Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пловдив, 28.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр.
състав, в публично съдебно заседание на седми
юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 19017 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК:
*********, гр. София, ул. „Московска” № 19 против К.М.С., ЕГН **********,***, с която са предявени искове по реда на чл.422 ГПК във връзка чл. 415 ГПК във вр. с чл.
79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД за признаване съществуването
на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6387/2019г. по описа на РС – Пловдив, както следва: сумата от 3001, 95 лв.- главница
по Договор за кредит от 03.11.2014 г., сумата от 943,20 лв. – договорна лихва за
периода от 07.07.2016 г.- 15.04.2019 г., 233,68 лв.- обезщетение за забава за периода
от 07.08.2016 г. до 15.04.2019 г., 120 лв.- заемни такси, 63 лв.- такси и разноски,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 18.04.2019 г. до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
Ищецът посочва, че на 03.11.2014 г. е предоставил на М. А. С. кредит в размер
на 4000 лв., като същият е усвоен по разплащателната сметка. По силата на чл. 2
от договора страните са постигнали съгласие, срокът за издължаване на кредита да
е 68 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът е обезпечен с договор
за залог на вземания на кредитополучателя с нотариална заверка с рег. ******* от
31.10.2014 г. по описа на нотариус Л. Т. с рег. **** на НК. Посочва се, че неразделна
част от договора са общите условия.
Посочва се, че на ********* г. кредитополучателят М. А. С. е починал, като след проведено производство по
чл. 51 ЗН, ответницата изрично е заявила, че приема наследството, оставено й от
М. С.. След приключване на производството
на ответника е връчено уведомление за предсрочна изискуемост на кредита.
Ищецът посочва, че договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем поради
забава в плащанията на повече от три дължими вноски, като в случая те са 33 броя
неплатени месечни вноски за перода от 07.08.2016 г. до 07.04.2019 г. Посочва се, че препис от заповедта е връчен на
ответника при условията на чл. 47 ГПК, поради и което са дадени указания за предявяване
на исковете, предмет на настоящото производство. Моли се исковете да се уважат.
Претендират се разноски.
Ответникът чрез особен представител е подал отговор в законноустановения срок по чл.131 от ГПК, като
оспорва исковете, като неоснователни. Не
се оспорва, че на 03.11.2014 г. на наследодателя на ответника М. С. е предоставена
в заем сумата от 4000 лв., както и че страните са се договорили предоставената в
заем сума да бъде върната в срок от 68 месеца. Не се спори и, че кредитополучателят
е престанал да обслужва договора за кредит.
Оспорва се договора за кредит, като недействителен на основание чл. 22 във вр.
с чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК, като се сочи, че в договора и общите условия липсват
разписани точни и ясни критерии, при които да се установи при какви обстоятелства
банката може да измени размера на лихвата, събразно т. 7.1. от общите условия. Оспорва настъпването на предсрочната изискуемост
преди връчване на препис от исковата молба.
Твърди се, че не се дължи обезщетението за забава, като се позовава на тълкувателно
решение, касаещо мораторни лихви при издаване на заповед за изпълнение въз основа
на запис на заповед. В тази връзка се сочи,
че мораторната лихва е извън изпълнителното основание, въз основа на което се иска
издаване на заповед за изпълнение. Оспорва
и дължимостта на заемни такси. Моли се в случай, че договорът за кредит е недействителен да се приеме, че се дължи главницата
по договора за кредит. Моли исковете по отношение на останалите претендирани суми
да се отхвърлят по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
Видно от приложеното частно
гражданско дело, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, като същото е
уважено. Поради връчване на препис от
заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, то са
дадени указания за предявяване на исковете, предмет на настоящото производство,
като същите са предявени в срок.
Посочва
се, че претенцията се основава на настъпила предсрочна изискуемост, считано от
16.04.2019 г.
Относно пасивната легитимация
на ответника, доколкото договора за кредит е сключен с М. А. С., починал на ***********.,
се представят доказателства, а именно: протоколно определение по ч.гр.д. №
17997/2017 г. по описа на ПРС за приемане на наследството от ответника. Останалите
наследници са се отказали и са загубили правото да го приемат, като са
призовани към наследяване в производството по чл. 51 ЗН по ч.гр.д. № 17997/2017
г. по описа на ПРС.
Прието е по делото, като
доказателство уведомление с изх. № 09-20-00431/05.02.2019 г., в което е отразено, че ищцовата банка
уведомява ответника, че поради забава в погасяването на задълженията по сключен
с банката договор за банков кредит от 03.11.2004 г., отпуснат в размер на 4000
лв. и на основание предвидените в него условия, банката обявява кредита за
предсрочно изискуем. Посочено е, че от датата на получаване на това писмо,
цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се
начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената
в договора надбавка за забава. Банката е заявила, че ще пристъпи към събиране
на вземането си по съдебен ред, съгласно действащото законодателство. Твърди се, че уведомлението е редовно връчено
от ЧСИ ******** с рег. № ***** чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК. Видно от протокол за невръчено
уведомление, то същото е залепено на 07.02.2019 г. и не е потърсено в
двуседмичния срок. Липсват данни за спазване на разпоредбите на ГПК предхождащи
залепване на уведомлението, както и за изготвяне на справка за работодател или
осигурител и направени опити за връчване чрез работодател. С оглед на така
изложеното съдът счита, че не се установява надлежно връчване на уведомление за
предсрочна изискуемост.
Съгласно Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК в производството по чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като
в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение
на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. А съгласно съдебната практика няма пречка при
неустановяване на предсрочната изискуемост да се приемат за установени изискуемите
суми. Освен това уведомление за предсрочна изискуемост приложено към исковата
молба може да се връчи и на особения представител.
С оглед горното липсата на
обявена предсрочна изискуемост към датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение не е основание за отхвърляне изцяло на
исковата претенция, поради и което следва да се разгледа доколко предявените
искове са основателни и доказани, както и възраженията на особения представител
в отговора на исковата молба.
Установява се, че на 03.11.2014
г. между ищеца в качеството на кредитор и наследодателя на ответника – М. А. С.
в качеството на кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който ответникът е получил в заем сумата от 4 000
лв., като се е задължил да върне същата, ведно с уговорената възнаградителна
лихва в срок от 68 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Не се
оспорва и приложените извлечения от посочената в договора банкова сметка ***,
се установява, че сумата е преведена на 03.11.2014 г. т.е. усвоена е на тази
дата. Уговорено е, че падежната дата за издължаване на месечните вноски е 07-мо
число на месеца, като неразделна част от договора е подписан от страните
погасителен план, в който е отразена датата на падежа на всяка вноска, размерът
на всяка вноска – главница, лихва и такса, остатъчна главница. В чл. 8 от
договора за кредит е предвидено, че кредитът се олихвява с преференциален
променлив лихвен процент в размер на 12 % годишно или 0,03 % на ден, формиран
от стойността на 6 – месечен SOFIBOR/EURІBOR 1.351 и надбавка в
размер на 10,649 п.п. при изпълнение на Условията по програма Промоционални
условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на
вземане на пенсия, заедно със залог на вземане по сметка, подробно описани в
Приложение № 2 към договора. При нарушаване на условията е предвидено, че
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично
и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката,
съгласно условията. Не е отразен максималният размер, който може да се
достигне, като полето с надбавката е празно. В чл. 8.1. е предвидено, че
независимо от промяната на лихвения процент, свързана с неизпълнение на
условията, той се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR/EURІBOR в сроковете
и при условията, посочени в общите условия.
ГПР е отразен в размер от 13,92 %, като се сочи, че същият може да бъде
променян, съгласно общите условия. Уговорено е обезпечение със сключване на договор
за залог на парични вземания, като съгласно сключения на същата дата договор за
залог пенсията и други плащания от НОИ постъпват по банковата сметка на
залогодателя, открита при заложния кредитор – банката. С подписване на договор за кредит, кредитополучателят е приел да
заплаща такси, които не са свързани с усвояване и управление на кредита,
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по
извършваните услуги на клиента, с която е посочил, че е запознат. Кредитополучателят
е заявил, че е запознат и приема приложените към договора общи условия.
Съгласно приетите като писмени
доказателства Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление –
т.7.3- при промяна на лихвения процент кредиторът определя нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя актуализиран погасителен
план на кредитополучателя при явяването му в поделение на кредитора. Новият
размер на променливия лихвен индекс се сочи, че се оповестява в офисите на
кредитора. Предвиден е нов погасителен
план и в случай, че кредитополучателят е загубил правото си да ползва
преференциален лихвен процент. В т.9.1 от общите условия са отразени включените
и изключените от ГПР плащания - взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №
1 начин (чл.11, т. 10 ЗПК). Предвидено са условията за предсрочно прекратяване
на договора за кредит. Предвидено е и право на отказ от договора за
потребителски кредит. В т.19.2. от общите условия е предвидено, че при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък
от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 п.п. Последиците
по предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след
уведомление до клиента. След предявяване на молбата за събиране на вземането по
съдебен ред, кредитът се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Предвидени
са и възможности за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от кредитора
при настъпване на някоя от хипотезите по чл. 20.1. от общите условия. Ищецът се
позовава на две предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем –
неплащане на три вноски и смърт на кредитополучателя, като относно втората
липсват доказателства за наличие на подобно основание в общите условия.
Към договорите за кредит и
залог са приложени Промоционалните условия на банката, в която са отразени
такси по кредити за текущо потребление: такса за разглеждане на искане и
одобряване на кредит – 1% от одобрения кредит; експресно одобряване на кредит –
20 лв., разходи при изискуем кредит – 120 лв.
Приет е като писмено
доказателство погасителен план, от който е видно, че падежът на последната погасителна
вноска настъпва 03.07.2020 г. т.е. поради и което и доколкото не се установява
кредитът да е обявен за предсрочно изискуем, то този факт следва да се вземе
предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и да се приеме, че претенциите на ищеца
са с настъпил падеж в хода на делото. (В този смисъл е т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК). В погасителния
план е отразен общият размер на възнаградителната лихва – 1464,64 лв., както и
общият размер на таксите 131,80 лв.
Прието
е като писмено доказателство и извлечение от банковата сметка на ответника,
отразена в договора за кредит, към дата
18.04.2019 г., в което е отразен, че непогасените вноски са 33 броя.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, които съдът кредитира изцяло, като пълно, обосновано и компетентно
изготвено се установява, че сумата по договора за кредит е усвоен в пълен
размер от ответника на 03.11.2014 г. Отразени са плащанията, извършени от
ответника, като последното плащане е от 07.08.2016 г. и е в размер от 6,46 лв.
Към тази дата, която е месец след смъртта на кредитополучателя погасителните
вноски са плащания редовно, като е заплатена обща сума в размер от 1689,27 лв.,
включваща сумата от 998,05 лв.- главница и 691,22 лв.- договорна лихва. След
извършване на плащанията вещото лице установява, че размерът на непогасената
главница е 3001,95 лв., а непогасената
договорна лихва е в размер на 943,20 лв., от което следва, че банката е
начислила договорна възнаградителна лихва в общ размер от 1634,42 лв. Установява се дължимост на заемни такси в размер на 120 лв., както и
размер на санкционираща/ наказателна лихва за периода от 07.08.2016 г. до
15.04.2019 г.- 233,68 лв.
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че между наследодателя на ответницата и ищецът са възникнали
правоотношения по сключен договор за потребителски кредит, който се регулира от
ЗПК в редакцията към датата на сключване на договора за кредит – 03.11.2014 г.
Особеният представител на ответника е направил възражения за недействителност
на договора за кредит, като спазването на императивните разпоредби на ЗПК се
преценява служебно и от съда. Освен това с решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д.
№ 3686/2014 г., състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл, че първоинстанционният
и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, като
възражението на потребителя за неравноправен характер на договорна клауза не се
преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба и може да бъде наведено
за пръв път във въззивното производство.
От съдържанието на договора за
кредит се установява, че същият е в писмена форма, като са спазени разпоредбите
на чл.11, ал.1, т. 1-9 ЗПК. Тъй като в случая е приложима променлива лихва, то
в чл. 8 от договора е посочен лихвеният процент по кредита, условията за прилагането
му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент;
ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация
се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
От разпоредбата на чл. 10 ЗПК се
установява, че кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото
и да е плащане, включително на лихви, такси и комисионни или други разходи, свързани
с договора за кредит, които не са предвидени в него. Изключението от това правило
е залегнало в разпоредбата на чл. 10, ал.3 ЗПК и е свързано с възможността за едностранна
промяна от страна на кредитора на лихвения процент. Приложимостта на това изключение
винаги се свързва с равноправност на едностранно променяната клауза. Този извод
се налага от законовия бланкет на чл. 24 ЗПК към чл. 143 ЗЗП, с който е дефинирана
общо неравноправността в договорите сключвани с потребител, а именно – всяка индивидуално
определена уговорка, която не отговоря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя.
С решение по т. д. № 1777/2015 г.
на ВКС, І т. о. е даден отговор и на поставения правен въпрос, по който е допуснато
касационно обжалване, като е прието, че чл. 146, ал.2 ЗЗП дефинира клаузите, които
не са индивидуално определени – такива, които са предварително изготвени от търговеца
и върху съдържанието им потребителя не е могъл да влияе. Следователно, наличието
на общи условия и типово сключени договори като предварително изготвени от търговеца,
изключват индивидуално уговорения характер на клаузите. Добросъвестността, по принцип
се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване
на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден
етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми
при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общността.
Добросъвестността като изискване за поведение от търговеца по смисъла на чл.
143 ЗЗП е пряко свързано с пояснението, че недобросъвестността следва да бъде разгледана,
с оглед правните й последици – постигане на значително неравновесие между правата
на търговеца и потребителя. От тези законови изисквания се извежда и задължението
при уговаряне на конкретни условия, свързани с едностранно присвоени права, независимо
дали в общите условия или в подписания бланков договор за кредит, да са осигурени
ясни и разбираеми за обикновения потребител условия / чл. 147, ал.1 ЗЗП/ с оглед
които, същият информирано да поеме задълженията си.
Чл. 58, ал.2 ЗКИ указва, че разходите
по кредита следва да бъдат определени изрично и изчерпателно.
Чл. 144, ал.2 ЗЗП от своя страна
изисква промяната на лихвения процент, дължим от потребителя да може да бъде осъществена
едностранно, само ако е налице основателна причина а на потребителя е обезпечено
правото за изразено несъгласие, чрез едностранно прекратяване на договорната връзка.
От изложеното следва, задължението при разглежданата възможност за кредитодателя,
в договора, респективно в общите условия по един ясен, недвусмислен и разбираем
начин да бъдат установени всички обективно съществуващи обстоятелства т. е. такива
които са извън контрола на търговеца, които обуславят приложение на установената
едностранна възможност за промяна на разходите по кредита, в това число и възнаградителната
лихва. Или както са приели и другите състави на ВКС в разгледаната вече практика,
следва да бъде договорно очертана методиката за определяне на лихвения процент,
с която да бъде конкретизиран видът, количествените изражения и относителна тежест
на отделните компоненти / в този смисъл и чл. 33а, ал.2 ЗПК/, съответно всеки едни
от тях следва да бъде обвързан с обективни критерии, чието настъпване е онзи юридически
факт, който предполага добросъвестност при упражняване правото на кредитодателя
за едностранна промяна на лихвения процент.
В настоящия случай не се
установява сключения договор да е с индивидуално договорено съдържание по
отношение на променящия се лихвен процент, като клаузата на чл. 8 от договора
препраща към общите условия и установената в тях методика. Нито в договора, нито в общите условия е
предвиден ред за уведомяване на кредитополучателя за промените на лихвения
процент чрез връчване на съобщение или по друг начин, чрез който да се доведе
до неговото знание своевременно. Обявяването на промяната на видно място в
поделенията на банката, не само, че не изпълняват критериите за
добросъвестност, но и внасят неяснота по отношение на потребителя дали така
обявените промени касаят именно сключения от него договор за кредит.
Според константната съдебна практика ,за да се
приложи изключението на чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП не е достатъчно едностранната промяна
на цената на договора да е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия
пазар,които са извън контрола на доставчика на финансова услуга,а следва да са разписани
и ясни правила за условията и методиката,при които може да се променя едностранно
от страна на банката първоначално съгласувания размер на лихвения процент.Следва
да е налице реципрочност между правата и задълженията на потребителя и банката,изразяваща
се както във възможност за увеличаване ,така и във възможност за намаляване на лихвения
процент при наличието на обективни пазарни фактори-така Решение №424 от
02.12.2015г.по гр.д.№1899/2015г.на ВКС,Решение №236/20.12.2016 г.по т.д.№3082/2015г.на ВКС,Решение №139/05.11.2015г.
по т.д.№57/2012 г.на ВКС и др.В случая липсва клауза за намаляване на лихвения процент
при настъпване на предпоставките за това.
Чл.146 ал.1 от ЗЗП квалифицира неравноправните
клаузи като нищожни,освен ако са уговорени индивидуално.Не са индивидуално уговорени
клаузите,които са изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможността
да влияе върху съдържанието им,особено в
случаите на договор при общи условия.При съмнение относно смисъла на определено
условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин-чл.147 ал.2 от ЗЗП.
В настоящия случай промяната в лихвения
процент се влияе безспорно от обективни пазарни фактори,но липсва конкретна и ясна
за потребителя методика за начина на формирането на БЛП. Липсва и предвидена възможност
за намаляване на лихвения процент при определени условия. Не е изпълнено и задължението
на банката за предоставяне на актуален погасителен план и за уведомяване на ответника
за промяна в размера на задължението. Не се установява да са настъпили
предпоставките за изгубване на преференции за кредитополучателя, доколкото
същите се загубват „при нарушаване на условията на договора“, а в случая
кредитополучателят е починал и съответно неплащането на вноските в срок се
дължи на обективни обстоятелства, а не на неговото поведение. Наследниците на
кредитополучателя не са уведомени своевременно за промяна на лихвения процент и
не е дадена, нито предвидена в договора и/или в общите условия възможност за
прекратяване на правоотношението с оглед на изменените условия по него.
С тези мотиви съдът приема, че договорната клауза
на чл.8.1 от договора е нищожна като противоречаща на разпоредбите на чл.143 и сл.от
ЗЗП, в частта касаеща увеличаване на лихвения процент по договора. В съдебната
практика се приема, че при установена неравноправност на клаузата, уреждаща
променлив лихвен процент с оглед възмездния характер на договора за кредит, то
следва да се приложи първоначално уговорената при сключване на договора за
кредит възнаградителна лихва, която в настоящия случай е определена в размер от
1464,64 лв.
Доколкото не се установява
недействителност на целия договор за кредит, то искът за връщане на
предоставената в заем главница след приспадане на платените суми, се явява
основателен и установен по размер от приетото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза. Искът за
признаване на дължимост на главницата в размер на 3001,95 лв. следва да се
уважи, като се присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й заплащане.
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че размерът на възнаградителната
лихва по договора за кредит, определен от банката за целия срок на договора се
различава от размера на възнаградителната лихва към датата на сключване на
договора за кредит, поради и което доколкото съдът счита за нищожна клаузата за
възнаградителна лихва, то остатъкът от дължимата такава следва да се определи с
оглед на платените от кредитополучателя суми и първоначално уговорения размер
на възнаградителната лихва т.е. искът за признаване на установено, че се дължи
възнаградителна лихва се явява основателен и доказан до размера от 773,42 лв.
(разлика между първоначално уговорена възнаградителна лихва от 1464,64 лв. и
платена в размер от 691,22 лв. ). За разликата до пълния претендиран размер от 943,20
лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
От събраните по делото
доказателства и приетото заключение се установява, че след 07.08.2016 г. не са
извършени плащания по договора за кредит, като с последното плащане е погасена частично само договорна лихва,
поради и което искът за признаване на установено, че се дължи обезщетение за
забава за периода от 07.08.2016 г. до 15.04.2019 г. за сумата от 233,68 лв. се явява основателен
и установен по размер от приетото по делото заключение, поради което следва да
се уважи изцяло.
Не се установява от
съдържанието на договора за кредит, приложимите общи условия, както и
приложената тарифа дължимостта на сумата в размер на 63 лв., а съгласно чл. 10
а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащането на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите,
свързани с изпълнение на поетото договорно задължение, представляват разходи по
управление на договора. От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза също не се установява, нито основанието, нито
отразяване в счетоводството на ищцовото дружество на така претендираната
сума. Искът за установяване на дължимост
на сумата от 63 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Претенция за сумата от 120 лв.
– заемни такси, които всъщност представляват разходи за изискуем кредит,
съгласно т.6 от Приложение № 3 – такси по кредити за текущо потребление във вр.
с т. 8, раздел ІІІ от ОУ също съдът счита за неоснователна.
Съдът намира, че клаузата на т.
8 от Раздел III от ОУ към договора, установяваща,
че длъжникът дължи заплащане на всички разходи по принудително събиране на вземането,
на основание на която са начислени и разноски при изискуем кредит, е нищожна и не
поражда права и задължения за страните. Видно от представения по делото договор,
последният е такъв за текущо потребление, поради което последният представлява потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, поради което и нормите
на Закона за потребителския кредит следва да бъдат съобразени служебно от съда и
по специално императивното правило, установено в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според
ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с
въведената с договора клауза за начисляване разходи при изискуем кредит, по същество
се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост de facto е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
Тази клауза е установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите, свързани с изпълнение
на поетото договорно задължение, представляват разходи по управление на договора.
Съдът счита, че клаузата е нищожна
и поради противоречие с чл. 143, ал.1, т. 5 от ЗЗП, доколкото задължава потребителя
при неизпълнение на негови задължения да плати необосновано високо обезщетение,
което не е обвързано с размера на неплатената сума.
Поради гореизложеното тази клауза
не поражда права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от нея вземания за сумата от 120 лв., представляваща разходи при изискуем
кредит, искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважените искови претенции. Ищецът претендира разноски в исковото
и заповедното производство, като са представени доказателства за направени
разноски в заповедното производство в общ размер от 137,24 лв. и разноски в
исковото производство в общ размер от 537, 23 лв.- държавна такса, депозит за
особен представител и за ССЕ и 100 лв. 0 юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Съразмерно на уважените
претенции в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 126,14 лв. – разноски в заповедното производство и
сумата от 586,25 лв.- разноски в заповедното производство.
Ответникът претендира разноски, но не представя
доказателства за направени такива, поради и което не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М.С., ЕГН **********,***
дължи на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Московска” № 19 , както
следва: сумата от 3001, 95 лв.- главница по Договор за кредит от 03.11.2014 г.,
сумата от 773,42 лв. – договорна лихва за периода от 07.07.2016 г.- 15.04.2019 г.,
233,68 лв.- обезщетение за забава за периода от 07.08.2016 г. до 15.04.2019 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 18.04.2019 г. до окончателното
й изплащане за признаване съществуването на вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
6387/2019г. по описа на РС – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ предявените от БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ул.
„Московска” № 19 против К.М.С., ЕГН **********,***
за признаване съществуването на вземания,
за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 6387/2019г. по описа на РС – Пловдив, както следва: разликата
до пълния претендиран размер от 943,20 лв. – договорна лихва за периода от
07.07.2016 г.- 15.04.2019 г , 120 лв.- заемни такси, 63 лв.- такси и разноски.
ОСЪЖДА К.М.С., ЕГН **********,*** да заплати на БАНКА ДСК ЕАД,
ЕИК: ********* сумата от 126,14 лв. –разноски по ч.гр.д.
№ 6387 по описа за 2019 г. на ПРС, ХVІІI-ви състав по съразмерност,
както и сумата от 586,25 лв.– разноски по съразмерност в производството по гр.д. № 19017/2019 г. по описа на РС- Пловдив,
V-ти гр. с-в.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ