно
дейността на каргото, организирано от подс. Н. Т.. В този смисъл извод се
налага от съпоставката на показанията на св. П. с протокол за връщане на стоки
(л.4, том 21 от ДП). Съдът приема за установено, че след като св. П.
потвърждава участието си при съставянето на посочения протокол, без съмнение
описаната стока в протокола е била внесена и транспортирана именно от каргото,
организирано от подс. Н.Т.. И това е
така, тъй като връщането им се предхожда от изземване от склада на св. Г.
(протокол за претърсване и изземване – том 1 от ДП).
Показанията
на св. П. П. са от съществено значение за преценка на достоверността на част от
показанията на св. Г.. Те са показателни и за високата степен на
конспиративност, при която е работило каргото с уточнението, че според
настоящия съдебен състав тази конспиративност не се доказва да е свързана с контрабандна
дейност, а вероятно с укриване на обороти, както и с укриване на данък върху
добавената стойност от търговска
дейност, чиито предмет е транспортна услуга или представителство пред
митници. Съдът обаче не е събирал
доказателства в тази посока поради липсата на съответно обвинение за престъпление
против данъчната система. Следва също да се уточни, че поначало раздаването на
стока от камион на адрес, различен от адреса на склад „Л.*” не е било
изключение с оглед дадените показания от св. Пл. Н. ( последният е раздавал
стоки на български търговци в „Илиенци” по указание на св. Г. – л.232-л.233, І
част от СП.)
Показателни
са изявленията на св. П., че организацията по транспорта е била осигурена
изцяло от нейните търговски партньори в Т. (те и до момента не са идентифицирани от
обвинението), като показанията й за начина плащане на превоза са напълно
объркани. Св. П. си спомня плащане ЕЕ.нствено в Т., без издаване на
касови бележки или фактури. Този факт последователно е възпроизведен в
показанията и на други български търговци, без данни те да са повлияни ЕЕ.н от
друг. В същия смисъл са и показанията на св. М., който също е категоричен, че
турският търговец не е издавал никакъв документ(л.356, стр.1 от СП).
Съдът дава вяра и на показанията на св. М.. Установява се, че
този свидетел е бил собственик на фирма “Елмаз ЕФ - 2004”, която е упражнявала
дейност, свързана с покупко-продажба на стоки от Т.. Неговите показания
допълват картината относно начина на функциониране на каргото в И. в случаите,
в които е ходил лично. От разказа на св. М. се изяснява, че при приемане на
стоката в И. не е бил скючван договор, не е била съставяна разписка. ЕЕ.нствената
отчетност била извършвана чрез съставяне на опис, след което стоката била
оставяна до камиона. (л. 356, стр.2 и л.257, стр.1 от СП). Описаните факти
потвърждават тезата за по-широко разгърната дейност на каргото, извън
пределите, очертани в обвинителния акт, при което не се доказва дейност по документиране на сделките на територията на Т.,
не се доказва нито пряк, нито индиректен
контакт на турски съконтрагент с подсъдимите, липсва конкретика и за самоличността на лицата,
които са осъществявали телефонната
комуникация с българския търговец при пристигането на стоката. Все в тази връзка
следва да се преценява и начинът, по който е била заплащана услугата по превоза
и обмитяването на територията на РБ. Св. М. уточнява, че е заплащал услугата
на шофьора, който му е носел стоката в магазина. При тази стопанска
операция не се е издавала фактура.
Идентични факти се установяват и от показанията на св. Н. П.,
който заявява „ стойността на стоката се
плащаше в И., фактури не ми се издаваха” – л.427, стр.2 от СП. Св. А.ов
също не си спомня да е получавал фактури в Т. (л.351, стр.2, абз. 3 от том 2 на
СП), а в отделни случаи е сигурен, че сделката с турския му партньор не е
документирана. В този смисъл са неговите изявления в съдебното производство, че
“ когато стоката е била поръчвана, съм я плащал при следващото си посещение в Т.
“ и „при това плащане в тези случаи не се съставяше документ”. Не правят
изключение и показанията на св. М.П., която е категорична, че „ не са се
съставяли документи” и не си е водила отчетност какво е закупила. (л.422 ,стр.2 от СП).
От показанията
на св. А.ов е видно, че е собственик на фирма ЕТ “Тони-М – А. А.ов”, както и че
през 2005г. е осъществявал внос на стоки от Т.. Показанията на св. А.ов, св. М. и св. П., св. Алексиева са еднопосочни относно
организацията в Т. и инициативата по ангажиране на каргото. Свидетелите
твърдят, че не са имали представа как
точно им е била изпращана стоката от Т., както и че след закупуване на стоката,
ангажиментът по ангажиране на превозвач
и вносител на територията на РБ е бил изцяло за турската фирма - продавач. Т. напр. св. М. в показанията си посочва “
фирмите, които продават стоките, казват къде има карго и има хамали, които
носят. ЕЕ.н-два пъти може да съм носил стока, но не си спомням ” (л.356, стр.2
от СП). Също така св. А.ов заявява „работа е на турските търговци да
изпратят закупената стока” (л.351 стр.2 от СП). В същата посока са и
изявленията на св. М. П. ”хората, от които пазаруваме, ни изпращат стоката”.
(л.422, стр.2 от СП). Св. В. също
заявява, че е чувал за „Н.К.” от турските си партньори и определя собственото
си разбиране за този канал по следния начин: „ субект, който извършва
транспорта, спЕЕ.цията, логистиката, най-общо казано на стоки от и за чужбина”(л.359,
стр.2 от СП). В тази връзка се налага съдът да извърши известни корекции по
фактите, които се предлагат за установени от обвинението в обвинителния акт.
Така твърдението в ОА, че „в срЕЕ.те на търговците, търсещи услугите на
различни транспортни канали от Т. към Б., „Н.К.” било известно, като най-добре
функциониращите, най-бързо работещите и предлагащо най-висока степен на
сигурност за превозените стоки, тъй като постигало бърз превоз на ниска цена и
гарантирало точното изпълнение на превоза, без да допуска липси и поврЕЕ. на стоките, собственост на
български търговци „ не може да бъде споделено от съда. Това твърдение в
обвинителния акт не почива на конкретни доказателства, събрани и проверени в
съдебното производство по реда на НПК. От гласните доказателства не се установи
българските търговци по своя инициатива да са търсели услугите именно на „Н.К.”,
както и на което и да е друго
конкурентно карго. Св. Алексиева се оказва, че дори при поръчка на обувки
определен модел и номер, не е знаела по
кое карго ще бъде изпратена стоката и едва по-късно, когато пратката била
забавена, започнала да звъни на продавача в Т. и при този разговор разбрала за
склада в Г..(л.428, стр.2 от СП). Не се установи и св. М.П. да е знаела, че
закупените от нея стоки ще бъдат осигурени на територията на РБ именно от „Н.К.”. Свидетелката пояснява, че
турските търговци я упътвали къде и кога да търси стоките си в Б..
Съществено
обстоятелство се разкрива чрез показанията на св. М. относно установената
практика по доставки на стоки от Т., а именно, че е имало конкурентни карга,
действащи успоредно с “Н.К.” по абсолютно идентичен начин. (л. 357, стр.2
от СП). В този смисъл и показанията на св. А. по отношение дейността на св. М.К.
(л.502, стр.1 от СП), показанията на самата М.К., показанията на З. Т. и Й. М..Св.
М. е категоричен, че и с други спЕЕ.торски фирми е „вкарвал” стоки от Т., че по
изключение, а не по правило е ходил на паркингите да търси карго, както и че не
намира разлика между „Н.К.” и другите карга.( л.356, стр.2 от СП). В същата
посока е съдържанието и на депозираните
от Н. П. показания, който твърди, че в И. е имало „карга за Б.”, т.е. във
всички случаи и конкурентни на воденото от Н.Т.. Недопустимо е съдът да основава своите изводи на предположението,
изказано от св. М., че „сигурно” доставката е била по-бърза и затова е било
предпочетено „Н.К.”. Очевидно доста
известно е било и каргото на М.К., идентифицирано в показанията на различни
свидетели, т.напр. от св. П. с наименованието
„Марго карго” или в показанията на св. М. – клиент на това карго.
Показанията
на св. А.ов са добросъвестни, достатъчно подробни и последователни, като от тях
става ясно, че неговият партньор в Т.
също е ползвал услугите на “Н.К.”. В този смисъл съдът дава вяра на тази част
от неговите показания, в които назовава каргото с личното име на подс. Н.Т..
Показанията на свидетелите П. и А.ов са в синхрон и по отношение
идентификацията на багажа – с личното име на получателя – “П.” за св. П.
(л.274, стр.1 , том 1 от СП), - “Тони – Люлин” – св. А. А.ов (л.351, стр.1 от
том 2 от СП). Косвено посоченият начин на идентификация на получателя се
възпроизвежда и от показанията на св. В., който твърди, че е бил открит от
разследващия орган, за да си получи закупените в Т. стоки по имената му,
изписани на кашоните със стоки. (л.359, стр.1 от СП). Възниква въпросът, след
като за разследващия орган е било възможно установяването на получателя на
стоката по името, изписано на кашона, защо това да не е било възможно и за склададжията Г. без
паралелно съществуващ списък извън официалните документи. В тази връзка
твърдението в обвинителния акт за наличието на дублиращ списък със стоки,
укрити при контрабанда, съгласно който се извършва отчетност при раздаването им
в склада, не се подкрепя от конкретни доказателствени източници. Косвеното
доказателство – факта на прецизната отчетност, не е достатъчно да изведе по несъмнен и
безспорен начин друг факт - наличието на
укрити документи от митническите власти, съдържащи информация за контрабандно
внесени стоки. Такъв престъпно създаден документ не е приобщен към
доказателствения материал по делото, лицето, за което се твърди, че го е
съставило – „Е.а” – също не е установено, а и от самото обвинение се твърди, че
по опаковките на стоките е имало точно обозначение за крайния получател.
Отговорът на въпроса дали това обозначение е било недостатъчно за воденето на
отчетност стои изцяло в сферата на предположенията. Кодиране на стоката е било
установено и с оглед модела и номера на съответния артикул. Пример за това са
показанията на св. Е.А..
От
показанията на свидетеля В. става ясно, че едновременно с личното му име е бил
вписан и идентификационен номер „611” (л.359, стр.1 от СП). В тази връзка се
налага сравнителен анализ между тази част от показанията на свидетеля В. и
показанията на св. Г. от съдебното производство. Обобщението, което следва да
се направи е, че показанията на св. В. потвърждават достоверността на разказа
на Г. по отношение на отчетността, създадена в склад „Л.*” за точно
разпределение на багажа и насочването му до съответния получател. Потвърждава се воденето на отчет в папка
(т.28 от ДП), където е бил вписван запис с пореден номер и номер на клиента,
както и заплатената от клиента сума за определен внос от конкретно посочена
дата. Потвърждава се и водената отчетност за
самоличността на клиентите, които били индивидуализирани по номера във воден за
тази цел тефтер, приложен в т.30 от ДП. Т.напр. в т.30 в сиф тефтер, иззет,
като ВД в ДП срещу № 611 на л.48, стр.2
фигурират следните данни – **********, ********** и 983 ***2. Вторият мобилен
номер е съобщен от свидетеля В. при снемане на данните му за самоличност в
протокол за разпит на 12.02.2007г. (л.97-л.99, том 20 от ДП), поради което няма
никакво съмнение за идентификацията му като клиент на каргото под № 611.
За това, че е съществувал механизъм
за идентификация на клиента на каргото извън реквизитите на официалните
документи, предназначени за митническата администрация, свидетелства в
показанията си и св. П., който си спомня, че името му е било изписано върху
опаковъчния материал на закупената от него стока. (л.427, стр.2 от СП).
В обобщение не се доказва тази идентификация да е била
недостатъчна за точното разпределение на стоките от св. Г..
Важно
е да се посочи, че обвинението не можа да ангажира доказателства, че
неустановеното лице „Е.” е било част от структурата на „Н.К.”, което
обвинението идентифицира със структура на организирана престъпна група. Подобна
хипотеза не може да се обоснове от наличния доказателствен материал и много
силно се разколебава от показанията на св. Ж. Ж. в частта им, че самата „Е.” се
е представяла, като служител на турска фирма, а също така и от показанията
на св. М.К.. (л.501 –л.505 от СП). От
показанията на тази свидетелка става ясно, че по начало не е съществувала
идентичност между стоките на една фирма вносител и стоките, натоварени за внос в Б. в ЕЕ.н
камион, тъй като стоката в камиона е била групажна и е съдържала стоки не само
на различни български търговци, но и на различни карга, като всяко от тях е
работело с различна фирма. Т. напр.
по думите на св. М.К. към инкриминирания период тя е разполагала със собствено
карго, което е работело с нейната фирма „К.”ООД и често се е „комбинирала” с
каргото на подсъдимата Н.Т.. Едновременното взаимодействие
и относителната самостоятелност на отделните карга е потвърдена и от
прочетените показания на св. М., от
които се установи, че подс. К. – декларатор, свързан изключително с „Н.К.” е вземал от нейния офис за
митническо агенстство към МБ „Г.” на съмо документи на „К.”ЕООД, но и на фирма
„К.”.
Свидетелката
К.ва е категорична, че при натоварването на стока в ЕЕ.н камион са се събирали
„6-7 човека”, занимаващи се с карго-дейност, като всеки ЕЕ.н от тях е „водел”
свои клиенти – „ от 2 до 10 човека”. (л.504, стр.1 от СП). От съществено
значение е разказаното от св. М.К., че всеки ЕЕ.н от нейните колеги, които са
участвали при събирането на стоки за запълването на ЕЕ.н камион, е съставял
товарен опис за стоката на неговите клиенти. Не се установи обаче, кой е съставял такъв опис за „Н.К.” в
инкриминирания период – „Е.” или лицето „С.”, с което е комуникирала св. З.Т., не се установи
товарните описи да са били с различно съдържание от наличната стока, събрана от
клиентите на каргото. Не се установи в един или повече случаи на внос през
инкриминирания период този товарен опис да е бил изпращан по някакъв начин от
представител на каргото или от служител на турската фирма – износител на
територията на РБ и да е служил за раздаването на стоки. Напротив, това за
което св. К.ва свидетелства е, че функцията на товарния опис се е изчерпвала
със съставянето на „обобщен опис”, който бил необходим, за да се предаде на
представител на турска оторизирана фирма, която разполага с необходимата
регистрация. Твърдението на св. К.ва, че обобщеният опис, съставен по посочения
начин, се е предавал на представител на турската фирма – износител, която
изготвяла и пакинг лист, не се опроверга
с конкретни доказателствени източници. Следва да се уточни, че за разлика от „Н.К.”
К.ва е извършвала лично всички дейности, свързани с функционионирането на „М.К.”
на турска и българска територия. Освен това К.ва е действала относително
самостоятелно, включително и с факта на ангажиране на постоянен кръг от
клиенти. В тази връзка не се установи К.ва да е възприела и да е идентифицирала
конкретен представител на „Н.К.” в Т.. Ето защо съдът счете, че твърдението на св. Ж. „Е.” да е
била ангажирана от турска фирма, не се опровергава от нейните показания.
Обвинението
не установи конкретни случаи на некоректно съставен товарен опис със знанието
на подсъдимата Н.Т. или други подсъдими и пренасянето на грешките в него (при
това - умишлено допуснати) в обобщения опис, по който изработвали от турската
фирма – износител първичните документи.
От показанията на св. Т. не се установи несъответствие и между пакинг листа и
турската фактура. Свидетелката е категорична, че винаги е проверявала за
съответствие пакинг листа и турската фактура, като няма случай на
несъответствие. ( л.603 ,стр.2, посл. Абзац от СП).
Неизяснен
остава и фактът дали въпросната „Е.” е съставяла товарни или обобщени описи,
респективно дали е работела само за „Н.К.” или и за други карга. Съмнение в
тази насока се внася от показанията на св. З.Т. в частта им, че е чувала за
въпросната „Е.” като служителка, но не знае дали е била „ към Надя или към
Марга”. Единствената конкретика за личността на Е. се свежда в казаното от св. Т.
– „имаше такова момиче в И., което е
описвало багаж”. ( л.603, стр.2 от СП). Св. Т. съобщава, че е посрещала
камионите след обаждане от неидентифициран турски номер от лице, което е
говорело добре български език и се назовава с името „С.” (л.603 , стр.1 от СП).
В обобщение се налагат следните
изводи:
Част
от свидетелите са били запознати със съществуването на услугата „Н.К.”, т.напр.
св. А.ов е бил запознат с личността на подс. Н.Т., както чрез турските си
партньори, така и при случайна лична среща в склада на „Л.*”, в който си е
получавал стоката. И други свидетели по
делото твърдят, че визуално са виждали подс. Н. Т. в склада, в който е работел
св. Г. (напр. св. Ж. Ж. – л.368, стр.1 , 2 абзац). Следва да се подчертае, че
св. А.ов и Ж. не са имали никакво познанство помежду си, а и дейността им –
единият – български търговец, клиент на каргото, а другият – шофьор, обслужващ
каргото, е различна и не предполага някакво взаимодействие и комуникация между тях. Следователно
показанията им в частта относно връзката на личността на подсъдимата Н.Т. със
склад „Л.*” са достоверни и добросъвестни. Връзката на подсъдимата Н.Т. с карго
дейност категорично е установена също от
показанията на св. М.К. и З.Т..
Втори извод от свидетелските
показания, обсъдени по – горе, е наличието на организация, чиито обсег на
действие по териториален признак надхвърля пределите на Република Б.. Следователно
членският състав на такава организация не би могъл да се ограничи с личността
на подсъдимите, които са български граждани и чиято доказана дейност
неизменно е свързана с български
институции ( за подс. А.) или с търговска дейност, която се развива в С. ( за
останалите подсъдими). Връзката на подсъдимата Н.Т. с дейността на склад „Л.*” не е достатъчна сама по себе си, за да се
обоснове контрабандна дейност и трайно
създадено сдружение за осъществяването на контрабанда. Основният недостатък на
обвинението се състои във факта, че липсват каквито и да е преки или косвени
доказателства за организацията по изпращането на стоки от турска страна,
свързана, както с тяхното натоварване в превозни средства, както и за
документооборота и отношенията между турските търговци, с
които са кореспондирали българските търговци и фирмата (фирмите) - издател на
инвойс – фактурата. Частично тези въпроси се изясняват от показанията на св. М.К.,
но нейните показания нямат доказателствено значение за обвинителната теза, тъй
като тя не разказа за несъответствия и паралелно водена отчетност. От
показанията на българските търговци няма никакво съмнение, че основните функции
по ангажирането на каргото са били осъществявани именно от турската страна. И
тази дейност на турските продавачи не се явява изолиран случай. При съпоставка
на показанията, дадени от свидетелите – български търговци с показанията на
някои свидетели – митнически агенти (т.напр. – св. А.) е видно, че тази
свидетелка, макар да е работила за фирми на подс. Н.Т., е получавала
възнаграждение именно от турския
партньор на каргото. (л.500, стр.2 от СП). Така съдът разчита изявлението на
св. А., че шофьорите са й предавали пари от порядъка на 200 лева и това се е
случвало или в камиона, или са й били изпращани в офиса, където е подготвяла
документацията за отправна митница. Показанията на св. Т., която поела
обслужването на каргото на ГКПП К.А. след А. също е категорична, че не е получавала
възнаграждение за дейността си от нито един от подсъдимите.
Обвинението
не ангажира доказателства за участие на подсъдимите в заплащането на услугите,
които е предоставяла Аригрова на ГКПП К.А., да е било организирано пряко или
косвено (чрез други лица) от подс. Н.Т.. Този факт така или иначе е без особено
значение, тъй като не се установи св. А. да е обслужвала транспортния канал на Н.Т.
през инкриминирания в обвинителния акт период. По – съществен е фактът, че
такива доказателства не се събраха и по отношение на св. Т., чиято дейност
касае именно инкриминирания период.
Аргумент за наличието на един по-широк обхват
в организацията на карго дейността (извън пределите на Република Б. и извън
доказаната сфера на влияние на
подсъдимите), т.е. в по-широк периметър, отколкото се приема в обвинителния
акт, се извежда и от показанията на св. П.,
която твърди, че не е знаела кое лице да търси на стационарния телефон, който й
е предоставен от турската фирма продавач. Остана напълно неизяснена
информационната връзка, при която до знанието на турския търговец се свеждат точните данни за контакт с фирмата –
получател. Св. А.ов също не е имал реална телефонна комуникация с превозвача,
тъй като е отивал в склада в Г. едва след обаждане от турската фирма, че
стоката е изпратена и следва да си я получи. (л.351, стр.1 , абз. 3 , том 2 от
СП и л. 352, стр.1, абз. 1 от том 2 от СП). Няма съмнение, че турската страна
по неустановен по делото начин и то само в отделни случаи ( когато българският
търговец не е получавал предварително – пак от нея телефон за
информация) е разполагала с точни данни за времето на пристигането на стоките и мястото на разтоварване на територията на РБ. Този факт косвено се
извежда от друг факт, а именно, че турският търговец или упълномощени от него
лица са поемали инициативата да изпращат
съобщения на купувачите за пристигането на стоката. Тежестта обаче да се
докаже, че именно някой от подсъдимите е информирал сам или чрез други лица
турския търговец за пристигането на стоката и за възможността тя да се раздава
на крайния получател независимо от
издаването на разрешение за
нейното вдигане от склад на митническо учреждение, е налице за обвинението. Тази тежест в конкретния
случай не е преодоляна с конкретни доказателствени източници.
Св. М.
даже не е разполагал и с информация за телефон, чрез който да се свързва с
каргото, като инициативата да го търси за получаване на стоката е била изцяло
от страна на ангажирания от каргото шофьор (л.356, стр.2, 1 абз. от СП, л.357,
стр.1 , 3 абз.). Не се установи в този
случай какво е конкретното участие на подсъдимите и дали някой от тях или свързани с тях лица е
издавал разпореждания към въпросния шофьор.
Така показанията на българските търговци и показанията на лицата, свързани с функционирането
на „Н.К.”, по своето съдържание не са обвинителни доказателства, от които да се
установи, че подсъдимите са поемали
инициатива по търсенето на клиенти или
рекламна дейност на техните услуги на територията на Т.. Доказана остава
единствено хипотезата за набиране на клиенти изцяло по инициатива на турската
страна с фактическото изпращане на стоки на А.О.П. в И. при представителството
на „Н.К.”, което се е осъществявало от неустановено по делото лице. Конкретни факти за точния механизъм на
рекламиране на процесното карго пред турските търговци не може да се изведе
поради факта, че по делото не са документирани дори оперативни данни, още
по-малко съществуват доказателства, събрани по реда на НПК, за начина по който фактът на функциониращия транспортен
канал и неговите възможности е достигал до знанието на турските търговци. Преки
доказателства за информационната ( и
евентуално договорна) връзка между турските търговци и подсъдимите извън отразеното в официалните първични документи, не са събрани в
настоящото производство. И това е така, тъй като обвинението не е предоставило
на съда никакви изходни данни за самоличността на турските партньори на
свидетелите от втората група, както и за лицата, които стоят зад издаването на
документи от турска страна за вноса на турски стоки на територията на РБ.
Косвени доказателства, че подсъдимата Н. Т. е знаела кога на ГКПП К.А. пристига
камион, се извеждат от показанията на св. А. (л.500, стр.2 от СП). Нейните показания обаче нямат съществено
доказателствено значение с оглед уточнението, че е работила за Н. Т. *** 2005г.
(т.е. преди инкриминирания период). Наред с това, св. А. е била с доста ограничени правомощия –
била е ангажирана да намери фирма – гарант
по вноса, както и да присъства на проверка от митническите власти. Именно за
това св. А. не е възприела и не може да
бъде свидетел за нивото на комуникация между подсъдимите или някои от тях, от
една страна с турския съконтрагент, от
друга страна, за инкриминирания период,
когато вече не е работела за подсъдимата Н.Т..
Обобщените изводи са два:
първият - остава недоказано твърдението,
подсъдимите да са знаели за точния вид и количество стока, която екипът
на каргото от Т. зарежда в превозното
средство за всеки внос на стоки в Република Б.; вторият - не се доказва да са могли да направят съпоставка между
наличните стоки и описаните в първичния документ на турската фирма – износител,
за да се обоснове умисъл за недеклариране
(укриване) на стоките от митническата администрация. Следва
да се подчертае факта, че подсъдимият К. не би могъл да извърши проверка за
налични количества по вид и брой на внесените артикули по технически
изготвената в офиса на М. ЕАД преди да декларира стоката, тъй като камионът е
пристигал пломбиран от гранична митница и запазване на целостта на пломбата е
основно задължение на всеки превозвач, както и на фирмата – вносител.
Въз
основа на събраните доказателства не може да се изключи възможността
нивото на размяна на информация между турската страна и подс. Т. да е
било сведено само и единствено до уведомление от турските търговци пряко или чрез други лица до подс. Н. Т. или
до упълномощени от нея лица за факта на
предстоящ внос и времето на потегляне на
транспортното средство, а от българска страна – за името на фирмата-вносител, на която да се
оформят документите и времето на пристигането на стоката. Това ниво на комуникация обаче е съвсем
недостатъчно, за да обоснове знанието за наличните количества на стоките и
евентуално несъответствие с описанието в първичния документ.
Българските търговци също не могат да бъдат
свидетели на факти, които не се възприели. Т.напр. от показанията на св. В. в
съдебното производство е видно, че е поръчвал в Т. изработването на продукция
по вид, брой, модел и размер (л.359, стр.2 от СП). От този момент нататък не е
имал никакъв ангажимент по организацията на изпращането на вече готовия продукт
в РБ и в тази връзка не му е известно дали са се съставяли документи между
производителя в Т. и превозвача на стоката от Т. до гр. С.. Настоящият съдебен
състав счита обаче, че са налице единствено
косвени доказателства за
наличието на информационна връзка между
лица, свързани с „Н.К.” и турските търговци.
Без съмнение именно турските
партньори на българските търговци (съгласно техните показания) се явяват
инициатори за ползване на услугите на каргото. Това не би било възможно, ако те
не са имали информация, че това карго функционира, че е ефективно и няма да
компрометира турската страна с некачествено или забавено изпълнение на
транспортната услуга и услугата по легализиране на вноса на територията на РБ. Българските
търговци са били напълно освободени от инициативата да търсят превозвач или
фирма, която да организира технически и документално обмитяването на стоките. Т.напр.
св. Магалена П. свидетелства „ от магазина ни изпращаха на карго. Не знам какво
карго е ползвал магазинът” (л.424, стр.1 от СП), св. Алексиева твърди „ той (продавачът)
каза, че в момента няма готови и ще ни ги изпрати по карго. Не ми каза по кое
карго ще ги праща”.(л.428, стр.2 от СП).
Св. П. също си спомня, че багажът му е бил откарван на „карго-службата,
както е по целия свят” (л.427, стр.1 от СП). В повечето случаи свидетелите са
чакали обаждане от Т. , че могат да получат стоката си. В този смисъл са и
показанията на св. В. В. и М. П. (л.358, стр.1, л.423, стр.2 от СП). В други случаи българските търговци
се обаждали на предварително даден в Т. телефон (св. П., св. М.П.). Източник на
информацията за наименованието „Н.К.” също са турските търговци. Следователно
началото на транспортния канал произлиза именно от връзката му с турските
партньори, с които са кореспондирали българските търговци. Как и кога обаче е
била изградена тази връзка, с чие участие – на част от подсъдимите или с
участието на други лица и на какво ниво е била комуникацията и обмена на
информация между българските и турските партньори по повод спедицията и
митническото обмитяване, не могат да се извлекат конкретни отговори от
събраните по делото доказателства.
Настоящият
съдебен състав прие за установено, че по правило турският търговец не е издавал документ. (фактура за
покупко-продажба на стоката).
Основание
за такъв извод дават показанията на св. П.. ( л.427, стр.2 от СП, показанията
на св. М., който е категоричен, че
документ от турския търговец не му е бил издаван. (л.356, стр.1, том 2 от СП).
В този смисъл са и показанията на св. А.ов
от съдебното производство (л.354, стр.1, том 2 от СП – “стоката на моя турски
бизнес партньор беше плащана в И. на място..............при това плащане не се
съставяше документ”). Напълно еднопосочни с изложеното по-горе са и показанията
на св. М.П. и М. П., първата от която твърди, че „ не са се съставяли
документи, не съм си водила отчетност какво съм закупила и за колко пари. Водим си бележки…….това са
хвърчащи бележки”. (л.422, стр.2 от СП).
Въпросът за документооборота при продажба на стоки в Т. е изложен
еднозначно и в показанията на св. В., който твърди, че в единствения случай,
когато е закупил стоки в Т., му е била издадена фактура от турския партньор, но
той я е оставил за окомплектоване към стоките. (л.358, стр.1 от СП). Не се
установи дори и в този изолиран случай на издаване на фактура от турския
продавач, дали е било постигнато вярно и
точно осчетоводяване на стопанската операция. Аргумент в тази насока е
уточнението на св. В., че не знае какво е станало с фактурата, която е останала
при продавача.(л.358, стр.1 от СП). В
действителност св. В. – клиент на „Н.К.” и св. Й. М. – клиент на М.К.
описват сходен случай на двукратно
фактуриране на стока – веднъж на територията на Т., и втори път – при
получаване на стоката на територията на РБ. И в двата случая става ясно, че
издаването на фактура от страна на доставчика в Т. на отделния клиент не е имало за цел да обслужи счетоводството на купувача, а да документира
информация за вида и броя на артикулите, които последователно следва да се
пренесат в товарен списък на каргото, а след това – в обобщен списък на стоките
и пакинг лист от турската фирма – износител.
И това е така, тъй като нито св. В., нито св. М. са оставали наясно със
съдбата на турската фактура, издадена първоначално от турския доставчик. Т.
напр. св. М. твърди, че „ не може да каже какво е ставало с турската фактура”.
(л.506, стр.2 от СП). Оставят неясни и реквизитите на документа, за който
споменават тези двама свидетели. С оглед така събраните гласни доказателства
според настоящия съдебен състав не може да се изведе категоричен извод за
основанието, на което е извършено плащане от българския търговец към турския
продавач, т.е. дали се касае за покупко –продажба на стока, или за
удостоверителен документ, с който се финансира карго дейност срещу задължението
за доставка на територията на РБ.
От
свидетелските показания става несъмнено ясно, че при оформянето на крайната
цена на услугата, заплатената или подлежащата на плащане стойност на турския
производител е била приспадана при получаване на стоката от св. Г. и
доплащането в Б. е касаело само и
единствено допълнително направените разходи по митническото обезпечаване на
вноса. С оглед изложеното, не може да се направи и категоричен извод за липсата
на документална обоснованост при фактурирането на продажби от фирмите –
вносители, използвани в “Н.К.” – “Б.Т.” и “К.”. Ако показанията на свидетелките
Полежанови, св. П., М., В. и А.ов, П. са
достоверни, (а настоящият съдебен състав стои на позицията, че те са
добросъвестни и достоверни), е видно, че те са заплащали стойността на стоката в Т., но отношенията им с турския доставчик не са
били категорично и документално оформени, като покупко-продажба. Свидетелите са
били наясно, че ще бъде ангажирано карго и че ще получат изпълнение в
бъдещ момент на територията на РБ. Следователно, със същата степен на
достоверност може да се приеме, че българските търговци са се съгласили да
кредитират покупко – продажба на стоките между турския доставчик и фирмата,
ползвана от каргото на стоки, срещу изпълнение от трето лице, на друго място и
по друго време. Не може с наказателна репресия да бъде ограничавана свободата
на търговския оборот и гражданските правоотношения. Ясно е, че в момента, в
който българският търговец заплати или приеме в бъдещ момент да плати цената на
турска стока, турският доставчик е поемал насрещно задължение за доставка чрез
трето лице. В гражданския оборот няма никаква пречка това насрещно задължение
на турския доставчик да се изпълни от трето лице. В конкретния случай функцията на трето лице е
била изпълнявана от фирмите, които са били ползвани от водачите на турско
карго. От показанията на свидетелите – клиенти на каргото, се установи, че те
са изпълнявали задълженията на турския продавач по негова воля. Той самият ги е
ангажирал и е предупреждавал българските търговци, че именно по този начин ще
получат изпълнение. С доставката на стоките на територията на РБ изпълнението е
имало пълен погасителен ефект ( erga
omnes), тъй като стоката най-често е
била предварително заплатена от българския търговец в Т.. (в случаите на поръчка по
телефон е съществувала уговорка за
плащането й при следващо посещение в Т.). В тази връзка е
видно, че в конкретния случай турският доставчик е влизал в неустановени
правоотношения на първо място с турската фирма – износител „„Т.” и др.под.), а
след това чрез нея и с българската фирма
– вносител, ползвана от „Н.К.” или други карга. Касае се за изпълнение с модалитет ( със заместване), но
без да е налице ограничен погасителен
ефект на това изпълнение, както при суброгацията, поради наличието на
предварително изпълнение на купувача ( българския търговец) и поради това, че плащането на стойността на стоката не е било възлагано в тежест на
третото лице, т.е. на фирмата – вносител.
Основание
за посочените изводи дават гласните доказателства, т. напр. многократно
възпроизведените твърдения в показанията на св. В., че е уредил плащането още в
Т., т.напр. твърдението „ тези стоки съм
ги заплатил в Т.”.(л.358, стр.1 от СП) и още твърдението „ в брой заплатих стоката в Т.” (л.358,
стр.2 от СП). Плащането на стоките вече е било извършено от българските
търговци в Т., като за това предварително изпълнение на купувача да
плати продажната цена не е установена
документална следа.
Относно
случващото се на територията на РБ.
От
показанията на българските търговци категорично се установи, че в склада на св.
Г. бил заплащан само и единствено превозът и митническото
обезпечаване на вноса на стоките.
Относно начина и мястото на плащане на разноските по доставката.
Въз
основа на показанията на св. А.ов може да се обоснове извод за начина на
плащане на спедицията, а именно с фактура на гише в склад “Л.*”. Според
настоящия състав на съда – друго плащане и на друго основание при св. Г., а именно на стойността на стоката, не е било извършвано. Аргументи за такъв извод се
извличат от твърдението на св. А.ов, че стойността на стоката е била заплащана “ в И. на място” (л.354, стр.1, абз. 3 , том 2 от СП), от
показанията на св. П.: „ стойността на
стоката се плащаше в И., фактури не ми се издаваха” (л.427, стр.2 от
СП). В същото време свидетелят А.ов
твърди, че в склада е получавал „фактури за
стоката”. (л.352, стр.1, 2 абзац от СП).
По
отношение на документооборота се установяват две практики: първата, при която
не е бил съставян никакъв документ и втората, при която е била издавана фактура за продажба на
стоките, предмет на деклариране и внос.
От
свидетелските показания се очертава факта в повечето случаи търговците да са
искали издаването на счетоводен документ в склада, където са получавали стоката
си. Т. напр. св. М.П. твърди, че със сигурност е изисквала издаването на
документи, „ за да има някакво
счетоводство”(л.423, стр.2 от СП). Не става ясно обаче какъв е бил
документът и с какви реквизити. Още
повече, че същата свидетелка твърди, да е заплащала в Б. само и единствено
стойността на превоза, не и стойността на стоката. Св. М. П. обаче твърди, че с
М.П. са имали общ търговски обект, общи инициали на багажа си „ М+М”, както и
че в склада е плащан транспорта, но без да се съставя документ за това (л.424,
стр.1 от СП). Твърдението, че не е изисквал документ за заплащането на
транспорта и работата на митническите агенти, работещи за каргото, се съдържа и
в показанията на св. Н. П. ( л.427, ІІ част от СП).
Съществуването
на втората практика да се фактурира продажба на стоката от фирмата вносител, в
качеството й на доставчик на българския търговец, се разкрива в показанията на
св. А.ов и М.. Св. А.ов е категоричен и многократно в показанията си
потвърждава, че е получавал от “карго-фирмата”
фактура за цялата стока, като доставчик (л.352 , стр.2, том 2 от СП). В
същия смисъл е неговото твърдение, че в “в
склада” е “получавал фактури за
стоката” (л.352, стр.1, том 2 от СП). Показанията на св. А.ов и М.
разкриват напълно еднопосочно регистрирането на стопанската операция по
покупко-продажба на стока за първи път на територията на РБ. Св. М. в съдебното
производство също посочва, че фактура му е била издавана в Б. и след доставка
на стоката. (л. 356, стр.1 от СП, л.357, стр.1 от СП). Установено е по
категоричен начин, че при фактурирането на стоката на св. М. доставчикът не е
било лице с наименование “Н.К.”, а българска фирма продавач, която свидетелят
не си спомня. Органите на досъдебното производство са пропуснали обаче
своевременно да назначат ССчЕ на
“Елмаз ЕФ – 2004г. , собственост на св. Ф.Ш.
М. (л.356, л.357, том 2 от СП), за да се отстрани непълнотата в неговите показания
и да се изясни има ли описани в дневниците на фирмата му доставки от
инкриминираните фирми - “Б.Т.”, ”К.” и “Т.”. Установи се, че управлявана и представлявана
от св. М. е била фирма „Елмаз – Ф
2004”ЕООД (л.1087 от СП). Тази фирма обаче не
е била пререгистрирана съгласно § 4, ал.1 от ПЗР на Закона за търговския
регистър и няма данни понастоящем да се съхранява документация, свързана с
упражняваната търговска дейност. Насрещна проверка за вписаните
данни в счетоводството на другите бъларски търговци също не е правена, като в
повечето случаи в хода на съдебното следствие с оглед изминалия период от време
фирмите им вече не са действащи и няма данни за съхраняването на документация
(т.напр. от показанията на св.М.П.). В
обобщение, се обосновава извод, че турските партньори на каргото вероятно са
укривали пред турските данъчни власти
приходи от продажби, толкова, доколкото не се установи да са документирали
плащането от страна на българските търговци. Този въпрос обаче също стои
хипотетично, тъй като в настоящото производство не са събрани доказателства за
наличието или липсата на структурни или договорни връзки между турските
търговци и фирмата – износител. Няма съмнение, че в част от случаите
документално продажбата се е осъществявала от трета „фирма – износител” ( по
думите на М. К.ва), която, както съдът
посочи е била натоварена, като трето лице по сделките им с българските
търговци с изпълнението, свързано с
предаване на стоката. Важно е да се посочи, че в конкретния случай подсъдимите
нямат отношение към тази дейност на турския доставчик. От субективна страна не
се доказва и подсъдимите да са знаели какъв е механизмът на пренасяне на
данните от отделните турски търговци към фирма „Т.” или други фирми – износители при изготвянето
на обобщени данни по артикули, вид и количество стоки в една-единствена
фактура, насочена за окомплектоване на документацията, предназначена за
митническите власти. Поради изложеното фактът, че за участието на български търговец в
покупко-продажба на стоки в Т. не е оставала документална следа, не е
достатъчен да обоснове наличието на контрабандна дейност. Не се доказа дейността на турските партньори, предхождаща
и съпътстваща създаването на първичния документ, да е била в причинно –
следствена връзка с издаването на съответни разпореждания за укриването на
данни от страна на някой от подсъдимите и по – специално от подсъдимите Н.Т. и Г.Т.,
за които обвинението твърди, че са били ръководители на организирана престъпна
група. Друга възможна версия, която не
може да се отхвърли по несъмнен и
безспорен начин, е липсата на документална обоснованост при фактурирането на
стоките в склад на фирмата – получател в РБ, да е неизбежна последица от
организацията на работа, наложена от турския доставчик. Фактът, че документално
фирмата –вносител се явява и купувач на стоките – внос от Т., докато в
действителност те са заплатени от трети лица –българските търговци, не е създал
щета за българската държава. Наред с това обвинението е пропуснало един
съществен детайл в обвинителната теза, а именно, че договорът за
покупко-продажба е консенуален, а не реален,
поради което за настъпването на неговите правни последици е без значение
времето и мястото на плащане на доставката. Свободата на договарянето на
изключва възможността, когато е постигнато съгласие изпълнението да се получи
от трето лице ( в конкретния случай – изпълнението на турския доставчик е
свързано с предаване на закупената стока) това трето лице да се суброгира в правата
на кредитора, включително и в правото да му бъдат заплатени
разноските, свързани с доставянето на стоката.
Важно
е да се посочи, че в настоящото производство не се събраха никакви убедителни
доказателства за факта каква е действителната цена, която българските търговци
са заплатили в Т., респективно дали турският доставчик е занижавал
фактурната стойност ако я е
занижавал, дали е било умишлено и със знанието на подсъдимите. Според настоящия състав на съда относими са показанията на св.
В.И., но те не могат да бъдат достоверен
източник на доказателства относно факта дали цената във фактурите, издавани в
склад „ Л.*”, съответства на действителната цена, платена от получателя на
стоката, тъй като в тази посока св. И. изказва предположение на базата на
липсващи рекламации относно броя на стоките и вида на артикулите от българските
търговци. От показанията на самите търговци е ясно, че не е имало случай на
липсваща стока, но този факт не би могъл да бъде водещ за установяване на
цената, която те са заплатили в Т.. Св. М.П. твърди, че за
размера на плащанията в Т. си е водила
записки на „хвърчащи листчета”. Действителното
място на плащане на стойността на стоката и размера на причните обороти в Т. са факти, който не се
доказва да са били сведени до знанието на св. В.И., следователно и
нейните показания в частта относно
документалната обоснованост на фактурите, не могат да бъдат третирани
като надежден източник на доказателства.
С
оглед всичко изложено не може да се
говори нито за недействителност на сделката, нито за невярно съдържание в първичния документ относно страните по нея.
Посоченият факт единствено би могъл да бъде свързан с проблем за българския
търговец с оглед установяването на фактическа власт върху закупените от него
стоки, доколкото същият е могъл да разчита само и единствено на коректност от
страна на турския партньор и водача на каргото, без да може
да докаже претенциите си към тях. Поради факта, че
българският търговец на практика е финансирал дейността турския търговец, заплащайки най-често предварително стоките в Т., той неизбежно е ставал и клиент
каргото, избрано от турския му партньор. При така създалите се
отношения не е съществувала
пречка за легитимирането на някоя от инкриминираните фирми в договор за покупко-продажба с турската фирма – износител. Българският
доставчик в лицето на инкриминираните фирми, не е разполагал с друга
възможност, освен да фактурира продажбите на българските търговци, като начисли
към фактурната стойност направените от него разходи за митническото
обезпечаване на вноса и приспадне от общата стойност на фактурата заплатените
от тях суми в Т.. От показанията на българските търговци непротиворечиво се
установи, че никой не е изисквал от тях да заплащат втори път стойността на стоките в Б., а само допълнително направените
разходи. За транспортните разходи, свързани с дейността на шофьори и фирми - превозвачи не
се доказа да са били заплатени от някой от подсъдимите.
Не се доказа и да са били калкулирани в сумата, заплатена на турския партньор по сделките или от фирмата
–вносител, но тази възможност не бива да се изключва.
Затова настоящият съдебен състав приема за установено, че предварителното
финансиране на дейността турския партньор и фактическото обвързване на българския търговец с неговото решение да избере трето лице, което да
встъпи в правата му по сделката, не може да осъществи състав на престъпление.
Предварителното заплащане на цената на стоките от българските търговци в Т. е техен личен избор, съгласието им
турският търговец да се ангажира с всички
формалности за осигуряването на стоките им в РБ – също.
Укорима
е единствено дейността на св.Г. в
случаите, когато не е издавал фактури и не е регистрирал съответните обороти.
Не се установи обаче в тези случаи той да е изпълнявал разпореждания, издадени
от някои от подсъдимите. Не се установи и той единствен да се е занимавал с
тази дейност. Както вече съдът посочи, според св. И.
фактури са били издавани и от съпругата на св. Г..
С
оглед всичко изложено съдът прие за установено, че фактурирането на продажбата от българската
фирма е останала единствена възможност
българският търговец да докаже произхода на стоката си, било за отчитане на
разходи пред трети лица, било за счетоводни нужди.
Действително
в склада на св. Г. в някои случаи не са били съставяни фактури, а в други
случаи са били съставяни от името на П.ките фирми, чиито собственици нямат
никакво отношение към сделките, респективно – фактическата дейност на каргото
не е била документирана със сключването
на договори за превоз, спедиция, за митническо агентство и др.под. Вместо това
били осигурявани фирми, които са били ползвани при документооборота – веднъж,
при съставянето на инвойс фактурата от страна
на турския продавач, втори път – при легитимация пред митническите
власти, като вносител на стоки, и трети път – при евентуално настояване от
страна на българския търговец, като фирма – продавач при фактуриране на стоката. При това фактуриране
обаче плащането е включвало без съмнение разноски за
митническото обслужване на вноса, които също са фактор при
формиране на цената на крайния продукт. От друга страна не се доказа в
издаваните от св. Г. фактури да е била включена стойността на стоката,
заплатена в Т.. От показанията на св. А.ов и св. М. е видно, че
повторно плащане на стойността на стоките в склада на Г. няма, тъй като
изпълнението на купувача да заплати стоката е било извършено по друго време, на
друго място и към друго лице. В тази връзка издадаваните в склад „Л.*” фактури не могат да бъдат
разглеждани на плоскостта на документална необоснованост.
Изводът
е, че чрез използването на фирми, като „Б.Т.” или „К.” подсъдимата Н.Т. се е дистанцирала поне
документално от тяхната търговска дейност, въпреки, че фактически приходите от
склада били отчитани на нея ( от показанията на св. Г.). Този факт се потвърди
и от показанията на св. Т., от които е видно,
че му е известен само един-единствен внос на фирма „Б.Т.”, че не знае
кой е заплатил стоката за този внос и че категорично самият Т. не е давал пари за тази стока и няма претенции
към никой от подсъдимите (л.162, стр.1 от СП). В тази връзка единственият
показател, по който личността на подс. Н. Т. става уязвима, е укриването на
доходи, а евентуално и на дължими данъци с оглед техния размер. Следва обаче
отново да се подчертае, че с такова обвинение съдът не е сезиран. Съдът не може в това производство
да изземва функциите на Комисията за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Наличието на данни
за реализирани от Н. Т. доходи в неустановен размер,
които не са били прецизно осчетоводени, не са достатъчни, за да се обоснове
извод за извършена контрабанда на стоки. Не може да се отхвърли версията
произходът на отчитаните от св. Г. парични средства да е свързан и с други
нарушения на закона, различни от контрабандата, които в конкретния случай не са
установени и изследвани от прокуратурата.
Наложително е фактите,
които се установяват от показанията на св. А.ов и св. М. относно
документооборота, съпътстващ дейността на каргото, да се преценят с оглед
твърдението в обвинителния акт за бездействие на митническата администрация при
МБ ”Г.” при установяване на митническата стойност. Извършването на разплащания
за покупко-продажба на стоките на територията на Т. или пряко между българския
търговец и турския доставчик, е факт,
който не се доказва да е бил сведен пряко до знанието на подс. С.А.. От
обективна страна цитираните по-горе
свидетелски показания са недостатъчни за извод за трайно изградена практика на
каргото (както и на конкуриращите го
карга) да декларира пред митническата администрация на РБ по-ниска митническа
стойност от действителната договорна стойност (реално платената или подлежащата
на плащане цена на стоките). Без
съмнение неиздаването на удостоверителен документ за заплатената от българския
търговец цена, фактът, че свидетелите не
могат ( и не биха могли) да си спомнят подробности относно реално заплатената
цена на закупените от тях стоки, както и последващото издаване от неустановен
турски доставчик на една - единствена фактура за стоките от един внос, може да
има своето основание в укриването на действителната договорна стойност. Но това
е само една от възможните хипотези. Друга възможна хипотеза е укриването на
доходи чрез осчетоводяването на приходи
от доставка на услуги от данъчен субект, който реално е лишен от постъплението
на средства (така стои въпросът с фирмите „Б.Т.” и „К.”). От показанията на св.
Г. се установи, че средствата от заплащането на услугата по организиране на
вноса и митническото му обезпечаване в действителност се усвояват от трети
лица, които нямат нищо общо със структурата на въпросния данъчен субект. Такъв субект е напр. „Б.Т.”ЕООД. Същият механизъм на укриване на обороти от
продажби би могъл да бъде основание и за изготвянето на една-единствена фактура
от името на фирма в Т., която видно от резултата на изготвената съдебна поръчка
до Т., е неоткриваема за турските съдебни власти. В отговор на отправеното
запитване е установено, че турската фирма „Т.Л. Ихталят Ираджат Санаи Дъш
Тиджарет Лтд. Шти. „ не е открита на адреса, посочен в искането ( от фактури,
приложени на л.20,22, том 18 от ДП). Следва да се уточни, че отговорът е
изготвен през 2008г., поради което е невъзможно да се установи какво е било
актуалното седалище на тази турска фирма през инкриминирания период. (папка на
№ 413, ІІ част от СП), респективно не може да се изключи тя да е ползвала
известния по делото адрес през инкриминирания период и да е била реален данъчен
субект. На тази плоскост механизмът на доставка и отчитане на стоките въз
основа на кодиране самоличността на
клиентите на каргото се явява факт, абсолютно недостатъчен за
обосноваването на контрабандна дейност.
Така
и последващото номериране на колетите и пакетите със стоки с оглед
идентификацията на крайния получател, воденето на специални тефтери в склада на
св. Г., са все последващи усложнения в организацията и документооборота,
свързани с полагането на допълнителни усилия за постигането на допълнителна
отчетност, т.е. на такава отчетност,
която във официалните документи от вноса не се съдържа и такава, без която
точното раздаване на стоките на българските търговци не би било възможно. Тази
форма на отчетност обаче е неизбежна последица от практиката, наложена от
страна на турския доставчик да се издава една-единствена фактура за целия внос,
фактурата да обхваща и сделки на клиенти от конкурентни карга. Видно е също
така, че тази отчетност не е била
изключение, а трайно установена практика в дейността на каргата. Основание за
такъв извод дават показанията на св. Й. М., която не е била клиент на „Н.К.” .
От нейните изявления пред съда може да се заключи, че каргото на М.К. също е
работело с идентификация на клиента с номера, поставени върху чувал или колет.
Т. напр. св. М. заявява „ карахме стоката
на Ачик Отопарк и съм я давала на Марга, като имаше номера, които слагахме
на чувала, оставяхме багажа, всичко се описваше”.
Въз
основа на показанията, дадени от св. М.К.,
се установи, че прецизната отчетност в С. е била постигната поради
наличието на товарен опис, съставен вече в И., който бил индивидуален за всяко
едно карго. Така св. К.ва заявява „ отчетността, кое лице трябва да си получи стоката, се водеше в
товарния опис, който всеки колега си правеше”. (л.503, стр.2, 1 абз. от СП). В
този смисъл се потвърди единствено тезата за отчетност, която се води извън и
независимо от официалните документи на турската фирма – износител., но по
отношение на „М.К.”. Не се потвърди
обаче тезата на обвинението с такъв опис
да е работело и „Н.К.”, да е бил
съставен именно от „Е.”, не се потвърди въпросното лице да е работело само и
изключително за „Н.К.” и най-важния
пропуск в обвинителната теза – не се потвърди товарните описи през
инкриминирания период, включително и съставеният от св. К.ва, да
са били подавани некоректно на турската фирма износител, т.е. със съдържание
различно от фактическата наличност на
стоките, подлежащи на внос и
митническо обмитяване.
Показанията
на св. К.ва са знакови за защитата в
частта им, че стоки на различни карга са пътували в един и същи камион, както и
че ако проверката се провежда спрямо фирма на К.ва, то стоката се разтоварва в
нейния склад, независимо от групажа. (л.503, стр.2 от СП). Св. К.ва е пределно
ясна в разказа си, че ако митническата
декларация е съставена на името на нейната фирма, проверката се извършва в нейния
склад. (л.504, стр.1 от СП). В тази част показанията на св. К.ва са допълнени и
изяснени при съпоставката им с показанията на св. З.Т., от които се установява,
че винаги фактурата на турската фирма
износител е била една, независимо дали се обслужва едно или повече карга. Този
извод се налага от уточнението на З.Т., че ръководителите на каргата са се „разбирали на коя да се пуснат
документите, на когото бяха повече стоките, на него се пишеха документите”.(л.603,
стр.1 от СП). Така при съвкупния анализ на показанията, дадени от св. Т. и св. К.ва,
се изгражда картината на документооборота на територията на РБ, в контекста на
сложните взаимоотношения, които са се създали между „водачките „ на различни
карга и практиката те да разчитат на взаимно доверие помежду си. Вярно е, че
св. М. твърди, че е получавала стоката си в „ в склада на Марга К.ва, който беше в Г.”, но също така е вярно, че
тези изявления не съдържат никаква конкретика за приблизителен период от време,
за конкретен внос, за точното местонахождение на склада, ползван от К.ва,
поради което не става ясно дали в този случай документите са били оформени на „К.” и стоката да е била разтоварена в склад,
различен от „Л.*” или К.ва е обслужвала своите клиенти в „Л.*”, който също се
намира в Г.. Св. М. не можа категорично да си спомни и дали е получавала багажа
си лично от св. М.К. или от друго лице. Така не може да се изключи от
фактическа страна възможността М. да е получавала стоките си и от „служител” на
„Н.К.” – св. Л.Г.. От показанията на св. М. не се установи кой номер е
ползвала, поради което е невъзможно по категоричен начин да се потвърди или да
се изключи възможността този номер също да е фигурирал в тефтерите на св. Л. Г..
Какво
е ставало с отчетените от Г. пари на Н. Т. – дали, как и каква част от тях е
отивала по предназначение и при ръководителите на други карга съобразно тяхното
участие в групажа, е въпрос, чиито отговор също стои напълно в сферата на предположенията.
Не може обаче да се пренебрегне напълно хипотезата подс. Н.Т. да е отчитала
такива пари на М.К. или други нейни колежки
и при този отчет да е била напълно коректна, предвид заявеното от К.ва,
че подсъдимата Н. Т. й е помогнала „ в тежък момент” през 2004г. и
характеристичните данни, формулирани за нея така: ”Надя е толкова точен човек и към колегите си, и към клиентите си”.(л.504
стр.2 от СП). Възниква и въпросът – след
като обичайно стоката в един камион не е
била собственост изключително и само на клиенти, ангажирали „Н.К.”, как биха
могли подсъдимата Н. Т., Г. Т. или Ю.К., да контролират дейността на своите колеги от другите карга,
така, че да осигурят или да
предотвратят контрабандно пренасяне на
стоки. По отношение на подс. П.Т. и Сн. А. дори е немислимо обсъждането на
подобна хипотеза, тъй като за първата от тях липсват каквито и да е
доказателства да е съпричастна към дейността на каргото през инкриминирания
период, а втората е била длъжностно лице
и изобщо не е била ангажирана с търговска дейност. При наличието на групажна
стока, при участие на различни (неустановени) лица в съставянето на товарни
списъци на територията на Т. и при товаренето на стоките, както и при липса на документално оформена
отчетност за стоките, които се водят на всяко отделно „карго” поначало остава
неизясним с конкретни процесуално-следствени действия (поне в съдебната фаза на
производството) въпросът, кой или кои са организаторите на контрабанда при
евентуалното наличие на контрабандна стока при всеки един осъществен внос през
инкриминирания период. С други думи, от наличния доказателствен материал не би
могло да се изясни на първо място какво
е съотношението на стоки в групажа между отделните карга и на второ
място - ако има контрабандни стоки, кое
е каргото, съпричастно към тази престъпна дейност. Следва в скоби да се
отбележи, че посочените въпроси са подлежали на изясняване само с неотложни
процесуално - следствени действия,
осъществими в досъдебната фаза на производството, в тясно сътрудничество с
турските съдебни власти, насочено към
разкриване на документацията, съставяна от служители на отделните карга
и документацията на турската фирма – износител. Следвало е тези факти да бъдат
изяснени поне за два вноса от инкриминирания период, за да се обоснове трайност
на сдружението и евентуално, ако е било установено несъответствие между фактическа
наличност и документална наличност, да
се сигнализира митническата администрация на територията на РБ за провеждането
на щателна митническа проверка. Тогава
разследването би стояло на солидна доказателствена основа. Вместо това, то е
било проведено хаотично. Бил е поставен силен акцент в залагането на специални
разузнавателни средства с очевидното очакване по този начин да се съберат доказателства
за случващото се в Т., без да се събере необходимата оперативна информация поне
за всички тези лица, за които Т. ***, С. или Е. от Т. и др.под.
Пренберегнато е принципното положение, че от заложени СРС не би
могла да се събере информация за
търговска дейност в небходимия обем, тъй като тя основно протича на
документално ниво, а не на разговорно.
Извод:
Видно е, че при така наложилата се практика за внос на „групажна” стока не може
да се изключи от фактическа страна в склад „Л.*” в Г. да са раздавани стоки на друго карго, различно от „Н.К.” и
обратно – не може да се изключи в складове на други карга да са били раздавани
с документ или без документ стоки, заплатени от клиенти на „Н.К.”. При това
положение дори и да се установи недекларирана стока, е напълно изключено да се
проследи от обективна страна дали конкретния внос е бил сформиран само от „Н.К.” или и от други
карга, от кое карго е натоварена недекларираната стока в групажа, а от
субективна страна е напълно изключено да се обоснове знанието на декларатора за
неправилно подадените данни от страна на турския доставчик. По изложените
мотиви съдът прие, че обвинението за инкриминирания внос от 25.10.2005г. е
недоказано, както от обективна, така и от субективна страна.
Прави
впечатление и залагането на СРС чрез подслушване в период, значително
предхождащ инкриминирания, както и значително предхождащ датата на образуване
на досъдебно производство. На органите
на МВР са били известни срещи между подс. Т. и Сн. А. още в този период, т.е.
много преди реализацията на разработката на 09.12.2005г. Стои въпросът, ако разследващите органи са
знаели, че се извършва контрабанда още през м. септември 2005г. защо е трябвало
да оставят тази престъпна дейност да продължава цели три месеца. Трайността на
сдружението би могла да се обоснове и за
по-кратък период при необходимата
доказателствена обезпеченост. Според настоящия съдебен състав дългият период от
началото на подслушването и проследяването на подсъдимите до
задържането им може да означава само и единствено, че разследващите
не са знаели каква е причината за
срещите между А. и Т., както и какъв е механизмът, по който подсъдимата Н.Т. и Т.
реализират приходи. Тази непълнота на доказателствата след задържането им е „запълнена” до голяма
степен с предположението, че се извършва контрабанда на стоки за търговски цели
в големи размери, поради факта, че вероятно е налице документална
необоснованост на издаваните фактури, както и поради факта, че „касата” на св. Г.
не е имала адекватно осчетоводяване. Самият Г. е работел без трудов договор. К.ва
също свидетелства за отношения, изградени не въз основа на договори, а на
взаимно доверие. Предположението за контрабандна дейност е станало обосновано подозрение след
разкриването на инкриминирания случай от 25.10.2005г.и последващото
обединяване на двете наказателни производства. Тези доказателства обаче, макар
и да са достатъчни за определянето на постоянна мярка за неотклонение
„задържане под стража” в производство по чл.152а от НПК ( отм.), не са достатъчни за постановявнето на
осъдителна присъда срещу подсъдимите. И
това е така, тъй като липсват каквито и да е доказателства за участието и
знанието на подсъдимите за процесите, които са протичали в Т., за участието им
и знанието за стоките, които са натоварени там и свързаната с това възможност
лично да извършат проверка за съответствие с документално отразените
наличности от турските им партньори.
Неправилно е разчетен част от доказателствения материал в обвинителния
акт, като се твърди, че поначало стоката
в камионите към момента на манифестирането й вече е имала собственик (
българските търговци, които вече са я заплатили или поръчали в Т.) и към които няма съмнение, че подс. Н. Т. е
била изключително коректна. Както съдът посочи,
документално собствеността върху стоките на българските търговци е била
прехвърлена с издаването на фактура в склада на св. Г., а в случаите, когато не
е бил съставен документ, правото им да се разпореждат се нея е възниквало след
фактическо предаване на стоката в склада и изразено от тях съгласие да си я
получат. Без съмнение фактическо предаване на стоката не е възниквало в Т. и
крайната цена към този момент не е била
ясна, поради необходимостта да се направят допълнителни разноски за доставка и
митническо обезпечаване на вноса. С оглед изложеното, необосновано обвинението
е свързало момента на плащането в Т. с
момента на прехвърляне на собствеността на стоките, при положение, че за
естеството на правоотношенията между българския търговец и неговия турски
партньор липсва каквато и да е документална следа.
Няма
никакви данни българските търговци от своя страна да не са били коректни към
каргото, напротив, установи се, че прецизно са плащали услугата по транспорт и
митническо обезпечаване на вноса на стоката, която са поръчали. Обвинението не
установи как са били кумулирани от каргото средства за плащане на дължимите
митни сборове и такси, но от заключенията на основната и допълнителната финансово-икономическа и митническа експертиза става несъмнено ясно, че
всички дължими публични задължения са били погасявани без изключение.
Установено е също така по несъмнен начин, че нито един от подсъдимите не е
зареждал самостоятелно свой търговски обект за продажба на турски стоки с
вносове, реализирани от каргото. При съвкупната преценка на всички изброени по
- горе обстоятелства, се обосновава извод, че митата и ДТ са били плащани от
оборотни пари, реализирани от предлаганата услуга за внос и митническото му
обезпечаване. Според настоящия съдебен състав
източник на тези оборотни пари са били
плащанията от българските търговци в склада на св. Г.. При положение, че
плащането на публичните задължения за всяка стока, предмет на внос, е било обезпечено от парите, които българските
търговци оставят в склада на Г., не може да се установи мотив за
осъществяването на контрабандна дейност. Подсъдимата Н. Т. е разполагала с
изграден механизъм да калкулира мита и такси в цената на услугата, която
българският търговец заплаща в склада на св. Г., от друга страна не се установи
тя да е извършвала самостоятелно дейност по продажба на турски стоки в собствен
търговски обект, респективно да е имала
интерес контрабандно да ги пренесе, за да си спести плащания към държавата. Не
се обосновава и тезата подсъдимата да е търсела на базата на неплатени
задължения към държавата конкурентноспособност на пазара и по – ниски цени на
предлаганата услуга, тъй като стана ясно, че дейността на каргата се е
осъществявала при строго определен и предварително ясен периметър за обема от
клиенти, с които разполагат, както и при тясно сътрудничество между различните
„водачи” за ангажирането на общо превозно средство с по-голяма кубатура. Важно е да се посочи,
че въз основа на показанията на българските търговци се установи, че обемът от
клиенти на всяко карго е бил производен не от техните лични предпочитания да
ползват неговата услуга с мотив по-ниски цени, а от влиянието, което
съответното карго е имало сред турските търговци. Това влияние пряко е
кореспондирало с възприетата инициатива от тяхна страна да изпращат стоките си
чрез едно или друго карго и после да уведомяват за това своите клиенти.
Относимост
на показанията на свидетелите от втората група към обвинението за участието на С.А.
в организирана престъпна група, създадена, за да извършва контрабанда.
Следва
да се отбележи, че се налага и съпоставка на тази група гласни доказателства с
други относими доказателства към този пункт от обвинението, каквито са
заключението на митническите експертизи, показанията на св. Якимовска, ВДС от
заложени специални разузнавателни средства.
Въз
основа на назначените експертизи от
обективна страна не се доказа подс. С.А. да е съдействала за декларирането и
обмитяването на занижена митническа стойност. Корекциите на декларираните
митнически стойности в посока тяхното завишаване се основава не само на
заключението на основната и допълнителна финансово-икономическа и митническа
експертиза, но и на твърдението на св.
Милена Якимовска – началник отдел при Митническо разузнаване и разследване в
Митница А. С., че за турското карго „винаги има съмнение за по-ниска митническа
стойност”( л.495, стр.1 от СП), т.е. тази позиция сред длъжностните лица в
митническата администрация е била трайно установена на по-ниските нива
(началник – отдел). Завишаването на
митническите стойности се констатира в
инкриминирания период по отношение на „Т.”. Не се събраха доказателства подс. А.
пряко да се занимавала с определянето на
митническата стойност на турското
карго, респективно да не се е
съобразявала с практиката, изложена в показанията на св. Якимовска, че винаги когато се касае за внос на стоки с
произход, извън ЕС, съществува съмнение
за занижена митническа стойност.
Вярно
е, че във ВДС и съдържащите се в тях видеозаписи са документирани срещи между
подс. Сн. А. и подс. Г.Т., но тази част от доказателствения материал е негодна
предвид изм. и доп. в § 65 от НПК в
редакцията му от 2010г.
Не
може да се използва като доказателство и
видеозаписът 09.12.2005г., касаещ факта на предаване на пакет от Т. в автомобила на подс. А.. ( относно
доказателствената стойност на тази част от ВДС са изложени аргументи на л. 139 от мотивите ).
Липсата
на инициирани производства от страна на Началника на МБ ”Г.” за корекция
на митническата стойност по чл.35 от Закона за митниците и определяне на
допълнителни публични задължения не се установи от назначените основна и
допълнителна съдебно икономическа и финансово – митническа експертиза.
Експертните заключения не потвърдиха съпътстващо каргото бездействие от страна
на Началника на МБ „Г.”, което да е имало за цел да улесни безпрепятственото му
функциониране. От обективна страна не се събраха и доказателства тази функция да е била в
изключителните правомощия на Началника на МБ Г.. Важно е да се посочи, че не се
доказа занижаването на стойността на внесените стоки да е било изначално
заложено поради факта на съставянето на
една-единствена фактура от турския доставчик и само заради факта, че тя е
инкорпорирала описание на стоки по вид и брой, заплатени от
неустановен брой български търговци, но с общо определено по всички
сделки трето лице, което да се суброгира в правата на турския доставчик при плащането на дължимите разноски за доставка. Фактът на
занижаване на цените от турска страна не можа да се установи по несъмнен и
безспорен начин, тъй като от свидетелските показания на българските търговци не
можа да се възпроизведе пълна картина на документооборота в Т., не можа да се
даде отговор на въпроса дали и как турският търговец е водел отчетност за предадените от
купувачите суми. Тежестта да се докаже
по несъмнен и безспорен начин, че не се е водела отчетност за оборотите при
продажбите в Т. или е била водена некоректно, тежи за органа, който осъществява
обвинителната функция в процеса. Резултатът от изготвената съдебна поръчка до
Република Т. е показателен с оглед
обстоятелството, че фирма „Т.” не е открита на известния по делото адрес. От
този факт обаче не може да се заключи, че става дума за фирма фантом, тъй като
съдебната поръчка е била изпълнена в период, който е значително отдалечен във
времето от инкриминирания. Т.е. не е ясно какъв е бил статутът на тази фирма
към момента на осъществяването на инкриминирания внос, визиран в обвинителния акт.
При положителен отговор от съдебната поръчка, свързан с евентуално установяване
на фирма „Т.”, непълнотата на доказателствата
за водената отчетност на стоки и суми от продажби в Т. би могла да се
отстрани в процеса съдебното следствие,
но при отрицателен резултат от съдебната поръчка, какъвто е настоящият случай –
несвоевременното събиране на доказателства за процесите, протичащи в Т. относно
инкриминираното карго, се явява фатално за обосноваването на обвинителната
теза. Ето защо липсва какъвто и да е доказателствен източник, който да
омаловажи факта, извлечен от заключението на основната и допълнителната финансово – икономическа и митническа експертиза, а именно, че след влизането на стоката на територията
на РБ декларирането на стоките и изчисляването на публичните задължения е
протичало дори на по-висока стойност от
фактурната стойност, посочена от турския доставчик, че не са установени
недекларирани количества и че вносителят
е заплатил всички дължими публични задължения.
Не се
установи по несъмнен и безспорен начин, подсъдимите Н.Т., в качеството й на основен
организатор на вноса от Т. към Б., както
и подс. Ю.К., в качеството му на
декларатор на стоките пред митническата администрация, да са знаели каква е
била реално платената или подлежащата на
плащане цена на стоките в Т.. И това е
така, тъй като нито един от свидетелите - български търговци, не съобщи в Т. да
е била документирана информация за реалната договорна стойност чрез издаването
на съответен документ, нито един от свидетелите не посочи да е съобщавал на
някой от подсъдимите каква е индивидуализацията на стоката по артикули, на
каква стойност е заявената стока, т.е. какво подлежи на плащане при следващия
внос. Самите подсъдими не са имали интерес да узнават размера на плащанията в Т., тъй като не се доказа формирането на
цената на доставката да е било обвързано със стойността на стоката. Наред с това, след като самият купувач по сделката е бил лишен от
документ за действителната цена, която е заплатил в Т., с още по-голямо
основание следва да се счита, че информация за тази цена не са имали и трети
лица, които не са ангажирани по никакъв начин със заплащането и каквито са подсъдимите, участващи при
функционирането на транспортния канал. Още повече, че подсъдимите не са имали и
никакъв интерес да я узнават, тъй като не се установи каква е била цената на
спедицията и дали тя е била формирана в зависимост от фактурната стойност на
стоките.
Следва
да се обобщи въз основа на свидетелските показания на българските търговци, че
точна отчетност от неустановеното лице в Т.
се е водела без съмнение досежно
вида на артикулите, техния брой и техния получател. Дали такава точност се е
водела и при формирането на фактурната стойност не се установи, но за
обосноваване на обвинителната теза, това не е достатъчно. Следва да бъде
доказано по несъмнен и категоричен начин, че турският доставчик лично или чрез
друго лице е занижавал фактурната стойност, че е изключвал от фактурата
определени артикули, както и че е уведомил
за това обстоятелство лично или чрез друго лице някой от
подсъдимите. Следваше да се докаже, че
подсъдимите са имали интерес, или с други думи казано – мотив, от вноса на
контрабандни стоки. В конкретния случай обаче не се установи подсъдимите да са
зареждали собствени търговски обекти със стоки, внос от Т.. От друга страна
отчисленията за митните сборове следва да се свържат с плащанията на българските търговци в склада на св. Г.. В тази връзка
не се доказа обемът на платените сборове да е в корелация с финансовия резултат
от дейността на каргото.
Вярно
е, че нито един от свидетелите не съобщава да е предавал фактури на „Е.”, тя да
ги събира, описва и предава някому и някъде ведно с допълнителен списък за
артикулите. Частично изключение правят само показанията на св. Й. М. и св. Й. Ф..
Първата от тях обаче е била клиент на
друго карго, а за втората свидетелка не се доказа да е ползвала услугите на „Н.К.” през
инкриминирания период – свидетелката твърди, че фирмата й ЕТ „Отос 2” е функционирала от 2000 до
2003г. и е работела на територията на РБ само с фирма „Е.”, (л.496 от СП). Но
дори и тази свидетелка споменава, че е
предавала фактура на „Е.”, без да
знае каква е последващото движение на този документ, като споменава за
повторно фактуриране – вече на територията на РБ – от българската фирма „Е.”.
Посочената фирма обаче няма регистриран внос за периода 01.01.2005г. –
31.12.2005г. ( видно от удостоверение, изх. № 12/43/17.03.2009г., издадено от
МФ , А.М. (л.561 от СП). Преди инкриминирания период фирма с такова име е била
собственост на подс. П.Т., понастоящем собствеността върху нея е прехвърлена на
друго лице (л.562 – л.564, ІІ част от СП).
Следва да се подчертае, че прилагането на
такива първични счетоводни документи, издадени от партньорите на българските
търговци в Т., към документите, послужили за попълването на ЕАД в Б., би
обезсмислило както необходимостта да бъдат описвани и калкулирани в една-единствена
фактура, така и воденето на специфична отчетност за крайния получател в склада
на св. Г.. Тази практика обаче е била въведена години преди инкриминирания
период. От фактическа страна настоящият съдебен състав стигна до извода, че на
неустановена дата преди инкриминирания период след 2003г. до неустановена дата на 2005г. организацията в
дейността на каргото на територията на Т.
е претърпяла изменение, като събирането на фактури от отделните турски
доставчици при „Е.”, при предварително зададена от нея фирма-износител, така,
както е описано в показанията на св. Ф., е било преустановено и вместо това
неустановено лице от страна на турския съкнотрагент е предприело пряко описание на артикулите и
техния брой при изготвянето на фактура след контакт с турския продавач.
Обвинението обаче не е установило
български търговци – свидетели или други доказателствени източници
на такъв контакт. Става несъмнено ясен
единствено фактът, че в неустановен период от време преди 2005г. участието на
българския търговец при документооборота в Т., поне що се отнася до „Н.К.”, е било напълно изключено. Ето защо остава
единствено възможна информационната връзка между турския продавач с
представител на турската фирма – износител. Без съмнение тази връзка е била
пълноценна поради факта на точно раздаване на стоките и правилно идентифициране
на българския търговец – купувач на територията на Република Б.. Но тъй като
естеството на тази информационна връзка, респективно - коректното предаване на данни за подлежащите
на деклариране артикули по вид, брой и фактурна стойност е напълно неизследвано
в досъдебното производство, така изначално е заложена невъзможността да се
докаже от обективна страна – на първо място – че турската фирма износител по правило не е описвала артикули или е занижавала
неправомерно фактурната стойност и на второ място – че подсъдимите имат някакво
отношение към такава дейност или най –малкото от субективна страна – че им е
известно такова обстоятелство.
Съдът
се спира на показанията на св. Й. Ф., тъй като тази свидетелка е посочена от
обвинението и въпреки че разкрива факти, които не са относими към
инкриминирания период, нейните показания са ценни с оглед установяване на
дългия период от време, през който е съществувала карго-дейност, при това при
идентични правила с участието на неустановеното лице „Е.”, както в
инкриминирания период ( от 2000-2001г.!) От показанията на св. Ф. става
несъмнено ясно, че и в този предшестващ инкриминирания с ОА период износът се е
осъществявал с една- единствена фактура на турската фирма – износител.
По-различен е бил единствено начина на събиране на информация от „Е.” – чрез
българския търговец, а не чрез турския. Резултат е бил обаче един и същ. Тези
фактури или удостоверения за заплатени стоки не са били прилагани към
документацията, предназначена за митническите власти, а са били използвани за
обобщаване на данните в една-единствена фактура. Следва в тази връзка да се
посочи, че липсва ясно и логично обяснение за активирането на
правоохранителните органи срещу тази дейност при съмнение за извършвана
контрабанда 4-5 години по-късно. Вярно е, че прокуратурата е суверенна по
силата на конституционните си правомощия по чл.127, т.3 от КРБ да прецени кого
да обвини и за какво престъпление. Но също така е вярно, че поради
пренебрегване на факта за съществуващи конкурентни карга, чиято дейност не се
установи да е била предмет на наказателно преследване, поради фиксирането на началото на инкриминирания
период в противоречие с показанията на св. А., Ф. и други свидетели, дори и в
противоречие с ВДС от заложени СРС, на които поначало прокуратурата се е
позовала при изготвянето на обвинителен акт,
очертаването на фактическия състав на престъплението в обвинителния акт
е заложено в несъответствие с доказателствения материал. От там възниква и
неяснотата при обосноваването на обвинителната теза за начина на възникване на
организирана престъпна група и пределите и на действие извън територията на
Република Б..
По
третата група свидетели:
св. Тодор Генчев Даков, Милена Якимовска.
Съдът
дава вяра на показанията на св. Даков и Якимовска , като излага своя анализ за
тяхната доказателствена стойност при разглеждането на функционирането и
дейността на фирма „Б.Т.”
Относно четвъртата група свидетели:
Свидетелите Я. Александров Кафалов - л.271,
л.272, том 1 от СП и св. Ю.И. – л.355,
л.356, том 2 от СП, Анжела Александрова (л.505, стр. от СП) вероятно са
били ангажирани от обвинението, като свидетели по втората група от
горепосочените (л.231, том 1 от СП), тъй като същите по принцип са се
занимавали с търговска дейност. Не се установи обаче по някакъв начин те да са
ползвали услугите на Н.К. за внос на различни стоки. В този смисъл техните
показания са неотносими към предмета на делото. Свидетелят Иван Костурски е бил
ангажиран от прокуратурата за изясняване на правни въпроси, поради което съдът
изключи неговите показания от третата група свидетели. Св. Ю.И. също е била
ангажирана от обвинението евентуално по втората група свидетели, но показанията
й нямат доказателствена стойност, тъй като не съдържат съществени факти,
включени в предмета на доказване. Не се
установи св. Ю. И. да е поръчвала стоки от Т. чрез каргото, ръководено от подс.
Н. Т.. Единственият случай, за който тя съобщава, касае стоки, които не са били
закупени от подс. Н. Т. и парите са й били върнати. Що се отнася до иззети
стоки с нейното име, липсват
доказателства св. Ю. И. да ги е поръчвала
и заплащала в Т.. Показанията на св. Ю. И. са изцяло оправдателни и по
отношение на останалите подсъдими, с които не се установи да е имала каквито и
да взаимоотношения.
От
показанията на св. Кафалов се установи само и единствено, че познава подсъдимия
Г.Т. от ловна дружинка в Асеновград. Свидетелят не съобщава да е извършвал
транспортни услуги на „Н.К.”. Не се опровергават показанията на св. Кафалов
притежаваното от него товарно превозно средство да е било управлявано от
неустановено по делото лице „Метин” и именно това неустановено лице да е
осъществявало превоз на стоки от Т.. Не
се установява този внос, за който свидетелят говори на името на фирма
„Йозелмаз” да има нещо общо с дейността на подсъдимите, както и стоката да е
разтоварвана в склад „Л.*”. (вж. писмените доказателства – 3 том от СП). По
начало от справката, изискана от съда за актуално състояние на на фирми, не се
установи регистрация на фирма „Йозелмаз”. Извод в тази насока се обосновава от
приложена справка от Агенцията по
вписванията ( л.1037-л.1038 от СП).
Към
четвъртата група свидетели съдът причислява и св. И.Д. (л.495 от СП). От
нейните показания става ясно единствено, че е имала собствена фирма за търговия
с облекло – „Бигшоу”ООД. Участието й в такава фирма се потвърди от данните в
ТР, от които е видно, че тя е била съдружник там наред с лице, което не е било предложено за свидетел от обвинението
– Елена Стоянова Гълъбова (л.1084 от
СП). Още повече, че именно последното
лице е вписано като управител на фирмата. С оглед изложеното, липсват
доказателства И.Д. да е единственото лице, отговорно за търговската дейност на
„Бигшоу „ООД, респективно – за воденето на прецизно счетоводство във връзка със
закупуването на стоки от турско карго. Наред с това от нейните показания се установи, че от
подсъдимите познава единствено подс. Н.Т., тъй като се била засичала с нея в И.,
че познава свидетелките Й. Ф. и Й. М.. Така остава неизяснен въпросът дали изобщо
св. И.Д. има отношение към каргодейността и ако – да в какво се е изразявало
нейното участие. Подробни аргументи за доказателственото значение
на показанията, дадени от св. Д., са изложени на л.69 от мотивите.
Неотносими
по своето съдържание към инкриминирания период са и показанията на св. И.
Тахчиева, която е категорична, че не е използвала услуги на карго фирми през
2005г. по семейни причини, свързани с влошеното здравословно състояние на
съпруга й . (от протокол от 02.04.2009г.).
Съдът
стигна до извода, че св. Й. Ф. следва да бъде включена именно в тази група
свидетели, въпреки, че съобщава съществени подробности, свързани с
организацията на износа от Т. на територията на държавата – износител.
Аргументи за това решение на съда се извличат от уточнението на свидетелката,
че не е осъществявала дейност през инкриминирания период, а съществените факти,
за които свидетелства, а именно, за предварителна заявка от неустановеното лице
„Е.”, за името на турската фирма, която
ще се използва за съставянето на документ и за факта на издаване на фактура от
български доставчик – фирма „Е.” (свързана с подс. П.Т. –вж. показанията на св.
В.И. – л.498, стр.2 от СП), касаят периода 2002-2003г. От значителен период преди
инкриминирания датира и търговската дейност на подсъдимата Н. Т.. В тази връзка
е основателен доводът на защитата на подсъдимите Т. за липсата на обосновка
кога и как е възникнала организирана престъпна група.
В
суверенните си правомощия прокуратурата е преценила, че този период не следва
да бъде обхванат с обвинителния акт, поради което съдът не е сезиран да се
произнесе по въпроса дали транспортният канал „Н.К.” е съществувал и преди
2005г., както и дали организацията е останала непроменена до края на 2005г.,
когато във връзка с настоящото производство каргото престава да функционира.
Единствената доказателствена стойност в показанията на св. Й. Ф. се отнася до установяване на факта, че действително износът
на територията на Т. в И. е бил организиран с участието на неустановено лице с
името „Е.”. В този смисъл показанията на св.
Ф. допълват показанията на свидетелите К.Д., Станимир Димов и Ж. Ж. за
съществуването на лице с посоченото лично име, което е заемало ключова роля при изготвянето на документите
от страна на турския доставчик. Показанията на св. Ф. са основание и да се приеме, че дейността
на въпросната „Е.” датира от значителен период преди инкриминирания, т.е. от
2002-2003г.
С
представителство пред митническата администрация се е занимавала и св. Т. А..
Съдът дава вяра на нейните показания. Функциите на св. Аригорова се свеждали до
това да обслужва отделни вносове на транспортния канал, организиран от подс. Н.Т.
ГКПП К.А., но преди инкриминирания период – според свидетелката до м. август
2005г. (л.500, стр.2 от СП). Именно поради стесняване на инкриминирания период
от обвинението от 15.09.2005г. до 09.12.2005г., съдът счете, че показанията на св. А. следва да бъдат включени в тази
група от свидетели. Доказателственото значение на нейните показания се свежда
само и единствено до проверката за
достоверност на други свидетелски показания относно документите, съпътстващи
стоката при внос от Т. – въпрос, който съдът обсъжда на л. 73 и л.91 от мотивите.
Настоящият
състав на съда счита, че показанията на първата група свидетели наред с
показанията на втората група в най - голяма степен разкриват факти, относими
към предмета на доказване, очертан в обвинителния акт, поради което тази група
се явява първа и по доказателствено значение за дейността на каргото на
територията на Република Б.. Ето защо
съдът отделя специално внимание на тази група гласни доказателства, като ги
обсъди поотделно и в съвкупност.
Съдът
счете, че този подход при анализа на свидетелските показания е наложителен, тъй
като повечето от свидетелите в тази група не са се познавали помежду си, от
своя страна са имали ограничен контакт с един или двама от подсъдимите.
Същевременно макар и за дейността на каргото да е характерна известна
цикличност ( повтарящи се вносове по описаната по - горе хронология), същата се
е развивала в значителни пространствени измерения (с начало, водещо от територията на Т. до склад “Лоза” на
територия на РБ, С., в административния район на
митница “Г.”), развивала се е динамично във времето (с промяна на търговския
субект, осъществяващ вноса и с промяна на кръга от обслужващи дейността
свидетели, както в областта на митническото агенство, така и при дейностите, свързани с деклариране на
стоки пред МБ “Г.” - първоначално от св.
Пейчев, след това от св. Г. и най-накрая – в инкриминирания период – от подс. Ю.К..
Поради изложените по - горе по – широки мащаби на действие на каргото и
необходимостта да се изследва наличието на противоречия в гласните
доказателства показанията на отделните свидетели в първата група следва да
бъдат разгледани в поотделно и в съвкупност.
Показанията на свидетелите от първата група следва
да бъдат обособени в отделни подгрупи в зависимост от това към коя обслужваща
каргото дейност имат отношение.
- Така, една от дейностите се явява митническото
агентство, представителство пред митническата администрация и подготовка
на митническите декларации.
В
тази подгрупа следва да бъдат включени показанията на свидетелите Н.Г., Малек
Хусеин, Виолета Добрева, Мая М., З.Т..
При съпоставка с тези гласни доказателства следва да бъдат обсъдени и в
съпоставка с показанията на св. М.К..
Вярно е, че свидетелката не е била ангажирана пряко с митническо агентство по
отношение на фирмите, ръководени от подс. Н.Т..
Изясни се обаче, че свидетелката К.ва е била собственик на фирма „К.”ООД
с предмет на дейност – внос на стоки от Т. и е упражнявала конкурентна дейност,
подобна на осъществяваната от „Н.К.”, при това в един и същи период и с помощта
на един и същи митнически агент – св. З.Т.. Именно затова и толкова, доколкото
се установява, че св. З.Т. по едно и също време е работела едновременно за
фирми, ръководени от „Н.К.” и за фирма, собственост на М.К., (тя е притежавала
пълномощни и за П.ките фирми – „Б.Т.” и „К.”, така и за фирмата на М.К.), е от
значение синхронът в показанията на Т. и К.ва.
Относно
митническото агентство в С.
Съдът
приема показанията на св. З.Т. за добросъвестни и достоверни. От съвкупната
преценка на показанията, дадени от св. Т., Г. и Хусеин се установи по несъмнен
и безспорен начин, че транзитната декларация не е била подписвана от св. Т., а
от отговорното лице по гаранцията. Неоснователни са възраженията на защитата,
че тази свидетелка е повлияна от факта на промяна на нейното процесуално
качество от обвиняемо лице в свидетел след прекратяването на наказателното
производство срещу нея. В голямата си част нейните показания обслужват именно
позицията на защитата, което изключва поети от свидетелката ангажименти към
обвинението. Съобразно своя професионален и житейски опит св. Т. е формулирала
в показанията си понятието за „карго” (л.602, стр.2 от СП). От показанията на
тази свидетелка се установява, че поначало карго дейността осигурява транспорт, митническо обезпечение
на стоките през граница, доставката им на територията на РБ и осигуряването на
тяхното получаване от клиенти. С твърдението на свидетелката Т., че тази
дейност е невъзможна без офис в съответната държава – износител ( „ това е
фирма, която има офис в И., може и в друга държава да е „) тя изказва предположение съобразно своя житейски и професионален опит. Не
се установи св. Т. да имала лични наблюдения и впечатления за процесите в И.,
поради което съдът игнорира тази част от нейните показания при извеждане на
фактите по случая. Установи се, че са
съществували лица, съпричастни към организационни функции, свързани
с изготвянето на първичните документи от фирмата – износител. Обвинението обаче не е успяло да установи пълната
самоличност на лицето „Е.”. Не се доказа и офисът на Е. да е бил оборудван или нает от подсъдимите. Тази
непълнота в доказателствата не би била проблем за обвинителната теза при
наличието на яснота какви са били функциите на „Е.” и как тя е комуникирала с
подсъдимата Н.Т. или другите подсъдими. Но тъй като в конкретния случай липсват
доказателства за действия на подсъдимите на територията на Т. или че Н. Т. е имала офис там, твърдението в обвинителния акт,
че подсъдимата Т. е имала доминираща роля при изготвянето на инвойс – фактурите
на територията на Т., остава изцяло необосновано.
Важно
е да се посочи, че от показанията на един от основните свидетели на обвинението
– Зл. Т. не се установи тя да е кореспондирала по какъвто и да е начин с
неустановеното лице „Е.”, респективно – да е получавала от там информация,
която да е предавала на подсъдимите за налични количества стоки извън описаните
в официалната документация, предназначена за митническата администрация.
Тук следва в скоба да се посочи, че съдът дължи произнасяне по възражението
на защитата на подсъдимите Т., направено в ОСЗ на 11.01.2008г. по повод годността
на проведеното ПСД – разпит на подс. Т. пред съдия ( том 3 от ДП), макар и това
възражение да не се възпроизведе от защитата при направеното искане за
прочитане на показанията на Т. ***. 02.04.2009г, както и по-късно при съдебните
прения. Настоящият състав на съда поддържа изразеното вече становище в ОСЗ, че
коментарът на доказателствата следва да се извърши в крайния съдебен акт, а не
по неприключил процес.
Съдът счита, че възражението е основателно. Разпитът на Т. пред съдия е бил
проведен на 16.03.2007г. при действието на чл.222 от НПК. По делото не се
съдържат доказателства за уведомяването на другите подсъдими и техните
защитници с оглед евентуално тяхно решение да участват в това ПСД. По арг. от
чл.222, ал.2 от НПК, за да се проведе това действие в тяхно отсъствие, е
следвало поне да се приложат доказателства, че са уведомени за датата и часа на
провеждане на действието. Без съмнение, като е предвидил да се осигурява
участието на обвиняемия и неговия защитник, ако има такъв при провеждане на ПСД
по чл.222 от НПК, законодателят е имал предвид редовна процедура по призоваване
с надлежно приложени доказателства за това. Ето защо и отчитайки
основателността на това възражение, съдът изключи разпитът на св. Т. пред съдия
от годния доказателствен материал.
Само с оглед изчерпателност, следва да се посочи, че дори от прочетените
показания на св. З.Т. не се установиха факти в
подкрепа на обвинението. В този разпит Т. е разказала, че по
принцип си е работила, като митнически
агент на ГКПП „К.А.” през инкриминирания период на хонорар към агенция, когато
получила оферта от св. Д. да работи и за „Н.К.” . Същите факти са възпроизведени и в
разпита й пред настоящия съдебен състав, т.е. и към момента на внасянето на
обвинителен акт обвинението не е разполагало с доказателства за ангажирането на
Т. от подс.Н. Т. и подс.Г. Т.,
респективно не се доказва съгласуване на действията на тези двама подсъдими за
преследването на една обща цел чрез осигуряването на работен екип за нуждите на
каргото- Твърденията на Т. от съдебното
производство, че „повече” се е „чувала с И.Д. от Пазарджик” (л.603,
стр.2 от СП) не се потвърдиха от показанията на Д., но във
всички случаи стана ясно, че не се доказва подсъдимата Н.Т. (или другите
подсъдими) да са упражнявали някакви организационни функции за включването на Зл. Т. в работния процес
чрез издаването на разпореждания към св. Д.. Св. В.И. също отрича да е приемала
и изпълнявала разпореждания, издадени от който и да е подсъдимите, като при
проведената очна ставка с Г. заяви, че задачите са възниквали в процеса на
работа. ( л.809-811, 3 част от СП).
Важно е да се уточни, че Т. не е работела само и единствено за „Н.К.” и
този въпрос е категорично е бил
изяснен още в досъдебното производство в разпита й пред съдия (л.201, стр.2 от
том 3 на ДП – „ по времето, когато
работих за нея знам, че не е било само нейно каргото”…….. „ съгласих се да
работя за това карго, всъщност после
разбрах, че е имало и други колеги към тях”. Така или иначе в тази част нейните показания не могат да се ползват, като
доказателство, но св. Т. и в съдебното производство продължава да поддържа
показанията си за съвместна дейност между различни лица: „Разбирам, ме има групаж, ако ми се обадят други колежки, че имат багаж
в този ТИР, може Надя Т., Марга К.ва, или В.Д., К.А. да имат багаж, може и
други хора….”( л.604 ,стр.1 от СП).
С оглед изложеното съдът ще коментира прочетените показания на св. Т. от
позицията, че дори и да можеха да се използват, като доказателство при
постановяването на крайния съдебен акт, те не могат да бъдат ценени, като
обвинително доказателство срещу подсъдимите.
От
прочетените показания, които св. Т. е дала в досъдебното производство пред
съдия, е видно, че „Е.” е някаква жена в И., която не познава и я е виждала веднъж. При този разпит на Т.
обаче липсва какавато и да е яснота кога, къде и при какви обстоятелства е
виждала „Е.”, както и с какво точно се е
занимавало това лице. При това положение съдът дава вяра на показанията, които Т.
е дала пред настоящия съдебен състав и в които тя заяви, че в инкриминирания
период не е посещавала Т. ( л.602, стр.2
посл. Абзац) и че е комуникирала от турска страна с
неустановено по делото лице на име „С.” ( л.603, стр.1, първи абзац).
Наред
с това в своите показания пред съда св. Т. е категорична, че в целия период на
нейната дейност на ГКПП „К.А.” са били разпореждани само частични проверки.
Свидетелката Т. твърди „пълна проверка никога не ми е извършвана” ( л.604, стр.2
от СП). В този смисъл от показанията на
Т. не можа да се установи някакво обективно несъответствие между стоки и
документацията за тях през инкриминирания период, още повече такова да е било
сведено до знанието на Т. или на подсъдимите.
Изясни
се, че Зл. Т. е била пълномощник
едновременно на П.ките фирми „Б.Т.” и „К.”, така и на фирма, собственост на св.
М.К., която е осъществявала дейност идентична с дейността на „Н.К.”.
Обвинението е пропуснало своевременно ( още в досъдебното производство) да
оцени много важно обстоятелство, за
което свидетелства Т., а именно, че във втората половина на 2005г. един и
същи камион обичайно е обслужвал повече от едно карго. ( в конкретния случай –каргото на Н. Т. ***).
Този факт се извежда на първо място от прочетените показания на св. Т., която
тя е дала пред съдия ( л.201, том 3 от ДП). В този разпит св. Т. е заявила „ не е било само нейно каргото, било е между
няколко каргаджийки . За нейното зная, че се нарича Н.К.. Другите, които са
участвали, са били на М.К., И.Д. от Пазарджик , русата Данче, червената Данче, К.
Ирен от П. и И. Б. от Пазарджик.” Фактът на създаване на карго организация,
която включва различни водачки при един внос се потвърждава и от показания на
други свидетели – вече в съдебното производство – т. напр. от показанията на
св. Ч. Я., който е бил пълномощник едновременно на фирма „К.” и на фирма „Т.”. М.К.
от своя страна била едновременно пълномощник на собствената си фирма „ К.”,
така и на ползваните от Н.К. фирми - „Б.Т.” ЕООД и „К.”ЕООД и последното
обстоятелство се установява от извлечението, предоставено от общия регистър на
нотариус Й.. (част ІІ и част ІІІ от СП).
Според настоящия съдебен състав дори от цитираните показания на Т. е
видно, че инкриминираната фирма „Т.” по никакъв начин не може да се свърже с „Н.К.”,
като подробни мотиви в тази насока са изложени на л. 132 от мотивите.
Следва само с да се щрихира във връзка с
прочетените показания на св. Т., че и
тази свидетелка твърди фирма „Т.” да е била свързана с личността на св. И. Б.,
а не с личността на подсъдимите. (л.202, стр.1, 1 абзац от СП). Вярно е, че
принадлежността на отделна фирма към различен водач на карго е неубедително изведена от показанията на Т.,
която не потвърди пред съда от къде, как и от кого е почерпила такава
информация. Пред съда тя само поясни, че данните са й препредадени от други
неустановени по делото лица, вероятно от „”И. или К.”. (л.605, стр.2 от СП).
Съдът обаче приема с доверие и тази част от нейните показания, тъй като в тази
част те са потвърдени с преки доказателства – с показанията на св. К.ва и Б..
Във
връзка с организацията на разтоварване на стоките на територията на РБ и
организацията на карго-дейността следва да се посочи, че наличието на едно лице
– в случая св. Я., което да разполага с пълномощно за представителство на
фирми, свързани с различни карга, допълва картината, очертана в показанията на
св. К.ва и Т. за изготвянето на един комплект документи за стоки на различни карга и последващото
неформално уреждане на взаимоотношенията между техните ръководители. Знакови са
и твърденията на св. Т. от прочетените показания, които тя е дала пред съдия в
досъдебното производство, в частта им, че Т. е била ангажирана да работи на К.А.
не от някой от подсъдимите, а от трето лице, което дори не фигурира в списъка
на свидетелите за призоваване към обвинителния акт и понастоящем се явява
неустановено по делото лице – „Й. Д. от Пазарджик”. Дори и да се допусне в
полза на обвинението предположението, че св. Т. е имала предвид не Й., а И.Д.
от Пазарджик – свидетелка с такова име, разпитана по делото, изобщо не потвърди
подсъдимата Н.Т. да й е поръчвала да ангажира Т. за „Н.К.” още повече – за да
се осъществява контрабанда на стоки. Св. Д. пред съда заяви, че познава подсъдимата Н.Т. от И., но не съобщи
нищо за св. Т. и конкретно на въпросите
дали я познава и дали е извършвала каквито и да е дейности по поръчение на подсъдимата Н.Т..
(л.496 от СП). Категорично не се установи някой от подсъдимите или в частност
подсъдимата Н.Т., като ръководител, да е осигурявала възнаграждение за работата
на Т.. Още в досъдебното производство – в прочетените показания на Т., дадени
пред съдия- се съдържа изявлението, че е получавала хонорара си за „всеки
камион” от лицата „И.Д. от Пазарджик” или от „Екатерина Апостолова „ от П.. Св.
Д. обаче не потвърди тази част от показанията на Т., а лицето Екатерина Апостолова от П. е с неустановена
самоличност. Такъв свидетел не фигурира в приложението към обвинителния акт и
неговият разпит не е поискан от съда. Настоящият състав
на съда счете, че събирането на оперативни данни за установяване на самоличност
по две имена в съдебната фаза е дейност, чиито положителен резултат не може да
се обвърже с конкретен срок. В този смисъл и с оглед принципа, прогласен в
разпоредбата на чл.22 от НПК, тази дейност не следва да се извършва в съдебната
фаза на процеса. Ето защо съдът прие от фактическа страна, че св. Т. е получавала възнаграждение за
извършваната от нея дейност през инкриминирания период от неустановено по
делото лице, като в повечето случаи това възнаграждение било изплащано от
съответния шофьор на превозното средство, което пристига от Т. за Б. през ГКПП К.А..
Нито
обвинението, нито присъдата могат да се основават на предположения. В
конкретния случай в прочетените показания
на св. Т. от ДП, дадени пред съдия, се твърди, че тя е получавала
възнаграждение за документалното обезпечаване на вноса при ГКПП Андреево за
всеки камион, без да знае от кого се изпраща или по чие разпореждане се
предават парите. Свидетелката е категорична, че подс. Н. Т. не й е предавала
пари на ръка. Предположението на свидетелката – „ ако е било за нейната фирма ( т.е. за фирма на подс. Н. Т.), значи тя ми го е пращала” не може да
бъде доказателствена основа за постановяването на осъдителна присъда срещу Н. Т. с оглед обвинението за осъществено
ръководство на дейността на каргото на ГКПП К.А.. Още повече, че достоверността на такова
твърдение се елиминира при съпоставка с показанията на св. К.ва, както и с
оглед изявлението на св. Т. в СП, че стоката е била групажна. Изясни се,
че във всеки отделен случай фактурата се
е оформяла на този получател ( на ръководена от него фирма), който води най –
много клиенти. За тези уговорки обаче не е оставала документална следа, още
повече по думите на Т. и К.ва, в тях не са участвали трети лица. Пред съда тя
заяви „ те се разбираха на коя да пуснат
документите”. И в тази посока не остава никакво съмнение от примера, даден
от св. Т., че ако в камион с 50 м3 вместимост има стока на подс. Т., която
заема 20 м3, то тогава М. К.ва има 30 м3 багаж и съответно транзитната декларация в този
случай Т. оформяла на фирмата, с която
работи св. М.К.. В светлината на тези обстоятелства съпричастността
на подсъдимия К. по отношение на ръководената от св. К.ва фирма „К.”,
документация на която се установи, че е вземал от офиса на св. М. ( митнически
агент към МБ „Г.”), намира своето логично обяснение. При изготвянето
на обвинителния акт обвинението е
пренебрегнало доказателственото значение на тези твърдения и фактите, които се
установяват с тях. Защото, ако фирмите на св. К.ва внасят стоки на клиенти,
които са ангажирани от „Н.К.” и обратно – ако „Н.К.” внася стоки, които са били
описвани в товарен списък в Т. от служител на „К.”ООД, и особено ако за взаимоотношенията между
водачите на каргата липсва документална следа, дори и при наличието на
обективно несъотвествие между наличности и декларирани стоки, остава недоказуем
субективният състав на престъплението по чл.321 и чл.242 от НК, за което са
обвинени подсъдимите.
Съдът
констатира, че показанията на св. Я. не могат да бъдат доказателствена опора на
твърдението в обвинителния акт, че при пристигането на камион на
инкриминираните фирми, нито един не е отивал в получаващото митническо
учреждение – МБ „Г.”, а в склад „Л.*” (л.7 от ОА). Св. Я. твърди, че е бил
пълномощник и на фирма „К.”, и на фирма „Т.” , но не споменава стока на тези
фирми да е била разтоварвана в горепосочения склад. Свидетелят посочва разтоварване
на неидентифициран „ склад на автовоз” (
л.157, стр.2 от СП). В тази връзка не може да се изключи от фактическа страна
стоки, собственост на „К.” да са били разтоварвани и на друго място от св. Я.,
т.е. на място различно от складовете на ул. „Стар лозенски път” № 37.
Извод
за товаренето на групажна стока, събрана от различни карга, от фактическа
страна се обосновава най – вече от твърдението на Т., че документите били
оформяни на името на тази фирма, на която стоките били в повече. (л.603,
стр.1 от СП). Съдът няма причина да се съмнява в това твърдение на св. Т., тъй като нейните показания в тази част са
изцяло потвърдени от показанията на св. М.К..
Последната в показанията си пред съда твърди, че е организирала натоварване
на стоки на свои клиенти със стоки, закупени от търговци, които ползват други
карга, в един и същи камион, за да
се изпълнят изискванията на турските митнически власти да се запечатват
камиони с голяма кубатура. Свидетелката потвърждава, че „ се е комбинирала” с
различни лица от П., а за стоките с дестинация към С., се е комбинирала с
подсъдимата Н.Т., тъй като сама със своите клиенти не е могла да напълни камион със стока ( л.502,
стр.2 от СП). При съвкупната преценка на
показанията, дадени от св. З.Т. и М.К., се обосновава извод, че в инкриминирания период, а и преди това, е
била създадена практика в един и същи камион да се товарят стоки, които се
транспортират от различни карга, като в този случай документите от фирмата –
износител се оформяли на тази фирма, която разполага с повече стока в камиона.
Свидетелката К.ва твърди „2004 г. съм
работила с нея (т.е. с подс. Н.Т.), после
и с моята фирма съм й вземала неин багажа да
й качвам и тя ми е вземала” (л.503, стр.1 от СП). В този случай и при така описаното
„комбиниране” на багаж е невъзможно да се обоснове от субективна страна
знанието на подсъдимите за вида и броя
на артикулите, които се товарят в същия камион от други карга, респективно
знанието за евентуално тяхно несъответствие с документите за износ, изготвени
от турската фирма, при все че те са вписани наред със стоките на „Н.К.” в един
и същи първичен счетоводен документ. И
това е така, тъй като св. М.К. не съобщава да е уведомявала подсъдимата Т. за
вида и броя на артикулите, които се внасят с ръководеното от нея карго. Няма
нито преки, нито косвени доказателства и Н. Т. да е уведомявала св. К.ва за
същия факт. Не може да се пренебрегне и
фактът, че св. Т. активно е преупълномощавал на два пъти ( на 10.09.2005г. и на
15.09.2005г.) М.К. във връзка с търговската дейност на „Б.Т.”ЕООД ( л.338,
л.344 от СП). К.ва е била упълномощена и от св. З. да представлява „К.”ЕООД,
видно от извлеченията от общия регистър на нотариус Й., приложен в ІІІ част на
СП. Обвинението не дава отговор нито в обвинителния акт, нито в пледоарията си
пред съда за нуждата Т. и З. да
преупълномощават и други лица, освен подс. Ю.К., включително и М.К., и склададжията
Г., и св. Д. И., който не бе установен за разпит, дори и св. А., която е работела за каргото до м. август 2008г. да представляват пред различни институции П.ките
фирми. Издаването на посочените пълномощни във всички случаи е показателно за
това, че дейността на М.К. и Н.Т. не е била нито структурно, нито строго
документално разграничена. Във всички случаи не се доказа пълномощното, дадено
на св. К.ва за „Б.Т.”ЕООД, да е било
оттеглено, респективно да се изключат нейни действия на управление със стоки на
тази фирма.
От показанията
на св.Н.Г. се установява, че подсъдимите Н. и П. Т. са работили в сътрудничество с ЕТ”С.”,
собственост на св.Малек Хусеин, но в период от време, значително отдалечен от
инкриминирания (2000-2001г.). Установява се също така, че дейността му с тези
две подсъдими била същата, както и със св. З.Т., т.е. като клиенти на фирма за
митническо агентство в гр. С.. В този смисъл показанията на св. Г. допълват
картината, очертана в показанията на св. Ф., за началото на карго дейността в
период значително отдалечен преди инкриминирания.
От показанията на св. Г. се установи, че фирма
„С.” е функционирала от края на 1990
г. (в този смисъл са показанията на св.Хусеин от
11.01.2008г.). Съдът прие за добросъвестни показанията на св. Г. в частта, в
която е описана дейността на ЕТ”С.”.
Няма
никакво съмнение, че тази фирма, която е била свързана с митническо агентство,
търговия и посредничество, не е имала
неприключени гаранции във връзка с фирмите, обслужвани от З.Т., респективно –
във връзка с дейността на подсъдимата Н. Т..
От
показанията на св.Хусеин или упълномощени от него служители (св.Н.Г.) се
установи какви документи са били изготвяни във фирма „С.”, а именно -
декларация и товарен списък, включващ описание на всички внасяни в страната
стоки. Установи се, че до 2000
г. документите за транзитните операции подписвал
св.М.Хусеин, а след този период, т.е. към инкриминирания период – упълномощено
от него лице.
Показанията
на св. Г. са от съществено значение за преценка на конкретната функция, която З.Т.
е изпълнявала за каргото на ГКПП К.А.. Именно от показанията на този свидетел
се установява, че той лично е участвал в подготовката на декларация, товарен списък, като информацията от посочените документи осигурявал
и по електронен път (на дискета), т.е. участието на З.Т. е било сведено само и
единствено до ангажиране на фирма за митническо агентство. В тази връзка
показанията на св. Зл. Т., срещу която наказателното производство е прекратено
от прокуратурата, в частта им, че не е изготвяла документи на каргото, са
изцяло потвърдени от независим и добросъвестен свидетел ( св. Г.). Св. Т.
заявява „ аз лично не съм изготвяла
нейните документи ( т.е. на Н.Т.), нямах
такава програма. Наемах друга фирма за това…..” –л.602, стр.2 от СП).
Показанията
на св. Н.Г. и З.Т. са в пълен синхрон и относно обстоятелството, че информация за попълването на документите била получавана чрез факс от Т. на
фактури, ЧМР, сертификат за произход на стоката или им били предоставяни
документи от шофьора на камиона. Св. Г. твърди „ фактурите от Т. получавах по факс или с камион” (л.154, стр.2 от
СП). От съвкупната преценка на показанията, дадени от св. Т. и св. Г., става
ясно, че транзитните документи са били изготвяни изцяло въз основа на
получената от Т. фактура. (л.602, стр.2, посл. Абзац от СП), след което
първичните и транзитните документи били предоставяни на митница - гр.С. за проверка. ( от показанията на св. Г.
–л.154, стр.2 от СП). Изводът е, че въз основа на тези свидетелски показания,
съпоставени с показанията на свидетелите от втората група, не се установява
някой от подсъдимите да има каквото и да е участие, както от обективна страна,
така и от субективна при съставянето на основните първични документи от Т.,
респективно при пренасянето на информацията от тях върху транзитните документи,
изготвяни в офиса на фирма „С.”.
От
показанията на свидетеля Г. се установи, че с гаранция фирмата на св.Малек
Хусеин поемала ангажимент, че транзитно преминаващият камион, за който е
издадена гаранцията, ще премине КПП до съответното митническо бюро, в
конкретния случай за движението им по дестинация от гр.С. до получаващото
митническо бюро, като копие от
гаранцията, ЕАД и товарния списък се изпращали на получаващо митническо бюро и
същата се считала за приключена от
момента на подаване на декларациите за внос и манифестиране на стоката,
посочена в списъка. Става ясно, че свидетелят Г. е изготвял транзитната
митническа декларация в „ пълно
съответствие” с фактурата, която е била предоставяна от Т. ( л.154, стр.1
от СП). При тази процедура по съставянето на документи е видно, че от решаващо
значение за наличието на съответствие между описанието на стоките в документите
и фактическата наличност в превозното средство, в което са натоварени стоките
за внос от Т. в Б., е прецизното
съставяне на първичния документ в Т.. Както вече се изясни от показанията на
втората група свидетели, в при оформянето на документацията в Т. не се доказа
участие на подсъдимите.
Съдът
прие за установено въз основа на показанията на св. Г., че информация за
манифеста ЕТ”С.” получавала по служебен път, след което се прекратявали
задълженията им по повод поетата гаранция. Установено е по несъмнен и безспорен
начин, че св.З.Т. е обслужвала „Н.К.”, както и други карга чрез фирма ЕТ”С.”. Вярно е, че самата Т.
споменава името Г. Пачов, като отговорно лице по гаранциите, а не св. Г., но
според настоящия състав на съда се касае за неточност в нейните показания, тъй
като самият Г. потвърди, че е познавал Т., като клиент на фирмата, като я
идентифицира точно с личното й име. Въз основа на показанията на св.Н.Г. се
установява, че Т. е била клиент на ЕТ”С.” за период от 3-4 месеца, като за
ситуирането на конкретния период в годините св.Г. не е съхранил спомен. От
друга страна св.Н.Г. е запазил категоричен спомен, че в декларациите е описвал
мястото, където фирмите на св.З.Т. са били насочени към обмитяване. Подробни
показания за документооброта по повод издаването на транзитна декларация дава и
св. А. (л.502, стр.2 от СП). Така например в разказа си св. А. споменава, че
задължително пред митническите власти на отправна митница ( ГКПП К.А.) се
оформя досие на вноса от всички
документи, необходими за декларирането на стоката и пред вътрешна митница, а
именно - товарен списък, фактура, ЧМР,
транзитна декларация. Специално за транзитната декларация от показанията на св.
А. се установява, че същата се е издавала в четири екземпляра – за досието при
ГКПП К.А., за данъчните власти, за клиента и за вътрешната митница. От
съвкупната преценка на показанията, дадени от св. А. и св. Хусеин, се
обосновава извод, че транспортният канал на стоки „Н.К.” е функционирал бързо,
ефективно и без да причинява щети на партньорите си, ангажирани по обслужването
на вноса. От показанията на горепосочените свидетели не се установи случай с „Н.К.”,
при който екземпляр от транзитната декларация от вътрешна митница да не е бил
върнат на отправната, респективно – подобни действия да са довели до
невъзможност ЕТ „Малек Хусеин” да не
може да си освободи гаранцията.
Установи се, че от бизнеса си в
транзитирането и от периода 2002-2003г. св.Хусеин се запознал с подсъдимата П.Т..
Липсват обаче негови показания относими към конкретно участие на П. Т. в „Н.К.”
през инкриминирания период.
При съпоставка на свидетелските
показания на св.Н.Г. с писмените доказателства по делото – декларация за
транзит и сертификат за обща гаранция (л.138-л.139 ,т.18 от ДП) е видно, че
мястото на дейността на фирма ЕТ”С.” и на св.З.Т. ***. Следва да се посочи,че в
доказателствения материал по делото са включени и такива транзитни декларации и
сертификати, които са неотносими по делото, тъй като визират период, различен
от инкриминирания.Т.напр. цитираната по-горе транзитна декларация и сертификат
за обща гаранция са издадени на 06.04.2004г., а с обвинителния акт е
инкриминиран периода от 15.09.2005г. до 09.12.2005г.
В обобщение – при обсъждането на
показанията на свидетелите, свързани с изготвянето на транзитните документи на
ГКПП К.А. и показанията на свидетелите от втората група се налага да се отвори
скоба и да се посочи началото на периода на създаването на карго дейността,
квалифицирана от обвинението като организирана престъпна група. Без съмнение от
показанията на св. Ф., К.ва, А. е видно, че тази дейност води началото си от
2000-2001г., макар и организацията да е
претърпяла различни изменения във времето. Показателни за този факт са и
твърденията на св. Н.Г., че познава подсъдимите Н. и П. Т., като с тях е
работил в периода 2000-2001г. същата дейност, както и със св. З.Т..
(л.154, стр.2 от СП). В пледоарията пред съда обвинението не отговори на
въпроса как и защо началото на инкриминирания период е фиксирано на
15.09.2005г., въпреки че и преди този период подсъдимите Т. са осъществявали
сходна дейност. Съдът не приема и доводите на защитата на защитата на
подсъдимия К. ( адв. Д.), макар и наведени в
шеговит тон, че началото на периода вероятно се свързва с началото на
учебната година. В същия смисъл са и възраженията на защитата на
подсъдимите Т. за липсата на описание в обвинителния акт, както и
доказателствена основа за това кога и кака е била създадена организираната
престъпна група и как е била съгласувана волята между ръководителите и
членуващите в нея. ( 1186 от СП). В обвинителния акт в
действителност е посочено, че първият
внос с фирма „Б.Т.”ЕООД е осъществен на 15.09.2005г. (л. 23 от ОА), което от
фактическа страна намира доказателствена опора в приложение № 3 от заключението
на допълнителната финансово- икономическа и митническа
експертиза, назначена и изслушана в съдебната фаза на производството. Обвинението
обаче е пропуснало един съществен детайл, че специално този внос на стоки с „Б.Т.”ЕООД
е извършен с манифестирането на стоките от св.Л.Г.. Действително този факт е
изяснен в съдебната фаза на производството от заключението на допълнителната
съдебно икономическа и финансово-митническа експертиза (л. 13/53). Обвинението обаче е било длъжно още в досъдебното производство да
подкрепи с доказателства фактологията за самоличността на физическото лице,
което манифестира стоки от внос на 15.09.2005г. (л.23, посл. абзац от ОА). Това
не би било проблем по фактологията, на която се крепи обвинението, ако в
обвинителния акт не се твърди участие на подс. К. при цялостното обслужване на
вноса пред вътрешна митница. Но тъй като в конкретния случай се твърди именно,
че само и единствено подс. К. е обвързан с митническото обезпечаване на внос на
турски стоки с фирма „Б.Т.”ЕООД ( л.
23 от ОА) горният пример е показателен
за липсата на доказателствена опора на това твърдение.
Съдът не се съгласява с тезата на обвинението, че
създаването и ръководството на търговската дейност, квалифицирана, като
престъпна, е започнало на 15.09.2005г. Аргументи за това несъгласие се извличат
от противоречията по фактите в обвинителния акт, както и липсата на обоснованост
с доказателствени материали.
Факт е, че при формулирането на обвинението, както и при очертаването на неговите фактически
рамки, защитата е поставена в позиция да гадае за доказателствената основа на
много от фактическите положения, възприети в обвинителния акт. Още повече, че
договорът за наем на склад „Л.*” , приложен по делото (л.166, том 16) е сключен
на 03.10.2005г., т.е. след началото на инкриминирания период и тази дата се
потвърди от показанията на св. Н.А. (л.450, стр.2, л.451 от ІІ част на
СП). От обвинението не беше предложен
анализ за липсата на идентичност между периода на наемане на склада от „Б.Т.”ЕООД
и инкриминирания период, респективно, на какво основание тази фирма е обвързана
с мястото, където се твърди, че е извършвана престъпна дейност за периода от
15.09.2005г. до 03.10.2005г.
За да се извърши престъпление по чл.321,
ал.3 от НК не е необходимо подсъдимите да бъдат осъдени за конкретно
престъпление по предходните алинеи на чл.321 от НК, към които алинея трета препраща,
т.е. в конкретния случай не е било необходимо да се докаже даже реализацията на
конкретен контрабанден внос. ( Обвинението
е счело, че такъв внос е осъществен за първи път на 15.09.2005г., макар
и да не се потвърди в този случай подс. К. да има някакво участие.) Достатъчно е било да се установи
единствено целта да се извършват този вид престъпления. Следва да се
установи ръководство на групата чрез издаването на разпореждения от
ръководителя на групата за натоварването в превозни следства на стоки, които не
следва да бъдат декларирани пред митническите власти, разпореждания за
укриването на стоките ( евентуално в тайник на превозните средства) и
разпореждания за последващото разпределение на имотната облага, получена от
престъплението контрабанда. За да е довършено престъплението по чл.321, ал.3 от НК е достатъчно даденото от ръководителя разпореждане с посочено по-горе
съдържание да е стигнало до някой или до всички членове на групата. Ръководен от това разбиране, настоящият съдебен състав счита, че е
неоснователен довода на защитата на подсъдимите Т. за принципната
необходимост да се установи контакт
между ръководителите членовете на една организирана престъпна група, за да бъде
тяхното деяние съставомерно. Съдът счита, че за съществуването на организирана
престъпна група не е нужно субектите на
групата да се познават помежду си, респективно да осъществяват контакт.
Достатъчно е да съзнават, че се дейността си подпомагат постигането на общи
престъпни резултати. Именно и в тази връзка произлиза законодателното решение,
че не е необходимо да има формално разпределение на ролите, нито да се събират
доказателства за развитието на структурата на групата. В конкретния случай обаче
липсват доказателства подсъдимите да са преследвали постигането на общи престъпни
резултати, да са били обединени от обща идея да извършват престъпления. При
собствен анализ на доказателствения материал, съдът констатира, че липсват
доказателства за каквито и да е издадени от Н. Т.
и Г. Т. разпореждания да се търси дружество, с което
да се осъществява контрабанда,
включително и в инкриминирания период.
Регистрационният
номер на пълномощни, издадени от св. Стоян Т. (преупълномощен от Б. Т.а –
собственик на „Б.Т.”ООД ), с които преупълномощава подс. Ю.К. за различни
дейности на фирмата, датира именно от 15.09.2005г. Този факт се установява от
извлеченията от общия регистър на нотариус Й. (л.334 от СП). На същата дата св.
Т. е преупълномощил със сходни права и св. Т. А., лицето Алейдимов Махмудов, св. М.К. и св. Л.Г.. Пълномощни за преупълномощаване на същите
лица от Ст. Т. обаче са издадени и на 10.09.2005г. (л.341 – л.346 от СП
– препис извлечение от общия регистър на нотариус Й.), а пълномощното за св. З.Т.
датира от 20.09.2005г. (рег. 4734
и рег. № 4735 от общия регистър на нотариус Й.). Самият Т. е упълномощен
от Б. Т.а да представлява нейната фирма на 07.06.2005г., а решението за
регистрация на тази фирма е от 06.06.2005г. ( видно от предявените ВД, иззети
от Ю.К. с протокол за обиск и изземване от 09.12.2005г.). От показанията на св.
Т. от съдебното производство е видно, че именно с цел да бъде използвана за
карго на стоки от Т. е била регистрирана „Б.Т.” ( свидетелят заявява „търсеха хора да се занимават с вноса за
турски стоки да се отвори склад на едро….. с тази цел се направи фирмата” –л.161,
стр.1 от СП).
Така и с оглед изложеното твърдение
в обвинителния акт, че подсъдимият К. „търси
дружество, което да бъде използвано за вносител…….по поръчение на Н.Т. ” (
л.22 от ОА във връзка с фирма „Б.Т.” ЕООД) следва да се обсъди в два аспекта:
На
първо място – така поставеният критерий за началото на
престъпната дейност на подсъдимите, обособено от издаването на разпореждане от
страна на подс. Н. Т. да се търси дружество, чрез което да се осъществява
контрабанда, влиза в непреодолимо противоречие с фактическите рамки на
инкриминирания период, очертани в първи пункт от диспозитива на обвинителния
акт. И това е така, тъй като според
тезата в обстоятелствената част на обвинителния акт целта да се върши
контрабанда е формирана и разпорежданията в тази насока са издадени още по повод търсенето на фирма „Б.Т.”ЕООД.
От доказателствата обаче се установява, че в началото на инкриминирания период
– 15.09.2005г. подсъдимият К. не е
започнал тепърва да търси дружество,
което да се използва за внос на турски стоки. Към този момент неговата
регистрация отдавна е била факт, факт са били и вече издадени
пълномощни от Т. към други лица (включително и за подс. К.) да представляват
това дружество. В този смисъл обвинението поставя всички действия, свързани с търсенето на нова
фирма – в случая – „Б.Т.” ЕООД, извън
инкриминирания период, поради което отнема възможността на съда евентуално да осъди подсъдимите за тяхната
дейност, свързана с издаването на разпореждания за търсенето на ново дружество
с цел да се извършва контрабанда на турски стоки и изпълнението на тези разпореждания,
дори и да се съберат доказателства за такива действия.
На
второ място това твърдение
в обвинителния акт не намери подкрепа в доказателствения материал по делото.
Поначално не се доказа подсъдимият К. да е инициатор на създаването на „Б.Т.” ,
не се доказа и това дружество да е регистрирано по поръчение на подсъдимата Н.Т.. Извод в тази насока се обосновава от
показанията на св. Стоян Т., който заяви, че е бил търсен от съвсем други лица
– М. и В., както и че тези лица именно са му съобщили имената, на които следва
да бъдат издадени пълномощни. (л.161, стр.1 от СП). В тази част показанията на
св. Т. влизат в противоречие с показанията на св. А., която потвърди пред съда, че тя лично е запознала Т.
и З. с подс. К. по тяхна инициатива
(л.499, стр.2 от СП). Съдът
приема с доверие показанията на св. Т.,
тъй като от разказа на св. З. и З. се установи, че те поначало не са имали
контакт с никой друг, освен със своя съгражданин от гр. П. - св. Т.. След като
не се потвърди от З. да е търсил лице за
контакти чрез св. А., следва да се приеме за достоверно казаното от Т. за
организационната функция на „М.” и „В.”.
Никой от горепосочените свидетели – Захови, Т., А., В.И. не потвърди
тезата на обвинението подсъдимият К. да е бил ангажиран с търсенето на ново
дружество или подсъдимите К. и Н. Т. да са издавали разпореждания на „М.” ( от проведената очна ставка между св. И.
и св. Г. се установи, че лицата „М.” и „В.” са съответно Д.И. и В.И. –
л.809-л.811, ІІІ част от СП). В този смисъл са изложени мотиви при анализа на
доказателствената съвкупност, относима към дейността на фирма „К. ЕООД. При
съвкупната преценка между показанията на св. В.И. с показанията на св. З. и св.
Т., се обосновава изводът, че регистрацията
на П.ките фирми пряко се предшества от съществуващото преди това пряко
познанство на св. И. със св. М.З. (л.498 от СП). Св. З. допълва разказа си за
близките отношения между св. М.З. и Стоян Т. с факта, че впоследствие именно
св. Т. е заел водещо място при организацията на дейността, като твърди, че „ се
води ръководител на двете фирми” (л.350, стр.2 от СП). Извод в тази насока
съдът извлича и от показанията на св. И., в които тя потвърди, че е
запознала св. Танев и З. с Ю.К.. Така
показанията на св. Аригрова в частта относно начинът, по който подс. К. е бил
въведен за обща дейност с П.ките фирми, остават изолирани от останалия
доказателствен материал, а фактическите рамки на обвинението за ръководната
роля на подс. Н. Т. и натоварването на К. с разпореждане за търсенето на
„чисти” дружества, следва да се приемат за
неподкрепени с доказателства. Този недостатък не може да са преодолее
само със служебното начало, което се
прилага от съда. Обстоятелствената част на обвинителния акт очертава
фактическите параметри на произнасянето на съда по повдигнатото обвинение ( В
този смисъл Р 65/02.02.2006г. по н.д. 664/2005г. на І Н.О.) В обстоятелствената
част на обвинителния акт началото на инкриминираната дейност е възприето с
оглед периода на регистрация на „Б.Т.”ЕООД, която е поставена в причинно –
следствена връзка от нуждите на подсъдимите от ново дружество, за да се
осъществи с него преследваната цел – контрабанда на стоки. При издаването на
разпореждане от подс. Н. Т. и свеждането му до знанието на подс. К. за
регистрацията на дружество, което да се ползва за контрабанда на стоки,
осъществяването на престъпление по чл.321 вече би било факт. Следва да се
отбележи, че съдът не разполага с
правомощия в разпоредително заседание да обсъжда обосноваността на обвинителния
акт и съответствието му със събраните доказателства. Ето защо липсата на
конкретни данни в ОА за датите на регистрацията на „Б.Т.” и взаимоотношенията
между свидетелите, които са обосновали регистрацията и преупълномощаването на
други лица да представляват това търговско дружество, за да се постигне целта,
която се твърди от обвинението (контрабанда на стоки), не са били основание за
прекратяване на съдебното производство. Те обаче са заложили трудности за
обосноваването на обвинителната теза. При съобразяването на фактическата
обстановка, изложена в прокурорския акт, с данните за регистрацията на „Б.Т.” и
„К.”, обвинението би обосновало или коригирало изводите си за фактическия състав на престъплението, очертан в
диспозитива на ОА. Твърдението в обвинителния акт, че „Б.Т.” е била регистрирана по инициатива на подс. Ю.К.
и нареждане на подс. Н.Т. поради спешна
нужда от „”ново,” чисто” и „некомпрометирано” дружество, не намира опора във
факта на регистрацията на това дружество от м. юни 2005г. Тезата регистрацията
на П.ките фирми да е обвързана с предварително взето решение на организирана
престъпна група, за да се осъществява контрабанда на стоки от Т., още повече се
разколебава с оглед датата на регистрацията на „К.”ЕООД и обстоятелствата,
разкрити от св. З., които са предхождали създаването на това търговско
дружество. Така от показанията на този свидетел става ясно, че инициативата
спрямо него е изхождала само и единствено от св. Т.. В контакта с това лице се изчерпва информационната връзка
на З. с търговската дейност на „К.”ЕООД. (от показанията на св. З. –л.651,
стр.2 от СП). При съпоставка на
показанията, дадени от З. и Т. с решение
№ 1359/ 27.05.2005г. по ф.д.
694/2005г. на Благоевградски окръжен съд, с което е регистрирана „К.”ЕООД, се
обосновава извод, че отношенията на св. Т. с лицата В.И. и Д.И. би следвало да датират най – късно от
м. май 2005г. И това е така, тъй като по думите на З. „К.”ЕООД е създадена
именно по настояване на Т., а Т. от своя страна е взел решение за съдействие
именно под давлението на лицата „В.” и „М.”, не и на някой от подсъдимите. Св. Т.
е категоричен, че по настояване на въпросните две лица „ В.” и „М.” взел
решение за преупълномощаването на други лица във връзка с дейността на фирмата.
Пределно ясни са показанията на св. Т. „
След запознаството ми с М., с В., те ми
казаха, че трябва да се издаде пълномощно на това и на това лице, те ми дадоха
имената, на които трябваше да се издадат пълномощни”.(л.161, стр.1 от І
част на СП). В тази връзка не се доказа твърдението в обвинителния акт, подс. К.
да е организирал регистрацията на дружествата, както
и че изобщо е получил разпореждания в този смисъл от подс. Н. Т. или от други
подсъдими. Нещо повече, не се установи въпросните лица „В.” и „М.” да са били
изпратени от някои от подсъдимите и да са действали по разпореждане на подс. Н.
Т. или Г. Т., които съгласно обвинението се явяват ръководители на организирана
престъпна група. Не се доказа твърдението в обвинителния акт, че чрез св. Т.
подс. К. е осъществил контакт със св. М.З., който се е съгласил да предостави
за ползване дружеството, което вече е регистрирал на името на своята майка.
(л.23 от ОА). Хронологията на фактите, която се установява от свидетелските
показания, е различна. И „Б.Т.” , и „К.” са били регистрирани в период, който
значително предхожда инкириминирания, първата – през м. юни 2005г., а втората –
през м. май 2005г. , респективно от съчетания анализ на показанията, дадени от
свидетелите Т. и З., се установява, че дейността на лицата „В.” и „М.” следва
да се е развила преди този период, съответно – и издадените разпореждания към
тях евентуално да осигурят фирми за контрабанда, също би следвало да са
издадени преди това, а не към 15.09.2005г. Но по-същественият пропуск тезата на
обвинението е, че липсват преки или косвени доказателства В.И. и Д.И. да са действали по поръчение на
организирана престъпна група, липсват доказателства подс. К. да е знаел по чие
разпореждане действат тези две лица и именно за това ( с намерение да извършва
престъпления по чл.242 от НК) да се е съгласил да участва, като декларатор на
стоки, внос от Т. на името на П.ките фирми. Няма съмнение, че лицата „В.” и „М.”
са изпълнявали ключова роля не само при
информирането на Т. на кого да издаде пълномощно във връзка с дейността на „Б.Т.”
ЕООД, но и при определянето на неговия кръг от запознанства. Така според
настоящия съдебен състав следва да се интерпретират твърденията на св. Т. „ от там дойде и запознанството ми на
Аеорагарата с Ю.се запознахме”. (л.161, стр.1 от І част на СП). Според Т. –
същите лица „М.” и „В.” са организирали и правните услуги на „Б.Т.” във връзка
с инкриминирания внос на 25.10.2005г. Не се установиха обаче преки или косвени
доказателства действията на свидетелите Иванови да са разпоредени от подс. Н. Т.,
както и за тези разпореждания да са знаели другите подсъдими. В показанията на
св. В.И. такива твърдения не се съдържат, липсват и приобщени към
доказателствения материал показания на св. Д. И. в подкрепа на обвинителната
теза.
Началото на възприетия от обвинението
инкриминиран период следва да се обсъди и с оглед момента на издаването на
пълномощни. Пълномощните за различни лица, свързани от обвинението с „Н.К.”, са
издадени едва през м. септември същата година. От приложените препис-извлечения
от общия регистър на нотариус Й. (л.748 б.”а”-„м”, ІІІ част от СП) от М.З. за
фирма „К.” са издадени на 14, 15 и 20 септември 2005г. Преупълномощаването по
отношение на фирма „К.”ЕООД касае най-различни лица - М.К., З.Т., В.И., Т. А., А.М.,
Л.Г., Ч. Я. (последният е декларатор и в конкурентното карго на св. Б. с фирма
„Т.”). Издаването на пълномощни на по-широк кръг лица и от Стоян Т. за фирма „Б.Т.”ЕООД
е обсъдено л. от мотивите. Безспорен
факт, който се установява от показанията на св. Т., К.ва, И., Я. е, че те при
упражняване на правомощията си съгласно текста на издадените пълномощни, не са
действали по разпореждане на подс. Н. Т. или Г. Т., както и че карго дейността
по своите мащаби е надхвърляла организираното от подс. Н. Т. карго. Водачите на
различни карга – Б., К.ва, Т., а и такива от други градове ( по думите на Т.)
са събирали групажна стока, като документите са били оформяни на името на
една-единствена фирма – вносител. Отчетът на стоки и приходи от продажби между
отделните водачи след реализацията на вноса се е основавал на създадено доверие
между тях и не е се доказа да е имал за основа воденето на документация. В тази
връзка фактът на издаването на
пълномощни от Т. и З. на представители на конкуретни карга – на св. Я. ( за
каргото на Б.) и на М. К.ва ( водач на „М.К.”) намира своето логично обяснение.
Става ясно, че при тази мащабна карго дейност В.И. не се доказа да е работела
само и единствено за „Н.К.”, още повече, че тя и М.К. са имали същите права по
отношение на фирма „К.”ЕООД по силата на упълномощаването от З., както и подс. Ю.К..
Наличният
период от регистрацията на „Б.Т.”ЕООД и
„К. „ЕООД до началото на инкриминирания период изключва обвинителната теза
дружествата да са регистрирани по спешност независимо каква цел е налагала
такава бързина. Според обосновката на обвинителната теза престъпната дейност е
започнала на 15.09.2005г. Тази констатация
в обвинителния акт е изисквала и обсъждането на датата, на която е сключен
договорът за наем с „Б.Т.”, като
наемател на Л.*”, а именно – на 03.10.2005г. – повече от половин месец
след началото на инкриминирания период. ( в този смисъл е приложения договор в
том 16 от ДП, като посочената в него дата се потвърди в показанията на св. Н.А. в производството пред
съда – л.451, стр.1 от СП). Така обвинението е приело за установено, че
разтоварването на всички случаи на внос, осъществени с фирма „Б.Т.”ЕООД, се е
осъществявало в склада на „Л.*” на ул. „Стар лозенски път”. (л.23 от
обвинителния акт). По делото обаче е установено, че за първи път с тази
фирма вносител е подаден митнически манифест от св. Л.Г. ( ММ № 17762 /
15.09.2005г.), когато цитираният договор не е бил факт. ( л.13/53 от
допълнителната финансово икономическа и митническа експертиза, назначена от
съда – черен класьор). Нито в обвинителния акт, нито от събраните и
проверени от съда доказателства не се намира отговор на въпроса, от коя фирма е
бил нает склад „Л.*” за периода от 15.09.2005г. до 03.10.2005г. и ако е фирма,
различна от „Б.Т.”, каква е била връзката между двете фирми и защо се е
наложила промяна на наемателя при последващо сключване на договор с „Б.Т.”ЕООД.
Показанията
на св. Н.А. съдържат и друг съществен акцент. Свидетелят в производството
твърди, че на ул. „Стар лозенски път „ № 37 се е намирал не само този склад, но
и още два с една и съща квадратура, но
наети от различни лица. (л.451,стр.1 от СП). Индивидуализацията на точния
склад, който е бил нает от „Б.Т.”, както и склада, за който говорят
свидетелите, е трудно постижима, след като на един и същи адрес е имало общо
три склада на три различни фирми, а в
показанията на свидетелите български търговци се сочи общо, че са вземали
стоките си от склад, находящ се в „Г.” .
Това затруднение е още по осезаемо при
наличието на показания от св. Б., в които свързва св. Г. и св. К.ва - водач на
конкурентно карго с един и същи склад.
От показанията на свидетелите,
свързани с митническо агенство към вътрешна митница „Г.” ( Виолета Добрева
и Мая М.).
От
показанията на св.Виолета Добрева се установява, че същата се познава добре със
св.Мая М. по повод факта, че е работила, като оператор на компютър във фирмата
на св.М. – ЕТ”АМС-Мая М.” в продължение на осем години. Установено е по
несъмнен и безспорен начин, че в хода на своята работа, св. В.Добрева е имала
служебни контакти с подсъдимите Ю.К. през периода през 2005г. и с подс. П.Т.
(през периода 2002-2003г). Установява се също така, че св.Добрева е
осъществявала комуникация по
телефон и със св.З.Т. и че движението на стоки е било
именно от Р Т. към митническо бюро „Г.”. Свидетелката Добрева не е била запозната с фирмите –собственици на
стоката. Документите, които получавала по факс от св.Т. са товарен списък,
инвойс фактура и ЧМР. Въз основа на тези документи св.Добрева съставяла
митническа декларация. От своя страна подсъдимият Ю.К. идвал в офиса на
св.Добрева и получавал така изготвените от нея документи на ръка. (л.156, стр.2
от І том на СП). При така описания механизъм на изготвяне на документите, които
следва да бъдат представени пред митническата администрация, е видно, че
участието на подс. К. в процеса на пренасяне на данни за вида и броя на
артикулите, които подлежат на декларириране – първо при съставянето на
първичния документ ( фактурата, издадена от турския доставчик), после - при изготвянето на транзитната декларация и
трети път – при изготвянето на митническа декларация, предназначена за вътрешна
митница, е напълно изключено. С други думи, от показанията на св. Добрева се
установява, че тя е работила само по подадени от Т. данни, като на свой ред е
разполагала с пълна самостоятелност при техническото изготвяне на митническа декларация. Функцията на подс. К.
в този случай по обслужването на вноса се свеждала единствено да вземането на вече съставените
документи и до манифестирането стоката
пред митническата администрация при МБ „Г.”. Понякога манифест се е подавал и
от св. Г. ( съгласно заключението на допълнителната СФИМЕ). Важно е да се посочи, че самото обвинение приема за установено, че
„ св. Зл. Т. също не е могла и можела да предполага какво може да е
съдържанието в камиона, при положение, че последният пристига туко що натоварен
от човек, свързан с „Н.К.” и едновременно с това получава фактурите, които са
издадени за превозения товар”. ( л.20 от обвинителния акт). Съдът се
съгласява с една част от цитираното твърдение, а именно, че св. Зл. Т. не е
знаела ( или поне не се доказва да е знаела) дали съдържанието на стоки в
превозното средство съответства с описанието на стоките в първичния документ.
Следва да се добави обаче, че не се установи
„човек, свързан с „Н.К.”, да е препредавал информация за контрабандни
стоки на подсъдимите, не се потвърди и начина на предаване на такава информация
– чрез шофьорите на превозните средства. При това положение св. Т. също не би
могла да информира за подобни
обстоятелства и св. Добрева. Следователно чрез Т. и св. Добрева или шофьорите фактът на евентуално несъответствие не би могъл да
стигне до знанието на подс. Ю. К.. Единствената възможност за узнаването на
несъответствие остава контакт между подсъдимите и турския доставчик – пряко или
чрез друго лице. По аргументите изложени по – горе такъв контакт също не се доказва.
Показанията на св.Добрева се
допълват непротиворечиво от показанията на св.Мая М., от които се установява по
несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Ю.К. е бил клиент на фирмата на М.,
а отделно от това клиенти са били още – св.М.К. и подс. П.Т.. Съдът прие за
достоверни показанията на св.М., като въз основа на тях се установи, че
отношенията й с подс.П.Т. датират от 2001г и от този период са имали в
продължение на една година съвместна дейност. След 2003г. св.М. и подсъдимата П.Т.
се виждали по повод дейността на фризьорски салон, собственост на П.Т.. Не се
установи кога и как св.М. се е запознала с подсъдимия К., тъй като за тези
обстоятелства свидетелката не е съхранила конкретен спомен, но същата е
категорична, че това се е случило на неустановена дата преди 2005г.,т.е. преди
инкриминирания период. В тази връзка отново следва да се подчертае развитието
на дейността, за която са привлечени като обвиняеми подсъдимите Н. Т. и Ю. К. в
период, предхождащ началото на инкриминирания.
Показанията на св.Добрева, следва да
бъдат съпоставени и с показанията на св.М. Митова, тъй като от св.М. твърди, че и Добрева ,и М. Митова през
времето от м.април 2005г. до 01.01.2007г.
са работили във фирма ЕТ”АМС-Мая М.”, т.е. през инкриминирания период,
докато св.М. е ползвала отпуск по майчинство. Видно е, че св.З.Т. се обаждала и
изпращала документи по всяко време на денонощието, тъй като изискванията на
подс.Ю.К. били документацията към 08.00/09.00 часа сутринта на следващия ден да
е готова. Установено е също така, че документи идвали да получават
подсъдимия Ю.К. и св.М.К.. Този
факт, възпроизведен в показанията на св. Митова, съпоставен с факта, че св. К.ва
е имала пълномощно да представлява и „Б.Т.”ЕООД (фирма, която по принцип се
свързва с „Н.К.”), допълва картината на една търговска дейност, в която
връзките, взаимните отговорности и зависимости надхвърлят документираните
факти, надхвърлят кръга на подсъдимите К., Г. Т. и Н. Т. и поради това няма как
да се установи по несъмнен начин, че карго дейността е била контролирана и
регулирана единствено и само от подсъдимите. При това положение няма как да се
установи по категоричен и несъмнен начин
и по специално по отношение на подс. К., че в
своята дейност по деклариране на стоки съзнателно е възпроизвел
несъответствия, допуснати от други лица. Изцяло е хипотетична е и възможността
подсъдимата Н. Т. да е била запозната с наличието на несъответствие между
описанието в документите и действителната наличност от стоки преди всеки
конкретен внос, ако е имало такова несъответствие. Не се установиха гласни
доказателства за нейна комуникация с турския доставчик, както и за издадени от нея разпореждания във връзка с
това.
Съдът
приема за установено, че св.М. не е
знаела за кого работи подс.Ю.К. и св.З.Т., предвид направено от нея уточнение,
че говори за свои впечатления, а не за конкретно получена от нея инфoрмация,
както и поради факта, че М. като цяло е ръководела дейността на други служители
и същата пресъздава факти, които те са й споделили.
Относно начина на попълване на
документите св.М. е категорична, че във фактурите и в митническите декларации
се е посочвала една и съща цена. Съдът приема за достоверно и
добросъвестно нейното изявление, че
документите са се попълвали за митница „Г.”. В тази връзка нейните изявления са
непротиворечиви с останалия доказателствен материал. Св.М. е категорична също
така, че е комуникирала само с пълномощници, а не с титулярите на съответните
фирми. Цитираното твърдение, съпоставено с факта на издадено и приложено по
делото пълномощно от св.Т. за подс.Ю. К. ***, също е в подкрепа на изложената
по-горе теза, че карго-дейността по отделните вносове не би могла да бъде
контролирана, организирана или ръководена от Н. Т. и Г. Т., тъй като е била осъществявана в зависимост и
от действията на редица други лица – част от които установени – св. К.ва, друга
част – неустановени – „К. от П.”, „Русата Данче”, „Червената Данче”, „Е.”, „С.”
, „Еди” (от показанията на св. М.), „Лоско” ( от показанията на св. К.) и др.
По възраженията на защитата за
годността на проведения разпит пред съдия, съдът констатира следното. Св.М. е
дала показания пред съдия на 10.12.2005г. в периода от 14.55 часа до 15.30 часа
(л.24-л.27 – номерация в червен химикал ,том 20 от ДП). Не се спори по факта,
че подсъдимите не са участвали в този разпит, тъй като те и защитниците им не
са били уведомявани за провеждането му. По арг. от чл.210а от НПК (отм.)
органите на досъдебното производство осигуряват явяването на свидетеля и възможност на обвиняемия и на неговия
защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита. От
материалите, приложени в том 3 от ДП, е видно, че подс.С.А. е била уличена на
10.12.2005г., в 15.35 часа, обв.Ю.К. – на
10.12.2005г., от 18.15 часа, обв.Г.Т. – на 10.12.2005г. от 17.05 часа, обв.Н.Т.
– на 12.12.2005г., от 09.43 часа,а обв.П.Н.Т. – на 12.12.2005г., от 15.20 часа.
От така цитираните дати и часове на провеждане на процесуално-следствени
действия по реда на чл.207 от НПК/отм./, се обосновава извод, че разпитът на
св.М. пред съдия е приключил във времето преди органите на досъдебното
производство да пристъпят към привличането на обвиняеми лица. По изложените
мотиви настоящият съдебен състав прие за установено, че показанията на св.М.,
дадени пред съдия в досъдебното производство, са годни доказателства, които
следва да бъдат приети и обсъдени съда при постановяването на крайния съдебен
акт. Така въз основа показанията, дадени от св.М. пред съдия и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им, се установява, че в самото
начало контактът с нея бил осъществен от неустановено момиче „Еди” и
неустановена жена, които поискали от М. да оформи придружаващи документи за
стоки, минаващи през митница. От
фактическа страна не се установява св.М. да е предавала документи през
инкриминирания период на подс.П.Т., така както твърди обвинението (л.7 от ОА,
първи абзац). Така и в своите показания в съдебното производство св.М. твърди, че
от 2003 г.
не е работила с подс.П.Т. (л.159,стр.1
от І част на СП). В частта относно
периода, в който подс. П.Т. е била клиент на ЕТ”АМС – Мая М.” показанията на М.
и Добрева са в пълен синхрон. Същевременно въз основа на показанията на тази
свидетелка не се установява и връзка между дейността на подс.К. и подс. П. Т..
Св.М. в показанията си в съдебното
производство е категорична, че не е виждала подс.К. и подс. П.Т. да
комуникират. Наред с анализа на доказателствата по-горе, този щрих от
показанията на св. М. мотивира настоящия съдебен състав да приеме за
установено, че в частта, в която обвинението срещу П. Т. не се поддържа от
прокурора, неговите искания, формулирани при пренията, се основават на вярна и
точна интерпретация на доказателствения материал.
- Друга обслужваща каргото дейност е транспортът
на стоките и куриерски услуги между
отделни подсъдими, имащи отношение към дейността на каргото. В тази
подгрупа следва да бъдат включени показанията на К.Д., св. Ст.Димов, проверени
с показанията на св. Р.К. – тримата от фирма „Радева”ЕООД, св. П.П.,
Пламен Н., св. Ж.С.Ж., Мирослав Панайотов, св. Я.Б., Ж.У. и К.П. –
последните трима към фирма „Екофрут”.
От
показанията на св.П.П. от 11.01.2008г. се установява, че познава подсъдимите П.Т.
и подс.Г.Т. по повод обстоятелството, че е работил като шофьор с подс.Т..
Безспорно се установява факта на комуникация между подсъдимите П.Т. и подс. Г.Т.,
изразяваща се чрез размяна на различни неустановени по вид вещи и пари. Съдът
приема за достоверно твърдението на св.П., че е предавал различни пакети,
включително и парични суми на подс.Т., както и че е пренасял такива вещи между
подсъдимите П.Т. и подс.Г.Т.. Така от показанията на св.П. се установява, че по
повод комуникацията между подсъдимите П.Т. и подс.Г.Т. е бил запознат и с
търговски обекти, стопанисвани от подсъдимите, а именно – магазин за бельо в С.Б.
и склад, находящ се според свидетеля в близост до Околовръстен път” след мотел
„Църна маца”. Ноторно известен факт е, че местонахождението на този мотел е на
изхода от гр.С. по бул.”Ц.Ш.” в посока гр.П., като в този участък същото
граничи непосредствено с кв.”Г.”, поради което съдът приема за установено, че
св.П. дава описание на местонахождението на някой от трите склада, находящи се
на ул. „Стар Лозенски път” № 37, кв. Г.,
за които разказва и св. Н.А.. Св.П. дава подробно описание на служителя,
работил във въпросния склад, а именно, като „пълно момче”, което съответства на
констатациите на съда и описанието на останалите свидетели относно външните индивидуализиращи признаци
на св.Л.Г.. Предвид изложеното съдът приема за установено, че св.П. е имал
лични впечатления за св.Г., служител в склад на горепосочения адрес. Въз основа
на самостоятелния анализ на показанията на св.П., съдът не може да направи
категоричен извод, че този свидетел е бил запознат в детайли с
взаимоотношенията между подс.Г.Т. и подс.П.Т., както и основанието, на което
подсъдимите Т. и П.Т. си разменяли пари и пакети с неизвестно за свидетеля
съдържание. По-конкретни са прочетените показания на св.Г., от които се
установява, че той е давал пари на Н. Т., на Г. Т. и на Ю. К., които отчитал в
своите тефтери, като „разход Надя”, „Разход Ю.”. Подс. Г. обаче с оглед раздаването
на парични суми не споменава изобщо П. Т., поради което не може да се формира
категоричен извод, че комуникацията между подсъдимите Т. и П. Т. е била провеждана именно по повод дейността на транспортния канал „Н.К.”. Св. Г. не е възприел и движението на паричния
поток, който последователно отчитал на подсъдимите Н.Т., Г.Т. и Ю.К..
Ето
защо и толкова, доколкото показанията на св. П. не съдържат необходимата
конкретика относно взаимоотношенията между подсъдимите Н. Т. и Г. Т., от една
страна и подс. П.Т., от друга страна, съдът счита, че те не могат да се ценят
като обвинително доказателство .
От
показанията на св. Пламен Н. се установява, че същият към инкриминирания период
е бил собственик на МПС рег. № С 94-35 КМ “Фолксваген ман” (л.233, стр.2, л.233,
том 1 от СП). Свидетелят е набирал клиенти, като е стоял на повикване на пл.
“Македония” или “Сточна гара” в гр. С.. Съдът дава вяра на по-голяма част от
показанията на този свидетел, като
счита, че добросъвестно излага фактите, които са му известни по случая.
Единствената непълнота, която води до логическо несъответствие, е свързана с
начина, по който св. Н. е бил ангажиран от св. Л.Г. за извозване на стоки от
склад “Л.*”. Свидетелят не разкрива конкретни обстоятелства, свързани с познанството
на св. Н. със св. Г.. Този факт,
съпоставен с обстоятелството, че същият свидетел добре се е познавал с
“работодателя” на св. Г. – подс. Н.Т., като съсед с нея от един и същи жилищен
квартал, илюстрира затаяване на факти поради субективната им оценка от
свидетеля, а не поради незнанието им. Извод в тази насока се обосновава и от
твърдението на св. Н., че не свързва Стоян Пейчев ( зет на подс. Н.Т. и съпруг
на подс. П.Т.) с описания от него склад “Л.*”, както и изобщо с фигурата на
склададжията Л.Г., въпреки че от показанията на самия Г. е безспорно
установено, че Г. през продължителен период от време е работил в склада именно
със св. Пейчев. От изложението на свидетеля Н. е видно, че същият нееднократно
е бил ангажиран от св. Г., назовава го с личното му име и е превозвал стоки от
склада в Г. до Илиенци. Следователно се
касае за известна ритмичност в дейността, която е осъществявал Н., по нареждане
на Г.. Въз основа на показанията на св. Н. съдът приема за установено, че
свидетелят е превозвал багаж, внесен от Т., а не личен багаж на св. Г.. Извод в
този смисъл се обосновава при съпоставката на тези показания с показанията на
св. Г., както и от описанието на начина,
по който е бил идентифициран багажа – единствено само от получателите в
Илиенци, като без съмнение св. Н. не е имал никакво отношение към
разпределението му по фактури или по списък. Следва да се посочи, че очевидно
се касае за багаж в голям обем, който е изисквал ангажирането именно на товарно
превозно средство, какъвто е бил камионът на св. Н.. Показанията на св. Н. имат
съществено значение и за преценка на част от твърденията на Г., че е предавал
стоки само срещу фактура или фискален бон, като не е допускал никакви нарушения
на данъчното или митническото законодателство. Ако се приемат за достоверни
показанията на св. Пламен Н. за начина, по който е бил раздаван багаж на
неустановен брой търговци на Илиенци,
тази част показанията на св. Г. могат да се преценяват, като защитна позиция срещу опасността да уличи
себе си в административно нарушение. Това е обаче само една от възможните
версии. Поради факта, че не е извършено засичане между счетоводството на „Б.Т.”,
„К.”, „К.”, ”Т.”, от една страна и фирмите, на клиентите на турското карго, от
друга страна, не може да се изключи и възможността раздаваната от св. Н. стока
да е била фактурирана по друго време и на друго място, различно от мястото на
доставката в кв. Илиенци”. Настоящият състав на съда дава вяра на тази част
от показанията на св. Н., тъй като не
противоречат и на описанието за механизма на раздаване на стоките, съдържащо се
в показанията на част от търговците, разпитани по делото в качеството на
свидетели. (т.напр. показанията на св. П., която твърди, че не е подписвала
никакъв документ за получаване на стоката-л.273, стр.1 от СП ).
Св. К.Д.
също е част от свидетелите, които са осъществявали транспортни услуги за
каргото. Такъв свидетел е и неговият син – св. Ст. Димов. Съдът дава вяра на
техните показания, от които се установява,
че двамата св. Димови са работили в една
и съща транспортна фирма – ЕООД „Радева”, като са управлявали различни превозни
средства, собственост на горепосочената фирма.
От показанията им се установи, че св. К.Д. е управлявал камион ДАФ рег.
№ 5580, а св. Ст. Димов - ДАФ рег. № Х
3919. В съдебната фаза и при съдебното следствие се установи, че фирма „Радева”ЕООД през
инкриминирания период е била собственост на св. Р.К. (л.361 стр.2 от СП). Съдът
констатира съществени противоречия в показанията на свидетелите Димови, от една
страна и св. Р.К., от друга страна – по факта каква е била организацията в ЕООД
”Радева” по ангажирането на превоз. Те намират разрешение при съпоставка на
дадените показания. Св. К.Д. твърди, че не е имал представа кой е ангажирал
транспортната фирма, тъй като не е бил собственик на ЕООД „Радева” . В частта
относно собствеността на фирмата неговите показания се потвърждават от изискана
справка за актуалното състояние на ЕООД „Радева” през инкриминирания период.
(л.1089 от СП). Липсата на информация до шофьорите за заявителя на
транспортната поръчка се заявява и в показанията на другия шофьор във фирмата –
св. Ст. Димов, който твърди, че е изпълнявал разпореждания за мястото на
натоварване. Така в показанията на св. К. Димов от съдебното производство се
възпроизвежда фактът, че със собственика на транспортната фирма (т.напр. ЕООД
„Радева” – св. К. Димов –л.360, стр.2 от СП) се свързвала спедиторска фирма,
след което собственикът разпореждал на шофьор къде и на кой паркинг да отиде.
Съдът провери достоверността на показанията, дадени от свидетелите Димови, като
по силата на служебното начало по чл.107, ал.2 от НПК допусна до разпит
собственика на ЕООД „Радева” – св. Р.К.. Тя действително потвърди свидетелите
Димови да са работили, като шофьори в нейната фирма, но споменава още, че като
шофьор е работело и трето неустановено
по делото лице – шофьорът „Лоско” , както и
„още едно момче, което се обеси”
– от които първите трима нейни близки
роднини, но отрече да е разпореждала приемането на поръчки за превоз, както и
да ги е свеждала до знанието на шофьорите. Според св. К. „шофьорите са се занимавали със всичко”, тя твърди още „ не сме имали практика да кореспондирам със
заявители на превози” (протокол от 12.04.2011г.). К. съобщи, че клиентът, който е търсел камион за превоз, е отивал директно
да преговаря със съответния шофьор. Съдът приема с доверие тази част от
показанията на св. К. и счете, че твърденията на К. Димов за издадени
разпореждания от собственика на фирмата по конкретна заявка за транспорт са
недостоверни. Аргумент за този извод съдът извлича от факта, че от общо четири
шофьори в ЕООД „Радева” само и единствено свидетелите Димови са се занимавали с
турско карго. Ако в действителност седемдесетгодишната Радева е имала активна
управленска дейност, няма логика тя да праща в Т. само част от шофьорите, които
работят в нейната фирма. Такъв мотив не се разкрива. За елемент на
конфиденциалност в отношенията на свидетелите Димови с неустановената
спедиторска фирма, която те очевидно не желаят да разкрият в показанията си,
говори и фактът, че те не посочиха пред съда за назначени и други двама
шофьори. За този факт съдът узна за
първи път при разпита на св. Радева. Версията на свидетелите Димови да са
действали единствено по разпореждане на К. не може да се свърже с логично
обяснение защо такива разпореждания не
са били издавани и за другите двама шофьори. Отделен въпрос е, че начинът, по
който са били ангажирани шофьорите за превоз на стоки от Т. и евентуалното участие
на подсъдимите в такава дейност, е следвало да бъде изяснено коректно със
съответната пълнота на доказателствата още в досъдебното производство. Вярно е,
че съдебната фаза е централна що се отнася до събирането на доказателствата, но
това не означава, че и събирането на оперативни данни следва да се пренесе в
тази фаза на процеса.
Като
отчете противоречията в гласните доказателства, съдът приема с доверие
показанията на св. К.. Касае се за възрастна, болна жена. Без съмнение нейното
състояние не е позволявало да упражнява активна управленска дейност, като е
разчитала изцяло на своите близки роднини – свидетелите Димови и лицето
„Лоско”, което не се доказа да е било посветено в контактите на свидетелите
Димови с турското карго. Те от своя страна са били търсени директно от
клиентите на ЕООД”Радева”, като представиха пред съда своята версия, че са
изпълнявали съответно разпореждане от работодателя си, която не се потвърди от
показанията на св. К.. По делото липсват каквито и да е доказателства за провеждана
от ЕООД”Радева” рекламна дейност. Изобщо трайно се налага модела за
регистрирането на фирми, като собственост
на възрастни жени – майки или близки роднини на лицата, които в
действителност имат участие в съответната търговска дейност ( „Б.Т.” , „К.”,
ЕООД”Радева”).
Извод: При
това положение не може да се установи
как и от кого е била организирана транспортната дейност на „Н.К.”, кой стои зад
спедиторската фирма, която споменава св. К.Д. и дали шофьорите са били
ангажирани от някой от подсъдимите или от други лица, пряко свързани или
несвързани с внос на стоки от Т..
Следва
да се отбележи, че основополагащо значение за функционирането на един
транспортен канал, е дейността на превозвача. В тази сфера на дейност работят лицата,
които имат пряк контакт с организатори на канала, както в държавата –
износител, така и в държавата – вносител. Връзката между тях би могла
евентуално да се установи именно чрез служителите на транспортните фирми, които
са ангажирани с превоза. При липсата на доказателства някой от подсъдимите да е
организирал превоза на стоки на „Н.К.” чрез ангажирането на конкретен
превозвач, не може да се обоснове каквато и да е ръководна роля за
функционирането му.
Свидетелката
К. потвърди, че е имала назначен счетоводител
и за услугата е издавала фактура. В досъдебното производство обаче е
била пропусната възможността своевременно да се установи дали е издавана фактура от страна на ЕООД „Радева”
на някоя от инкриминираните фирми – „Б.Т.”ЕООД, „К.” и „Т.” за услугата –
превоз на стоки. Така пред съда св. К. заяви, че е прекъснала дейността си през
2007г. и е ликвидирала всичките си активи във връзка са тази дейност.
Следователно – що се отнася до свидетелите Кирко и Ст. Димов, както и Р. К., не
се установи някой от подсъдимите да е бил съпричастен към организирането на
превоз на турско карго, респективно да е участвал и при плащането на
възнаграждение на св. Т., която по нейни думи го получавала от шофьорите.
От
събраните доказателства не се потвърди факт от ключово значение за
обосноваването на обвинителната теза, а именно, че на „Е.а” била възложена задача
точно и подробно да описва съдържанието на всеки камион, който списък следвало
да предаде лично на шофьора на съответния камион и който списък в крайна сметка
пристига у свидетеля Г., за да може същата тази стока за бъде раздадена по
списъка” (л.20 от ОА).
От
показанията на св. К.Д., Ст. Димов и Ж.Ж.
не се потвърди обвинителната теза за воденето на дублирана отчетност от неустановено по
делото лице „Е.” на територията на Т. чрез изготвянето на списък, съдържащ
описание на стоки, което се различава от описанието в първичния документ,
издаван от турския доставчик.
В този смисъл те влизат в синхрон с показанията на свидетелите от
втората група – българските търговци.
Чрез
показанията на св. Димови и св. Ж. се
разкриват ясно функциите на шофьора и документите, които са му били
предавани, като неформално изготвен
списък, не е между тях. Наред с това, въз основа на показанията на св. К. Димов и
Радева не стана ясен и начинът на
ангажиране на превозвача за турско карго. К. Димов твърди в съдебното
производство, че със собственика на транспортната фирма (т.напр. ЕООД „Радева”
– св. К. Димов –л.360, стр.2 от СП) се свързвала спедиторска фирма, след което
собственикът разпореждал на шофьор къде и на кой паркинг да отиде. Св. К. не
потвърди този факт и заяви пред съда, че свидетелите Димови – нейни роднини,
били напълно самостоятелни. Там шофьорът (св. К.Д.) бил посрещнат от
представител на неустановена спедиторска фирма. Според К. Димов неустановеното
лице „Е.а” изготвяла при товаренето на камиона точен списък, който бил в
пълно съответствие с натоварените стоки по вид и брой. Този списък обаче не
бил прилаган официално към
документацията при оформяне на вноса на българска територия, а според св. К.
Димов бил предаван на представител на спедиторската фирма (л.360, стр.2 –л.361,
стр.1 от СП). Офисът на въпросната спедиторска фирма не бил известен на шофьора. На самия шофьор били предавани от
същата тази фирма само официалните документи, които да послужат пред
митниците – ЧМР, фактури от турски износител. Съществен е фактът, че св. К.Д.
в качеството си на шофьор, категорично отрича да е вземал от „Е.” какъвто и
да е списък, като твърди, че този списък е бил предаван от „Е.” на
представител на спедиторската фирма, която е наела фирмата на неговия
работодател, като превозвач.
В
обобщение, от обсъдените гласни доказателства не се обосновава несъответствие
при изготвянето на опис, не се обосновава и този опис да е бил предназначен за
шофьора, за фирмата вносител, и в крайна сметка – не се доказва да е бил
предназначен за складажията Г..
В
същия смисъл са и показанията на св. Ст. Димов, който в съдебното производство
завява, че „Е.” не му е предавала никакви документи – „нейните описи аз не съм виждал и не съм ги вземал”.(л.363, стр.2 от
СП). В тази посока са и показанията на св. Ж. – също наемен шофьор на товарно
превозно средство, но собственост не на Р.К.,
а на друг собственик - Ф. К.. Св. Ж. в съдебното производство заявява, че не
знае какво е било предназначението
на списъците на Е., като изказва само предположение, че „Е.” ги е предавала на турската фирма, в
която е работела. (л.366, стр.1 от СП). В тази част показанията на свидетелите Димови и св. Ж.
влизат в противоречие с показанията на
св. Г., който твърди, че документацията, по която е раздавал колетите, му е
била предавана от шофьора – от прочетените показания на Г. („ представя ми се списък със стоката” –л.3, стр.2 от том 20 от
ДП). Доколкото св. Г. е извършвал своята дейност предимно и само в склад „Л.*”
, същият не е възприел конкретни факти, свързани с документооборота на
територията на Т., в показанията си пред съдия в досъдебното производство Г. не
е конкретизирал и за точно какви
документи става дума. В съдебното производство Г. потвърди, че списъкът, по
който е раздавал багажа, го е получавал „
от камиона”. (л.221, стр.1 от СП). Не се доказа обаче това да е бил
списъкът на „Е.”. Непоровергано остава категоричното твърдение на св. К.Д., че „не се е интересувал и не е виждал
документацията на „Е.”,(л.361 ,стр.1 от СП). Не се опровергават еднопосочните показания и
на другите шофьори, че тези списъци не са им били поверявани, респективно – не
е имало какво да предават на Г. освен официалната документация, предназначена
за митническата администрация. В съпоставка с факта, че обичайно колетите са
били обозначени с номера или имена на клиентите на каргото – въпрос, по който
не се спори от страните, се обосновава изводът, че тези обозначения са били
необходими за точното раздаване на стоката и не се доказва нуждата от дублирана
документация, която не е предназначена за митническата администрация.
Противоречието
между показанията на шофьорите, в частта им, че не са носили списъци, съставени
от „Е.” извън официалната документация за всеки внос, с изявлението на св. Г.,
че е раздавал стоката по списък, предаден от шофьор, не можа да се разреши и с
показанията на св. К. по изложените по-горе съображения. На практика тази
позиция на св. Г. е била възприета
безкритично в обвинителния акт. При съпоставката на прочетените показания на
св. Г. в тази им част с останалите гласни доказателства, тя остава изолирана и
поради това – неубедителна. Още повече,
че св. Г. с оглед упражняването на мерки
по ЗМВР, свързани със задържането му непосредствено преди да се проведе разпит
пред съдия, заяви, че е имал мотив да „съдейства”, за да излезе и да се прибере
при семейството си. (л.225, стр.2 от СП). Но дори и в тази част от показанията
на св. Г. не се съдържа и дума подсъдимите да са знаели за такъв списък, както и за начина, по който са узнали. Не се установи и св. К. да
е знаела от кого постъпват заявките за транспорт. Напротив, при извличането на фактическата
обстановка по случая остава непреодоляно от обвинението доказателственото значение на показанията,
дадени от св. К. Димов в частта им, че шофьорите са били наемани от спедиторска
фирма, която не свързва с конкретно длъжностно лице и не се доказа да има нещо
общо с подсъдимите. Не се установи категорично и какво е мястото на тази
спедиторска фирма в организационно и структурно отношение спрямо турския
доставчик и карго-дейността, като цяло. Не може в тази връзка да не се
отбележи, че се касае за оперативна информация, която в конкретния случай се
явява изключително оскъдна, поне, що се касае за организацията на каргото в Т.,
респективно – за степента на участието на турския доставчик в ангажирането на
превоз, изготвянето на документация, плащането на възнаграждения на лица,
обслужващи каргото, както и за нивото на
комуникация и обмен на информация с представителите на българските фирми.
Респективно, такава информация не е намерила изражение и в доказателства,
събрани по реда на НПК. Не може да се изключи водещата позиция на турския
доставчик при ръководството и организацията на каргото, дори и при плащането на
възнаграждения, толкова, доколкото по делото не се изясни с възможните
процесуално-следствени действия как е била формирана цената на стоката, която
българските търговци за заплащали там и дали в нея не са били калкулирани като
разход възнагражденията на спедитори, шофьори и митнически агенти при ГКПП „К.А.”.
В обобщение и като съобрази и показанията на
св. Т. Аригрова (митнически агент) и показанията на св. Ф. (български търговец,
ползвала услугите на каргото), съдът стигна до извода, че поначало в нито един
момент от развитието на карго канала и независимо от настъпилите промени в
неговата организация не се е допускало дублиране на документацията (една за св.
Г., а друга – за официалното деклариране на стоките пред митническите власти).
Така св. А. твърди, че „абсурд е , не
знам да е имало два комплекта документи” (л.500 стр.2 от СП). Св. А.
изброява детайлно в показанията си документите, които е получавала в качеството
си на митнически агент от шофьорите в каргото, а именно: инвойс – фактура, ЧМР,
тир-карнет, износна декларация, товарен списък, съдържащ точно описание на
стоките по артикул и брой, пекинг лист с аналогично описание на стоките, който
остава за страната – износител. Тези показания на св. А. следва да се
преценяват и през призмата на нейните функции, които за разлика от обсега на
задълженията на св. Г. не са включвали раздаване на стоки на крайния получател.
Така например свидетелката твърди: „ по принцип мен не ме интересува чии са
колетите, не знам чии са”. Не се установи и св. А. да е знаела какъв е
склада, ползван от фирмите вносителки, къде се е намирал и как е функционирал.
В показанията си св. А. споменава за склада „около Г.”, в който се е провела щателна митническа проверка, но не
може да посочи нито фирмата, за която е работила по този случай, нито дори
приблизителния период от време на осъществяване на проверката. Ето защо
показанията на св. А. не могат да имат самостоятелно значение за установяване
на документооборота в склада на св. Г. и митница „Г.”. Те обаче следва да се
ценят като съществено допълнение към показанията на свидетелите – шофьори с
уточнението, че според настоящия съдебен състав началото на карго дейността
датира в период, който значително предхожда инкриминирания период, както и че
не се доказва пренасянето през границите на РБ документация с укрити от
митническата администрация данни. Показателни са и твърденията на св. Ф. в частта, в която твърди, че фактурата, която
е давала на „Е.” не е била тази, която
впоследствие ползва в своето счетоводство, тъй като такава й се издава за втори
път от българската фирма „Е.”. Свидетелката Ф. заявява „ доколкото съм запозната, фактурата е вътрешна, тази стока постъпва във фирмата износител и тя си оформя
вече съответно документите. Тази фактура не е част от митническите документи,
тя само послужва за издаване на митническите документи” (л.496, стр.2 от
СП). На базата на така събраните гласни доказателства не може да се обоснове
категоричният извод, че първоначално издаденият от турския продавач документ е
имал изобщо реквизитите на фактура, респективно – не се дерогира и
възможността, след заплащането на стоката той да възложи изпълнението на трето
лице.
Възниква
въпросът кое е наложило промяна на организацията – вече действаща през
инкриминирания период, свързана със съставянето на списъци от „Е.”, респективно – защо и до каква степен е била
загърбена описаната от св. Ф. практика да се издават фактури от реалния турски доставчик на името
на предварително посочена от „Е.” фирма. Отговорът според настоящия съдебен
състав не се съдържа в обвинителния акт и не се извежда от съпоставката на
гласните доказателства. Става единствено ясно, че св. Ф. е работела с каргото в по-ранен период ,
а показанията на свидетелите - българските
търговци са неточни, тъй като са
възприели само отделни фрагменти от дейността на „Е.” през инкриминирания
период, (т.напр.св. А.ов и св. М., както и
шофьорите К.Д., Ст. Димов). Липсват и категорични доказателства практиката
с представянето на документи от търговеца и изготявеното на
обобщен списък въз основа на тях да е била напълно изоставена. Основание за
такъв извод дават показанията на св. Ж. Ж. от съдебното производство, от които
е видно, че „Е.” е описвала багажа „ с някакви фактури”. (л.366, стр.1 от СП). Липсва обаче необходимата яснота в показанията на св. Ж. за реквизитите на
тези „фактури „.
От
показанията на лица, свързани с фирма
„Екофрут”.
Показанията на тримата свидетели – Б.,
У. и К.П. не разкрива по различна фактическа обстановка относно практиката по осигуряване и осъществяване на
транспорт на стоки, внос от Т.. Констатират се противоречия между показанията
на св. Б., от една страна, и показанията
на свидетелите У. и П., от друга относно при какви обстоятелства е бил нает Б.
и кой му е възлагал транспортни курсове. Св. Б. твърди, че такива са му
възлагани от св. П., докато П. и У. са категорични, че не са знаели от къде и
как Б. си осигурява ангажименти за превоз срещу заплащане. ( л. 653, ІІ част от
СП и л.812, ІІІ част от СП). Съдът, приема с доверие показаинята на свидетелите
П. и У., които са в синхрон. Приема ги с доверие и поради затаяването от страна
на Б. на факта, че камионът на фирма „Екофрут” му е бил даден под наем заради
поет ангажимент от Б. да го ремонтира и да го ползва. При така създадените
правоотношения по договор за наем между фирма „Екофрут” и св. Б., не е
достоверно изявлението му, че е
получавал възнаграждение от св. П.. Съдът счита,че св. Б. упражнява правото си по
чл.121 от НПК да затаи факти, които могат да го уличат в нарушение или
престъпление, доколкото е работил в т.нар. „ сив” икономически сектор, без да
се отчитат и осчетоводяват получените от него възнаграждения. Във всички случаи
от съвкупната преценка на показанията, дадени от свидетелите Б., У. и П., не се
установи, който и да е от тях да е
получавал възнаграждение или да е бил ангажиран за превоз от някой от
подсъдимите. Б. е категоричен единствено по факта, че е предавал транзитните
документи на подс. Ю.К., в показанията му няма и дума за заплащането на
транспортната услуга от К.. При тази непълнота на доказателствата, относно
обстоятелствата по ангажирането на Б. и начина, по който е бил заплащан неговия
труд, не може да се изключи версията Б. да е бил ангажиран изцяло от турския
доставчик, още повече от неговите показания се установи, че с представителите
на турската фирма, в т.ч. „Е.” не е имало никаква езикова бариера.
Изводи: На първо място-Съдът
счита, че след като очевидно каргото в определен период от време, за който
свидетелства Ф. (2003г.), е раздавало стоките на българските търговци без
липси и неточности в артикулите, без да
е необходимо съставянето на нарочен списък за тяхната наличност по вид артикули
и брой, наличието или липсата на този списък не се намира в причинно-следствена
връзка с перфектната отчетност на „Н.К.” при раздаването на стоките на
територията на РБ и индивидуализирането на българския търговец, който следва да
получи отделните стоки.
На второ място- Въз основа на
обсъдения по-горе доказателствен материал няма никакво съмнение, че
неустановено лице „Е.” действително е съществувало и е работело за каргото,
носещо името на подс. Н.Т., а вероятно – и за други карга, като например за
воденото от св. К.ва, както и че това лице е правило ръкописен опис за
наличностите от стоки, които подлежат на натоварване за Б.. Не можа обаче да
се установи категорично някой от подсъдимите да е ангажирал това лице,
респективно да му е давал указания да подава невярна информация при съставянето
на първичните документи от турския доставчик. Въз основа на показанията на
св. Ж. не може да се изключи категорично обстоятелството, описът на „Е.” да е
бил правен добросъвестно въз основа на отчетни документи, представени или от
български търговци, или от техния доставчик в Т.. Неопровергани са и
твърденията на св. Ж., че „Е.” е била „представител на турската фирма” (л.366,
стр.1 от СП). Това твърдение се споменава нееднократно в неговите показания, т.
напр. „не си спомням да съм товарил в
гараж. Служителят беше на турска фирма, но на коя, не мога да кажа. Тя си
казваше, че работи с турската фирма” (л.367, стр.1 от СП). Ако от
фактическа страна се приеме за установено, че „Н.К.” не е имала свой представител в Т., то без опора
остава основната обвинителна теза за издавани от подсъдимата Н. Т.
разпореждания в Т. да се изготвят документи с невярно съдържание и да се укрива
контрабандна стока. В конкретния случай няма причина да не се приемат с доверие
твърденията на св. Ж., че „Е.” е била ангажирана с турска фирма, както и че там
вероятно е отчитала всички съставени от нея документи. Св. Ж. категоричен: „Не знам какво е ставало със списъците на Е.,
предполагам, че ги е давала там, във фирмата”.
Подсъдимите
не са длъжни да доказват своята невинност. Въз основа на това правило, свързано
с тежестта на доказване, е без значение фактът, че съдбата на списъците,
съставени от „Е.” е неизвестна, без значение е фактът, че не е установена турската фирма ( или фирми), в
които е работела „Е.”. Обвинението следваше да докаже, че списъците на „Е.” са
били отчитани по някакъв начин на
подсъдимите Н. Т., Г. Т., П. Т. или Ю.К.. От показанията на нито един шофьор не
се разкриха такива обстоятелства. Напротив, един от основните свидетели на
обвинението – шофьорът Ж. твърди, че му се е водела на „отчет тази стока по фактурите”. Макар и изказано мимходом, това
твърдение от св. Ж. е много показателно за факта, че той не е бил обвързан с
издадени от подс. Н. Т. или Г. Т. разпореждания да транспортира стока, за която
е следвало да се отчита извън фактурите. Дори и да се приеме, че св. Ж. има
интерес да укрива факти, които биха го уличили в извършването на престъпление,
то обвинението поне следваше да установи механизъм, по който вземанията на
подсъдимите от контрабандната стока биха могли да се отчитат, като наличност от
превозвача, както и механизъм за ангажирането на негова отговорност при
евентуални липси иил повреди на такава стока.
Няма
причина обаче съдът да не се довери на свидетелите шофьори, посочени по-горе,
че не са получавали какъвто и да е списък от „Е.” и са пренасяли само
документация, официално предназначена за митническите власти. В тази част
техните показания са напълно еднопосочни. По начало показанията на св. Г. не са
много ясни. В прочетените показания на св. Г. се твърди „ представя ми се списък със стоката” ( л.3, стр.2 от том 20 на ДП).
В СП свидетелят твърди, „списъкът, по
който раздавахме багаж, идваше с камиона”. При такава неяснота е възможна и
погрешната им интерпретация. Тълкуването, предложено от обвинението, че св. Г. говори за наличието на някакъв списък извън
официалната документация, придружаваща вноса и че такъв е предаван от шофьорите, поставя показанията на
Г. в пълна изолация при съпоставката
им с показанията на самите шофьори.
Според настоящия състав на съда показанията на св. Г. в частта относно
списъците не следва да се тълкуват превратно, като им се вложи някакво допълнително
съдържание с цел да се отстрани доказателствена непълнота. Никъде в цитираните
по-горе негови твърдения свидетелят не споменава да се касае за документ извън
официалната документация. Още повече, че в прочетените показания на Г. се
твърди, че след като получел документите си правел „ опис на стоката в камионаи съответно тази стока се разделя на
клиентите” (л.3, стр.2 от том 20 на ДП).
Възниква въпросът, за какво му е било необходимо на св. Г. да си прави
допълнителен опис на стоките, след като вече е получил достатъчно подробен
такъв от шофьорите на камионите. Отговор не може да се изведе от обвинителната
теза. Съдът изключва и недостоверност в показанията на отделните шофьори,
свързано с манипулативно повлияване,
тъй като се установи, че те са работили в различни фирми с изключение на
намиращите се в родствена връзка свидетели К. Димов и Ст. Димов. Няма причина
съдът да не се довери и на показанията
на св. Ж., че „Е.” е била ангажирана от турския, а не от българския партньор в
тази търговска дейност. (л.366, стр.1 от СП). Поради изложеното, единственият
възможен извод е, че въпросният списък, по който е работела „Е.”, е оставал за „вътрешно ползване” сред турските фирми, така както е била и „вътрешна” (вж. св. Ф., св. Ж. )
фактурата, първоначално издавана от турския доставчик до друга турска фирма
„износител”. Обосновава се изводът, че отчетността в склад „Л.*” е била
постигана именно благодарение на водените от св. Л. Г. тефтери с кодирани имена
на българските търговци под определен номер и обозначаването на съответния
номер, име или телефон върху опаковката на стоката. В други случаи самите
търговци разпознавали стоката си съобразно това, което знаят, че са закупили и
поръчали. Извод в тази насока се обосновава от показанията на св. Н., който по
поръчение на св. Г. ***, без да бъде ангажиран с опис, фактура или обозначения
върху опаковките. Свидетелят разказва „
не мога да си спомня дали на батажа им е имало някакви означения, те си знаят багажа…………..те идват и си вземат
багажа от камиона”.
Съдът изключва, като възможно
подобен списък с данни извън официалната документация шофьорите да са
получавали от митническите агенти при ГКПП „К.А.”.
Показанията
на св. К.Д. и З.Т. са напълно еднопосочни в частта относно ключовата роля на
св. Т. през инкриминирания период за оформяне и придвижване на документацията за вноса от Т. от К.А. към вътрешна митница, включително и в
случаите, когато е била изготвяна транзитна декларация и стоките са били
обмитявани на митница в С.. Св. Ж. също свидетелства, че е имал указания да
оставя документи на св. Зл. Т., а после от нея да вземе транзитната ЕАД и
придружаващите я документи. В тази част неговите показания са в синхрон с
твърдението на Т., че е получавала документи от шофьорите. Т.е. информационната
връзка не е била от Т. към шофьорите, а
обратно, в отделни случаи такава връзка е протичала и от Т. по факс от неустановено по делото лице към Т.. По отношение на упоменатото от
свидетеля К. Димов лице „Т.”, което да е действало успоредно с Т. , съдът
приема за установено, че се касае за лице, с което свидетелят К.Д. е
кореспондирал извън инкриминирания период ( вероятно с Т. А.), поради което
оставя в тази част показанията на свидетеля К. Димов без обсъждане.
Съдът
прие от фактическа страна, че част от свидетелите шофьори са работели за турско
карго и преди инкриминирания период.
Аргумент
за такъв извод е представата у св. К. Димов за личността на „декларатора”. Тази функция той свързва
с две лица – св. Л.Г. и подс. Ю.К..
(л.361, стр.2, л.362 стр.1 от СП). Без
съмнение и св. Г. също е декларирал стоки при внос на митница „Г.”, както
самият той потвърждава в показанията си, но повечето случаи на регистриран внос от Г. са до 15.09.2005г. включително.
Свидетелят
К.Д. е категоричен, че функцията по
внасяне на ЕАД и деклариране на стоките е била изпълнявана от подс. Ю.К.,
когото идентифицира в съдебно заседание (л.361 , стр.2, посл. Абзац), а в
отделни случаи – и св. Г. (л.362, стр.1, 2 абзац). В тази връзка съдът счита, че се касае за процесуална
техника на обвинението, при която е направен опит да се изключи определен период от време на действие на
транспортен канал за внос на турски стоки, за да бъде „съхранена” определена
фигура в качеството й на свидетел. След като св. Ст. Димов, който също е
работел като шофьор във фирма ЕООД „Радева”, както и св. Ж., споменават само и
единствено митническия агент „З.” при ГКПП К.А..(л.366, стр.1 от СП), която е
била упълномощена да представлява „Б.Т.”ЕООД за първи път на
20.09.2005г. за този вид дейност ( установено от общите
регистри на нотариус Й.), то изводът е, че и през инкриминирания период св. Г. е бил ангажиран за работа с митническата
администрация. В тази част показанията на шофьорите са потвърдени и със заключението на допълнителната финансово – икономическа митническа експертиза.
Ето защо съдът счете, че показанията
на св. К.Д. не се явяват обвинително доказателство и срещу подс. Ю.К.. За това,
че подс. К. е бил декларатор на вътрешна митница на стоки от турско карго не се
спори и този факт се установява не само
от показанията на св. К. Димов, но и от изобилния писмен доказателствен
материал. По – важен е акцентът в
показанията на шофьорите по факта на
кого са предавали документите, съпътстващи вноса. Без съмнение
св. К. Димов е предавал документите „ от транзита” именно на подс. К. или на
св. Г.., като свидетелят споменава да е
предавал именно тези документи, които са били предназначени за митническите
органи. Само св. Ст. Димов заяви, че е предавал документацията не на подс. Ю. К., а на свидетеля Л. Г.. ( л. 364,
стр.1 от СП). Установиха се обаче и шофьори, които са предавали документи само
на подс. К. и по никакъв начин не са комуникирали със св. Г.. Т. напр. св. Ж., който споменава” във всички случаи съм предавал документите на Ю.” (л.366, стр.2 от
СП). Св. Б. също твърди, че „освен на Юри”
на други лица не е предавал документи. (л.652, стр.1 от СП). Св. М. Панайотов
свидетелства, че пристигайки в С., предавал документите на Ю. К. в склада на Г..
(л.368, стр.2 от СП). Св. Панайотов е единственият свидетел, който споменава за
част от документи, които е оставял на св. Г., идентифициран в показанията му
като “склададжията” и за документи, които предавал на подс. Ю.К.. Според
настоящия състав на съда св. Панайотов визира една и съща група документи, но с
уточнението, че е считал подс. Ю. К. за митнически агент. Особено значими са
показанията на св. Ж., тъй като обвинението твърди тъкмо при превоз, осъществен
от този шофьор, да е извършен инкриминирания контрабанден внос на
стоки на 25.10.2005г. При съпоставка с прочетените показания на св. Г. е видно,
че се твърди той (т.е. – Г.) да е получавал документи от шофьорите,
включително и ключовия за обвинението списък с укрита от митническата
администрация информация. Съдът приема с доверие показанията на шофьорите, в
частта им, че са предавали документи и на подс. К., а някои от тях – само на
подс. К.. При така възпроизведената
фактология от показанията на свидителите
шофьори, се налага извод, че ако изобщо е имало престъпно създаден документ, от
който Г. да черпи информация, която не се съдържа в официалната документация,
придружаваща вноса, то той следва в повечето случаи да е бил предаван на подс. К.
и той от своя страна да го е предавал след това на св. Г.. Срещу такива факти обаче подсъдимите не са се
защитавали, което прави изначално невъзможно постановяването на осъдителна
присъда срещу тях за фактите, така както са възпроизведени в гласните
доказателства, събрани от съда.
За
постановяването на осъдителна присъда срещу подс. К. следваше да се установи
предаване на отчетни документи, различни от официалните. Такъв факт обаче не се
установи, напротив и св. Ж. е пределно ясен в твърдението си „ Транзитната митническа, която даваха от К.А.,
я давах на Юри” (л.366, стр.2 от СП). Указанието за разтоварване в склад „Л.*”
е било давано на св. К. Димов , в случаите
когато декларатор на стоката бил подс. Ю.К.. Свидетелят твърди, че “Като вземат документите, самият декларатор
казваше в кой склад ще се разтоварва” –л.362, стр.2 от СП). В тази връзка се обосновава извод, че
шофьорите са търсели това лице, което изпълнява функцията на декларатор, а не
на складажия. Затова и съдът счете, че именно с оглед декларирането на стоки е
бил търсен и св. Г.. По делото се съдържа непротиворечив
доказателствен материал, че Г. също е бил декларатор, включително и в
прочетените показания, които той е дал
пред съдия в досъдебното производство.
Така от фактическа страна се
обосновава изводът, че св К. Димов е разтоварвал в различни складове съобразно
указанията, които са му давали различни декларатори, което от друга страна
кореспондира с показанията на св. К.ва за обединяването на клиентелата, водена
от различни карга. Т. напр. св. К. Димов
твърди : „ аз съм карал и на други карга,
и в П. и други”. ( л.361, стр.2 от СП).
Съдът не дава вяра на единствено на тази част
от показанията на св. Ст. Димов, в която твърди, че във всички случаи на внос и
транспортиране на стоки при негово участие в превоза, е била извършвана щателна митническа проверка
и на К.А., и в митническо бюро „Г.”. В тази насока в показанията на свидетеля
се констатират вътрешни противоречия. Т.напр. свидетелят твърди, че превозното
му средство е било с вместимост 20 тона и натоварването е бил необходим един
ден, при щателната митническа проверка на К.А. натоварването и разтоварването
също отнемало един ден с уточнението на свидетеля, че там са работили повече
хора, с което била постигната бързина в товаро-разтоварната дейност. Изведнъж
при тези показатели за необходимия интервал от време за щателна проверка,
свързан с обема на стоките, се оказва според свидетеля, че в склад „Л.*”
за свалянето на багажа и отброяването на всяка бройка отнемало около „4-5-6 часа” при това в значително
намален състав – „двама или един, зависи
колко човека ще дойдат”. (л.364,стр.2 от СП). Ето защо съдът счита, че твърдението на
свидетеля, че не е имало случай да не се изважда цялата стока за щателна
митническа проверка, е недостоверно и неправдоподобно. Доводи за такава оценка на свидетелските
показания в тази част се извличат и от неопроверганото твърдение на св. К.
Димов за значителна честота при ангажирането му за превоз по дестинацията Т. – Б.
– „ 3-4-5 пъти месечно” за период от
близо две години- „2004- 2005г.”.
(л.363, стр.1 от СП).
Св.
К. Димов също е управлявал товарно превозно средство с голяма вместимост, като
твърди, „ей тази зала (б. авт.
–съдебната) не им стигаше да се разхвърли
багажа” –л.362, стр.2 от СП), при това е работил в една и съща фирма със
св. Ст. Димов. Според св. К. Димов обаче разтоварването на целия камион се е извършвало само в отделни случаи.(л.361
стр.2 от СП). Св. Ж. също споменава за частична митническа проверка в Т.,
най-вече относно вида на стоките (л.367, стр.1 от СП). За участието на мобилни
групи МБ „Г.” свидетелства и К. Димов, но с уточнението, че при тази процедура
никой не е свеждал до неговото знание дали има констатирано различие в
артикулите. Така св. К. Димов завява „ на
мен кой ще ми каже дали има констатирано различие в артикулите” (л.362,
стр.1 от СП). Ето защо при сравнителен
анализ на показанията, дадени от свидетелите Димови, съдът счете, че на тях не
им е бил известен резултатът от митническите проверки, извършени на МБ „Г.”.
Извод:
Показанията на двамата свидетели и особено показанията на св. Ст. Димов са
показателни за създаването на организация, при която обслужващите каргото
свидетели, са били максимално отдалечени от личността на подсъдимите.
Дали
обаче тази организация е била наложена, за да бъде максимално елиминирана възможността от пряка
комуникация с тях е въпрос, чиито отговор стои изцяло в сферата на
предположенията. От показанията на св. Ж. също се извличат аргументи за наличието на опосредстващи звена при
наемането на обслужващи каргото лица. Така напр. св. Ж. съобщава в съдебното
производство, че св. Ф.К. му е нареждал кое лице да търси в офис за безмитни
зони на К.А., а именно – З.Т., от кое място да товари и в кой склад да
разтоварва (л.366, стр.2 от СП). Свидетелят Панайотов – също шофьор - твърди,
че от другите шофьори – свидетелите Димови и св. Ж. е получавал информация за
склада (л.368, стр.2 от СП). Според настоящия съдебен състав обаче
комуникацията между шофьорите от различните фирми има случаен характер толкова,
доколкото св. Панайотов се е интересувал за точния адрес на склада. В
заключение – не се установи съпричастност на подсъдимите при уреждането на
транспортната дейност на турските стоки. За ЕООД”Радева” са изложени подробни
мотиви по-горе, а св. Ф.К. възложител ( по сведение на св. Ж.) на транспортни
поръчки, не бе установен за разпит и е заличен, като свидетел по предложение на
прокурора (ОСЗ от 14.12.2009г.). От своя страна св. Ж. е категоричен, че
неговият „шеф” му е давал информация на кой паркинг да отиде, кого да търси на
ГКПП „К.А.”, а именно – св. Т., както и
на кой склад да разтовари. От показанията на св. Ж. става ясно, че не е
търсил конкретно подс. К., но в склада на Г. се срещнал с него, там се
запознали и подсъдимият К. му съобщил, че именно на него следва да оставя
транзитните документи.
Така
в случая с ЕООД”Радева” и превоз на стоки с превозното средство, собственост на
св. Ф.К., не се установи каквато и да е
връзка с дейността по ангажиране на превозвач на турски стоки с личността на
подсъдимите.
Такава
връзка не се установи и от показанията
на св. Панайотов. Още повече, че в досъдебното производство не са били положени
усилия за установяване на лицето, което е давало разпореждания на Панайотов и е
уговаряло анажиментите му за превоз. В съдебното производство се установи, че
свидетелят е работел по разпореждане от
Хабил Ибрям от „Бени” ООД. Данните обаче са недостатъчни за призоваване
и разпит Ибрям, като свидетел. Съдът дава
вяра на показанията на свидетеля
Мирослав Панайотов. От неговите показания е видно, че възлагането на
транспортната услуга произлиза от лицето Хабил Ибрям - последният бил
собственик на товарно превозно средство, който
търсел шофьор (л.368, стр.1 от СП).
С
оглед изложеното възниква въпросът как преките възложители на превоза – Р.К., Ф.К.
и Хабил Ибрям са получавали информация за каргото и възможността да предоставят
транспортни услуги, необходими за
неговото функциониране. Каква е функцията на подсъдимите при организацията на
транспортната услуга. На този въпрос отговор не е даден в обвинителния акт,
отговор не се установи и от доказателствата, които се събраха при провеждането
на съдебно следствие. Следва също да се подчертае, че при така създадената
организация на транспортните услуги, които да обслужват каргото, единственият
подсъдим, който е имал реален контакт с част от шофьорите, е подсъдимият Ю.К.
(вж. показанията на св. К.Д. –л.361 ,стр.2 от СП), като активността на св. Г. и
неговата роля за приемането на транзитните документи продължава да бъде много
голяма, независимо че през инкриминирания период е разтоварен от дейността по
деклариране на стоки пред митническата администрация.
От показанията на св. Ж. се установява, че във
всички случаи стоката е била проверявана в склад “Л.*”. За точната
идентификация на мястото няма никакво съмнение, тъй като свидетелят го
свързва с личността на Л. Г.. Вярно е,
че свидетелят не посочва името на св. Г., но достатъчно ясно го посочва с
неговия прякор “Гудата”, както и с
характерна черта от външния му вид – пълното телосложение. (л.366, стр.2 от СП). Пълното телосложение на
склададжията непротиворечиво се възпроизвежда в показанията на много други
свидетели (т. напр. от показанията на св. Н. П., св.Пламен Н., св. Марагарита П.),
а наред с това се констатира и от съда при непосредствения разпит на св. Г. в
съдебното производство. Изяснява се също така, че товарното превозно средство,
управлявано от св. Ж., е било пломбирано едва на ГКПП К.А. от българските
митнически власти. (л.367, стр.2, посл. Абзац). Показанията на свидетелите
шофьори са напълно еднопосочни по отношение на този факт. Така и св. К.Д.
заявява “след натоварване камионът се
пломбираше на граница”(л.361, стр.2 от СП). По делото не се съдържат
доказателства за каквито и да е действия на подсъдимите, в т.ч. и на К.,
свързани с нарушаване целостта на така постановената пломба или
с поставянето на стоки, неотразени в
официалната документация, преди да се извърши пломбиране. Св.
М. Панайотов свидетелства, че пристигайки в С., предавал документите на Ю. К. в
склада на Г. и там били викани митничари, които да „разпломбират”(л.368, стр.2 от СП).
На практика освен инкриминирания
случай от 25.10.2005г., друг случай на несъответствие между налични и
декларирани количества, не се установи.
Вероятно това може да се дължи и на
факта, че преимуществено са били провеждани частични, а не щателни митнически
проверки, но липсват доказателства, както за някакво влияние, упражнено от подсъдимите
за ограничаване обхвата на проверките, така и за техни действия
или издаване на разпореждания за укриване на наличности.
Относимост
на тази група доказателства относно обхвата на проверките.
Съдът
отчита доказателственото значение на показанията, дадени от св. Панайотов, в
частта им относно продължителността на митническите проверки от страна на
българските митнически власти. Толкова,
доколкото свидетелят споменава за различна продължителност – от 4 часа, 12
часа до два дни – съдът счита, че се
касае за различен вид проверки, съответно частични и щателни, за чиято поредност
по дати свидетелят не си спомня. Съдът не дава вяра на тази част от показанията
на св. Панайотов, в която свидетелят твърди, че в склад „Л.*” винаги се е осъществявала
митническа проверка, изразяваща се в щателен преглед на цялата стока чрез свалянето
й от превозното средство. Позицията на съда при оценката на свидетелските
показания на св. Панайотов е мотивирана от наличието на логически
несъответствия. Свидетелят твърди, че обемът на стоките е варирал от 200 до 250
колета при вместимост на товарното превозно средство от 18 тона. Съдът счита,
че разлика в натоварването от 50 колета не може да обоснове такъв дълъг
диапазон от време за извършване на проверките от 4 часа до два дни, тъй като в
този случай 50 колета се явяват приблизително 1/5 от товара на цялото превозно
средство. Ако натоварването е било в някои от случаите само с 1/5 по-малко,
както първоначално твърди свидетелят, то би следвало диапазонът от време,
необходим за разтоварване, да варира между 4 до 5 часа, или между 16 до 20
работни часа. Следователно единственото логично обяснение е подобен интервал от
време ( от 4 часа до два дни) да се свързва с обхвата на митническата проверка,
а не с обема на товара. От друга страна св. Т. А. описва щателни митнически
проверки, които са продължавали обичайно 3-4 дни. (л.502, стр.1 от СП).
Въпросът с обхвата на проверките е окончателно изяснен с изисканите протоколи
на ММГ за инкриминирания период относно инкриминираните фирми ( л.1100 – л.1116
от СП).
В тази връзка съдът следва да разгледа и спорният въпрос
между страните относно интервала от време от декларирането до раздаването на
стоките и свързаната с този интервал теза на обвинението, че раздаването на
стоки е било извършвано веднага и преди да бъде издадено разрешение за вдигане
на стоките. Видно от основната и допълнителната финансово-икономическа и
митническа експертиза (том 9 от ДП) и черен класьор от приложенията към
съдебното производство е видно, че е имало трайна практика в дейността на МБ „Г.”
разрешението за вдигане на стоките да се издава след заплащане на митните
сборове и ДДС. Поради това интервалът от време от момента на декларирането им
до издаването на разрешение варирал от около 1-2 месеца ( т.напр. констатациите
на л.13/53 от доп. Експертиза и на л.14/19
от основното заключение). Всички проверки обаче съгласно протоколите за
извършени проверки от ММГ са съставени на дата, идентична с декларирането на
стоките (т.напр. протокол за проверка 2366 –л.1112 от СП) или най-много – в
интервал от един ден след декларирането, ако е частична ( протокол за проверка
№ 2372- л.1113 от СП). В случай на щателна митническа проверка протоколът е
съставен от св. Даков в интервал от два дни след декларирането. (проверка №
2219 – л.1110 от СП). Изводите са два: първият-тази практика касае не само каргото на
Н. Т. ( за фирма „Б.Т.”ЕООД), но и каргото на И.Б. ( за фирма „Т.”). Този факт
е относим към служебната дейност на подс. А., която очевидно не е
допускала изключение от правилото разрешение за вдигане да се издаде след
заплащане на митните сборове и тази практика се е спазвала за различни карга.
Вторият извод е, че раздаването на стоките във всички случаи е било извършвано
след провеждането на митническа проверка, няма нито един регистриран случай
стоката да е раздадена преди проверка. Напротив, в протоколите от работата на
ММГ е отбелязано без изключение, че пломбите се констатират със съхранена
цялост. С оглед изложеното, действията
по раздаване на стоката, доколкото от показанията на Г. се установи, че са
предхождали издаването на разрешение за вдигане на стоките, са укорими по
отношение на дейността само и единствено на Г., тъй като не се доказа да му е
било разпореждано да работи по този начин. От друга страна действията по
раздаване не се доказа в нито един случай да са
препятствали провеждането на митническа проверка, както и тези действия
да са предхождали констатация за съответствие и несъответствие, която става
ясна още със съставянето на протокол за
извършена проверка.
- Трета подгрупа свидетели се оформя от лицата,
които са предоставяли своята самоличност за регистрация на фирми, които да
се ползват като фирми - вносители, както и свидетелите, които са
обслужвали счетоводно тези фирми или като наемодатели на складова площ,
или са извършвали помощна дейност при раздаването на стоките от склада на
крайния получател срещу прибирането на възнаграждение и воденето на
отчетност за това.
Тук следва да бъдат посочени свидетелите
Стоян Т., Б. Т.а, М.З., св. Здравка З., Л.Г., св. Н. Мировалиева, св. Н.Л., В.И. .
От показанията на св. Стоян Т. и М.З. не
се установи фирмите „Б.Т.” и „К.” да са регистрирани по инициатива на някой от
подсъдимите. В този смисъл
аргументи са изложени на л. 120 и сл. от мотивите. Следва само да се добави, че
показанията на св. З. също нямат принос за обосноваването на обвинителната
теза, тъй като съгласно неговите показания, дадени пред съда, той не познава
никой от подсъдимите и контактите му във връзка с дейността на фирма „К.”, се
изчерпват с личността на св. Стоян Т. и майка му – Здравка З.. В този смисъл са
твърденията на свидетеля „ Стоян всичко
движеше, аз не знам той точно какво е правел……………..от Стоян разбрах, че тази
фирма работи….и двете фирми ги водеше Стоян” (л.651, стр.2 от СП).
В
отделни части неговите показания следва да бъдат обсъдени при съпоставка с
показанията на св. Н. Мировалиева.
Не е
налице противоречие в доказателствата относно факта, че фирма ”Б.Т.” е била
регистрирана на името на майката на св.Т. -
Богданка Т.а, както и че предметът на дейност на тази фирма е бил внос
на стоки от Т.. По непротиворечив начин се установява, че св.Т. е издал
пълномощно на подс.Ю.К., с което му е давал възможност да извършва търговска дейност
от името на „Б.Т.”. При съпоставка на показанията на св.Т. с заверените преписи
от общия регистър на нотариус Й. се установява, че свидетелят Т. е издавал и
пълномощно във връзка с дейността на „Б.Т.”ЕООД и на св.Д.И. (с ЕГ№ **********).
По начало св.Т. бил упълномощен от майка си – Богданка Т.а. В този смисъл по
делото е приложено и пълномощно на л.74,т.18 от ДП. Липсата на спомен дали св.Т.
е издал пълномощно на подс.Ю.К. се допълва с писмени доказателства, събрани в
хода на съдебното следствие. Оригинал на такова пълномощно се съдържа сред иззетите
ВД от подс. Ю.К. при личен обиск. Протоколът обаче, удостоверяващ
провеждането на това процесуално-следствено действие, е процесуално негоден. Ето защо съдът събра
допълнителни писмени доказателства, касаещи издаването на пълномощно, с което К.
се овластява да представлява „Б.Т.”ЕООД. В подкрепа на факта на издаване на такова
пълномощно е извлечението от общия
регистър на нотариус Румяна Й.. От това писмено доказателства се установява, че
с рег.номер 4644 /15.09.2005г. е било издадено пълномощно от св.Т., в
качеството му на редовно упълномощено лице от Б. Т.а – собственик на фирма „Б.Т.”ЕООД
за подс.Ю.К., за да го представлява последния във връзка с дейността на фирмата
(л.334,том 19 от ІІ том на СП). Същевременно от свидетелските показания на св.Т.
става ясно, че лицата, които са го запознали
с подс.Ю.К., са св.Д.И. и св.В.И. (л.161,том 1 от СП). Съдът отчита
обстоятелството, че св. Т. споменава горепосочените лица само с личните имена „В.”
и „М.”. Показанията на св. Т. обаче не могат да се разглеждат изолирано от
останалия доказателствен материал. От приложените по делото заверени препис –
извлечения от нотариалния регистър на нотариус Й. е видно, че на 21.11.2005г. св. Стоян Т. е издавал
нотариално заверено пълномощно рег. № 5755 от същата дата, с което преупълномощава св. Д.И.И. да го представлява
във връзка с дейността на фирма „Б.Т.” ЕООД (л.329, том ІІ от СП). Единният граждански номер на лицето Д.И.И.,
описан в нотариалните регистри във връзка с издаването на горепосоченото
пълномощно съвпада напълно с данните за
самоличност на св. Д.И. ( том 20 от ДП). Ето защо за
настоящия състав на съда няма никакво съмнение, че лицето „М.”, за което в
показанията си пред съда споменава св. Т., е всъщност свидетелят Д.И..
По
делото не се спори, че счетоводното обслужване на „Б.Т.” ООД е било извършвано
от св.Н. Мировлиева. Свидетелката е разпитана непосредствено от съда (л.497 и
сл. от СП). От нейния разпит се установява, че е водила едновременно
счетоводството на двете П.ки фирми – „Б.Т.” и „К.”, като свидетелката е
кореспондирала едновременно и с двамата пълномощници – М.З. и Стоян Т.. Съдът
дава вяра на свидетелката досежно нейното твърдение, че двамата са вземали
участие при снабдяването й с първичните счетоводни документи, или документите
са й били изпращани по автобус от неизвестно за нея лице. Съдът приема за
установено, че документите са били изпращани от свидетелката В.И. предвид съпоставката между гласните
доказателства - показанията на св. Мировалиева, св. И., св. Т.,
св. Г.. Така показанията на двамата свидетели са в пълен синхрон досежно обстоятелството,
че документите били изпращани в гр. П. с автобус (л.161, стр.2 от СП). За
изясняване на създадената практика и допълване на фактите, изложени в
показанията на св. Мировалиева, от съществено значение е уточнението на св. Т.,
че изпращането е извършвано след осъществяване на телефонна връзка между св. Т.
(понякога от св. Мировалиева), от една страна и В.И., от друга страна,
потвърдено от последната при провеждането на очна ставка със св. Г.. От
цялостния прочит на дадените от св. Т. показания в съдебното производство се
изяснява, че лицето „В.”, комуникиращо със св. Мировлиева, както и лицето,
което се е занимавало с пълномощните, издадени от св. Т. за дейността на „Б.Т.”,
са едно и също лице. Наред с това в изисканите от съда препис- извлечения от
регистрите на нотариус Й. съдържат
данни, както за издадените пълномощни, така и пълните данни за самоличност на
въпросното лице „В.”, които съответстват на данните за самоличност на В.И..
Тезата
на обвинението да е създадена стройна
организация при дейността на каргото, изключваща контакта между подсъдимите с
максимално възможен кръг от обслужващи го лица, с цел конспиративност, не може
категорично да се обоснове и от илюстирирания фрагмент от организацията на
каргото, свързана със счетоводното обслужване. Вярно е, че документите не са били изпращани в гр. П. пряко от декларатора или от другите
подсъдими, а от свидетели, които са изпълнявали куриерски услуги – В.И. и Д.И..
Вярна е и констатацията, че прекият
контакт на св. Мировалиева е бил свеждан също до фигури ( св. Стоян Т. и св. М.З.),
които нямат контакт с подсъдимите, а когато това е било невъзможно,
документите са били изпращани с автобус. Този вид „кореспонденция” действително
изключва прекия контакт между св. Мировалиева и други лица, различни от
свидетелите Т. и З.. Поради това е напълно достоверно и твърдението на св. В.И.
пред съда, че не познава визуално свидетелката Мировалиева, разпитана
непосредствено преди нея.(л.498, стр.1 от СП ).
От изложените по-горе факти обаче не може да се извлече извод, че
описаната организация на работа е била наложена, за да се постигне
конспиративност, както и за да се осъществи контрабанда на стоки от Т.. Една от
преследваните цели би могла да бъде постигането на конспиративност, но това
твърдение може да се крепи само и единствено на предположения. Друга възможна
причина за създаването на опосредстващи звена чрез включването на
представители, като Т. А., Зл. Т. и куриери, като В.И. и Д.И., е обемът от дейности и мащабите на стокооборота
от Т.. Очевидно „Н.К.” не е действало самостоятелно и е било подчинено на
единна организация, включваща и останалите водачи на карга. Касае за огромни
мащаби на търговска дейност – не само с оглед честотата на вносовете, но и с
оглед групирането на отделни водачи при всеки внос. Касае се за дейност, която
рутинно е била провеждана и в други градове, т.напр. от показанията на св. К.Д.
се установява, че е работил и за карга, функциониращи в гр. П.. При това
положение създаването на множество
опосредстващи звена при осъществяването на определени дейности, за да бъдат
обхванати всички помощни дейности,
намира и друго логично обяснение.
Величината на мащабите в описаната търговска дейност е потвърдена и от
заключението на основната и допълнителна финансово-икономическа
и митническа експертиза с оглед регистрираните размери на платените митни
сборове, както и с оглед размера на митническата стойност на стоките.
От
съвкупната преценка на показанията, дадени от св. Т. и св. Мировалиева, се
установява, че двамата свидетели доброволно са съдействали за приобщаването на
всички документи, имащи отношение към дейността на „Б.Т.” и „К.”, като
доказателствен материал. Така в съдебното производство - л.497, стр.2 от
СП - Мировалиева твърди „документите,
които бяха при мен, под опис ги предадох на следовател”, в разпита си на л.161,
стр.1 от СП св. Т. заявява „всички документи бяха иззети от счетоводителката ми
Мировалиева”. Цитираните твърдения на свидетелите налагат съпоставка между тази
част от техните показания и писмените доказателства, касаещи въпросните
действия по приобщаването на съответните документи. Действително по делото в
том 1 –л.219-л.227 от ДП е приложен протокол за доброволно предаване, съставен
с участието на св. Мировалиева, от съдържанието на който е видно, че тя е
предала ЕАД, оборотна ведомост, дневник за покупки, дневник за продажби,
извлечения от банкови сметки и платежни нареждания със задължено лице „К.” -
гр. П., в които са вписани суми с четири и пет цифрени числа. С оглед
твърдението в обвинителния акт, че подс. Т. регулярно два пъти месечно е вземал
различни суми между 10 000 и 18 000 лева, като част от тези пари
предавал на подс. А. ( л.14 от ОА), е следвало да се изключи възможността
сумите, вписани в платежните нареждания ( на л.221 от том 1 на ДП) да са
идентични с взетите от Т. суми. Но тъй като св. Г. в прочетените показания не
си спомня точните дати и точните суми, които е давал на Т., няма как да се
отстрани тази доказателствена непълнота, като сумите,
усвоявани от подс. Т., се сравнят със сумите, по публичните вземания на
държавата от дейността на инкриминираните фирми. За внасянето на такива суми
доказателства са събрани и със заключенията на основната и допълнителна съдебно
финансово - икономическа и митническа експертиза. Защото, ако
сумите, предавани от св. Г. на подс. Т., са идентични със сумите, внесени за плащане
на митни сборове, възниква въпросът, откъде и как Т. е придобивал други суми извън тях, за да извърши плащания към А., описани в обвинителния акт.
Вярно е, че при съпоставка на обсъдената доказателствена съвкупност с
показанията на св. В.И. и изявленията й
от очната ставка със св. Г. ( л.498 , ІІ част от СП и л.810, ІІІ част от СП),
става ясно, че именно тя и Д.И. са били куриерите на документи от склада на Г.
към счетоводството, което е водела Мировалиева за П.ките фирми и не се
установява Т. да й е предавал платежни нареждания за внесени митни
сборове. Не е оборено и твърдението на
В. И., че никога не е виждала подс. Т. в склада на „Л.*”. Но следва да се
уточни, че в тази част показанията й влизат в мнимо противоречие с показанията
на Г., тъй като не се установи св. И. постоянно да е пребивавала в склада. Следователно
е напълно възможно тя да е идвала там, когато Т. не е имал работа със св. Г..
Също така е вярно, че не се установи дали В.И. или Д.И. са се занимавали с
предаването на документация относно наредените преводи.
Извод: Обвинението е следвало да докаже
по категоричен начин, че подс. Т. не е имал срещи с Д.И. по повод предаването
на документация, че не е имал никакво отношение по плащането на митни сборове и
че не е оставял документи във връзка с това в склада на Г.. Наред с това
обвинението е следвало да докаже, в случай на разлика между приети от Т. суми и
отчетени документи за извършени преводи за плащане на митни сборове и ДДС,
разликата от налични парични суми у подс. Т. произхожда
именно от дейността на инкриминираните фирми, а не от други, за които се
установи, че подс.К. и св. Г. също били упълномощени да
представляват.
От показанията на св. Мировалиева се
установява и че фактурите на турския доставчик не са й били предоставяни
(т.напр. фактура № 028476/2 /27.10.2005г.), а във връзка с документирането на
вноса свидетелката е получавала единствено копие от митническите декларации.
(т.35 от ДП).
В
тази връзка въпросът какви точно документи са били изпращани на св. Мировалиева
опира и до необходимостта да бъдат обсъдени показанията на св. В.И.. Съдът се
доверява на част от показанията на св. И., а именно в частта, че не е познавала
визуално Мировалиева. Действително от показанията на Мировалиева и Т. става
ясно, че именно св. В.И. ги е снабдявала с документи за нуждите на
счетоводството на фирма „Б.Т.” , но липсата на пряка комуникация намира логично
обяснение в твърдението на двамата свидетели, че кореспонденцията е била осъществявана по телефон, а документите –
пренасяни в автобус от неустановени пътници по линията С. - П.. Съдът дава вяра
и на тази част от показанията на св. И., в която твърди, че е работела във
фирма „К.”. От показанията на св. Т. и Мировалиева се обосновава категоричен
извод за тясната връзка между двете П.ки фирми – „Б.Т.” на св. Т. и „К.” – на
св. М.З., чието създаване съвпада по време, чиято дейност се подчинява на една обща организация, която обединява
едни и същи лица (св. Г. и подс. Ю.К.) и
която се осъществява на едно и също
място – склад „Л.*” в кв. Г.”, гр. С..
Съдът дава вяра и на тази част от показанията на св. И., в която описва
кръга от познатите й лица сред подсъдимите. Няма никакво съмнение, че св. В.И.
към инкриминирания период е познавала лично подс. П.Т., Н.Т., индивидуализирана
от св. И., като „майката на П.”, както и подс. Ю.К. (л.498, стр.1 от СП). В
тази част нейните показания са в синхрон с показанията на св. Г., дадени пред
съдия в досъдебното производство, в които твърди, че е познавал лицето „В.”
именно чрез подс.Н.Т.. ( л.3, том 20 от ДП). Показанията на св. В.И. съдържат и хронологично изложение на
създадената организация в склад „Л.*” . Те са съществено допълнение относно
функциите на св. Л. Г. в склад „Л.*”. Фактът, че трето лице, различно от Г.
(неговата съпруга), е оформяло писмено фактурите, предназначени за българските
търговци, не следва да се оценява в
посока на умишлено търсена конспиративност в документооборота, при която
максимално би се затруднило установяването на автора на фактурите, издавани от
името на доставчика „Б.Т.”. Този ред на съставяне на фактурите може да се
разглежда и на плоскостта на проявена от Г. или от неговия работодател небрежност.
Съдът
счита, че издаването на подобни
документи неправилно е оценено от обвинението, като дейност по невярно
отразявене на стопанската операция на покупко-продажба на облекло, досежно
времето на осъществяване на сделката, действителния доставчик на стоката и
мястото на осъществяване на операцията. Касае за дейност по покупко-продажба на
стоки по занятие, т.е. са сделка, в която участва търговец и при която с оглед
улесняването на оборота, е допустимо ангажирането на трети лица, каквито са фирмите „Б.Т.” или „К.” по изпълнение на
задълженията на продавача да предаде заплатената от купувача стока.
Съдът
изключи от годния доказателствен материал показанията на св.Т., дадени пред
съдия на 10.12.2005г.(л.17-л.19 от том 20 на ДП),тъй като разпитът е започнал
на 10.12.2005г. в 15.45 часа.По същото време обв.С.А. е била с качеството на
уличено лице (от 10.12.2005г.,15.35 часа) и органите на досъдебното
производство не са изпълнили задължението си да обезпечат нейното участие в
производството по чл.210а от НПК(отм.), респективно не е било осигурено и
участието на защитник на обв.А.. Настоящият съдебен състав намира, че, след
като са ограничени процесуалните права на подс.А. при събирането на
доказателства,то установените с тях факти не могат да се противопоставят не
само на подс.А., но и на другите подсъдими. И това е така,тъй като съдът е
длъжен да изследва факти, установени по безспорен начин, като изключи
двойнствената им интерпретация – в отрицателна насока (като ги изключи от
годните доказателства) по отношение на подс.А. и втори път – в положителна
насока, като основе крайните си изводи по отношение на другите подсъдими. Ето
защо съдът не споделя доводите на обвинението, че прочетените
показания на св. Т. могат да се ползват срещу останалите подсъдими и основа
своите изводи само и единствено въз основа на свидетелските показания, които този свидетел е дал съдебното производство пред
настоящия съдебен състав. Неопровергано от обвинението остава твърдението на
св.Т., че е издал пълномощни, необходими за дейността на „Б.Т.” пред различни
институции на отделни лица,чиято самоличност не си спомня.Тези негови твърдения
не са в противоречие с писмените доказателства по делото. Свидетелят обаче е
категоричен, че се познава
лично и с подс.Ю.К., (чрез св. В. И. и И.) именно по повод
дейността на „Б.Т.”, както и че фирмата е държала под наем помещение в гр.С.,
като не може да си спомни точния адрес.
Връзката
на фирма ”Б.Т. със складово помещение „Л.*”
се установява от съвкупната преценка на
свидетелските показания на св.Г. от досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитане (л.3,стр.2 от том 20 на ДП) и
приложения по делото договор за наем (л.166,том 16 от ДП). Съдът отчете
обстоятелството, че съдържащият се договор за наем е непълен - липсват подписи
на лицата, които са го съставили) и е
трудно четлив, поради което провери удостоверените в него факти чрез
показанията на св. Н.Л.А. (допуснат по силата на дължимото от съда служебно
начало при установяване на обективната истина – чл.107, ал.2 от НПК). Именно
при тази проверка се констатира, че посоченият по-горе договор е оформен с
обичайно ползваната бланка от собствениците на склад „Лоза”, като Н.А. е бил
един от тях, но неговото участие в оформянето на процесния договор се изчерпва
с попълването на идентификационните данни на склада. Съдът намира, че
показанията на св. А. са добросъвестни, както и че представляват достоверен
източник на доказателства. В тях се възпроизвежда създадената практика за
провеждане на преговори преди сключването на договори за наем за склад „Лоза”,
при което на собствениците на склада предварително са били представяни типовите
договори с попълнени графи за идентификационните данни на наемателя. За
настоящия съдебен състав няма съмнение относно участието на подс.Н.Т. при
стопанисването на склада, тъй като в показанията си св. А. я е посочил, като
едно от лицата, стопанисващо склада във връзка с предявения договор за наем.
От показанията на св.Т. се
установява,че „Б.Т.” е имала договор само за един склад в С.. Доколкото
пред настоящия съд не се ангажираха доказателства за други имоти, наети от тази
фирма, въз основа на писмените доказателства се установява, че складовото
помещение, ползвано от „Б.Т.”, е бил именно склад в кв.”Г.” –„Л.*”. Без
съмнение Т. не е бил запознат с дейността
на подс.К..Така свидетелят твърди, че е
знаел за нает склад, но не би могъл да конкретизира обстоятелствата, при които
е сключен договор за наем и кое лице е представлявало фирма „Б.Т.” при
сключването на договора.(л.162,том 1 от СП). Също така св.Т. твърди,че св.К. е
бил „някакъв декларатор”, но не може да посочи да е виждал конкретна
декларация, подписана от подс.К., като така и не става ясно по какъв начин св.Т.
е придобил представата, че св.К. е декларатор. Посочените по-горе неясноти в
показанията на св.Т. мотивира настоящия съдебен състав да приеме за
установено,че св.Т. или е с избледН. спомени по горепосочените въпроси, или
упражнява правото си по чл.121,ал.1 от НПК що се отнася до факти, които могат
да уличат самия него в извършване на нарушение на
трудовото и данъчно законодателство. В съдебното производство съдът е приобщил
чрез прочитане показанията на св.Т., дадени пред съдия в отделни части, по
които свидетелят е дал показания пред съдия в досъдебното производство и за които в съдебното производство е заявил,
че няма съхранен спомен. Защитниците на подс.Т. и подс.С.А. са направили
подробни възражения относно допуснати съществени процесуални нарушения в
процедурата по чл.210 а от НПК(отм.).При проверка на възраженията,съдът
констатира, че същите са основателни.Видно от протокол за уличаване на подс.А.,процедурата
по чл.409,ал.3 от НПК(отм.) спрямо нея по настоящото наказателно производство е
започнала в 15.35 часа на 10.12.2005г.(л.1,2 от том 3 на ДП).Към този момент
подс.А. вече е имала процесуално качество на уличено лице.Видно от приложения
протокол за разпит на св.Т. пред съдия (л.17-л.19 ,том 20,номерация с червен
химикал),това процесуално-следствено действие било проведено в по-късен час –
започнало е в 15.45 часа и е приключило в 16.15 часа.В тази връзка органите на
досъдебното производство са били задължени да призоват при провеждането на разпита подсъдимата А. и
нейния защитник.По изложените по-горе съображения, доколкото материалите по
отношение на другите подсъдими не са отделени в досъдебното производство в
самостоятелно наказателно производство,показанията на св.Т.,дадени пред съдия
по реда на чл.210а от НПК(отм.)не могат да се противопоставят и на тях.Ето защо
съдът счете,че единственият годен доказателствен източник,който подлежи на
обсъждане при установяване на фактите по делото,са показанията на св.Т.,дадени
в съдебното производство,пред настоящия съдебен състав.
В обобщение
следва да се посочи, че всички обсъдени доказателства имат отношение към
установяването на търговска дейност, при която разходите са били финансирани от
други лица – от българските търговци – клиенти на каргото, но и приходите не са
били предавани на действителните собственици на фирмите ( от показанията на св.
Т., който заяви, че няма претенции към подсъдимите за дължими суми). Тези факти
обаче нито пряко, нито по косвен път могат да изведат осъществяването на
контрабанда. Те са относими изцяло към установяването на специфични
взаимоотношения между Т. и З., от една страна и св. И., от друга, при които те
предварително са приели да предоставят данни за самоличност за регистрация на
дружество, без ангажимент да организират неговата дейност, респективно – без да
имат претенции към неговата печалба.
Показанията на св. Г. също имат основен принос за
изясняването на търговска дейност, при която не е било водено прецизно
счетоводство, не и на контрабанда. Липсата на организация за отчитането на
реализирани от търговската дейност печалби е също укоримо, но съдът не е
сезиран да се произнесе по този факт, нито този факт е подведен от
прокуратурата под правна квалификация на
конкретен текст от НК.
Съдът
е приобщил чрез прочитане показанията на св.Г., дадени в процедура по чл.210а
от НПК(отм.) в досъдебното производство. От съдържанието на протокола е видно,
че разпитът е бил проведен на 10.12.2005г. в периода от 14.05 часа до 14.50
часа. В този период в досъдебното производство не имало проведени процедури по
реда на чл.409,ал.3 от НПК (отм.) за привличането на уличени лица. Относно
наведения довод от защитата на подсъдимите Т., че е осъществено нарушение на
процедурата по чл.210а от НПК(отм.), тъй като в искането за разпит до съда се визира лице с друга самоличност(с различен
номер ЕГ№ и адрес, на който св.Г. никога не е живял), то настоящият съдебен
състав счита нарушението за несъществено. Същото е отстранено с факта на
снемане на самоличност на свидетеля пред съдебния състав, провел разпита, като
няма никакво съмнение, че разпитаното лице е било именно св.Л.Г.. В тази връзка
следва да се цени и твърдението на свидетеля в производството пред съда, че
като цяло поддържа прочетените му показния и действително е давал показания пред съд.
Въз
основа на така приобщените към доказателствения материал показания се
установява, че св.Г. е бил въведен на работа в търговска дейност, свързана с
внос на стоки от Т. от св.Стоян Пейчев, с когото се познавали от деца.
Първоначално на св.Г. било възложено да работи, като „декларатор”. От
показанията на св.Г. е видно, че дейността
на „декларатора” периодично била възлагана на различни лица – така
първоначално тази роля е била изпълнявана от св.Пейчев, след това – от св.Г., а
по-късно – от подс.Ю.К..(л.3, том 20 от ДП). Въз основа на показанията на св.Г.
от досъдебното производство се установява по категоричен начин, че Стоян Пейчев е бил декларатор на фирма „Е.
2002”ООД и е работил с подс.Н.Т.. От
показанията на св. В.И. е видно, че фирма „Е. 2002”ООД е свързана именно с
личността на подс. П.Т. (л.498 от СП). За участието на фирма с името „Е.” при
дейността на каргото досежно издаването на фактури на български търговци
доказателства се съдържат и в показанията на други свидетели – т.напр. в
показанията на св. Й. Ф. (л.496 от СП). От показанията и на двамата свидетели (Г.
и Ф.) обаче е видно, че се касае за такъв период от време, който категорично не
е обхванат от обвинителния акт. На тази плоскост съдът не е сезиран да се
произнася за участието на подс. П.Т. в дейността на каргото извън фактическите
рамки, очертани в обвинителния акт, в които безспорно основен елемент се явява
и периода на инкриминираната дейност.
Съдът
дава вяра на показанията на св.Г. от досъдебното производство, в които се
разкрива създадената организация по предоставяне на необходимите документи за
дейността на „декларатора”. Установява се, че подс.Н.Т. е действала в отделни
случаи лично, а в други случаи - чрез св. В.И., за да получи пълните данни за
самоличност на св.Г. по издаване на ново пълномощно за новорегистрирана фирма,
съответно – за да изпрати чрез св. В. И. – пълномощни, които да ползва пред МБ
при деклариране на стоки за „К.”ЕООД, ”АМГ-трейд” и „Бобо – трейдинг”.(л.3, том 20 от ДП). Св.Г.
е категоричен в показанията си от досъдебното производство, че е познавал
лицето „В.” именно чрез подс.Н.Т.. ( л.3, том 20 от ДП). Вярно е, че в
посочените показания, дадени пред съдия, св. В.И. не е упомената по друг
индивидуализиращ начин, освен с личното си име. Тази непълнота в
доказателствата обаче се отстранява чрез съвкупната преценка на показанията,
дадени от св. Г., с показанията на св. Т., съпоставени с писмените
доказателства, предоставени от регистъра на нотариус Й., с показанията на св. В.И.
(л.498, том ІІ от СП), както и от проведената
очна ставка между св. В. И. и св. Г. (л.810, том ІІІ от СП). Така от очната ставка св. В.И. и св. Г. се изяснява, че именно св. В.И. и Д.И.
са лицата, които са имали пряко отношение към документооборота, към дейността
на св. Г. и към счетоводителя в П.. Допълнителен
щрих, с който се потвърждава този извод, се съдържа и в показанията на св.
Стоян Т. – пълномощник на фирмата „Б.Т.” – гр. П., от които е видно, че именно
лице с името „В.” е поддържало телефонна връзка със счетоводителя на същата
фирма от гр. П. (св. Н. Мировалиева), както и че това лице „В.” е същото, което
се е занимавало с въпроса за пълномощните на П.ката фирма – на кого и кога да
се издаде. Св. Г. не споменава за повече от едно лице на име „В.” , което да е
имало едновременно с това и пряка връзка с подс. Н.Т.. При съвкупната преценка
на посочените доказателства не се установява и друго лице със същите имена „Д.И.”
, което да е имало пряк контакт със св. Т., а в това число и до
представляваната от Т. фирма „Б.Т.” .
Съдът
дава вяра на показанията на св.Г., в частта им, че той лично не е подписвал и
попълвал платежни нареждания, свързани с обмитяването на стоки от внос при МБ „Г.”,
като такива са му били предоставяни от св. В. И.. На тази плоскост следва и да се ценят
показанията на Г.. Ясно е, че този свидетел не е възприел нито начина, по който
се разходват средствата, отчетени от него на
подс. Т., нито начина, по който И. се снабдява с платежните документи. В
тази връзка случващото се извън склада стои изцяло извън възприятията на св. Г.
и той не може да свидетелства по тези факти. Не може да се
изключи, като възможна, хипотезата с предадените на подс. Т. пари да са били
захранвани банкови сметки на дружествата и после платежните нареждания за
преводи от тях да са били технически оформяни от св. В. И..
Разпределението
на функциите между отделните участници в търговския оборот е илюстрирано
убедително в показанията на св.Г. от досъдебното производство, дадени пред
съдия. Съдът даде вяра на показанията на св.Г., като въз основа на тях се
установява, че св.Г. се е запознал с подс.Ю.К. отново чрез подс.Н.Т.. Този факт
е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че ръководна роля на Н. Т., но в
търговска, а не в престъпна дейност. В подкрепа на този извод следва да се
преценява и твърдението на св.Г., че се е запознал с подс.Г.Т. по същия начин – отново чрез подс.Н.Т.
(л.4,стр.2 от том 20 на ДП). В своите показания св. Г. твърди, че от
разследващия орган е бил поставен пред „дилема” дали да бъде свидетел или
обвиняем. Съдът отчита това обстоятелство, но същевременно констатира, че в
по-голямата си част показанията на св. Г. са достоверни, тъй като са потвърдени
с показанията на други свидетели. Т.напр. показанията на св. К.Д. (шофьор на
товарно МПС, което е превозвало вносни стоки от Т. за МБ Г.) косвено
потвърждават достоверността на твърденията, изложени от св. Г., относно
връзката на подс. Н.Т. с функционирането
на транспортния канал, условно обозначен от турските търговци с името „Н.К.”.
Вярно е, че св. К. Димов е познавал само визуално подс. Н.Т. и не е знаел
точната й функция в дейността на канала,
но също така е вярно, че свидетелят я свързва именно с присъствието й в
склад „Л.*”. (л.362, стр.1 от СП). Съпоставен този факт, с факта, че и други
свидетели са забелязали подс. Н.Т. именно в склад „Л.*” (т.напр. – св. А.ов
(български търговец, клиент на каргото –л.351, стр. 2 от СП), както и с
писмените доказателства (т.28-т.30 относно отчетността на парични суми на подс.
Н. Т.) обосновава извода, че св. Г. възпроизвежда добросъвестно фактите, които
е възприел. Отделен е въпросът, че част от неговите показания не са съвсем ясни
– т.напр. в частта относно дали и какви документи са му предавани от шофьорите,
както и дали тези документи имат някакво значение за отчетността на стоките при
раздаването им на българските търговци. По този въпрос съдът е изразил
становище на л. 96 от мотивите.
Въз
основа на показанията на св.Г. съдът приема за установено,че прехвърлянето на
дейността по деклариране на стоките от св.Г. на подс.Ю.К. е станало по
нареждане на подс.Н.Т., както и че именно подс.Н.Т. е възложила на св.Г. да се
занимава с клиентите на склад „Л.*„,находящ се на ул.”Лозенски път” № 37.
Ръководната роля на подс.Н.Т. в
дейността се установява и от факта, че клиентите на склада са се водели за
клиенти именно на подс.Н.Т., че подс. Н.Т. е информирала св.Г. за предстоящото
пристигане на нова стока, отчитането на сумите, получени от клиентите, лично на
подс.Н.Т. на точно определено място – кв.”Слатина” пред „Скай лайн”
ресторант.(л.4,стр.1 ,посл. Абз. от том 20 на ДП). При проследяване
хронологията от факти, описани в показанията на св.Г., прави впечатление
постепенното изключване на близки до подс.Т. лица от функцията „декларатор” на
внос, от ползването на фирми, регистрирани на името на лица от нейното
семейство, т.напр. на фирма „Е.” на П. Троманова. В подкрепа на този извод
следва да се цени изключването на св.Ст.Пейчев от кръга на лицата, които декларират
стоки, като последният се явява зет-съпруг на подс.П.Т. и постепенното
въвеждане в тази дейност-първоначално на св.Г., а по-късно и на подс.Ю.К.. Но
както съдът посочи, приходите от дейността на каргото с оглед показанията на св. Г. и писмените доказателства, съдържащи се в
том 28-30 от ДП, не са били надлежно осчетоводени, поради което е
обяснимо желанието да се ползват стопански субекти, които да понесат евентуална
санкция при ревизия от данъчни служители и инспекция на труда. От друга страна
стои и поставеният въпрос за разширяване на обема на дейност, при което е
логично организирането на лица за свързване със св.Г. и изместването на
подс.Н.Троманова от пряка комуникация със св.Г., т.напр. – св. В.И. досежно
пълномощните, издавани в полза на св.Г. от различните управители на фирми, или
друг пример – с въвеждането на св.З. в
работата на ГКПП „К.А.”. Изясни се, че св. И. е разполагала
с пълна оперативна самостоятелност да информира св.Г. за предстоящото
пристигане на камион в склад „Л.* „, както и служителите от бюрото на ЕТ „АМС –
Мая М.. (л.3,стр.2 от том 20 на ДП). Важно е да се посочи, че в тези случаи
увеличаването на обема на работа и включването на нови лица в работния процес,
не е задължително свързано с изграждането на отношения на субординация. Извод в тази насока се обосновава и от показанията, които Зл. Т. е дала
пред настоящия съдебен състав, а именно, че по принцип работела на хонорар към
агенция, като нееднократно споменава, че във връзка с дейността си се е чувала най-вече с И.Д. от Пазарджик (
л.603, стр.2 от СП), т.е. тя не не се доказа да е получавала разпореждания нито от Н. Т., нито
от Г. Т.. За последния подсъдим се установи, че свидетелката го е видяла за
първи път по повод осъществените арести ( л.602, стр.2, първи абзац на СП).
Ето
защо съдът се довери на показанията на св.Г. от досъдебното производство
относно начина на осчетоводяването на стоката, внос от Т., като приема за
установено, че е било водено некоректно счетоводство. Съдът приема с доверие и
твърдението на св.Г., че не се е разписвал на ведомост, а е удържал възнагражденията си от оборота в
склада, които отчитал накуп в графа „склад”; в частта, че счетоводството е било водено от св.Г. в
тетрадка, стояща в склада, която св.Г. предавал всяка седмица на подс.Н.Т., а
при себе си оставял копия за справки, както и в частта, че постепенно
комуникацията му с Н. Т. е била изместена от други лица. Но този факт още
повече при съпоставка с показанията на св. И. и Т., съвсем не води до извод, че
Н. Т. е ръководител на дейност по внос на контрабандни стоки. Както вече се
изясни „Н.К.” е било само част от една по-мащабна търговска дейност, която е
била осъществима само при „комбинирането” ( по думите на К.ва) с няколко
„каргаджийки” ( по думите на Т.). Факт е, че прокуратурата не е успяла да проникне отвъд организацията,
създадена от Н. Т. и да установи дали, как и от кого всъщност е била
управлявана общата дейност на различните водачи на турско карго.
От показанията
на свидетелите П. П., Ж. Ж. се
установи, че поначало на мястото на товаренето на стоките на територията на
Република Т. не са били създадени каквито и да е условия с офис и необходимите консумативи за извършването
на дейност по анализиране и точна обработка на данните за фактурните
стойности по фактурите на отделните български търговци с оглед прецизното
сумиране на цените и артикулите по отделните фактури за определянето на общата
фактурна стойност в единствената инвойс-фактура.
Липсата на изграден офис на А.О.П. съвсем не
означава, че въпросната „Е.” не е разполагала на друго място в Т. с
необходимите условия да изготвя сама, чрез други лица или по разпореждане от
други лица изискуемите документи за митническото обезпечаване на вноса на турски
стоки в РБ. В тази част показанията на посочените свидетели
опреваргават показанията на св. Т. от СП, че каргото задължително е следвало да
разполага с офис в чужбина.
При
проведения разпит на св.Л.Г. в съдебното следствие, след около 2 години от
разпита по чл.210а от НПК(отм.) се констатират редица непълноти. Съдът ги
отчете, като резултат от няколко фактора: изминалия период от време,
отношението на свидетеля към случая, илюстрирано в неговата оценка за
ситуацията, че е бил поставен пред „дилема” дали да бъде свидетел или обвиняем,
която са явява мотив да затаи факти,които могат да уличат самия Г. в
престъпление, фактът, че по време на съдебното следствие разпитът се провежда в
присъствието на подсъдимите и е очевидно и старанието на свидетеля да съобрази
своите отговори и с тяхната оценка. Поради процесуалната техника, използвана от
органите на досдебното производство в разпит на св.Г. пред съдия по реда на
чл.210а от НПК, не е било необходимо осигуряване присъствието на подсъдимите, с
оглед липсата на съответното процесуално качество, което да породи правото им
да участват в особеното производство по чл.210а и сл. от НПК. Съдът приема с
доверие показанията на св.Г., че е
отчитал сумите от обслужването на клиентите на склада именно на подс.Н.Т.,
както и че не е съставял документ за това (л.220, стр.1, посл. Абзац от І том
на СП и от прочетените показания, дадени пред съдия в ДП –л.4 том 20 от ДП).
Съдът приема с доверие и прочетените показания на св. Г. в частта им, че в края
на всяка седмица е давал на подс. Н. Т. опис с постъпилата стока и останалите
пари, че осчетоводяването на стоката е ставало „ с черно счетоводство в
тефтер”. Но така изведените факти от
показанията на св. Г. съвсем не означават, че сумите, които Г. е отчитал на Г. Т.
и Н. Т., са придобити от контрабандна дейност. Съдът приема с
доверие и тази част от показанията на
св.Г., в която се твърди, че парите за заплати са били отчитани в тетрадка в
графа „склад”, а парите, дадени на подс.Г.Т. – графа „разход склад”. (л.4,стр.2
от том 20 на ДП). Въз основа на показанията на св.Г. съдът приема за
установено, че парите, предавани от св.Г. на подс.Н.Т., са били реализираната
печалба от дейността на каргото. Упражняването на търговска дейност във фирма,
регистрирана на трети лица и усвояването на средствата от дейността на фирмите
без знанието на собствениците им би могло да повлече гражданската отговорност на подс. Н. Т. ***З.. Липсата на
надлежно водено счетоводство и документална обоснованост, ако се установи
избягване на установяване или плащане на данъчни задължения, може да повлече
наказателна отговорност за друго престъпление, предвидено в НК, но сам по себе си този факт не може да бъде
основа на обвинение за контрабанда. Укриването на обороти от търговска дейност
е друга сфера, в която обвинението би могло да търси осъществен състав на
престъпление, но очевидно в тази насока не са били положени съответните усилия,
тъй като съдът не е сезиран за извършено
престъпление по чл.255 и сл. от НК.
Не се
установи на какво основание и колко
пъти са предавани от Г. парични суми на подс.Т., както и какъв е техният
размер. Важно е да се посочи, че показанията на св. Г., макар и обвинението да
ги е оценило с решаващо значение за обвинителната теза, не могат да се
разглеждат изолирано от останалия доказателствен материал. Фактът на предавани
от Г. неустановени по размер суми и на неустановени дати на подс. Т. следва да
се разглежда и в светлината на казаното от М. К.ва, Т. и И., че се касае за
голяма по мащабите си търговска дейност, при която взаимоотношенията между
отделните водачи на относително самостоятелно съществуващи карга е била
основана изцяло на взаимно доверие. Стоки на К.ва били получавани в склада на
Н. Т. и обратно. Логично следва въпросът за взаимната отчетност между водачите
и начинът, по който се е реализирала тя. По арг. от чл.103, ал.3 от НПК фактът, че подсъдимите са упражнили правото си да не дават обяснения не
може да се третира в тяхна вреда, тъй като те не са длъжни да доказват своята
невинност. С оглед изложеното по-горе и евентуалната възможност да уличат себе
си в друго престъпление, различно от това по чл.242 от НК, е обяснимо решението
им да не дават обяснения. В обобщение -
фактът, че сумите, които е получавал Т. не са намерили законно осчетоводяване,
не означава, че те са били предназначени за подс.С.А. – Началник на митническо
бюро „Г.”. Това е само една от възможните хипотези. Друга възможна хипотеза е
тези парични средства да са били част от отчета, който са си дължали водачите
на различните карга, в случаите когато стоката се внася на името на една
единствена фирма, ползвана от един от тях (от показанията на св. Т.). Всички
доказателства по делото сочат, че дейността на подсъдимите надхвърля дори и към
инкриминирания период функционирането на инкриминираните П.ки фирми. Т. напр.
при проведено претърсване и изземване на
09.12.2005г. от св. Г. са иззети печати и пълномощни или други документи,
относими към дейността на фирми, които
не се установи да имат нещо общо с инкриминираните фирми - ЕТ „Тотал” , „Дим
импорт”, „Ник импорт” , „Трай консулт”, „Е. 2002” (л.54, л.55 том 1 от
ДП). От подс. Ю.К. също са иззети решения за регистрация на фирми и пълномощни,
които също нямат никакво отношение към фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт – „Ди експорт – импорт”ЕООД, „Семер – Ал импекс”ЕООД, „Трейдинг
експорт”ЕООД, „Гимли”ЕООД. Дори и в прочетените показания на св. Г., дадени от
него пред съдия, се споменават фирми, чиято дейност не е включена във
фактическите рами на обвинението- т.напр. че ”В.” ( В.И.) е идвала и във връзка
с дейността на фирма „АМГ –трейд”, за която Г. имал пълномощно ( л.3, том 20 от
ДП). Ясно е, че при това положение няма как с показанията на един свидетел да
се установи сложната отчетност и отграничаването на средствата, реализирани от
дейността на различните фирми, респективно – няма как да се установи дали
дадените средства от склада на Г. са получени от дейността на П.ките фирми, или
от дейността на някоя друга от упоменатите фирми, към чиято дейност очевидно са
били съпричастни св. Г., В.И. и Ю.К..
Оценката
на прочетените показания, дадени от Г.,
следва да се свърже и с особеното психо-емоционално състояние на
свидетеля, който към момента на депозиране на показания пред съдия, е бил изправен
пред „дилемата” да направи своя избор – да съдейства на обвинението или да
стане обвиняем ( от показанията на Г. от СП). Факт е, че в отделни съществени
детайли прочетените показания на Г. не се потвърдиха, след като бяха
събрани преки доказателства за фактите,
които Г. възпроизвежда. Т.напр. в приобщените чрез прочитане показания на св.Г.
от досъдебното производство се твърди, че
лице с името В. е било приносител на съобщения от подсъдимата Н.Т.. В проведената очна
ставка между Г. и В.И. този факт не се потвърди, тъй като св. И. категорично
отрече да е носела документация по разпореждане от Н. Т. и сподели, че е
работела при пълна оперативна самостоятелност. (л.809-811, ІІІ част от СП). В
този контекст следва да се преценява наличието на категорични твърдения от Г.,
като «В. беше изпращана от Надя». Тяхното оборване при очната ставка поначало
компрометира достоверността на показанията, дадени от Г. в досъдебното
производство. Пропуск на обвинението е и фактът, че инкриминираните фирми са «
извадени» от цялостната търговска дейност на подсъдимата Н. Т., Ю. К. и св. Г.,
като по този начин е елиминирана възможността своевременно да се установи ( да
се потвърди или да се опровергае) Н. Т. да е имала приходи и от други фирми. Възможността да се изясни на какво основание
се дават пари от Г. на Т. или Т. се елиминира и от факта, че с управлението на
фирми, които според обвинението са ръководени само от Н. Т., са овластени с
пълномощно и трети лица – т.напр. св. К.ва.
Отделно от това много от свидетелите като Т. или И. не възпроизведоха спомен по
какъв механизъм е било формирано тяхното възнаграждение или с други думи, дадените от тях данни не дават възможност да се
свърже произхода му с подсъдимите.
Вярно
е, че св.Г. е възприел общи коментари от страна на подс.Н.Т., изразени от
нея в знак на възмущение, че дава твърде
много пари на Митница „Г.” и трябва да потърси за съдействие подс.Т.
(показанията на св.Г. от ДП на л.4,стр.2 от том 20 на ДП, приобщени чрез
прочитане в съдебното производство - л.225,стр.2 от І част на СП), но също така
е вярно,че не могат да се ползват ВДС от
СРС, при които са засечени
разговори именно между подс.Т. и подс.А. по съображения, изложени подробно на л.
140 от
мотивите. Не може да се пренебрегне и доказателственото значение на цитираните
от Г. твърдения, които Т. изказвала пред него „ Ще се обадя на Жоро. Колко пари давам на тази митница Г.”. Смисълът на така възприетите от Г. думи не е
еднозначен особено при съпоставка със заключението на допълнителната финансово - икономическа и митническа експертиза, при която е
видно, че обичайно фактурната стойност на стоките, внесени с инкириминираните
фирми, е била завишавана от митническата администрация ( в този смисъл са и
показанията на св. Б., на св. А. –л.499, стр.2 от СП).
Единственият категоричен извод от тези факти
е, че т.нар. „разход склад”, формиран от подс.Г.Т., чрез опериране на
наличности от склада на св.Г., е бил свързан с разноски, отчетност и взаимоотношения между Т. и Н. Т., а вероятно
и с П. Т. ( от показанията на св. П.) с неустановен характер. Св. Г. не е
свидетел на конкретни взаимоотношения между посочените подсъдими и изказаните
от него предположения за предназначението на сумите, взети от Т., не могат да
бъдат надеждна основа на обвинението.
Не се
установи дадените на подс.Г.Т. суми да са били поставени в някаква зависимост,
като честота и размер с броя на пристигналите камиони. Поне такъв факт от
показанията на св. Г. не може да се извлече. Единствената фактология се извлича
от твърдението в прочетените показания на Г.
„ Надя например ми се обажда и
казва, че ще дойде Жоро и да му дам 10-15 хиляди лева например и за му давам,
като дойде” (л.4 стр.2 том 20 от ДП). Въпреки, че в показанията на св.Г. в
досъдебното производство не е индивидуализирана пълната самоличност на подс.Т.
и се твърди единствено за лицето „Жоро”, за настоящия съдебен състав няма
никакво съмнение, че св.Г. визира именно подс.Г.Т., тъй като в съдебното
производство св.Г. пояснява ,че става дума присъстващия подсъдим – Г.Т. (л.220,
стр.2, абз.2 от І том на СП). В цитираното твърдение обаче категорично не се
съдържат доказателства за основанието, на което се дават пари на Т. и връзката
на този факт с реализирания внос. Съдът не може да не отчете явното нежелание
на свидетеля Г. да коментира в детайли дейността на подсъдимите в тяхно присъствие, изразено в
противоречивите коментари, първоначално, че не знае за кой „Жоро „ става дума,
а впоследствие – с идентифицирането на лицето „Жоро „ с подс.Т., като именно на
това нежелание съдът отдава липсата на многословие и схематичната конструкция
на отговорите. Въпреки това, свидетелят е категоричен, че в някои случаи подс.Н.Т.
му е нареждала да дава на подс.Т. пари. Без съмнение св.Г. я е възприемал, като „работодател”, а
подсъдимият Т. е получавал парични суми, но без да е ясно от прихода на коя
фирма са сумите, на какво основание се извършва плащането им от Г., какво е
тяхното предназначение и движение след това.
Ето защо и в съдебното производство не се събраха доказателства в
достатъчен обем, от които да се обоснове единствено възможният извод, че
получените от Т. пари са били предназначени за подкупи на Началника на
митническо бюро „Г.”.
Следва да се отбележи, че св.Г. не е
свидетел – очевидец на действията на подс.Т. с конкретни длъжностни лица от
Митница „Г.”, както и на разпоредителни действия на подс.Т. с парични суми, взети от склада.
Съдът приема с доверие и твърденията на св.Г., че е водел отчетите си в
папка, съдържаща се в т. 28 от досъдебното производство. В съдебното
производство св.Г. е потвърдил, че ръкописните текстове в тази папка са
изпълнени от него. Така например, св.Г. в показанията си е посочил, че записът на пореден № 4 е на
клиент № 2304, който е заплатил сумата от 267 лева за предаването на багаж от
тир от 23.11. В тази част показанията на св. Г. са подкрепени и от показанията
на св. В. в частта относно обозначенията на неговия багаж с номер «611» и
констатациите на съда за наличието на такъв номер и отбелязване с мобилния
номер на В. в иззетия сив тефтер от склада на Г. ( т. 30 от ДП). В обобщение –
от съвкупната преценка на показанията на св.Г. и св. В. е видно, че клиентите
са били индивидуализирани по номера, като информацията за точните данни за
самоличност или техни координати за връзка са се съдържали в нарочно воден за
тази цел тефтер, приложен в т.30 от ДП. В показанията си пред съда св.Г. е
констатирал,че на л.50, стр.2 срещу № 2304 е записан конкретен телефонен номер.
Но както се установи от показанията на св. Б. и К.ва воденето на клиентите по
номера е била трайна практика, а не изключение. Съдът прие за установено, че в
края на работния ден св.Г. е водил обобщаващи изчисления на доходите,
реализирани през деня и тази негова дейност е отразена в наличните разписки в
т.28 ,л.13,стр.2 от ДП.В показанията си пред съда св.Г. твърди,че е вписал
оборотите за деня,изчислен в лева или в долари.В том 28 са отразени и записки
на св.Г. по предаването на сумите от оборотите на подс.Н.Т.,като тези действия са
се съпровождали с вписване на конкретната сума и бележката «отчетени на
Надя».(л.222,том І от СП). Съдържанието на вписванията в том 28 се илюстрира с
поясненията, дадени пред съда от автора на ръкописните текстове – св.Г. и за
съдът няма никакво съмнение, че
свидетелят добросъвестно е отчитал суми от обороти , изчислени по посочения
начин, именно на подс.Н.Т.. Не се установи обаче дали отчетените суми
представляват приход на целия обем търговска дейност за инкриминирания период
на инкриминираните фирми.
Както съдът вече посочи, липсата на
документална обоснованост на сделките и първична счетоводна документация не
обосновава непременно осъществяването на контрабанда.
Твърдението на св.Л.Г., че във
всички случаи е издавал на клиентите фискален бон, а ако е необходимо – и фактура, както и
твърдението,че всеки един внос е бил придружен с митническа проверка, при която
не са констатирани нарушения, следва да бъде разглеждано в два аспекта. На
първо място, тези твърдения са дадени при наличието на мотив свидетелят да
укрие факти, които могат да уличат самия него в извършване на престъпление или
нарушение. Упражнявайки правото си по чл.121,ал.1 от НПК, е съвсем естествено св.Г. да твърди,
че винаги е издавал фискален бон, че не
е извършвал митнически нарушения, както и да не може да си спомни констатирани
от митнически служители нередности. Тежестта да се опровергае това негово
твърдение, е налице за обвинението. Съдът счита, че в тази част показанията на
св. Г. са частично опровергани от гласни доказателства – показанията на
българските търговци, подробно обсъдени по-горе, от които е видно, че поначало
не са получавали документ за заплатената от тях услуга. Въпросът обаче дали и
от кого Г. е получавал разпореждания
именно по този начин да води счетоводство не е изяснен от доказателствата по
делото. Не могат да бъдат пренебрегнати и показанията на св. В.И. в частта им,
че и съпругата на св. Г. е съставяла фактури, респективно липсват доказателства
за издадени разпореждания от Н. Т. към нея да участва при воденето на «черно
счетоводство».
В частта относно твърдението, че при
дейността не са извършвани митнически нарушения при доказана вина на св. Г. или
някой от подсъдимите показанията на св. Г. също са неопровергани по аргументи, изложени от съда
при описанието на инкриминирания внос с
«Б.Т.»ЕООД, от показанията на българските търговци ( втората група свидетели) и
от заключенията на основната и допълнителна финансово- икономическа и
митническа експертиза.
В обобщение съдът счете, че
прочетените показания на св. Г., дадени
пред съдия в ДП, не следва да бъдат
възприети безкритично, както и че единственият факт, който по несъмнен начин се
установява с тях, е липсата на надлежно водено счетоводство за извършените
сделки и реализираните приходи от търговска дейност.
Доказателства, относими към
дейността на инкриминираните фирми – «Б.Т.»ЕООД и «К.»ЕООД - гласните доказателства – показанията на св. Т., З., З. и Б. Т.а, подробно
обсъдени по-горе, заключението на допълнителната съдебно икономическа и
финансово митническа експертиза.
Близките
отношения между свидетелите Т. и З., наличието на едно и също свързващо
организационно звено – дейността на св. В.И., наличието на един и същи
декларатор – подс. Ю.К. обосновават не само общата връзка на фирмите „Б.Т.” и „К.”,
но и общата връзка на двете фирми в структурата на „Н.К.”. Извод в тази насока
съдът извлича и от показанията на св. И., в които тя лично потвърди пред съда,
че е запознала св. Танев и З. с Ю.К..
Относно
фирма «Б.Т.»
Относно начина на създадаването на
тази фирма съдът е обсъдил подробно по-горе показанията на св.Т.. При
съвкупната преценка на доказателствата се налага изводът, че след регистрацията
на фирмата на името на майката на св.Т., първоначално е издадено пълномощно от
нейно име в полза на св.Т. (л.74,том 18 от ДП), а след това последният видно от
вписванията в общия регистър на нотариус Й. е преупълномощил подс.Ю.К., както и
други лица, които са ангажирани от прокуратурата, като свидетели, но са имали
преки контакти с отделни подсъдими (св.Д.И., св. Т. А., св.З.Т., М.К.).
Съдът приема от фактическа страна
тезата на обвинението, че подс.К. и св.Т. са имали съвместна дейност, което се
установява от факта на издадено пълномощно в полза на подс.К. да представлява
фирма «Б.Т.»ООД. За функционирането на фирма «Б.Т.» очевидно не е било
необходимо личното познанство между св.Т., собственика на фирма «Б.Т.»-Б. Т.а,
от една страна и преупълномощените
по-късно лица от св.Т.. От показанията на св.Т. се установява, че същият не е
организирал дейността на тази фирма, дори не е познавал лицата, които ползват
регистрацията на «Б.Т.». Именно по такъв начин следва да се интерпретира
изявлението на св.Т., че е предоставил данните за регистрацията на посочената
фирма на други лица – св.В.И., Д.И., които от своя страна му разпореждали какви
пълномощни да издаде, на кого да делегира права във връзка с управлението на
фирмата и за целта му предоставяли
данните за самоличност на други лица, с оглед издаването на пълномощни, една
част от които са били вписани в общия регистър в кантората на нотариус Й..
Наред с това при съпоставка на показанията на св.Зл.Т., св.Т. и писмените
доказателства се установява, че двамата гореспоменати свидетели не са се
познавали помежду си. В този смисъл са изявленията на св.Т. от съдебното
производство (л.161,стр.2 от І част на СП), както и изявленията на св.Т.,че е
получила пълномощните за фирмите, които представлява,»по шофьор» (л.603,ІІ част
от СП). Без съмнение обаче е съществувала организация за съгласуване действията
на тези свидетели, които макар и да не са се
познавали, са били свързани чрез факта на издадено от св.Т. пълномощно
рег.№ 4734/20.09.2005г. в полза на св.Т. с оглед дейността на фирма «Б.Т.»ООД.(л.331,л.332
от ІІ част на СП). Следа за издаването на такова пълномощно се съдържа и в
регистрите на нотариус Й., заверени преписи от които са изпратени в материалите
от досъдебното производство (том ІІ) и са приети, като писмени доказателства по
реда на чл.283 от НПК.
Видно от показанията на св.Т., той самият е имал
една-единствена среща с подс.Ю.К. на А.та (л.161, стр.2 от І част на СП), за
която няма спомен да е вземал личните данни на подс.К.. Съдът дава вяра на св.Т.,че
е получавал тези данни от лицето «В.», за което съдът прие за установено, че се
идентифицира със св.В.И., както и от св.Д.И.,
който св.Т. споменава в показанията си , като «М.». Безспорно в общите регистри
на нотариус Й. от гр.П. е вписано издававането на пълномощно от св.Т. в полза
на подс.Ю.К. (рег.№ 4644/15.09.2005г.-л.334, ІІ част на СП), което потвърждава
съгласуването на действията между лица, които не се познават. Изложеното
илюстрира голяма по мащабите си търговска дейност, изискваща включването на
по-голям брой лица за обезпечаването на различни обслужващи дейности.
Издаването на пълномощни от Т. на К. е разчетено от обвинението само в
светлината на търсена конспиративност. Съдът не може да сподели подобна теза
поради наличието на издадени многобройни
пълномощни за дейността на «Б.Т.» - не само за подс. К., но и за много лица,
част от които дори не са включени в списъка на свидетелите към обвинителния акт
– т.напр. – за Асен Алейдимов Махмудов (л.337, част ІІ от СП). Видно е, че
инициативата за разгръщане на търговската дейност с нови фирми се е опосредявала от различни лица – В.И. - за «Б.Т.»,
а от своя страна и св. Т. е опосредствал създаването на фирма «К.» чрез
контактите си със св. З.. В този смисъл са и показанията на св. Здравка З. –
собственик на фирма «К.», от които е видно, че същата не е познавала дори св.
В. И. или Д. И., още по-малко – подсъдимите, а е имала контакт единствено с
пълномощника (св. Т.) на другата «П.ка» фирма – «Б.Т.», която също е работела
за «Н.К.».
Вярно е твърдението, на което стои обвинителната теза, че при създадената
организация, собственикът на новоучреденото дружество не е познавал нито един
подсъдимите. ( св.З., св. Т.а). Вярно е и, че при подбор на титулярите на
фирмите, те в крайна сметка се оказват лица без активно участие в социалния
живот – пенсионери, без необходимите социални контакти и опит, които не е било трудно да бъдат
изолирани изцяло от фирмената дейност, включително и от всякаква информация за
дейността, която се осъществява, за лицата, които реално я осъществяват, както
и за документите, които се съставят. Но
също така е вярно, че случаят с
регистрация на «Б.Т.»ЕООД и «К.»ЕООД не
е изолиран. Транспортната фирма «Радева»ЕООД също е била регистрирана на
името на седемдесетгодишна жена – свидетелката Р.К.. Наред с това, от
показанията на В. И., Т., З., З. и Т.а не се установи И., а чрез нея и някой от
подсъдимите да е давал указания на кого и как точно да се регистрират фирмите. Счетоводството им също е било водено
в П. при св. Мировалиева и за З. и Т.а не е имало никаква пречка, при проявено
желание от тях, да се запознаят с документацията, с която работи
Мировалиева.
Съвкупната преценка на показанията на св.Зл.Т., св.Г. и св.Т. действително
налага изводът за съществуването на
трето лице «В.», което е имало пряка връзка с подс.Н.Т., но както съдът посочи
– липсват доказателства Н. Т. да е издавала каквито и да е разпореждания към И..
В тази връзка не става ясно чия изобщо е била инициативата за регистрация на П.ките
фирми – на подсъдимата Н.Т. или на св. В.И..
Тук е необходимо да се отвори скоба и да бъдат обсъдени показанията на св.Т..
Така св.Т. е изказал в показанията си предположение, че подс.К. е «някакъв декларатор». При уточняващ въпрос
от защитата св.Т. е заявил, че не помни да е виждал декларация, съставена от
подс.К. (л.161, стр.1, І част от СП). След това обаче св.Т. е заявил много
съществен факт, а именно, че нарича декларатори всички лица,на които е издал
пълномощни (посл.абзац ,л.161,стр.1 от І част на СП). В тази връзка въз
основа на факта,че подс.К. без съмнение
е притежавал пълномощно, издадено на негово име от св.Т. и то именно във
връзка с дейността на «Б.Т.», въз основа на приложените по делото ЕАД, няма
никакво съмнение,че на подс.К. е била отредена ролята на «декларатор», но
дейността на това лице в никакъв случай не е била от решаващо значение за
реализацията на вноса. Пълномощни да представляват «Б.Т.» ЕООД са имали и други
лица, като св. Т.. Ето защо подс. К. при декларирането на данни пред вътрешна
митница е бил изцяло обвързан с подадения от Т. пакет от документи, съдържащ
транзитна декларация. В този смисъл са и констатациите в обвинителния акт за
инкриминирания внос от 25.10.2005г. ( л.26 от обвинителния акт, последен
абзац).
Доказателства, относими към обвинението за осъществен
конкретен контрабанден внос с фирма «Б.Т.».
По този въпрос е необходимо да бъдат обсъдени в съвкупност
доказателствените източници. От показанията на св. П. се установи, че заявките
за провеждане на проверка от ММГ не са били обвързани с правомощия на Началника
на МБ «Г.». Такива решения, както и решение относно обхвата на проверката (
щателна или частична) били вземани от различни институции и органи (
прокуратура, ръководни органи в МВР, по решение на оперативния център, който е
ръководел състава на ММГ или от ръководителя на ММГ.) Установи се, че заявките
били селектирани след преглед на регистрираните транзитни операции в
информационната система «БИМИС» и подаването им от оперативния център е било не
до Началника на МБ «Г.», а до съответния началник смяна, който не е имал
правомощията да я предотврати или да я отмени. ( отново от показанията на св. П.).
Така въз основа на показанията, дадени от свидетелката П., може да се обобщи,
че не се събраха гласни доказателства за каквото и да е вмешателство на
подсъдимата А. в качеството й на Началник на МБ «Г.» в работата на оперативния
център на ММГ, като дори се установи, че структурно МБ «Г.» не е било включено в Дирекция «Митническо разузнаване и
разследване», а в Дирекция «Митнически режими и процедури». Особено съществено
е уточнението, дадено от св. П., че обичайно ММГ извършвали проверки в
подходящи за това складове, поради евентуалната необходимост помещенията да
бъдат заключвани и пломбирани за продължаване на проверката при
по-продължителен период от време. В изключителни случаи и само при еднородна
стока проверка се извършвала на други места. В тази връзка показанията на св. П.
лишават от доказателствена основа обвинението срещу А., че е разпореждала
проверката спрямо «Б.Т.»ЕООД да се проведе на място, различно от митническото
учреждение. ( л.29 от ОА), както и обвинението, че подс. А. е ограничавала
обхвата на проверките. Напротив, от показанията на св. П. се установи, че
решението за обхвата на проверките е било вземано от ръководителя на ММГ или от
лице, което е включено в състава на оперативния център. В настоящото
производство не се събраха убедителни доказателства, които от една страна да
оборят достоверността на показанията, дадени от П., а от друга – да установят
нерегламентирани контакти между подс. А. и някой от служителите на Дирекция «Митническо разузнаване и
разследване». Ето защо съдът прие са установено, че при осъществяването на
инкриминирания внос с *ЕАД 5101/4-33573/25. 10. 2005г. не се установи
каквато и да е намеса от страна на подс. А., както при вземането на решение
дали да има проверка и са какъв обхват, както и по въпроса къде да се проведе
тя. Парадоксално, но дори самият факт на извършване на щателна митническа
проверка по посочения внос означава, че подс. А. не е могла или не е искала да
я отмени.
От доказателствена основа е лишено и твърдението в обвинителния акт, че
бързото раздаване на стоки е било извършвано в склада на св. Г., за да се
укрият следи от контрабандно внесени стоки, както и за да се освободи терен за
други контрабандно внесени стоки. От показанията на св. Г. в съдебното
производство се установи точно обратното – не че вносителят е бързал с
освобождаването на склада, а че българските търговци са били настойчиви да си
вземат заплатените от тях стоки. Св. Г. заяви » хората бяха много нахални, те си идват и си чакаха багажа» (
л.221, стр.1 от СП).
Съществен източник на доказателства са показанията на св. Даков
(л.228-л.231, том 1 от СП), съпоставени
с писмените доказателства ( акт за установяване на митническо нарушение (акт за
установяване на митническо нарушение № 338/02.11.2005г., съставен с участието
на св.Даков и издадено въз основа на него наказателно постановление № 338/2005г
том 16, л.22-24
от ДП). Съдът дава вяра на показанията на св. Даков, като приема за установено,
че този свидетел добросъвестно и достоверно възпроизвежда факти, които е
възприел лично. Въз основа на показанията на св. Даков съдът от фактическа
страна прие, че свидетелят е бил включен в състава на мобилна група, която е
имала за задача да извърши щателна митническа проверка. В скоби следва да се
отбележи, че съгласно изисканите от съда писмени доказателства в
състава на мобилни митнически групи № 5
и № 10 не се установи да е било включено лице с името „Вальо”. Установи се, че ЗА 27.10.2005Г. в : ММГ
5 са участвали – Иван Борисов –държавен експерт в Дирекция
„Акцизи” , ЦМУ, Росен Миленков и А. Еленков – и двамата служители на НС БОП,
Андрю Мар – митнически съветник от
„Краун Ейджънтс”, а в ММГ- 10 – Здравко Подвързвачов – главен експерт в
дирекция „МРР”, ЦМУ, Младен Андреев – НСБОП и Ларс Ставенборг - митнически съветник от „Краун Ейджънтс”( от писмените
доказателства, приложени на л.974, л.975, ІІІ част от СП). Обсъждането на
посочения въпрос е наложително с оглед твърдението в обвинителния акт, че подс.
А. разговаряла с Н.Инджова, допълнително
установена и разпитана, като свидетел от съда, като в разговор споделила своите
опасения за участието на митнически служител с името „Вальо”. От цитираните
писмени доказателства е видно, че такова лице не се установява, и макар и ВДС
да не могат да се ползват, доколкото те са залегнали при очертаването на
фактологията в обвинителния акт, следва да се отбележи, че нито едно от
посочените лица не отговаря да има умалително име „Вальо”. (Подробни аргументи за участието на лице с лично име „Вальо” в състава на
ММГ, осъществил проверката, са дадени на л.153, л.154 от мотивите). Наред
с това даването на каквито и да указания по телефон от страна на А. към
Инджова, не се потвърдиха от нейния разпит пред съда.
Установява се без съмнение фактът, че проверката е била извършена в склад
на фирма «Б.Т.» , а към момента на проверката друг склад, различен от «Л.*»,
фирмата не е държала. Въз основа на
показанията на св. Даков съдът обоснова своите изводи за факта на извършено
административно нарушение, така както е описано в съставения акт и в разписката
за задържане. Свидетелят Даков е категоричен, че по време на посочената
проверка е извършил броене и контрол на стоката. От показанията на този
свидетел е видно, че документалната проверка относно изпращача и декларатора е
извършена от друго лице ( началник смяна (л.230 от том 1 на СП). В показанията
си свидетелят уточнява съществено обстоятелство в полза на защитата, а именно,
че към момента на проверката (02.11.2005г.) не е получавал нареждания от подс. С.А.,
не е осъществявал изобщо контакт с нея, а функциите на началник – смяна е
изпълнявала св. Н.И.. Твърдението на св.
Даков, че подс. Сн. А. е била в отпуск
през посочения период кореспондира с изисканите от съда писмени доказателства (л.942,
ІІІ част от СП). От съществено
значение е многократно направеното уточнение в показанията на св. Даков, че е съставил акта срещу
«неизвестен нарушител», тъй като така бил посъветван от юридическия отдел на
Митница А. С.. (л.229, л.230 от СП). Следователно не се установява никакво
вмешателство в неговата работа, както от страна на подсъдимата А., така и от
страна на лицето Н.И., с което според обвинението А. издавала разпореждания за
състава и обхвата на проверката.
Показанията на св. Даков следва да бъдат обсъдени и с оглед твърдението на обвинението в
обвинителния акт, че при вносовете е била нарушена разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от ППЗМ и за
да бъде извършена митническа проверка на друго място, различно от митническото
учреждение, било необходимо да бъде подадена писмена молба за това. Установява
се, че св. Даков при извършване на посочената проверка не се е занимавал с
изследване на постъпилата документация от декларатора, като това правомощие
било упражнявано изцяло от изпълняващият длъжността началник – смяна Н.И..
Съдът дава вяра на показанията на св. Даков, че е съществувала трайна практика
проверките на митническите мобилни групи да се осъществяват в склад, нает от
фирмата вносител и в този смисъл неговите показания не са изолирани, тъй като
съответстват напълно и с казаното от св. П. в разпит пред съда. Наличието на
такава практика св. Даков свързва с необходимостта от преброяване на голям обем
от стоки и съхранението им в среда, която е защитена от неблагоприятни
атмосферни условия.
С оглед показанията на св. Даков съдът
изключва възможността резултатите от проверката, отразени в акт за установяване
на митническо нарушение, да са манипулирани. Не се оборва от други
доказателствени източници твърдението на св. Даков, че проверката не е
приключила в един ден, поради което камионът е бил пломбиран в първия ден на
проверката и съответно - разпломбиран на
следващия ден. От показанията на св. Даков действително се идентифицира подс. К. в качеството му на декларатор на
внос на фирма “Б.Т.”, но това твърдение
няма особено доказателствено значение, толкова, доколкото този факт се
установява и от писмените доказателства. По отношение на другите подсъдими св. Даков е заявил в съдебното
производство, че не са присъствали при проверката. (л.231, том 1 от СП).
Доказателственото значение на свидетелските показания, снети от св. Даков,
обхваща и проверката за достоверност в показанията на някои от свидетелите,
участвали при транспорта на стоки от Т. към Б. – т.напр. св. Станимир Димов, св. Панайотов. От
показанията на св. Даков се опровергават техни твърдения, дадени в смисъл, че
митническите проверки в склад „Л.*” винаги са били щателни (св. Ст. Димов –
„нямало е случай да не се изважда цялата стока” –л.363, стр.2 от СП, св.
Панайотов „ в този склад винаги се осъществяваше такава митническа проверка.
Абсолютно със сваляне на цялата стока”- л.369, стр.2 от СП). Опровержението се
постига именно поради твърдението на цитираните свидетели-шофьори за
сравнително кратки интервали от време, необходими за извършването на проверката
– според св. Ст. Димов времетраенето е било „4-5-6 часа” (л.364, стр.2, посл.
Абзац), св. Панайотов буквално възпроизвежда същата продължителност – „4-5-6
часа” (л.369, стр.1 от СП). Св. Даков обаче твърди за проверка, която е
продължила два дни и това е наложило пломбирането на камиона в края на първия
работен ден и последващото му разпломбиране на следващия работен ден. Относно
продължителността на щателната проверка съдът дава вяра на св. Даков, тъй като
е непосредствен участник в нея. Наред с това свидетелите Ст. Димов и Панайотов
сочат почти идентичен тонаж на превозното средство, управлявано от тях,
съответно – 18 тона за Панайотов и 20 тона – за св. Ст.Димов.
Поради невъзможността да се ползват
ВДС от заложените специални разузнавателни средства ( въпрос, на който съдът ще
се спре в отделно изложение) от особено значение за проверка на достоверността
дадените от Даков показания, както и за проверка на обвинителната теза се
явяват показанията на допуснатия от съда свидетел – Н.И..( л.751 от ІІІ част на
ДП). От нейните показания се установи, че щателна митническа проверка е била
назначавана по предварителна заявка от мобилна група – факт, който напълно се
потвърди от разказа на св. П.. Едва след
завеждането на декларация била извършвана проверка дали пратката е
заявена от мобилни групи. Едва при наличието на такава заявка за началник
смяната възниквало задължението да подаде сигнал.
Съдът
дава вяра и на показанията на св. Милена Якимовска. Нейните показания са
относими към факта на съставения от св. Даков акт за митническо нарушение по
чл.233 от ЗМ. Свидетелката потвърждава факта на извършена проверка и съставен
акт от 02.11.2005г. Видно от показанията на св. Якимовска се касае за голямо
количество недекларирани стоки, което е
обуславяло и приложението на квалифициращия признак „големи размери” при
съставянето на акта. Констатира се противоречие в доказателствения материал,
свързано с твърдението на свидетелката,
че актосъставителят преценява дали актът да се състави срещу известен или
неизвестен извършител. От своя страна св. Даков твърди, че не е взел
самостоятелно решението си за съставяне на акт срещу неизвестен нарушител, а е
получил съвет в тази насока от правния отдел при А. С. от служителка в същия отдел
с името „Милена” (л.230, стр.2 от СП). Съдът счита, че св. Даков визира именно
св. Милена Якимовска не само поради съвпадението на длъжността , която тя заема
с посочената от Даков длъжност, но също така и поради съвпадението на личното й
име „Милена” с името, което се съобщава от св. Даков. Това противоречие не се
разреши, но е важно да се посочи, че нито един от двамата свидетели – Даков или
Якимовска не твърди да са им издавани разпореждания от Началника на МБ Г. (
формални или неформални). Наред с това св. Якимовска потвърждава, че предвид
количеството на стоката е възможно да е давала консултация срещу кого да се
състави акта, но с уточнението, че няма конкретен спомен за такава консултация.
Според настоящия състав на съда в тази част показанията на свидетелката са
повлияни от нейна защитна позиция, свързано със затаяване на конкретни
обстоятелства по консултирането на св. Даков, с оглед евентуалната възможност
да бъде уличена в извършването на нарушение. Изводите на съда в тази насока се
обосновават от наличието на достатъчно ясни спомени у свидетелката за
конкретната проверка, при която е бил ангажиран св. Даков, при все, че се касае
за рутинна дейност в системата на митническата администрация, свързана с
множество проверки. Характерно е също така наличието на спомен у св. Якимовска
за такъв съществен детайл, какъвто е фактът,
че обсъжданата проверка, по която е съставен акт от св. Даков, е установила
надвишение на долната граница на
квалифициращия признак „големи размери”.
Не може да се пренебрегне е фактът, че в съдебното производство Милена
Якимовска защитава именно тезата за правилно съставяне на акта срещу неизвестен
извършител, с оглед търсенето на конкретното физическо лице, пренесло стоките
през границата. (чл.233 от ЗМ). Не се установява обаче пряко взаимодействие между Якимовска, св. Н.И. и подс. С.А. във връзка
с формулиране на указания за съставянето на акт за установяване на митническо
нарушение срещу неизвестен извършител. Св. И. категорично отрече Сн. А. по
време на отпуск и за конкретния случай да й е давала указания как да изпълнява
служебните си задължения.
Показателен
въз основа на твърденията на св. Якимовска е принципът, по който е функционирал
митническия контрол - изборност при
иницииране на проверката, но само и единствено за внос на стоки от ЕС. От
съществено значение е поставянето на изключение от този принцип за турско и
китайско карго, поради наличието на по-високи ставки на мита за стоки, внасяни
от страни, които не са членки на ЕС. Изтъкнатият от Якимовска аргумент, че вносовете на стоки от Китай и Т. винаги „
винаги са били заявявани„ за проверка от мобилните митнически групи, като по рискови, не може да бъде оценено като достоверен факт
относно установената практика за организация и провеждане на митническата
проверка през инкриминирания период. В тази част обаче показанията на св.
Якимовска са частично опровергани от
показанията на св. Н.И., която споменава, че след деклариране на стоки от внос
началник смяна проверява за наличието на подадена заявка от митническа мобилна
група. (л.751 от СП). При съпоставка с
казаното от П. е видно, че заявката следва да е била изготвена след
регистрацията на транзитната операция. Следователно, необходимостта да се
проверява за подадена заявка сочи, че има и изключения, т.е. случаи, които не
са заявявани за щателна митническа проверка. Показанията на И. и Якимовска
следва да бъдат ценени и в частта, в която те са напълно еднопосочни. И двете
свидетелски са категорични, че заявката за извършването на щателна митническа
проверка е изхождала във всички случаи от мобилната митническа група, а не от
Началника на МБ „Г.”, факт, който непротиворечиво се потвърди и с показанията
на св. П.. Св. И. твърди: „ако има
заявка, обаждаме се по телефона, те идват и се прави съвместна проверка със
служители на МБ, от митническо разследване и мобилни групи” . В светлината
на изложеното, за да се докаже въздействие от страна на подс.А. върху св. Н.И.
или друг служител в МБ „Г.”, свързано с превратно съставяне на акт за
установяване на митническо нарушение, следваше обвинението да установи по
несъмнен и безспорен начин, че подсъдимата А. е имала властта да разпорежда
или, че превишавайки властта си, е разпореждала на служители от състава на
мобилните митнически групи дали да подадат заявка за ЩМП за инкриминираните
случаи на внос. И тъй като в настоящия случай такива действия на А. не се доказаха, то съдът прие за установено, че тя не е
извършила престъпление по чл.282, ал.1,пр.1 и 3 вр. с ал.2 пр.1 е 2 от НК. По
отношение на този пункт от обвинението исканията на представителя на СГП се
основават на вярна интерпретация на доказателствения материал.
От показанията на св. Даков не се установява
конкретно участие на подс. С.А. при съставянето на акта. В този смисъл неговите
показания са категорични в съдебното производство. Установява се също така, че
поради отсъствието на А. поради отпуск, дейността на св. Даков е била
контролирана от началник – смяна – св. Н.И., което се потвърди и от нейния
разпит. Според св. Якимовска – началник отдел при Митница А.
С. съобщава, че обикновено за турското карго „винаги има съмнение за по-ниска
митническа стойност” (л.495, стр.1 от СП), поради което по правило, а не по
изключение, оспорването на декларираната
митническа стойност по чл.35 от Закона
за митниците, целящо вдигане на
митническата стойност и допълнително събиране на митни сборове, е следвало да
се упражнява от митническата
администрация. Няма съмнение, че упражняването на горепосоченото
правомощие се подчинява изцяло на принципа
на изборност (дали, кога и във връзка с кой внос да се осъществи). При
наличието на принципна възможност за
избор дали и кога да се упражни правомощието на митническата администрация да
оспори митническата стойност, липсата на
такава процедура във всеки един случай на внос от фирмите „Б.Т.” и „К.” през
инкриминирания период би могло да
фокусира вниманието на обвинението
именно върху личността на подс. С.А.. Без съмнение в качеството си на
Началник на МБ „Г.” подс. А. е разполагала с правомощието да издаде решение към
ЕАД, с които са декларирани стоки от подс. Ю.К., за промяна на митническата стойност и
определяне на допълнителни публични задължения по внос на стоки. По този въпрос
по делото са налице противоречия между различни доказателствени източници. От
една страна св. В.И. твърди, че е била създадена постоянна практика
непрекъснато да се завишават цените от митническата администрация при МБ „Г.”
(л.499 от СП). Св. И. свързва този факт с последващи настъпили усложнения при
воденето на счетоводството на П.ките фирми и разговорите със счетоводителя – Н.
Мировалиева по този въпрос. От друга страна обаче св. Н. Мировалиева в разказа
си пред съда не си спомня за нищо „фрапиращо”
нито по реквизитите на документите, които е получавала, нито съобщава за
някакъв траен, изключителен проблем при счетоводното обслужване на фирмите,
който да изисква специално обсъждане. Св. Мировалиева дори не си спомня изобщо
за телефонните разговори с В.И., още по-малко – за съществени проблеми, които
да са налагали провеждането на такива разговори.
Решаващо
значение за преценката дали са достоверни показанията на св. В.И. в тази им
част, както и дали и каква намеса е била осъществявана от Началника на МБ „Г.”
има заключението на допълнително
изисканата документация и заключение на допълнителната финансоов-икономическа и митническа експертиза, от което е видно, че във всички случаи на внос,
извършен от „Т.”, „Б.Т.” и „К.” през инкриминирания период митническите органи
без изключение не са приели декларираната стойност и са определили друга, а
именно договорна стойност на идентични стоки. (л.52/53 от заключението на
допълнителната ФИМЕ), т.е. не се доказва намеса от страна на Началника на МБ „Г.” в полза на финансовия резултат на
инкриминираните дружества.
В обобщение и с оглед всичко изложено съдът приема
за установено, че от обективна страна при инкриминирания внос на 25.10.2005г. е
било допуснато недеклариране на позиции, които са се намирали фактически в
превозното средство, управлявано от св. Ж. Ж.. Тези артикули по вид и брой са
посочени прецизно в обвинителния акт и тяхната индивидуализация е изведена от
писмените доказателства в съпоставка с показанията на св. Даков и заключенията на СОЕ, както
следва:
|
№
|
Стока №
|
Наименование/описание на стоката; мярка и
количество
|
мтн
|
Количество -броя
|
|
|
|
Недекларирано
|
Стойност за брой в обща стойност в лева лева
|
|
1
|
3
|
Поли плат деним - броя
|
*********
|
|
6
|
4,00 24
|
|
2
|
14
|
Поли плат - броя
|
*********
|
|
10
|
4,00 40
|
|
3
|
20
|
Жилетки - броя
|
*********
|
|
315
|
5,90 1858,5
|
|
4
|
28
|
Горнище - броя
|
*********
|
|
97
|
3,20 310,4
|
|
5
|
35
|
Ширит - килограм
|
*********
|
|
38
|
2,10 79,8
|
|
6
|
38
|
Чанти изкуствена кожа - броя
|
*********
|
|
32
|
3,80 121,6
|
|
7
|
40
|
Детски комплекти - броя
|
*********
|
|
13
|
3,00 39
|
|
8
|
50
|
Детски бикини - броя
|
*********
|
|
147
|
0,48 70,56
|
|
9
|
51
|
Детски комплект шал и шапка - броя
|
*********
|
|
6
|
1,20 7,2
|
|
10
|
54
|
Детски чорапогащи - броя
|
*********
|
|
591
|
0,85 502,35
|
"недекларирани стоки”:
|
№
|
Наименование/описание на стоката; мярка и
количество
|
Недекларирано/броя
|
|
|
|
|
Стойност за брой в лева
|
обща стойност в лева
|
|
1
|
Панталони плат деним - броя
|
2088
|
8,40 лв
|
17 539,20
|
|
2
|
Клинове детски - броя
|
318
|
|
0,85
|
270,30
|
|
3
|
Лигавници - броя
|
36
|
|
0,5
|
18,00
|
|
4
|
Анцузи детски - броя
|
12
|
|
4,8
|
57,60
|
|
5
|
Покривки за маса - броя
|
11
|
|
1,2
|
13,20
|
Общата
стойност на недекларираните стоки е била 20 951 лева и 71 стотинки.
Не се
доказа обаче от обективна и субективна страна участие на подсъдимите при
съставянето на първичния счетоводен документ от турската фирма износител, както
и знание за допуснати от тази фирма неточности. Не се доказа от обективна и субективна страна знанието на подсъдимите
за практиката на съставяне на първичния документ в Т. и тяхно въздействие за
изключването на позиции от този документ. От обективна страна не се доказа
оказано въздействие от страна на подс. Сн. А. върху свидетелите Нели И.,*** при
съставянето на акт за установяване на митническо нарушение срещу неизвестен
нарушител.
Следва да се посочи, че
инкриминираният внос и допуснатото недеклариране на стоки е инцидентно в
практиката на подсъдимите през инкриминирания период, като не се доказа
подсъдимите да са знаели за допуснатото несъответствие при натоварването и
описването на стоките в Т.. Установи се, че подсъдимите не са участвали в този
процес. Поради това няма как да се обоснове на първо място субективният състав
на престъпление за инкриминирания внос на 25.10.2005г., а на второ място – не
може да се обоснове създаването на трайно същестуващо сдружение с целта да извършва
контрабанда на стоки за търговски цели в големи размери. Основание за такъв извод дава и съдържанието
на изисканите от съда протоколи за ММГ за извършени проверки на фирмите „Б.Т.”ЕООД,
„К.”ЕООД и „Т.”ЕООД. (л.1100-л.1116 от 4 част на СП). От тяхното съдържание е
видно, че са били извършвани предимно частични проверки на стоката, но от екип
на различни ММГ и освен в случая с „Б.Т.”ЕООД, описан в диспозитива на
обвинителния акт, не са били открити несъответствия по вид и количества на декларираните ***токи. В нито
един от протоколите не се установи констатация за нарушена цялост на пломбата
на превозното средство.
За да установи дали е същестувала
трайна практика за допускане на несъответствия при декларирането на стоки в
дейността на инкриминираните от обвинението фирми, съдът назначи допълнителна финансово - икономическа и митническа експертиза. При
експертното изследване беше обхваната дейността на „Т.”, „Б.Т.” и „К. „ за
инкриминирания период, като се установиха три характерни случая на несъответствие:
Първият – по т. В-3.11 (стр.32 от експертизата ), при който не са
били декларирани стоки с марка „Армани”. При това несъответстие обаче не може
да се установи умисъл за извършване на престъпление по чл.242 от НК, тъй като
съгласно заключението на вещите лица стоките с марка „Армани” са поставени при
особен митнически режим, изразяващ се в липсата на тарифен код за „Армани” и свързаната необходимост при констатация на
такава стока да се отправя запитване до пълномощника на търговската марка
„Армани” за страната. Вещите лица не са установили отговор по направеното
запитване, като наред с това са уточнили, че общият броя на декларираните
якета, включително и тези с марка „Армани”,
е съответствал на наличните количества.;
Вторият
– по т.В-3.12 от експертизата са установени недекларирани 3 броя лисичи кожи.
Действително в конкретния случай на експертизата не е била поставена задача на установи
стойността на лисичите кожи, но според
настоящия състав на съда разширяването на задачите към експертизата е било
безпредметно, тъй като броят на недекларираните стоки е твърде незначителен, за
да може дори и при една по-висока стойност да доведе до осъществяване на
признака „ големи размери” по чл.242, ал.1, б.”д” от НК.
Третият – по пункт В-3.11 от експертизата, в
който е установено деклариране на стоки в повече от наличните, т.е. при
налични 20 бр. от един артикул, са декларирани 61 бр., т.е. в случая
декларирането е в щета на декларатора.
Съвкупната преценка на посочените
обстоятелства мотивира настоящия съдебен състав да приеме за установено, че
констатираните случаи на несъответствия имат инцидентен характер, в светлината
на мащабите и честотата, с която е бил извършван внос на стоки от Т., както и
че спецификата на случаите сочи най – вече за допуснати технически грешки или
за пропуск, свързан с бездействието на други лица ( специално в случая с
липсващия отговор от представител на „Армани” и липсата на тарифен код за тази
търговска марка).
Относно
фирма «К.»
По делото се установява, че
посочената фирма е била регистрирана със съдействието на св.М.З. ***. Схемата
на регистрация е почти същата, както и при «Б.Т.». В този смисъл са показанията
на св. Здравка З.. Както и при «Б.Т.» св. З., аналогично на св. Т.а разкрива,
че фирма «К.» е била регистрирана по
искане на нейния син – св. М.З.. Съдът дава вяра на свидетелката, като приема
нейните показания за добросъвестни и достоверни. Без съмнение св. Здравка З. не
е извършвала конкретни действия, относими към функционирането на фирма «К.»,
нито е виждала или съставяла документи. В този смисъл са нейните показания,
потвърдени с писмени доказателства (пълномощно, заверено от нотариус Й.,
протоколи за изземване от П., ул. «Стара планина» №9). От посочените писмени
доказателства е видно, че св. З. е действал, като пълномощник на майка си – св.
Здравка З.. Фактът, че св. З. на
практика не е имала никакъв достъп до документация, или информация за
дейността, която развива нейната фирма, нито за лицата, които реално извършват
тази дейност, не може да влече единствено възможният извод, че е създадена
конспиративност с цел контрабанда на стоки. Вярно е, че единственият контакт на
св. З. досежно фирмата й и бил ограничен
със св. Т., който пред нея се е представял като «ръководител на двете фирми», в
този смисъл нейните показания са еднопосочни с показанята на св. М.З., но също
така е вярно, че ползването на самоличност на възрастни жени при регистрация на
фирми, обикновено в родствена връзка с лицето, което реално извършва дейност,
не е изолиран случай. ( т.напр. и регистрацията на транспортната фирма «Радева»
ЕООД )
При съпоставка на показанията на св. Т., Т.а, З. и З. с показанията на св.Т., се налага изводът, че
«П.ките фирми», за които Т. споменава, са именно «Б.Т.»ООД и «К.»ООД. Този
извод се налага и от факта, че едно и също лице – Ю.К. се явява декларатор по
вносовете, реализирани и от двете фирми. От показанията на св.В.И. в съдебното
производство се установява,че същата е работела към фирма «К.» и е събирала
митнически декларации, комплектовала е документи и ги е изпращала на
счетоводителя в гр.П.. Тъй като не се установява друго лице с лично име «В.» да е имало отношение към
документооборота на П.ката фирма «К.», съдът приема за установено, че в
показанията си св. Т. визира именно св. В. И., а упоменатото от нея фамилно име
«Д.» е неточност, свързана с избледнели спомени и в тази част съдът не им дава
вяра.
Връзката на подс.Ю.К. с фирма «К.» се установява именно от показанията на св.И., която сочи,
че този подсъдим се е занимавал с обмитяването на вносовете именно, като
декларатор. Така св.И. разказва, че подс.Ю.К. й е предавал митническите
декларации след приключване на манифестите. Показанията на св.В.И. не могат да бъдат ценени, като
обвинително доказателство срещу подс.П.Т. и Г.Т., доколкото същата споменава,
че П.Т. не е работела за фирма «К.», а подс.Г.Т. познава от общи познати, но не
и във връзка с някаква негова дейност или присъствие в склад «Л.*». Въз основа
на показанията на св.В.И., които съдът приема за добросъвестни и достоверни,
няма никакво съмнение, че се касае за вносове на фирма «К.», по които декларирането
е извършено от подс.Ю.К., няма никакво съмнение,че стоките са били разтоварвани
и проверявани именно в склад «Л.*». Св.И. възпроизвежда точно името на склада,
както и извършването на почти ежедневни проверки в него, както и факта на
завишаване на митническата стойност на стоките в сравнение са фактурната.
Тук следва да бъдат посочени и общите черти между фирмите «Б.Т.» и «К.». От
гласните доказателства се установява непротиворечиво, че св. Н. Мировалиева е
водила счетоводното обслужване и на двете фирми през инкриминирания период. При
обща оценка на посочената доказателствена съвкупност може да се приеме за
установено, че лицето „В.”, което визира в показанията си св.Т., е именно св. В.И..
Но дори и това допускане поради липсата на друг свидетел с лично име „В.”,
който да има съпричастност с дейността на П.ките фирми, липсва доказателства В.И.
да е действала в изпълнение на разпореждания, издадени от който и да е от
подсъдимите, още по-малко нейните функции да са били определени с оглед
осигуряването на контрабанден внос на стоки.
До този извод съдът достигна в резултат на проведената очна ставка между
св. Г. и св. В.И.. (л.809-л.811, ІІІ част от СП). От същото процесуално –
следствено действие се изяснява и самоличността на назованото от Т. лице – св. Д.И.,
който не беше установен за разпит и е заличен по предложение на
прокуратурата. Св. И. е категорична, че
не е изпълнявала разпореждания на подс.
Н. Т., а комплектоването и пренасянето на документи е било част от нейната
работа в каргото, като е разполагала с оперативна самостоятелност за това. От
нейните показания, включително и от дадените при очната ставка не може да се
формира извод и Д.И. да е изпълнявал разпореждания за осъществяване на
контрабанда.
Относно
фирма «Т.»
Настоящият
състав на съда счете, че не са събрани доказателства «Н.К.» да е работело с
фирма «Т.».
Съдът не се съгласява с интерпретацията на гласните доказателства, събрани
чрез разпит на св. Панайтова, така, както е предложена при съдебните прения от
представителя на прокуратурата. Съгласно тезата на обвинението св. Е.П. е издала пълномощно на подс. К. да работи с фирма „Т.” и свидетелства за участието на останалите
подсъдими при управлението на тази фирма. Действително показанията на св. Е.П.
са относими към дейността на „Т.”ЕООД, но в случая се предлага превратното им
тълкуване. В своите показания св. Панайотова не заяви да е издавала пълномощно
нито на подс. К., нито на останалите подсъдими. Тя е пределно ясна в
твърдението си, че е издавала пълномощни само на И. Б. и А.Б. (л.425, стр.2 от
СП). Освен посоченото, заяви, че не
познава никой в залата, т.е. – липсва идентификация на подсъдимите с нейните
показания (л.426, стр.1 от СП). Съдът приема с доверие нейните показания, тъй
като те са подкрепени и с многобройни писмени доказателства – приложените в том
31 и 32 от ДП ЕАД, както и митнически документи в 6 броя папки, съдържащи се
общо в том – „Митнически документи на „Т.”). Деклараторите в тези документи са И.
Б., А.Б., св. Я. и е регистриран и единичен случай с декларатор Е.П. по ЕАД № 39996/07.12.2005г. –л.65 от папка с
митнически документи на това дружество, съдържаща общо 117 листа). Показанията
на св. Панайотова в частта им за липсата на съпричастност на подсъдимите към
дейността на това дружество са подкрепени и от съдържанието на иззетите от
подс. К. документи, предявени на страните, като веществени доказателства на
12.10.2011г. От съдържанието на документи в бяла папка с прозрачни корици,
иззета от подс. К., е видно, че се съдържат пълномощни, овластяващи го да
представлява редица дружества – П.ките фирми на свидетелите З. и Т., „Ди
експорт импорт”ООД, „Семер – Ал – импекс”ЕООД, „Трейдинг експрот”ЕООД, фирма
„Гимли”ЕООД, т.е. „Т.” не е между тях.
Сред иззетите от подс. К. ВД липсват и фактури, издадени от „Т.” . Единственото
обстоятелство, което може да свърже подсъдимия К. с фирма „Т.” е фактът, че
сред иззетите от него ВД при личен обиск фигурира печат с обозначение, че е
печат на посочената фирма. ( от ВД и от съдържанието на протокол за обиск –
л.51-л.58, том 2 от ДП). Точно този протокол обаче е абсолютно процесуално
негоден, както поради липсата на подпис за поемни лица, така и поради факта, че
не е одобрен от съд. Наред с това липсват доказателства печатът с обозначение на фирма „Т.” да е използван от подс.
К., както и доказателства, че е бил оправомощен от св. Панайотова или Б. да го използва. Прокуратурата не ангажира
доказателства, от които да се установи при какви обстоятелства този печат е
попаднал у подс. К., къде и кога го е използвал. По тези доказателства и в
съдебните прения прокуратурата не предложи конкретна интерпретация, като само
общо маркира показанията на св. Панайотова.
Относими към дейността на „Т.”ЕООД са показанията на св. Е.П., св. Б. и св. Я., както и част от
писмените доказателства ( ЕАД, приложени в том 31 и 32 от досъдебното
производство, удостоверение от «Уникредит Булбанк» изх № 3421/26.03.2009г. (
л.567, част ІІ от СП).
От показанията на св. Е.П. се
установи, че е предоставила на св. Б. данните си за самоличност за регистрация
на фирмата. (л.425, стр.1 от СП), но е била викана от Б. ( неин работодател в
магазин за детско облекло) само и единствено, за да подписва документи. Е.П. не
даде информация дори и за самоличността на счетоводителя, който е водел
осчетоводяването на първичните документи от вноса на турски стоки. Свидетелката
заявява «едно момиче от Пазарджик водеше счетоводството, но не си спомням името
й «. Става ясно, че водещата фигура в търговската дейност с фирма «Т.» е била
именно св. Б., която по думите на Панайотова при необходимост я свързвала със
счетоводителя. Особено съществено е твърдението на Панайтова, че във връзка с
дейността на фирма «Т.» е издавала пълномощни само на Ив. Б. и Ат. Б. ( л.425,
стр.2 от СП). Липсват каквито и да е данни да е упълномощавала някой от
подсъдимите.
Ако се проследи хронологията на транспорта на стоките, организиран от св. Б.
чрез фирма «Т.» от Т. към Б. на първо място прави впечатление, че тази фирма не
се доказа да е работела с неустановеното лице «Е.», което според обвинението
има ключово значение за натоварването на контрабандни стоки от Т.. Изцяло
неопровергани са твърденията на св. Б., че лично се е занимавала с описание на
стоката, която се товари в Т., както и че тази дейност била извършвана не на А.О.П.,
където е работела «Е.», а на Аелдъз Ото парк ауто и Е.П.. (л.227, стр.1 от СП).
На второ място, от показанията на св. Панайотова, съпоставени със
заключението на основната митническа експертиза, се установява, че «Т.» е
продължила дейността си и след инкриминирания период, респективно – след
задържането на подсъдимите в арест. (л.426, стр.1 от СП).
По факта за водещата роля на Б. в дейността на
«Т.» нейните показания са в синхрон с казаното от Панайотова. Така от
показанията на св.Б. става ясно, че фирма «Т.» е извършвала
дейност чрез търговия на стоки от Т., които са били товарени на някои от
паркингите в И., че е следяла лично натоварването на стоките. От гласните
доказателства не се установява св.Б. да е работела с други фирми, освен с “Т.”,
ЕТ”И. Б.” и „Диата”. Последните две не са обект на изследване от обвинението,
внесено за разглеждане с обвинителния акт.
Съдът
счита, че не се установява по несъмнен и безспорен начин дейността на св.Б.,
свързана с функционирането на фирма „Т.”, да има отношение и към търговската
дейност на подсъдимата Н.Т.. Св. Б. е категорична, че не познава никой от
подсъдимите, а подс. Н. Т. е виждала само „ на кафе”. Неопровергани остават
показанията на св.Б., че същата е регистрирала нови фирми по своя инициатива
или по искане на митническите агенти и
бюрата, които са оформяли документално вноса, извършен от фирма „Т.”. Липсват
доказателства за издадени разпореждания от страна на Н. Т. или Г.Т. към
свидетелите Б. и Панайотова. От друга страна, при съпоставка на показанията на
св.Б. и св.Г. е видно, че последният също не упоменава да му е било възлагано
от Н.Т. или от другите подсъдими да работи с фирма „Т.”. Нито в приобщените чрез прочитане показания от
досъдебното производство, нито от дадените пред настоящия съдебен състав, св.Г.
не упоменава името на фирма „Т.” или някаква конкретна връзка между някой от
подсъдимите, от една страна, и св.Б. или св.Панайотова, от друга. Въз основа на
показанията на св.Б. не се установява и тя самата да е имала конкретни
търговски правоотношения със св.Г.. Не се оборва с конкретни доказателствени
източници твърдението на св.Б., че е познавала Л.Г. само визуално и свързва
неговото име с името на М.К.. В съпоставка с дадените показания от М. К.ва и Зл.Т., се потвърждава факта, че
стоката при всеки внос формално е била декларирана на една фирма – вносител,
като в действителност съдържала багажа на клиенти на различни карга.
Свързването на Л. Г. *** може да означава само едно – че при групажна стока
каргата, водени от св. К.ва и подс. Н. Т., са осъществявали дейност в един и
същи склад, а понякога и от един и същи служител – св. Г.. Още повече, че и св.
М. – клиент на „М.К.” твърди, че К.ва й е давала стоката в склад Г., а св. Н.А.
– наемодател на складовата площ разясни пред съда, че на един и същи адрес ул.
„Стар Лозенски път „ № 37 са отдавали под наем три различни склада на
различни фирми. В този смисъл е от значение твърдението на Б., при това
неопровергано от други доказателствени източници, че е считала М.К. за държател
на склада, в който е работел св. Г..*** също не е сред кръга лица, чиято
наказателна отговорност е ангажирана от прокуратурата, нито се твърди същата да
е работила в рамките на ОПГ. Не се установява св.Б. да е знаела точните
функции, които Л.Г. изпълнява, както и да е знаела подробности относно лицата,
които стопанисват склад „Лоза -5”.
От самостоятелния анализ на показанията на св.Б., дадени пред съда, е видно, че
същата е свързвала склада, в който е работел св.Г., с дейността на „колежката” си Маргарита (К.ва),
а св.Н.Т. познава от срещи по кафенета. От нейните показания, съпоставени с
показанията на св. А., К.ва и М., става ясно, че при необходимост от
разтоварване на стоката, Б. е питала „колеги” кой склад може да ползва и с
помощта на ангажирани от нея работници от Пазарджик” е разтоварвала в метален склад в Г.. Със
самостоятелен договор за наем на склад на горепосочения адрес, при това
съвпадащ с времето на действие на сключения с „Б.Т.”ЕООД, е разполагала и фирма
„К.”ЕООД. ( в този смисъл- съдържанието на протокол за претърсване и изземване
(л.36, том 1 от ДП). В тази връзка липсва отговор в обвинителната теза кои
обстоятелства са налагали регистрацията на повече от едно дружество и
сключването на договори за наем за повече от един склад за осъществяването на
контрабанда.
Не се
установява лице, различно от св.Б. и А.Б. (неин син) и св. Я. да са били
декларатори по внос, извършен от фирма „Т.” на вътрешна митница. Не се
опровергаха и показанията на Б., че
е била единствен декларатор и по
транзитните документи, а по изключение –само веднъж, когато била болна – нейния
син – А.Б.. В този смисъл извод се обосновава от изобилния писмен доказателствен материал,
съдържащ се в т.31-32 от ДП и 6 папки –
приложение с митнически документи на фирма „Т.”, както и показанията на св. З.Т..
Видно е, че всички декларации за внос на стоки от „Т.” са оформени с участието
на Ат.Б., св. Б. или св. Я.. Дори и в обвинителния акт не се твърди тези лица
да са имали съвместна престъпна дейност с подсъдимите. Такава не се установи и
в резултат на проведеното съдебно следствие.
Съдът
не констатира вътрешни противоречия в показанията на св. Б. от съдебното
производство, особено досежно твърдението й, че не познава нито един от
подсъдимите, освен подс. Н. Т. “ от кафенета”. В тази връзка е безпредметно съдът
да изследва въпроса дали св.Б. или други лица, различни от подсъдимите,
свързани с нея, са допускали митнически нарушения. Логично е предвид
разпоредбата на чл.121, ал.1 от НПК св.Б. да твърди, че тя самата не е
допускала нарушения при деклариране на стоки от внос. Не се установи причина
обаче Б. да премълчава нарушения, свързани с личността на останалите подсъдими.
Още повече, че твърденията на Б. за трайно създадена практика от МБ „Г.” да се
завишава митническата стойност в сравнение с фактурната стойност по първичните
документи са били потвърдени категорично още със заключението на финансово -
икономическата и митническа експертиза на фирма „Т.” от досъдебното
производство. При това от тази експертиза се установява, че митническата
администрация е завишавала стойността без необходимото окомплектоване на
преписката с декларации по образец ДС-1 и ДС-2.
Гласните
доказателства, относими към дейността на фирма „Т.”, са в синхрон с писмените
доказателства. От удостоверение изх.№
14 899/30.03.2009г. , изд.от Уникредит – Булбанк , се установява, че фирма
„Т.” е имала разкрита банкова сметка с № ********** в посочената банка в
периода от 25.10.2005г. до 30.10.2006г.(л.567-л.569 от ІІ част на СП) и че след
като същата е била захранена със сумата от 60.00 лева, по нея не са извършвани
разплащания. По делото обаче не се установи дали фирма „Т.” е имала и други
разкрити банкови сметки (в показанията на св. Панайотова се съдържат данни за
разкрита сметка в ОББ), като този факт не следва да се изключва предвид
заключението на финансово -икономическата експертиза от ДП, от което е видно
значителното движение на стоки и парични средства, свързани с оборота на сумата
от 610 075 по фактурна стойност или 786 682 лева по митническа стойност.
Предмет на основното заключение на ФИМЕ е била именно дейността на фирма „Т.”. От заключението на експертизата
(л.18/19-л.90, том 9 от ДП) се установява, че митните сборове, подлежащи на
внасяне, възлизат на 16 484
лева-приложение № 2 към експертизата (л.***,том 9 от ДП). Въпросът със задължението от 16 484 лева
по митническа декларация 25 328/08.12.2005г. и по ЕАД 4-38012/24.11.2005г.
от фирма „Т.” е бил окончателно изяснен
със заключението на допълнителната ФИМЕ (стр.12/53 и
приложение от експертизата), както и от писмените доказателства, изискани от
съда ( справка от Агенция „Митници” на л.877, 3
част от СП). С оглед изложеното остава
несъмнено ясно, че всички дължими от „Т. „ митни сборове са били внесени
и няма нито един регистриран случай на
контрабанда с тази фирма.
Въз
основа на заключението на основната ФИМЕ
от ДП се установява, че обща стойност на внесените от „Т. „ митни сборове в
размер на 235 504 лева, като не се събраха доказателства тази дейност да има връзка с дейността на Н.Т. и другите
подсъдими. Не може да бъде пренебрегнат и факта,че вносът на фирма „Т.” е бил
обмитяван не по фактурна стойност, а по митническа стойност, в какъвто смисъл е
заключението на вещите лица В.П. и Е.П..(л.73-л.146, том 9 от ДП). Установява се
също така, че митническата стойност за извършения от фирма „Т.” внос е бил
със значително по-висока стойност (786 682 лева) в сравнение с фактурната
стойност на вноса (610 075 лева) за инкриминирания период, като
завишаването на стойността е било извършено без преписката да е окомплектована
с декларация за стойността № 1 (ДС-1) и Декларация на стойността № 2 (ДС-2),
които са основание за вписване на по-висока стойност. В този смисъл и
доколкото и в съдебното производство не
се установиха изискуемите ДС-1 и ДС-2 или фактури за транспорт, не се изясни на
какво основание е била формирана митническата стойност в посока – нейното
завишаване. От факта на завишаването на митническата стойност не може да се
изведе и наличието на каквато и да е намеса от страна на подсъдимата С.А. в
посока укриването на нарушения или престъпления, свързани с декларирането на
стоки от представител на фирма „Т.”.
Съдът
приема заключението на финансово-икономическата експертиза, като комП.нтно и
добросъвестно.
Видно
е, че изготвянето на основното заключение вещите лица са констатирали липса
на документи за платени митни сборове за
някои от случаите на внос (т.напр. вносът с ММ № 24902/03.12.2005г.), но
експертизата е установила разрешение за вдигане на стоките от 31.01.2006г., което задължително си
издава след представяне на доказателства пред митническите органи, че дължимите
митни сборове са внесени изцяло. Към настоящия момент няма никакво съмнение, че
разрешението за вдигане на стоката е било издадено след внасянето на митните
сборове, което съгласно заключението на допълнителната ФИМЕ, назначена от съда,
е извършено на 12.12.2005г. Касае се за непълнота на доказателствата, която е
отстранена напълно със заключението на допълнителната митническа експертиза.
Установено е по несъмнен начин, че във всеки един случай издаването на
разрешение за вдигане на стоките се е предхождало от заплащането на дължимите
митни сборове в цялост.
Наред
с това, от приложените писмени
доказателства, касаещи личността на подс. С.А., е видно, че тя към
31.01.2006г. не е упражнявала своите
правомощия в качеството си на Началник Митническо бюро Г. към Митница А. С. при
РМД. И това е така, тъй като в посочения период, считано от 10.12.2005г. подс. А. е била задържана в
местата за лишаване от свобода, включително и след надлежно проведена процедура
по чл.152а от НПК(отм.). С оглед изложеното, няма никакво съмнение, че
дейността на фирма „Т.” по никакъв начин не
е свързана с личността на подсъдимите, още повече, че тази дейност е продължила
и след тяхното задържане в арестите във връзка с настоящото наказателно
производство.
Относими
към обвинението, че подсъдимите са извършвали контрабанден внос и чрез фирма “Т.”, са и показанията на св. Я.. От показанията на
този свидетел се установява, че е бил собственик на фирма „Я. и син” ЕТ, която
не е развивала търговска дейност. За известен период от време през 2005г. св.Я.
работел на автоборсата в кв.”Г.”, където в качеството си на пълномощник на
фирма „Т.” извършвал отделни действия за оформяне на внос от Т.. Работата на
св.Я. се състояла в това да вземе попълнена ЕАД, да я занесе в митническото
бюро и да присъства при проверката на съответния камион. В отделни случаи св.Я.
представлявал и фирма ”К.”, която според обвинението била ползвана от „Н.К.”. От показанията на св.Я. се установява, че
митническата проверка е била извършвана неустановен склад „на автовоз”. Св.Я.
е категоричен в своите показания, че собствениците на фирми „Т.” и „К.” не са
измежду подсъдимите. Това твърдение на свидетеля напълно съответства на
удостоверенията за актуалното състояние на посочените фирми през инкриминирания
период, кореспондира и с показанията на св. Б. и св. Панайотова. Съдът приема за добросъвестни показанията на св.Я.,
като дава вяра на твърдението, че не е имало случаи на разминаване между
декларираните и действителните количества. Аргумент в тази насока е направеното
от св.Я. уточнение, че не е имало случай самият той да проверява съдържанието
на превозните средства преди подаването на митническа декларация.
ПО
ЗАКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕКСПЕРТИЗИТЕ:
В
досъдебното производство са назначени експертизи, както следва:
- Протокол №66/09.02.2006г. (л.4-5, том 9 от
ДП);
- Протокол № 95/06.03.2006г. (л.15-л.16, том 9
от ДП);
- Заключение на СТЕ по Протокол от 08.10.2006г.
(т.8 от ДП);
- Заключение на КТЕ (л.46-л.54, т.9 от ДП);
- Заключение на финансово - митническа
експертиза (л.73-146, т.9 от ДП.
- Заключение на почеркова експертиза по протокол
№ 435 (л.155-158, том 9 от ДП;
- Заключение на автотехническа и оценителна
експертиза (л.119, л. 120, том 16 от ДП).
- Протокол № 10830/27.09.2006г. за истинност на
изследвани банкноти. (л.164 –л.166, том 9 от ДП).
Заключенията
на експертизите, назначени в досъдебното производство, са приети без възражения
от страните (първите шест експертизи - в ОСЗ от 02.04.2009г., а последните две
– в ОСЗ от 15.09.2009г. ). Съдът дава вяра на заключенията и счита, че са
изготвени комП.нтно и добросъвестно от вещите лица. Някои от заключенията не
допринесоха съществено за изясняване на факти, включени в предмета на
доказване, като напр. Протокол №66/09.02.2006г., с което се установява, че
липсват следи за интервенции с цел промяна на съществуващите номера на рамата и
двигателя на автомобила, управляван през инкриминирания период от подсъдимата А..
Липсва и обвинение с този автомобил да е осъществявана контрабанда. С оглед
изложеното, съдът стигна до заключението за хаотично събиране на доказателства,
при което органите на полицията не са разполагали с достатъчно солидна
оперативна информация какви престъпления се извършват и от кого. Само по този
начин може да се намери логично обяснение за изследването на номера на рамата на автомобила на подс. А. – данни,
относими към извършено престъпление по чл.345 от НК. Аналогични доводи могат да
се отнесат и към доказателственото значение на протокол № 95/06.03.2006г.
(л.15-л.16, том 9 от ДП (л.15,л.16, том 9 от ДП), с който органите на
досъдебното производство са събирали
доказателства за извършено престъпление по чл.345 от НК и спрямо Г. Т..
Липсата на яснота на базата на достатъчно оперативни данни дали и от кого е
извършено престъпление и възприеманато на стратегия за разкриването му в
процеса на разследването се очертава и с оглед обстоятелството, че в
досъдебното производство е била назначена финансово – икономическа и митническа експертиза само на фирма „Т.”, поради
констатираното в обвинителния акт съвпадение на броя на вносовете, извършвани с
тази фирма от 23.11.2005г. до 08.12.2005г. и размера на паричната сума, открита
в автомобила на подс. А. – число, което е кратно на този брой. ( л. 39 от ОА).
Действително последният внос с фирма „К.” и участието на подс. К. е регистриран
на 22.11.2005г.(л.41/53 от допълнителната СИФМЕ), а с „Б.Т.” – на 25.10.2005г.
Тезата обаче да е съществувала организирана престъпна група с фирма „Т.” след
22.11.2005г. не може да се потвърди най-малкото поради факта, че за нито един
случай на внос от тази фирма не се установи декларатор да е подс. К.. Да, при
това положение търговска дейност, а вероятно и престъпна, би могла да се
осъществява с ползването на ново дружество, различно от „Б.Т.”ЕООД и „К.”ЕООД,
но не се доказа това ново дружество да е фирма „Т.”.
От заключението на Заключение на КТЕ
(л.46-л.54, т.9 от ДП) не се установиха факти, свързани с укриването на
информация за внос на контрабандни стоки. Същата доказателствена стойност има и
заключение на финансово – икономическа и митническа експертиза (л.73-146, т.9 от ДП.)
По нейното доказателствено значение са изложени аргументи при обсъждането на
доказателствата, относими към функционирането на фирма „Т.” .
От
заключението на почеркова експертиза по протокол № 435 (л.155-158, том 9 от ДП)
се установи факт, по който не се спори от страните, не се оспорва и в
показанията на св. Г., а именно, че иззетите от склада тетрадки и тефтери са изписани с ръкописни текстове, изпълнени от него.
Заключението на СТЕ по Протокол от 08.10.2006г. не
разкрива обстоятелства, относими към предмета на доказване. На практика с него
се възпроизвежда информацията в иззетите по делото сим – карти и мобилни телефони. (т.8 от ДП).
Заключението
на автотехническа и оценителна експертиза (, л.119,120 и л.114, л. 115, том 16
от ДП) с участието на ВЛ Г. и Ч. са
имали за предмет оценката на превозното средство, с което е извършен
инкриминирания внос и са относими към предмета на доказване с оглед
евентуалното приложение на чл.242, ал.7 и 8 от НК.
Заключението
по протокол № 10830/27.09.2006г. за истинност на изследвани банкноти. (л.164
–л.166, том 9 от ДП) също се прие неоспорено от страните, като на неговото
значене съдът се спира по-подробно при обсъждането на доказателствата, относими
към обвинението за подкуп.
От съществено значение е и
заключението на допълнителната съдбено
икономическа и финансово митническа експертиза ( черен класьор), назначена
в хода на съдебното следствие. Същата е обсъдена подробно при анализа на
търговската дейност, извършвана с фирма „Б.Т.”ЕООД.
По доказателствената стойност
на приложените ВДС:
Съдът обсъди на
първо място формалните законови изисквания, регламентирани от ЗСРС и НПК в
случаите на залагане на СРС. По настоящото наказателно производство залагането на специални разузнавателни
средства е било извършено при действието на чл.111а и сл. от НПК (отм. на
29.04.2006г.). Следователно, за да се
причислят към годния доказателствен материал ВДС, събрани след залагането на
СРС, е било достатъчно СРС да бъдат заложени при разследването на някое от
изброените престъпления в разпоредбата на чл.111, ал.2 от НПК, каквато
положителна предпоставка е налице, тъй като престъплението по чл.321 от НК е
сред посочените в разпоредбата на чл.111, ал.2 от НПК. На второ място е било
достатъчно предварителното издаване на разрешение от комП.нтния орган по
чл.111а, ал.1 от НПК. Специалните разузнавателни средства са били осигурени и
приложени в законовите срокове по чл.111б ,ал.3 от НПК(в рамките на указания в
разрешението, но не повече от два месеца).
Следва да се
посочи, че действащите процесуални норми (чл.172, ал.2 от НПК) предвиждат
залагането на СРС за конкретно изброени тежки умишлени престъпления, сред които
е и престъплението по чл.321 от НК. С НПК действащ, обн. в ДВ бр.86/2005г. в
сила на 29.04.2006г., е въведено
изискването искането за залагане на СРС да бъде мотивирано в писмен вид от
прокурора, който наблюдава разследването по конкретно досъдебно производство.
Със ЗИДНПК , обн. в ДВ бр. 109/2008г. това изискване на практика е потвърдено,
като законодателят е акцентирал върху необходимостта да бъде подадено от комП.нтен
орган, какъвто е наблюдаващият прокурор.
И тъй като процесуалната норма по принцип няма обратно действие,
поначало при внасянето на обвинителен акт прокурорът е разчитал на годен
докзателствен материал, събран от заложени специални разузнавателни средства.
Именно за проверка на ВДС съдът назначи и видеотехническа експертиза ( с
протоколно определение от 02.10.2009г.), от заключението на която се потвърди
автентичността на видеозаписите, отпадат и съмнения за манипулация на кадрите
при видеозансемането. ( Заключението на ВТЕ е приложено в червена папка към
секретните материали по делото. )
От друга страна
обаче е налице ново законодателно решение, въведено с ЗИДНПК, обн. ДВ
бр.32/2010г. , което изключва възможността да се ползват данните, събрани със
специални разузнавателни средства по искания, които не са депозирани от комП.нтния
орган по чл.173, ал.1 от НПК, тогава, когато данните са получени преди
влизане в сила на този закон.
Настоящият
случай е точно такъв, тъй като исканията за залагане на СРС са били депозирани
от органа по чл.13, ал.1 от Закона за специалните разузнавателни средства. По
силата на § 65 от ПЗР на ЗИДНПК, обн. в ДВ бр.п 32/27.04.2010г., в сила от 28.05.2010г.
данните, получени при прилагане на специални разузнавателни средства до
влизането в сила на този закон, не могат да се използват в наказателното
производство при условията и реда на чл.177, ал.3 от НПК, т.е. когато те са
получени по искане на орган по чл.13, ал.1 от Закона за специалните
разузнавателни средства. Ето защо в тази връзка е без значение обстоятелството
дали и кога е било образувано досъдебното производство, в какъвто смисъл
пледира прокурора пред настоящия съдебен състав. Липсата на идентичност между
датата на депозиране на искания за залагане на СРС с датата на образуване на НП
не е проблем за ползването на ВДС от специалните разузнавателни средства.
Такава законова пречка произлиза от факта, че данните от СРС са били събрани
преди влизане в сила на ЗИДНПК, обн. ДВ бр.32/2010г. в сила на 28.05.2010г.,
както и че са били събрани по искане от
органа по чл.13, ал.1 от Закона за специалните разузнавателни средства. В този
случай законът е категоричен – чл.177, ал.3 от НПК не се прилага.
Понастоящем само
при спазването на посочените законови изисквания доказателствата, събрани чрез
залагане на СРС, могат да бъдат причислени към годния доказателствен материал.
С § 65 от ПЗР на НПК е въведено изключение от принципното положение, че процесуалните
норми нямат обратно действие. Така в конкретния случай преуреждането на режима
за ползването на СРС по наказателни производства чрез въвеждането на нови
законови изисквания засяга изцяло
процесуалната годност на събраните в досъдебното производство
доказателства.
Ето защо
настоящият съдебен състав не приема за основателно възражението на
представителя на СГП, че следва да се считат за годни ВДС, които са били
изготвени по заложено СРС при и след
образуване на досъдебното произодство. На това възражение защитата не отговори
при съдебните прения. Въпросът за годността на ВДС касае основно проследяването
на срещата между подсъдимите С.А. и Г.Т. на 09.12.2005г. и изготвения
видеозапис във връзка с това СРС (носител Н 938 – копие към протокол Д 152 /15.02.2005г.-л.17,
л.19 от том 3/22 от ДП). Видно е обаче, че и с това ВДС са събрани данни по
искане – продължение за използване на СРС
от 25.07.2005г. от органа по чл.13 от ЗСРС. Следователно то също не може
да се причисли към годния доказателствен материал, наред със заключението на
ВТЕ, което се явява производно от негоден доказателствен материал, тъй като
предмет на експертно изследване е бил оптичният носител на информация, чието
ползване е забранено от закона.
ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ПОДКУП
В тази връзка
следва да бъде обсъден и доказателствения материал, относим към обвинението за
подкуп – активен по отношение на подсъдимата Н.Т. и Г.Т. и пасивен – по
отношение на подс. С.А.. С оглед
отпадането на възможността да се ползва ВДС - носител Н 938 – копие към
протокол Д 152 /15.02.2005г. липсват годни доказателства, от които да се
извлече факта за механизма, по който инкриминираната сума се оказва в автомобил, управляван от подсъдимата С.А..
И това е така, тъй като освен ВДС обвинението не е ангажирало други
доказателства за този факт – напр. гласни доказателства за състоялата се среща
между подсъдимия Г.Т. и С.А. на 09.12.2005г.
Съдът е задължен да обсъди и факта, че в
процеса на воденото наказателно производство инкриминираната сума е станала предмет
на престъпление от неустановено лице -
вероятно от състава на ГДБОП –МВР, което е имало достъп до нея. Същата не е
била съхранена, поради което предявяването й, като ВД, на страните бе
невъзможно. Между страните не се спори, че към настоящия момент тази сума не е
налична и във връзка с нейното противозаконно отнемане от
неустановено лице се провежда наказателно производство ( ДП 23/2011г.) по описа
на СГП- Следствен отдел. (л.1074, ІІІ част от СП). В този смисъл по делото се съдържа
удостоверение и от Главен разследващ полицай от ГДБОП – МВР от 11.04.2011г.
Съдът не се
съгласява с довода на защитата на подс. Т., че инкриминираната сума не е
съществувала или че нейният размер към инкриминираната дата не е установен.
Категорични доказателства за наличието й в автомобила на подс. Сн. А. са налице
и те се съдържат в протокол за претърсване, обиск и изземване от 09.12.2005г.,
съставен с участието на подс. А.. (л.107 - л.111, том 1 от ДП). Действието е
било извършено при условията на неотложност и е било одобрено от съда в частта
относно изземването на вещите, подробно описани в протокола от л.а. „Х. А.” с
ДК№ ***** ХХ. (л.112, л.113, том 1 от ДП). Банкнотите са били описани по серия
и номер в присъствието на две поемни лица и
са били подложени на експертно изследване от банков експерт при БНБ, при
което е било установено, че
представляват истински парични знаци. ( в този смисъл заключение на техническа
експертиза, съдържащо се на л.164-л.166, том 9 от ДП). Съдът не се съгласява и с довода на защитата
на подс. А., че не е ясно дали действието е извършено по отношение на
подсъдимата А., тъй като личното й име е изписано неправилно, като „Снежана”, а
не като „С.”. Според настоящия състав на съда няма никакво съмнение чия правна
сфера е била ограничена с претърсването и изземването на вещи от 09.12.2005г.,
тъй като в протокола, удостоверяващ това действие, подсъдимата е била индивидуализирана и с други данни
за самоличност – т.напр. с ЕГН (л.107, том 1 от
ДП).
Съдът дава вяра
на техническата експертиза на банкнотите, тъй като счита, че е изготвена от комП.нтно и добросъвестно ВЛ. В скоба следва да се
посочи, че за доказателствената обезпеченост
на обвинението за подкуп в частта относно предмета на престъплението е
достатъчно да се докаже, че инкриминираната сума е същестувала към
момента на деянието. В съдебната практика е постановено решение по аналогичен
случай, който касае не банкноти, а оригинал на инкриминиран документ. Според
настоящия състав на съда са налице аналогични случаи, тъй като от решаващо
значение за изхода на делото е отговорът на въпроса, дали може да се обсъжда
към годните доказателства ВД, което към
постановяването на съдебния акт не е налично, но за чието съществуване към инкриминираната
дата са събрани достатъчно доказателства. Съдебната практика приема за
установено, че в този случай те следва да бъдат обсъдени и съобразени при
решаване на делото. ( в този смисъл Р 533/26.01.2010г. по н.д. 579/2009г. , ІІІ
НО на ВКС, съдия – докладчик Кр.
Харалампиев). Важно е да се посочи, че съдържащият се по делото опис в
протокола за претърсване и изземване на инкриминираните банкноти по серия и номер, фактът, че тяхната истинност е
потвърдена с експертно изследване, което
отразява всички индивидуализиращи признаци на ВД несъмнено води до заключението, че
инкриминираната сума, открита в автомобила на подс. А., е съществувала към инкриминираната дата.
Следователно
липсата на докателствена обезпеченост на обвинението за престъплението подкуп
не се извежда от липсата на
инкриминираната сума, като ВД във връзка с
извършеното престъпление от неустановен служител на МВР. Липсата на
доказателства се извежда по други две
направления:
От обективна
страна – във връзка с невъзможността с годни доказателства да се извлече факта
на предаване на инкриминираната сума от Г. Т. на Сн. А., поради законовата
забрана да се ползват ВДС;
От субективна
страна – липсата на категорични доказателства, че подс. Сн. А. е знаела какво е
съдържанието на поставения в автомобила й плик. За този факт е могло да се изгради
само обосновано предположение за нуждите на производството по чл.152а от НПК. В
хода на разследването в ДП, а и при съдебното следствие обаче не се установи
знанието и съгласието на А. да получи тази сума, доколкото реализацията на
мероприятието, предприето от органите на МВР, е приключила, преди А. да
предприеме някакви конкретни действия към плика, в който са били открити
инкриминираните банкноти.
Най-важният
пропуск обаче за обвинението относно активен и пасивен подкуп на горепосочените
подсъдими се извежда от липсата на категорични доказателства за мотива, който
се твърди от обвинението за предаване, и респективно – за получаване на
инкриминираната сума. От обсъдените по-горе доказателства се установи, че
подсъдимите не могат да се свържат с дейността на фирма „Т.”, която напротив –
е управлявана и представлявана от съвсем други лица – от Й. Б., св. Б. и св. Я. при деклариране на
стоки от внос. Свидетелите също не потвърдиха обща дейност с когото и да е от
подсъдимите. В обвинителния акт се твърди, че сумата е предадена, за да извърши
подс. А. определени действия по служба – да разпорежда митническите проверки на внесените стоки с
получател "Т. " ЕООД, да бъдат извършвани на друго място, различно от
митническото учреждение - МБ Г., без да е налице писмено искане за това, съгл.
чл. 152, ал. 2 от ППЗМ) и за това, че не
е извършвала действия по служба (не е разпореждала извършването на пълни
митнически проверки, а само частични такива, спрямо вносовете на използваното
от престъпната група "Т. " ЕООД).
Следователно, дори и по някакъв начин обвинението да ангажира гласни
доказателства за действията на подс. Т. на 09.12.2005г.на бензиностанция „ОМВ”
– К. във връзка със срещата с подс. А. и оставянето на плик с инкриминираната
сума пред задната седалка на автомобила, управляван от А., няма как да се
установи мотива за предаването на сумата. Вярно е, че подсъдимите не са длъжни
да доказват своята невинност и да представят доказателства за основанието, на
което Г. Т. оставя вещи в автомобила на А.. Също така е вярно, че ако Г. Т. е
предоставял парична сума на законно основание, не е
имало причина да я крие под предната седалка на автомобила, управляван от подс.
А.. При съвкупната преценка на доказателствата и при невъзможността да се
ползват ВДС обаче, единственият извод,
който може да се извлече от наличния годен доказателствен материал е, че на
09.12.2005г. в автомобила на подс. А. пред задната седалка е имало парична
сума, опакована в плик и тя е възлизала
на 13 000 лева. Дали обаче подс. А. е щяла да изрази съгласие да приеме
тази сума, дали същата е дадена за вносове, осъществени от фирма ”Т.” или за
друга фирма, са въпроси, чиито отговори могат да се основават само на
подозрения и предположения. Поради наличието на групажна стока, съдържаща багаж
на клиенти, които се водят от повече от едно карго, остава неизяснен въпросът
дали Г. Т. е имал някакво отношение към дейността, която се осъществява от
други карга, различни от „Н.К.”, респективно дали сумата не е оставена във връзка с друг случай, който
няма нищо общо с личността на подсъдимата Н.Т.. Обвинение обаче Г. Т. и подс. А.
да са работили за „покровителство” на транспортен канал, различен от „Н.К.” и
сумата да е дадена на друго основание, различно от „уреждането” на митническите
проверки на фирма „Т.” няма. Ето защо и
до тук се ограничават правомощията на съда да събира доказателства – само и
единствено по фактическите рамки, очертани в обвинителния акт.
Вторият основен
пропуск на обвинението за активен и пасивен подкуп, който няма как да се
отстрани дори и при хипотетичното
допълване на доказателствената маса със свидетели за начина, по който е
протекла срещата между подс. Сн. А. и подс. Т., се състои в липсата на
доказателства за произхода на паричната сума. При положение, че не се установи
подсъдимите Т. и Г. Т. да са работели с фирма „Т.”, не се установи Ю. К. да е
бил декларатор на „Т.”, предаването на
подкуп, за да може А. да покровителства трети лица следваше поне да се установи
с произхода на сумата от склада на св. Г., където няма съмнение, че се е
помещавало „Н.К.”. В този случай обаче следваше да има и съответно обвинение за
ръководна роля на подс. Н. Т. и Г. Т. спрямо управителите и пълномощниците на
фирма „Т.”, както и включването на последните в членския състав на установената
от обвинението организирана престъпна група. Защото няма как Н. Т. и Г. Т. да
ръководят в ОПГ лицата Я. и Бакалови, свързани с фирма”Т.”, без последните да
са членове на такава организирана престъпна група. Конструкция на ОПГ без
членски състав и с участието на двама
ръководители е невъзможна.
Поначало при
описанието на фактологията за подкупа обвинението не е очертало конкретни факти
за произхода на сумата, т.е. дали на посочената дата ( 09.12.2005г.) или на
предходна дата подс. Г. Т. я е взел от склада на Г. или е разполагал със
собствени пари, които имат друг произход. На л.14 от обвинителния акт обаче се
твърди, че по принцип сумите, които регулярно подс. Т. предавал на подс. А.
произхождат именно от склада на „Н.К.”. Съдът приема с доверие прочетените
показания на св. Г. в частта им, че подс. Т. два пъти месечно вземал от склада
суми между 10 000 и 18 000 лева, но това съвсем не означава, че парите в автомобила на подс. А. или част от тях са свързани с дейността на „Н.К.”.
По делото се съдържат достатъчно доказателства, от които е видно, че подс. Г. Т.
е съпричастен и към търговска дейност извън вноса на стоки от Т.. В този смисъл
са твърденията на св. П.П., че Т. е свързан с дейността на казино, находящо се
в П. – в тази част те са потвърдени от протокол за претърсване и изземване на
вещи от 09.12.2005г., между които е описана и документация на казино „Ф.”. Без
да е относима тази документация към предмета на делото, с прилагането й
органите на досъдебното производство на практика са събрали доказателства в
подкрепа на теза, която разколебава обвинението за произхода на инкриминираната
сума непременно от склад „Л.*”.
За
предназначението на сумите, взети от подс. Т. от склад „Л.*” в Г. в прочетените
показания на свидетеля Г., е изказано предположение и по – нататък то е
залегнало в основата на фактическите положения в обстоятелствената част на
обвинителния акт: „Няма как да знам къде
ги е носил парите, но предполагам, че на митницата – поне от това, което съм
чул от Надя”. (л.4, стр.2 от том 20 от ДП). За да се постанови осъдителна
присъда, тези предположения не са достатъчни. Липсват обяснения на подсъдимите
Н. Т. или Г. Т., че са издавани разпореждания за предаването на парични суми на
Сн. А., за да извършва тя действия по служба във връзка с митническите проверки
по случаи на внос на турски стоки. Липсва предварително описание на сумата,
която ще се предаде за подкуп, за да може да се проследи нейното движение от
склада на „Л.*” до подсъдимата С.А.. Възприетата от органите на досъдебното
производство процесуална техника за доказване на обвинението не се е оказала
удачна с оглед обстоятелството, че полицейското производство е образувано не
само срещу подсъдимите, но и срещу
свидетели, оказали се по-късно ключови за обвинението – срещу Л. Г. и З.Т.,
първият от които е бил задържан по ЗМВР непосредствено преди да се проведе
неговия разпит пред съдия, а втората – привлечена, като обвиняема и дори задържана с постоянна
МН „задържане под стража” (Зл. Т.). (л.1
-3 от том 1 на ДП). В тази връзка е
обяснимо охотното изказване на предположения от св. Г. в разпита пред съдия,
съпоставено с „дилемата”, пред която е
бил поставен – дали да е свидетел или обвиняем ( в този смисъл – показанията на
св. Г. от съдебното производство) и коренно различното му процесуално поведение
при провеждане на съдебното следствие. Но
по-важното е, че този ключов свидетел на обвинението, очевидно е
следвало да бъде „вербуван” за нуждите на обвинението преди реализацията на
полицейската акция по задържането на подсъдимите, а не след това. Именно с
участието на св. Г. органите на досъдебното производство евентуално биха могли
да установят и да опишат банкнотите, които се предават на подс. Т., да
установят в какъв интервал от време преди срещата на Т. с А. се предават и
евентуално да засекат по серия и номер същите банкноти в автомобила на подс. А..
С други думи, основните ВД – банкнотите, иззети от автомобила на подс. А., не са описани или белязани по ЗСРС и по тази
причина не може да се проследи евентуалната връзка на парите, дали са
дадени от Г. и дали произхождат от търговската дейност на дружества, фактически
ръководени от подс. Н. Т..
Няма съмнение,
че изненадата на задържането е ефект, който се преследва при непосредствено
разкриване на престъпление. Но нуждата от изненада би била напълно
удовлетворена спрямо полицейската акция, предприета спрямо подс. Т. и А., при
ангажирането на Л. Г. като свидетел още в самото начало на досъдебното
производство. И тъй като тази възможност
- предварителното описание на банкнотите по серия и номер, дадени от Г. ***
2005г., е фатално пропусната, то и съдът не би могъл да формира категоричен
извод, обоснован на годни доказателства, че е съществувал паричен поток от
склада на „Л.*” от св. Г., през подс. Т. до крайния получател – Началник на МБ
„Г.”.
Според настоящия
съдебен състав чутата и възпроизведена в прочетените показания св. Г., дадени в ДП в разпит пред съдия,
реплика на Н. Т.: „Ще се обадя на Жоро.
Колко пари давам на тази митница Г.”, не може
да се тълкува еднозначно. Тежестта да се докаже, че подсъдимата Т. е
имала предвид плащания извън дължимите митни сборове, не е преодоляна от обвинението. Не се събраха и доказателства за издадени
разпореждания от страна на подс. Н. Т. Г. Т. принципно да предава суми на подс.
А., респективно – и разпореждане за икриминираната сума, която се визира от
обвинението за подкуп, получен от подс. Сн. А. на 09.12.2005г. на
бензиностанция „ОМВ” К. на бул. „Ц.Ш.”.
Следва да се
посочи, че дори и към момента на внасянето на обвинителен акт при наличието на
възможност тогава да се ползват ВДС от заложени специални разузнавателни
средства не се установява съставомерно деяние за престъпление по чл.304, ал.1
,пр.3 вр. с ал.2 от НК по отношение на подс. Н. Т.. Няма съмнение, че подс. Н. Т.
не е присъствала на среща между Г. Т. и Сн. А.. Дори и хипотетично да се
приеме, че е издала разпореждане за предаването на подкуп, не би могло да се
приеме, че е участвала в изпълнителното деяние на престъплението от
фактологията, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокуратурата е следвало да приложи съобразно своето разчитане на доказателствения
материал друга форма на съучастие по отношение на Н. Т., но не и
извършителство. От липсата на съставомерност произлиза и затруднението на
органите на ДП при формулиране на обвинението за подкуп по отношение на подс.
Н. Т. и Г. Т., изразено в известни противоречия за начина на предаване на
инкриминираната сума. За Н. Т. е посочено, че е предадена чрез Г. Т., т.е.
навежда се фактология за посредствено извършителство, за подс. Г. Т. се твърди,
че в съучастие с Н. Т. и двамата са дали на Сн. А. инкриминираната сума, а в
диспозитива на ОА по отношение на А. не се сочи от кого е приела подкуп.
По изложените
мотиви настоящият съдебен състав счете, че липсват доказателства за осъществен
състав на престъпление по чл.304, ал.1,
пр.3 вр. с ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от НК по отношение на подс. Н. Т. и Г. Т.,
както и състав на престъпление по
чл.301, ал.1 вр. с ал.2 вр. с чл.302, т.1 и т.4,б.”а” от НК – по
отношение на подс. С.А..
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед така установените факти и събрани
доказателства, съдът счете, че не се доказа от обективна и субективна страна
подсъдимите да са осъществили престъпленията, за които са обвинени.
По
обвинението за извършено престъпление по чл. 321, ал.
1, предл. 2, вр. ал. 3, т. 1, вр. чл. 93, т. 1, б. "а" и т. 20 от НК
– за подсъдимите Н. Т. и Г. Т. и по чл.321, ал.2 вр. с ал.3, т.2 вр . с чл.93,
т.1 б.”а” и т.20 от НК – за останалите подсъдими.
Съгласно действащата разпоредба на чл.321 – основният и
квалифицираните му състави ( обн. в ДВ бр. 92/2002г.) елементите престъплението,
извършването на което се цели да е наказуемо с „лишаване от свобода” повече
от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага” са
предвидени в разпоредбата на чл.321, ал.6 от НК. Тази разпоредба не е получила
адекватен цифров израз при правната квалификация на деянието в диспозитива на
обвинителния акт и актовете на разследващия орган, с които подсъдимите са били
привлечени към наказателна отговорност.
Вярно е, че в разпоредбата на чл.93, т.20 от НК са цитирани същите елементи
при извеждане на общото понятие за организирана престъпна група. Пренасянето им обаче в текста на норма от Особената част на НК е
внесло неяснота в обвинението, още повече, че целта да се набави имотна облага
след измененията в ЗИДНК, обн. в ДВ бр.
27/2009г. не е същностен белег на организираната престъпна група, докато
продължава да бъда елемент от състав на престъпление по чл.321, ал.6 от НК.
Нарушението не е съществено, доколкото при един осъдителен акт, съдът
принципно би могъл да оправдае подсъдимите за тази част от обвиненията, в които
са посочени несъставомерни елементи. Безспорен факт е обаче, че посочването на
елементи, които не са визирани в престъпния състав на чл.321, ал.3 от НК в
действащата към момента на деянието редакция, е поставило защитата на
подсъдимите Т. да гадае за точната правна квалификация на деянието.
Съдът поддържа становището си, изразено в ОСЗ на
11.01.2008г., че след като прокуратурата
не е осъществила процедура по връчване на НП на обвиняемите лица, не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по следните
съображения. Процедурата по чл. 243, ал. 5 и 7 от НПК гарантира съдебен контрол
върху тези актове на прокурора, с които се прегражда развитието на
наказателното производство в съдебната фаза на процеса. В конкретния случай то
се прегражда за Т. и интерес от атакуване на прокурорския акт са имали Т. и
нейния защитник с оглед основанието за прекратяване на наказателното
производство ( по арг. от чл.243, ал.5, т.2 от НПК). Евентуално указване за
събиране на нови доказателства в процедурата по чл.243, ал.5 и 7 от НПК по
отношение на останалите подсъдими е безпредметно поради внесен обвинителен акт
и задълженията на съда, регламентирани в разпоредбата на чл.107, ал.2 от НПК. Указване
за прекратяване на НП срещу тях или изменение на обвиненията е
незаконосъобразно с оглед регламентираните конституционни правомощия на
прокуратурата в разпоредбата на чл.127, т.3 от КРБ. Воден от изложените
аргументи, съдът не приема упрека на защитата на подсъдимата А., изразен при
съдебните прения, че съдът се е поддал
на силен обществен натиск за бързо и назидателно разглеждане на настоящия
казус. Следва да се посочи, че бързината на процеса, е постижение, което следва да бъде съблюдавано
от всички участници в наказателното производство. С оглед изложеното,
прекратяването на съдебното производство и връщане на делото за отстраняване на
несъществуващи процесуални нарушения, би довело само и единствено до
неоснователно отдалечаване във времето на неговото решаване с краен съдебен
акт.
Съществено обстоятелство
е, че от обективна страна не се доказа между подсъдимите да е
съществувало един или друг вид необходимо съучастие или форма на предварителна престъпна дейност.
В теорията и практиката трайно се приема, че вид необходимо съучастие се
изисква, тъй като престъпното сдружение не може да бъде осъществено от едно
лице. В конкретния случай обаче не се установи от нито един свидетел
подсъдимата Н. Т. или Г. Т. трайно и нееднократно да са издавали разпореждания
за осъществяването на контрабанда, за неотразяване на стоки в официалната документация, придружаваща вноса
и такива разпореждания да са стигнали до останалите подсъдими или свидетели,
обслужващи отделни дейности. Именно тук според настоящия съдебен състав е
основният проблем за доказателствената обезпеченост на обвинението по чл.321 от НК, а не във връзка с факта, че е установен само един случай на обективно
несъответствие между наличности стоки и съдържание на ЕАД. ( В този смисъл
съдът отговаря на възражението на защитата на подсъдимите Т. и А. ( адв. П.),
че е регистриран само един случай на несъответствие. ) Основният
доказателствен проблем за обвинението е, че в този случай на несъответствие от
обективна страна не се установи недекларирането да е в причинно-следствена
връзка с конкретни действия на подсъдимите. И именно поради липсата на
доказателства не се установява и единичен случай на „престъпна проява”.
Не се установи задружна дейност между четирима подсъдими, за които
обвинението се поддържа. Установи се, че са контактували Г.Т. и Сн. А., че
поотделно са контактували Г. Т. и Н. Т. чрез св. Г.), и пак поотделно – Н. Т. и
Ю. К.. ( отново чрез общи познати). Доказани контакти между К. и Т., между Н. Т.
и Сн. А. няма, както и знанието им каква дейност изпълнява всеки един от тях.
Единствените доказателства за контакт между Ю.К. и Сн. А. се съдържа в приложените
ВДС, които обаче по изложените по-горе причини следва да се изключат от
доказателствения материал. Но дори и да се коментира този контакт, не се доказва,
той да надхвърля обичайната комуникация, която може да се осъществи между
Началник на МБ и един от многото декларатори. От субективна страна не се
установи Сн. А. да е знаела, че
деклараторът К. има нещо общо с Н.Т., както и да е знаела последната да е
осигурявала пари на Г. Т. за подкупи. Познанството между А. и Т. от обективна
страна може да се изведе само и единствено въз основа на протоколите за
претърсване и изземване и личен обиск, т.е. в резултат на писмените
доказателствени средства, съставени на бензиностанция „OMV” във връзка със задържането на тези двама подсъдими.
В обобщение – от субективна страна липсват доказателства всеки един от
подсъдимите да е знаел за контактите на другия, а в тази връзка не се установи и
да са изпълнявали обща воля и да са преследвали обща цел, което основен белег
на всяка организация, включително и на престъпната.
Годни
доказателства за съдържанието на комуникацията между подсъдимите и обмена на
информация между тях не са събрани, а лицата,
които основно са се занимавали с обслужващи дейности, като Л. Г. ( в склада),
Зл. Т. ( като митнически агент на ГКПП”К.А.”, В.И. (куриер на документи от
склада за счетоводството на П.ките фирми) са действали самостоятелно. Установи
се дори, че св. Г. е ангажирал съпругата си да съставя фактури ( от показанията
на св. И.), а специално за Т. не се доказа да е приобщена към „Н.К.” чрез
подсъдимите. Пълномощните за П.ките фирми й били донесени по неустановен
шофьор, а предложението за работа по вносове, осъществявани от „Н.К.” било
отправено от неустановено лице, доколкото св. Д. не потвърди да е действала по
поръчение на някой от подсъдимите и да е отправила каквито и да е предложения
на Т..
Не се установи и подс. К. да е действал в съучастие с друго
лице при подаването на ЕАД и манифестиране на стоки – внос от турско карго, тъй
като е участвал в изпълнителното деяние на евентуално престъпление по чл.242 от НК сам и не се установи да е изпълнявал разпореждания. Не се установи К. да е
предавал суми на Н. Т. и Г. Т., да е приемал от тях такива или да е знаел за
срещи между Т. и А..
При
манифестиране на стоките от подс. К. не се установи да е приемал и изпълнявал
разпореждания за укриването на документи, които съдържат данни за стоки,
изключени от документацията, предназначена за митническата администрация. С
изключение на Ст. Димов установените и разпитани по делото шофьори категорично
потвърдиха, че са предавали документацията на подс. К., а не на св. Г., с което
основната теза на обвинението престъпно
съставените списъци от Т. да са били предавани на Г. и по тях да са раздавани
стоки, остава без доказателствена опора. Липсват каквито и да е доказателства
подс. К. да е предавал на Г. документи извън изпратените от Т.. Липсват
доказателства от обективна страна подс. К. да е декларирал данни, различни от
тези, които вече фигурират в транзитните документи чрез Т. и данни, различни от технически
пренесените върху ЕАД ( процес, в който също К. не е участвал, тъй като за
целта е била нает ЕТ „АМС – Мая М.”).
От
обективна страна не се доказа участие на подсъдимите при съставянето на
документи в Т. или издаването на разпореждания за престъпно съставяне на
документи. И именно поради този факт субективният състав на престъпление по
чл.242 от НК или предварителната подготовка за такова престъпление остават
изцяло недоказани.
От
обективна страна категорично се установи, че „Н.К.” е действало относително самостоятелно, тъй
като дейността му е била зависима от действията на лица, които водят същата
дейност – от св. М.К. за „М.К.”, била е зависима от организационни функции на
други неустановени по делото лица при ангажирането на превозвач, както и при
ангажирането на митнически агенти ( т.напр. случая със св. Т., за която не се
установи да е била ангажирана от подсъдимите или по разпореждане, издадено от
някой от тях).
Не се
установи и предварителна престъпна дейност. Не се установи целта да се
извършва престъпление по чл.242 от НК. Тази цел евентуално би могла да се установи
въз основа на издадени разпореждания от подс.Н. Т. и Г. Т., към член от
групата, действащ на територията на Т., да укрива част наличните стоки,
подлежащи на внос, като не предоставя съответни данни при изготвянето на
първичния документ. Евентуално тези разпореждания е следвало да бъдат сведени
до знанието на другите членове, за да се
обоснове факта, че те съзнателно подпомагат настъпването на общественоопасния
резултат. В конкретния случай обаче от обективна страна не се доказа издаването
на такива разпореждания, респективно – свеждането им до знанието на един или
повече подсъдими.
Предварителна
престъпна дейност не се установи и по отношение на подс. С.А.. От обективна
страна се изясни че тя не е имала контролни функции в оперативния център на ММГ,
поради което не е разполагала и с
властта да определя подаването на заявка за проверка от ММГ и нейния обхват. Не
се установи подс. А. да е определяла мястото на извършване на проверката, като
се оказа, че този въпрос трайно е бил уреден в практиката на ММГ, а именно да
извършват проверка в склад, където може да се предотврати похабяване на стоката
( св. Даков, св. П.). Съдът не се съгласява и с довода на обвинението, че раздаването
на стоки от Г. в деня на вноса се намира
в причинно-следствена връзка с конкретни действия на А.. От показанията на св. Г.
се изясни, че още с пристигането на превозното срество клиенти чакали да си
получат стоките и той не е вземал решения да ги раздава по разпореждания от А.,
Т. или Н. Т.. Липсва описание в
обвинителния акт на действията, които дължи подс. А., за да предотврати
неправомерни действия на св. Г., поради което е недопустимо да се защитава
срещу общата констатация, че не е осъществила контрол. Обвинението не е дало и
отговор на въпроса, ако раздаването на стоките същия ден е ставало със знанието
и съгласието на подс. А., защо разрешението за вдигането им не е било издавано
същия ден, а със забавата му от „7 до 10 дни” според обвинителния акт е
поставила в позиция другите подсъдими да нарушават предписания на митническата
администрация. Възниква и въпросът, ако търговската дейност на подс. Н. Т. е
била под протекциите на подс. А., защо е била създадена трайна практика за
увеличаване на фактурната стойност и
доплащането на мита и ДДС, довело съответно до удължаване на срока за
произнасяне с разрешение за вдигане на стоката. Това обстоятелство е категорично установено от
заключението на основната и допълнителата финансово – икономическа митническа
експертиза.
Основателно
е възражението на защитата на подсъдимите
Т. за липсата на доказателства да не е
подавана молба за преглед на стоките в склад „Л.*” . Касае се за отрицателен
факт и за неговото установяване по делото следваше да се ангажират
доказателства, че е съществувала практика да се завеждат и описват такива молби
именно в МБ „Г.”, да се съхраняват през определен период от време, че
постъпването на такива молби е било докладвано на подс. Сн. А. и за този доклад е оставяна документална
следа, както и че произнасянето по тези молби е било в изключителните
правомощия на началника на МБ „Г.” . Разпоредбата на чл.152, ал.2 от ППЗМ има
за свой адресат „началника на митническото учреждение”. Кое е комП.нтното митническо учреждение е
въпрос, който подлежи на изясняване при съпоставка на цитирания тект от ППЗМ с
действащите разпоредби на Устройствения правилник на „А.М.” ( УПАМ) ( отм.) в
неговата действаща към момента на
деянието редакция ( обн. в ДВ бр. № 3 /11.01.2005г.). Прокуратурата е предложила отговор, че комП.нтното
митническо учреждение е МБ „Г.”. Липсва обаче правна аргументация на такъв
отговор. Съгласно чл. 16 от УПАМ (отм.) Специализираната администрация в Централното митническо
управление на агенцията е организирана във:
1. дирекция "Митнически режими и процедури";
2. дирекция "Тарифна политика";
3. дирекция "Последващ контрол";
4. дирекция "Митническо разузнаване и
разследване";
5. дирекция "Митническа статистика и
автоматизация";
6. дирекция "Европейска интеграция и международно
сътрудничество";
7. дирекция "Централна митническа лаборатория".
От
показанията на св. П. се установи, че МБ „Г.” е било включено в системата на
Дирекция "Митнически режими и
процедури". От друга страна
е видно, че правомощията на тази дирекция са свързани изключително с дейностите,
изброени в чл.17 от УПАМ( отм.) , като инициирането на проверки не е между тях. Правомощието да планира проверки или да разпорежда извършване на
проверки, като при необходимост осъществява прякото им оперативно ръководство
(включително и относно времето и мястото на извършване на проверката) е
предвидено за друго звено в системата на митническата администрация, към което
не се установи подс. А. да е имала някакво трудово правоотношение. Касае се за упражняването на правомощие по чл. 20 т.4 от УПАМ (отм.) на Дирекция "Митническо разузнаване и
разследване", в което е
работела св. П.. По изложените мотиви съдът споделя възражението на защитата на
подс. А. ( от адв. Р.), че проверката
на стоките е извършена от ММГ, които са със самостоятелен статут
съгласно вътрешноведомствен акт на Директора на „А.М.”. В действителност мобилните
митнически групи са създадени със Заповед № 141/29.08.2002 г., на основание чл.
16, ал. 4 от Закона за митниците и § 12 от Преходните и заключителни разпоредби
на ЗДП, във вр. с чл. 6, т. 2 и 3 от Устройствения правилник на А.М., действащ към
инкриминирания период и Инструкция на Министерство на финансите и
Министерство на вътрешните работи от 26.08.2002 г. за условията и реда за
взаимодействие между митническите органи и органите на МВР по предотвратяване и
разкриване на митнически и валутни нарушения и престъпления. Така от А.М. - ЦМУ създава мобилни митнически групи в Дирекция
"Митническо разузнаване и разследване" , определя за участници
в групата конкретно посочени митнически служители, както и състава на
мобилните митнически групи и автомобилите със специален режим. Служителите
на МВР, включени в състава на мобилните ММГ се определят със Заповед на
директора на НСБОП съгласно чл. 16, ал. 2 от Инструкцията. При тази правна
регламентация на дейността на ММГ за настоящия съдебен състав остава напълно
неизяснен механизмът, по който Началника на МБ „Г.” би могъл да повлияе върху
състава на ММГ, още повече върху този
състав, който е включен със Заповед на директора на НСБОП.
С оглед изложеното настоящият съдебен
състав на първо място счете, че липсват и правни аргументи ( освен
доказателствени), по силата на които на подс. Сн. А. да й се вмени задължението
да се произнася по молби, визирани в чл.152, ал.2 от ППЗМ. На второ място – съдът отговаря с посочените
аргументи на възражението, изложено от защитата на подсъдимите Т. за липсата на
съгласувани действия за преследването на една обща цел между подсъдимата Сн. А.
и подсъдимите Т., като счита, че това възражение е основателно. От обективна
страна (от съдържанието на протоколите за извършени проверки от мобилна
митническа група) се установи, че дори и в самите протоколи е вписан
разпоредителя на проверката- „ОЦ” или „ОЦ –ММГ”, т.е. оперативен център на
мобилни митнически групи. (л.1100-л.1116 от 4 част на СП).
Доказателственият материал изгражда картина на постоянно
подменящ се състав на проверяващите от ММГ – Иван Савов, Валентин С., Тодор
Даков, Олег Владимиров, Тодор Алексиев, А. Памуков. И макар да липсват годни
доказателства поради негодността на ВДС, подс. Сн. А. с И. да е коментирала опасение за
участие в проверка на лице с лично име
„Вальо” ( л.32 от ОА), следва само да се щрихира, че в състава на ММГ се
констатира участие на лицето Валентин С.. Дори и да се допусне, че
прокуратурата е имала предвид опасенията
на А. от участието именно на това лице, то от особено значение е фактът,
че В. С. се регистрира само в ЧМП (
л.1101, л.1102, л.1115). Няма логика, ако подс. А. е съпричастна към престъпна
дейност, извършвана с фирмите „Б.Т.”ЕООД и „Т.” и се твърди, че се опасява, че
не може да му въздейства, това лице именно под нейно давление да пристъпи към
ЧМП. Очевидно е, че в този случай В. С. следва да е взел решение за ЧМП сам или по разпореждане
на друго лице от Оперативния център на ММГ, не и по разпореждане на подс. Сн. А..
Ако пък от обективна
страна прокуратурата е имала предвид
участие на лицето Валентин Брадински ( проверката на инкриминирания внос -л.1107 от СП), остава неясно какъв е бил
нейният ресурс да осъществи търговия с
влияние върху състава на ММГ, след като това лице така или иначе е останало в
проверяващия екип, т.е. не е било сменено с друго лице. Във всеки случай в обвинителния
акт не се твърди подс. А. да е оказвала влияние на други лица ( срещу такива
факти тя не се е защитавала), а лично да е разпореждала само и единствено
частична митническа проверка ( л.16, първи абзац от ОА). Обосновават се
следните изводи: от обективна страна подсъдимата не е извършвала действия на
разпореждане по обхвата на проверките и мястото, където следва да се извършат.
Лицето Валентин Брадински обаче е член, а не ръководител на групата. Това
обстоятелство е важно, тъй като въз основа на показанията, дадени от св. П., се
установи, че ръководителят на ММГ е вземал решения за обхвата на проверката. В
конкретния случай това лице е не В. Брадински, а св. Даков. Оглед изложеното не се доказа подс. А. да е
имала ресурс да включи или да изключи определено лице от състава на ММГ. Факт
е, че лице, чието лично име може да бъде умалено на „Вальо” все пак е участвало
в проверката при инкриминирания внос, т.е. тя не е могла да го „изключи „ от
състава. Факт е, че ръководството на групата от друго лице, различно от
„Вальо”, не е довело до ограничаване обхвата на проверката, т.е. не се доказа
подс. А. обективно да е могла да повлияе на решенията, вземани от св. Даков.
Относно обвинението за
извършено престъпление по чл. по чл. 242, ал. 1, б.
"б", "д", предл. 1 и б. "ж", вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 25.10.2005г. (срещу подс. Ю.К. и Н.Т.)
Част от изложените по-горе доводи са относими
и към тезата, че не е осъществен субективният състав на престъплението по отношение на декларатора (
подс. К.), а за останалите подсъдими липсват доказателства и за осъществяването
на обективния състав.
В
тази връзка следва да се посочи, че обвинението Н. Т. да е извършител по
смисъла на чл.20, ал.2 от НК не почива на конкретни доказателствени източници.
Дори и в самия обвинителен акт не се твърди тя да е била декларатор при
подаването на ЕАД, т.е. не е участвала в
изпълнителното деяние на престъплението, поради което евентуалното й участие в
престъпна дейност по горепосочения текст от НК следва да се разглежда само и
единствено на плоскостта на евентуално подбудителство или помагачество.
Няма
съмнение, че документите, изпратени от Т., чрез регистрация на транзитна
операция, са били предавани изключително на подс. К. от шофьорите и само в
случаите на Ст. Димов – на св. Г.. При инкриминирания внос обаче шофьор е бил
св. Ж., който е категоричен, че винаги е предавал документацията на подс. К.. Без
съмнение при този внос св. Г. е разполагал само с тези документи, които би
могъл да получи от подс. К., а липсват каквито и да е преки или косвени
доказателства за съдържанието им. Доказано е единствено наличието на
инкриминираните документи - *фактура № 028470/1/24. 10. 2005 г. в която е посочено,
че е издадена от турската фирма "Т.Л." за "Б.Т." ЕООД, *Митнически
манифест № 21103/25. 10. 2005
г. и *ЕАД
5101/4-33573/25. 10. 2005 г,
не и на списък, съставен с допълнително съдържащи се данни, извън тях. При
липсата на паралелно съществуващ списък, не може да се обоснове знанието на
подс. К. за обективно допуснатото несъответствие между налични и декларирани
количества. Още повече самото обвинение приема за установено, че в действията
си подс. К. е бил изцяло обвързан с действията на Т. и М.. Т. напр. показателен
е следният цитат от ОА Едновременно с това Т. изпратила по факс на
св. Мая М. съдържанието на фактурата, за
да може да бъде оформена и подготвена декларацията, докато камионът пътува за С..
Именно тази декларация ще подаде обв. К. пред МБ „Г.”. (л.26 от ОА,
посл. абзац). В този смисъл съдът прие
за установено, че между страните не се спори за точното пренасяне на
информацията от транзитните документи в ЕАД, представяна на вътрешна митница.
При
това положение субективният състав на престъплението по чл.242 от НК остава
изцяло недоказан. Липсват каквито и да е доказателства за информационно възпроизвеждане
на несъответствие чрез Т. и М. до подс.К.
( още повече самото обвинение приема за установено, че тези две свидетелки не
са могли да знаят за несъответствията между документи и наличност), както и умишленото
формиране на несъответствие в първичния документ по разпореждане на подс. Н. Т.
или Г. Т.. С оглед изложеното липсват доказателства подс. К. към момента на
деклариране на стоките, да е знаел за
невярното отразяване на артикулите по
вид и количества в инкриминираните документи – фактура, ЕАД и митнически
манифест.
След
като не е доказано извършителството на престъплението по чл. 242, ал. 1, б. "б",
"д", предл. 1 и б. "ж" от НК, теоретично не може да бъде доказано и помагачество.
И това е така, тъй като при съучастието съучастникът отговаря не за чуждата
престъпна дейност, а за това, че той лично с деянието си обективно и виновно
допринася за извършването на определено престъпление. След като помагачът не
участва в изпълнението на престъплението, а само го улеснява, като създава
условия за неговото осъществяване, той извършва тези действия, които ако са
проява на извършителя, биха представлявали приготовление към престъплението. При
така изложената теоретична постановка е ясно, че ако не е несъмнено доказано
обвинението по отношение на извършителя, то не може да се ангажира
наказателната отговорност и на помагача. В светлината на изложеното следва да
се приеме за установено, че не се установява участие в престъпление по чл. 242,
ал. 1, б. "б", "д", предл. 1 и б. "ж" от НК и за помагачите Г. Т. и Сн. А..
При
цялостното оправдаване на подсъдимите Г. Т. и Сн. А. по обвинението, като
помагачи да са участвали в престъпна дейност по чл. 242, ал. 1, б.
"б", "д", предл. 1 и б. "ж" от НК , е
безпредметно в детайли съдът да се произнася по възражението на защитата на Т.
( относимо напълно и по отношение на Сн. А.), че е допуснато противоречие в
диспозитива на обвинителния акт досежно формата на съучастие на Т., респективно
и на подс. А.. Вярно е, че в обстоятелствената част на обвинението е посочено Т.
и А. да са помагачи, а при цифровото изражение на приложимия закон – е посочена
връзката с чл.20, ал.2 от НК (л.45 и л.47 от ОА). Но също така е вярно, че в
случай на осъдителен съдебен акт за действия по улесняване на престъплението
нарушението е отстранимо чрез частично оправдаване на подсъдимите да са
участвали в престъплението, като извършители. В конкретния случай обаче този
въпрос не стои, тъй като не се доказва участието в престъпление по чл. 242, ал. 1, б. "б",
"д", предл. 1 и б. "ж" от НК, както за извършителите, така
и за помагачите.
Тук
следва да се разгледа и друго теоретично положение във връзка с изтъкнатите
правни аргументи от защитата на подс. А. ( адв. С.), че деянието „контрабанда”
е несъставомерно по отношение на подс. А., тъй като МБ не е гранична митница,
както и по възраженията на адв. Р. ( защитник на подс. А.), че деклараторът на
вътрешна митница носи отговорност само за съответствие с първичните документи,
с които е задействан режим „транзит” на гранична митница. Обективният състав на
престъпление по чл. 242 от НК изисква
изпълнителното деяние да е свързано с определено действие –
пренасяне през границите на страната
стока, която е укрита от дееца от митническите власти. За пренасянето на
стоката следва да липсва знание и разрешение на митницата. Укриването на стоката е винаги на просто
извършване. Деецът трябва да съзнава,
че пренасяната от него стока през
граница е укрита. Укриването е елемент
от недекларирането на стоката пред митническата администрация. ( в този смисъл Р 43 /2008 г. по НД 716/2007г. на ІІІ НО на ВКС). Задължението
за митническо деклариране на стоката се изпълнява от фирмата купувач и
получател на стоката. Следователно съставът на престъпление по чл.242 от НК
принципно би могъл да се осъществи и на вътрешна, не само на гранична митница,
но само ако се допусне несъответствие
между съдържанието на документите, с които е задействан транзита и подадената на
вътрешна митница ЕАД. Отделен въпрос е,
че в конкретния случай обвинението следваше да докаже, че някой от подсъдимите
е участвал при товаренето на стоката в Т., при митническото оформяне на
документите, придружаващи стоката на турска и българска територия, при евентуално
разпломбиране на превозните средства и укриване на стока в тях. Само и единствено за подс. К. и за св. Г. се
установи, че са участвали при представянето
на документи за деклариране пред митническата администрация в МБ „Г.” и
оформянето им с подпис при манифестиране на стоката. Но също така категорично
се установи, че не са попълвали и съставяли тези документи, а са ги приемали
предварително технически подготвени от служителите ЕТ „АМС – Мая М.”, които пък
от своя страна пренасяли точно данните от ТЕАД, изпратена от Т.. Така
възможността да се мултиплицира една техническа грешка при съставянето на
първичния документ в Т. не може да бъде напълно изключена, за да се докаже
обвинението по несъмнен и безспорен начин, каквото е изискването на чл.303 ал.2
от НПК.
Неточност
в обвинението по този пункт от обвинителния акт е налице и по отношение на
невярното съдържание на инкриминираната фактура. Обвинението е приело за
установено, че невярното съдържание на издаваната от турската фирма – износител
фактура касае страните по сделката. Настоящият съдебен състав възприема
становището, че не е установен доставчик, различен от посочения в документите
на турската фирма – износител. Не е
установен, тъй като българските търговци нито споменават имена, нито други
конкретни данни за своя партньор в Т.. В тази връзка твърдението, че турските
доставчици не са обвързани в структурно отношение или чрез пълномощни да
осъществяват продажби от името и за
сметка на фирма „Т.” или друга фирма – износител и партньор на „Б.Т.”ЕООД и „К.”ЕООД, може да
почива само и единствено на предположения. Съдът съобрази и становището, изразено от
защитата на подсъдимите Т. за недоказаност на тезата тази фактура да е
неистински документ, както и че порокът при документирането не може да се
установява със свидетелски показания с уточнението, че ограничението по чл.164,
ал.1 ,т.2 от ГПК не е възпроизведено в разпоредбата на чл.136, ал.1 от НПК. Вярно е обаче, че българските търговци не
твърдят да са участвали при съставянето
на инкриминираната инвойс-фактура,
поради което и те не е възможно
да оспорят нейната истинност. Разкриването от тяхна страна за съществуването и
на други правоотношения с турския партньор, които не са обхванати от тази
фактура, поставя съвсем друг въпрос – защо турският продавач е прехвърлил
собствеността на стоките на турската фирма – износител, при все че плащането е
извършено от тях. Този въпрос обаче няма как да се отнесе към дейността на
подсъдимите. Важно е да се посочи, че за българските търговци е било от
значение единствено изпълнението на доставката и не са имали възражения да
получат изпълнение за предаване на стоката от трето лице, определено от турския
им партньор, което според свидетелите се оказва обичайна, утвърдена търговска
практика ( т.напр. от показанията на св. П., който заяви, че стоката била
предавана на „ карго-службата, както е по целия свят” (л.427,
стр.1 от СП)
По начало не се установи какво е естеството на
сключения от българския търговец договор в Т. – дали за покупко-продажба, дали
за поръчка или са подали заявка за изработка с предварително плащане на цената,
или договор, с който предварително се финансира дейността на избрано от
продавача карго срещу задължението за доставка на територията на РБ. Всяка една
версия е възможна, тъй като за естеството на провоотношенията между българските
търговци и техните турски партньори липсва каквато и да документална следа.
Този факт обаче по никакъв начин не може да се вмени във вина на подсъдимите. Нито
един от разпитаните по делото български търговци не представи документ,
удостоверяващ сключен договор за покупко-продажба в Т.. Съдебната практика е
единна по въпроса дали са възникнали валидни правоотношения по договор за
покупко-продажба,когато липсва писмен договор и фактури с подпис на страните. Касае
се за консенсуален, а не за формален договор, поради което писмената форма или
факта на издаването на фактура има само доказателствено значение. От показанията на българските търговци еднопосочно
се установи, че още към момента на плащането им е било разяснено, че доставката
ще се извърши от друго лице и те предварително са дали съгласие за това. По
арг. от чл.327, ал.1 от ТЗ страните разполагат със свобода в договарянето и
може да се уговори плащането да се извърши преди предаването на стоката. Също
така по арг. от чл.327, ал.2 от ТЗ ако продавачът се е задължил да изпрати стоката, той има право
да поиска това да стане срещу плащане на цената. Пределите на действие на тези
разпоредби не обхващат и сключените в Т. сделки. Ето защо съдът прие за
установено, че решението по какъв начин продавачът ще осигури доставката на
купувача– дали с договор за превоз или като прехвърли правата и задълженията си
по договора за покупко-продажба на трето лице („Б.Т.” ЕООД или друга фирма)
стои изцяло в сферата на неговата
свободна воля. Още повече, че не се събраха доказателства подсъдимите да са
упражнили каквото и да е влияние при вземането на решение от страна на турската
фирма – износител за ангажиране на трето лице по доставката. Не се доказаха
плащания от „Б.Т.” към турската фирма-продавач, но това е въпрос, който касае
изпълнението на договор за покупко-продажба , а не неговата валидност. Без
съмнение „Б.Т.” и „К.” също не са изисквали повторно плащане на продажната цена
при предаването на стоките, което навежда довод за приложение на правния
институт на суброгацията по отношение на вземанията на кредитора ( турския
доставчик) във връзка с митническото обезпечаване на вноса. От експертизите не се установи фискът да е
ощетен поради факта, че фирмите – вносители не са получили плащане на
стойността на стоките, внесени от тях. Това е въпрос, който касае изцяло
техните взаимоотношения с турските им партньори.
Ето защо досежно тези факти, които са цитирани в ОА (страните
по сделката), инкриминираната фактура не
е с доказано невярно съдържание. С оглед резултата от съдебната поръчка
до турските съдебни власти не се
опроверга удостоверения в нея факт, че е издадена от фирма „Т.” (доставчик) за
„Б.Т.” ЕООД (купувач). Фактът, че фирмата – вносител не е изисквала плащане на
цената от българския търговец не касае валидността на сделката, фактът, че
цената е платена предварително на лице, различно от доставчика – също. Друго твърдение за невярно удостоверяване в
диспозитива на обвинителния акт не се съдържа. Еднопосочно в обвинителния акт,
в пледоарията на защитата и на базата на доказателствата по делото се приема,
че ЕАД на вътрешна митница е била със същото съдържание, както и транзитната
декларация. Съдът се съгласява с това становище, като обобщава, че в този
смисъл ЕАД не е невярна по отношение на ТЕАД, за съставянето на която от св. Т. е снета наказателната отговорност. Наред
с това, ако органите на досъдебното производство са имали предвид невярното
отразяване на вида и броя на артикулите, е следвало да го посочат и в актовете,
с които подсъдимите са привлечени към отговорност, ако са имали предвид, че
посочените дружества не са действителните страни по сделката, също е следвало
да го посочат. Недопустимо е допълването
на обвинението едва при пренията. В този смисъл са изнесените доводи за
невярното съдържание на инкриминираната фактура в пледоарията на представителя
на СГП ( л.1176 от СП).
В обвинителния
акт за очертаване на предмета на
доказване е основополагащо твърдението, че св. Г. е получавал опис със съдържание на
стоките, различно от официалната документация, предназначена са МБ „Г.” или
чрез подс. Н.Т., или чрез шофьорите ( л.20, л.21 от ОА). Това твърдение не
намери доказателствена опора в показанията на шофьорите, тъй като нито един от
тях не заяви да е предавал документи на Н. Т., респективно – няма как да се
приеме за установено, че тя после е предавала такава документация на св Г., а само един от тях потвърди да е предавал
документи на Г., но не и различни от тези, които е получил при оформянето на
транзитната операция на ГКПП „К.А.” ( св. Ст. Димов). Показанията на Г. също
не могат да се преценяват еднозначно и
съдържат вътрешни противоречия, обсъдени подробно при анализа на
доказателствения материал.
От обективна
страна не се доказа какъвто и да е товарен списък, различен от тези документи,
с които е манифестирана стоката пред МБ „Г.”, да е бил предаван на шофьорите.
Следователно не би могло да се изведе и заключение, че те от своя страна са
държали документ със специално предназначение за св. Г..
В обобщение, настоящият
съдебен състав поддържа изложените по повод обсъждането на доказателствата
доводи, че при липсата на доказателства за реквизитите на отчетния документ,
съставян от турския продавач на българския търговец за извършеното плащане в Т.
( в редките случаи, когато изобщо е съставян документ), както и за
правоотношенията между този продавач и турската фирма – износител, не може да
се изключи да е било предварително уговорено изпълнението по доставката от
трето лице и на място и по време, различно от мястото и времето на плащането. Налице
е свобода на договарянето, още повече в оборота между лица, които по занятие се
занимават със сключването на сделки. Налице са и големи мащаби на оборотите,
както и обхват на дейността извън границите на РБ. В този контекст изпълнението
на доставката от трето лице не следва да бъде санкционирана с наказателна
репресия. Принципно правилна е и
констатацията, очертана в пледоарията на прокурора, че инкриминираната фактура
не отразява вярно установените при ЩМП наличности от стоки. Но тази констатация
не се допълва с анализ на доказателства подсъдимите да са разбрали за несъответствията преди, а не по повод и
след извършването на ЩМП.
С оглед
изложеното, съдът счете, че по отношение на подс. К. не е осъществен субективния състав на
престъплението „контрабанда”, а по
отношение на останалите подсъдими не са реализирани и елементите на състава и от
обективна страна.
От обективна
страна не се доказа несъответствие между фактурите и списъците на „Е.” във
всички случаи на внос. Доказано е несъответствието единствено за инкриминирания
внос на 25.10.2005г., както и за 3 броя лисичи кожи и якета „Армани”, като за
последните се установи, че не са имали специален тарифен код, поради което са
били посочени в общата бройка якета. Установиха се с експертните изследвания и
случаи на несъответствие, при които наличните бройки са по-малко от декларираните,
с което декларирането остава в щета на фирмата – вносител. От обективна страна
се установи, че в много случаите идентификацията е била извършвана от самите
търговци ( т.напр. показанията на Е. Алексиева, В., Н.). С оглед изложеното
съдът не се съгласи с доводите на обвинението точната отчетност да се е дължала именно на наличието на паралелно
съставени документи. Не се доказа точното
разпределение на стоките в склада на Г. да се дължи на подобни списъци и да е
било напълно изключено от специалните обозначения върху опаковките с код (
т.напр. показанията на св. В. за код „611”).
По
изложените мотиви съдът на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимите
обвинението за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1, б. "б",
"д", предл. 1 и б. "ж" от НК.
Относно
обвинението на подс. С.А. за участието й в престъпление по чл.282, ал.1, пр.1 и
3 вр. с ал.2 пр.1 и 2 от НК.
В тази
част обвинението не се поддържа от прокурора, поради вярна и точна
интерпретация на доказателственото значение, което имат ВДС от заложените
специални разузнавателни средства. Съдът се съгласява с изводите на прокурора,
като само следва да посочи, че липсват преки или косвени доказателства за
каквато и да е намеса от страна на подс. Сн. А. при съставянето на АУМН от св.
Даков срещу неизвестен нарушител, както и да е създала условия проверката да се
извърши на друго място, различно от митническото учреждение. Ако се проследи
логиката на обвинението тъкмо нарушенията на чл.152, ал.2 от ППЗМ са свързани с
поети от нея ангажименти към дейността на организирана престъпна група. След
като прокуратурата в съдебните прения
приема, че тя го е нарушила ( в този
смисъл са исканията на прокурора, формулирани при пренията – л.1178 от СП),
остава неясно защо не се поддържа обвинението за извършено от нея престъпления
по чл.282, ал.1 от НК. Ако пък от друга
страна се приема, че подс. А. не е
нарушила служебните си задължения и
не е осъществен състав на престъпление
по чл.282, ал.1 от НК, то остава неясно въз основа на какви нейни действия се
обосновава участието й в организирана престъпна група ( т.е . за обвинението по
пункт 1, което се поддържа и по което се
изисква определянето на съответно наказание).
Поначало
извършването на документален контрол и митническа проверка на стоките по арг.
от чл.160 и чл.161 от ППЗМ е правомощие, което може да се упражни в рамките на
оперативната самостоятелност на административния орган, т.е. не се упражнява
задължително. Ако подс. А. е била съпричастна към контрабандна дейност,
осъщестявавана с инкриминираните фирми, възниква въпроса, защо изобщо е
допуснала да се проведат проверки и дали по този начин не е нарушила поети
ангажименти към действието на организирана престъпна група.
От обективна страна
извод за липсата на съпричастност на подс. А. към дейността на ММГ се обоснова
от показанията на св. И. , Якимовска, П.
и Даков. От обективна страна се установи, че определянето на мястото на
проверката поначало не е било в правомощията на Началника на МБ „Г.” , а е
въпрос, който е следвало да реши ръководителя на ММГ или ръководството на
оперативния център на ММГ. Ето защо
съдът не споделя доводите, изложени от обвинението, че установените с
допълнителната финансово-икономическа и митническа експертиза частични
митнически проверки се доказва въздействие от страна на подс. А. за определяне
на техния обхват. Не може да се приеме
съждението, че след като са били извършвани частични митнически проверки, те
непременно са били разпоредени от подс. А.. Разпореждането на обхвата на
проверката е самостоятелно съществуващ факт, който следва да бъде изяснен с
конкретни доказателствени източници. При така очертаното съждение от
обвинителната теза не се предлага логичен отговор на въпроса защо след като
подс. А. е имала властта да ограничи обхвата на проверките, не е сторила това и
за инкриминирания внос. Видно от
писмените доказателства подс. А. е ползвала редовен платен годишен отпуск за
дните 25.10.2005г. и за 26.10.2005г. (л.942
от СП). Според показанията на свидетелите П. и И. обаче заявките за проверка са подават след
задействането на транзита. Според обвинителния акт транзитната операция в конкретния случай е
била задействана на 24.10.2005г. , когато подс. А. не е в отпуск и е работен
ден ( понеделник). Липсва отговор от обвинението защо и какво е могло да попречи на А. да предотврати ЩМП,
докато е на работа на 24.10.2005г. От друга страна липсва и отговор как е разпоредила проверката по инкриминирания внос
да се проведе в склад на фирмата – вносител, находящ се в административната
територия на МБ „Г.” на 26.10.2005г., когато
е била в отпуск.
По обвинението за
извършено престъпление по чл.282, ал.1 от НК с оглед съставянето на АУМН срещу
неизвестен нарушител.
Във връзка с това обвинение съдът дължи правен
анализ на разпоредбите на чл.233 и чл.234 от ЗМ.
Тезата, развита в обвинителния акт, че е е следвало за нарушение на тези
разпоредби да се издаде АУМН срещу „Б.Т.”ЕООД, е лишена от правно основание. Едновременното приложение на двата състава на
нарушение е недопустимо поради това, че митническата контрабанда поглъща
състава на митническата измама. Изискването
на обвинението подс.А. да разпореди съставянето на АУМН срещу посочената фирма
за осъществен състав на нарушение по чл.233 от ЗМ също не почива на правни аргументи,
тъй като субект на това нарушение е само физическо лице. Действително за нарушение по чл.234 от ЗМ
е предвидено и налагането на имуществена санкция на юридически лица, но в
случая не е констатирано избягване на
пълно или частично плащане на митни сборове или други публични държавни
вземания поради измамно обстоятелство. За разлика от митническата контрабанда
при осъществяване на състав на нарушение на митническата измама стоката е
декларирана, но с измамно обстоятелство. В конкретния случай обаче обвинението е за
недеклариране, а не за измамно деклариране. Наред с това, се установи, че
Началникът на МБ „Г.” не е бил административно наказващият орган, тя не е имала
правомощието , нито да състави акт, нито да издаде въз основа на него наказателно
постановление. В конкретния случай административнонаказващият орган е
Началникът на Митница „А.” – С..
От обективна страна не се установява настъпването на значителни вредни
последици - пропусната полза от
неналожена глоба или имуществена санкция. В конкретния случай се установи, че
административно наказателното производство е приключило и в резултат на него
равностойността на недекларираните стоки е отнета в полза на държавата.
С оглед изложеното, съдът приема за установено, че с факта на съставянето
на АУМН срещу неизвестен извършител деянието на подс. А. е несъставомерно за
извършено от нея престъпление по служба
по смисъла на чл.282, ал.1, пр.1 и 3 вр. с ал.2 пр.1 и 2 от НК.
Относно обвинението за подкуп – по чл. 301, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 302, т. 1 и т. 4, б. "а"
от НК – за подс. А. и по чл. 304, ал. 1, предл. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2
от НК - за подс. Т. и за подс. Н.Т..
От обективна
страна не се установи с годни доказателства механизмът, по който
инкриминираната сума се оказва в автомобила, управляван от подсъдимата. Не се
установи какво е съдържанието на познанството между Г. Т. и Сн. А., кога и как
е възникнало, каква е била целта на срещата им. Не се установи това познанство
да е било поддържано заради търговската дейност на подс. Н. Т..
Съдът прие, че
от обективна страна инкриминираната сума е съществувала към 09.12.2005г. , но
нейният произход е изцяло неустановен. Може само да се предполага, че
произхожда от оборотните суми на склад „Л.*”, както и че произхожда от
дейността на фирма „Т.”, доколкото не се установи в този склад в да се съдържат
счетоводни документи за продажби на фирма „Т.”, доколкото не се установи св. Г.
да знае нещо за фирма „Т.” и сумата не е била белязана по реда, предвиден в
ЗСРС. Съдът приема за основателно и възражението на прокурора в реплика при
съдебните прения, че заем не се връща по описания в обвинителния акт начин, с
уточнението, че този начин може да се извлече само и единствено от негодни ВДС,
на които обвинението не може да се позовава по арг. от чл.292 от НПК. Друго
уточнение е, че е съществувала непреодоляна от обвинението тежест на доказване
относно връзката на личността на подсъдимите Т. и А. с дейността на фирма „Т.”,
защото тези пари са могли да се дадат на
подс. А. и за други фирми , и за други случаи на внос и за други
нарушения на служебни задължения, различни от това, което е описано в
обвинителния акт. По тези нарушения обаче съдът не може да прави предположения.
Важно е, че не се установи от обективна страна подсъдимите А. и Т. да имат нещо
общо с дейността на фирма”Т.”. Без съмнение, в склада на св. Г. не са работили
редовно упълномощените за „Т.” лица – свидетелите И. Б., Ат. Б. и Ч. Я., не се
установи от обективна страна те да са
възложили на Н. Т. да предлага на Началника на МБ „Г.”подкупи за тяхната дейност. Не се установи в склада на
св. Г. да е работила и св. Е.П. – собственик на тази фирма, както и каквото и да е познанство между подсъдимия Г. Т.
с посочените редовно упълномощени да представляват „Т.” лица. От обективна
страна не се установи и подс. Н. Т. да е издавала разпореждане подс. Т. да
предаде инкриминираната сума по обвинението за подкуп на подс. А..
В скоба следва
да се посочи, че в обвинителния акт не са описани конкретни действия на подс.
Н. Т., насочени към участие в изпълнителното деяние на престъпление по по чл.
301, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 302, т. 1 и т. 4, б. "а" от НК.
Особено
съществено обстоятелство е, че не се установи мотив за даването на подкуп във връзка с
дейността на „Т.”, т.е. не се установи какъв интерес са имали подс. Н. Т. и подс. Г. Т. от търговската
дейност на „Т.” ЕООД, ръководена от И. Б..
По изложените
мотиви съдът призна подсъдимите Сн. А., Н. Т. и Г. Т. за невиновни и по обвинението
да са участвали в престъпление по гл. VІІІ, раздел ІV от НК.
С оглед изхода
на делото съдът счете, че е безпредметно да се произнася по искането на
налагане на съответни наказания.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ
Поради
оправдаването на подсъдимите съдът счете, че ВД следва да бъдат върнати на
лицата, от които са иззети.
С оглед
изложеното и на основание чл.301, ал.1, т.11 от съдът се произнесе по ВД, както
следва:
Съдът
постанови иззетата от л.а. „Х. А.” с ДК№ ***** ХХ съгласно текста на протокол
за претърсване и изземване от 09.12.2005г. (л.107-л.111, том 1 от досъдебното
производство сума от 13 000 (тринадесет хиляди) лева да бъде върната на
подс. Г. Т.. Аргументи за това решение съдът извлича от обостоятелството, че не
се доказа тази сума да е предмет на престъпление, не се доказа и подс. А. да е
поискала или да е била съгласна да я получи. Дали Т. е щял да остави сумата в
автомобила и да си я вземе преди задържането от органите на МВР е въпрос, който
също стои в сферата на предположенията, тъй като акцията по задържане на
подсъдимите очевидно е била проведена прибързано преди да се изясни с
конклудентни действия от подс. А. предназначението на сумата. Дори и съдът да
се позове на видеозаснемането по заложено СРС по оперативен способ
„наблюдение”, не се установява кадър на отдалечаване на Т. от автомобила,
управляван от А., а само неговото излизане ( стр.4 от 16 от заключение на видеотехническа
експертиза). Изцяло хипотетични са действията, които Т. е щял да предприеме, в
случай, че не е задържан - дали ще си
тръгне, без да вземе сивия плик, или ще отвори задната врата, за да си го
вземе. От кадрите на видеотехническата експертиза се установява второ лице до
джип „Тойота”, управляван от Т. (стр.4/16 от видеотехническата експертиза),
което не е било установено. Вярно е, че подсъдимият Т. не е дал обяснение кое е
това лице и дали го е придружавало при управление на джип „Тойота”, но не може
да се изключи хипотезата Т. да е имал мотиви да не иска да държи посочената
сума в управляваното от нето превозно средство. Фактът обаче, че Т. не е дал
обяснения, не е основание да се правят изводи в негова вреда по арг. от чл.103,
ал.3 от НПК. Ето защо съдът върна горепосочената сума на подс. Г. Т..
Съдът върна на подс. Ю.А.К. ( със снета
самоличност) ВД – документи и парична сума с посочена обща стойност в размер на
5 690 лева, описани подробно в протокол за личен обиск на Ю.А.К., съдържащ
се на л.51- л.58, том 2 от досъдебното производство. Съдът е изложил подробни
аргументи за процесуалната негодност на този протокол, поради което и ВД,
описани в него следва да бъдат върнати на лицето, от което са иззети.
Съдът
върна на Виолета О. Добрева ВД, подробно описани в протокол за претърсване и
изземване и протокол да доброволно предаване, съдържащи се на л.59 – л.63, том 2 от досъдебното
производство, на Л.И.Г. с ЕГ№ **********
мобилни телефони - 3 бр. с марка „Н.”,
иззети от Л.Г. от протокол за доброволно
предаване от 09.12.2005г.(л.56а, том 1 от досъдебното производство); на М.М.М.
с ЕГ№ ********** ВД, подробно описани в
протокол за претърсване и изземване от 09.12.2005г. (л.69-л.71 от том 1 на
досъдебното производство), както и иззетите от офиса на „АМС – М.” – компютърна
конфигурация без марка, принтер „П.”, монитор, компютър без марка, свързан с
модем, факс-апарат „П.” съгласно текста на протокол за претърсване и изземване
от 09.12.2005г. л.77-л.78, от том 1 на досъдебното произодство; на Д. А. А. ( с
ЕГ№ **********) и Л. С.А. ( с ЕГ№ **********) документи и компютърна техника,
подробно описани в протокол за претърсване, обиск и изземване от 09.12.2005г.
(л.91-л.94, том 1 от досъдебното производство); на Ю.А.К. ( със снета
самоличност) иззетите при претърсване и изземване съгласно протокол от 09.12.2005г. (л.98-л.102
от том 1 на досъдебното производство)персонален компютър с флопи-дисково
устройство и видеокарта, мултифункционално устройство „Б.”, персонален
компютър, ДВД записващо устройство, флопи – дисково устройство, видеокарта, мобилни
телефони – 3 бр. –марка „Сименс”, „С.” и „Н.”; на Г.В.Т. ( със снета
самоличност) ВД- банкноти, подробно описани в протокол за претърсване и
изземване от 09.12.2005г. (л.121-123, от том 1 на досъдебното производство),
както и мобилни телефони „Н.” – 2 бр., описани в същия протокол; на П.Т. П. ( със снета самоличност)ВД,
подробно описани в протоколи за претърсване и изземване от 09.12.2005г. ,
извършени на адрес: фризоьрски салон в гр. С., бл.44, вх.Д, ет.1, стопанисван
от „Н. – *-****” и гр. С., ж.к. „Х. С.”
,бл.27, ет.2, ап.8 (л.153-л.158, том 1 от досъдебното производство) и на С.М.П.
ВД, подробно описани в протколи за претърсване и изземване от 09.12.2005г.
(л.162-л.167, том 1 от досъдебното производство). Тези ВД са били подложени на експертно
изследване още в досъдебното производство и след приключване на НП не подлежат
на отнемане в полза на държавата съгласно чл.53 от НК.
На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът постанови разноските в размер на 3080 (
три хиляди и осемдесет лева) е 1 стотинка да се възложат за сметка на
държавата.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: