№ 2022
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330204971 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е издаден от ОДМВР Пловдив Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 4175658, с който на ИВ. ТР. В. от ****, ЕГН **********
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание Глоба в размер на 300 лева за нарушение по
чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се представя становище за незаконосъобразност, допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон на
обжалвания ЕФ. Оспорва се мястото на извършване на нарушението и
наличието на ограничение въведено със знак В26 в процесния пътен участък
посочен в ЕФ, както и че липсват доказателства, че АТСС е заснемало след
навлизане на МПС в зоната с ограничение на скоростта.
Преди даване ход на делото от жалбоподателя са представени писмени
бележки с допълнителни основания, а именно че АТСС не е било одобрен тип
средство на измерване, както и че по делото липсва изготвена дигитална
1
снимка на техническото средство, както и доказателства за наличието на
пътен знак за ограничение на скоростта.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В писмено становище, придружаващо
преписката, се изразява становище за неоснователност на жалбата на ИВ. ТР.
В. и се представят доводи за правилно и законосъобразно проведено
производство по издаване на обжалвания ЕФ и се прави искане за неговото
потвърждаване. Прави се искане за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и
правна страна: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от
активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законно установения
в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4175658 против
жалбоподателя ИВ. ТР. В. от ****, ЕГН ********** за това, че на
14.11.2020г. в 12:10 часа на Републикански път I-8, км.213+230, посока запад-
изток е извършено нарушение за скорост с МПС „БМВ 116 И“, вид лек
автомобил, с регистрационен номер ****, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM S1, № 11743са, при
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км./ч., при въведено
ограничение на скоростта с ПЗ В-26 от 60 км/ч., установена скорост 93 км/ч. и
превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч. Установеното било
определено като нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, за което бил
издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.189, ал. 4,
вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя В. е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
В преписката придружаваща обжалвания ЕФ са приложени: копие на
статично изображение /снимка/ на нарушение № 11743СА/0398817 от
2
14.11.2020г., справка за собственост на МПС, копие от удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и приложение към него,
копие на протокол за използване на АТСС от 14.11.2020г., копие на снимка
на разположение на АТСС; протокол от проверка от 28.09.2020г. от БИМ,
писмено становище на ОДМВР Пловдив относно обжалвания ЕФ,
пълномощно и списък за връчени електронни фишове.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи: По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание
чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че атакувания ЕФ е
неправилен и незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен като
съображенията на съда за това са следните:
За извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя
В. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Нарушението на ЗДвП е установено с АТСС, по време на управление на
МПС. При извършената служебна проверка, съдът констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при установяване на
нарушението, които обуславят незаконосъобразността и неправилността на
процесния ЕФ. По делото е установено, че приетото за извършено
нарушение е установено със средство за измерване на скоростта /АТСС/ ARH
САМ S 1. Съгласно точка 65 от ДР на ЗДвП изрично е посочено, че
„Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
3
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На
следващо място с ТР № 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното
положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да
записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания /арг. чл. 32, ал. 2 от
Конституцията/. Във връзка с използването на автоматизирани технически
средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат
на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ги използват. Тези правила бяха
законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г,
като по конкретно, за да е законосъобразно използването на автоматизирано
средство за видео контрол, съобразно редакцията на наредбата към датата на
извършване на деянието следва: използваното техническо средство да е от
одобрен тип; техническото средство да е преминало през последваща
метрологична проверка, техническото средство да е разположено и
използвано, съгласно изискванията на производителя и нормативните
предписания - чл.6 от Наредбата; да са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като надлежно да е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система в хипотезите
на чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
При съобразяване с ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно
приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като
само при кумулативната им наличност, използването на автоматизирано
техническо средство е законно, а липсата на което и да е от изискванията
опорочава процедурата и предпоставя отмяна на електронния фиш или
наказателното постановление издадено въз основа на използването на такова
средство. В случая, за установеност на нарушението посочено в издадения
ЕФ против жалбоподателя И.В. е използвана АТСС ARH CAM S1 № 11743са,
която е мобилна система за видеоконтрол и представлява радар ARH CAM
S1, който се поставя на стойка с три „крачета“, по известна с името „тринога“
камера. Посоченото автоматизирано техническо средство фиксира скоростта
на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния част,
посоката на движение, както и координатите на мястото където е установено
МПС. Използваното в случая АТСС (ARH CAM S1), мобилно съгласно §6,
т.65, б.“б“ от ДР на ЗДвП е признато с разпоредбите на чл.189, ал.4 от ЗДвП и
4
с Наредба № 81213-532/2015г. като вид техническо средство, с което да се
установяват нарушения, и одобрено съгласно Удостоверение № 17.09.5126
като тип средство за измерване със срок до 07.09.2027г. Същевременно
периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година
съгласно т.31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а
използването му е именно в този срок. По тези съображения съдът приема, че
нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. От
представената по делото разпечатка – снимка № 11743СА/0293119 се
установява, че на 14.11.2020г. в 12:10 часа в на Републикански път I-8 км
213+230, посока запад-изток е заснет лек автомобил “БМВ 116 И“, с
регистрационен номер **** с установена скорост от 93 км/ч и превишена
скорост от 33 км/ч, при ограничение 60 км/ч. От представените по делото
доказателства съдът намира, че не е надлежно доказано извършено
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, тъй като не може еднозначно да се
установи, че процесното МПС е било заснето с конкретното АТСС посочено в
протокола и на конкретното място визирано в ел. фиш, тъй като
представената снимка на разположението на уреда е неясна и не може да бъде
свързана със съставения протокол, както и приложената по преписката
снимка № 11743СА/0293119 от 14.11.2020г. Това е така, тъй като от
приложената по делото снимка на АТСС е видно, че радарът е бил
позициониран в посока обратна на посоката на движение на процесния
автомобил, понеже така както е бил разположен радарът е заснемал
приближаващите се МПС-та, а от снимка № 11743СА/0293119 от 14.11.2020г.
се вижда ясно, че лек автомобил „БМВ 116 И“, с рег. номер **** е бил заснет
по време на неговото отдалечаване от АТСС. Освен това не е налице снимка
на пътен знак В-26, а от тази приложена по преписката ясно се вижда, че
знакът заснет на снимката има ромбоидна форма, която няма нищо общо с
формата на пътен знак В-26, който е кръгъл, като същевременно приложената
по делото снимка няма нищо общо и с приложеното статично изображения,
като за този извод допринасят и всички детайли от видеоклипа като околна
среда, пътни платна и табели. От тук се достига до извод, че по делото е била
приложена снимка на друго техническо средство, а не на това, което е заснело
движението на процесния автомобил, като това само по себе си означава, че
по делото липсва снимка на техническо средство АТСС (ARH CAM S1), с
което било заснето движението на л.а. „БМВ 116 И“ с рег.№ **** на
5
Републикански път I-8 км 213+230, посока запад-изток, което означава, че ЕФ
е бил издаден при нарушаване на установените процесуални правила
подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г.
Отделно от горното по никакъв начин от така изготвената снимка на
разположението на АТСС не може да се установи, кога точно то е било
поставено на конкретното място. Тоест не може да се определи дата и час на
поставянето на техническото средство за да се приеме, че тази снимка на
същото е именно от датата, мястото и времето на засичане на нарушението.
Последното води до процесуално нарушение при засичане и удостоверяване
на засечената скорост с АТСС. С оглед на всичко гореизлжено настоящият
състав достига до изовод, че не е била спазена разпоредбата на чл.10, ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, съгласно която „При работа с временно разположени
на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол
на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се
съпровожда със снимка на разположението на уреда“, което изискване в
случая не е изпълнено. Към материалите на делото е наличен протокол по
смисъла на чл.10, ал.1 от Наредбата, но липсва приложена към същия
коректна снимка на разположението на уреда, т. е. на мобилното АТСС.
Такава снимка е неразделна част от протокола, а при положение, че има спор
или съмнение, че в конкретния случай се касае за работа с временно
разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ.
система за контрол на скоростта, снимката има за предназначение да даде
визуална представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се
прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола и къде е било
разположено мобилното АТТС спрямо посоката на сработване и
позиционирането на автоматизираните технически средства и
системи.Предвид изложеното съдът намира, че от материалите по делото не
може по категоричен начин да се установи точното местоположение на
мобилното АТСС, т. е. дали същото се е намирало на посоченото в протокола
място, както и че именно то е заснело процесното МПС. В този смисъл,
съдържащото се в АУАН и НП твърдение, че жалбоподателят е управлявал
автомобила си на Републикански път I-8 км и че на участък 213+230 е имало
6
пътен знак В-26 ограничаващ скоростта, която е била превишена от
жалбоподателят с 33 км/ч се явява доказателствено необезпечено, тъй като и
от приложената снимка – № 11743СА/0293119 от 14.11.2020г не може да се
направи категоричен извод за местоположението на мобилното АТТС.
Всичко това дава основание да се приеме, че обжалваният ел. фиш е
незаконосъобразен поради неспазване на посоченото правило за употреба на
АТСС което е и основание за неговата отмяна.
Освен изложеното съдът счита че е налице и друго правно основание за
отмяна на издадения ЕФ. На съда е служебно известно /Виж Решение №
2006/16.11.2021г. по АНД № 5423/2021г. по описа на ПРС, ІІ н.с./ относно
пътния участък на път І-8, км.213+230 че в началото на месец септември
2020г. е завършен превантивен ремонт на път І-8 „Пазарджик-Пловдив“ от
км.206+780 до км.218+850 (нарастването на километража е в посока
гр.Пловдив), както и че в района на км.213+230 наличните пътни знаци са
съответствали на одобрения проект за организация на движението, и че в този
пътен участък не са въведени ограничения за скоростта или други забрани за
движещите се МПС. Същевременно към процесната дата на мястото, на което
е била установена скоростта и е бил заснет автомобилът на жалбоподателя не
е действало ограничение на скоростта на движение с пътен знак В26 от 60
км/ч, тъй като на посочения пътен участък изобщо не е имало такъв знак
съгласно схемата на организацията на движението в този пътен участък.
Следователно от обективна страна водачите на ППС на км 213+230 от път I-8
в посока Запад – изток (към гр.Пазарджищ) нямат нормативно установено
задължение да намаляват скоростта на 60 км/ч, а следва да се съобразяват с
общото правило да се движат с 90 км/ч. Следователно не се установява от
една страна да е извършено нарушение на правилата за движение при
въведено ограничение на скоростта, тъй като не е имало такова, нито попадат
в обсега на действие на въведено ограничение на скоростта на движение на
МПС с пътен знак с местоположение извън посочената зона, а от друга се
установява и неспазване на правилата за използване на АТСС, като при
контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за
разполагане на АТСС не е определено така, че АТСС да извършва измерване
след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта, а
контролираният участък е включвал и зона за движение с прилагане на
общото правило за скорост на МПС категория В извън населени места.
7
Основание за така направеното заключение от съда е също така приетата по
делото извадка от проекта за ОД представена ни от ОПУ Пловдив към АПИ
в посочения пътен участък от която е видно че за движещите се по път І-8
МПС в посока изток (към гр.Пловдив) има въведено ограничение за
скоростта на движение с пътен знак В 26 от км.213+340 с действие до
кръстовището на км.213+543, което ограничение като начало е извън
посоченото в ЕФ място на което е заснето движението на МПС от фиша.
Всичко това дава основание да се приеме, че обжалваният ел. фиш е
незаконосъобразен както поради неспазване на посоченото правило за
употреба на АТСС, така и поради липсата на нарушение от обективна страна
по въведеното с електронния фиш обвинение – поради липсата на такова
нормативно задължение и поради различното място на действие на
ограничението на скоростта на движение от вмененото за извършено. Това
влече и неговата отмяна.
Посоченото нарушение не може да бъде отстранено от съда, то касае
съставомерен факт относно самото нарушение, а именно мястото на
извършването на същото, респективно ограничението на скоростта – за
населено място или за извън населено място, както и различната отговорност,
която носи субекта на нарушението – водачът на съответното МПС относно
нарушението на правилата на ЗДвП касаещи скоростта на движение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
настоящето производство съдът не констатира наличието на направено искане
за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, както и за
представяне на доказателства за размера на направените разноски, поради
което и не следва да се произнася в тази насока с настоящето решение.
Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4175658, с
който на ИВ. ТР. В. от ****, ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в
размер на 300 лева за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9