Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.София, 12.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VI състав, в закрито заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и
първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
2.СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ч.гр.дело №10811 по описа за 2020
година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по
жалба от длъжника по изпълнението „Т.-С.“ ЕАД против акт на съдебния изпълнител
по изп. дело № 20207850400116 по описа на ЧСИ Л.М.с peг. №785 с район на
действие СГС (постановление от 11.09.2020 г.), с който е оставено без уважение
възражение с рег.№ ЧСИ – 1052 от 31.08.2020 г. против разноските за адвокатско възнаграждение в
частта над 200 лв. (по чл.10, т.1 от Наредба №1/2009 г.) и размера на таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че не дължи
разноски по изпълнението в полза на взискателя и възражението му в този смисъл,
както и евентуалното му възражение по чл.78, ал.5 от ГПК неоснователно не са
били уважени. Сочи се, че ЧСИ неправилно е приел, че на взискателя се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, освен тези
по т.1, и такива по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г., тъй като реално не са
извършени такива действия. Изтъква се,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и поисканите и
извършените действия се състоят единствено в подаване на молба за образуване на
изпълнително дело. Счита, че неправилно е определен и размера на пропорционална
такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ, който съобразно размера на задължението за
адвокатско възнаграждение следва също да бъде намален. Претендират се разноски
в производство по обжалване на акта на съдебния изпълнител.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК,
взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без
уважение. Претендира разноски.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание
чл.
436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и
спазване на материално правните и процесуално-правните разпоредби на чл.78,
ал.5 от ГПК, вр. с чл.36 от ЗАдв и Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Изтъква се, че
взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия и посочил способ за
изпълнение и че длъжникът не е погасил дълга си, както и че адвокатското възнаграждение е определено в
нормативно предвидения минимален размер.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното
производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на
обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което е допустима. Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител,
с който се е произнесъл по искане на
длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на разноските за адвокатско възнаграждение и такси по изпълнението, в
т.ч. такса по т.26 от Тарифата и то е предмет на съдебен контрол .
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Производството
по изпълнително
дело е образувано по молба от Д.С.Ш.и изпълнителен лист, издаден на 19.05.2020 г., възоснова на решение по гр.дело
№ 22164/2018 г. по описа на СРС, Първо ГО, 174 състав против длъжника
„Т.-С.“АД
за принудително удовлетворяване на парично вземане в размер на 40 лв. В молбата за образуване
на изпълнителното производство, чрез адв.
М.Л.взискателят е поискал
от съдебния изпълнител да наложи запор на движими вещи, възбрана на недвижими
имоти и запор на дружествени дялове. Претендирани са и разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство в размер на 400 лв. С молбата е приложен договор за правна защита и
съдействие от 17.08.2020 г., в който е уговорено заплащането на адвокатско
възнаграждение в посочения размер за представителство в изпълнителното производство, платено по банкова сметка ***.08.2020
г. С допълнителна молба с вх.№ 909/19.08.2020 г. взискателят е оттеглил
първоначалното си искане, като е посочил нов изпълнителен способ– запор на банкови
сметки на длъжника. Поканата за
доброволно изпълнение до длъжника е изпратена на 19.08.2020 г. и е получена от
него на 24.08.2020 г. Изпратено е запорно съобщение от 19.08.2020 г. , след
което от „ЦКБ“ АД запорираната сума е преведена по сметка на ЧСИ. На 31.08.2020
г. длъжникът е подал възражение срещу определените разноски с поддържаните и в настоящото производство доводи, което
възражение е оставено без уважение с обжалвания акт.
При така установеното от фактическа страна,
Софийският градски съд намира, че постановлението на съдебния изпълнител, с
което възражението на длъжника по изпълнението против размера на адвокатското
възнаграждение е оставено без уважение е правилно и законосъобразно. Според чл.79,
ал.1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските
по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда
или разноските направени от взискателя са за способи, които не са
приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението.
Длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи
таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни
и други действия (чл.
78, ал. 1 ЗЧСИ). Отговорността за разноски е уредена в общата част
на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение
е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство. Компетентен
да се произнесе по искането е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на
обжалване по реда на чл.
435, ал.2, предл. последно ГПК.
При произнасянето по искането за намаляване на разноските за възнаграждение за
адвокат, съдебният изпълнител следва да приложи разпоредбата на чл.78, ал. 5 ГПК. Съгласно същата при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
може да бъде присъден по-нисък размер, но той не може да бъде по-малко от
минимално определения съобразно чл. 36 ЗАдв и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) определя
минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ.
Спорът в настоящото производство е за това дали в конкретния случай се дължат разноски освен по чл.10, т.1, така и по т.2 от Наредба №1/2004 г. при твърдения за липса извършени други допълнителни действия от процесуалния представител на взискателя, и второ - налице ли е прекомерност и в тази връзка предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото. С подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело са поискани изпълнителните действия за удовлетворяване вземането на взискателя, а в последствие е посочен и нов изпълнителен способ. Вземането не е удовлетворено доброволно в предвидения законовия срок, а в резултат на предприетото по искане на взискателя принудително изпълнение спрямо вземания на длъжника. Взискателят по образуваното изпълнително делото е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в уговорения размер за образуване и осъществяване на процесуално представителство по изпълнително дело. Видно от договор за правна помощ и съдействие същото е било уговорено и заплатено по банков път и за това са представени доказателства – т.2 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 на ВКС, ОСГТК.
С оглед на горното, съдът намира, че на взискателя се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 и по т.2 (ДВ бр.7/2019 г.) от Наредба №/2004 г. за
МРАВ, в приложимата й редакция. При съобразяване с минималните размери на
адвокатските възнаграждение за образуване на изпълнително дело – 200 лв. (т.1)
плюс за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
до 1000 лв. – 200 лв., то общият размер на минималното възнаграждение е 400
лв. Уговореното и заплатено от страната
възнаграждение от 400 лв. не се явява прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото (арг. от
чл.78, ал.5 ГПК вр. с чл.36 ЗАдв) и в минималния нормативно определен размер .
Затова съдът намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно.
С оглед на изложеното, жалбата против
действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното
дело, с които той е отказал да уважи възражението и на длъжника са възложени
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя над минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004 г. се
явява неоснователна.
В частта й относно определените разноски
за пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ жалбата е неоснователна, тъй като съгласно т.26,
б. "б" от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума. Заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство,
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и
заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.
Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието
„материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието
„събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез
извършването на съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това, действията на съдебния изпълнителя и начисляване на
таксата след включване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ са
законосъобразни, поради което жалбата и в тази й част е неоснователна.
От страна на жалбоподателя и на ответника са направени искания за присъждане на разноски, които следва да бъдат оставени без уважение от съда, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Освен това се касае за производство, чиито предмет е единствено спорът за разноски в изпълнително производство и страните не си дължат разноски по него, защото в производството относно дължимостта на разноски не следва допуска кумулиране на нови задължения за разноски.
Водим от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на „Т.-С.“ АД с ЕИК ******* против акт на съдебния изпълнител по изп. дело № 20207850400116 по описа на ЧСИ Л.М.с peг. №785 с район на
действие СГС (постановление от 11.09.2020 г.), с който е оставено без уважение
възражение с рег.№ ЧСИ – 1052 от 31.08.2020 г. против разноските за адвокатско възнаграждение в
частта над 200 лв. (по чл.10, т.1 от Наредба №1/2009 г.) и размера на таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.