№ 12700
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от П. ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110116928 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Г. Г. срещу „ЕОС М“
ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла
погасителна давност следните вземания: 1. сумата от 106,94 лева, представляваща част от
остатъчна главница /цялата в размер на 10 693,43 лева/ по изпълнителен лист от 08.11.2013г.
по ч.гр.д. № ..... по описа на СРС, 71-ви състав, предмет на изпълнение по изп.д. № ..... по
описа на ЧСИ С Я, както и 2. сумата от 834,32 лева, представляваща част от главница
/цялата в размер на 83 431,59 лева/, сумата от 709,58 лева, представляваща част от законна
лихва /цялата в размер на 70 957,59 лева/, сумата от 81,72 лева, представляваща част от
мораторна лихва /цялата в размер на 8172,07 лева/ и сумата от 33,46 лева, представляваща
част от съдебни разноски /целите в размер на 3346 лева/, всичките съгласно изпълнителен
лист от 30.12.2013г., издаден по ч.гр.д. № .....г. по описа на СРС, 56-ти състав, предмет на
изпълнение по изп.д. № .... по описа на ЧСИ С Я.
Ищецът твърди, че със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 08.11.2013г., издадена
по ч.гр.д. № ...., по описа на СРС, 71-ви състав бил осъден да заплати на „О Б Б“ АД сумата
от 99 621,45 лева – главница по договор за кредит от 30.05.2006г. с допълненията към него,
ведно със законната лихва считано от 05.11.2013г. до изплащане на вземането, сумата от
11 187,22 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.10.2012г. до 03.11.2013г,
сумата от 75,71 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.10.2012г. до
03.11.2013г. и сумата от 4088,30 лева, представляваща разноски по делото. Въз основа на
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист срещу ищеца било образувано изп.д. № .....
по описа на ЧСИ С Я, по което била извършена публична продан на недвижим имот за
1
сумата от 120 522 лева. Към изпълнителното дело било присъединено изп.д.№ 203/2014г. по
описа на ЧСИ С Я, образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.12.2013г., издаден по
ч.гр.д. № .....г. по описа на СРС, 56-ти състав. Вземанията по делата били прехвърлени чрез
договор за цесия на ответника „ЕОС М“ ЕООД на 25.06.2019г. и последният бил
конституиран като взискател. Ищецът се снабдил с удостоверение за актуалния размер на
дълга по всяко едно от изпълнителните дела към датата на исковата молба, като оспорва
остатъчния дълг по двете изпълнителни дела поради изтичане на погасителната давност.
Сочи, че приложимата погасителна давност за главниците била пет години, а за лихвите –
тригодишна, като след извършената на 16.01.2015г. публична продан не били предприемани
други действия по изпълнение. Счита, че изпълнителните дела са прекратени на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради бездействие на кредитора, а давността за вземанията била
изтекла. Моли съдът да уважи предявените частични искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Сочи, че вземанията били признати с влязъл в сила
изпълнителен титул, който бил приравнен по своя ефект на съдебно решение, поради което
приложимата давност по отношение на всички вземания била петгодишна съгласно чл. 117,
ал. 2 ЗЗД. Твърди, че била налице процесуална активност на кредитора по изпълнителните
дела и била поддържана висящността на изпълнителния процес чрез регулярни искания за
прилагане на нови изпълнителни способи. Сочи, че към момента на образуване на изп.д. №
..... било в сила ППВС № 3/18.11.1980г., поради което давността за вземанията не течала до
приемане на ТР № 2/2015г. на ОСГТК от 26.06.2015г. Твърди, че всяка редовна молба на
взискателя прекъсвала давността, а такива били подадени в изпълнителното производство.
Моли съдът да отхвърли предявените искове. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
В частта относно отрицателните установителни искове за разноските в изпълнителното
производство, производството по делото е прекратено с определение от 07.09.2022г., влязло
в сила на 03.11.2022г.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца
е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните по делото не спорят и с окончателния доклад по делото
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следните обстоятелства: че в полза на „О Б Б“ АД срещу ищеца К. Г. Г. са издадени
изпълнителен лист от 08.11.2013г. по ч.гр.д. № ..... по описа на СРС, 71-ви състав и
2
изпълнителен лист от 30.12.2013г., издаден по ч.гр.д. № .....г. по описа на СРС, 56-ти състав,
за процесните вземания, въз основа на които са образувани изп.д. № .... и изп.д. № ..... по
описа на ЧСИ С Я, както и че „ЕОС М“ ЕООД е придобил вземанията чрез договор за цесия.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват и от приетите преписи от
изпълнителните дела.
От приетата по делото справка с изх. № 12623 от 23.03.2022г. на ЧСИ С Я
/представляваща официален удостоверителен документ/ се установява, че към датата на
исковата молба по настоящото дело, задълженията на ищеца К. Г. Г. към ответника „ЕОС
М“ ЕООД са следните:
По изп.д. № ..... – остатъчно задължение в размер на 10 693,43 лева.
По изп.д. № ....:
83 431,59 лева – главница;
70 975,59 лева – законна лихва;
8172,07 лева – неолихвяеми вземания, представляващи мораторни лихви;
3346 лева – разноски по гражданско дело.
В настоящото производство ищецът предявява отрицателни установителни искове за
части именно от така удостоверените от съдебния изпълнител задължения. При наличието
на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и
при удостоверен от съдебния изпълнител актуален размер на вземанията към датата на
исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни
установителни искове за тяхната недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тази насока съдът намира следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.
№ ...г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117,
ал. 2 ЗЗД приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № ....г. на ОСГТК
на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № ..... г. по т.д. № ......
3
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл
Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение №
127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № ..... г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на
ВКС по гр. д. № ... г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № .... г.,
IV г. о., ГК/.
От приобщените производства по ч.гр.д. № .....г. по описа на СРС, 56-ти състав и
ч.гр.д. № ..... по описа на СРС, 71-ви състав се установява, че процесните два изпълнителни
листа за издадени въз основа на заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, които са влезли в сила.
От приобщения препис по изп.д. № .... по описа на ЧСИ С Я, рег. № ... в КЧСИ с район
на действие Софийски градски съд се установява, че производството по делото е образувано
по молба от 24.01.2014г. на „О Б Б“ АД срещу К. Г. Г. за събиране на вземанията, за които е
издаден изпълнителен лист от 30.12.2013г. по ч.гр.д. № .....г. по описа на СРС, 56-ти състав,
а именно: сумата от 83 431,59 лева – главница по договор за кредит, ведно със законната
лихва считано от 05.11.2013г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер
на 9359,64 лева, лихва за забава в размер на 64,63 лева и 3511,39 лева разноски по делото. С
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е направил искане за насочване
на изпълнението спрямо ипотекиран недвижим имот, както и за присъединяване на делото
към изп.д. № ......
С постановление от 29.01.2014г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително
производство и е присъединил същото към воденото от него изп.д. № ......
От приобщения препис по изп.д. № ..... по описа на ЧСИ С Я, рег. № ... в КЧСИ с
район на действие Софийски градски съд се установява, че производството по делото е
образувано по молба от 16.12.2013г. на „О Б Б“ АД срещу К. Г. Г. за събиране на
вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 08.11.2013г. по ч.гр.д. № ..... по описа
на СРС, 71-ви състав, а именно: 99 621,45 лева – главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва считано от 05.11.2013г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 11 187,22 лева, наказателна лихва в размер на 75,71 лева и 4088,30 лева разноски
по делото. С молбата взискателят е направил искания за насочване на изпълнението върху
ипотекиран имот, за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника както
и на другите му вземания, за опис на движимо имущество и запор на моторни превозни
средства, за запор върху дялове и акции на длъжника и за запор върху вземанията по негови
банкови сметки.
На 16.12.2013г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника
по банкови сметки в Ю Бя“ АД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „У Б АД, „П И Б“ АД и
„Б ДСК“ ЕАД и е поискал вписване на възбрана върху собствен на длъжника апартамент №
4
13, находящ се в гр. София, бул. „Витоша“ № 78, ет. 6.
На 19.12.2013г. съдебният изпълнител е връчил на длъжника покана за доброволно
изпълнение.
На 20.01.2014г. е извършен опис на възбранения недвижим имот.
С молба от 04.06.2014г. взискателят е поискал да бъде насрочена публична продан на
имота.
Съгласно протокол от 25.07.2014г. публичната продан на имота проведена от
24.06.2014г.до 24.07.2014г. е обявена за нестанала.
С молба от 30.09.2014г. взискателят е поискал да бъде насрочена втора публична
продан на имота.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 24.11.2014г., влязло в сила на
21.12.2014г. имотът е възложен на купувача Т Ц Ц
С молба от 24.04.2015г. взискателят е поискал налагане на запор върху вземанията на
длъжника за трудово възнаграждение. Запорът е наложен на 16.08.2016г. и по него са
постъпвали ежемесечни плащания от работодателя за периода 26.09.2016г. до 25.06.2018г.
С молба от 23.11.2018г. взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи
собственост на длъжника.
С молби от 25.02.2020г. и 26.02.2020г. ответникът „ЕОС М“ ЕООД е поискал да бъде
конституиран като взискател по делото въз основа на сключен с „О Б Б“ АД договор за
цесия на процесните вземания.
На 02.07.2020г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника
по банкови сметки в „Б ДСК“ ЕАД.
С молба от 26.08.2020г. новоконституираният взискател „ЕОС М“ ЕООД е поискал
налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника;
С молба от 08.07.2022г. новоконституираният взискател е поискал налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника в Т Д З Б-клон София.
Видно от гореизложената хронология, за периода от влизане в сила на заповедите за
изпълнение по чл. 417 ГПК до датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата
съдебна инстанция /25.04.2023г./ не е налице период от пет години, през който давностният
срок за процесните вземания да не е бил прекъсван на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Към
датата 26.06.2015г., на която е прието Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
двете съединени изпълнителни дела не са били прекратени по силата на закона на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят по делото е искал редовно предприемането на
действия по изпълнение на 16.12.2013г., 04.06.2014г., 30.09.2014г. и 24.04.2015г.
Следователно, съобразно постановките на Тълкувателно решение № ....г. на ОСГТК на ВКС,
давността за процесните вземания е започнала да тече от 26.06.2015г. След тази дата, обаче,
давността е прекъсвана отново на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД на 23.11.2018г.,
02.07.2020г. и 08.07.2022г. по силата на подадените от взискателя молби с искания за
предприемане на конкретни действия по принудително изпълнение. Както беше посочено
5
по-горе, за прекъсването на давността на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД е ирелевантно
дали предприемането на действия по изпълнение е поискано по висящо или по перемирано
изпълнително дело, защото /съобразно цитираната съдебна практика/ дори срокът по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК да е изтекъл към датата на молбата, съдебният изпълнител е длъжен да
предприеме поисканото действие и за прекъсването на давността е без значение дали е
сторил това по новообразувано изпълнително дело или по съществуващото такова. Считано
от датата на последното прекъсване /08.07.2022г./ до датата на приключване на съдебното
дирене в настоящото производство – 25.04.2023г. петгодишната погасителна давност за
процесните вземания не е изтекла.
Ето защо предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът, който, обаче,
не е направил искане за присъждане на разноски, нито е представил доказателства за сторени
такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Г. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б, бул. „К“ № 4,
срещу „ЕОС М“ ЕООД, с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-6, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла
погасителна давност: 1. сумата от 106,94 лева, представляваща част от остатъчна главница
/цялата в размер на 10 693,43 лева/ по изпълнителен лист от 08.11.2013г. по ч.гр.д. № ..... по
описа на СРС, 71-ви състав, предмет на изпълнение по изп.д. № ..... по описа на ЧСИ С Я,
както и 2. сумата от 834,32 лева, представляваща част от главница /цялата в размер на
83 431,59 лева/, сумата от 709,58 лева, представляваща част от законна лихва /цялата в
размер на 70 957,59 лева/, сумата от 81,72 лева, представляваща част от мораторна лихва
/цялата в размер на 8172,07 лева/ и сумата от 33,46 лева, представляваща част от съдебни
разноски /целите в размер на 3346 лева/, всичките съгласно изпълнителен лист от
30.12.2013г., издаден по ч.гр.д. № .....г. по описа на СРС, 56-ти състав, предмет на
изпълнение по изп.д. № .... по описа на ЧСИ С Я.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6