Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3668
07.10.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на дванадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 260 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М.Д.Д. – И.д., чрез пълномощника си
ю. Т. е предявил против С.К.Р., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, искове за
признаване на установено, че ответникът дължи следните суми: 604,22 лв.
(шестстотин и четири лева и 22 стотинки) представляващи главница , дължима по
договор за паричен заем № ***сключен на
18.11.2016 г. между „Сити кеш“ ООД и С.К.Р., като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „Сити кеш“ ООД в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 31.10.2017 г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 31.10.2017 г. за
периода от 27.01.2017 г. До 16.06.2017 г., по отношение на които на основание
чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от
дата 24.02.2017 г..; Договорна лихва: 57,16 лв. (петдесет и седем лева и 16
стотинки) за периода от 27.01.2017 г. до 16.06.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); Неустойка за неизпълнение на
договорно задължение: 442,97 лв. /четиристотин четиридесет и два лева и 97
стотинки/ за периода от 27.01.2017 г. до 16.06.2017 г. (падеж на последна
погасителна вноска); Обезщетение за
забава: 114,27 лв. (сто и четиринадесет
лева и 27 стотинки) за периода от
25.02.2017 г. до 04,10,2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда– 04.10.2017 г. до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15850/2018 г. на ПдРС.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 18.11.2016 г. между „Сити кеш“ ООД, като
Заемодател и С.К.Р. като Заемател е сключен договор за паричен заем с № 96003,
при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за
потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят
се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в
размер на 800,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема
отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С подписването на
договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен на основание
отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия са
описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски
формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заметалят се е запознал
подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно.
С
полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в
брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле
„размер на отпуснатия заем“ сума съставлява изпълнение на задължението на
Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на
заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължил да изплаща на Заемодателя,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по
заема бил фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на
приложимите Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна
на Заемодателя. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да
бъде в размер на 101,90 лв. Така, страните са договорили обща стойност на
плащанията по заема да бъде в размер на 901,9 лв., която е платима на 15 броя
равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 60,13 лв. при първа
погасителна вноска 2.12.2016г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане
16.06.2017г.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита бил на 16.06.2017г. /дата
на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за кредит/.
Съгласно
клаузите на сключения договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат
изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а
именно:
-
издаването на запис на заповед от страна на Заемателя;
-
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са
поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на
получавания от тях доход;
-
залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани
оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включващо договорената главница и лихва;
-
първа по ред ипотека;
-
предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включваща договорната главница и лихва.
С
подписването на договора за заем, Заемателят е декларирал, че се счита за
уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави
на Заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на Заемодателя
неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на
задължението за предоставяне от страна на Заемателя на поне две от уговорените
от страните обезпечения, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 604,05 лева, която е разсрочена на 15 равни вноски, всяка в размер
на 40,27 лева, платими на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната
вноска, която следва да заплаща Заемателя е в размер на 100,40 лева.
Съгласно Общите условия, действащи по време на
сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима
погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на
законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора
суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено
обезщетение за забава в размер на 114,27 лв. за периода от 25.02.2017 г. (денят
следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване
на заявлението в съда.
Заемателят не е заплатил/а изцяло дължимия паричен
заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 401,60
лв., с която са погасени, както следва: главница: 195,78 лв., договорна лихва:
44,74 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 161,08 лв.
На
31.10.2017 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от дата 31.10.2017 г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на което
вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу С.К.Р., произтичащи от Договор за паричен
заем № ***от дата 18.11.2016 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството –
кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити
кеш“ ООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
Във
връзка с описаната фактическа обстановка, ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, образувано е
ч.гр.дело № 15850/2018 г., но тъй като срещу заповедта постъпило възражение, то
за АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез адвокат Г., е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди, че цесията не е била съобщена на ответника. Твърди, че договора за
кредит не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 , ал. 11, ал. 1, т. 11 и
чл. 11, ал. 2 ЗПК. Навежда доводи, че неустойката е нищожна поради противоречия
с добрите нрави. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото e представен
Договор за паричен заем № ***към искане № SF0124167A,
сключен на
18.11.2016г. между „Сити кеш“ ООД и С.К.Р., погасителен план и общи условия към
договора, от които се установява, че ответницата – заемател е получил от ищеца
(заемодател) сумата от 800 лева, като се задължила да върне същата в срок до
15.06.2017г., ведно с уговорената договорна лихва. В договора е предвидено, че
заемателят дължи неустойка в случай, че не предостави изискуемите обезпечения
(поръчител, банкова гаранция, запис на заповед) в тридневен срок от датата на
подписване на договора, в размер на 604,05 лева. По искане на ответника, посочените документи
са приложени и в оригинал.
Представени са и други
писмени доказателства – молба за отпускане на паричен заем и стандартен
европейски формуляр, от които се установява, че заемателят е отправил искане до
заемодателя за отпускане на кредит, както и, че му е била предоставена
необходимата информация преди подписване на договора.
От представения Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.10.2017г., сключен между „Сити
кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е видно, че заемодателят е
прехвърлил вземането си срещу ответника, поради което ищецът се явява активно
легитимиран да предяви настоящия иск. За сключения договор за цесия е отправено
уведомително писмо до длъжницата от ищеца, в качеството му на упълномощено от
заемодателя лице, което се е върнало в цялост като непотърсено.
По делото е изготвена
съдебно-счетоводна експертиза с въпроси, поставени от ищеца. От заключението на
в.л. се установява, че постъпилите от страна на ответницата плащания по
договора за паричен заем са били в
размер на 401, 60 лева, от които 195, 78 лева са погасили дължима главница,
44,74 лева - за погасяване на договорна лихва и 161,08 лева за неустойка по
договора. При проверка в счетоводството на ищеца е установено, че няма данни за
извършени плащания по договора след датата на цесията. Според заключението
остатъкът, който ответницата дължи, е както следва: 604,22 лева за главница,
57,16 лева за договорна лихва и 442,97 лева за неустойка. Общият размер на
дължимите суми е 1104,35 лева. Лихвата за забава, начислена върху всяка
неплатена вноска (главница) по кредита, за периода от 27.01.2017г. до
04.10.2018г. възлиза на 91,33 лева. Съдът кредитира изготвеното заключение като
обективно, безпристрастно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
По
делото безспорно се установи, че между „Сити кеш“ ООД и С.К.Р. е бил сключен
договор за паричен заем, като ответницата не е погасила изцяло дължимата от нея
сума. В договора за паричен заем е предвидено, че заемодателят предоставя на
заемателя сумата от 800 лева, а заемателят се задължава да върне посочената
сума на 15 равни погасителни двуседмични вноски, последната от които с падежна
дата 15.06.2017г. Към тази сума е уговорена и възнаградителна лихва с годишен
лихвен процент в размер на 40,08 %, като общата сума на плащане трябвало да
бъде в размер на 901,90 лева. В Договора е посочено, че с полагането на подписа
си, заемателят удостоверява, че е получил поисканата сума. В този смисъл и
предвид реалния характера на договора за заем, съдът намира, че същият е
действително сключен от страните и е породил правните си последици.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Страни по договора са потребител и кредитор, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването
на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална
или търговска дейност, а кредитор по смисъла на закона е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски
кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Поради
изложеното и като се има предвид, че в конкретния случай не са налице
изключенията, предвидени в чл. 4 от ЗПК, то възникналото правоотношение между
страните попада в приложното поле на закона, поради което се регулира от същия.
Законът
за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод формата и
съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването
на които води до тяхната недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В
чл. 11, ал. 1, т. 11от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. От представения погасителен план е видно, че размерът на
погасителната вноска е 60,13 лева, на неустойката по договора – 40,27 лева, а
общата сума – вноска + неустойка се равнява на 100,40 лева. Така определените
суми не отговарят на посочените нормативни изисквания, тъй като от погасителния
план не става ясно каква част от погасителната вноска се отнася за погасяване
на главница по кредита, какъв е остатъкът от главницата, нито каква част от
договорената лихва между страните се погасява. Предвид изложеното, съдът
намира, че е основателно възражението на ответника, че сключеният договор за
паричен заем е недействителен. За разлика от унищожаемостта, която се инициира
от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране
се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете.
Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на
чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
За
пълнота на съдебното решение, съдът намира за необходимо да се произнесе и по
останалите наведени от ответника в отговора на исковата молба възражения. Във
връзка със съобщаването на извършената цесия и съгласно трайно установената
съдебна практика, същото би имало значение в случай, че длъжникът е изпълнил
задължението си. В настоящия процес не се установи да е било налице изпълнение
към стария кредитор, което да е годно да погаси дълга на ответницата, поради
което дори да се приеме, че ищецът не е положил необходимата грижа за да открие
длъжника и да съобщи за извършената цесия, то от това не са настъпили негативни
правни последици за същата. Освен това, представените към исковата молба
Договор за прехвърляне на вземане, ведно с приложено към него пълномощно, с
което прехвърлителят упълномощава цесионера да уведоми длъжниците за
извършената цесия, имат характера на съобщаване за настъпването й.
По
отношение на наведеното възражение, че не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1 от ЗПК, а именно договорът да е сключен в писмена форма с шрифт не
по-малък от шрифт 12, съдът намира, че при доказателствена тежест за
ответникът, последният не ангажира адекватни доказателства, при условията на
главно пълно доказване за установяване на твърдения от него позитивен факт.
Във
връзка с твърдението, че поради факта, че Общите условия към договора не са
подписни от кредитодателя и поради тази причина е нарушена разпоредбата на чл.
11, ал. 2 от ЗПК, съгласно който общите условия са неразделна част от договора
за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора,
съдът намира същото за неоснователно. Действително посочената разпоредба
изисква всяка страна да положи подписа си под всяка страница. Въпреки това, в
конкретния случай тази разпоредба не следва да се формализира, доколкото липсва
подпис на заемодателя, който във всеки един момент би могъл да положи подписа
си без с това да бъдат нарушени правата на потребителя.
Извън
изложеното, на самостоятелно основание, съдът намира клаузата от Договора за
паричен заем, в която е уговорена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение (чл. 8 от Договора) за нищожна поради противоречие с добрите нрави.
В Договора е предвидено, че предоставения паричен заем следва да бъде обезпечен
с поне две от посочените обезпечения – запис на заповед, издаден от заемателя,
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл. 9, ал. 2 от
Общите условия към договора. В цитираната клауза от Общите условия е
предвидено, че поръчителят трябва да отговаря кумулативно на следните изисквания, а именно: да има
осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна
заплата за страната, да не е поръчител по други заеми, сключени от заемодателя;
да не е заемател по други и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя;
да няма кредити към банки и финансови институции с класификация различна от
„Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения. В чл. 8 от Договора
е предвиден срок за предоставяне на обезпечение по кредита – тридневен от
датата на подписването му, като в
случай, че не бъде изпълнено задължението на заемателя, същият дължи неустойка
в размер на 604, 05 лева. На първо място, за сумата от 800 лева (главница по
договора) се изисква заемателят да предостави най-малко 2 обезпечения – запис
на заповед, издаден от него и банкова гаранция или поръчител, в тридневен срок
от подписване на договора. Както се посочи по-горе, едно от условията, на които
трябва да отговаря поръчителят, е да получава осигурителен доход в размер на не
по-малко от 7 пъти от минималната работна заплата. През 2016г., когато е
сключен договорът, размерът на МРЗ е бил 420 лева. През същата година,
максималния осигурителен праг е 2600 лева, а 7 пъти по 420 лева се равнява на
2940 лева. Всичко това води до извод, че практически невъзможно е според
българското законодателство да бъде намерено лице с осигурителен доход в размер
7 пъти МРЗ. Извън това, неустойката е включена в погасителния план, в който е
предвиден размер на вноска, съдържаща плащане за главница, лихва и неустойка.
Предвид всичко горепосочено, въведеното изискване очевидно в поставено
единствено и само с цел да бъде начислена неустойка по договора, което излиза
извън рамките на добрите нрави.
Във
връзка с направените изводи за недействителност на Договор за паричен заем на
основание чл. 23, във вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на отпуснатия кредит. По
делото се установи, че ответницата е заплатила на праводателя на ищеца сумата
от 401, 60 лева, поради което остава да дължи още 398,40 лева. По отношение на
претенцията за присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението
в съда - 04.10.2017 г., до окончателното плащане на дължимата сума, то същата
следва да бъде уважена предвид акцесорния си характер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете
страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК
ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от
исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в размер на 178,79 лв. и внесен депозит за вещо лице в размер на
130 лв. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. НЗПП да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съдът намира, че при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 150 лева.
Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат на 458,79 лева, като по съразмерност следва да
му бъдат присъдени 149,99 лева и 21,81 лева направени разноски в заповедното
производство, или общо сумата от 171,80 лева. На ответника се дължат разноски
както следва: за заповедното производство му се дължат разноски в размер 260,36
лева, а за исковото производство такива не му се дължат, предвид факта, че е
оказана безплатна правна помощ. В този смисъл, разноски за исковото
производство се дължат на Адв. Дружество „К., Д. и п.“, чрез а. Г., в размер на
249 лева (минималното възнаграждение, определени по Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 370
лева).
Предвид възможността двете
насрещни вземания между ищеца и ответницата да бъдат компенсирани, следва да
бъда извършено прихващане до размера на по-малката сума, поради което ищецът
остава да дължи на ответника сумата от 88,56 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.К.Р., ЕГН
**********, с настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М.Д.Д. – И.д. СУМАТА
398,40 лева /триста деветдесет и осем лева и четиридесет ст./,
представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № ***сключен на 18.11.2016 г. между „Сити кеш“
ООД и С.К.Р., ведно със законната лихва, считано от 04.10.2017 г. до окончателното плащане на дължимата сума, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
15850/2018 г. на ПдРС като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 604,22 лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за признаване за установено по
отношение на С.К.Р., ЕГН **********, с настоящ адрес:
***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********,
Договорна лихва: 57,16 лв. (петдесет и седем лева и 16 стотинки) за периода от
27.01.2017 г. до 16.06.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); Неустойка за неизпълнение на
договорно задължение: 442,97 лв. /четиристотин четиридесет и два лева и 97
стотинки/ за периода от 27.01.2017 г. до 16.06.2017 г. (падеж на последна
погасителна вноска); Обезщетение за
забава: 114,27 лв. (сто и четиринадесет
лева и 27 стотинки) за периода от
25.02.2017 г. до 04,10,2018 г.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Н. Т. С. и М.Д.Д. – И.д. ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Р.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, СУМАТА от 88,56 лева /осемдесет и
осем лева и петдесет и шест ст./, представляваща направени по делото от
ответника разноски, след извършено прихващане с разноските, които се дължат на
ищеца.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Н. Т. С. и М.Д.Д. – И.д. ДА ЗАПЛАТИ на АдвД „К,
Д. И П.“ СУМАТА от 249 лева /двеста четиридесет и девет лева/ за
процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ