Определение по дело №402/2020 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 454
Дата: 1 октомври 2020 г.
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20207080700402
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№454

 

гр. Враца, 01.10.2020г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в закрито заседание на 01.10.2020г. /първи октомври две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА                                                                 

 

като разгледа докладваното от съдия  РАДЕНКОВА адм. дело № 402  по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството по делото е образувано по жалба на И.П.К. ***, действащ чрез пълномощника си адв. М.С. против Мълчалив отказ, обективиран в писмо изх. № 02-6500/3933 от 06.08.2020г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

Жалбоподателят твърди се, че оспореното писмо е в отговор на негово искане с вх. № 02-6500/3933/03.08.2020г. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ да се произнесе по подаденото от него заявление за подпомагане за кампания 2018г. и 2019г. Поддържа наличието на правен интерес от обжалване на мълчаливият отказ, който засяга неблагоприятно правната му сфера.

От страна на ответника Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, действащ чрез процесуалния си представител юрк. Д.П. е представено копие от административната преписка и е ангажирано подробно писмено становище по жалбата.

Съдът, като прецени жалбата и изложеното в нея, във връзка с приложената преписка, приема следното:

Оспорващият е подало заявление за подпомагане на 01.06.2018 година и е заявило Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите (Мярка 12) и Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1) - Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения от мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. 

С писмо вх. № 02-6500/3933/03.08.2020г. до Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ жалбоподателят е отправил искане за произнасяне по заявлението му от 2018 и 2019 година.

С оспореното в настоящето производство писмо изх. № 02-6500/3933 от 06.08.2020г., зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, гр.София информира И. К., че предстои изпращане на уведомителни писма за одобрените суми за подпомагане, санкциите и редукциите по отделните схеми и мерки по заявлението му за подпомагане за кампания 2018 и 2019.

Доколкото в жалбата, по която е образувано съдебното производство, изрично е посочено, че с нея се обжалва отказ, обективиран в писмо изх. № 02-6500/3933 от 06.08.2020г. (грешно посочен в жалбата изх. № 02-2600/3933 от 06.08.2020г.)  на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, то тази жалба се явява подадена срещу акт, който не подлежи на съдебно оспорване и е процесуално недопустима за разглеждане, на основание чл. 159, т. 1 от АПК.

Съгласно чл. 75, §. 1 от Регламент № 1306/2013 плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година т. е. по подаденото заявление за горепосочените две мерки, които са одобрени за подпомагане следва да има плащане до 30 юни.

Чл. 75, § 2 от същия регламент предвижда, че посочените в параграф 1 плащания не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват съгласно член 74.

Изложеното от своя страна обосновава извод, че срокът по  чл. 75, §. 1 от Регламент № 1306/2013  е инструктивен.

Съгласно чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП и чл. 10 и чл. 11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ, в правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Оспореното писмо е издадено от зам. изпълнителен директор на ДФЗ, на когото надлежно са делегирани правомощия в съответствие с нормите на приложимия ЗПЗП.

Производството по финансово подпомагане по мерки и схеми на общата селскостопанска политика на ЕС е регламентирано като сложен фактически състав, етапите от който се развиват последователно във времето след подаване на общото заявление за подпомагане.

Съдът намира, че административното производство, образувано по заявление за подпомагане при условията и по реда на ЗПЗП, задължително приключва с акт - издаването на уведомително писмо, обективиращо данните от извършените проверки и одобрената за плащане сума, респективно размера на наложените намаления и/или санкции. Това уведомително писмо в общия случай подлежи на обжалване по административен и съдебен ред. За административния орган, който е сезиран със заявление за подпомагане по реда на ЗПЗП, както е настоящия случай възниква задължение за произнасяне с изричен акт, какъвто по заявленията за 2018 г. и 2019 г. на оспорващия  за Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите (Мярка 12) и Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1)  към настоящият момент не е налице.

Уведомителните писма, за получаването, на които претендира жалбоподателят се издават след приключване на всички законово определени проверки, изчислени и изплатени субсидии, като издаването им е в резултат на отразяване на данни от действия за минал период. Целта на уведомителните писма е да представят пълна информация на кандидатите за подадените от тях заявления и резултатите от извършените по тях вследствие проверки, на които са одобрени/неодобрени допустими площи.

Редът и условията за подаване на заявления е регламентиран в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схема и мерки за директни плащания. Съгласно чл. 10б от Наредбата, ДФ „Земеделие“ -Разплащателна агенция уведомява кандидата, чрез уведомително писмо за извършените оторизации по схемите и мерките по чл. 1. Уведомителни писма се издават след извършване на определени действия.

При това положение, в случая не е налице мълчалив отказ, който да е годен предмет на обжалване пред настоящия съд.

Нито в ЗПЗП, нито в Устройствения правилник на ДФЗ е установен срок, в който изпълнителният директор следва да се произнесе по подаденото заявление. Следователно, мълчалив отказ е недопустим в конкретния случай, както поради липса на определен срок за произнасяне от административния орган, така и поради изискването за неговото изрично произнасяне. В този смисъл е и константната практика на ВАС – Определение № 15659 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14239/2018 г., IV о., Определение № 16118 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13737/2018 г., VIII о. и др.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

    

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. П.К. ***, действащ чрез пълномощника си адв. М.С. против Мълчалив отказ, обективиран в писмо изх. № 02-6500/3933 от 06.08.2020г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 402/2020г. по описа на Административен съд Враца.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от уведомяването.

 

На основание чл. 138 от АПК препис от настоящото определение да се изпрати на страните.  

 

 

 

                                                                                                   

Административен съдия: