Р Е
Ш Е Н
И Е № 267
гр.Кюстендил,
21.12.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№347/2021г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
С.В.Б., ЕГН **********
*** чрез адвокат М.Я., съдебен адрес *** оспорва заповед
№РД-11-00-1997/06.10.2021г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта -
София, с която на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл й е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и заповед №137/06.10.2021г. на изпълнителния директор на
Агенция по заетостта - София, с която е прекратено служебното й правоотношение
на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл. Иска се отмяната им като
незаконосъобразни, поради неспазване на процедурата, разписана в Споразумение
по въпросите на служебните и осигурителните отношения в системата на Агенцията
по заетостта, допуснати нарушения на производствените правила във връзка с
изслушването на държавния служител преди налагане на наказанието, неизясняване
на фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и поради
неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски от жалбоподателката /възнаграждение за адвокат/.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Безспорно по
делото е, че С.В.Б. е държавен служител, заемащ длъжността началник отдел „Посреднически
услуги“ в ДБТ Дупница. Като доказателство в тази връзка е представеното
служебно досие на лицето.
Със заповед
№РД -11-00-1707/03.09.2021г. на директора на Агенция по заетостта /АЗ/ е
образувано дисциплинарно производство срещу
С.В.Б. за неизпълнение на служебните задължения – неупражнен
контрол при обработването на лични данни, което представлява и нарушение на
действащата нормативна уредба – Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27
април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на
лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на
Директива 95/46/ЕО, Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация и Етичния кодекс за поведение на служителите в АЗ и технологията
за работа в ДБТ. Като основание е посочен доклад рег.№30-00-49066/23.08.2021г.
Изискани и представени от жалбоподателката са писмени обяснения с
рег.№30-08-16-52544/09.09.2021г.
Дисциплинарният съвет е изслушал обясненията на
държавния служител, след като същия е бил поканен с писмо рег.№30-00-55041/21.09.2021г.,
като е съставен протокол от 06.10.2021г.
Дисциплинарният съвет приел решение от 06.10.2021г. с пълно
мнозинство, в което се съдържа становище относно наличието на основание за ангажиране
дисциплинарната отговорност на С.Б., както и относно вида и размера на
съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание.
Държавният служител е изслушан от ДНО, видно от
протокол от 06.10.2021г. в 11.40 ч.
Издадени са заповед №РД-11-00-1997/06.10.2021г. на
изпълнителния директор на Агенция по заетостта - София, с която на основание
чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл на С.Б. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
и заповед №137/06.10.2021г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта -
София, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл.107,
ал.1, т.3 от ЗДСл. Като основание за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ ДНО от фактическа страна е
приел следното:
При
извършена проверка в ДБТ Дупница, въз основа на жалба, са установени множество
случаи на регистрирани в бюрото лица като безработни, реализирани на първичния
трудов пазар със съдействието на ДБТ в деня на регистрация и същевременно
липсата на действащи трудови договори в регистъра на НАП. В тези случаи е видно
от досиетата на лицата, че същите имат предходни регистрации като безработни
през 2020г. и 2021г., при видима разлика на положените от тях подписи, както и
че в нито един случай на реализирано трудово посредничество в регистъра на НАП
няма регистриран трудов договор с въпросното лице /срав. документи на
л.71-126/.
При
извършената проверка в ДБТ Дупница са установени и случаи, при които лицето има
действащ трудов договор, регистриран в НАП, а в същото време е регистрирано
като безработно в ДБТ Дупница, при видима разлика в подписа му на документите в
бюрото /срав. документи на л.71-126/.
При горните
установявания ДНО е приел, че С.Б. в качеството на началник отдел
„Посреднически услуги“ в ДБТ Дупница не е упражнила контрол при обработването
на лични данни, като е допуснала създаването на порочна практика за извършване
на фиктивни регистрации на безработни лица чрез използване на личните им данни,
без тяхно съгласие и знание, както и реализиране на неверни записи в ИС НБД и
създаване на документи за трудово посредничество, каквото не е осъществено,
включително и с нейно пряко участие, чрез подписването им или чрез коригиране.
Във всички случаи е отчитано, че е налице правомерно използване на лични данни,
до които служителят има достъп във връзка със служебните му задължения и е
декларирано спазване на нормативните регламенти за тяхната защита. Прието е, че
това поведение представлява дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 и 4 от
ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения, вменени с длъжностната
характеристика и нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл.20, но също
така и нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, тъй като не са спазени правилата на Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация /Кодекса/ – чл.7, ал.3 и
чл.9, ал.2 и чл.4, ал.1,2,3,4 и 5 и чл.14, ал.2 от Етичния кодекс за поведение
на служителите в АЗ и чл.14, ал.1 от ППЗНЗ.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу актове, подлежащи на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка по реда на чл.168 от АПК на законосъобразността на оспорените
заповеди на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, съдът счита
същата за неоснователна, по следните съображения:
Съдът намира
за неоснователно възражението на жалбоподателката за неспазване
на процедурата, разписана в Споразумение по въпросите на служебните и осигурителните
отношения в системата на Агенцията /Споразумението/ по заетостта и по специално
за
нарушена процедура във връзка в членството й в синдикат и възникващи задължения
от сключеното споразумение. Съгласно чл.13 от Споразумението работодателят поканва
представител на синдикатите като наблюдател при дисциплинарни производства,
свързани със служители – синдикални
членове. Споразумението е сключено на основание чл.44, ал.3 от ЗДСл, според който
синдикалните организации представляват и защитават интересите на държавните
служители пред държавните органи по въпросите на служебните и осигурителните
отношения чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти за
вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до служебните отношения. Съдът обаче
счита, че правата на органа по назначаване /в случая правото да наложи
дисциплинарно наказание „уволнение“ и да прекрати служебното правоотношение/ са
уредени в ЗДСл с императивни норми, поради което не могат да бъдат ограничени
от споразумения със синдикалните организации /вж. в този смисъл решение №2872/17.03.2015г.
на ВАС по адм.д. № 7932/2014 г., V о./. Наред с това съдът приема, че
неучастието на наблюдател – синдикален представител, не може да опорочи
дисциплинарното производство до степен, която да обуслови незаконосъобразност,
само на това основание, на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ и на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на
основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл.
Оспорената заповед №РД-11-00-1997/06.10.2021г.
на изпълнителния директор на Агенция по заетостта - София, с която на основание
чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на С.Б.
е валиден
административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл.92,
ал.1 от ЗДСл, в предвидената от закона писмена форма и съдържа задължителните
реквизити по чл.97, ал.1 от ЗДСл. Изложената фактическа обстановка е скрепена и
със съответното правно основание на налагане на дисциплинарното наказание.
Съдът приема, че в заповедта и останалия доказателствен материал по преписката
се съдържат достатъчно по обем данни, за
да се приеме че са посочени както нарушението като описание на факти и обстоятелства,
така и служебните задължения, които са виновно нарушени. Налице е корелация
между факти и право.
Спазено е императивното изискване на чл.93, ал.1 от
ЗДСл за изслушване на държавния служител от ДНО /срав. покана л.25 и протокол
л.16/. Служителят е изслушан и от ДС при условията на чл.96, ал.2 от ЗДСл /вж.
протокол л.20-21/. Фактът,
че тези действия са извършени в един и същи ден и на издаване на оспорената
заповед съдът не счита, че представлява съществено нарушение на закона, тъй
като по никакъв начин не са накърнени правата на жалбоподателката за
упражняване правото й на участие в производството и на защита. Писмените и
устните й обяснения са взети предвид и са обсъдени от ДНО.
Дисциплинарният съвет е изпълнил
вмененото му задължение по чл.96, ал.2 от ЗДСл, като е изяснил всички
релевантни за случая факти и обстоятелства по извършеното нарушение и е
обективирал становището си в решение от 06.10.2021г., в което е формирал
изводите си относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както
и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно
наказание /задължение по чл.96, ал.3 от ЗДСл/.
Правилно е приложен и материалния закон.
Дисциплинарната отговорност на държавния служител е ангажирана за неизпълнение
на служебните задължения, нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл.20
и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация. Съгласно длъжностната характеристика /л.41-45/ началник отдел
„Посреднически услуги“ организира, координира, контролира и отчита дейността на
служителите от отдела; организира, участва и координира работата по информиране
и регистриране на търсещи работа лица; организира, участва и координира
работата по консултиране и посредничество за осигуряване на заетост на
търсещите работа лица на първичния трудов пазар и по програми и мерки за
заетост и обучение /т.5.1, 5.2 и 5.5/. Анализът на писмените доказателства от
дисциплинарната преписка обуславя извод за извършено нарушение на служебните
задължения, вменени по длъжностна характеристика в посочения аспект. От
приетите като доказателства справки за лицата И. Ш., С. К., И. К., С. Б., Б. Д.
и М. М. се доказват изложените твърдения в заповедта за случаи на регистрирани
в бюрото лица като безработни, реализирани на първичния трудов пазар със
съдействието на ДБТ в деня на регистрация и същевременно липсата на действащи
трудови договори в регистъра на НАП, както и на случаи, при които лицето има
действащ трудов договор, регистриран в НАП, а в същото време е регистрирано
като безработно в ДБТ Дупница, при видима разлика в подписа му на документите в
бюрото. В така установената практика в ДБТ Дупница пряко участие е взела и
жалбоподателката, като същевременно и в качеството си на ръководител не е
упражнила контрол при обработването на лични данни при посочените случаи.
Съзнателно е извършвана регистрация на лица като безработни, въпреки сключен от
тях трудов договор или са регистрирани като безработни и са посочени като
реализирани на първичния трудов пазар, без обаче да имат регистриран в НАП
трудов договор. Това поведение според съда покрива хипотезата на неизпълнение
на служебните задължения по т.5.1, 5.2 и 5.5 от длъжностната характеристика.
Същото може да бъде отнесено и като нарушение на чл.7,
ал.3 от Кодекса - служителите са длъжни да докладват на непосредствения си
ръководител или на органа на власт всички административни слабости, пропуски и
нарушения, които според тях създават предпоставки за корупция, измами и
нередности; и към чл.9, ал.2 от Кодекса - документите, данните и служебният
достъп до интернет в държавната администрация могат да се използват от
служителите само за изпълнение на служебните им задължения при спазване на
правилата за защита на информацията. След като С.Б. не е докладвала за
установената порочна практика на ДБТ Дупница и самата тя е участвала в нея
/както твърди в писмено обяснение за постигане на плановите показатели от Плана
за действие на ДБТ/, както и е използвала/допуснала да се използва от други
служители лични данни на вече регистрирани през друг период време лица като
безработни в бюрото, е извършила нарушение на Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация.
Съдът приема, че описаното поведение не може да се
охарактеризира като нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл.20 /държавният
служител е длъжен да се произнася без забава по искането на гражданите; той
трябва да удовлетворява точно и своевременно тези от тях, които са
законосъобразни, и да съдейства за признаването на техните права и законни
интереси.; държавният служител е длъжен да не проявява грубост, невъзпитание и
неуважение към гражданите, които обслужва/, но това не оказва влияние върху
крайния извод за осъществено нарушение по чл.89, ал.2, т.1 и 5 от ЗДСл и върху
извода за законосъобразност на заповедта.
Наложеното наказание съдът счита за съответно на тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите. Същите са посочени при съответния анализ от ДНО, като съдът намира
за правилни изводите му в тази насока. Нарушението е особено съществено, тъй
като е свързано с неправомерното използване на лични данни на лица в сферата на
насърчаването и запазването на заетостта; професионалното ориентиране и обучението
на възрастни; посредничеството по информиране и наемане на работа в Република
България, водещо от своя страна до създаване на изключително порочна практика в
работата на ДБТ Дупница. Извършването на фиктивни регистрации на безработни
лица чрез използването на личните им данни без тяхно знание и съгласие влече
след себе си сериозни последици както за ДБТ, така и за самите лица.
Доказва се и вината на жалбоподателката, доколкото
самата тя признава в обяснението си, както и други служители, че това е
практика в бюрото по труда и съзнателно е създадена с цел постигане
показателите на Плана за действие на ДБТ.
С оглед гореизложеното съдът счита, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е правилна и законосъобразна,
поради което жалбата срещу нея ще бъде отхвърлена.
Оспорената заповед №137/06.10.2021г. на изпълнителния
директор на Агенция по заетостта - София, с която е прекратено служебното правоотношение на С.Б., на основание чл.107,
ал.1, т.3 от ЗДСл, е валиден
административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган, в предвидената
от закона писмена форма и съдържа посочване както на правното основание за
издаването му, така и фактическото такова - държавният служител е дисциплинарно
уволнен, съгласно заповед №РД-11-00-1997/06.10.2021г. Спазен е и материалния
закон, тъй като при наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за органа по
назначаването възниква задължението да прекрати служебното правоотношение на
държавния служител без предизвестие – чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл. В този смисъл
жалбата срещу заповедта ще бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от правния спор на основание чл.143,
ал.3 от АПК на ответната страна се дължат разноски за юрисконсулт в размер на
100 лв. определени, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на С.В.Б. ***
срещу заповед №РД-11-00-1997/06.10.2021г. на изпълнителния директор на Агенция
по заетостта - София, с която на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл й е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед №137/06.10.2021г. на
изпълнителния директор на Агенция по заетостта - София, с която е прекратено
служебното й правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл.
ОСЪЖДА С.В.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Агенция по заетостта –
София, бул.“ Княз Ал.Дондуков“ №3 съдебни разноски в размер на 100 лв. /сто/.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването
на страните за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: